Решение № 290/03.01.2013 ГД № 7743/2012 СГС

Решение № 290/03.01.2013 ГД № 7743/2012 СГС Гражданско дело № 7743/2012 г., разгледано от Окръжен съд. Предмет на спора са твърдения за неправилно лечение (терапевтична грешка) .

Производството е по реда на чл.258 – чл.273Чл. 273. ⚖️ Практика (40) Доколкото няма особени правила за производството пред въззивната инстанция, се прилагат съответно правилата за производството пред първата инстанция. Глава двадесет и първа. ОБЖАЛВАНЕ НА ОПРЕДЕЛЕНИЯТА Обжалване с частна жалба от ГПК. Със съдебно решение №І-24-190 от 16.01.2012г., постановено по гр.дело №3493/2011г. по описа на СРС, І-во Г.О., 24-ти състав, е осъдена ПЪРВА С.А.-Г.Б ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ „С.С.” ЕАД да заплати по предявени като частични искове с правно основание чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД на Я.Р.Т., малолетен, действащ чрез своята майка и законен представител Б.Й.С. - Т., сумата от 5000.00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди; както и да заплати на Б.Й.С.- Т. сумата от 5000.00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди; ведно със законната лихва върху главниците, считано от 27.01.2011г. до окончателното им изплащане.

Със съдебното решение е осъдена ПЪРВА С.А.-Г.Б ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ „С.С.” ЕАД да заплати на Б.Й.С.- Т. на правно основание чл.78, ал.1Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК сумата от 800.00 лв., представляваща направени съдебни разноски. Постъпила е въззивна жалба от ПЪРВА С.А.-Г.Б ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ /ПСАГБАЛ/ „С.С.” ЕАД, чрез адв. Ю. С., с която се обжалва изцяло съдебно решение №І-24-190 от 16.01.2012г., постановено по гр.дело №3493/2011г. по описа на СРС, І-во Г.О., 24-ти състав, като са инвокирани доводи относно неговата неправилност, необоснованост и незаконосъобразност. Излага се, че правно необоснован, неподкрепен от събраните по делото доказателства, е изводът на първоинстанционния съд, че в хода на съдебното производство са доказани всички кумулативни предпоставки, обуславящи ангажирането на отговорността на възложителя по чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД. Твърди се, че от приетата по делото комплексна съдебно-медицинска експертиза се установява по категоричен начин, че операцията „секцио цезарея”, извършена на 02.08.2010г. на ищцата - Б.Й.С.- Т.А, е направена по правилата на добрата медицинска практика, както и че е била положена от страна на медицинския екип цялата дължима грижа за запазване на живота и здравето на детето и на майката. В тази връзка се поддържа, че по делото не е установено противоправно деяние и вина от страна на лекарския екип, извършил операцията, както и причинна връзка между уврежданията, които е претърпял ищеца - Я.Р.Т. и действията на служителите на ПСАГБАЛ „С.С.” ЕАД. По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло обжалваното съдебно решение и да отхвърли предявените искове като неоснователни и доказани. Претендира присъждане на разноски, направени пред двете съдебни инстанции. Въззиваемите страни - Я.Р.Т., малолетен, действащ чрез своята майка и законен представител Б.Й.С. - Т.а, и Б.Й.С.- Т., чрез пълномощник адв.Б.Л., в законоустановения срок депозират писмен отговор, в който изразяват становище относно неоснователността на постъпилата въззивна жалба на ПСАГБАЛ „С.С.” ЕАД. Излага се, че при постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд е приложил правилно материалния и процесуалния закон, като се е съобразил и анализирал релевантните за спора факти и доказателства, отчел е обстоятелството, че в хода на съдебното производство са доказани всички елементи от сложния фактически състав на нормата на чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД, даваща основание за ангажиране на гаранционно-обезпечитената отговорност на ответника - ПСАГБАЛ „С.С.” ЕАД. P

Поддържа се, че от приетото като неоспорено заключение на комплексната съдебно-медицинска експертиза се установява по категоричен начин, че травматичното увреждане, което е претърпял ищеца - Я.Р.Т. е могло да бъде избегнато при по-голяма маневреност от страна на оператора – д-р Х., извършил на 02.08.2010г. операцията „секцио цезарея” на ищцата - Б.Й.С.- Т.. В тази връзка се излага, че е доказано по безспорен начин противоправното поведение на служителите на ответника в резултат на което е настъпил вредоностния резултат. Сочи се още, че размерът на неимуществените вреди, които са причинени на ищците, е определен от съда при спазване на критерия за справедливост. Допълнителни аргументи са изложени в писмена защита. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди като правилно и законосъобразно обжалваното съдебно решение. Претендира присъждане на разноски, направени пред настоящата инстанция. Постъпила е въззивна жалба от З. И А.Д. „А.” АД, представлявано от изпълнителния директор Р.Р. Г., чрез адв. Б.Д., с която се обжалва изцяло съдебно решение №І-24-190 от 16.01.2012г., постановено по гр.дело №3493/2011г. по описа на СРС, І-во Г.О., 24-ти състав, като са релевирани твърдения относно неговата неправилност, необоснованост и незаконосъобразност. Твърди се, че в хода на съдебното производство ищците не са доказали, че действията на служители на ответника - ПСАГБАЛ „С.С.” ЕАД са противоправни, а напротив – от събраните по делото доказателства показания на разпитани по делото свидетели и заключение на комплексна съдебно-медицинска експертиза се установява, че служителите са действали правомерно, в съответствие с правилата на добрата медицинска практика, при отчитане на утежняващи обстоятелства в конкретния случай – седалищно-краково предлежание на плода, абнормално тегло и размери, тесен таз на родителката. Излага се още, че действията на лекарския екип са били и необходими с оглед запазване на живота и здравето на новороденото и неговата майка. Поддържа се още, че при постановяване на съдебното решение първоинстанционният съд не е отчел, че ищците не са доказали причинна връзка между поведението на лекарския екип и претърпяните от тях вреди. Сочи се още, че причинените на ищците вреди следва да се приемат, че са резултат на множество установени непредвидими и непреодолими фактори, който факт не е взет предвид от първоинстанционния съд при постановяване на обжалваното съдебно решение. Твърди се още, че постановеното решение е немотивирано в частта, в която е определен размера на причинените неимуществени вреди, като същият е значително завишен и недоказан. По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло обжалваното съдебно решение и да отхвърли предявените искове като неоснователни и доказани. Претендира присъждане на разноски, направени пред двете съдебни инстанции. Въззиваемите страни - Я.Р.Т., малолетен, действащ чрез своята майка и законен представител Б.Й.С. - Т.а, и Б.Й.С.- Т., чрез пълномощник адв.Б.Л., в законоустановения срок депозират писмен отговор, в който изразяват становище относно неоснователността на постъпилата въззивна жалба на З. И А.Д. „А.” АД. Твърди се, че правилно първоинстанционният съд е приел, че по делото не е установено да са налице изключващи противоправността обстоятелства.

Излага се, че по категоричен начин е доказано, че настъпилите увреждания са могли да бъдат избегнати, ако операторът, извършил хирургическата интервенция, е имал по-голяма маневреност. Сочи се, че по делото е установена причинна връзка между вредите, претърпели ищците и противоправното поведение на служители на ответника. Правилен и в съответствие със събраните по делото доказателства е изводът на първоинстанционния съд, че увреждането на ищеца - Я.Р.Т. е причинено при извличане на плода от матката на майката, втората ищца, т.е. доказано е, че вредите са в пряка и непосредствена връзка с поведението на служител на ответника. Поддържа се още, че увреждането не е предизвикано от случайно събитие, тъй като всеки един от изброените във въззивната жалба фактори - седалищно-краково предлежание на плода и тесен таз на родителката, са били установени и известни преди операцията. Сочи се, че служители на ответника са били длъжни и са могли да избегнат настъпилия вредоносен резултат, ако са положили дължимата грижа. Допълнителни подробни аргументи са изложени в писмена защита. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди като правилно и законосъобразно обжалваното съдебно решение. Претендира присъждане на разноски, направени пред настоящата инстанция. Предявени са при условията на субективно съединяване частични искове с правно основание чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД за сумата от 5000.00 лв. за всеки от тях. В исковата молба ищците - Я.Р.Т., малолетен, действащ чрез своята майка и законен представител Б.Й.С. - Т.а, и Б.Й.С.- Т.А, чрез пълномощник адв.Б.Л., твърдят, че на 02.08.2010г. при извършване на планова операция „секцио цезарея” от лекарски екип, ръководен от д-р Х., са им причинени неимуществени вреди. Излага се, че по време на хирургическата интервенция в резулта на противоправното поведение на служители на ответника ПСАГБАЛ „С.С.” ЕАД е била счупена бедрената кост на ляв крак на ищеца Я.Р.Т. и първите 20 дни от неговия живот са били особени трудни – бебето не е трябвало да се вдига поради опасност от разместване на шината, не е можело да се къпе, видимо е изпитвало дискомфорт, болка, било е обездвижено. Поддържа се още, че ищцата Б.Й.С.- Т. непосредствено след раждането на детето й е изпаднала в шок, когато й е било казано, че бебето е със счупено краче и му е била направена ренгенова снимка, претърпяла е стрес и притеснения, породени от страх за здравето на новороденото вследствие от причиненото счупване на бедрената кост на левия му крак. По изложените съображения ищците молят съда да постанови съдебно решение, с което да осъди ответника да им заплати на всеки от тях сумата от 5000.00 лв., представляваща част от обезщетение за причинени неимуществени вреди от общ раззмер за всеки от тях по 20000.00 лв.. Претендират присъждане на разноски. Ответникът - ПСАГБАЛ „С.С.” ЕАД в подадения писмен отговор по чл.131Чл. 131. ⚖️ Практика (25) (1) След като приеме исковата молба, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на ответника, на когото указва да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на отговор или неупражняването на права, както и за възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това. (2) Писменият отговор на ответника трябва да съдържа: 1. посочване на съда и номера на делото; 2. (изм. - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) името и адреса на ответника, на неговия законен представител или пълномощник, ако има такива, както и телефонния номер и електронен адрес за връчване на ответника и неговия представител, ако притежават такива, и заявление дали желае връчване на посочения електронен адрес за връчване; 3. становище по допустимостта и основателността на иска; 4. становище по обстоятелствата, на които се основава искът; 5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават; 6. (изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) подпис на лицето, което подава отговора. (3) В отговора на исковата молба ответникът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи всички писмени доказателства, с които разполага. (4) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2025 г.) В отговора на исковата молба ответникът посочва наличието на пречки по чл. 140а, ал. 3 за провеждане на процедура за медиация по спора, ако са му известни, и представя писмени доказателства за това. Приложения към отговора на исковата молба от ГПК изразява становище относно неоснователността на предявените искове. Изложени са доводи, че в конкретния случай не са налице елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане. Поддържа се, че в резултат на седалищно-краково предлежание на плода и неговата големина, както и тесния таз на ищцата са били налице анатомични основания, които са повлияли на механизма на раждането, като настъпилото усложнение не е резултат на лекарска грешка. Твърди се, че раждането е протекло по правилата на добрата медицинска практика и са били положени всички дължими грижи за майката и детото от страна на лекарския екип, като по отношение на възникналата травма на детето е била оказана навременна и квалифицирана медицинска помощ.

По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отхвърли предявените искове. Претендира присъждане на разноски. Третото лице-помагач - З. И А.Д. „А.” АД, в подадения писмен отговор по чл.131Чл. 131. ⚖️ Практика (25) (1) След като приеме исковата молба, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на ответника, на когото указва да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на отговор или неупражняването на права, както и за възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това. (2) Писменият отговор на ответника трябва да съдържа: 1. посочване на съда и номера на делото; 2. (изм. - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) името и адреса на ответника, на неговия законен представител или пълномощник, ако има такива, както и телефонния номер и електронен адрес за връчване на ответника и неговия представител, ако притежават такива, и заявление дали желае връчване на посочения електронен адрес за връчване; 3. становище по допустимостта и основателността на иска; 4. становище по обстоятелствата, на които се основава искът; 5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават; 6. (изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) подпис на лицето, което подава отговора. (3) В отговора на исковата молба ответникът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи всички писмени доказателства, с които разполага. (4) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2025 г.) В отговора на исковата молба ответникът посочва наличието на пречки по чл. 140а, ал. 3 за провеждане на процедура за медиация по спора, ако са му известни, и представя писмени доказателства за това. Приложения към отговора на исковата молба от ГПК изразява становище относно неоснователността на предявените искове. Твърди се, че причинената на ищеца Я.Р.Т. травма е резултат на случайно събитие, а не вследствие на противоправно поведение на служители на ответника по повод изпълнение на техни служебни задължения. Поддържа се, че липсват безспорни доказателства досежно механизма на причиненото увреждане на ищеца Я.Р.Т., както и се сочи, че след като е била констатирано от служители на ответника счупването на бедрената кост на левия му крак му е била оказана дължимата медицинска грижа и лечението му е било компетентно извършено. В тази връзка се твърди, че всички действия на лекарския екип са били съобразени с добрата медицинска практика и не е налице противоправно поведение от страна на служители на ответника, в резултат на които е причинено описаното увреждане. По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отхвърли предявените искове. Претендира присъждане на разноски. Софийският градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са правилно обсъдени и преценени към релевантните за спора факти и обстоятелства. Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Въззивните жалби са допустими - подадени са в срока по чл.259, ал.1Чл. 259. ⚖️ Практика (481) (1) Жалбата се подава чрез съда, който е постановил решението, в двуседмичен срок от връчването му на страната. (2) Срокът за въззивно обжалване се прекъсва с подаването на молба за правна помощ и не тече, докато молбата се разглежда. (3) От влизането в сила на решението за отхвърляне на молбата по ал. 2 започва да тече нов срок, а в случай на уважаването и новият срок започва да тече от връчването на първоинстанционното решение на назначения служебен адвокат. (4) Подаването на следваща молба за правна помощ не спира и не прекъсва срока за въззивно обжалване. Съдържание на въззивната жалба от ГПК от легитимирани страни в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледат по същество. Съгласно чл.269Чл. 269. ⚖️ Практика (69) Въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Решение при нищожно и недопустимо първоинстанционно решение от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбите. Обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което следва да бъдат обсъдени доводите на жалбоподателите досежно неговата законосъобразност. Разгледани по същество въззивните жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ. Настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, които са правилни и законосъобразни, постановени при правилно прилагане на материалния и процесуалния закон, поради което на основание чл.272Чл. 272. ⚖️ Практика (6) Когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, той мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. Приложимост на правилата за първоинстанционното производство ГПК изцяло препраща към тях. В случая съдът счита, че всички наведени доводи в двете въззивни жалби за недоказаност на елементите на сложния фактически състав на нормата на чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД са изцяло неоснователни. Съгласно нормата на чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа отговаря за вредите, причинени от него, при или по повод изпълнението на работата.

Отговорността по чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД по своята правна същност е различна от договорната и деликтна отговорност и има обезпечително-гаранционна функция, която настъпва, след като натовареното лице, при или по повод изпълнението на възложената му работа, причини виновно вреди на пострадалия. Т.е., за да възникне тази отговорност е необходимо кумулативното наличие на следните предпоставки: вреди причинени на пострадалите ищци, вредите да са причинени от лице, на което отговорният по чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД /ответник/ е възложил някаква работа, вредите да са причинени при или по повод изпълнението на работата и по вина на изпълнителя, при наличие на причинна връзка между тях. В този смисъл са ППВС № 7/1958 г., ППВС № 9/1966 г. и ППВС № 4/1975 г., които са задължителни за органите на съдебната власт. В конкретната хипотеза настоящият състав приема, че основните спорни въпроси по делото са дали действията на медицинския екип, ръководен от д-р Х., на когото ответното дружество е възложило работата /като по делото е безспорно, че служителите от лекарския екип са в трудовоправни отношения с ответното дружежество/, са противоправни и виновни. Основно задължение на всеки е да не вреди другиму. То произтича непосредствено от закона (чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД). В този смисъл следва да се приеме, че противоправно се явява всяко поведение, което нарушава изискванията на посочената императивна правна норма, като при деликтите то се изразява в накърняване на предписанията на тази норма да не се вреди другиму. При неговото неизпълнение за увреждащия възниква задължението да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. В този смисъл следва да се приеме, че деликтът дефинитивно предполага противоправно и виновно причиняване на вреди от конкретен извършител, причинени от него по повод изпълнение на служебни задължения, възложени от възложителя. В настоящата хипотеза от ангажираните доказателства се установява конкретно увреждащо поведение на лекарите – служители на ответника по спора, основано на противоправността.

От приетата по делото комплексна съдебно-медицинска експертиза /КСМЕ/, неоспорена от страните, която съдът кредитира като обективна и компетентно изготвена, се установява по категоричен начин, че при извършената на 02.08.2010г. планова операция „секцио цезарея” на ищцата Б.Й.С.- Т. по време на извличане на плода от матката /в тази насока е изричното изявление на вещото лице д-р Чорбаджиева в съдебно заседание на 03.11.2011г./ в резултат на действията на служители на ответника – лекарски екип, ръководен от д-р Х., е причинено счупване на бедрената кост на левия крак на новородения ищец. Вещите лица са категорични в своя извод, че увреждането на детето е причинено при извеждане му от утробата на майката. В този смисъл съдът обосновава извода, че възникналият вредоностен резултат е настъпил вследствие на противоправното поведение на служители на ответника. В тази насока са констатациите в заключението на КСМЕ, че счупването на бедрената кост е могло да бъде избегнато, ако условията по време на операцията са дали възможност за по-голяма маневреност на оператора /отговор на въпрос №11 от заключението/. На следващо място съдът счита, че в случая не е оборена презумпцията на чл.45, ал.2Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД. Виновното поведението на служителите на ответника е проявено под формата на небрежност, която е могла да бъде избегната, ако беше положена дължимата грижа. В този смисъл изцяло неоснователни се явяват доводите във въззивната жалба, че увреждането е причинено в резултат на случайно събитие. За да се приеме, че е налице случайно събитие следва да бъде установено по категоричен начин, че служителите на ответника са направили всичко необходимо, но въпреки положените усилия е възникнал вредоностния резултат. В случая по делото такова поведение на служители на ответника не е доказано. Вещите лица в изготвеното от тях заключение обосновават извода, че счупването на бедрената кост е могло да бъде избегнато, ако условията по време на операцията са дали възможност за по-голяма маневреност на оператора. Единствено разпитаните по делото свидетели д-р Х. и д-р В. заявяват пред съда, че „раждането е протекло нормално, по всички правила на изкуството”, чиито показания преценени по реда на чл.172Чл. 172. ⚖️ Практика (11) Показанията на роднините, на настойника или на попечителя на посочилата го страна, на осиновителите, на осиновените, на тези, които се намират с насрещната страна или с роднините и в граждански или наказателен спор, на пълномощниците, посочени от техните доверители, както и на всички други, които са заинтересовани в полза или във вреда на една от страните, се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост. Разпит на свидетеля по инициатива на съда от ГПК правилно не са кредитирани от първоинстанционния съд поради заинтересованост, същите са изолирани и не са подкрепени от останалите събрани по делото доказателства.

Предвид изложените мотиви съдът намира, че по делото са установени елементи от фактическия състав на деликтната отговорност /противоправност и виновност на служителя, на когото ответникът е възложил работа/. Настоящият състав намира, че по делото е доказано и наличието на причинно-следствена връзка между поведението на служители на ответника и настъпилото увреждане на ищците. Вещите лица в приетата по делото КСМЕ са категорични в своя извод, че увреждането е причинено в резултат на действия на лекарския екип по време на извличане на плода от матката при извършената на 02.08.2010г. планова операция „секцио цезарея” на ищцата Б.Й.С.- Т.. В този смисъл следва да се приеме за доказано, че действията на длъжностните лица при ответника се явяват непосредствена причина на претърпените от ищците неимуществени вреди.

Правилно и в съответствие със събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е достигнал до единственият правилен извод, че причинените на ищците вреди са в пряка и причинна връзка с противоправното поведение на служители на ответника. Предвид изложеното и с оглед събраните по делото доказателства, съдът приема за установено по несъмнен и категоричен начин, че вследствие на противоправните действия на длъжностни лица при ответника, ищците са претърпяли неимуществени вреди, изразяващи в следното: ищцата Б.Й.С.- Т. непосредствено след раждането на детето й е изживяла психически травми, изразяващи се в преживян от нея шок, емоционална нестабилност /непрекъснато е плачила/, стрес и притеснения за здравето на новороденото й дете вследствие от причиненото счупване на бедрената кост на левия му крак, както и е изпитвала затруднения във връзка с грижата за детето през периода от 20 дни, когато детето е имало шина на крачето и не е трябвало да се движи изобщо; ищеца Я.Р.Т. през първите 20 дни от неговия живот е преживял физическа травма, в резултат на която е изпитвал дискомфорт, болка, които са били особено интензивни през първите 10-12 дни. В тази насока са показанията на свидетелката Д.С., майка на ищцата и баба на ищеца, които преценени по реда на чл.172Чл. 172. ⚖️ Практика (11) Показанията на роднините, на настойника или на попечителя на посочилата го страна, на осиновителите, на осиновените, на тези, които се намират с насрещната страна или с роднините и в граждански или наказателен спор, на пълномощниците, посочени от техните доверители, както и на всички други, които са заинтересовани в полза или във вреда на една от страните, се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост. Разпит на свидетеля по инициатива на съда от ГПК правилно са били кредитирани от първоинстанционния съд, тъй като не са противоречиви и напълно кореспондират с изводите, направени от вещите лица в приетото по делото заключение на КСМЕ. Въз основа на реално претърпените неимуществени вреди от ищците, установени по вид, интензитет и продължителност, психическото им състояние, продължителността на периода, през който ищецът е претърпял физически страдания, а ищцата съответно психически страдания, както и наложилото се в обществото понятие за справедливост при приложение разпоредбата на чл.52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. от ЗЗД, съдът счита, че следва да бъде осъден ответникът да заплати на всеки от ищците обезщетение за нанесените им неимуществени вреди от увреждането в размер на по 5 000.00лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 27.01.2011г. /така както е поискано в исковата молба/, до окончателното изплащане на сумата.

С оглед на изложените съображения съдът приема, че по делото са доказани всички елементи от фактическия състав на правото по чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД и налице са основанията за ангажирането на гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника. Поради съвпадение на изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд съдебното решение, с което са уважени изцяло предявените искове като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1Чл. 271. ⚖️ Практика (7) (1) Когато първоинстанционното решение е валидно и допустимо, въззивният съд решава спора по същество, като потвърждава или отменя изцяло или отчасти първоинстанционното решение. Ако решението не е обжалвано от другата страна, положението на жалбоподателя не може да бъде влошено с новото решение. (2) При отмяна на решението по главния иск се възстановява висящността и по евентуално съединените с него искове, по които първоинстанционният съд не се е произнесъл. (3) (Доп. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) Съдът отменя решението и по отношение на необжалвалите необходими другари на жалбоподателя. Решение при правилно първоинстанционно решение от ГПК. С оглед изхода от спора, но поради липса на доказателства за направени разноски от страна на въззиваемите в хода на производството пред въззивната инстанция такива не им се дължат и съдът не следва да се произнася в тази насока. Воден от горното

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, АО, ІІІ-В състав

Реши:

ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение №І-24-190 от 16.01.2012г., постановено по гр.дело № 3493/2011г. по описа на СРС, І-во Г.О., 24-ти състав.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.2Чл. 280. ⚖️ Практика (117) (4) Ответникът може да подаде пред съответния апелативен съд молба за преразглеждане на решението, постановено в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес, при условията и по реда на чл. 18 от Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, изменен с Регламент (ЕС) 2015/2421 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 861/2007 за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и Регламент (ЕО) № 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане (ОВ, L 341/1 от 24 декември 2015 г.). (5) Съдът изпраща препис от молбата за преразглеждане на другата страна, която в едноседмичен срок от получаването му може да подаде отговор. (6) Молбата за преразглеждане се разглежда в закрито заседание. Съдът, ако прецени за необходимо, може да разгледа молбата в открито заседание. (7) Решението по молбата за преразглеждане не подлежи на обжалване. Изпълнение на чуждестранни актове въз основа на Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и въз основа на Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания от ГПК.

Свързани документи: Решение №"-24-190 по гр.д. 3493/11 СРС