- Страни: Ищца К.Р.С. (пациент) срещу Болница „Лозенец” (лечебно заведение)
- Предмет на спора: Иск по чл. 49 вр. с чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД за обезщетение на неимуществени вреди от лекарска грешка при трансплантация на бъбрек. Ищцата твърди неправилна оперативна техника, липса на лиценз на болницата и квалификация на екипа, липса на информирано съгласие, както и загуба на медицинска документация, довели до отхвърляне на органа, тежки усложнения (многократни операции, изкуствена кома, вътреболнична гъбична инфекция) и отстраняването му.
- Ключови моменти:
- Твърдения на ищцата: Неправомерно и несъобразено с добрата медицинска практика поведение на екипа при бъбречна трансплантация, извършена в нелицензирана за дейността болница от неквалифициран екип; липса на информирано съгласие; оперативни дейности, извършени по неправилен начин, довели до отхвърляне на органа и необходимост от последващи 5-6 операции, изкуствена кома и отстраняване на бъбрека; получена вътреболнична гъбична инфекция; изгубена медицинска документация.
- Защита на ответника: Оспорва твърденията за липса на квалификация, нарушение на Наредба № 6, неправилна оперативна техника, изкуствена кома и загубена документация. Поддържа, че неблагоприятният резултат е причинен от медицински риск, произтичащ от естеството на трансплантацията.
- Доказателства и заключения на съда:
- Съдът установява наличието на подписано от ищцата информирано съгласие за бъбречна трансплантация, което описва естеството на лечението, рисковете и др.
- Доказани са медицинската квалификация на лекарите и персонала, участвали в трансплантацията (дипломи, сертификати).
- Болницата е лицензирана за дейности по трансплантация съгласно Удостоверение №17/12.11.2004г.
- Медицинската документация е налична и приета като доказателство по делото, опровергавайки твърдението за нейната загуба.
- Предоставеният текст не съдържа информация за заключения на Съдебно-медицинска експертиза (СМЕ) относно правилността на оперативната техника или показания на свидетели.
- Решение: Съдът ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
РЕШЕНИЕ № 5372/20.07.2015 ГД № 3291/2011 СГС Гражданско дело № 3291/2011 г., разгледано от Окръжен съд. Предмет на спора са твърдения за пропуск при спешно състояние . Съдът ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен . РЕШЕНИЕ № 5372 от 20.07.2015, Софийски градски съд, І Г.О., 8 с-в, гр. д. № 3291/2011г.
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД. Ищец: К.Р.С. поддържа твърдение, че претърпяла значителни неимуществените вреди, които настъпили като последица от неправомерното, несъобразено с добрата медицинска практика и съвременната медицинска наука поведение на лекарския екип, формиран от ответника - Болница „Лозенец” за извършване на трансплантация на бъбрек на 30.11.2007г.
Въпреки, че в медицинския екип за трансплантацията на органа, участвал и директора на Болница „Лозенец” д-р Спасов, то към момента на извършването й болницата не била надлежно лицензирана за осъществяване на дейност по трансплантация на тъкани, оргаани и клетки. Екипът от медицински специалисти, който извършил експлантацията и трансплантацията на бъбрека не отговарял на квалификационните и други изискванията на т. 38-39 от Наредба № 6 от 05.03.2007г. за утвърждаване на медицински стандарт за трансплантация на органи, тъкани и клетки. Медицинския екип на Болница „Л.” не извършил дейностите по експлантация на органа от живия донор /бащата на ищцата/ и трансплатнацията на същия орган на ищцата, съобразно с достиженията на съвременната медицинска наука и практика, а оперативните дейности и съпътстващите терапии били направени по неправилен начин, който създал предпоставки за настъпване на дефект и отхвърляне на трансплантирания орган. Ищцата твърди, че не била дала предварително информирано съгласие за извършените действия и не била запозната с рисковете от евентуална неуспешна трансплантация.
На 22.12.2007г. ищцата била изписана след медицинско заключение за успешна трансплатнация, но същия ден получила силни болки в корема и поради това - на 23.12.2007г. тя била отново хоспиталицирана в същата болница, където останала на лечение до 21.03.2008г. През този период, в който се били проявили последиците от неправилно извършената операция - животът на ищцата бил поставен в сериозна опасност. Наложило се тя да бъде поддържана в изкуствена медикаментозна кома и да бъде „оперирана 5 -6 пъти”. В този период ищцата търпяла силни болки, била изолирана в реанимация, била принудена да взема силнодействащи медикаменти. На 13.01.2008г. присаденият орган бил оперативно отстранен от тялото й, поради настъпилите усложнения. През време на продължителния престой в болницата след 23.12.2007г. до 21.03.2008г. ищцата получила също гъбична инфекция, затруднение на движението поради продължителния престой на легло, изпитала силни болки, получила кръвотечение от носа, по повод на което й била поставена тампонада. При изписването на ищцата от Болница „Л.” на 21.03.2008г. било затруднено изготването на официален удостоверителен документ за лечението й. Епикризата, която била издадена, била съставена „по спомени” на баща й Р.С., тъй като се оказало, че няма друг източник на информация. медицинската документация, предназначена да установи хода на лечението било изгубена от болницата. Сам по себе си, този факт създал пречки пред възможността за продължаващо лечение на ищцата в друго здравно заведение. Последиците от неуспешната трансплантация създали у ищцата чувство на отчаяние и тя изгубила надежда за бързо възстановяване след успешно лечение. При изложените фактически твърдения, ищцата претендира за осъждане на ответника, да й заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на сумата от 150 000 лева, заедно със законната лихва върху присъдената сума на обезщетението, считано от датата на предявяването на иска до окончателното плащане. С оглед очаквания благоприятен изход от процеса, ищцата претендира и за осъждане на ответника да й заплати направените съдебни разноски.
Исковата претенция е оспорена от Ответник: Болница „Лозенец” /държавно здравно заведение с особена правосубектност, създадено по МПС № 66/04.04.1994г./. Чрез процесуалните си представители, ответникът не оспорва част от фактическите твърдения на ищцата т.е. онези, които се отнасят до факта, че на 30.11.2007г. тя е претърпяла операциа за бъбречна трансплантация в същото здравно заведение. Твърди, че ищцата била изписана на 19.12.2007г., макар да е присъствала на коледно тържество в болницата в следващ ден. Ответникът не оспорва твърдението, че на 23.12.2007г. ищцата и в последствие отново приета след симптоми на остър хирургичен корем, както и че в следствие настъпилото влошаване в състоянието й трансплантираният бъбрек е бил отстранен, поради спешно състояние, застрашаващо живота й. Ответникът оспорва твърденията на ищцата, че медицинският екип от специалисти, извършил трансплантацията не е имал необходимата квалификация, оспорва твърдението, че този екип е действал в пряко нарушение на Наредба № 6 от 05.03.2007г. за утвърждаване на медицински стандарт за трансплантация на органи, тъкани и клетки. Оспорва твърдението, че трансплантацията е извършена по технически неправилен начин, в нарушение на съвременната медицинска наука и добра медицинска практика, като поддържа становище, че обективно неблагоприятният резултат е причинен в следствие на медицински риск произтичащ от естеството на самата операция по трансплантация на чужд орган. Поддържа твърдение, че на 21.12.2007г. ищцата присъствала на коледно тържество в Болница „Л.” заедно с други пациенти и нямала никакви оплаквания от здравословното си състояние, а трансплантираният орган функционирал нормално. Ответникът оспорва твърдението, че след повторното си постъпване в болницата, ищцата била поддържана в изкуствена медикаментозна кома, както оспорва и твърдението, че медицинската документация, която била съставена през време и по повод лечението на К.С. била изгубена. Споменатата документация била надлежно изготвена и съхранявана в самата болница. Моли за отхвърляне на предявения иск и за осъждане на ищцата, да заплати направените съдебни разноски.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235Чл. 235. ⚖️ Практика (31) (1) Решението се постановява от съдебния състав, участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. (2) Съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона. (3) Съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. (4) Решението заедно с мотивите към него се изготвя в писмена форма. (5) Съдът обявява решението си с мотивите най-късно в едномесечен срок след заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. Решението се обявява в регистъра на съдебните решения, който е публичен и всеки има право на свободен достъп до него. Съдържание на решението от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят и приетите в хода на съдебното дирене писмени доказателства /медицинска документация/ сочат, че на 29.11.2007г. ищцата К.Р.С. постъпила в Болница „Л.” за извършване на предварително планирана трансплантация на орган /бъбрек/. Трансплантацията следвало да бъде извършена с помощта на жив донор – бащата на ищцата, който се съгласил да дари орган. Самата интервенция била осъществена на 30.11.2007г. от екип специалисти на Болница „Л.”, след което ищцата останала на лечение в болницата за наблюдение и последваща терапия. Приетите като доказателства типови формулярш „Информирано съгласие за бъбречна трансплантация” и „Анестезиологична консултация” (на л. 12 до 22 от делото), които са попълнени саморъчно и подписани от ищцата, мотивират извода, че лицето, което е подписало документа - К.Р.С. е имало възможност да се запознае с неговото съдържание. Съдържанието на двата документа показва описание на естеството на предстоящото медицинско лечение/оперативна трансплантация на бъбрек/, способите за извършването му, евентуалните медицинските рискове за здравето и живота на пациента и предварително дадени анкетни данни за особености на здравословното състояние на пациента /други заболявания, алергични реакции и др./. Приетите като доказателство официални удостоверителни документи – дипломи, сертификати и др. ( приложени на л. 23 до 118 от делото) мотивират изводи за медицинската квалификация на всеки един лекар и медицинския персонал на Болница „Л.”, който е участвал в процедурите по извършване на процесната трансплантация. Приетото като доказателство Удостоверение №17/12.11.2004г. на Изпълнителната агенция по трансплантации установява факта, че Болница „Л.”- София е лицензирана за извършване на дейности по вземане и/ или присаждане на органи, тъкани и клетки, при спазване на приложимите нормативни актове и медицински стандарти. Като доказателства по делото са приети медицински документи, влючващи: Епикризи, Оперативни протоколи, резултати от медицински диагностични и клинични изследвания и наблюдения и др. ( на лист 119-334, на лист 431-434 от делото и на стр. 606 от делото), но поради спецификата на отразената в тяхното съдържание специализирана медицинска информация – тази информация е обект на преглед и анализ от допуснатата комплексна съдебно-медицинска експертиза и на допълнителната съдебно медицинска експертиза.
В дадените пред съда показания, свидетелят П.Б.П. заявява, че се намира в служебно правоотношениес ответника Болница „Л.” и че е участвал в екипа на болницата при извършване на процесната трансплантация, като е бил главен оператор и ръководител на екипа. Свидетелят сочи, че поради сложността на операцията, в екипа са включени много медицински специалисти от различни спациалности, вкл. хирург, съдов хирург, нефролог, клиничен имунолог, анестезиолози, операционна сестра, анестезиологични сестри, санитар. Свидетелят заявява, че той е подписал опиративните протоколи и другите документи, приложени на л. 138, 151 и 172 от делото. Според свидетеля, причината за неуспешния краен изход от трансплантацията била развилата се инфекция, възпалителен процес в коремната кухина на пациентката, която се е проявила значително след извършване на трансплантацията. След датата на трансплантацията до деня на последващата лапаротомия (оперативно отваряне на коремната кухина), пациентката не била поставяна на диализа, а трансплантираният орган започнал да изпълнява функцията си незабавно след извършване на самата трансплантация.
Приетите като доказателство по делото Протокол за извършена проверка № КП -27-186/29.09.2010г. на ИА „Медицински одит” при МЗ на РБ и Доклад на ИА „Медицински одит” при МЗ на РБ сочи, че по повод на проверка в Болница „Л.” във връзка с образуваната при СРП преписка по вх. № 10-58-12/23.03.2012г. по жалбата на К.Р.С. – проверяващият екип на агенцията е констатирал несъответствия и слабости в организацията на дейността на болницата, по отношение на устройство, структура и квалификация на персонала. Не са отразени констатации за нарушения и грешки (несъответствия) при извършване на конкретната трансплантация.
В дадените пред съда свидетелски показания, свидетелката А.В.Г. заявява, че познавала ищцата от коледното тържество, организирано в Болница „Л.” за трансплантирани пациенти през месец декември 2007г. Свидетелката помни, че споменатото тържество се провело на 21.12.2007г., защото го свързвала с конкретен факт от живота си. По време на тържеството, свидетелката седяла на една маса с ищцата и с баща й, но разговаряла предимно с бащата. На тържеството, К. се държала нормално, била с маска на устата (което било типично за скоро трансплантирани пациенти), не се оплаквала от болки и „явно се чувствала добре”, което демонстрирало самото й поведение.
В дадените пред съда свидетелски показания, свидетелят М.Д.Г. заявява, че познавал ищцата от около 10 години, както познавал вече и семейството й, но по време на операцията познавал само баща й. От момента на запознанството им, свидетелят знаел, че тя К. има проблеми с бъбреците. За състоянието на ищцата, по време на болничното лечение, свидетелят се информирал посредством нейния баща, тъй като не могъл да контактува пряко с нея. След изписването й от болницата през декември 2007г. свидетелят контактувал лично с ищцата, но за кратки интервали от време. След повторното постъпване на К. в болница, социалният контакт с нея бил прекъснат и свидетелят я видял лично на 11.02.2008г., когато тя имала рожден ден. При тази среща, поведението й определило преценката на свидетеля, че К. не се чувства добре - изглеждала „слаба, хилава и тъжна”, ходела „бавно, бавно”, споделила, че изпитва болки и се налага да приема постоянно обезболяващи медикаменти.
Заключението на изслушаната и приета съдебно медицинска експертиза обосновава следните изводи: Според становището (в основно и допълнително заключение) на проф. д-р М.Б., специалист по клинична имунология: · Имуносупресията се прилага задължително при трансплантация на органи е предназначена да подтисне реакцията на имунната система на организма на приемника на трансплантирания орган - за да не бъде този орган отхвърлен от организма. Тази терапия се прилага под постоянен мониторинг, за да се коригират нивата на прилагания препарат - имуносупресор. Заключението си за нивото на имуносупресия, вещото лице може да основава само на обективно документираните медицински данни, тъй като на практика не съществува друг способ за последваща преценка относно нивото на имуносупресия, която е била прилагана на пациентката; · При извършеното HLA типизиране се установява съвместимост между донора на органа Р.С. и рецепиента К.С., но при това, от медицинска гледна точка следва да се отчита, че те не са генетично идентични индивиди и съществува опасност от отхвърляне на трансплантирания орган. По тази причина, приложената имуносупресия е оправдана и приложена в адекватни дози, съобразно продуктовата характеристика на използваните медикаменти и установената медицинска практика. · Приложените препарати, предназначени за подтискане на имунната система на пациентката К.С., са според стандартния протокол за такива операции, те са прилагани разумно, правилно и в адекватни дози, спрямо резултатите от мониторинга; Не са налице данни, които да могат да мотивират извод за свръх имуносупресия; · Медицинската практика показва, че дори адекватно прилаганата и дозирана имуносупресия може да доведе до левкопения или до лимфопения, а с това е свързан и високият медицински риск при трансплантацията на органи. Всяка имуносупресия крие риск от възникване на възпалителен процес в организма, този риск е значителен, но имуносупресията е необходима за да бъде запазен трансплантирания орган от чужд организъм, вместо да бъде отхвърлен, каквато е естествената биологична реакция. · Според медицинските данни, представени и приети като доказателства - към момента на изписването на К.С. на 19.12.2007г. пациентката е била с нормална бъбречна функция, нормални показатели на водния обмен, без данни за възпалителен процес. В конкретния случай няма данни нито за хиперимуносупресия, която би довела до септично състояние на организма, нито за хипоимуносупресия, която би довела до отхвърляне на трансплантирания орган.
Според становището на д-р М.О., специалист по нефрология: · В хода на извършената трансплантация са спазени всички правила на добрата медицинска практика в областта на нефрологията; извършени са адекватни и своевременни лабораторни изследвания; приложена е адекватна комплексна терапия; извършена е адекватна антибактериална, антивирусна и антимикотична профилактика на пациентката; · Не се намират пропуски и грешки в проследяването на терапевтичните схеми от нефрологична гледна точка; · Фактът, че на 20-тия календарен ден от извършената трансплантация, са отчетени показатели, при които пациентката е в добро общо състоение и с доказано функциониращ (трансплантиран) бъбрек изключва възможността да е била допусната лекарска грешка при самото извършване на операцията или при прилаганата имуносупресия на организма на ищцата. · До експлантацията на вече трансплантирания орган е довело късното усложнение, прородено от възникналия остър възпалителен процес (остър апендицит), който е довел до компрометиране на функциите на иначе правилно трансплантирания орган (бъбрека). · Трансплантацията на органи по принцип създава висок медицински риск, именно поради необходимостта от прилагане на съпътстваща имуносупресия. Тази имуносупресия обаче е абсолютно необходима за успешна трансплантация.
Според становището на д-р А.С., специалист по урология: · Нормалното протичане на ранния следоперативен процес – след извършената трансплантация, адекватната диуреза, липсата на данни за неправилно функциониране на трансплантирания орган обосновават извода, че са били спазени всички правила за експлантация и последваща трансплантация; Възникналото усложнение е сравнително късно усложнение – данни за него са налице едва след 20-тия ден от трансплантацията, а сам по себе си, този факт е косвено доказателство, че не е била допусната грешка при оперативната техника при трансплантацията - в подобен случай, усложненията биха се проявили значително по- рано, а не след 20-тия ден. · След повтория прием на пациентката в Болница „Л.”, на 23.12.2007г. тя е била диагностицирана с перитонит, което е тежко възпалително заболяване на коремницата. Възникването на перитонита може да се дължи на различни причини, но уроперитонитът е състояние, възникващо единствено по урологични причини: попадане на урина в коремната кухина. Субилеусът е състояние на непълна чревна непроходимост, който също може да се дължи на различни причини, дори на грешка в диетата на хранене, но е медицински спешно състояние и изисква незабавно оперативно лечение. Тъй като при К.С. са поставени едновременно и двете споменати диагнози, на практика е трудно да се установи категорично пряка причинно-следствена връзка между възникването на споменатите състояния и факта на престоя на пациентката във или извън болницата. · При повторното постъпване на пациентката в болницата на 23.12.2007г. е било диагностицирано тежко състояние, преминало в сепсис и именно тази констатация е наложила експлантиране на трансплантирания бъбрек, чиято функция е била вече компрометирана, за да бъде спасен животът на пациентката; · В представената медицинска документация липсват данни за назначени последващи патоанатомични изследвания на отстранените след втората операция органи и тъкани (апендикс трансплантант или др.). · Най- вероятната причина за развитието на описания в медицинската документация уроперитонит е наличието на инфилтративен възпалителен процес, проявен по хода на уретера - към пикочния мехур, на мястото на анастомозата (свързването на съдовете между организма и присадения орган). Възможно и вероятно е да се предполага, че течните колекции, които са намерени в коремната кухина, при повторното постъпване на пациентката в болницата се дължат на изтичане на урина или на възпалителен екскудат от съседните органи в коремната кухина – ако са били възпалени. Вещото лице пояснява, че възпалените органи също отделят течност (секретират). · Може да се предположи също, че възпалението на апендикса на пациентката е възникнало като ефект на имуносупресията и това възпаление на свой ред е довело до притискане и до нарушение на условието за хранене на съседните тъкани. Така е била компрометирана анастомозата (връзка между съдовете на трансплантирания орган) и по- конкретно: на връзката на уретера на бъбрека. Този процес е предизвикал уроперитонит и сепсис. Според вещото лице, това е едно често срещано усложнение при операции по трансплантация. При имуносупресията се проявява голяма вероятност от възпалителни процеси, поради самото естество на тази терапия – подтискане на нормалната функция на имунната система на организма.
Според становището на д-р С.С., специалист по съдова хирургия: · Данните от представената по делото медицинска документация не дават основание да се предположи, че при трансплантацията на бъбрека, от гледна точка на съдовата хирургия, са били допуснати такива грешки, които да са обусловили възникването на следоперативните усложнения за пациентката; · В медицинската документация не са забелязват детайли, които могат да провокират съдово- хирургични проблеми; · Извършените съдови анастомози (свързвания на съдовете) не биха могли да са причина за състоянието на остър апендицит;
Според становището на д-р Г.В., специалист по хирургия: · Имуносуспресивната терапия повишава многократно риска от възникване на трудни за овладяване инфекции в организма. Задължителната за трансплантациите имуносупресия може да бъде възприета като основна предпоставка за възникването на остър апендицит, а последващата апендектомия се явява животоспасяваща интервенция. · Единствената възможност за настъпване на уроперитонит е проникване на урина в коремната кухина. · Последващата оперативна интервенция за премахване на остър апендицит е изисквала назначаване и провежане на последващо патологично изследване на отстранените тъкани и органи, но такова не е направено. При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
По претенциите с правно основание чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД вр. с чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД; Предмет на спора е претенция за обезщетение на неимуществени вреди, които се твърди да са настъпили в резултат от непозволено увреждане. Твърди се, че вредоносните последици са настъпили поради неправомерно поведение на длъжностни лица при ответника в три отделни направления: първо- несъответствия и нарушения в организацията на дейността на болницата, включително ненадлежно оформяне и съхранение на медицинска документация и нарушения на правата за информираност на пациента; второ - липса на лиценз и квалификационен капацитет за дейности по трансплантация и трето – технически /оперативни/ и терапевтични грешки на медицинския екип, при извършването на трансплантацията, които са предизвикали последващо усложнение. Предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност при основния състав на непозволеното увреждане са уредени в чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД и изискват да се установи: осъществяване на поведение, което противоречи на конкретно нормативно задължение при извършване на медицинска дейност или на общата забрана да се вреди другиму, настъпване на конкретния релевиран в исковата молба вредоносен резултат и да се докаже наличие на пряка причинно-следствена връзка между настъпването на вредата и поведението на прекия деликвент. Допълнителни предпоставки за основателност на иска чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД са прекият причинител на вредата да е осъществявал увреждащите действия при или по повод на възложената му работа от страна на легитимирания да носи деликтната отговорност. Всички посочени по- горе предпоставки са в доказателствена тежест на ищцата т.е следва да бъдат установени от нея. Обемът на вредоносните последици също следва да бъде установен от ищцата, доколкото обемът на вредите обуславя по принцип и размера на евентуалното обезщетение, което би следвало да бъде присъдено, в случай на основателност на предявената претенция. Съдът намира процесния иск за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМ, с оглед фактическите твърдения, на които този иск се основава и допуснатите уточнения, както и с оглед установената правосубектност на страните в процеса (що се отнася до особената правосубектност на ответника Болница „Л.”). Преценката по отношение на ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА е предпоставена от изводите на съда по споменатите по- горе предпоставки за възникване на деликтна отговорност и по определени факти с преюдициално значение, които са твърде специфични за процесния спор, защото налагат използването на специални знания в областта на трансплантацията на органи, с каквито съдът не разполага. По предпоставките за възникване на деликтна отговорност на ответника, съдът намира следното: Налице е релевирания в исковата молба вредоносен резултат. Страните не спорят по отношение на факта, че ищцата е претърпяла множество сложни медицински интервенции пред периода от 30.11.2007г. до 19.12.2007г. (тъй като споменатата дата е отразена в медицинската документация). Страните не спорят, че животът на ищцата е бил поставен в опасност след повторното й постъпване в болницата на 23.12.2007г. до 21.03.2008г., поради настъпилите късни след оперативни усложнения. Очевидно е при това положение, че ищцата е изпитала болки, страдания, притеснения и неудобства, които са били значителни по обем, не само поради естеството на претърпените операции, но и поради сравнително младата й възраст. Твърдяните неимуществени вреди без съмнение са налице, а за техния значителен обем може да се съди от съдържанието на самата медицинска документация, както и от показанията на свидетеля Гюров, които съдът кредитира като обективни и добросъвестни. Вредите обаче са само първата от предвидените в закона предпоставки за реализиране на деликтна отговорност – а последната е обусловена и от наличието на останалите две групи предпоставки, които ще бъдат обсъдени в мотивите на настоящото решение. След приключване на съдебното дирене, останаха недоказани релевираните в исковата молба форми на противоправно поведение на длъжностните лица при ответника – участници в медицинския екип на Болница „Л.”.
За да достигне до този извод, съдът съобрази преди всичко становището на комплексната съдебно-медицинска експертиза и съдържанието на приетите писмени доказателства- медицинска документация. Приетото като доказателство Удостоверение №17/12.11.2004г. на Изпълнителната агенция по трансплантации, чието съдържание не бе оспорено, е официален удостоверителен документ, който обвързва при условията на чл. 179Чл. 179. ⚖️ Практика (5) (1) Официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия. (2) Официално заверени преписи или извлечения от официални документи имат същата доказателствена сила, както и оригиналите. Частен документ от ГПК доказателствените изводи за това, че към момента на извършването на процесната трансплантация на бъбрек - Болница „Л.”- София е била надлежно лицензирана за извършване на дейности по вземане и/ или присаждане на органи, тъкани и клетки, при спазване на приложимите нормативни актове и медицински стандарти. Приетите като доказателство официални удостоверителни документи (на л. 23 до 118 от делото), чието съдържание не бе оспорено, мотивират необходимите изводи за медицинската квалификация на лекарите и медицинския персонал на Болница „Л.”, който е участвал в процедурите по извършване на процесните медицински дейности. Тези документи оборват твърдението на ищцата, че медицинския екип, извършил трансплантацията е зле квалифициран. Споменатото твърдение е оборено косвено и посредством заключението на допуснатата комплексна съдебно-медицинска експертиза, тъй като всички вещи лица дават положителна оценка на действията на екипа по трансплантация. Съдържанието на приетите писмени доказателства: формуляр на „Информирано съгласие за бъбречна трансплантация” и „Анестезиологична консултация” (на л. 12 до 22 от делото) категорично опровергават твърдението, че ищцата не е дала информирано съгласие за извършване на трансплантацията и мотивира извода, че лицето, което е подписало документа - К.Р.С. е било добре информирано за медицинските рискове, след което е дало и необходимото съгласие за извършване на трансплантацията. Подписът на ищцата под съответният документ не бе оспорен от нея. Представената в изпълнение на указанията на съда медицинска документация, която е изготвена в процеса на оперативното и следоперативното лечение при болничния престой на ищцата, също опроверга твърденията, че е била изгубена или унищожена поради немарливо /незаконосъобразно/ поведение на длъжностните лица при Болница „Л.”.
Достоверността на медицинската информация на практика няма как да бъде проверена пряко от настоящия съд, поради липсата на медицински познания в съответните тесни медицински специалности, поради което съдът на практика е принуден да се довери на заключенията на медицинските специалисти, които са привлечени да дадат експертна оценка. Медицинската експертна оценка обаче не разкрива никакви формални нарушения, освен едно и то е свързано с липсата на разпореждане на патологично изследване на тъканите, които са били отстранени при спешната хирургична операация на пациентката – направена след повторното й постъпване в болницата. Според становището на вещите лица обаче, сам по себе си, този факт не може да обоснове наличие на медицинска грешка при конкретната оперативна интервенция по извършената операция за отстраняване на възпалението /апендектомия/, следователно не създава дава предпоставки за възникване и реализиране на отговорност за вреди. При това формално нарушение, липсва ясно дефинирана причинно – следствена връзка между споменатия пропуск на ръководителя на оперативния екип и конкретните /но вече възникнали/ неблагоприятни от медицинска гледна точка последици, които са източник на вредите. Констатираните от ИА „Медицински одит” при МЗ административни пропуски в организацията на дейността на ответника не обвързват доказателствените изводи на съдта, а при това по отношение на тях също липсва ясна и установена причинно – следствена връзка с конкретния релевиран в исковата молба вредоносен резултат. С други думи, след като вещите лица оценяват положително действията на медицинските специалисти при конкретната процедура по трансплантация, не може да се установи пряка причинно-следствена връзка между административните неуредици в организацията на дейността на Болница „Л.” (доколкото такава организационни неуредици са налице) и неуспешните резултати от конкретната процедура по трансплантация. Недоказано от медицинските експертиз/ е твърдението за наличие на пряка причинно-следствена връзка между неуспешната трансплантация и осъществените от длъжностните лица при ответника медицински дейности. Решаващо значение за този категоричен извод имат заключенията на медицинските специалисти, на които беше възложено да извършат допуснатите съдебни експертизи в настоящото производство и съдържанието на медицинските документи за здравето на ищцата, които бяха приети като доказателства и анализирани от допуснатите медицински експертизи. При представяне на заключенията си, медицинските експерти бяха категорични, че не са налице обективни медицински данни за допусната грешка на оперативния екип или при съпътстващите терапевтични процедури. Съдът кредитира становището на вещите лица, с оглед вътрешното си убеждение за тяхната компетентност и добросъвестност. При това, трябва да се отчита и спецификата на специалните знания, с помощта на които настоящият съд евентуално би могъл /след задълбочен критичен анализ/ да оцени фактите, свързани с процедурата по трансплантация. Самостоятелно, съдът не би могъл да ревизира крайните им изводи на ангажираните с експертизата лекари. Този менно факт следва да се отчита, с оглед обстоятелството, че трансплантациите са едни от най- сложните оперативни интервенции, достижения на съвременната медицинска наука и квалифицираните за извършването им специалисти в Р. България са твърде малко. Към участие в изслушаната петчленна комплексна експертиза бяха привлечени именно такива висококвалифицирани медицински специалисти от специализирани клиники с национално значение, извършващи трансплантации на органи. Съдът кредитира предложените му от вещите лица изводи, като отчита, че част от привлечените експерти напр. проф. д-р Б., д-р О. и д-р С. имат практически опит в процедури по трансплантация, извършени от друго здравно заведение /извън Болница „Л.”/. В тази връзка е уместно да се отбележи отново становището на всички вещи лица, че няма обективни данни за грешки и/ или нарушения на медицинския екип. Всички вещи лица подчертаха ключовото значение на съпътстващата трансплантациите имуносупресивна терапия, която създава висок медицински риск от настъпване на други заболявания и по- късни следоперационни усложнения за здравето на пациентите. Хипотезите на д-р С. - относно възможните причини за възникване на конкретните усложненията при ищцата заслужават да бъдат кредитирани, тъй като са основани на опитните правила на медицината при извършване на трансплантация на бъбреци. Тези хипотези обаче, също категорично изключват твърденията на ищцата, че при извършване на процесната трансплантация от медицинския екип на Болница „Л.” са били допуснати нарушения на добрата медицинска практика и на съвременните достижения на медицинската наука. По всички изложени съображения, предвид липсата на медицински обосновани доказателства, подкрепящи тезата на ищцата, предявеният иск следва да бъде отхвърлен, като неоснователен. Поради неоснователност на претенциите, касаещи главницата, следва да бъдат отхвърлени и претенцията за присъждане на законната лихва. Това е така, доколкото вземането за законна лихва е акцесорно спрямо вземането за главницата и се дължи само при забава на задължението за заплащане на главницата.
По отношение на разноските: При изложения в мотивите изход на спора, ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника направените съдебни разноски на основание чл. 78, ал. 3Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК, както и разходите, направени за възнаграждение на процесуално представителство. Общият размер на сумата на разноските, които ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника възлиза на сумата от 5035 лева. Така мотивиран, съдът Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Кристина Серкеджиева срещу Болница „Лозенец” със седалище –гр. София, иск с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД, за сумата от 150000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в следствие на неуспешна трансплантация и последващи усложнения за здравето. ОСЪЖДА К.Р.С. да заплати на Болница „Лозенец” със седалище –гр. София, на основание чл. 78, ал. 3Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК – сумата от 5035 лева (пет хиляди тридесет и пет) лева, представляващи разноски по делото. Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба на заинтересованата страна, пред Апелативен съд София, в двуседмичен срок от връчване на препис от него.
