Решение № 468 по Въззивно гр. д. № 20231000503195/2023 г. на Апелативен съд - София

Решение № 468 по Въззивно гр. д. № 20231000503195/2023 г. на Апелативен съд - София РЕШЕНИЕ № 468 гр. София , 16.04.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ , 2- РИ ГРАЖДАНСКИ , в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав : Председател : Иво Дачев Членове : Мария Георгиева Асен Воденичаров при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело № 20231000503195 по описа за 2023 година САС е сезиран с въззивни жалби , подадени от двете страни , участвали в производството по гр.д. 4236/18 г. по описа на СГС. С решение по делото 261 005/21.07.23 г. съдът , като е приел , че не е доказан искът с правно основание чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД , вр. чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД , предявен от И. М. Б. срещу МБАЛ „ Света София “ ЕООД на база твърдения за неподходящ метод за лечение на открити разместени фрактури и несвоевременно лечение на усложнение от предприетата операция на долен крайник , но е счел , че с липсата на информиране на пациента за рисковете от оперативното лечение , са му причинени вреди , е присъдил в полза на ищеца сумата от 35 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и 9165.94 лв. – обезщетение за имуществени вреди , ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба ( на 28.03.18 г. ). За разликата до претендираните 55 000 лв.. – обезщетение за неимуществени вреди искът е отхвърлен. Ищецът обжалва решението в отхвърлителната му част , като твърди , че неимуществените му вреди са подценени с оглед установения в чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. ЗЗД критерий и пледира за уважаване на пълната му претенция. Ответникът счита , че съдът се е произнесъл извън петитум , доколкото утвърденото от ищеца вредоносно поведение е формулирано като забавено лечение на настъпило от оперативно лечение усложнение и неспазен протокол за добра лекарска практика , а само мимоходом се споменава , че на ищеца не са били разяснени възможните неблагоприятни последици от лечението ( липсващо информирано съгласие на пациента за метода на лечение ). Обосновава се защо няма противоправно поведение от страна на ответника , поради което се извежда твърдението , че исковете са неоснователни и се иска решението да се отмени а исковете - да се отхвърлят. Като трето лице , помагач на ответника е привлечено Булстрад Виена иншурънс 1 груп АД. В производството пред САС всяка от страните поддържа своята жалба и оспорва тази , на насрещната страна. Пред въззивния съд е приобщено новосъздадено доказателство - експертно решение , определящо инвалидност на ищеца. Съдът , при служебна проверка , установи , че въззивните жалби са допустими , а обжалваното решение е допустимо и валидно. Присъдени са на основание чл. 86Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. ЗЗД лихви от датата на предявяване на исковата молба , а не от визираната в същата дата на деликта , но няма обжалване в тази част от решението нито искане за постановяване на отхвърлителен диспозитив за временнто между двете дати. По отношение твърдението за недопустимост на решението настоящият състав приема , че в исковата молба има твърдение , че пациентът не е бил информиран за съпътстващите операцията на крака рискове под формата на подписан формуляр за информирано съгласие за операцията и това правонарушение се свързва с всички визирани в исковата молба вреди – настъпило следоперативно усложнение , наложило втора операция , извършена по спешност. Поради това първостепенният съд не се е произнесъл извън съдържащите се в исковата молба основания за деликтно поведение на служител на ответната болница. Дължи се произнасяне според доводите за неправилност на решението , съдържащи се във всяка жалба. Въз основа твърденията на страните и според наличните доказателства , в рамките на очертания предмет на проверка , САС приема следното : Не се спори , че ищецът е постъпил в ортопедичното отделение на ответната болница след претърпяно ПТП , приключило с удар на мотоциклет в предпазна мантинела , която увредила левия крак на мотоциклетиста и начална обработка на раните от катастрофата в болница в гр. Бургас. По желание на ищеца той бил хоспитализиран в МБАЛ „ Света София “ ЕООД на 15.08.16 г. Още в деня на приема му е бил опериран , без да се попълнят формуляри , с неговия подпис , за информирано съгласие. САС приема , че липсата на такива доказателства не може да се преодолее чрез гласните доказателства на разпитания като свидетел оператор д - р А. П. , тъй като остава неясен обхватът и достъпността на дадените на пациента разяснения. Ищецът счита , че с предприетото оперативно лечение е нарушена добрата медицинска практика поради : неприлагане на антибиотична терапия преди операцията ; неприлагане преди операцията на антикоагулантна терапия с нискомолекуларен хепарин ; решение за фиксиране на счупените кости с вътрешно инплантиране на титаниева плака , а не чрез външна фиксация ; липса на активно наблюдение на оперирания крайник след операцията – в историята на заболяването е отразено единствено посещение на следващия ден – 16.08., без да има палпаторен преглед , флебография , ангиография , доплерово изследване , измерване на тъканното налягане ; сатурацията на крайника с пулсоксиметър ; кракът не е бил поставен в наклонено състояние ; не е направена своевременна консултация със съдов хирург ; 2 не са отразени часовете на консултации с ортопед и съдов хирург след появяването на оток , проявление на настъпил компартмънт синдром ; между проявлението на първите симптоми на компартмънт синдрома до оперативното му преодоляване са изминали над 6 часа , а от специалист той е могъл да се установи по - рано , отколкото е забелязан от пациента – ищец. Може да се заключи според анестезиологичния лист , че операцията е започнала преди или около 00 ч. и е продължила до 01. ч. на следващата дата ; не са отразени начален и краен час на оперативната интервенция за отстраняване на компартмънт синдрома с цел да се прикрие закъснялата реакция ; въпреки покачената температура на ищеца , той е изписан , като в епикризата е отразено , че се изписва с „ подобрение “ Изводът на ищеца е , че му е била предоставена некачествена и несвоевременна медицинска помощ , защото следоперативните усложнения са могли да бъдат предвидени и предотвратени. Поради горните нарушения в друго лечебно заведение ( ВМА ) е била променена стратегията на лечението , отстранена била вътрешната фиксация на счупените кости и бил поставен външен фиксатор в продължение на 6 м. Последвали множество (11 бр. ) операции , вкл. с присаждане на стволови клетки. Те били свързани с нови болки и време за обездвижване. Кракът останал загрозен. И до момента на сезирането на съда с исковата молба ищецът ходи с помощни средства и му предстои операция в чужбина. От дългия лечебен процес , съпътстван от силни болки и ограничения , ищецът изпитвал отчаяние за това , че няма да се възстанови до състоянието от преди операцията при ответника , че няма да може да спортува , да шофира и да води пълноценния живот , какъвто е имал преди , а към този момент бил на 42 г. Имуществените вреди са определени по пера и представляват разходи , свързани с лечението – платени инпланти и такса за болнично лечение , закупувани са превързочни материали , мехлеми , лекарства и консумативи за специфични вендузни превръзки. По делото е представена пространна медицинска документация , анализирана от приета по делото ( оспорена от ищеца като некомпетентна ) комплексна медицинска експертиза , осъществена от специалисти ортопед - травматолог и съдов хирург. Не се спори , че са достоверни записаните в епикриза от 15.08.16 г. данни , че пациентът постъпва след падане от мотор , като първоначалната обработка на разкъсните рани е осъществена в отделение на болница в Бургас. Установени са множествени супвания на подбедрицата , която била оточна и без възможност да се движи , с разкъсно - контузна рана в областта на левия ахил , първично затворена. Операцията била извършена още същия ден от д - р А. П.. Извършена била първична костна пластика с предварително взет костен шпан , направена била мануална репозиция , с вътрешна фиксация с плака и винтове. Взет секрет от първичната рана , установил замърсяване със златист стафилокок и кандида албиканс. Раната била ексцизирана с първично отложен шев. На 26.08.16 г. пациентът бил изписан с подобрение , афебрилен и указание след 5 дни да се яви за смяна на превръзка и контролен преглед. Следваща епикриза , издадена от ВМА , свидетелства за установена некроза по хода на оперативните разрези , поради което на 29.09.16 г. пациентът е опериран. 3 На 07.04.17 г. поради несрастване ( псевдоартроза ) фиксиращата плака била отстранена и след обработка на счупените краища на костта последната била външно фиксирана. Епикриза от 21.04.17 г. свидетелства , че V . A . C . системата била свалена и пациентът бил вертикализиран – приучен да ходи с помощни средства. На 01.06.17 г. ищецът отново е приет във ВМА поради миграция на фиксиращите винтове. Направена била рефиксация. На 12.09.17 г. е отстранена външната фиксация и кракът е имобилизиран с гипсова лонгета. На 23.10.17 г. се извършила фиксация с пирон за тибия. Следва лечение в Германия , започнало с преглед в клиника в Тюбинген , където се установява разхлабване на инплантирания пирон , деформация навътре и неправилно завъртане навън на долната част на крака. На 27.04.18 г. ищецът бил опериран в клиника в Тюбинген – отстранен бил инплантираният пирон и бил поставен хибриден външен фиксатор. Установена била инфекциозна псевдоартроза на долната 1/3 на левия голям пищял. На 18.05.18 г. е осъществена костна трансплантация от дясната тазова кост. На 25.09.18 г. е отстранен външният фиксатор на големия пищял и била поставена ортеза. На л. 271 е класирана комплексна медицинска експертиза , осъществена от в.л. д - р В. С. – ортопед - травматолог , и д - р С. Д. - съдов хирург. При прегледа с цел изготвяне на заключението , ищецът се оплакал от болки при ходене в лявата подбедрица и левия глезен. Прегледът установил еднаква дължина на двата крайника и по - тясно с 3 см. ляво бедро и с 2 см. по - слаба подбедрица. Лявата глезенна става се намерила деформирана , с увеличен размер и с 10 % намален обем движения. Установен бил хроничен възпалителен процес на костта в долната 1/3. Не се установил пулс в предната подбедрена артерия. Доплерово изследване установило нормална сонограма на магистралните артерии на долните крайници. На поставените въпроси вещите лица отговарят по следния начин : счупването на двете кости на подбедрицата е едно от най - характерните счупвания при ПТП. Откритото счупване е съпроводено с рана на кожата и тъканите под нея. В този случай меките тъкани са също увредени , което води до следтравматичен оток с нарушено кръвоснабдяване и е предпоставка за тромботични и некротични усложнения. Консервативното лечение е свързано с наместване на костите и поставяне на гипс. При оперативното лечение след наместване на костите се извършва вътрешна или външна фиксация на счупените краища. Какъв тип лечение ще се предпочете зависи от мястото на счупването , кръвоснабдяването на костта , състоянието на мускулатурата , размера и състоянието на раната. Вещите лица отчитат като по - правилно решение вътрешната оперативна фиксация , тъй като при външната фиксация има условия за продължителна връзка между костта и външната среда , а това е предпоставка за инфекция. При компартмънт синдрома има повишено тъканно налягане поради кървене или оток след травма. Това нарушава нормалния ход на кръвоснабзяването и инервацията и е предпоставка за започваща некроза ( умъртвяване на тъкани ). Проявява се с болка , изтръпване , понежена кожна температура , бледа кожа , парализа , липса на периферен пулс. Може да се развие постепенно или внезапно. В конкретният случай вещите лица приемат , че предпоставка за компартмънт синдрома е костната и мекотъканна травма , предизвикана от високо енергийно действащ агент ( притискане на крайника от мантинелата при станалото ПТП ). За 4 предотвратяването на компартмънт синдрома трябва кръвното налягане да се поддържа в норма , да няма стегната превръзка , крайникът да е на нивото на сърцето , а при нужда – допълнително да се подаде кислород ( вещите лица преценяват , че в конкретния случай не е имало такава нужда ). Лечението на синдрома е оперативно , като операцията трябва да се осъществи до 6- ия час от проявяването на синдрома. Животоспасяваща мярка при компартмънт синдрома може да е ампутация на крайника. През нощта на 17.08.16 г. ( без записан начален и краен час на операцията ) е извършена фесциектомия. Операцията следва да се извърши от ортопед или хирург , вкл. съдов , като вещите лица информативно ( а не по повод изследваното увреждане ) изброяват какъв специалист при какво засягане е подходящ. Установеният инфекциозен артрит на глезенната става предпоставя недобра прогноза , като може да се достигне до пълно обездвижване на ставата. Съдовият хирург не установява тромбози и нужда от медикаментозно лечение. Вещите лица заключават , че проведеното в МБАЛ „ Св.София “ лечение отговаря на добрата медицинска практика. Лечението е осъществено по клинична пътека 217 – оперативна процедура с голям и много голям обем на сложност на таза или долните крайници , а ответникът е имал договор за извършване на лечение по посочената клинична пътека. При защитаване на заключението в осз вещите лица определят настъпването на компартмънт синдрома като последица от първоначалното травматично увреждане и заявяват , че предприетият вид оперативно лечение може да се определи като фактор , препятстващ развитието на компартмънт синдрома ( л. 297, гръб ). Според в.л. С. вакуумните превръзки не са подходящи за конкретното увреждане ( мястото е бедно на тъкани ). С фасциотомия е отстранена причината за отока и при прегледа се установява липса на артериален или венозен проблем. Затрудненията при ходене ,, констатирани и при прегледа на ищеца , се дължат на инфектираната глезенна става , но при лечение в 4 лечебни заведения ( Бургас , „ Св. София “, ВМА и Тюбинген ), с множество оперативни интервенции , не може да се направи извод за мястото на заразяване на ставата. Наличието на хематом и некроза още преди първата операция е проявление на травмата и не е симптом за компартмънт синдром. Профилактиката на описвания синдром е с нискомолекулярен хепарин или перорални антикоагуланти. По време на хирургична интервенция не се прилага нискомолекулярен хепарин , а се прилага обикновен херапин ( който може да бъде неутрализиран веднага – при настъпване на неконтролирано кръвотечение ). Според температурния лист веднага след операцията на 15.08.16 г. в терапията е включен нискомолекулярен хепарин , който бил сменен , а след това била увеличена дозировката при наличието на ток. От 15.08. е включена и антибиотична терапия ( л. 296 гръб ). С фасциотомията е възстановен кръвотекът , но са наранени кожа , подкожие и мускули , които след зарастване подлежат на кожна пластика ( осъществена във ВМА ). Има случаи , в които компартмънт синдромът се преодолява без операция , но при постоянно наблюдение. Тогава до 12 часов интервал крайникът омеква и се възвръща жинеността му. Последващата некроза не е по хода на оперативната рана , а е в областта на медиалния глезен. Въпреки оспорването на експертизата от ищеца , настоящият състав се солидаризира с виждането на водилите процеса съдии , недопуснали повторна експертиза , поради обстоятелството , че са противопоставени убедителни аргументи , които да създадат съмнение относно компетентността на вещите лица , квързани с конкретния казус ( поверениците на ищеца прилагат решение на Пловдивски съд по аналогичен казус , но позоваването на такова решение не обосновава некомпетентност на вещите лица , доколкото изводите не се отнасят до същото медицинско състояние , а са за друго лице , с друго телесно увреждане - изгаряне ). Настоящият състав приема , че изводите , направени в представеното заключение и при приемане на експертизата в осз са обосновани . 5 При възприемане на заключението като компетентно , се опровергават доводите на ищеца за следните нарушения : несвоевременна антибиотична и антикоагулантна терапия – същите са предприети веднага след операцията , а тя е направена в деня на приемане на пациента , избор на факсация на счупените кости , съобразен с външната рана и избягващ предпоставките за вторично инфектиране , правилно позициониране на крайника след операцията , предприемане на мерки за преодоляване на компартмънт синдрома веднага след установяването му – спешно консултиране със съдов хирург и ортопед и предприета спешна операция през нощта. В този смисъл действията по преодоляване на компартмънт синдрома са в съответствие с показанията на св. М. , заявил , че преди да се оттегли за нощна почивка , обходил пациентите. При посещение при ищеца бил уведомен за напрежение в областта на крака и установил оточност , заради която незабавно извикал оператора. Неотносими са доказателствата за постановяване на присъда спрямо същия свидетел. Не се спори , че той е собственик на лечебното заведение , а няма доказателства той да е извършвал лечебна дейност на пациента – оперирал е същият ортопед , който направил и първата операция. Минавайки на неофициално посещение , той , като лекар е установил усложнението и взел мерки за преодоляването му. Няма данни пациентът в по - ранен момент да е сигнализирал за състоянието си. Дори при установяване на усложнението в по - ранен момент , биха се предприели същите действия за оперативно отстраняване на причината за отока. Осъществената втора операция е успешна. Чрез нея е преодоляно развитието на компартмънт синдрома и кракът не е ампутиран. Няма доказателства , че лечението във ВМА е предизвикано от втората операция , както и не може да се установи , че некрозата не би настъпила и без предприетата спасяваща целостта на крайника операция ( в исковата молба няма твърдение , че тази операция не е следвало да се извърши и вместо нея екипът би трябвало да чака кракът да се възстанови спонтанно , без оперативна намеса ). Не е доказано изначалното твърдение на ищеца , че компартмънт синдромът не е бил профилактиран и че е имало в конкретния случай адекватен способ за такава ефикасна профилактика. Липсата на документирани начален и краен час на фасциотомията ( операцията за преодоляване на компартмънт синдрома ) не опровергава безспорния между страните факт , че операцията е извършена в края на деня и началото на следващия ( през нощта ), незабавно след установяване на усложнението. Изводите на експертите , че причина за усложнението компартмънт синдром е неясна при налична мекотъканна увреда от ПТП и открито счупване на две кости , с последваща операция. Поради това не може да се приеме , че е доказано при пълно и главно доказване , че усложнението е причинено от операцията и конкретния оперативен метод на вътрешна фиксация на разместените костни краища . Като вредоносно действие се сочи неправилният избор на лечение , довел до появата на компартмънт синдром. С оглед на това и преодоляването на последиците от последния , изписването на пациента е неотносимо към заявените вреди. Видно от епикризата , пациентът е изписан афебрилен , на 26.08 – 10 дни след първата операция. Насрочен е контролен преглед след 5 дни за превръзка. Не е оборено твърдението на ответника , че ищецът не се е явил на контролен преглед , а последващото му лечение във ВМА започва в деня на изписването му и е свързано с нов вид лечение. Няма доказателства за пряка причинна връзка между проявения компатмънт синдром и лекуваната във ВМА некроза. 6 Няма и доказателства , че ако не би била предприета фасциотомията , отокът на крайника е щял спонтанно да се разнесе ( за каквато възможност дават информация вещите лица ). Като краен извод не се установява противоправно поведение на лице от лекуващия екип при ответника , което да е в пряка причинност със заявените от ищеца вреди . Доказаните нарушения на ЗЗ ( липса на информирано съгласие , невписан начален и краен момент на втората операция ) не могат да обосноват наличие на пряка причинна връзка с визираните в исковата молба вреди. Настоящият състав не споделя изводите на СГС за такава връзка между отсъстващото информирано съгласие и вредите. На първо място , както вече беше отбелязано , не е доказано , че оперативната интервенция е несъмнен причинител на компартмънт синдрома. От друга страна изборът на адекватен лечебен метод изисква съобразяване на много обстоятелства ( посочени са в приетата експертиза ). Пациент в стресово състояние , след претърпяна катастрофа , с открито счупване , не би бил в състояние , без наличие на медицинско образование да вземе правилно решение за избора на вид лечение и същевременно изброяването на евентуалните усложнения ( съобразно изискването за информирано съгласие ) не позволява да се предвиди конкретния риск. С липсата на съставена медицинска документация за информиране на пациента за потенциалните усложнения е допуснато нарушение на ЗЗ , но същото не е в причинна връзка с вредоносния резултат – развитие на компартмънт синдром и страданията на ищеца. При посочване на имуществените вреди ищецът игнорира наличието на травматично увреждане от ПТП. При установена тъканна увреда , с разкъсване на кожа , подкожие и меки тъкани и открита фрактура на двете подбедрени кости , дори без предприета операция биха били нужни посочените в исковата молба превързочни и лечебни материали ( медикаменти и мехлеми ). Експертите утвърждават , че не са компетентни относно вакуумните превръзки. Същите са правени при лечението във ВМА и ищецът не е ангажирал доказателства от една страна за тяхната неизбежност и показаност за конкретното лечение , а от друга – за прилагането им поради проявлението на компартмънт синдром , предизвикан от лечението при ответника. Изводът на настоящия състав за недоказана в условията на пълно и главно доказване противоправност в предприетата от ответника лечебна дейност , който да е в причинна връзка с понесените от ищеца вреди , обосновава неоснователност на всеки от предявените искове – за обезвреда на неимуществени вреди , на имуществени такива и за забавено плащане ( на основание чл. 86Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. ЗЗД ). Тъй като изводите на двете съдебни инстанции не съвпадат , постановеното решение следва да се отмени , а предявените обективно съединени искове – да се отхвърлят. В полза на въззивника ответник следва да се присъдят разноски за двете съдебни инстанции – 1200 лв. депозит за вещо лице за експертиза в първоинстанционното производство ( л. 605) и 970 лв. – държавна такса за производството пред САС – общо 2050 лв. Водим от разгърнатите съображения , САС : РЕШИ: : ОТМЕНЯ в осъдителната му част и частта за разноскиге решение 261 005/21.07.23 г. , постановено по гр.д. 4236/18 г. по описа на СГС и вместо това ПОСТАНОВЯВА : 7 Председател : _______________________ Членове : 1. _______________________ 2. _______________________ ОТХВЪРЛЯ обективно съединените искове с правно основание чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД вр. чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД и чл. 86Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. ЗЗД , предявени от И. М. Б. срещу МБАЛ „ Света София “ ЕООД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 35 000 лв. , ведно със законните лихви от 28.03.18 г. и такова за имуществени вреди в размер на 9165.94 лв. , ведно със законната лихва от 28.03.18 г. ПОТВЪРЖДАВА решението в отхвърлителната му част. ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК И. М. Б. да заплати на МБАЛ „ Света София “ ЕООД разноски за производството пред двете съдебни инстанции в общ размер 2050 лв. Делото е разглеждано с участието на трето лице помагач Булстрад Виена иншурънс груп АД. Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните. 8 Източник: Оригинален PDF