⚖️ РЕЗЮМЕ НА ДЕЛОТО
- Страни: С. Х. М. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
- Предмет на спора: Иск за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв., причинени от травматично увреждане (счупване на лъчевата кост на лявата ръка) и последващо несвоевременно диагностициране и лечение на лишен от свобода, претърпял инцидент в Затворническо общежитие „К.“ поради неблагоприятни условия (неравности и остри камъни в двора).
- Ключови моменти: Допусната и приета съдебно-медицинска експертиза, обсъдени свидетелски показания. Съдът приема, че е налице противоправно бездействие от страна на ГДИН, изразяващо се в ненавременни и неадекватни медицински грижи (несвоевременно диагностициране и лечение) за счупената ръка, което представлява нарушение на задължението за опазване на здравето на лишените от свобода по чл. 128, ал. 1 и чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС.
- Решение: ОСТАВЯ В СИЛА решението на първоинстанционния съд. ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ да заплати на С. Х. М. сумата в размер на 30 000 лева като обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, на основание чл. 284, ал. 1 и 2 ЗИНЗС.
Решение № 6066 по д. № 11070/2024 г. на АССГ Р Е Ш Е Н И Е № 6066 гр. София , 21.02.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ -ГРАД , ХІХ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ , в публично заседание на 24.01.2025 г. в следния състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : Катя Аспарухова ЧЛЕНОВЕ : Мария Ситнилска Мирослава Йорданова -Великова при участието на секретаря Цветелина Заркова и при участието на прокурора Тони Петрова , като разгледа дело номер 11070 по описа за 2024 година докладвано от съдия Мирослава Йорданова -Великова , и за да се произнесе взе предвид следното : Производството е по реда на
чл. 208Чл. 208. ⚖️ Практика (7) На касационно оспорване изцяло или в отделни негови части подлежи първоинстанционното съдебно решение. Касационни основания и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК ) във вр. с чл. 285 и чл. 284, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС ). Образувано е по касационната жалба на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ срещу решение № 14526/12.08.2024 г., постановено по адм. д. № 5034 по описа за 2024 г. на Административен съд София – град, 54-ти състав , с което касаторът е осъден да заплати на С. Х. М. сумата в размер на 30 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди . В касационната жалба се поддържат оплавания за неправилност на решението . Счита , че не са налице обстоятелствата , посочени в чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС . Неправилно били кредитирана изготвената експертиза. Твърди се, че лишения от свобода са полагани медицински грижи , като му били проведени необходимите изследвания във външни болнични заведения . Иска се отмяна на обжалваното решение . Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение . В съдебнот о заседание касаторът , редовно призован , не се представлява . С представено писмено становище от 24.01.2025 г. , чрез процесуалния си представил юрк. Д., поддържа така подадената жалба и изложеното в нея. Ответникът - С. Х. М., чрез процесуалния си представ ител адв. Р., оспорва касационната жалба . Поддържа подадения отговор на касационна жалба от 10.10.2024 г., в който са изложени подробни съображения за неоснователност на касационната жалба . Претендира разноски , съобразно представен списък . Представителят на Софийска градска прокуратура , моли обжалваното решение да бъде отменено като неправилно и необосновани . Алтернативно моли , размерът на присъденото обезщетение да бъде намален . Административен съд – София - град, XIX касационен състав като прецени събраните по делото доказателства , доводите и възраженията на страните и в рамките на касационната проверка , извършена съгласно
чл. 218Чл. 218. ⚖️ Практика (27) (1) Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението. (2 ) За валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Доказателства АПК , приема за установено от фактическа и правна страна следното : Касационната жалба е подадена в срока по
чл. 211, ал. 1Чл. 211. ⚖️ Практика (429) (1) Жалбата се подава до Върховния административен съд чрез съда, който е постановил решението, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено. (2) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава протест до Върховния административен съд чрез съда, постановил решението, в едномесечен срок от деня, в който то е постановено. (3) Лицата по чл. 210, ал. 2 могат да обжалват решението до момента на влизането му в сила за страните по делото. Форма и съдържание на жалбата и протеста АПК, във вр.
чл. 63Чл. 63. ⚖️ Практика (8) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) (1) Районният съд разглежда делото в състав от един съдия и се произнася с решение. (2) С решението си съдът може да: 1. отмени акта по чл. 58д; 2. отмени наказателното постановление и да предупреди нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание; 3. отмени акта по чл. 58д и да прекрати административнонаказателното производство; 4. измени акта по чл. 58д; 5. потвърди акта пов ЗАНН , срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол и от надлежна страна , с правен интерес от обжалването , поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана относно основателността й. Разгледана по същество жалбата е неоснователна . Производството пред Административен съд София град е образувано е по искова молба на С. Х. М. с ЕГН [ЕГН ] срещу Главна дирекция „ Изпълнение на наказанията“ с цена на иска от 30 000 лв, претендирана като неимуществени вреди , претърпени в резултат на травматично увреждане на здравето настъпило на 21.07.2020 г., предявен като частичен иск от 60 000 лв., ведно със законната лихва от 21.07.2020 г. – датата на увреждането до окончателното изплащане на задължението . Съдът е установил от фактическа страна , че С. М. е изтърпял присъда по НОХД №12144/2016 г. по описа на СРС , като е постъпил в Софийски затвор на 12.12.2018 г. и е освободен на 15.09.2020 г. През време на престоя си в ЗО "К." на 21.07.2020 г., лишеният от свобода , при падане е ударил лявата си ръка в Затворническото общежитие „К.“ към Централен софийски затвор , вследствие на което изпитал силна болка в лява китка и отишъл при фелдшера , който му е направил компрес с бинт . Поради продължаващата силна болка , повторно е посетил фелдшера на 25.07.20 20 г., направен е повторно компрес . След подуване на ръката и персистираща болка посетил дежурния лекар на 11.08.2020 г. На следващия ден бил изпратен в Централен софийски затвор за рентгенография , но паради отсъствие на специалиста по образна диагностика , такава не е проведена . На 17.08.2020 г., е конвоиран в УМБАЛСМ „Пирогов“ , където му била проведена рентгенография на лява китка и е констатирано счупване на лъчевата кост на типично място . На 21.08.2020 г., С. Х. М., е конвоиран до МИ МВР , където е извършено повторно рентгеново изследване на лявата китка , на което се потвърждава счупването на лявата лъчева кост и след консултация с ортопед - травматолог е предложено оперативно лечение , което той отказал по лични причини . Поради персистиращата болка , след изтърпяване на наказанието на 25.09.2020 г., М. е провел преглед от ортопед -травматолог и след направените отново рентгенографии на лява китка и лява лакетна става , е даден съвет за планово оперативно лечение . П делото е допусната съдебно -медицинска експертиза, която е обсъдена и приета от решаващия състав . Обсъдени са и показанията на разпитаните свидетели , като са изложени доводи защо се дава вяра на показанията им. Прието е, че ГДИН с не извършване на дължими действия по опазване на физическото здраве на лишения от свобода , вкл. несвоевременното диагностициране и лечение на заболяването като елемент от медицинското обслужване , представляват действия и/или бездействия при или по повод упражняване на изпълнителни правомощия , осъществяване на административна дейност - поради неравности и наличие на остри камъни в двора на Затворническо общежитие „К.“,в резултата на което е настъпило травматичното увреждане за лишения от свобода . Въз основа на това е направил извод , че е налице противоправното бездействие от страна на служителите на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ , което се изразява и в пасивното отношение към здравословното състояние на М.. Достигнал е до изводи , че същите не са взели мерки , с които да окажат на пострадалия адекватна лекарска намеса, поради което е претърпял сериозни телесни увреждания , при което е приел , че дължимото обезщетение е в размер на 30000 лева, до който размер е уважена исковата претенция , а разликата до предявения размер е отхвърлена . Решението е валидно , допустимо и правилно . Не са налице сочените от касатора отменителни основания . Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото , събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства , обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възражения та на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи , които напълно се споделят от настоящата инстанция . М. извод за основателност на иска /предявен като частичен иск от 60000лева/ е в съответствие с фактически установеното . Изцяло неосноват елни са оплакванията за неправилно кредитиране на свидетелските показания и изготвената СМЕ , доколкото първоинстанционният съд е изложил подробни и обосновани мотиви защо дава вяра на свидетелските показания и заключението на СМЕ , т. е. не са допуснати нарушения при формиране на преценката на същите . Съгласно чл. 284, ал. 1 и 2 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите , причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 ЗИНЗС . В случаите по чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията , в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража , продължителността , както и други обстоятелства , които имат значение за правилното решаване на спора . Неоснователни са доводите на касатора за нарушение на материалния закон . За квалифицирането на едно бездействие като незаконосъобразно е необходимо да бъде установено неизпълнение на фактическо действие от страна на административен орган или длъжностно лице от администрацията , като е необходимо да съществува нормативно установено задължение за изпълнение на това действие . В настоящия случай не е изпълнено задължението по чл. 128, ал. 1, изискващо при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическо здраве на лишените от свобода . На следващо място , съгласно чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания , на жестоко, нечовешко или унизително отношение . Съгласно чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража , изразяващи се в липса на медицинско обслужване . Неосигуряване на своевременно диагностициране и лечение при възникване признаци на заболяване ; травма и пр., представлява създаване на неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието , които застрашават здравето и животът на лишените от свобода. Това е довело до причиняването на неимуществени вреди , изразяващи се болки и неприятни изживявани в следствие на сериозни телесни увреждани -фрактура на лява ръка . Безспорно е установено и наличието на причинно -следствена връзка между настъпилите вреди и бездействието на затворническата администрация . Във връзка с размера на конкретното обезщетение , съдът правилно и обосновано е съобразил обективните условия и тяхното отражение върху конкретното лице , времетраенето на престоя в тези условия , въз основа на което изводът му за основателност на иска е в съответствие с фактически установеното и правилно прилагане на закона . С оглед изложеното , настоящият касационен състав намира , че първоинстанционният административен съд изцяло е приложил стандартите за защита на правото по чл. 3 ЕСПЧ по отношение на ищеца и е постановил решението си изцяло в съответствие с материалния закон , без наличие на нарушение на съдопроизводствените правила . По изложените съображения настоящият съдебен състав счита , че при постановяв ане на обжалваното решение не са допуснати сочените в касационната жалба нарушения , съставляващи касационните основание по
чл.209Чл. 209. ⚖️ Практика (27) Касационна жалба или касационен протест се подава, когато решението е: 1. нищожно; 2. недопустимо; 3. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Право на касационно оспорване от АПК , предвид което така постановеното решение като правилно следва да бъде оставено в сила . По отношение на разноските : При този изход на спора и на основание чл.143, ал.3, вр.
чл.228Чл. 228. ⚖️ Практика (20) За неуредените в тази глава въпроси се прилагат съответно разпоредбите за първоинстанционното производство. Глава тринадесета. ОБЖАЛВАНЕ НА ОПРЕДЕЛЕНИЯТА И РАЗПОРЕЖДАНИЯТА Предмет на обжалване АПК ответникът има право на разноски . Правото е своевременно упражнено , като преди приключване на устните състезания по делото е поискано присъждането им /
чл.81Чл. 81. ⚖️ Практика (9) Във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Разпореждане относно внесени суми за разноски и гаранции ГПК , вр.
чл.144Чл. 144. ⚖️ Практика (22) (Доп. - ДВ, бр. 42 от 2018 г., изм. - ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 01.09.2018 г.) За неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс. Преюдициални запитвания по наказателноправни въпроси АПК /. Защитата на ответника е осъществена от адвокат при условията на
чл.38, ал.1Чл. 38. ⚖️ Практика (18) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Страните и другите участници в производството имат право тайните им, включително тези, засягащи личния им живот, производствените и професионалните им тайни, да не се разпространяват, освен в предвидените от закона случаи. Доказателствени средства от Закона за адвокатурата /ЗА/. Следователно на адвокат Р. следва да се присъди адвокатско възнаграждение определено на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 36, ал. 2 от ЗА, чл. 18, ал. 2 и чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения , което съдът , при съобразяване с предмета на делото , обема и качеството на реално предложената защита и проведеното по делото съдебно заседание определя в размер на 3660 лева. По изложените съображения и на основание
чл. 221, ал. 2Чл. 221. ⚖️ Практика (114) (1) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Върховният административен съд оставя в сила решението или го отменя в оспорваната му част, ако е неправилно. Когато Върховният административен съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. (3) Когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган. (4) Когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато административният орган отмени подзаконовия административен акт, Върховният административен съд обезсилва постановеното съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. Когато прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на някоя от страните, съдът постановява решение по съществото на касационното оспорване. (6) (Предишна ал. 5- ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато решението е нищожно, Върховният административен съд обявява нищожността му изцяло и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато пред Върховния административен съд е сключено споразумение, съдът го потвърждава с определение, с което обезсилва съдебното решение и прекратява делото. Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на решението АПК , Административен съд София – град, XIX – ти касационен състав , Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 14526/12.08.2024 г., постановено по адм. д. № 5034 по описа за 2024 г. на Административен съд София – град, 54-ти състав . ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ да заплати на адвокат Б. Й. Р.-САК , вписан в единния регистър под № [ЕГН ], с адр. на кантората : [населено място ], район С., [улица ], сумата в размер на 3660 лева, адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ответника по делото . Решението е окончателно . Председател : Членове : Източник: Оригинален PDF (Ключова дума: мбал)