Решение № 590/28.06.2010 ГД №1415/2009 АпС София

РЕШЕНИЕ № 590/28.06.2010 ГД №1415/2009 АпС София Гражданско дело № 1415/2009 г., разгледано от Апелативен съд.

Предмет на спора са твърдения за пропуск при спешно състояние. Съдът ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.

Решение № 590 от 28.06.2010 г. на САС по гр. д. № 1415/2009 г., ГК, 4-ти с-в,

Производството е по реда на чл. 196Чл. 196. ⚖️ Практика (2) (1) Разпоредбите на чл. 22, ал. 1 се прилагат съответно и за вещите лица. (2) Всяка от страните може да иска отстраняване на вещото лице, ако е налице някое от основанията по ал. 1. (3) Вещото лице е длъжно незабавно да съобщи на съда всички обстоятелства, които могат да бъдат основание за отстраняване. То е длъжно да вземе отношение по твърденията в молбата за отстраняването му. (4) Съдът се произнася с определение по искането за отстраняване на вещото лице. Възлагане на експертиза и сл. от ГПК (отм.).

С решение, постановено на 10.04.2009 г. по гр. д. № 385/2008 г. на Врачански окръжен съд, ГО са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените от Ищец: В. К. В. и С. К. В. против Ответник: МБАЛ "Христо Ботев" АД, гр. В. при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди в размер на 15 000 лева за всеки от ищците, претърпени от тях във връзка със смъртта на техния баща К. В. К.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от С. К. В. и В. К. В. с твърдението, че е неправилно поради неправилна преценка на доказателствата и необоснованост. Твърди, че първоинстанционният съд в противоречие със съдебната практика е приел, че отговорността на ответник по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД може да бъде ангажирана единствено, ако се докаже вина на конкретна личност от персонала, както и че е възприел безкритично това, което се очаква да се чуе от всяка медицинска експертиза - че "лечението е правилно". При елементарната представа, че парализиран от падане човек, трябва преди всичко да бъде обездвижен, което е изтъкнато многократно и в приетите експертизи, съдът е приел, че свалянето в болницата на шийната яка не е нарушение, тъй като "скенерът" е показал, че пациентът няма увреждания, без да коментира отговора на вещите лица, че свалянето й е абсолютно грешно действие от страна на персонала на ответника, което допринася за последващо увреждане поради характера на травмата.

Поддържа, че е необоснован и изводът на съда, че не е налице причинна връзка между поведението на ответната страна и настъпилата смърт.

Поради това, молят обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявените искове бъдат уважени, ведно със законните последици.

Ответник: МБАЛ "Х. Б." АД оспорва въззивната жалба, като твърди, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Оспорва твърденията във въззивната жалба за липсата на категоричност на заключенията на вещите лица и за наличието на противоречия между отговорите им. Поддържа, че не са налице предпоставките на чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД за ангажиране на отговорността му, поради което правилно с първоинстанционното решение предявените искове са отхвърлени изцяло.

Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Въззивната жалба е подадена от легитимирана страна в процеса в срока по чл. 196Чл. 196. ⚖️ Практика (2) (1) Разпоредбите на чл. 22, ал. 1 се прилагат съответно и за вещите лица. (2) Всяка от страните може да иска отстраняване на вещото лице, ако е налице някое от основанията по ал. 1. (3) Вещото лице е длъжно незабавно да съобщи на съда всички обстоятелства, които могат да бъдат основание за отстраняване. То е длъжно да вземе отношение по твърденията в молбата за отстраняването му. (4) Съдът се произнася с определение по искането за отстраняване на вещото лице. Възлагане на експертиза от ГПК (отм.) против валидно и допустимо съдебно решение, подлежащо на въззивно решение, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Софийски апелативен съд, 4 състав, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото съобразно разпоредбата на чл. 188Чл. 188. ⚖️ Практика (22) Документ, издаден от некомпетентен орган или не в предписаната форма, има значение на частен документ, ако е подписан от страните. Документ, издаден от неграмотно или незрящо лице от ГПК (отм.), приема следното:

Производството пред Врачански окръжен съд е образувано по искова молба на Ищец: В. К. В. и С. К. В., с която са предявени против Ответник: МБАЛ "Х. Б." АД, гр. В. при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди в размер на 15 000 лева за всеки от ищците, претърпени от тях във връзка със смъртта на техния баща К. В. К.

В исковата си молба ищците твърдят, че баща им К. В. К. е починал на **.**.**** г. в ответната болница. Твърдят, че на 29.09.2007 г. той е претърпял злополука в района на гр. Бяла Слатина - падане от каруца, след което около 3 часа е останал в съзнание, но неподвижен. Бил транспортиран във филиала на Центъра за "Спешна медицинска помощ" в гр. Бяла Слатина, където му били направени рентгенови снимки, чието разчитане показало счупвания на гръбначния стълб на три места. Предвид необходимостта от медицинска помощ в здравно заведение от по-висока категория е бил преместен в ответната болница.

Приемането, прегледите и проведеното лечение в ответната болница не е било адекватно на състоянието на пострадалия - бил прегледан едва в 03.15 часа през нощта и тъй като според персонала след направеното изследване на скенер не се констатира увреждане, предпазващата яка е била свалена и е бил поставен на обикновено болнично легло. Състоянието на пострадалия през последващите два дни се влошавало видимо и по настояване на ищците му било направено второ изследване на скенер и отново им било заявено, че няма счупвания. Тъй като болният започнал да повръща кръв, поискали активни мерки, но поради това, че лекуващият лекар д-р П. не бил на работа, била поставена само сонда. В 18.40 часа на **.**. баща им починал. Осъществената впоследствие аутопсия разкрила нещо различно от констатациите в болницата, като в смъртния акт е записана причина за смъртта: "Гръбначно-мозъчна контузия, счупване на седми шиен прешлен". Поддържа, че практически в ответната болница не е било осъществено необходимото лечение, а само увреждане, поради което молят ответникът да бъде осъден да заплати на всеки от тях обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000 лева.

Ответник: МБАЛ "Х. Б." АД е оспорил предявените искове, като твърди, че влошеното състояние на болния е в резултат на времето, в което не е бил под лекарско наблюдение в болницата. Поддържа, че от страна на лекаря, приел пациента, и на целия екип са предприети своевременни и адекватни мерки за обездвижване на починалия и за последващото му лечение. Поради това моли предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни.

От фактическа страна въз основа на събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства се установява, че наследодателят на ищците - техен баща, К. В. К. е постъпил в хирургично отделение на ответната болница на 30.09.2007 г. и е починал на **.**.**** г. В представената по делото епикриза е посочено, че пациентът е хоспитализиран в хирургично отделение в 03.15 часа на 30.09.2007 г. Смъртта на пациента е настъпила в 18.40 часа на **.**.**** г., като в медицинското свидетелство за смърт и в акта за смърт като причина за смъртта е посочена: "Гръбначно-мозъчна контузия: счупване на VII-и шиен прешлен. Контузия на гръбначния мозък".

В първоинстанционното производство е разпитан като свидетел д-р И. М. - рентгенолог в гр. Бяла Слатина, който потвърждава, че е имал съмнения за фрактура на шийните прешлени на пациента, които съмнения възникнали от направените снимки и е казал съмненията си устно на д-р Н. Свидетелства, че яката на пациента е била поставена от лекаря, който го е приел, а решението пациентът да бъде изпратен във Врачанската болница е на хирурга. Свидетелства, че се е съмнявал, че има проблем, тъй като въз основа на снимка като тази, която е била направена, не може да бъде абсолютно сигурен, а трябва да се направят няколко снимки. Не е дал писмено заключение по случая, тъй като не е бил на работа, а само е помагал на колега.

Разпитана е като свидетел д-р П. Н. - лекар в Спешния център в гр. Бяла Слатина. След запознаване с медицинската документация свидетелства, че си спомня пациента, който бил с неподвижност от кръста надолу, което е наложило консултация с невролог и хирург и е дала назначения за параклиника и рентгенографии, след което е предала дежурството на друг колега. Смяната й е приключила в 19 часа.

Разпитан е като свидетел д-р Е. К., лекар в ответната болница със специалности "Обща хирургия" и "Детска хирургия", който свидетелства, че пациентът е бил приет в болницата към 3 часа през нощта на 30.09.2007 г., като половин час преди това той е консултирал пациента в Спешна помощ и му е дал първото назначение. При приемането на пациента не е виждал снимките от Бяла Слатина, поради което назначил нови снимки и скенер. Всички консултации на пациента са били правени в Спешна помощ. Пациентът не бил в добро състояние, бил с диагноза контузия на мозъка, гръбначния стълб и гръбначния мозък, с комоция на главния мозък. Свидетелства, че има задължителен минимум изследвания при приемането, в това число лабораторни изследвания, които мисли, че е изпълнил. Били направени изследвания със скенер, на които не се вижда фрактура. Свидетелства, че той е бил дежурен за трите отделения - "Обща", "Детска" и "Специализирана" и се грижел за пациента до 7.30 часа - до края на дежурството си. Пациентът не можел да движи долните крайници и те останали неподвижни до края на дежурството му. Свидетелства, че при приемането на пациента е направил назначения на лечението му: дехидратиращи "Манитол" 10 %, за неговите килограми са около 500 мг, "Дексаметазон" при всички случаи - много мощен хидрокортизонов препарат, който спомага за отбъбването на мозъчната тъкан - 4 ампули, кръвоспиращи задължително, защото всяка контузия е съпроводена с кръвоизливи, обезболяващи и витамини.

Разпитан е като свидетел и д-р Т. Д. К., който свидетелства, че е приел пациента, след което е извършил консултативно-диагностична дейност. След това пациентът е бил хоспитализиран в "Хирургично отделение". Свидетелства, че е извикал консултант, който е преценил, че пациентът трябва да бъде хоспитализиран. Свидетелства, че екипът на скенера е на повикване, т. е. на разположение, и трябва да бъдат повикани от дома си, както и че има технологично време за подгряване на скенера, извършване на снимките, нови консултации със съответните специалисти. Свидетелства, че е разговарял с д-р К., който по това време е бил в операция. Това обяснявало изтеклия период между приемането на пациента в болницата и постъпването му в нея.

Разпитан е като свидетел и д-р Б. П., специалист "Обща хирургия" в ответната болница, който свидетелства, че е видял пациентът в понеделник сутринта и е изготвил окончателната диагноза. Свидетелства, че в общи линии тази диагноза е била същата като тази, с която пациентът е бил приет от дежурния лекар, който не е писал, че има оток на главния мозък, но това се подразбирало. До идването му на работа за пациента са се грижели дежурните лекари. Свидетелства, че предвид скенера, който е бил направен на пациента в събота и който не установил фактури, очаквали, че се касае за контузия на гръбначния мозък с мозъчен оток. При втория скенер във вторник сутринта отново били гледани шийните прешлени и не била открита фактура. Свидетелства, че пациентът е дошъл в болницата с яка и мисли, че тя е била свалена след втория скенер, когато не било потвърдено счупване на шийните прешлени. Във вторник сутринта състоянието на пациента се влошило и това наложило второ изследване със скенер, който не им е дал никаква нова информация. Свидетелства, че повечето легла са твърди, защото са реанимационни. Свидетелства, че семейството на пациента е било до него.

Разпитана е като свидетел А. К. - съпруга на пациента, която свидетелства, че лекарят в Спешния център в гр. Бяла Слатина им казал, че има съмнения за счупен прешлен. По обяснения на лекаря там нямало нужната апаратура, за да лекуват пациента, поради което повикали линейка от В.. Линейката дошла към 20-21 часа. Пациентът бил приет в ответната болница на 30-ти септември след полунощ, около 3 часа сутринта. При приемането му пациентът бил с яка, но тя би свалена преди обяд на 30-ти по разпореждане на лекар, тъй като "нямало нищо счупено". Свидетелства, че пациентът бил пренесен от Бърза помощ в отделението с количка до леглото, след това с чаршаф, който даже се скъсал. Бил поставен на обикновено легло с пружина. На втори октомври пациентът започнал да се подува, но лекарят - неврохирург казал, че това е нормално. Пациентът прокървил и този лекар пак казал, че е нормално и няма нищо счупено, след което пациентът починал. Свидетелства, че ищците понесли смъртта на баща си много тежко, тъй като той им бил опора за всичко. Той помагал на дъщеря си финансово и морално, тъй като тя била разведена и с дете.

При извършената между свидетелите К. и П. очна ставка всеки от тях потвърждава показанията си относно момента на сваляне на яката и относно вида на леглото, на което е бил поставен пациентът.

Пред настоящата инстанция е разпитан като свидетел д-р Р. А. Н., който е извършил аутопсията на пациента. Свидетелят потвърждава, че прешленът е изглеждал така, както го е описал в протокола - имало напречно счупване на седми шиен прешлен, счупването било през тялото на прешлена, нямало разместване и смачкване. При счупването е било констатирано изменение по гръбначния мозък - контузия, било е констатирано кръвопопиване на гръбначния мозък. Свидетелства, че скенерът, с който по това време е разполагала ответната болница, е правел срезове през 15 милиметра и за да се отрази счупването, е трябвало да попадне точно на самото счупване, тъй като счупването е било линейно и перпендикулярно спрямо положението на гръбначния стълб. Заявява, че при този вид изследване има определена доза случайност, за да може да се установи самото счупване.

Според приетото в първоинстанционното производство заключение на тройната Съдебно-медицинска експертиза (СМЕ), изготвена от вещите лица доцент Х. Ц., С. А. и И. Д. транспортирането на пациента в по-специализирано здравно заведение по принцип е правилно, тъй като поставената в ЦСМП, гр. Бяла Слатина диагноза подлежи на прецизиране с КТ /компютърен томограф/ с оглед по-нататъшното поведение и лечение. Основната задача както на ЦСМП гр. Бяла Слатина, така и на ответната болница е да се потвърди или отхвърли съмнението за гръбначно-мозъчна компресия, което е напълно в техните възможности, поради което не е било наложително спешното преместване на пациента в болница от по-висока категория. При приемането на пациента в гр. Бяла Слатина е имало съмнения за счупване на няколко прешлена и прекъсване на гръбначния мозък, като съмненията за фрактури и компресия на гръбначния мозък не са потвърдени при изследванията в ЦСМП и в ответната болница, вкл. с последващи обсъждания с невролог и травматолог, което по-късно се потвърждава и от аутопсията /с изключение на фрактурата на тялото на С7 прешлен, неупражняваща пряко или косвено компресия на гръбначния мозък/. При транспортирането на пострадали с гръбначно-мозъчни травми основното правило е да се постигне максимална обездвиженост на пострадалата част от гръбнака с наличните възможности, докато се направят необходимите изследвания с оглед изключването на риска от допълнително увреждане на нервните структури. Пълният обем от диагностични и терапевтични процедури при пациенти с оток на гръбначния мозък на първо място включва осигуряването на ефективно дишане и нормална сърдечно-съдова дейност, провеждането на противооточна терапия, изследването и отстраняването на евентуална компресия на нервните структури и на края стабилизирането при необходимост на гръбнака. В случая не е било необходимо провеждането на спешно неврохирургическо лечение на пациента, тъй като не е имало компресия на гръбначния мозък /по КТ и аутопсионни данни/, а само контузия, която сама по себе си не изисква оперативно лечение. Причина за смъртта е възходящия гръбначно-мозъчен отток, дължащ се както на травматичните промени, така и на вторичните исхемични нарушения, свързани с нарушеното кръвоснабдяване на гръбначния мозък. В с. з. на 25.09.2008 г. в. л. Ц. пояснява, че на приложените по делото снимки на шийни и гръдни прешлени не се виждат изменения, които да говорят за фрактури и изменения. На скенера също не се вижда счупване и нарушаване целостта на канала, в който се намира мозъкът. Пояснява още, че в случая първият лекар е имал основание да насочи пациента към неврохирург, тъй като имало клинични данни за увреда на гръбначния мозък, но в процеса на изследване се оказало, че има травма на мозъка без притискане на гръбначния мозък - и на аутопсията, и при изследването е ясно, че гръбначно мозъчният канал е свободен. Посочил е, че фрагментите на прешлена са се наместили по такъв начин, че счупването не се вижда. Вещото лице С. А. пояснява, че самото счупване не е повлияло на изхода на заболяването, а според в. л. Ц. то не изисква съществено лечение - болният лежи, докато оздравее. Последният пояснява още, че след като е свалена яката, последващите манипулации могат за доведат до увреждане на болния при положение, че има фрагмент на канала, ако няма фрагмент - няма от какво да се увреди, както и че няма данни, че има промяна в състоянието на пациента след преместванията му, последвали свалянето на яката. Сочи, че прилаганите на пациента дози "Декзаметазон" е средна обичайна доза за такива състояние. Пояснява, че е възможно състоянието на пациента да се утежни, ако не му се окаже помощ навреме, тъй като при прекъсване се нарушава и регулацията на дишане - може да не е дишал ефективно и това влошава състоянието, първите часове са най-определящи. Потвърждава, че проведеното в ответната болница лечение съответства на състоянието, което е било към момента. Експертизата е оспорена от ищците.

Изводите на вещите лица в обсъдената експертиза се потвърждават и от второто, прието в първоинстанционното производство заключение на СМЕ, изготвена от вещите лица Р. А., Р. И. и Б. С.

Според това заключение първоначалната диагноза на пострадалия при постъпването му в ответната болница е: Контузия на главата. Комоцио. Контузия на гръбначния стълб и гръбначния мозък. При провеждането на лечението са взети предвид първоначалната диагноза, поставена в ЦСМП Бяла Слатина, направените рентгенови снимки и разчитането им от рентгенолога в Бяла Слатина. Болният е бил отчетен по клинична пътека 129 и е бил лекуван в съответствие с нея, като накрая състоянието му е съответствало на диагнозата на тази клинична пътека. Болният е имал клинични симптоми за оток на главния мозък. Експертизата потвърждава необходимостта от имобилизиране на шията, като сочи, че е възможно при пациент със счупен шиен прешлен транспортирането му седнал или в чаршаф без предпазна яка да не предизвика усложнения, но така не трябва да се транспортира. Според вещите лица е възможно отделните части на счупен шиен прешлен при извършване на движение да се разместват и отново да заемат първоначалното си положение, както и при разместването си да не оказват вредно въздействие. При пациента е приложен пълният обем от диагностични и терапевтични процедури, които се прилагат при пациенти с оток на гръбначния мозък, с изключение на МР /Магнитен резонанс/. При възходящ оток на гръбначния мозък може да се очаква парализиране на крайниците, спиране на дишане и сърдечна дейност, като единствените мерки са противоедемна терапия. Освен това при дълго залежаване и обездвижване са възможни образуване на декубитуси /рани от залежаване/, тромбози и емболии. В ответната болница е провеждано противоедемно лечение и болният е бил поставен на антидекубитален дюшек. Лекуващите лекари са отчели възможността болният да има счупен шиен прешлен. Пациентът е изследван за излив на кръв в гръбначномозъчната течност с КТ, но наличието на кръв в гръбначномозъчната дейност не би довело до промяна в лечението. По време на лечението са били констатирани данни за наличие на оток на гръбначния мозък и на главния мозък. В случая е имало само "функционално", а не анатомично прекъсване на гръбначния мозък. При пациента е била възможно оперативно лечение, както е и възможно изходът от него да се се различава от този без оперативно лечение, като уточняват, че при постъпването му не е била правена клинична преценка на оперативен риск, тъй като оперативно лечение не се е налагало. Посочено е, че при правилно лечение е възможно счупване на гръбначен прешлен или прекъсване на гръбначен мозък да не доведе до смъртен изход. В случая причината за смъртта на пациента е била засилването на мозъчния оток /за който се знае, че се засилва 3-4 ти и 7-8-ми ден сред травмата/ в съчетание с възходящия гръбначномозъчен оток, които са довели до дислокационни промени /вклиняване/. В случая смъртта е настъпила неизбежно вследствие първоначалната контузия при падането и е била непредотвратима.

В с. з. на 12.03.2009 г. вещите лица потвърждават, че проведеното в ответната болница лечение е адекватно на състоянието на пациента /в. л. А./, което при стационарния му престой търпи динамика, която е регистрирана, а лечението се определя от състоянието на човека, а не на клиничната пътека /в. л. С./, т. е. лечението в случая е било винаги адекватно на състоянието /в. л. С./. Вещото лице А. пояснява, че фрактурата на С7 не е могла да бъде установена, докато пациентът е бил жив, въпреки двете изследвания на скенер, като твърди, че лекарите от ответната болница са провели диагностика - пратили са пациента два пъти на скенер и на снимките фрактура на прешлен не се вижда. Вещите лица поясняват още, че има връзка между счупването и настъпилата смърт, но травми на гръбначния мозък може да има и в резултат на разместване, луксация, може едновременно прешлените да се разместят и след това да се наместят, при което да се получи функционално прекъсване на гръбначния мозък /в. л. А./. В. л. А. обяснява още, че плегията на долните крайници Th 5 и Th 7-8 не е била достатъчно основание, за да бъде оставена задължително яката. Вещото лице С. е пояснила, че в случая клиниката не съответства на счупване на шиен прешлен и затова е бил направен скенер на гръден прешлен - това се определя от сетивното ниво и долната параплегия /горните крайници са били подвижни/. Мозъчният оток е установен с количествените промени в съзнанието - на 02.10. пациентът е започнал да променя своето състояние и на същия ден е направено второ изследване на скенер, вижда се мозъчният оток и започва противооточно лечение. В. л. А. пояснява, че съвременната медицина не може да повлияе на мозъчния оток - "Дексаметазон" повлиява мозъчния оток не 100 процента, а около 40-60 процента. Дозите, които са прилагани в ответната болница, са такива, каквито са приети в клиничната практика /в. л. С./, в дадения с. учай дозите са достатъчни /в. л. А./, имало е мозъчен оток на мястото на травмата и затова са приложили лечение с "Дексаметазон" веднага и по същия начин се лекува и отока на гръбначния мозък /в. л. И./. Очаквани са били усложнения и затова е проведено и адекватно лечение, паралитичния илиус също е очакван /в. л. С./. Вещото лице С. пояснява още, че първо трябва да се предприемат мерки за стабилизиране на състоянието на пациента - то е трябвало да се стабилизира, тъй като се е влошавало бързо, след което е могло да се направи изследване с МР. В случая фрактурата е била заклинена - неподвижна, може да се оперира, може да се сложи плака, но в случая не трябва /в. л. А./. В случая пациентът е изпаднал в кома и е спрял да диша, което говори за мозъчен оток - въпреки всичките медикаментозни лечения не е могъл да се овладее, като вещото лице А. пояснява, че мозъчният оток е нещо, което не зависи от лекарите. Според вещите лица мозъчният оток може да е причинен от директни и индиректни механизми /в. л. И./, може да има едномоментно разместване при травмата на главата и травмата на шията, но това са предполагаеми неща /в. л. С./.

От приетото в настоящата инстанция заключение на в. л. доцент д-р В. Х. се установява, че на представените по делото мониторни филми от компюр томографското изследване на пациента не се виждат фрактури на представените там отдели на гръбначния стълб. Не личат деформации на прешлените, които да говорят за нестабилни фрактури. КТ при оценка на травми на шийния гръбнак има за цел за определи стабилна или нестабилна е евентуалната фрактура, като при стабилна фрактура не се прилага хирургическо лечение, а консервативно. При конвенционално рентгеново изследване, особено при фрактури без разместване на фрагментите или с вклиняване на фрагментите може счупването да не се изобрази, като осъществяването на рентгенограми в принудително положение увеличава процентът на неустановените фрактури. При КТ също е възможно да има недиагностицирани фрактури. Счупването и последиците от него при пациента е могло да бъде установено с КТ, като всички образно диагностични методи при един пациент не е нужно и възможно да се прилагат - избират се тези, които са база за взимане на решение за последващото лечение. Двукратното прилагане на КТ не визуализира липсата на дислоцирани фрагменти, което има значение за решение за консервативно лечение. Магнитно резонансната образна диагностика има по-добра контрастна разделителна способност, визуализира по-добре промени в меките тъкани. Нейното осъществяване при травматични болни е по-трудно /дълъг престой в апарата с ограничено наблюдение/ и не е първо изследване при травма. При травма на гръбначния стълб магнитно-резонансна образна диагностика се прилага след стабилизация състоянието на пациента, когато е невъзможно от клиничния преглед да се определи нивото на промените /несъзнателно състояние/, при разхождение на резултатите от различните клинични лабораторни и образни изследвания. В с. з. на 29.03.2010 г. в. л. Х. е пояснило, че смисълът на образните изследвания е как те ще повлияят на по-нататъшното лечение, т. е. решението за следващо изследване се взема от клинициста, ако резултатът от тях би променил хода на лечението. Потвърждава, че МР като осъществяване на изследването е по-бавно и по-трудно, затова в острата фаза на травмата той рядко се използва. Обикновено се провежда веднага след стабилизацията на пациента и има за цел да установи неща, които се подозират, а няма данни при други изследвания, т. е. при разминавания между клиничната картина и изследването. Пояснил е, че в неврологът е бил достатъчно компетентен да определи нивото на травмата. Посочва, че при по-старите скенери може да се направят долепващи снимки, при което разстоянието между отделните снимки може да покрие по-голяма част от изследваното пространство, но това не се прави на големи площи, тъй като лъченатоварването на пациента е много голямо. За процесния апарат голямо разстояние е от порядъка на сантиметри.

Настоящият състав възприема заключенията на съдебно-медицинските експертизи, тъй като са обективно и компетентно изготвени. Съдът намира, че в заключенията и в дадените пред съда обяснения от вещите лица не са налице противоречия. Настоящата инстанция не намира, че по делото не са установени факти, които да му дават основание да не възприеме заключенията на вещите лица. Напротив - фактите, на които се позовават ищците, не водят до изводите, до които ищците са достигнали, ако тези факти бъдат преценени в съвкупност с всички, установени по делото факти, в това число с фактите, установени въз основа на експертните заключения.

С оглед така установените факти, настоящият състав намира, че предявените обективно съединени искове са недоказани по основание. За уважаване на предявените искове в тежест на ищците е да докажат по категоричен начин наличие на противоправно поведение на трети лица при или по повод изпълнението на работа, че тази работа им е била възложена от ответника, че ищците са претърпели описаните в исковата молба неимуществени вреди и че те се явяват пряка и непосредствена последица от противоправното поведение на тези лица. Съгласно чл. 45, ал. 2Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД, вината се предполага до доказване на противното, поради което ищецът не дължи да я доказва.

Настоящият състав намира, че ангажираните от ищците в първоинстанционното и в настоящото производство доказателства /писмени и гласни доказателства и съдебно-медицински експертизи/ не установяват наличието на противоправно поведение на служители на ответната болница. В исковата си молба ищците твърдят, че приемането, прегледите и проведеното лечение в ответната болница не е било адекватно на състоянието на пострадалия - техния баща, което е довело до неговата смърт. Тези твърдения не се подкрепят от събраните по делото доказателства.

От събраните по делото доказателства се установява, че при постъпването на пациента в Спешния център в ответната болница са били извършени консултации и изследвания, което обяснява по-късния час на приемането му в "Хирургично отделение" на болницата, като след тези изследвания веднага му е било назначено лечение от дежурния лекар. Според изслушаните в първоинстанционното производство две тройни съдебно-медицински експертизи проведеното в ответната болница лечение е било адекватно на състоянието на пострадалия, като този извод вещите лица поддържат и при обясненията си, дадени в съдебно заседание, като дават подробни и непротиворечиви отговори на въпросите на ищците. Вещите лица поясняват, че счупването на шиен прешлен С 7, което не е било диагностицирано, докато пациентът е бил жив, а е било установено едва при аутопсията, не е налагало различно от проведеното лечение, тъй като е било заклинено, неподвижно, фрагментите на прешлена са се наместили по такъв начин, че счупването не се вижда, както и не е упражнявало пряко или косвено компресия на гръбначния мозък. Не е имало и компресия на гръбначния мозък /по КТ и по аутопсионни данни/. Поради това не се е налагало оперативно лечение на пациента и в този смисъл е без значение обстоятелството, че ответната болница е нямала неврохирург със специалност. От друга страна, според двете експертизи не счупването, което лекарите в ответната болница не са успели да установят, е причина за смъртта на пациента /макар да има връзка с нея/, а възходящият гръбначно-мозъчен оток, който според вещите лица се дължи както на травматични промени, така и на вторични исхемични нарушения, свързани с нарушения на кръвоснабдяването на гръбначния мозък. Следователно, от една страна, неточната диагноза /фрактурата, която не е била установена/, не може да се приеме за противоправно поведение /тъй като при направените изследвания с рентген и скенер не се е визуализирала/. От друга страна, дори и тази фрактура да е била установена, тя не би наложила различно лечение, т. е. не е налице пряка причинна връзка между настъпилата смърт и неустановяването на фактурата /Вещото лице С. А. пояснява, че самото счупване не е повлияло на изхода на заболяването, а според в. л. Ц. то не изисква съществено лечение - болният лежи, докато оздравее/.

Според вещите лица, изготвили първата тройна СМЕ, последващите след сваляне на яката манипулации могат за доведат до увреждане на болния при положение, че има фрагмент на канала, ако няма фрагмент - няма от какво да се увреди, както и няма данни, че има промяна в състоянието на пациента след преместванията му, последвали свалянето на яката. Според вещите лица, изготвили втората тройна СМЕ, е възможно отделните части на счупен шиен прешлен при извършване на движение да се разместват и отново да заемат първоначалното си положение, както и при разместването си да не оказват вредно въздействие. С оглед на това не може да се приеме за установено, че свалянето на яката се явява противоправно поведение /това е било предприето с оглед резултатите от изследването със скенер/, както и че е допринесло за настъпване на усложнение в състоянието на пациента и за неговата смърт, т. е. че е налице причинна връзка между свалянето на яката и усложнението в състоянието на пациента, довело до смъртта му.

От заключенията и обясненията на вещите лица се установява, че още при приемането на пациента лекарите в ответната болница са очаквали усложнения, в това число паралитичен илиус, поради което са започнали лечение с "Дексаметазон" в дози, които са били достатъчни, като по същия начин се лекува и отокът на гръбначния мозък. Вещите лица са посочили, че в ответната болница са приложили пълния обем от диагностични и терапевтични процедури, които се прилагат при пациенти с оток на гръбначния мозък, с изключение на МР. Следователно обстоятелството, че на пациента не е било направено изследване с МР не може да обоснове отговорността на ответника за настъпилата смърт. Това е така, тъй като от една страна изследване с МР е било възможно след стабилизиране на състоянието на пациента, а от друга страна и без изследване с МР наличието на оток се е предполагало и лечение е било провеждано, но пациентът не се е повлиял. Поради това настоящият състав приема, че неизвършването на изследване с МР не е в пряка причинна връзка с настъпилата смърт, както и не може да се цени като противоправно поведение.

Настоящият състав не възприема изложените в писмените бележки на ищците, представени пред първоинстанционния съд твърдения, че за ангажиране на отговорността на ответника е достатъчно обстоятелството, че фрактурата на шиен прешлен не е била установена. От една страна от всички, изслушани в производството експертизи, се установи, че това обстоятелство не е резултат от неправилно избран диагностичен метод, нито от неправилно разчитане на резултатите от изследването, а се дължи на възможностите на използвания скенер и на вида на самото счупване. Следователно не може да се приеме за установено, че само по себе си неустановяването на фрактурата се явява противоправно поведение на лекарите в ответната болница. От друга страна, въз основа на двете тройни СМЕ следва да се приеме за установено, че не счупването е пряката причина за настъпилата смърт на пациента, поради което непълната диагноза не се е отразила на адекватността на проведеното лечение.

Настоящият състав не възприема изложените в писмените бележки на ищците, представени пред настоящата инстанция съображения, въз основа на които се формулира изводът, че в периода след първоначалното увреждане е настъпило обстоятелство, което е определило или позволило развитието на увреждащия процес - според вещите лица това обстоятелство е възходящият оток на гръбначния мозък, чието развитие не е било повлияно, въпреки провежданото противоедемно лечение. Всички вещи лица са категорични, че това лечение е започнало веднага и то чрез медикамент в достатъчни дози. С оглед на това настоящият състав намира, че формулираният от ищците извод не намира опора в събраните по делото доказателства и не може да бъде възприет.

По изложените по-горе съображения, съдът приема още, че липсата на неврохирург в ответната болница няма отношение към настъпването на смъртта на пациента, тъй като оперативно лечение на този пациент не е било необходимо. Това е така, тъй като дори и фрактурата да е била установена, тя не е налагала оперативно, а консервативно лечение.

Съдът намира, че и изводът за липса на проведено лечение не се подкрепя от доказателствата по делото - според вещите лица на пациента е бил приложен пълният обем от диагностични и терапевтични процедури, които се прилагат при пациенти с оток на гръбначния мозък, с изключение на МР /Магнитен резонанс/. С оглед на това съдът намира за неоснователен и доводът за неправилен избор на диагностичен метод, тъй като това твърдение противоречи на констатациите на вещите лица. Диагностичният метод е бил избран с оглед състоянието на пациента и с оглед съмнението за наличие на фрактура на прешлен. Съдът намира за неоснователен и довода, че медицинският персонал е пренебрегнал всички останали признаци - според двете тройни експертизи признаците са давали основание да се приеме, че е налице контузия на мозъка и мозъчен оток, поради което е било провеждано лечение в тази връзка.

По изложените съображения, настоящият състав намира, че не е налице противоправно поведение от страна медицинския персонал на ответната болница, което да е довело като пряка и непосредствена последица до смъртта на пациента. Това налага извода, че предявените искове са недоказани по основание и следва да бъдат отхвърлени изцяло. Изводите на въззивната инстанция съвпадат изцяло с изводите на първоинстанционния съд в обжалваното решение, поради което решението следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора съгласно чл. 64, ал. 1Чл. 64. ⚖️ Практика (3) (1) Процесуалните действия, извършени след като са изтекли установените срокове, не се вземат предвид от съда. (2) Страната, която е пропуснала установения от закона или определения от съда срок, може да поиска неговото възстановяване, ако докаже, че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. (3) Молбата за възстановяване се подава в едноседмичен срок от съобщението за пропускането му. Не се допуска възстановяване, ако е било възможно продължаване на срока за извършването на пропуснатото действие. (4) Не може да бъде продължаван срокът за подаване на молба за възстановяване на срок. Молба за възстановяване от ГПК (отм.), на жалбоподателите - ищци не следва да се присъждат разноски, а на ответника не следва да се присъждат разноски за въззивното производство, тъй като не са представени доказателства, че такива са направени.

Предвид изложените съображения, Софийски апелативен съд, 4 състав, Р Е Ш И:

Оставя в сила постановеното на 10.04.2009 г. решение № 144 по гр. д. № 385/2008 г. на Врачански окръжен съд, Гражданско отделение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен съд при предпоставките на чл. 280Чл. 280. ⚖️ Практика (117) (4) Ответникът може да подаде пред съответния апелативен съд молба за преразглеждане на решението, постановено в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес, при условията и по реда на чл. 18 от Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, изменен с Регламент (ЕС) 2015/2421 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 861/2007 за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и Регламент (ЕО) № 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане (ОВ, L 341/1 от 24 декември 2015 г.). (5) Съдът изпраща препис от молбата за преразглеждане на другата страна, която в едноседмичен срок от получаването му може да подаде отговор. (6) Молбата за преразглеждане се разглежда в закрито заседание. Съдът, ако прецени за необходимо, може да разгледа молбата в открито заседание. (7) Решението по молбата за преразглеждане не подлежи на обжалване. Изпълнение на чуждестранни актове въз основа на Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и въз основа на Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания от ГПК в едномесечен срок от връчването.

Свързани документи: Решение"от 10.04.2009 по гр.д. 385/08 ОС - Враца