Решение № 748 по в.гр.д. № 20255300501213/2025 г. на Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ № 748 гр. Пловдив , 19.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ , VII СЪСТАВ , в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав : Председател : Стефка Т. Михова Членове : Николай К. Стоянов Иванка П. Гоцева при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело № 20255300501213 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258Чл. 258. ⚖️ Практика (4) (1) Решенията на районните съдилища подлежат на обжалване пред окръжните съдилища, а решенията на окръжните съдилища като първа инстанция - пред апелативните съдилища. (2) Жалба може да се подаде срещу цялото решение или срещу отделни негови части. Срок за въззивно обжалване и сл. от ГПК.

Съдът е сезиран с въззивна жалба подадена от И. Р. А. , ЕГН : **********, чрез назначения й по делото особен представител адв.З. В. , срещу

Решение № *** г. по гр.д. № *** г. по описа на Районен съд - Пловдив , с което е признато за установено , че със заповед за изпълнение по чл. 410Чл. 410. ⚖️ Практика (362) (1) Заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение: 1. за вземания за парични суми или за заместими вещи, когато искът е подсъден на районния съд; 2. за предаването на движима вещ, която длъжникът е получил със задължение да я върне или е обременена със залог или е прехвърлена от длъжника със задължение да предаде владението, когато искът е подсъден на районния съд. (2) (Доп. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Заявлението съдържа искане за издаване на изпълнителен лист и трябва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2. В заявлението се посочва и банкова сметка или друг начин за плащане. (3) (Нова - ДВ, бр. 100 от 2019 г.) Когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива. (4) (Нова - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2025 г.) Заявлението и приложенията към него се подават писмено на хартиен носител или по електронен път чрез електронен формуляр, достъпен в Единния портал за електронно правосъдие. Когато заявлението е подадено по електронен път, всички последващи процесуални действия на заявителя се извършват само в електронна форма, с изключение на действията по обжалване на актове по тази глава и в производствата по чл. 422 - 424. (5) (Нова - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2025 г., изм. - ДВ, бр. 55 от 2025 г. [*]) Търговците, държавата и държавните учреждения, общините, нотариусите и частните съдебни изпълнители, както и лицата, представлявани от адвокат, подават заявления за издаване на заповед за изпълнение само по електронен път чрез електронния формуляр, достъпен в Единния портал за електронно правосъдие. (6) (Нова - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2025 г.) Заявителите извън тези по ал. 5 може да подадат заявление за издаване на заповед за изпълнение и писмено на хартиен носител в който и да е районен съд, с изключение на заявленията за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, ал. 1, т. 3, 6 и 10, които се подават в районния съд по настоящия адрес или седалището на заявителя, а при липса на настоящ адрес - по постоянния му адрес. По отношение на заявленията за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, ал. 1, т. 3, 6 и 10 съдът извършва служебна проверка на местната подсъдност и ако прецени, че делото не му е подсъдно, го изпраща незабавно на надлежния съд. Издаване на заповед за изпълнение от ГПК № *** г. , издадена по частно гр. дело № *** г. на ПРС , XIX гр. с - в , И. Р. А. , ЕГН : **********, от гр. ***, дължи на УМБАЛ „***” ЕАД , ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление : град *, представлявано от изпълнителния директор проф. д - р К. Д. , сумата в размер на 441, 90 ( четиристотин четиридесет и един лева и деветдесет стотинки ) лева - цена на предоставена медицинска помощ , оказана по време на болничния й престой на 12.01.2023 г. , ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението - 01.12.2023 г. до окончателното й погасяване. Във

въззивната жалба са релевирани подробни оплаквания за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение в обжалваната му част. Искането към въззивния съд е за неговата отмяна и постановяване на ново по същество на правия спор , с което исковата претенция бъде отхвърлена. В срока по чл. 263, ал. 1Чл. 263. ⚖️ Практика (17) (1) След като приеме жалбата, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на другата страна, която в двуседмичен срок от получаването им може да подаде отговор на жалбата. За отговора се прилагат съответно разпоредбите на чл. 259, ал. 2 - 4, чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и от ГПК въззиваемата страна УМБАЛ „***“ ЕАД , чрез процесуалния си представител адв. В. Б. , изразява становище за неоснователност на

въззивната жалба с искане до въззивния съд за потвържзаване на първоинстанционното решение като правилно и 1 законосъобразно. Претендира разноски.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1Чл. 259. ⚖️ Практика (481) (1) Жалбата се подава чрез съда, който е постановил решението, в двуседмичен срок от връчването му на страната. (2) Срокът за въззивно обжалване се прекъсва с подаването на молба за правна помощ и не тече, докато молбата се разглежда. (3) От влизането в сила на решението за отхвърляне на молбата по ал. 2 започва да тече нов срок, а в случай на уважаването и новият срок започва да тече от връчването на първоинстанционното решение на назначения служебен адвокат. (4) Подаването на следваща молба за правна помощ не спира и не прекъсва срока за въззивно обжалване. Съдържание на въззивната жалба ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт , поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. При извършената служебна проверка на обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269Чл. 269. ⚖️ Практика (69) Въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Решение при нищожно и недопустимо първоинстанционно решение, изр. 1 ГПК

съдът намери , че същото е валидно и допустимо , поради което на основание чл. 269Чл. 269. ⚖️ Практика (69) Въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Решение при нищожно и недопустимо първоинстанционно решение, изр. 2 ГПК следва да бъде проверена неговата правилност съобразно посоченото в жалбата , като се следи служебно и за спазването на императивните материалноправни норми – т. 1 от ТР № 1/9.12.2013 г. на ОСГТК , ВКС. След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки доводите на страните , както и пределите на въззивната проверка ,

съдът намира следното : Производството пред първата инстанция е образувано по предявен от УМБАЛ „***“ ЕАД против И. Р. А. , ЕГН : **********, иск по реда на чл. 422Чл. 422. ⚖️ Практика (44) (1) (Изм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4. (2) Предявяването на иск по ал. 1 не спира допуснатото незабавно изпълнение, освен в случаите по вр. с чл. 415Чл. 415. ⚖️ Практика (21) (Изм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) (1) Съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си в следните случаи: 1. когато възражението е подадено в срок; 2. (доп. - ДВ, бр. 100 от 2019 г.) когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението; 3. когато съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение. (2) Когато дава указания за предявяване на иск в случаите по ал. 1, т. 2, съдът постановява спиране на изпълнението, ако е издаден изпълнителен лист по ГПК с правно основание чл. 109, ал. 1Чл. 109. ⚖️ Практика (14) (Изм. - ДВ, бр. 110 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г., изм. - ДВ, бр. 111 от 2004 г., в сила от 21.12.2004 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.02.2010 г.) (1) Здравноосигурителните права на лицата, които са длъжни да внасят осигурителни вноски за своя сметка, се прекъсват, в случай че лицата не са внесли повече от три дължими месечни осигурителни вноски за период от 36 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ. Лицата с прекъснати здравноосигурителни права заплащат оказаната им медицинска помощ. (2) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2015 г., в сила от 28.12.2015 г.) Здравноосигурителните права на лицата по ал. 1 се възстановяват, при условие че лицето е заплатило всички дължими здравноосигурителни вноски през последните 60 месеца. (3) Здравноосигурителните права на лицата по ал. 1 се възстановяват от датата на заплащане на дължимите вноски по ал. 2, като сумите, платени за оказаната медицинска помощ, не се възстановяват. (4) Когато задължението за внасяне на осигурителните вноски е на работодателя или на друго лице, невнасянето на осигурителни вноски не лишава осигуреното лице от здравноосигурителни права. (5) Алинеи 1 - 3 не се прилагат за лицата по, изр. 2 във вр. с чл. 52, ал. 2Чл. 52. ⚖️ Практика (43) ЗЗО за признаване за установено в отношенията между страните , че

ответникът дължи на ищеца сумата от 441, 90 лева , представляваща стойност на предоставена на ответника медицинска помощ с изпълнение на алгоритъм по клинична пътека № *** „***“, по време на болничния му престой на 12.01.2023 г. , ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410Чл. 410. ⚖️ Практика (362) (1) Заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение: 1. за вземания за парични суми или за заместими вещи, когато искът е подсъден на районния съд; 2. за предаването на движима вещ, която длъжникът е получил със задължение да я върне или е обременена със залог или е прехвърлена от длъжника със задължение да предаде владението, когато искът е подсъден на районния съд. (2) (Доп. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Заявлението съдържа искане за издаване на изпълнителен лист и трябва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2. В заявлението се посочва и банкова сметка или друг начин за плащане. (3) (Нова - ДВ, бр. 100 от 2019 г.) Когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива. (4) (Нова - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2025 г.) Заявлението и приложенията към него се подават писмено на хартиен носител или по електронен път чрез електронен формуляр, достъпен в Единния портал за електронно правосъдие. Когато заявлението е подадено по електронен път, всички последващи процесуални действия на заявителя се извършват само в електронна форма, с изключение на действията по обжалване на актове по тази глава и в производствата по чл. 422 - 424. (5) (Нова - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2025 г., изм. - ДВ, бр. 55 от 2025 г. [*]) Търговците, държавата и държавните учреждения, общините, нотариусите и частните съдебни изпълнители, както и лицата, представлявани от адвокат, подават заявления за издаване на заповед за изпълнение само по електронен път чрез електронния формуляр, достъпен в Единния портал за електронно правосъдие. (6) (Нова - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2025 г.) Заявителите извън тези по ал. 5 може да подадат заявление за издаване на заповед за изпълнение и писмено на хартиен носител в който и да е районен съд, с изключение на заявленията за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, ал. 1, т. 3, 6 и 10, които се подават в районния съд по настоящия адрес или седалището на заявителя, а при липса на настоящ адрес - по постоянния му адрес. По отношение на заявленията за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, ал. 1, т. 3, 6 и 10 съдът извършва служебна проверка на местната подсъдност и ако прецени, че делото не му е подсъдно, го изпраща незабавно на надлежния съд. Издаване на заповед за изпълнение ГПК – 01.12.2022 г. , до окончателното изплащане на задължението. За същото вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410Чл. 410. ⚖️ Практика (362) (1) Заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение: 1. за вземания за парични суми или за заместими вещи, когато искът е подсъден на районния съд; 2. за предаването на движима вещ, която длъжникът е получил със задължение да я върне или е обременена със залог или е прехвърлена от длъжника със задължение да предаде владението, когато искът е подсъден на районния съд. (2) (Доп. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Заявлението съдържа искане за издаване на изпълнителен лист и трябва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2. В заявлението се посочва и банкова сметка или друг начин за плащане. (3) (Нова - ДВ, бр. 100 от 2019 г.) Когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива. (4) (Нова - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2025 г.) Заявлението и приложенията към него се подават писмено на хартиен носител или по електронен път чрез електронен формуляр, достъпен в Единния портал за електронно правосъдие. Когато заявлението е подадено по електронен път, всички последващи процесуални действия на заявителя се извършват само в електронна форма, с изключение на действията по обжалване на актове по тази глава и в производствата по чл. 422 - 424. (5) (Нова - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2025 г., изм. - ДВ, бр. 55 от 2025 г. [*]) Търговците, държавата и държавните учреждения, общините, нотариусите и частните съдебни изпълнители, както и лицата, представлявани от адвокат, подават заявления за издаване на заповед за изпълнение само по електронен път чрез електронния формуляр, достъпен в Единния портал за електронно правосъдие. (6) (Нова - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2025 г.) Заявителите извън тези по ал. 5 може да подадат заявление за издаване на заповед за изпълнение и писмено на хартиен носител в който и да е районен съд, с изключение на заявленията за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, ал. 1, т. 3, 6 и 10, които се подават в районния съд по настоящия адрес или седалището на заявителя, а при липса на настоящ адрес - по постоянния му адрес. По отношение на заявленията за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, ал. 1, т. 3, 6 и 10 съдът извършва служебна проверка на местната подсъдност и ако прецени, че делото не му е подсъдно, го изпраща незабавно на надлежния съд. Издаване на заповед за изпълнение ГПК № 169/09.01.2024 г. по ч.гр.д. № *** г. по описа на РС – Пловдив. В исковата молба се твърди , че на 11.01.2023 г. ответницата постъпила в УМБАЛ „*” ЕАД - гр. Пловдив , Отделение по спешна медицина , с оплаквания за прогресивно засилил се задух , без възможност за заемане на легнало положение с давност от предния ден и суха кашлица. Тъй като състоянието й не могло да бъде преодоляно в спешен кабинет , тя била насочена към стационарно болнично лечение в ***. Същата била хоспитализирана в клиниката на 12.01.2023 г. в 02.04 часа , с приемна диагноза „***“. На пациента била оказана болнична помощ по КП /№ *** „***“. При постъпване за лечението била съставена история на заболяването - *** г. , а за лечението – издадена епикриза , отразяваща извършените медицински дейности ( процедури , консултации и изследвания ). Пациентката била изписана по нейно желание още същия ден на 12.01.2023 г. в 13.50 ч. след попълване на необходимите документи. Към момента на постъпването в болницата , както и при изписването си , лицето било с прекъснати здравноосигурителни права , които не били възстановени за болничния престой. Тъй като

ответникът в периода на болничното лечение не бил осигурен по смисъла на ЗЗО и не бил възстановил правата си на осигурено лице до изписването си , на основание чл. 109 ал. 1Чл. 109. ⚖️ Практика (14) (Изм. - ДВ, бр. 110 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г., изм. - ДВ, бр. 111 от 2004 г., в сила от 21.12.2004 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.02.2010 г.) (1) Здравноосигурителните права на лицата, които са длъжни да внасят осигурителни вноски за своя сметка, се прекъсват, в случай че лицата не са внесли повече от три дължими месечни осигурителни вноски за период от 36 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ. Лицата с прекъснати здравноосигурителни права заплащат оказаната им медицинска помощ. (2) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2015 г., в сила от 28.12.2015 г.) Здравноосигурителните права на лицата по ал. 1 се възстановяват, при условие че лицето е заплатило всички дължими здравноосигурителни вноски през последните 60 месеца. (3) Здравноосигурителните права на лицата по ал. 1 се възстановяват от датата на заплащане на дължимите вноски по ал. 2, като сумите, платени за оказаната медицинска помощ, не се възстановяват. (4) Когато задължението за внасяне на осигурителните вноски е на работодателя или на друго лице, невнасянето на осигурителни вноски не лишава осигуреното лице от здравноосигурителни права. (5) Алинеи 1 - 3 не се прилагат за лицата по от ЗЗО , следвало да заплати сам стойността на оказаната му медицинска помощ , възлизаща в размер на 441, 90 лева , определена съгласно 2 действалия към онзи момент ценоразпис в болничното заведение , включваща лабораторни и образни изследвания , ЕКГ - стандартно и консултативен преглед при специалист. В срока по чл. 131Чл. 131. ⚖️ Практика (25) (1) След като приеме исковата молба, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на ответника, на когото указва да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на отговор или неупражняването на права, както и за възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това. (2) Писменият отговор на ответника трябва да съдържа: 1. посочване на съда и номера на делото; 2. (изм. - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) името и адреса на ответника, на неговия законен представител или пълномощник, ако има такива, както и телефонния номер и електронен адрес за връчване на ответника и неговия представител, ако притежават такива, и заявление дали желае връчване на посочения електронен адрес за връчване; 3. становище по допустимостта и основателността на иска; 4. становище по обстоятелствата, на които се основава искът; 5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават; 6. (изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) подпис на лицето, което подава отговора. (3) В отговора на исковата молба ответникът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи всички писмени доказателства, с които разполага. (4) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2025 г.) В отговора на исковата молба ответникът посочва наличието на пречки по чл. 140а, ал. 3 за провеждане на процедура за медиация по спора, ако са му известни, и представя писмени доказателства за това. Приложения към отговора на исковата молба ГПК

ответникът , чрез назначения му особен представител адв. З. В. , е подал отговор на исковата молба , с който е оспорил предявения иск като неоснователен.Поддържа се , че от представените от ищеца писмените доказателства се установявало , че състоянието на пациентката било животозастрашаващо и в тази връзка тя не следвало да заплаща оказаните й услуги. Тъй като знаела статуса си на неосигурено лице , била напуснала болницата при първите признаци на подобрение и сама решила да не се възползва от лечението. Посочва се , че ЗЗ бил специален спрямо ЗЗО и в случая при такова спешно състояние дори и здравно неосигурен пациент не следвало да заплаща лечението си. Ответницата живеела в ромски квартал и било възможно да е неграмотна , без да е в състояние да прочете подписаните от нея документи , както и да осмисли написаното. Още повече , че тежкото й здравословно състояние не й позволявало да се ориентира правилно за това как стоят нещата относно финансиране на лечението. Подписаните от нея книжа не представлявали договор и не били издадени , за да пораждат задължение. Прави се възражение за нищожност на извършените волеизявления , поради противоречие с добрите нрави - нуждаещ се от спешна медицинска помощ човек да се задължава финансово за лечението си. В случай на неграмотност пък , хипотезата на нищожност била поради липса на формирано волеизявление. Евентуално релевира възражение за унищожаемост , поради крайна нужда и явно неизгодни условия , или поради грешка. Първоинстанционният съд е уважил предявения иск , като е приел , че е изпълнен фактическият състав на разпоредбата на чл. 109, ал. 1Чл. 109. ⚖️ Практика (14) (Изм. - ДВ, бр. 110 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г., изм. - ДВ, бр. 111 от 2004 г., в сила от 21.12.2004 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.02.2010 г.) (1) Здравноосигурителните права на лицата, които са длъжни да внасят осигурителни вноски за своя сметка, се прекъсват, в случай че лицата не са внесли повече от три дължими месечни осигурителни вноски за период от 36 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ. Лицата с прекъснати здравноосигурителни права заплащат оказаната им медицинска помощ. (2) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2015 г., в сила от 28.12.2015 г.) Здравноосигурителните права на лицата по ал. 1 се възстановяват, при условие че лицето е заплатило всички дължими здравноосигурителни вноски през последните 60 месеца. (3) Здравноосигурителните права на лицата по ал. 1 се възстановяват от датата на заплащане на дължимите вноски по ал. 2, като сумите, платени за оказаната медицинска помощ, не се възстановяват. (4) Когато задължението за внасяне на осигурителните вноски е на работодателя или на друго лице, невнасянето на осигурителни вноски не лишава осигуреното лице от здравноосигурителни права. (5) Алинеи 1 - 3 не се прилагат за лицата по, изр. 2 от Закона за здравното осигуряване. Съгласно чл. 109, ал. 1Чл. 109. ⚖️ Практика (14) (Изм. - ДВ, бр. 110 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г., изм. - ДВ, бр. 111 от 2004 г., в сила от 21.12.2004 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.02.2010 г.) (1) Здравноосигурителните права на лицата, които са длъжни да внасят осигурителни вноски за своя сметка, се прекъсват, в случай че лицата не са внесли повече от три дължими месечни осигурителни вноски за период от 36 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ. Лицата с прекъснати здравноосигурителни права заплащат оказаната им медицинска помощ. (2) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2015 г., в сила от 28.12.2015 г.) Здравноосигурителните права на лицата по ал. 1 се възстановяват, при условие че лицето е заплатило всички дължими здравноосигурителни вноски през последните 60 месеца. (3) Здравноосигурителните права на лицата по ал. 1 се възстановяват от датата на заплащане на дължимите вноски по ал. 2, като сумите, платени за оказаната медицинска помощ, не се възстановяват. (4) Когато задължението за внасяне на осигурителните вноски е на работодателя или на друго лице, невнасянето на осигурителни вноски не лишава осигуреното лице от здравноосигурителни права. (5) Алинеи 1 - 3 не се прилагат за лицата по ЗЗО здравноосигурителните права на лицата , които са длъжни да внасят осигурителни вноски за своя сметка , се прекъсват , в случай че лицата не са внесли повече от три дължими месечни осигурителни вноски за период от 36 месеца до началото на месеца , предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ , а лицата с прекъснати здравноосигурителни права заплащат оказаната им медицинска помощ. Съгласно чл. 52, ал. 2 от същия закон неосигурените лица заплащат оказаната им медицинска помощ по цени , определени от лечебните заведения , с изключение на предоставяните им медицински и други услуги по чл. 82Чл. 82. ⚖️ Практика (297) (1) Извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на българските граждани се предоставят медицински услуги, които са свързани със: 1. медицинска помощ при спешни състояния; 1а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) интензивно лечение на здравно неосигурени лица; 2. (нова - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) профилактични прегледи и изследвания и акушерската помощ за всички здравно неосигурени жени, независимо от начина на родоразрешение, по обхват и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването; 3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) стационарна психиатрична помощ; 3а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение на здравно неосигурени лица с психични заболявания; 3б. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) лечение със субституиращи и поддържащи програми с метадон и дневни психорехабилитационни програми; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) осигуряване на кръв и кръвни продукти; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) трансплантация на органи, тъкани и клетки; 6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) задължително лечение и/или задължителна изолация; 6а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) осигуряване на медицински дейности при пациенти с инфекциозни заболявания по списък, определен с наредба на министъра на здравеопазването, включително за предотвратяване на епидемиологичен риск; 6б. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение на здравно неосигурени лица с кожно-венерически заболявания; 6в. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) осигуряване на медицински дейности при пациенти с неспецифични белодробни заболявания по списък, определен с наредба на министъра на здравеопазването; 7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) експертизи за вид и степен на увреждане и трайна неработоспособност; 8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) заплащане на лечение за заболявания при условия и по ред, определени от министъра на здравеопазването; 9. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01... от Закона за здравето. Страните не спорят , а и от представените по делото доказателства се установява , че на 11.01.2023 г.

ответникът е постъпил за лечение в УМБАЛ „***“ ЕАД. От представената медицинска документация се установява , че след преглед в спешния кабинет към болницата е насочен към лечебно заведение за болнична помощ. На 12.01.2023 г.

ответникът е приет в ***. В периода на хоспитализацията той е лекуван по клинична пътека № *** „***“. Между страните по делото не се спори , че спрямо него са проведени медицинските процедури и изследвания по посочената клинична пътека - лабораторни и образни изследвания , ЕКГ - стандартно и консултативен 3 преглед при специалист , което се установява и от представената по делото медицинска документация. Пациентът с напуснал лечебното заведение по собствено желание на 12.01.2023 г. , с което е прекъснал лечението си , за което е подписал и декларация за информирано съгласие за оказване на болнична помощ и прилагане на диагностични и лечебни процедури. Основният спорен въпрос по делото е дължи ли

ответникът заплащането на оказаната му медицинска помощ. Режимът на здравно осигуряване , приложим към ответника и настоящ жалбоподател , е определен въз основа разпоредбата на чл. 40, ал. 5Чл. 40. ⚖️ Практика (21) (3) Извън случаите по ал. 2, здравноосигурителните права на лицата по ал. 1 след завръщането им в страната могат да се възстановят след еднократно заплащане на сума в размер на 12 здравноосигурителни вноски, определени по реда на чл. 29, ал. 3 върху минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване към момента на внасянето на вноските. (3а) (Нова - ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 26.04.2022 г.) Извън случаите по ал. 1 и 2 здравноосигурителните права на лицата по ал. 1 след завръщането им в страната може да се възстановят при условия и по ред, определени с постановлението на Министерския съвет по чл. 40, ал. 10, когато пристигат от държава, на чужденците от която е предоставена временна закрила. (4) (Доп. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., доп. - ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 26.04.2022 г.) Сумите по ал. 3 и 3а се внасят по реда на чл. 41 след подадена декларация по ред, определен с наредба на министъра на финансите. (5) До възстановяване на осигурителните права лицата по ал. 1 заплащат стойността на оказаната им в страната медицинска помощ на изпълнителите. от Закона за здравното осигуряване и предполага физическото лице ежемесечно да внася осигурителни вноски за предходния месец. Съгласно чл. 109, ал. 1Чл. 109. ⚖️ Практика (14) (Изм. - ДВ, бр. 110 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г., изм. - ДВ, бр. 111 от 2004 г., в сила от 21.12.2004 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.02.2010 г.) (1) Здравноосигурителните права на лицата, които са длъжни да внасят осигурителни вноски за своя сметка, се прекъсват, в случай че лицата не са внесли повече от три дължими месечни осигурителни вноски за период от 36 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ. Лицата с прекъснати здравноосигурителни права заплащат оказаната им медицинска помощ. (2) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2015 г., в сила от 28.12.2015 г.) Здравноосигурителните права на лицата по ал. 1 се възстановяват, при условие че лицето е заплатило всички дължими здравноосигурителни вноски през последните 60 месеца. (3) Здравноосигурителните права на лицата по ал. 1 се възстановяват от датата на заплащане на дължимите вноски по ал. 2, като сумите, платени за оказаната медицинска помощ, не се възстановяват. (4) Когато задължението за внасяне на осигурителните вноски е на работодателя или на друго лице, невнасянето на осигурителни вноски не лишава осигуреното лице от здравноосигурителни права. (5) Алинеи 1 - 3 не се прилагат за лицата по от ЗЗО „ Здравноосигурителните права на лицата , които са длъжни да внасят осигурителни вноски за своя сметка , се прекъсват , в случай че лицата не са внесли повече от три дължими месечни осигурителни вноски за период от 36 месеца до началото на месеца , предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ. “ В първоинстанционното производство е представена справка от НАП , от която се установява , че в деня на хоспитализация

ответникът е с прекъснати здравноосигурителни права , което обстоятелство не е оспорено от него в хода на производството. Не е налице изключението по чл. 82, ал. 1, т. 1Чл. 82. ⚖️ Практика (297) (1) Извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на българските граждани се предоставят медицински услуги, които са свързани със: 1. медицинска помощ при спешни състояния; 1а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) интензивно лечение на здравно неосигурени лица; 2. (нова - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) профилактични прегледи и изследвания и акушерската помощ за всички здравно неосигурени жени, независимо от начина на родоразрешение, по обхват и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването; 3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) стационарна психиатрична помощ; 3а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение на здравно неосигурени лица с психични заболявания; 3б. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) лечение със субституиращи и поддържащи програми с метадон и дневни психорехабилитационни програми; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) осигуряване на кръв и кръвни продукти; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) трансплантация на органи, тъкани и клетки; 6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) задължително лечение и/или задължителна изолация; 6а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) осигуряване на медицински дейности при пациенти с инфекциозни заболявания по списък, определен с наредба на министъра на здравеопазването, включително за предотвратяване на епидемиологичен риск; 6б. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение на здравно неосигурени лица с кожно-венерически заболявания; 6в. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) осигуряване на медицински дейности при пациенти с неспецифични белодробни заболявания по списък, определен с наредба на министъра на здравеопазването; 7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) експертизи за вид и степен на увреждане и трайна неработоспособност; 8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) заплащане на лечение за заболявания при условия и по ред, определени от министъра на здравеопазването; 9. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01... от Закона за здравето , според което извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на българските граждани се предоставят медицински услуги , които са свързани с медицинска помощ при спешни състояния. Това е така , тъй като безспорно от доказателствата по делото се установява , че при прегледа на ответника в отделението по спешна медицина е констатирана необходимост лечението му да се осъществи в болнично заведение , поради което същият е насочен за прием в Клиника по пулмология при ищцовото дружество. В тази връзка следва да се има предвид разпоредбата на чл. 7 от Наредба № 25 от 04.11.1999 г. за оказване на спешна медицинска помощ , предвиждаща , че държавата поема разходите по оказване на спешна медицинска помощ на пациента , но до неговото хоспитализиране. Предвид посочената правна уредба , според настоящата съдебна инстанция безплатна е единствено спешната медицинска помощ , оказана на пациента до неговата хоспитализация , като след хоспитализирането му в съответното отделение , болничният престой и лечение се заплащат от НЗОК , ако пациентът е здравноосигурен , и от самия пациент , ако последният е с прекъснати здравноосигурителни права поради незаплащане на дължимите вноски , какъвто е настоящият случай. Изложеното обосновава извода , че е изпълнен фактическият състав по чл. 109, ал. 1Чл. 109. ⚖️ Практика (14) (Изм. - ДВ, бр. 110 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г., изм. - ДВ, бр. 111 от 2004 г., в сила от 21.12.2004 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.02.2010 г.) (1) Здравноосигурителните права на лицата, които са длъжни да внасят осигурителни вноски за своя сметка, се прекъсват, в случай че лицата не са внесли повече от три дължими месечни осигурителни вноски за период от 36 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ. Лицата с прекъснати здравноосигурителни права заплащат оказаната им медицинска помощ. (2) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2015 г., в сила от 28.12.2015 г.) Здравноосигурителните права на лицата по ал. 1 се възстановяват, при условие че лицето е заплатило всички дължими здравноосигурителни вноски през последните 60 месеца. (3) Здравноосигурителните права на лицата по ал. 1 се възстановяват от датата на заплащане на дължимите вноски по ал. 2, като сумите, платени за оказаната медицинска помощ, не се възстановяват. (4) Когато задължението за внасяне на осигурителните вноски е на работодателя или на друго лице, невнасянето на осигурителни вноски не лишава осигуреното лице от здравноосигурителни права. (5) Алинеи 1 - 3 не се прилагат за лицата по ЗЗО , а именно – на пациента да е оказана медицинска помощ от страна на лечебното заведение и пациентът да е бил с прекъснати здравноосигурителни права към момента на приемането му за лечение. По делото е представена декларация за информирано съгласие за оказване на болнична помощ и прилагане на диагностични и лечебни процедури от 12.01.2023 г. , видно от която в деня на хоспитализация

ответникът е декларирал , че е информиран за диагнозата и характера на заболяването и за естеството на лечение , както и че е запознат с условията , 4 при които НЗОК заплаща изпълнението на клиничната пътека , по която е постъпил , и с ценоразписа на медицинската помощ и услуги , предоставяни от ищеца , като е приел да заплаща същите в случай че лечението му не се заплаща от републиканския бюджет , от бюджета на НЗОК или от друг източник на финансиране. Неоснователни са възраженията , че лицето е било неграмотно и не е разбирало какво подписва и каква е цената на предоставените медицински услуги.В процесния случай от пациента е положен саморъчен подпис в посочените документи , което обосновава извод , че същият е бил грамотен , тъй като съгласно разпоредбата на чл. 189Чл. 189. ⚖️ Практика (1) (1) Частен документ, издаден от неграмотен, трябва да носи вместо подпис отпечатък на десния му палец и да бъде приподписан от двама свидетели. Ако отпечатъкът на десния палец не може да бъде сложен, в документа трябва да се отбележи причината за това, както и с кой друг пръст е сложен отпечатъкът. (2) Частен документ, издаден от сляп, но грамотен, трябва да бъде приподписан от двама свидетели. Задължение на страната за представяне на документ от ГПК частен документ , издаден от неграмотен , трябва да носи вместо подпис отпечатък на десния му палец и да бъде приподписан от двама свидетели. Останалите възражения в отговора за нищожност / унищожаемост ( поради противоречие с добрите нрави ; липса на съгласие ; крайна нужда и явно неизгодни условия и т. н. ) на волеизявлението на ответника пък са изцяло недоказани по делото , като при доказателствена тежест за ответника по делото не са ангажирани никакви доказателства в тази насока за установяване на така заявените от страната бланкетни възражения. Следователно пациентът е бил информиран , че в случай на прекъсване на здравноосигурителните му права , ако същите не бъдат възстановени до края на болничния му престой , дължи стойността на предоставената му медицинска помощ и услуги съгласно ценоразписа на лечебното заведение. С оглед на така декларираното от ответника , следва да се приеме , че ищцовото дружество е изпълнило надлежно задължението си за предоставяне на информация по чл. 86, ал. 2, т. 6Чл. 86. ⚖️ Практика (62) (1) Като пациент всеки има право на: 1. зачитане на гражданските, политическите, икономическите, социалните, културните и религиозните му права; 2. грижи от общността, в която живее; 3. достъпна и качествена здравна помощ; 4. повече от едно медицинско становище относно диагнозата, лечението и прогнозата на заболяването; 5. защита на данните, отнасящи се до неговото здравословно състояние; 6. възнаграждение за работата, която извършва, еднакво с това, което получава, ако не е болен; 7. запознаване на достъпен език с неговите права и задължения; 8. ясна и достъпна информация за здравословното му състояние и методите за евентуалното му лечение; 9. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) здравна профилактика и рехабилитация; 10. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) сигурност и безопасност на диагностичните и лечебните процедури, провеждани по време на лечението му; 11. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) достъп до модерни методи на лечение; 12. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) предотвратяване на болката и страданието по време на лечението му, доколкото е възможно; 13. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) достъп до медицинската документация, свързана със здравословното му състояние. (2) При хоспитализация пациентът има право: 1. да бъде посещаван от личния си лекар и от специалиста, издал направлението за хоспитализация; 2. (нова - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) на осигуряване от лечебното заведение за болнична помощ на необходимите за лечението му медицински изделия, когато те не се заплащат от Националната здравноосигурителна каса или от държавния бюджет; 3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да приема или да отказва посетители; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да ползва услугите на психотерапевт, юрист и свещенослужител; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) на образование и достъп до занимания, отговарящи на неговите социални, религиозни и културни потребности; 6. (изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г., предишна т. 5 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да получи информация за цената на всяка една медицинска услуга, манипулация, лечение и лекарствените продукти в извънболничната и болничната помощ. (3) (Нова - ДВ, бр. 60 от... от Закона за здравето. Предвид горното ,

съдът намира , че

ответникът дължи заплащането на стойността на оказаното му лечение по клинична пътека № № *** „***“, възлизаща на 441,90 лв. Тази стойност се установява по безспорен начин от приложения по делото ценоразпис на платените услуги , предоставяни от УМБАЛ „***“ ЕАД , утвърден със заповед на изпълнителния директор на лечебното заведение. Доколкото в тежест на длъжника е да установи , че е заплатил процесната сума , а доказателства в тази насока не са ангажирани , то предявеният иск като основателен и доказан по размер следва да бъде уважен. Първоинстанционният съд е достигнал до правилни и законосъобразни изводи , поради което постановеният съдебен акт следва да бъде потвърден , а жалбата като неоснователна - оставена без уважение. На основание чл. 272Чл. 272. ⚖️ Практика (6) Когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, той мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. Приложимост на правилата за първоинстанционното производство ГПК се препраща и към

мотивите на първоинстанционния съд. При този изход на спора на жалбоподателя не се следват разноски. На основание т. 7 от ТР №6/06.11.2013 г. по т.д. №6/ 2012 г. на ОСГТК на ВКС , същият следва да бъде осъден да заплати по сметка на

Окръжен съд - Пловдив държавна такса в размер на 25 лева , а на въззиваемата страна - направените разноски в общ размер на 600 лв. , от които 300 лв. - адвокатско възнаграждение и 300 лв. - възнаграждение за особен представител на жалбоподателя. Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1, пр. 1Чл. 271. ⚖️ Практика (7) (1) Когато първоинстанционното решение е валидно и допустимо, въззивният съд решава спора по същество, като потвърждава или отменя изцяло или отчасти първоинстанционното решение. Ако решението не е обжалвано от другата страна, положението на жалбоподателя не може да бъде влошено с новото решение. (2) При отмяна на решението по главния иск се възстановява висящността и по евентуално съединените с него искове, по които първоинстанционният съд не се е произнесъл. (3) (Доп. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) Съдът отменя решението и по отношение на необжалвалите необходими другари на жалбоподателя. Решение при правилно първоинстанционно решение ГПК ,

въззивният съд 5 Председател : _______________________ Членове : 1. _______________________ 2. _______________________

РЕШИ:

:

ПОТВЪРЖДАВА

Решение № *** г. постановено по гр.д. № *** г. по описа на Районен съд - Пловдив , X V I гр.с.

ОСЪЖДА И. Р. А. , ЕГН : **********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на

Окръжен съд - Пловдив сумата от 25 / двадесет и пет / лева , представляваща държавна такса за въззивно обжалване.

ОСЪЖДА И. Р. А. , ЕГН : **********, да заплати на УМБАЛ „***” ЕАД , ЕИК : ***, сумата от 600 / шестотин / лева , представляваща сторени пред въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение и възнаграждение за особен представител. ДА СЕ ИЗДАДЕ на адвокат З. В. - особен представител на И. Р. А. , ЕГН : **********, разходен касов ордер за определеното му адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на 300 / триста / лева. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване . 6

Източник: Оригинален документ (Филтър: Силна дума: пациент)