Решение №904/24.06.2010 ГД № 2296/2009 ОС Пловдив

РЕШЕНИЕ №904/24.06.2010 ГД № 2296/2009 ОС Пловдив Гражданско дело № 2296/2009 г., разгледано от Окръжен съд. Предмет на спора са твърдения за пропуск при спешно състояние . Съдът ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен .

РЕШЕНИЕ № 904 от 24.06.2010

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ – ХХІІ гр.с-в,гр.д. 2296 по описа за 2009г:

Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД, чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД и чл. 86 ал. 1Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. във вр. с чл. 84 ал. 3Чл. 84. ⚖️ Практика (39) Когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Но ако този ден е изтекъл след смъртта на длъжника, неговите наследници изпадат в забава след изтичане на 7 дни от поканата. Когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. При задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. ЗЗД от Г.Р.Д., М.Т.Д. и Р.Г.Д. против П. П В. и УМБАЛ „Свети Г.”***. В исковата молба се посочва, че първият и вторият Ищец: – Г.Д. и М.Д. са родители на М Г.Д., а третият Ищец: – Р.Д. е негов брат. Твърди се, че с Постановление от 05.12.2004 г. на ОП-Пловдив срещу М Д. е било образувано сл.д. № 2038/2004 г. на ОСС-Пловдив за престъпление по чл. 354а, ал.1, пр.1Чл. 354а. (Нов - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) (1) Който без надлежно разрешително произведе, преработи, придобие или държи наркотични вещества или техни аналози с цел разпространение, или разпространява наркотични вещества или техни аналози, се наказва за високорискови наркотични вещества или техни аналози - с лишаване от свобода от две до осем години и с глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева, а за рискови наркотични вещества или техни аналози - с лишаване от свобода от една до шест години и с глоба от две хиляди до десет хиляди лева. Когато предмет на престъплението са прекурсори или съоръжения или материали за производство на наркотични вещества или техни аналози, наказанието е лишаване от свобода от три до дванадесет години и глоба от двадесет хиляди до сто хиляди лева. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Когато наркотичните вещества или техните аналози са в големи размери, наказанието е лишаване от свобода от три до дванадесет години и глоба от десет хиляди до петдесет хиляди лева. Който без надлежно разрешително на публично място придобие или държи с цел разпространение, или разпространява наркотични вещества или техни аналози, както и когато наркотичните вещества или техните аналози са в особено големи размери или деянието е извършено: 1. от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група; 2. от лекар или фармацевт; 3. от възпитател, преподавател, ръководител на учебно заведение или длъжностно лице при или по повод изпълнение на службата му; 4. при условията на опасен рецидив, наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години и глоба от двадесет хиляди до сто хиляди лева. (3) Който без надлежно разрешително придобие или държи наркотични вещества или техни аналози, се наказва: 1. за високорискови наркотични вещества или техни аналози - с лишаване от свобода от една до шест години и с глоба от две хиляди до десет хиляди лева; 2. за рискови наркотични вещества или техни аналози - с лишаване от свобода до пет години и с глоба от хиляда до пет хиляди лева. (4) Който наруши правила, установени за производство, придобиване, пазене, отчитане, отпускане, превозване или пренасяне на наркотични вещества, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба до пет хиляди лева, като съдът може да постанови и лишаване от правата по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7. (5) В маловажни случаи по ал. 3 и 4 наказанието е глоба до хиляда лева. (6) В случаите по ал. 1 - 5 предме... НК. С протоколно определение от 09.12.2004 г. по ЧНД № 2816/2004 г. ПОС наложил постоянна мярка за неотклонение „Задържане под стража” спрямо М Д. и същият бил задържан в следствения арест към ОСС-Пловдив. На 13.12.2004 г. Д. потърсил медицинска помощ с оплаквания за главоболие и разстройство от 2-3 дни. Момчето било прегледано от медицинския фелдшер С., която установила наличие на температура 38 градуса и зачервено гърло, липсвали обаче хрема и кашлица. Предвид установените симптоми фелдшерът решил, че се касае за внезапно започнала остра вирусна инфекция и предписала лечение с антибиотици. На следващия ден д-р С. отново прегледала задържания - същият бил с леко понижена телесна температура - 37.5 градуса, разстройството му било намаляло, но главоболието останало. На 15.12.2004г. фелдшерът отново прегледал М Д. и тъй като предписаната терапия не давала резултати – разстройството и главоболието не били спрели, температурата отново се повишила, д-р С. уведомила личния лекар на ОЗСА Пловдив д-р О., който след извършения преглед повикал екип на „Спешна помощ”. В ареста пристигнал медицинският фелдшер д-р А Л, която изказала съмнение за остър менингит и насочила Д. за спешен преглед и консултация в Инфекциозна клиника при УМБАЛ „Св. Г.”***. Ищците твърдят, че следобед на 15.12.2004 г. дежурен лекар по амбулатория в клиниката по „Инфекциозни заболявания” при УМБАЛ „Св. Г.”*** била Ответник: д-р В.. При предаването на пациента д-р Л предала на д-р В. какво е състоянието му, изразила и становището си за евентуалното заболяване и издала фиш за спешна медицинска помощ. Дежурната лекарка приела М Д. , който повторил оплакванията си. Отново била измерена висока температура. Направена била проба за вратна ригидност, при която не били установени отклонения. Започвайки проверка за симптома „Керниг”, свързан със съпротивление при свиване на краката, Ответник: забелязала по панталона на М Д. петно . След като момчето се съблякло, д-р В. забелязала гнойник в слабините, като Ответник: отчела, че възпалението е в дълбочина. При прегледа установила, че пациентът е наркоман, с многобройни следи от убождания по тялото си. Въз основа на извършения преглед д-р В. преценила, че имало индикации за абсцес, изискващ хирургична интервенция – т.нар. инцизия и препратила М Д. към хирургичното отделение на същото здравно заведение. Лекарката добавила в медицинския картон „венозен наркоман” и „няма данни за невроинфекция” и се разделила с пациента. М Д. бил откаран в І-ва хирургия на УМБАЛ „Св. Г.” ЕАД, където бил прегледан от д-р З. Опитите на лекаря да снеме анамнеза от болния се оказали безуспешни, тъй като последният изобщо не отговарял на зададените му въпроси. Извършен бил преглед и било направено изследване. Установено било, че хемоглобинът на пациента е понижен, а левкоцитите в урината – увеличени. Направена била обработка на абцеса, поставен бил дрен, изписано било антибиотично лечение, с превръзки и сваляне на дрена след три дни, след което М Д. бил прибран в следствения арест. Д-р С. продължила лечението със започнатия антибиотик, както и да наблюдава задържаното лице. На следващия ден 16.12.2004 г. състоянието на Д. продължавало да е силно влошено, а поведението му – неадекватно, което накарало д-р С. да реши задържаният да бъде откаран на преглед в ОДПЗС – гр. Пловдив. Там М Д. бил прегледан от д-р К. и д-р Ц, които установили реактивно психотично състояние. Ищците твърдят, че с Постановление от 17.12.2004г. на следователя по делото срещу Д. била назначена тройна съдебно-психиатрична експертиза за състоянието на обвиняемия. Заключението на експертизата, изготвено същия ден, установило наличието на реактивно психотично състояние, което налагало лечение в специализирано психиатрично заведение след консултация и уточняване на соматичното състояние. На 18.12.2004 г. М Д. починал в килията. Назначената след смъртта му Съдебно-медицинска експертиза (СМЕ) установила, че смъртта се дължи на гноен менингоенцефалит. В исковата молба се твърди, че с Решение от 20.03.2008г. Пловдивски Окръжен съд е признал Ответник: П.В. за виновна за това, че на 18.12.2004 г. в гр. Пловдив е причинила смъртта на М Г.Д. поради немарливо изпълнение на 15.12.2008 г. в същия град на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност – здравеопазване, като дежурен лекар в Инфекциозна клиника при УМБАЛ „Свети Г.”***, немарливо е изпълнила относимите разпоредби на Наредба №25/04.11.1999г. на Министъра на здравеопазването за оказване на спешна медицинска помощ. С Решение от 22.10.2008г. ПАС потвърдил решението на ПОС. Ищците молят Съда да постанови решение, с което солидарно да ОСЪЖДА Ответник: УМБАЛ „Свети Г.” ЕАД и П. П В. да заплатят на всеки един от тях сумата от по 60 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищците вследствие смъртта на М Г.Д. неимуществени вреди, изразяващи се в силна психоемоционална болка и страдание от смъртта на М Д., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 18.12.2004г. (датата на увреждането) до окончателното им изплащане. Претендират разноски.

Ответник: В. оспорва предявените искове по основание и размер. Досежно искът, предявен от Ищец: Р.Д., е изразено становище за неговата недопустимост. Твърди, че починалият е допринесъл за настъпване на смъртта си, както и че не всички от другите медицински специалисти, участвали в диагностицирането и лекуването на М Д., са изпълнили задълженията си в пълен обем, следвайки правилата за медицинската етика.

Ответник: УМБАЛ „Свети Г.”*** оспорва предявените искове по основание и размер. Досежно искът, предявен от Ищец: Р.Д., е изразено становище за неговата недопустимост. Излага становище за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на М Д., както и от страна на ищците. Твърди, че не всички от другите медицински специалисти, участвали в диагностицирането и лекуването на М Д. са изпълнили задълженията си в пълен обем, следвайки правилата за медицинската етика.

След като анализира и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната логическа и правна връзка и взе предвид позициите и аргументите на страните, от фактическа и правна страна Съдът приема за установено следното:

По допустимостта на исковете:

По повдигнатото от Ответник: възражение за недопустимост на предявените от Ищец: Р.Д. искове Съдът се е произнесъл с Определение от 30.10.2009г. (вж. л. 57-60), като го е намерил за несъстоятелно, поради което не го разглежда отново с това решение. Със същия съдебен акт Съдът се е произнесъл и по отношение на направеното от Ответник: В. искане за спиране на производството, както и по отношение на твърдението на Ответник:, че другите медицински специалисти, контактували с покойния М Д. по повод здравословното му състояние от момента на задържането му в следствения арест до смъртта му, също са станали с поведението си причина за настъпването на смъртта, предвид и което Съдът не следва отново да ги обсъжда.

По основателността на исковете:

По отношение наличието на противоправно деяние и причинно-следствена връзка с настъпилия резултат:

Безспорно установено по делото е посредством приложеното Удостоверение за раждане от ***г. на Р.Г.Д. (л.10) и Удостоверение за наследници на М Г.Д. (л.11) е, че първият и вторият Ищец: – Г.Д. и М.Д. са родители на М Г.Д., а третият Ищец: – Р.Д. е негов брат. Между страните не се спори, а и от приложеното НАХД № 1940/2007 г. по описа на ПОС се установява, че с Решение от 20.03.2008г. Съдът е признал Ответник: П.В. за виновна за това, че на 18.12.2004 г. в гр. Пловдив е причинила смъртта на М Г.Д. поради немарливо изпълнение на 15.12.2008 г. в същия град на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност – здравеопазване, като дежурен лекар в Инфекциозна клиника при УМБАЛ „Свети Г.”*** немарливо е изпълнила относимите разпоредби на Наредба №25/04.11.1999г. на Министъра на здравеопазването за оказване на спешна медицинска помощ – чл. 2, чл. 3 и чл. 4, т. 1. С Решение от 22.10.2008г. ПАС потвърдил решението на ПОС, като постановеното от второинстанционния съд решение е окончателно. С оглед разпоредбата на чл. 413 ал. 2 и ал.3Чл. 413. ⚖️ Практика (1) (1) Влезлите в сила присъди, решения, определения и разпореждания са задължителни за всички учреждения, юридически лица, длъжностни лица и граждани. (2) Влезлите в сила присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите: 1. извършено ли е деянието; 2. виновен ли е деецът; 3. наказуемо ли е деянието. (3) Разпоредбите на ал. 2 се прилагат и за актовете на районния съд по глави двадесет и осма и двадесет и девета. Решение на съда във връзка с привеждане в изпълнение на присъдите и определенията НПК във вр. чл. 300Чл. 300. ⚖️ Практика (1) Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Разпростиране на действието по иск на прокурора ГПК влезлите в сила решения на наказателния съд са задължителни за граждански съд относно това извършено ли е деянието, неговата противоправност и виновен ли е деецът. Ето защо следва да се приеме, че в случая е налице виновно противоправно поведение от страна на Ответник: В., изразяващо се в немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност – здравеопазване, като това поведение е довело до настъпването на смъртта на М Д. - син на първите двама ищци и брат на третия от тях, като настъпилата смърт на М Д. се явява пряка и непосредствена последица от противоправното поведение на В..

От Ответник: се поддържа възражение за съпричиняване от страна на М Д., изразяващо се в това, че същият с продължителната употреба на наркотици сам е предизвикал гнойното възпаление, вследствие което се е явил абцесът, станал причина за смъртта му, не споделил появата му с никого, отказвал при извършения му от д-р В. преглед да съдейства на консултацията, макар да бил адекватен. Съдът намира, че няма процесуална пречка това възражение да бъде разгледано по същество, тъй като въпросът за наличие на съпричиняване не е третиран в наказателното производство. От свидетелски показания на разпитаните свидетели Й.А.С., В.В.М., Е.К.О., Д.А.К., Ц.В.Ю. и М Т Д – всички те контактували с покойния М Д. по повод здравословното му състояние от момента на задържането му в следствения арест до смъртта му - се установява, че действително покойният не е споделил пред никого от тях за гнойното възпаление в ингвиналната област. Установено е, че на всички от разпитаните медицински лица е било известно обстоятелството, че М Д. е венозен наркоман. По делото е назначена съдебно-медицинска експертиза (СМЕ) (л. 464-481), приета и изслушана в с.з. от 26.03.2010г. Заключението на същата Съдът счита, че не следва да се кредитира при постановяването на настоящето решение, тъй като ПОС намира заключението за противоречиво, недостатъчно обосновано и вероятно необективно. Вещото лице е следвало да отговори на четири въпроса, първият, от който е дали е бил имунокомпроментиран М Д.. Макар сам вещото лице да посочва, че липсват преки доказателства, а са налице само косвени такива за повлиян и понижен имунитет, той приема убедено, че към момента на задържането си починалият е бил с клинично неизявена слабост на имунната система. Безспорно преките доказателства, на които в.л. основава това си заключение, са не малко. Но същите са бланкетно изложени и недостатъчно ясни. Така например като косвено доказателство за понижен имунитет е отбелязано „изменения във вътрешните органи, установени при аутопсията”, без да се посочва какви са тези изменения и как същите се получават. Вещото лице категорично приема за доказани фазите, през които е преминал М Д., без да коментира на какво основава това си заключение.Заедно с това следва да се отбележи, че в противовес с даденото становище за клинично неизявена слабост на имунната система при починалото лице, вещото лице, обсъждайки понятието „имунокомпроментирани” при приемащите опиеви наркотици, посочва, че обикновено за такива се считат лица, продължително приемащи наркотици и с изградена наркотична зависимост, „защото при тях са изявени преките и косвени белези на промяна в имунната защита”. Досежно втория, поставен към вещото лице въпрос, то изследвайки, настъпилите при М Д. усложнения в хронологичен ред от абсцес до оток на мозъка, вещото лице се отклонява от поставената му задача и изследва допуснатите според него от медицинските лица пропуски при диагностицирането и лекуването на покойния – така напр. е отбелязано, че „възпалителното образование в дясната ингвинална област не е забелязано и не е оценено като важно и от д-р О. ***. Л, а пациентът вече е имал белези на тежка инфекция с характер на сепсис”; хирургът д-р З според в.л. „”инцизира” неефективно абцесната кухина”; изразено е мнение, че „ако лекуващите и отговорни за Д. медицински лица в ареста – екипът О.-С. са потърсили отговор на поставените от тях самите въпроси, то би било вероятно състоянието на Д. да бъде своевременно преценено и да бъде търсен друг път за диагностичното му доуточняване”. Предвид така изготвеното заключение Съдът счита, че не може да приеме същото за непредубедено и съответно обективно изготвено, предвид обстоятелството, че поставената към експерта задача изобщо не касае търсенето на отговорност от участвалите в диагностицирането и лечението на М Д. лица. Макар възможната предубеденост на вещото лице да е достатъчно основание, за да не бъде кредитирано изготвеното от него заключение, то Съдът счита, че като мотив за решението си да не се позовава на експертизата следва да се отбележи и обстоятелството, че отговаряйки и на третия му поставен въпрос в.л. без описание на състоянието на починалия определя същото за неотложно и показващо характеристика на т.6 от чл. 4 на Наредба 25 към 16.12.2004 г., а състоянието му през нощта на 16/17.12.2004 г. и най-вече сутринта на 17.12.2004г. – като изцяло покриващо изискванията за спешна животозастрашаваща медицинска помощ.

Във връзка с направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат следва да се има предвид и обстоятелството, че М Д. е починал в резултат на гноен менингоенцефалит, за което заболяване не е предприето адекватно лечение, като по делото по никакъв начин не се доказва обвързаността на заболяването с обстоятелството, че Д. е бил венозен наркоман, както и не се доказва обстоятелството, че Д. не е изпълнил предписаните от д-р В. медицински мерки за преодоляване на заболяването, с което именно поведение да е допринесъл за настъпване на смъртта; по делото остава недоказано обстоятелството д-р В. да е предприела адекватни медицински мерки за оценяване състоянието на Д. – главоболие и повишена температура и преодоляване на това болестно състояние . При така събраните доказателства Съдът намира, че възражението за наличие на съпричиняване е неоснователно и недоказано. Макар посредством свидетелски показания на свидетели Й.А.С., В.В.М., Е.К.О., Д.А.К., Ц.В.Ю. и М Т Д да се установява, че пострадалият не е споделил пред никого от тях за гнойното възпаление в ингвиналната област, то също безспорно установено е, че Ответник: В. е била запозната с това обстоятелство. Обстоятелството, че починалият е бил венозен наркоман и вероятно сам е предизвикал гнойното възпаление е ирелевантно, тъй като по делото е безспорно установена причината за смъртта и тя се дължи на противоправното поведение на Ответник: В., още повече, че при извършения от д-р В. преглед същата е забелязала абцеса, както и многобройните следи от убождания по тялото на пациента, което се установява от показанията на св. Д, а и самата Ответник: не отрича това. Като специалист по инфекциозни болести Ответник:, дори и да не е била лекуващ лекар на починалия, е следвало да отчете повишения риск за здравето и живота на М Д., както и евентуалното твърдяно от нея имунокомпроментиране. Досежно липсата на съдействие от страна на починалото момче при извършения преглед, то действително се е съпротивлявало да бъде свален панталона му, но след като това е било направено и лекарката е видяла абцеса в дясната ингвинална гънка, М Д. е изпълнил всички нейни указания (св. Д), като това му поведение не може да бъде прието за такова, намаляващо отговорността на Ответник:, тъй като то в крайна сметка не е повлияло на настъпилия смъртен изход. Ето защо Съдът приема, че в случая липсва съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Ирелевантно е твърдението за високата смъртност при вторичните гнойни менингоенцефалити, тъй като освен, че остана недоказана в процеса, тази статистика не би могла да намали отговорността на Ответник:, понеже тя не би могла да изключи полагането на своевременни и адекватни мерки за лечението на тези заболявания. Съдът намира за неоснователно и твърдението, че ищците не са полагали адекватни грижи и подкрепа на починалия. На първо място това твърдение бе изцяло опровергано по делото. В с.з. от 12.02.2010г. на основание чл. 176, ал.1Чл. 176. ⚖️ Практика (3) (1) Съдът може да разпореди страната да се яви лично, за да даде обяснения за обстоятелствата по делото. (2) На страната, задължена да се яви лично, съдът съобщава въпросите, на които трябва да отговори, като я предупреждава за последиците от неизпълнението на това задължение. (3) Съдът може да приеме за доказани обстоятелствата, за изясняването на които страната не се е явила или е отказала да отговори без основателна причина, както и когато е дала уклончиви или неясни отговори. (4) (Доп. - ДВ, бр. 98 от 2020 г.) Когато страната не може да се яви пред съда поради трудно преодолима пречка, обясненията и може да бъдат дадени пред делегиран съд или чрез видеоконференция. Приложно поле ГПК Ищец: са дали обяснение на поставени им въпроси. Дадените обяснения свидетелстват за грижите, положени от Ищец: за М Д. – поемането на издръжката му, воденето му при лекари-специалисти, вземането на мерки да не остава сам, даването на пари от бащата за лечението на покойния. Казаното от Ищец: се потвърждава от останалите събрани по делото гласни доказателства. В свидетелски показания си свидетелката В.В.М. посочва, че е провеждала лечение на пациент на име М Д., който е бил придружаван от майка си на това лечение. Лекарката твърди, че цената на лечението е била доста висока. От свидетелски показания на св. А Й М се установява, че бащата на починалия, макар и живеещ отделно от ищцата Д. и М Д., е изпращал пари за сина си, поддържал е чести контакти с него. От свидетелски показания на свидетелката Т Г Х се установява, че майката и братът на починалия са били почти непрекъснато с него в опита си да го контролират и спрат приемането на наркотици от негова страна, както и че ищцата Д. е водела починалия си син на изследвания, търсела е начин за настаняването му за лечение в болница. От свидетелски показания на свидетелката Д.А.К. се установява, че М Д. е бил заведен в регистрите на ОДПЗС-гр. Пловдив като хероинозависим и че спрямо него е провеждано лечение извън диспансера – при д-р М. и д-р М. От изложеното се установява, че за починалия са полагани грижи от страна на Ищец:. Следва да се отбележи обаче и немаловажното обстоятелство, че към момента на смъртта си М Д е бил пълнолетен, няма данни да е бил поставен под запрещение, поради и което е можел да се грижи сам за себе си и да взима самостоятелни решения (като за отказ да бъде болнично лекуван се съдържат данни в показанията на св. Х). Установеното обосновава изводът, че твърденията за допринасянето от страна на Ищец: за смъртта на М Д. са неоснователни и недоказани.

По отношение настъпилите неимуществени вреди:

От разпита на свидетели К А И, Т Г Х, Н А.Д. и А Й М, които Съдът кредитира като непосредствени и непротиворечиви, се установява, че Ищец: Р.Д. е бил много разстроен от смъртта на брат си, Ищец: М.Д. е била силно разстроена, променила се, като и към настоящия момент останала по-мълчалива и по-неконтактна от времето преди да почине синът й, бащата на М Д. е бил разстроен от смъртта на детето си, както и че към настоящия момент често плачел от мъка по починалия си син. По делото е изслушан и Свидетел: П.Б.К.. В свидетелски показания си той заявява, че като защитник на Ответник: В. във водения срещу нея наказателен процес не си спомня ищците освен на проведеното тогава първо съдебно заседание, когато били призовани и разпитани, да са присъствали на другите заседания по делото. Свидетел: счита, че би запомнил, ако същите са проявили признаци на скръб и страдание. Неговите свидетелски показания Съдът не следва да кредитира, тъй като ги намира за неточни и изградени на предположения.

По отношение размера на дължимите обезщетения и отговорността на Ответник::

В процесния случай ПОС приема, че е осъществен сложният фактически състав на чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД - Налице е вреда в причинна връзка с виновно и противоправно поведение, поради което следва да се ангажира отговорността на Ответник: - на Ответник: УМБАЛ „Св.Г.”*** с оглед обстоятелството, че към момента на неизпълнение на задълженията и като лекар, което е довело до причиняването на смъртта на М Д., Ответник: В. е била в трудови правоотношения с втория Ответник: – УМБАЛ “Св. Г.”***, по отношение на което обстоятелство страните не спорят, а и същото се установява от приложеното по делото трудово досие на Ответник: В. и към момента на медицинския преглед на починалия Д. Ответник: В. е изпълнявала възложени от Ответник: УМБАЛ „Св.Г.”*** задължения; на Ответник: В. следва да се ангажира отговорността предвид обстоятелствата, че с виновното си противоправно поведение е причинила смъртта на Д., от което в патримониума на Ищец: са настъпили вреди – скръб, мъка, болка и страдание от смъртта на Д.. С оглед разпоредбата на чл. 53Чл. 53. ⚖️ Практика (14) Ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно. ЗЗД, съобразена с постоянната съдебна практика, са налице основанията за ангажиране солидарно отговорността, както на прекия причинител на увреждането, така и на самия възложител на работата. При определяне на размера на неимуществените вреди Съдът изхожда от критериите за справедливост, визирани в чл.52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. ЗЗД. Предвид необратимия характер на получените увреди, при отчитане на сериозността на извършеното от първия Ответник: деяние, възрастта на починалия, болезнения начин, по който всеки един от Ответник: е преживял загубата на М Д., Съдът преценява, че исковете са основателни и доказани, така както следва:

- Ищец: М.Д. - майка на починалия - тежко е преживяла смъртта на детето си, нейните грижи са били най-значими, ежедневни, най-силна е била връзката й с покойния, тъй като са живели заедно в едно домакинство, поради и което ПОС счита, че следва да се определи обезщетение в размер от 60 000 лв., ведно с обезщетение за забава, считано от датата на увреждането - 18.12.2004г. до окончателното изплащане.

- За Ищец: Г.Д. – баща на М Д., тежко е преживял смъртта на сина си въпреки обстоятелството, че двамата не са живеели в едно домакинство и срещите им са били по-редки, но двамата са били в добри и близки отношения, Съдът счита, че следва да се определи обезщетение в размер от 60 000 лв., ведно с обезщетение за забава, считано от датата на увреждането – 18.12.2004г. до окончателното изплащане.

Предявеният от Ищец: Р.Д. иск следва да се ОТХВЪРЛЯ, тъй като при причинено непозволено увреждане с правото на иск по чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД за обезщетение на неимуществени вреди разполагат лицата от кръга на най- близките на пострадалия в случай на неговата смърт, очертан от разясненията, дадени с ППВС № 4/1961 г., допълнено с ППВС № 5/1969 г. и ППВС№ 2/1984 година. В Постановление № 2 от 30.XI.1984 г. на Пленума на ВС е посочено, че при смърт на пострадалия поради непозволено увреждане, не се дължи обезщетение за неимуществени вреди на други лица извън кръга на тези, посочени в Постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС. Пленумът приема, че обезщетението за неимуществени вреди възмездява главно страданията или загубата на морална опора и подкрепа, понесени от увредения вследствие увреждането. Тъй като неимуществени вреди са неизмерими в пари, а увредените лица са в различни отношения с пострадалия, Пленумът е приел ограничителни критерии за определяне на лицата, имащи право на обезщетение. Следващото се обезщетение за неимуществени вреди, както и кръгът на лицата, които имат право на такова, се определят по принципа на справедливостта - само най- близките на пострадалия в случай на неговата смърт, а това са неговите възходящи, низходящи и съпруг. Пленумът е възприел като разграничителен критерий прякото и непосредствено родство по права линия и съпружеската връзка. Всички други лица извън този кръг, включително и братята, и сестрите, възходящите от втора и по- горна степен и низходящите внуци и правнуци, са изключени, защото родствената връзка между тях не е така близка и пряка, както е при роднините по права линия, с оглед съществената разлика на неимуществените вреди от имуществените вреди. Братята и сестрите не са в кръга на лицата, имащи право да претендират обезщетение за неимуществени вреди на посоченото правно основание. Впрочем, налице е задължителна съдебна практика при определяне кръга на засегнатите най- близки лица на починалия. Поради това не следва да се приема, че Ищец: Р.Р. по настоящия иск е претърпял неимуществени вреди, които да подлежат на обезщетяване по реда на чл. 45 и съответно чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД, поради което предявеният иск следва да се ОТХВЪРЛЯ. Заедно с това неоснователна се явява и акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за забава, считано от 18.12.2004г.

Относно разноските:

С оглед уважаването на исковете, предявени от М.Д. и Г.Д., Ответник: следва да се ОСЪЖДА да заплатят солидарно на адв.С.С. адвокатско възнаграждение при условията на чл.38,ал.2 ЗА – 2650 лв за предявения от от М.Д. иск и 2650 лв за предявения от Г.Д. иск. Предвид уважаването на исковете Ответник: следва да се ОСЪЖДА солидарно да заплатят по сметка на ВСС държавна такса от 4800 лв за разглеждане на исковете пред Пловдивския Окръжен съд.

Мотивиран от горното Съдът Р Е Ш И:

ОСЪЖДА П. П В., ЕГН **********,*** и УМБАЛ „Св. Г.”*** 66 да заплатят солидарно на М.Т.Д., ЕГН **********,*** сумата 60 000 лв /шестдесет хиляди лв/ и на Г.Р.Д., ЕГН **********,*** 60 000 лв /шестдесет хиляди лв/, представляващи обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в скръб, в силна психоемоционална болка и страдание, предизвикани от смъртта на сина им М Г.Д., починал на 18.12.2004 в резултат на немарливо изпълнение от страна на П. П В. *** правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност – здравеопазване, като дежурен лекар в Инфекциозна клиника при УМБАЛ „Свети Г.”***, немарливо е изпълнила относимите разпоредби на Наредба №25/04.11.1999г. на Министъра на здравеопазването за оказване на спешна медицинска помощ, като към момента на неизпълнението на задълженията си П.В. е била в трудови правоотношения с УМБАЛ „Св.Г.”*** и е изпълнявала възложени от болницата трудови функции, ведно с обезщетение за забава от 18.12.2004 до окончателното изплащане

ОСЪЖДА П. П В., ЕГН **********,*** и УМБАЛ „Св. Г.”*** 66 да заплатят солидарно на адв.С.Х.С.,*** адвокатско възнаграждение както следва: за предявения от М.Д. иск – 2650 лв и за предявения от Г.Д. иск – 2650 лв

ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.Г.Д., ЕГН **********,*** иска да се ОСЪЖДА П. П В., ЕГН **********,*** и УМБАЛ „Св. Г.”*** 66 да му заплатят солидарно сумата 60 000 лв, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в скръб, в силна психоемоционална болка и страдание, предизвикани от смъртта на сина им М Г.Д., починал на 18.12.2004 в резултат на немарливо изпълнение от страна на П. П В. *** правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност – здравеопазване, като дежурен лекар в Инфекциозна клиника при УМБАЛ „Свети Г.”***, немарливо е изпълнила относимите разпоредби на Наредба №25/04.11.1999г. на Министъра на здравеопазването за оказване на спешна медицинска помощ, като към момента на неизпълнението на задълженията си П.В. е била в трудови правоотношения с УМБАЛ „Св.Г.”*** и е изпълнявала възложени от болницата трудови функции

ОСЪЖДА П. П В., ЕГН **********,*** и УМБАЛ „Св. Г.”*** 66 да заплатят по сметка на Висшия съдебен съвет сумата 4800 лв /четири хиляди и осемстотин лева/, представляваща дължима държавна такса за разглеждането на исковете на М.Т.Д., ЕГН **********,*** и на Г.Р.Д., ЕГН **********,*** Пловдивския Окръжен съд

Решението може да се обжалва пред ПАС в двуседмичен срок от съобщението до страните за изготвянето му чрез връчване на препис ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Решение № 260 от 17.02.2012г.

Пловдивски окръжен съд, ХХІI гр. с-в, с председател Пенка Стоева, в закрито заседание от 17.02.2012г., като разгледа докладваното от съдията гр.дело N 2296 описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.247Чл. 247. ⚖️ Практика (18) (1) Съдът по своя инициатива или по молба на страните може да поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки. (2) Съдът съобщава на страните за исканата поправка с указание за представяне на отговор в едноседмичен срок. (3) Съдът призовава страните в открито заседание, когато прецени това за необходимо. (4) Решението за поправката се връчва на страните и може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. Изменяне на решението в частта за разноските от ГПК. С разпореждане №588/21.01.12г. съдът е инициирал по служебен почин производство за поправка на констатирани очевидни грешки в постановеното по делото Решение №904/24.06.10г., подробно описани с цитираното разпореждане. В изпълнение изискването на чл.247,ал.2Чл. 247. ⚖️ Практика (18) (1) Съдът по своя инициатива или по молба на страните може да поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки. (2) Съдът съобщава на страните за исканата поправка с указание за представяне на отговор в едноседмичен срок. (3) Съдът призовава страните в открито заседание, когато прецени това за необходимо. (4) Решението за поправката се връчва на страните и може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. Изменяне на решението в частта за разноските от ГПК, на страните е било съобщено за така инициираното производство и са дадени указания за представяне на становище по предвижданите поправки в едноседмичен срок. Съобщенията, изпратени им в тази връзка, са били получени съответно на: от Ищец: Г.Р.Д., М.Т.Д. и Р.Г.Д.- на 27.01.12г., от П. П В.- на 01.02.12г. и от УМБАЛ „Св.Г.” ЕАД- на 31.01.12г. В указания едноседмичен срок, изтекъл за тях съответно на 03.02.12г., 08.02.12г. и 07.02.12г., никоя от страните не е подала отговор. При така описаните обстоятелства, както и по съображенията, подробно изложени с разпореждане на съда №588/21.01.12г., съдът намира, че се касае до допуснати при постановяване на решението по делото типични очевидни грешки, които следва да бъдат поправени по установения от закона ред, и затова Р Е Ш И :

Допуска поправка на очевидни фактически грешки в постановеното по гр. дело №2296 по описа за 2009г. на ПОС Решение №904/24.06.2010г., а именно:

В третия по ред в решението диспозитив, съставляващ абзац трети на стр.534 от делото, отнасящ се до ОТХВЪРЛЯ иска на Р.Г.Д. за сумата от 60000лв., след думите „предизвикани от смъртта на” и преди думите „М Г.Д.”, думите „на сина им” се заменят с думите „на брат му”.

В четвъртия по ред в решението диспозитив, съставляващ абзац последен на стр.534 от делото, отнасящ се до ОСЪЖДА на Ответник: П. П В. *** да заплатят по сметка на ВСС сумата от 4800лв., представляваща дължима държавна такса за разглеждане на исковете на М.Т.Д. и на Г.Р.Д., след думите „да заплатят” и преди думите „по сметка на ВСС” се добавя текста „солидарно”.

Решението подлежи на обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от връчването му на страните. Окръжен съдия: Свързани документи: Решение"№ 738 по гр.д. 901/10 АС - Пловдив Определение"№ 25 по гр.д. 233/11 ВКС