Решение № 27/25.07.2013 ГД № 60/2012 ОС Силистра

Решение № 27/25.07.2013 ГД № 60/2012 ОС Силистра Гражданско дело № 60/2012 г., разгледано от Окръжен съд. Предмет на спора са твърдения за медицински деликт . Съдът ПРЕКРАТЯВА производството . Решение № 27 от 25.07.2013г., Силистренският окръжен съд, ФО, гр.дело № 60/2012г.

Делото е образувано по искова молба, предявена от П.М.М. и В.В.М. против „Многопрофилна болница за активно лечение- Силистра"- АД, гр.Силистра, представлявано от Д.Д.К. -Изпълнителен директор на дружеството, с претенция да бъде осъден ответника да заплати на всеки един ищците, по 120 000/сто и двадесет хиляди / лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на смъртта на дъщеря ни М.П.М., ведно със законната лихва от датата на увреждането 29.11.2008год., до окончателното) изплащане на сумата, както и всички направени по делото съдебно-деловодни разноски. В срока по чл. 131Чл. 131. ⚖️ Практика (25) (1) След като приеме исковата молба, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на ответника, на когото указва да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на отговор или неупражняването на права, както и за възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това. (2) Писменият отговор на ответника трябва да съдържа: 1. посочване на съда и номера на делото; 2. (изм. - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) името и адреса на ответника, на неговия законен представител или пълномощник, ако има такива, както и телефонния номер и електронен адрес за връчване на ответника и неговия представител, ако притежават такива, и заявление дали желае връчване на посочения електронен адрес за връчване; 3. становище по допустимостта и основателността на иска; 4. становище по обстоятелствата, на които се основава искът; 5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават; 6. (изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) подпис на лицето, което подава отговора. (3) В отговора на исковата молба ответникът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи всички писмени доказателства, с които разполага. (4) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2025 г.) В отговора на исковата молба ответникът посочва наличието на пречки по чл. 140а, ал. 3 за провеждане на процедура за медиация по спора, ако са му известни, и представя писмени доказателства за това. Приложения към отговора на исковата молба ГПК е получен писмен отговор от ответника „Многопрофилна болница за активно лечение- Силистра"- АД, гр.Силистра, чрез процесуален представител, в който е заявено становище за неоснователност и недоказаност на исковата претенция,като е изложил доводи, съобразно твърденията си.

С определение от 03.05.2012 г., постановено по настоящото дело, съдът, по искане на ответника е допуснал до участие в процеса като негови помагачи на „GENERALI Застраховане”АД, София, З.Г.Г. ; Валентин П.С., като на основание чл. 221, ал.1Чл. 221. ⚖️ Практика (8) (1) Третото лице има право да извършва всички съдопроизводствени действия, с изключение на действията, представляващи разпореждане с предмета на спора. (2) В случай на противоречие между действията и обясненията на страната и на третото лице съдът ги преценява във връзка с всички обстоятелства по делото. Заместване на подпомаганата страна ГПК им е дал възможност да депозират писмен отговор по реда на чл. 131Чл. 131. ⚖️ Практика (25) (1) След като приеме исковата молба, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на ответника, на когото указва да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на отговор или неупражняването на права, както и за възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това. (2) Писменият отговор на ответника трябва да съдържа: 1. посочване на съда и номера на делото; 2. (изм. - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) името и адреса на ответника, на неговия законен представител или пълномощник, ако има такива, както и телефонния номер и електронен адрес за връчване на ответника и неговия представител, ако притежават такива, и заявление дали желае връчване на посочения електронен адрес за връчване; 3. становище по допустимостта и основателността на иска; 4. становище по обстоятелствата, на които се основава искът; 5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават; 6. (изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) подпис на лицето, което подава отговора. (3) В отговора на исковата молба ответникът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи всички писмени доказателства, с които разполага. (4) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2025 г.) В отговора на исковата молба ответникът посочва наличието на пречки по чл. 140а, ал. 3 за провеждане на процедура за медиация по спора, ако са му известни, и представя писмени доказателства за това. Приложения към отговора на исковата молба ГПК.

В представения писмен отговор третото лице помагач З.Г., чрез процесуален представител, оспорва предявените от ищците искове, счита, че са неоснователни, а също така и прекомерно завишени относно претендирания размер на обезщетенията, като е изложил подробни съображения в подкрепа на становището си. Писмен отговор е депозирало и конституираното като трето лице помагач на ответника в настоящото производство „Дженерали Застраховане" АД гр. София, чрез процесуален представител , съгласно който счита, че не са налице предпоставки за солидарна отговорност между третите лица помагачи и ответника по първоначалния иск, тъй като дължат плащане на различни основания- застрахователния договор за дружеството, а непозволено увреждане – за останалите. Освен това, счита , че претенцията към застрахователя е предявена след срока на застраховката, поради което и отговорността му по договора не може да бъде ангажирана. Развил е съображения свързани с изложените доводи за неоснователност на претенцията спрямо него, както и относно завишения размер на претендираните суми.

С определение от 30.10.2013 г., постановено по настоящото дело, съдът по искане на ответника МБАЛ гр. Силистра е приел съвместно разглеждане с първоначално предявеният иск, обратен иск при условията на евентуалност със следното ИСКАНЕ : Ако „Многопрофилна болница за активно лечение- Силистра"- АД, гр.Силистра бъде осъдена да заплати на ищците по първоначалният иск исковата сума - 240000.00/Двеста и четиридесет хиляди / лева , или част от нея , като се съобрази конкретната вина на нейния служител , както и разноски по делото да бъдат осъдени „GENERALI Застраховане”АД, София , З.Г.Г. , Валентин П.С., да ги заплатят СОЛИДАРНО в размерите , в които те бъдат осъдени да ги заплатят на ищците , ведно със законната лихва от датата на плащането им от тях на първоначалният ищец , както и да им заплатят разноските по делото ,ведно със законната лихва върху тях, , считано от влизане на решението.|в сила до датата на изплащането. По реда на чл. 131Чл. 131. ⚖️ Практика (25) (1) След като приеме исковата молба, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на ответника, на когото указва да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на отговор или неупражняването на права, както и за възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това. (2) Писменият отговор на ответника трябва да съдържа: 1. посочване на съда и номера на делото; 2. (изм. - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) името и адреса на ответника, на неговия законен представител или пълномощник, ако има такива, както и телефонния номер и електронен адрес за връчване на ответника и неговия представител, ако притежават такива, и заявление дали желае връчване на посочения електронен адрес за връчване; 3. становище по допустимостта и основателността на иска; 4. становище по обстоятелствата, на които се основава искът; 5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават; 6. (изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) подпис на лицето, което подава отговора. (3) В отговора на исковата молба ответникът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи всички писмени доказателства, с които разполага. (4) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2025 г.) В отговора на исковата молба ответникът посочва наличието на пречки по чл. 140а, ал. 3 за провеждане на процедура за медиация по спора, ако са му известни, и представя писмени доказателства за това. Приложения към отговора на исковата молба ГПК, на ответниците по обратния иск е дадена възможност да представят писмен отговор. В месечния срок по ГПК такива не са депозирани от страните, като единствено „GENERALI Застраховане”АД, София преповтаря становището си за недопустимост на искането за солидарна отговорност между него и виновните за причинената вреда лица, поради различните правоотношения, в които те участват по казуса. Освен това е направило възражение за прихващане със сумата от 5 % от размера на обезщетението, но не по-малко от 500 лв., съставляваща уговорено съгласно договора безусловно самоучастие на застрахования при всяка вреда от този вид. В с.з. на 02.07.2013 г. по настоящото дело, процесуалния представител на третото лице – помагач З.Г., заявява становище по обратния иск, аналогично на депозираното по основния иск. С молба от 07.05.2013 г.и внесена ДТ, ищците са направили увеличение на исковите си претенции с 60 000 лв. за всеки един от тях, което искане е съобщено на останалите участници в процеса с определението от 24.06.2013 г. и им е дадена възможност да изразят становище до с.з. на 02.07.2013 г. С протоколно определение от с.з. на 02.07.2013 г., по настоящото дело съдът,след изслушване на становищата на страните прие за разглеждане възражение за прихващане със сумата от 5 % от размера на обезщетението, но не по-малко от 500 лв., съставляваща уговорено съгласно договора безусловно самоучастие на застрахования при всяка вреда от този вид , направено от застрахователното дружество, допусна увеличение на исковите претенции по първоначалния иск с по 60 000 лв. за всеки един от ищците, както и прецизиране на искането по обратния иск в отговор на възражението на „GENERALI Застраховане”АД, София, относно липсата на солидарна отговорност между него и причинителите на вредата. Третото лице помагач В.П.С. не е взело отношение нито по основния , нито по обратния иск, както и по възражението за прихващане и увеличение на иска. ОС, като взе предвид становищата на страните и данните по делото, прие за установено следното:

Съгласно изложените в исковата молба фактически основания, ищците считат, че са претърпели неимуществени вреди от смъртта на дъщеря им. Същата е починала в МБАЛ Силистра на 29.11.2009 г. от гнойно абсцедираща следконтуционна пневмония, довела до остра дихателна недостатъчност, която е и непосредствен механизъм за настъпването на смъртта. Гнойно абсцедиращата следконтузионна пневмония се явява усложнение на травмата на гръдната клетка, получена при ПТП и е в пряка причинно -следствена връзка с нея. Въз основа на извършени съдебно - медицински експертизи в рамките на предходно наказателно производство е дадено заключение, че причинноследствената връзка между травмата при катастрофата и настъпилата смърт не се прекъсва. Освен това, експертизата заключава и че не са спазени установените правила на добрата медицинска практика, което пък е довело до недиагностициране, профилактиране и лекуване на съществуващата гръдна травма.

С Присъда №95/30.11.2010г. по НОХД№261 /2010год ., Силистренски окръжен съд е признал за виновен по повдигнатото му обвинение доктор З.Г.Г., за това че на 27.11.2008 год.в гр.Силистра, като лекар, хирург в Хирургично отделение, на длъжност „Началник отделение" в „ МБАЛ Силистра" - АД, при немърливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, а именно, медицинска професия, причинил смъртта на М. П. М., настъпила на 29.11.2008год., като нарушил : чл.1 от Длъжностната характеристика на Началник Хирургично отделение, утвърдена от Изп. директор на „МБАЛ Силистра" - АД и чл.4.2.1. - 4.2.3.2. от Правилата на Медицинските стандарти по хирургия, утвърдена със Заповед №09-109 от 18.03.2002год. на Министъра на здравеопазването, поради което и на основание чл.123, ал.1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК, чл.36Чл. 36. ⚖️ Практика (137) и чл.54Чл. 54. ⚖️ Практика (34) (1) Съдът определя наказанието в пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление, като се ръководи от разпоредбите на общата част на този кодекс и като взема предвид: степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. (2) Смекчаващите обстоятелства обуславят налагането на по-леко наказание, а отегчаващите - на по-тежко наказание. от НК му е наложено наказание : лишаване от свобода за срок от четири месеца, като на основание чл.66, ал.1Чл. 66. ⚖️ Практика (118) (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., попр. бр. 31 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Когато съдът налага наказание лишаване от свобода до три години, той може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. (2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Изпитателният срок не може да надминава срока на наложеното наказание лишаване от свобода с повече от три години. (3) (Отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) (4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) През изпитателния срок осъденият е длъжен да работи или да учи, освен ако е задължен да се лекува. от НК отлага изтърпяването на наложеното наказание за срок от три години. С решение №144/01.11.2011 год. по ВНОХД №306/2011год, на Апелативен съд -Варна, е изменена Присъда №95/30.11.20Юг. по НОХД№261 /2010год. на Силистренски окръжен съд, като наложеното на подсъдимия З.Г.Г. наказание е увеличено на осем месеца „ лишаване от свобода", а присъдата е потвърдена в останалата й част. С решение № 36 / 09.02.2012год.но Н.Д.№46/2012год, Върховен касационен съд - I -во наказателно отделение е оставил в сила Решение №144 / 01.11.2011 год. на Варненски апелативен съд по ВНОХД №306/2011 год. Присъда е влязла в законна сила на 09.02.2012год. Със същата присъда е признат за виновен и осъден, и В.П.С., за това, че на 08.11.2008год. по път №Ш -218 около 21 .ЗОчаса в посока гр.-Силистра към с. Проф. Иширково, при управление на моторно превозно средство л.а."Сеат Толедо", с рег.№ В 86 31 NC в пияно състояние- с 1. 20 промила алкохол в кръвта, е нарушил чл.5, ал.2т.З , предложение „първо", чл.20,ал.1 и чл.21,ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на М.П. М., която е настъпила на 29.11.2008год., поради което и на основание чл.343,ал.З б"б", пр.1, във вр. с чл.343, ал.1,б"в" вр с чл.242, ал.1Чл. 242. ⚖️ Практика (3) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Който пренесе през границата на страната стоки без знанието и разрешението на митниците, когато това е извършено: а) от лица, които системно се занимават с такава дейност; б) (изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) чрез използване на документ с невярно съдържание, на чужд, неистински или преправен документ; в) от длъжностно лице, което е в непосредствена връзка с митническата служба; г) (изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., доп. - ДВ, бр. 26 от 2004 г., доп. - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) когато са пренесени силно действуващи или отровни вещества, взривни вещества, оръжие или боеприпаси за огнестрелно оръжие, пиротехнически изделия, ядрен материал, ядрени съоръжения или други източници на йонизиращи лъчения или компоненти, или прекурсори за тях, определени със закон или с акт на Министерския съвет д) (изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) стоки и предмети за търговски или производствени цели в големи размери; е) (нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) от две или повече лица, сговорили се предварително; ж) (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група; з) (нова - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) чрез пренасяне на екземпляр от защитен вид от дивата флора или фауна или негова част, или продукт. (изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) се наказва за квалифицирана контрабанда с лишаване от свобода от три до десет години и с глоба от двадесет хиляди до сто хиляди лева; (2) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) Който без надлежно разрешително пренесе през границата на страната наркотични вещества и/или техни аналози, се наказва за високорискови наркотични вещества с лишаване от свобода от десет до петнадесет години и глоба от сто хиляди до двеста хиляди лева и за рискови наркотични вещества - с лишаване от свобода от три до петнадесет години и глоба от десет хиляди до сто хиляди лева. (3) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) Който без надлежно разрешение пренесе през границата на страната прекурсори или съоръжения и материали за производство на наркотични вещества, се наказва с лишаване от свобода от две до десет години и глоба от петдесет хиляди до сто хиляди лева. (4) (Нова ал. 4 - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., ал. 3 отм., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 50 от... от НК, вр. с чл.36Чл. 36. ⚖️ Практика (137) и чл.54Чл. 54. ⚖️ Практика (34) (1) Съдът определя наказанието в пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление, като се ръководи от разпоредбите на общата част на този кодекс и като взема предвид: степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. (2) Смекчаващите обстоятелства обуславят налагането на по-леко наказание, а отегчаващите - на по-тежко наказание. от НК му налага наказание лишаване от свобода за срок от три години, като на основание чл.66, ал.1Чл. 66. ⚖️ Практика (118) (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., попр. бр. 31 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Когато съдът налага наказание лишаване от свобода до три години, той може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. (2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Изпитателният срок не може да надминава срока на наложеното наказание лишаване от свобода с повече от три години. (3) (Отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) (4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) През изпитателния срок осъденият е длъжен да работи или да учи, освен ако е задължен да се лекува. от НК отлага изпълнението на наказанието за срок от пет години. Ищците твърдят, че моралната им загуба е обусловена от близките и топли връзки, съществували между тях и дъщеря им, изключително младата възраст, на която са я загубили, погубените им надежди, които следват от това, че са я отгледали, изучили и възпитали. Ищците считат, че гражданската отговорност на ответника произтича от следните обстоятелства : Многопрофилна болница за активно лечение - Силистра" -АД, гр.Силистра, е лицензирано здравно заведение. Същата е работодател на признатия за виновен и осъден по горепосоченото НОХД хирург доктор Г. . Работодателят, в частност лекуващия лекар, са били длъжни да спазват всички задължителни медицински стандарти, а също и да действат в рамките на добрите медицински практики. С действията си д-р Г. - хирург в Хирургично отделение, на длъжност „Началник отделение" в „ МБАЛ Силистра" - АД, по небрежност, е осъществил фактическия състав на непозволено увреждане, при наличието на който трябва да бъде ангажирана гаранционно - обезпечителната имуществена отговорност на възложителя на работата - „„Многопрофилна болница за активно лечение - Силистра" -АД -гр.Силистра, по реда на чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД.

Фактическите обстоятелства, довели до възникване на вредоносния резултат на кратко са следните : На 8 ХІ 2008 год. вечерта към 21 часа на третото лице помагач С. позвънила пострадалата М.М. и да я откара до с. Професор Иширково, където живеела. Въпреки, че бил консумирал алкохол, подсъдимият се съгласил и придружен от пребиваващите в този момент с него в дома му двама приятели, се качили в неговия автомобил "Сеат Толедо" с рег.номер В 86-31 NC. След като взели пострадалата М. М.продължили за Иширково. Предстояло му навлизане в десен завой, но поради несъобразената скорост и употребата на алкохол, не овладял превозното средство, което навлязло в затревения банкет. В опита си да коригира движението му, подсъдимият завъртял рязко волана, при което автомобила се завъртал напречно на пътното платно и се преобърнал. При инцидента лицето на М. било в кръв и тя викала от болка и уплаха, нямала счупвания. Полицейската проверка констатирала, че С. е управлявал автомобила с концентрация на алкохол в кръвта 1,2 на хиляда. Пострадалата М. била препратена за провеждане на лечение в Хирургично отделение при МБАЛ Силистра, където била приета от дежурния лекар – третото лице - помагач. З.Г.- Началник на Хирургичното отделение. Поставената диагноза била контузио капитис. Комоцио церебри. Вулнус лацеро-контузум фациеи. Фрактура крании. Констатирани били субективни оплаквания от главоболие и гадене, липса на ориентация за време и място, разкъсно – контузна рана на горния клепач, вежда и дясна фронтална област с размачкване на ръбовете, рана от 2 лява зигоматична област, рана около в лява темпорална област, охлузна рана, достигаща дясна лицева половина. Бил проведен консулт с офталмолог. Назначени били и извършени лабораторни изследвания на кръвта и рентгенография на черепа. В следствие на тях се установили ниски стойности на хемоглобина- 133g/l и високи, сравнени с нормалните, стойности на левкоцитите- 41,8. Липсвали първоначални данни за фрактура на черепните кости. Подс. Г. извършил промивка на раните на пострадалата и поставил два гофрирани дрена. След операцията М. била настанена в отделението за интензивно лечение. След нощното дежурство на осми ноември, подс. Г. излязъл в отпуск до 17 ХІ 2008 год. Дежурството е било поето от св. доктор С. На следващия ден бил направен, назначеният от подс. Г., КАТ на главен мозък, който не визуализирал контузионни или хеморагични огнища в мозъчния суб- и суппратенториално. Изяснени били фрактура на дясната зигоматична кост, на темпорална кост в дясно с малък импресионен фрагмент ретроорбитално и на летералната стена на сфеноидалния синус вляво. Вторите хематологични изследвания дали следните, отклонени от нормалните, показатели - хемоглобин- 133g/l и левкоцити- 37,8. а третите, направени на 10 ХІ-били със стойности-хемоглобин- 116g/l и левкоцити- 34. Болната била лекувана с антибиотици, кортикостероиди, аналгетици, ноотропни, водно солиеви и глюкозни разтвори, Манитол 10 %. В периода на лечение, визитиращи лекари, съгласно предварително установения график, били различни хирурзи от отделението, но не и този, който я е приел и оперирал, защото той излязъл в десетдневен отпуск. За този период от време пострадалата нямала оплаквания, според медицинските документи, освен от главоболие и световъртеж. По време болничния престой били констатирани, диагностицирани и лекувани контузия на главата, сътресение на мозъка, разкъсно-контузни рани на десен горен клепач, дясна вежда и дясна челна област с размачкване на ръбовете, разкъсно контузни рани в лява зигоматична област и в ляво слепоочно, счупване на дясна ябълчна кост, дясна слепоочна кост и вътрешната страна на лявата очница, наличие на въздух в черепната кухина, травматична руптура на лявата тъпанчева мембрана, травматична пареза на мускула на горен десен клепач и травматична катаракта на дясното око.В издадената от ОАРИЛ на МБАЛ епикриза било отбелязано, че се изписва с подобрение. Определени били контролни прегледи след 10 и 20 дни. Съгласно показанията на св. К., личен лекар / джипи/ на М. М., на втория ден след изписването пострадалата се оплакала от болки в долната част на гръдния кош. Според свидетелката, пострадаталата и споделила, че е имала тези болки по време на целия си престой в болницата. Извършила й външен визуален и мануален преглед, прослушала я със стетоскоп, измерила телесната температура и кръвното й налягане. Не открила нищо обезпокояващо, макар и да констатирала болезненост в гръдния кош, в областта на последните ребра. Изписала нимизил, парацетамол и аналгин. Поставила инжективно диазепам. След като на другия ден се запознала с епикризата, която не била налична до тогава, св. К. установила, че такива оплаквания в нея не са отразени. В следващите две вечери отново поставила инжекция диазепам на болната, след което майката и заявила, че болките са отшумели. На 27 ноември пострадалата М. посетила болницата, придружена от майка си за насрочения контролен преглед. В хирургичното отделение срещнали по коридора доктор Г., който там на място извършил визуален преглед на раните по лицето и изслушал оплакванията на пострадалата.

Констатациите в наказателното производство, че при този „преглед” в коридора, тя споделила за болки от лявата страна на гръдния кош и получила уверение, че ще отшумят с времето, не се установиха при настоящото разглеждане на делото, тъй като докторът, както и св. М., разпитана пред тази инстанция, заявиха, че пострадалата се е оплаквала само от болка в главата и дефекта в окото. По тази причина докторът я насочил към консултация с офталмолог, като и казал след това да дойде отново при него, но тя не се върнала. Версията за това, че и е било казано да се върне след прегледа при очен лекар се появява по- късно в наказателното производство и липсва при първоначалните показания на д-р Г., но тъй като страните не развиха доводи в тази насока, а и няма събрани устно и непосредствено показания за това обстоятелство в това производство, съдът приема за доказано това, което докторът и св. М. твърдят. На следващия ден пострадалата се почувствала зле, през цялата нощ имала болки и не могла да спи. На 29-ти сутринта, по препоръка на св. К., която констатирала обезпокоително влошаване в здравословното й състояние, М. била отведена в болницата. Там била приета в тежко увредено общо състояние с изразена дихателна недостатъчност и силно отслабено, до липсващо дишане в лявата гръдна половина. Констатиран бил хидро- пиопнемоторакс в ляво. Извършена била торакостомия в ляво, при което се евакуирали газ и гной. Въпреки проведеното оперативно и консервативно лечение общото й състояние продължило да се влошава, дихателната и полиорганна недостатъчност прогресирали и към 23. 30 часа на същия ден пострадалата починала на 21 годишна възраст. На трупа не била извършена патоанатомична или съдебномедицинска аутопсия по настояване на бащата, който е получил тялото през нощта след телефонно обаждане от лекар и до 3. 00 часа е бил обратно у дома си в с. Иширково. Настоящият граждански съд възприе тази фактическа обстановка, като се опира на писмените доказателства от приложеното към настоящото дело наказателно дело, а също и съдебно – медицинската и автотехническа експертиза, изслушана по това дело, както и на свидетелските показания, събрани при неговото разглеждане в открито съдебно заседание, устно и непосредствено, съгласно чл. 163Чл. 163. ⚖️ Практика (1) (1) Свидетелят е длъжен да се яви пред съда, за да даде показания. (2) При наличие на важна причина разпитът на свидетеля може да се проведе и преди определения за заседанието ден, както и извън помещението на съда. За този разпит се призовават страните. Допустимост на свидетелските показания ГПК.

Неимуществените вреди са неизмерими с пари и затова, размерът на следващото се за тях обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат право на него, се определят на принципа на справедливостта. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. от ЗЗД, обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства. Такива обективни обстоятелства при причиняването на смърт са характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, настъпилият вредоносен резултат, възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. Обезщетението за неимуществени вреди възмездява главно страданията или загубата на морална опора и подкрепа, понесени от близкия на увредения вследствие на увреждането. / целият пасаж е цитат от Постановление №4 /23.12.1968 г. на Пленума на ВС./ Отговорността на ответника има обезпечително – гаранционна функция и произлиза от виновното поведение на нейния служител при и по повод изпълнение на възложената му работа . Съгласно чл. 300Чл. 300. ⚖️ Практика (1) Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Разпростиране на действието по иск на прокурора ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, поради което и дотолкова, доколкото, ответника МБАЛ е работодател на единия от подсъдимите по горната присъда - З.Г., видно то писмените доказателства по делото, то пасивната легитимация е налице, както и солидарната отговорност между тях, съвместно с другия подсъдим Валентин С., също участник по настоящото дело като трето лице – помагач на ответника, като правното основание на основната искова претенция е чл.49, във вр. с чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД . От приложеното по делото удостоверение за наследници №182/19.12.2008 г., е видно, че ищците са родители на починалата при инцидента М. П. М.. Силната привързаност, която е съществувала между тях и дъщеря им същите доказаха с разпита на св. Х. и Д., както и с показанията на св. д-р К., при настоящото разглеждане на делото. Установи се, че въпреки пълнолетието и отделянето и от дома, М. М. е поддържала близки и топли връзки със семейството си. Прекарвала е с тях повечето от почивните си дни, семейни празници и отпуск, като в лятото преди трагедията е била на море с баща си и приятели. Хармонията в семейството е била трайна и пълна от гледна точка на близките им. Преди смъртта на дъщеря им , родителите участвали активно в обществения живот на селото, където живеят. Ищецът е бил спортист, участник в художествената самодейност. Всички тези активности са изоставени след смъртта на М. Св. К. удостовери, а и по делото са приложени писмени доказателства, че впоследствие ищцата развива заболяване на щитовидната жлеза, а ищеца – неинсулинозависим захарен диабет. Разбира се, преки доказателства за причинна връзка между трагедията и заболяванията няма как да се представят, затова съдът не счита, че те са акцента на вредите, които са понесли ищците.

При определяне на обезщетение за неимуществени вреди, преценката изцяло се изгражда върху морални, несъизмерими количествено критерии, които не могат да претендират за абсолютна съотносимост. Съдът споделя доводът на ответника МБАЛ Силистра,че връзката между ищците и дъщеря им не се различава от общоприетата представа за такъв тип взаимоотношения и родство, но не счита, че това е фактор, който омаловажава степента на понесените от тях болки и страдания. Съдът, обаче, не споделя доводите на страните, че размерът на обезщетението трябва да се съобразява с икономическите условия в страната или в региона, където е станало събитието. Чл.45 определя обезщетението като обезвреда, а не като цена на стока съобразно търсенето и предлагането или платежоспособността на длъжника. Означава ли това, че е много по – евтино и на сметка да убиеш някого по небрежност в Силистра, отколкото в по – голям град, само защото хората там са с нисък стандарт на живот и тяхната мъка струва по – евтино. Звучи цинично, но цинични са и доста от доводите на страните, имащи за цел да омаловажат трагедията на ищците. Едва ли в страните със силна икономика или по – развитите региони в България, хората изпаднали в подобна ситуация страдат повече от родителите , загубили дете където и да било по този трагичен начин, пък било то и родители с общоприета степен на привързаност и обич към детето им. А кой може да каже и в днешната девалвация на чувства и отговорности, каква е общоприетата връзка между родители и дете, а може ли някой да каже, при една що годе ясна представа за общоприета връзка между родители и дете, има ли друга по – силна, доброволна, безусловна и взаимно отдадена човешка връзка от тази между родители и дете и то в общоприетия смисъл, а не повече и през целия им живот, а не само докато детето е малко.. Не може да се сподели изразеното от ответника становище, че е съвсем в реда на нещата хората след такава трагедия да променят живота си и да носят белезите и завинаги, поради което и размерът на обезщетението следва да варира около традиционната съдебна практика по такива казуси.

Преди всичко, това е казус, който, вероятно няма аналог в съдебната практика. Да се приравнява само на вреди от ПТП или само на увреждане в резултат на лекарска грешка, е еднакво погрешно и несправедливо. Традиционно и клиширано, за обезщетението за неимуществени вреди се казва, че то е предназначено да овъзмезди пострадалите за всички отрицателни последици, които са настъпили в резултат на деянието, въпреки че засегнатите блага в тези случаи нямат цена. Не случайно и в медиите най –често го наричат „кръвнина” – варварски обичай, който е всъщност отмъщение за нанесената загуба. Така че, дори и да го наричаме обезщетение, овъзмездяване, всъщност това е едно наказание, наред с присъдата, ако има такава, както е в случая, за причинителя на вредата, начин да изживее загуба, макар и не под същата форма, под която я изживяват жертвите и техните близки. Затова, доводът на ответника и третите лица помагачи, че завишеният размер на обезщетението е мотивиран от корист и желание за обогатяване, съдът не счита, че следва да анализира като състоятелен и резонен. Предявените искове са два и общият им размер действително надвишава 300 000 лв. Вярно е, че съдебната практика не познава много случаи с присъждане на подобен размер обезщетение.А може би именно ниският размер на обезщетенията при смърт от ПТП и лекарска грешка са допълнителния фактор за продължаващата престъпна небрежност от водачите на пътя и на лекарите в техния високоотговорен труд за опазване здравето и живота на хората !? Но суми в подобен размер са присъждани и то за деяния, които биха могли да бъдат съотнесени като морална загуба към настоящия случай. Последният от тях , известен на съда, е решение, постановено на 17.05.2013 г. по гр. дело № 2205/2011 г. на Софийски градски съд, с което е присъдено обезщетение от 300 000 лв. на Анна Йорданова, чиято 4,5 годишна дъщеря почина през ноември 2010 г. от лекарска грешка при операция на сливиците. В настоящото дело, за разлика от това на СГС, претенцията е формирана от исковете и на двамата родители. Трябва ли да се поставя въпроса чия мъка е по- голяма – за малолетното дете или за това, което си отгледал и възпитал с любов, очаквайки с надежда неговата младост и реализация в живота, а по- нататък и подкрепа в старините. Това е само пример, който идва да покаже, че практиката на ниските обезщетения има изключения и че обстоятелствата между един и друг казус са несъизмерими. И ако все пак практиката познава случаи на обезщетения от 80 -100 000 лв. за родител загубил дете при ПТП, като се има предвид особените обстоятелства при този случай и съчетанието на ПТП и лекарска грешка, сумата от 360 000 лв. като претенция на двама ищци придобива обозрими параметри и основания. Въпреки това, съдът счита, че за да определи крайният размер на сумата, която следва да присъди като обезщетение по исковите претенции трябва да се съобразят и доводите за съпричинителство от страна на пострадалата, както и обстоятелствата около отказа на ищеца от аутопсия, от които ответникът прави заключения, съотнасящи се към основателността на исковете. Казусът, в своята наказателноправна част обхваща две съставомерни деяния по смисъла на НК. като съгласно мотивите към присъда №95/30.11.2010г. по НОХД№261 /2010год.на Силистренски окръжен съд, причинната връзка между деянието и резултата не се прекъсва, независимо от това, че смъртта на дъщерята на ищците би могла да бъде предотвратена при адекватно лечение на травмите от ПТП-то.

Основавайки се на този аргумент, ответникът МБАЛ Силистра, счита ПТП като първопричина за вредоносния резултат, следователно и определя по- голямата степен на вина на водача. На обратното становище са ищците, които, позовавайки се на констатациите на съдебните медици по изготвените в наказателното и настоящото производство експертизи, считат, че при адекватно и съобразено с медицинските стандарти лечение не би се стигнало до смъртта на дъщеря им с оглед естеството на получените от нея травми при ПТП. В случая, съдът счита, че степента на вина на двамата причинители на вредата няма решаващо значение при определяне цялостния размер на обезщетението, тъй като съгласно чл. 53Чл. 53. ⚖️ Практика (14) Ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно. ЗЗД, тяхната отговорност е солидарна, а по силата на трудовото правоотношение на лекаря с ответника, привлечен в настоящото производство като помагач на последният, той също отговаря солидарно за причинената вреда по смисъла на чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД. Съотношението на виновност е предмет на разглеждане в случай на производство по регрес от страна на платилия обезщетението длъжник срещу другите солидарно отговорни такива по реда на чл. 127Чл. 127. ⚖️ Практика (2) Доколкото не следва друго от отношенията между солидарните длъжници, това, което е платено на кредитора, трябва да се понесе от тях по равно. Всеки солидарен длъжник, който е изпълнил повече от своята част, има иск срещу останалите съдлъжници за разликата. Ако някой от последните се окаже неплатежоспособен, загубата се разпределя съразмерно между другите съдлъжници, включително и този, който е изпълнил. В случай, че изпълнилият солидарен длъжник не е противопоставил на кредитора някое общо възражение или не е уведомил своите съдлъжници за изпълнението, той отговаря спрямо тях за причинените вреди. 2. НЕДЕЛИМИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЗЗД, но не и в настоящия казус. Във връзка с така акцентираното и в мотивите на присъдата, и от ответника заключение на наказателния съд, че „причинната връзка между деянието и резултата не се прекъсва”, то същото не следва да се вади от контекста на наказателното производство, където с този извод съдът е обусловил, че наказателната отговорност на шофьора не намалява или отпада, поради последващите противоправни деяния, свързани с лечението. Степента на вина на двамата, обаче, следва да се отчита при преценка на възраженията за съпричиняване и другите доводи на ответната страна в насока, обуславяща неоснователност на исковите претенции напълно или в някаква степен. Няма как да не се съобрази констатацията на съдебния лекар в комплексната експертиза, приета по настоящото дело, която повтаря тази, която е изразена от експертите в наказателното производство, че смъртта на пострадалата е щяла категорично да бъде избегната, ако е било проведено адекватно и навременно лечение. Т.е, настъпилата смърт на дъщерята на ищците като вредоносен резултат е само и единствено в резултат на грубите пропуски при лечението на травмите от ПТП – то в хирургическото отделение на МБАЛ Силистра. Този извод, аргументирано и детайлно защитен от експертната преценка на вещото лице – медик, следва да бъде акцентът, който има определящо значение при преценка основателността на исковата претенция, размера, в който евентуални би била уважена, както и наличието и значението на съпричиняване от страна на пострадалата, ако е налице такова.

Както ответникът МБАЛ Силистра, така и третите лица помагачи, ответници /без В.С./, по обратния иск, предявен от болницата, правят възражения за неоснователност на исковата молба, за прекомерност на претендирания размер на обезщетението, както и навеждат доводи за съпричиняване до 80 % от страна на починалата, тъй като не е използвала предпазен колан при пътуването си в автомобила и е знаела, според тях, че водачът е употребил алкохол. Подробни доводи за неоснователност на исковата претенция свързани с отказа на ищеца от аутопсия на трупа на дъщеря му, са развити от процесуалния представител на ответника, който счита, че това решение било израз на възприетото от родителите разбиране, че уврежданията от ПТП-то са довели до смъртта на момичето, а не неправилно проведеното лечение, което е обусловило именно и отказа от аутопсия, като ирелевантно средство за установяване причината за трагичния изход. Позовават се на записаното в бланката – молба за освобождаване от аутопсия съгласие с проведеното лечение поставената диагноза / л. 35 от папката, в която се съдържат материали по досъдбеното производство от МБАЛ. / От назначената и приета като доказателство по настоящото дело комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза се установява, че автомобилът, в който е пътувала починалата девойка, е бил снабден с предпазни колани на задната седалка, където е стояла тя, но характерът и вида на нараняванията и сочат,че не го е използвала. Възражението на процесуалния представител на ищците е че няма данни предпазните колани на задната седалка да са били изправни и че евентуалното им неизползване от починалата е нарушение по ЗДвП, но не и довод за съпричиняване. Съдът не споделя такава превратна интерпретация на фактите. Действително, по делото няма категорични данни, че пострадалата не е ползвала предпазния колан на задната седалка. Констатациите на експертите, обаче, са категорични и обосновани, поради което и съдът счита за безспорно установено, че починалата девойка не е била с предпазен колан по време на катастрофата. Съвсем хипотетични са предположенията, че нямало данни предпазния колан да е изправен, защото според констатациите на вещите лица пред настоящия съд, той е бил годен за използване. В наказателното производство е установено, че водачът - в настоящото дело трето лице помагач В.С., е бил под алкохолно опиянение 1,2 промила, което по класификацията в съдебната медицина представлява лека степен на алкохолно опиянение. Както заяви вещото лице – съдебен медик в с.з. по настоящото дело, в такова състояние външните проявления на опиянението у различните хора се проявяват в различна степен. В конкретния казус е безспорно, че починалата е позвънила на С., който бил неин братовчед и го помолила да я закара от гр. Силистра в дома и в село Професор Иширково. Няма данни тя да е имала информация как той е прекарал часовете преди обаждането и, че е бил с приятели и е употребявал алкохол. Съвсем в сферата на предположението би било да се възприеме, че тя е знаела, че С. е под алкохолно въздействие,тъй като категорични данни в тази насока не са изнесени в настоящото производство, въпреки че при първото разглеждане на наказателното дело, когато то е било под № 111/2009 г. по описа на СОС, св. Г., на стр. 28 от същото, заявява, че М. е разбрала, че шофьорът е бил пиян по неговото поведение. Дали защото тези показания сами по себе си са доста противоречиви не само относно това обстоятелство, но и във връзка с целия инцидент, или поради недостатъчна процесуална активност от страна на ответниците, при разглеждане на настоящото дело не беше поискан разпит на тази свидетелка или на други по този въпрос. Разбира се, предвид разпоредбата на чл. 163Чл. 163. ⚖️ Практика (1) (1) Свидетелят е длъжен да се яви пред съда, за да даде показания. (2) При наличие на важна причина разпитът на свидетеля може да се проведе и преди определения за заседанието ден, както и извън помещението на съда. За този разпит се призовават страните. Допустимост на свидетелските показания ГПК съдът няма да се позовава на тях, а поради липсата на други доказателства за това, че пострадалата е знаела, че шофьорът е под въздействие на алкохол не се събраха, това обстоятелство не е доказано.

Съдът счита, че за да отпадне презумираната в института на непозволеното увреждане вина, респективно за да бъде намалена чрез съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал.2Чл. 51. ⚖️ Практика (43) Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. То може да бъде платимо еднократно или периодически. Ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Когато е присъдено обезщетение за изгубена работоспособност, то може да бъде намалено или увеличено, ако се промени работоспособността на увредения във връзка с причинените вреди. ЗЗД, трябва да има категорични доказателства, които да водят до такъв извод. Да се градят хипотези, че пострадалата е познавала много добре братовчед си и затова нямало как да не забележи, че е употребил алкохол, е несъстоятелно, още повече, че концентрацията на алкохол в кръвта му е в ниска степен. Така че, от двете обстоятелства, сочени като съвина на пострадалата, съдът счита за безспорно доказано само, че не е използвала предпазен колан, което само по себе си е нарушение по чл. 137а ЗДП, но е и допринесло, заедно с местоположението на пострадалата в автомобила, като при въртенето му , намирайки се от външната страна на въртящия момент, който се е получил, и за по – сериозните наранявания, които точно тя от всички пътници е получила. Усложнената фактическа обстановка на настоящия казус поставя въпроса – в какво се състои вредоносния резултат . Това са получените телесни увреждания от ПТП и настъпилата в резултат на неправилно проведеното лечение смърт на дъщерята на ищците. Както посочи по- горе съдът, заключението на съдебно- медицинската част от експертизата, изслуша по настоящото дело, е че смъртта категорично е щяла да бъде избегната, въпреки получените травми от ПТП при съответно адекватно оказана медицинска помощ. Изхождайки от този безспорен за съда извод, предвид данните по делото, следва да се приеме, че степента на съпричиняване от страна на пострадалата , поради неносене на предпазен колан е незначителна при съпоставка с вредоносния резултат. Вярно е, че поради непрекъснатата причинна връзка между двете деяния, ако нямаше ПТП, нямаше да има и неправилно лечение, респективно смърт на пострадалата, ако тя си беше сложила колан, нямаше да получи такива по вид и интензитет наранявания, но съотнесено към цялостния вредоносен резултат, съпричиняването на постадалата е не повече от 5% , според условно въведеното в съдебната практика процентно определяне на този показател.

Съгласно чл. 51, ал.2Чл. 51. ⚖️ Практика (43) Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. То може да бъде платимо еднократно или периодически. Ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Когато е присъдено обезщетение за изгубена работоспособност, то може да бъде намалено или увеличено, ако се промени работоспособността на увредения във връзка с причинените вреди. ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпване на вредите, обезщетението може да се намали. Буквалният анализ на текста изисква увреденият да е съпричинил вредата, а в случая катастрофата е станала не защото М. М. е била без предпазен колан, а поради противоправното поведение на водача. Нейното съпричиняване е не в предизвикване на вредоносния резултат, а в неговия размер, тъй като използването на предпазен колан би ограничил степента на уврежданията и. Дотолкова , доколкото е в сферата на хипотезите какви биха били те, ако М.М. е ползвала предпазния колан, то и съдът не намира основание да приеме по- голям процент съпричиняване от страна на пострадалата. Съдът не възприема и трактовката, която ответникът дава на т.нар. „отказ от аутопсия” на трупа. Въпросното съгласие с проведеното лечение поставената диагноза, е част от предварително изготвена бланка, която съответните лица подписват при отказ от аутопсия. Такова изявление не обвързва по никакъв начин лицето, не само защото няма законов текст за това, а и защото тази процедура обикновено се извърша непосредствено след узнаване на загубата на починал близък от лица без специални знания в медицината, а понякога и с недостатъчна интелигентност да осмислят текста на съгласието.

Страните не поискаха разпит на лекаря, установил смъртта в ОАРИЛ и съобщил на близките за нея, нито пък други доказателства, във връзка с начина, по който е бил даден отказа от аутопсия и освобождаването на тялото от болницата през нощта и преди резолиране на молбата от директора на болницата. Много въпроси, касаещи законосъобразността на процедурата по предаване на тялото при тези обстоятелства и при висящо вече наказателно производство относно ПТП, могат да бъдат поставени, но тъй като при това разглеждане на делото страните не сметнаха за необходимо да защитят позициите си във връзка с това възражение, съдът приема, че отказът от аутопсия е направен в момент на недостатъчно трезва преценка на ситуацията, непосредствено след узнаване за смъртта на дъщеря му от ищеца и изобщо не води до извода, че е съгласен с проведеното лечение и поставената диагноза, което пък би освободило от гражданска отговорност ответника, респективно лекаря, привлечен за участие в този процес. На доводите на ответниците за съпричиняване и тези, свързани с отказа от аутопсия, ищците противопоставят детайли от процеса на лечение, които говорят за груба небрежност и то не само от осъдения лекар, а и в цялостния процес на лечение. Отметките по температурния лист, вписването на лекарства само за целите на клиничната пътека, злополучният контролен преглед в коридора на отделението, са все прояви на зле организираната система на лекарска помощ в болничните заведения. Начинът, по който протича лечението в българските болници като че ли има за цел да размие персоналната отговорност на медицинските лица и в крайна сметка не осигурява един системен и постоянен контрол върху лежащо болните от един и същ лекар.В този смисъл, въпреки че едва ли е търсен този ефект при завеждане на делото, ищците съвсем резонно са се обърнали към МБАЛ като ответник, който обобщава колективната отговорност в здравеопазването. Проучвайки фактическите обстоятелства по делото, съдът остава с впечатление, че подсъдимият е изкупителната жертва на една колективна грешка, която е рожба именно на антихуманната здравна политика като цяло. Подсъдимият е този, който е приел пострадалата веднага след инцидента, извършил е първия преглед и манипулации по нараняванията и след това я е изписал на десетия ден от престоя. През целия промеждутък е бил в отпуск, а лечението е било продължавано от различни лекари, преценки са вземани в крачка и на”парче” . Личният лекар в селото, също зависим от клиничната пътека и епикризата, зададени от болницата, не е имал свободата за преценка на обективното състояние на пострадалата след изписването. При повторния престой в болницата отново други са имената на лекарите, неспоменавани при първоначалното лечение. На фона на едва ли не хаотично проведеното лечение в болницата контрастира констатацията на вещото лице медик по комплексната експертиза, назначена по настоящото дело, че при едно пълно и правилно проведена анамнеза, задълбочен преглед и проведени изследвания, поставянето на точната диагноза на получените при ПТП травми и увреждания е съвсем постижима и то в момент, който изцяло би изключил леталния изход като вероятност. Така или иначе, на основание чл .300 ГПК съдът е обвързан с постановената присъда и въз основа на нея е очертан кръга на солидарно отговорните лица.

При определяне на размера на претендираните неимуществени вреди, съдът се съобрази с обстоятелството, че е причинена смъртта на 21-годишно момиче - дъщеря на ищците по делото. Безспорно, загубата на дете в такава възраст е свързана с много мъка и страдания, отразила се е на емоционалния им свят и отношение към живота, вероятно има принос и в заболяванията, които са развили в последствие, тъй като личният им лекар св. К. удостоверява, че не са имали нито такива, нито други хронични заболявания преди смъртта на дъщеря им. Съдът дава изключителен превес и на усложнения фактически състав на вредоносните деяния, лошото стечение на обстоятелствата за девойката е довело до това тя да стане жертва на две последователно извършени престъпления по непредпазливост. Претендираният размер на обезщетението е голям, но голяма е и причинената вреда. Ищците считат, че сумата от 180 000 лева за всеки един от тях би компенсирала загубата на дъщеря им, доколкото адекватен еквивалент, възмездие или „кръвнина” може да бъде тя за погубения млад живот на дъщеря им. Съдът, наред са незначителната степен на съпричиняване, отчита и факта, че ищците са пропуснали да предявят гр. иск в наказателното производство и настоящия са предявили едва след окончателно приключване на наказателното дело, като по този начин сами са се поставили в положение да преживяват емоционалния шок от съдебните производства, разпити и преповтаряне на събитията за още по дълъг период, освен това периодът на забава е нараснал доста, което носи лихви върху обезщетението. Компенсаторният характер на тези лихви определя и обезщетителното им естество, както на главницата, върху която се дължат, което води до значително нарастване на общата сума на обезщетението. По наказателното дело няма данни ищците да са предявявали граждански иск в някоя от фазите на разглеждането им и то да им е било отказано, поради което и съдът счита,че забавянето, което са допуснали, без да им се вменява като вина, е довело до по- дълъг срок на дължими лихви и натрупване на допълнително компенсаторно вземане от тях. С оглед и на всички изложени съображения, счита, че следва да уважи предявените искова до размера от 120 000 лв. за всеки един от тях. Към основните искове за обезщетение на ищците са заявени и аксесорни претенции за заплащане на лихва върху неговия размер от деня на увреждането, смъртта на дъщеря им – 29.11.2008 г. до изплащане на задължението . Ответникът и третите лица помагачи на негова страна, които проявиха активност, направиха възражения относно нередовност на исковата претенция за лихви за периода преди завеждане на делото, тъй като не е посочен размер и платена ДТ, а също и за изтекла погасителна давност за период по- голям от три години назад спрямо деня на завеждане на иска- 23.03.2013 г. И по двете възражения има утвърдена съдебна практика, опираща се на съответни разпоредби на закона и правни доводи, което прави разрешението на тези въпроси еднозначно. Исковата претенция за присъждане на лихва за забава от деня на увреждането не е нередовна, поради непосочване на претендирана сума до завеждане на иска и платена ДТ, тъй като при непозволеното увреждане лихвите са компенсаторни, а не мораторни и те се дължат от деня на събитието, защото съгласно чл.84, ал.3Чл. 84. ⚖️ Практика (39) Когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Но ако този ден е изтекъл след смъртта на длъжника, неговите наследници изпадат в забава след изтичане на 7 дни от поканата. Когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. При задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. ЗЗД, при задължение за непозволено увреждане, което поначало няма определен ден на изпълнение, длъжникът се смята в забава и без покана.

Компенсаторният им характер се определя от това, че те са част от обезщетението за вреди. Досежно размера на дължимата лихва, която макар и компенсаторна е законна, съдът счита, че тя не следва да се присъжда в определен размер, тъй като задължението на съда е да посочи началния момент на тази лихва, а размерът и се изчислява в изпълнителния процес, в зависимост от момента на плащане на главното задължение. Доводът за изтекла погасителна давност за период, надвишаващ три години назад спрямо завеждане на иска, е основателен. Вземането за обезщетение за забава върху обезщетение за непозволено увреждане, независимо че е дължимо от датата на събитието съгласно чл. 84, ал. 3Чл. 84. ⚖️ Практика (39) Когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Но ако този ден е изтекъл след смъртта на длъжника, неговите наследници изпадат в забава след изтичане на 7 дни от поканата. Когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. При задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. ЗЗД, има характер на акцесорна претенция за законна лихва, по основателността на която съдът прави самостоятелна преценка. В случая главницата и лихвата се погасяват с различна давност, като давността за лихвата е 3-годишна. Следователно, съдът следва да присъди върху главницата и законна лихва, считано от 23.03.2009 г. до окончателното изплащане на задължението и да отхвърли претенцията за законна лихва за периода от 29.11.2008 г. до 23.03.2009 г. , поради изтекла погасителна давност за този период. Тъй като исковата претенция е заведена против ответник извън посочените в чл. 83, ал.1, т.4Чл. 83. ⚖️ Практика (11) Част втора. ОБЩ ИСКОВ ПРОЦЕС Дял първи. ПРОИЗВОДСТВО ПРЕД ПЪРВАТА ИНСТАНЦИЯ Глава дванадесета. ПОДСЪДНОСТ Раздел I. Родова подсъдност Основна подсъдност ГПК лица, ищците дължат разноски в полза на ответника съобразно отхвърлената част от претенциите им, като пресметнати по компенсация с тези, които ответникът им дължи съобразно уважената част от иска, се получава, че последният следва да бъде осъден да им заплати и направените по делото разноски пред тази инстанция в размер на 12 306, 67 лв. Основателността на първоначалните искови претенции до определения от съда размер води до основателност и на обратните искове. В настоящия случай, обаче, съдът счита, че неправилно е допуснал в условията на евентуалност спрямо първия обратен иск против „GENERALI Застраховане”АД, София осъждане на З.Г.Г., В.П.С., солидарно да заплатят сумите, които ответникът МБАЛ Силистра е осъден да заплати. Този иск е недопустим за разглеждане в условията на двойна евентуалност веднъж по отношение на първия обратен иск и втори път по отношение на основния иск. Отговорността между възложителя на работа и причинителите на вредата е солидарна и взаимоотношенията между тях следва да се решават по реда на чл. 127Чл. 127. ⚖️ Практика (2) Доколкото не следва друго от отношенията между солидарните длъжници, това, което е платено на кредитора, трябва да се понесе от тях по равно. Всеки солидарен длъжник, който е изпълнил повече от своята част, има иск срещу останалите съдлъжници за разликата. Ако някой от последните се окаже неплатежоспособен, загубата се разпределя съразмерно между другите съдлъжници, включително и този, който е изпълнил. В случай, че изпълнилият солидарен длъжник не е противопоставил на кредитора някое общо възражение или не е уведомил своите съдлъжници за изпълнението, той отговаря спрямо тях за причинените вреди. 2. НЕДЕЛИМИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЗЗД след извършено плащане на кредитора. Последната предпоставка не е налице, което обуславя и недопустимостта на обратния иск в против З.Г.Г., В.П.С., предявен в условията на евентуалност спрямо обратния иск на ответника против „GENERALI Застраховане” АД, София , поради което и производството по делото следва да бъде прекратено в тази част. С това прекратяване се изчиства и дискусионния въпрос доколко извършеното в с.з. от 02.07.2013 г. по настоящото дело уточнение на обратния иск относно разделянето на първоначално солидарно предявената претенция против третите лице помагачи на главна по отношение на застрахователното дружество и евентуална по отношение на виновните лице представлява процесуално нарушение, тъй като беше извършена без участието на застрахователното дружество, което не се яви в с.з, в случай, че някоя от страните се аргументира с четеното от съда протоколно определение, където уточнението беше прието за изменение на иска по чл. 214, ал.1Чл. 214. ⚖️ Практика (9) (1) В първото заседание за разглеждане на делото ищецът може да измени основанието на своя иск, ако с оглед защитата на ответника съдът прецени това за уместно. Той може също, без да измени основанието, да измени своето искане. До приключване на съдебното дирене в първата инстанция той може да измени само размера на предявения иск, както и да премине от установителен иск към осъдителен и обратно. (2) Не се смята за увеличение на иска прибавянето на изтекли лихви или на събрани добиви от вещта след неговото предявяване. Глава шестнадесета. ОТКЛОНЕНИЯ ВЪВ ВРЪЗКА СЪС СТРАНИТЕ Раздел I. Другарство в делото Допустимост, изр.2, предл. 2 ГПК.

Между ответника МБАЛ Силистра и „GENERALI Застраховане” АД е сключена застраховка „Професионална отговорност” с полица № 130207/000238 със срок на действие 28.03.2008 г. – 28.03.2009 г. Този договор обуславя и допустимостта на заведения от ответника, обратен иск против застрахователното дружество на основание чл. 229 КЗ.. Възраженията на ответника по него са в няколко посоки - съгласно т.2 от Общите условия (ОУ), приети от застрахования при подписване на застрахователния договор и представляващи неразделна част от същия, счита, че не са налице кумулативно визираните в текста предпоставки за възникване отговорност на застрахователя и по точно - нарушаване на професионалните задължения на застрахования, негов служител или консултант, нарушението да е извършено/допуснато през периода на застраховката или след ретроактивната дата - ако такава е уговорена, вследствие на нарушението да са увредени трети лица и исковете за обезщетение за тези вреди да са предявени писмено към застрахователя за първи път през срока на застраховката. Тъй като претенцията към застрахователя не била предявена в срока на настраховката – до 28.03.2009 г. , то и отговорността му по договора не може да бъде ангажирана. Счита също така, че, съгласно т.6.7 от ОУ не дължи изплащане на обезщетение, тъй като според този текст не се изплащат обезщетения за вреди, причинени от, свързани с или вследствие на действия на застрахования, свързани с наказателната му отговорност по НК. Наличието на присъда за деянието, за което се иска обзщетение, според ответника по обратния иск, , изключва събитието като покрит риск по застраховката. Освен това, тъй като съгласно данните по делото и влязлата в сила присъда, вредата е възникнала в резултат на неглижирането на служебните задължения и нарушените конкретни правила и норми като причина за смъртта на дъщерята на ищците, ответникът счита, че по този начин е било нарушено задължението на застрахованото лице да спазва нормативно определените изисквания при осъществяване на застрахованата дейност и да предприема всички необходими мерки за предотвратяване причиняването на вреди (т.42.1 от ОУ). Дотолкова доколкото то е значително с оглед интереса на застрахователя по смисъла на чл.211, т.2 КЗ (т.44 от ОУ), неизпълнението му обуславя отказ за извършване на застрахователното плащане (т.47 от ОУ). Засрахователното дружество се позовава и на специалните условия за рискова клауза 01 -Професионална отговорност на лекарите и другия медицински персонал. Счита, че лимита на отговорност за едно пострадало лице (както в процесния случай) до 10000 лева, което се вижда и от самата застрахователна полица Договорено е и задължително безусловно самоучастие на застрахования в размер на 5 %, но не по-малко от 500 лева, от размера на всяка вреда, поради което претендира и прихващане до размера на тази сума.

Съдът счита, че така както тълкува клаузите на застрахователния договор, ответникът на практика парира каквато и да било претенция за заплащане на застрахователни суми, защото тъй наречените кумулативни изисквания противоречат на клаузи от самия договор и взаимно се изключват. Ако се приеме, че претенцията трябва да бъде предявена за пръв път в срока на договора, на основание т.2 от ОУ, абсолютно недостижима хипотеза в повечето застрахователни събития, които покрива застраховката, то налице е клаузата на чл.62 от ОУ, съгласно която правата се погасяват с изтичане на 5 години от застрахователното събитие. Няма причини да се приеме и възражението, че застраховката не обхваща вреди, причинени по небрежност или от деяния, представляващи престъпление. Подобен текст няма нито в т.3 от рискова клауза 01 -Професионална отговорност на лекарите и другия медицински персонал, нито в т.6 от ОУ, а визираната клауза 6.7 от ОУ в подкрепа на това становище от застрахователното дружество има предвид разходите по наказателни производства. Неправилно се твърди, че пострадалото лице е едно, поради което лимитът на застраховката е 10 000 лв. Съдът счита, че клаузата на т.67.1 от ОУ, според която „пострадало” е лице, което е починало, противоречи на правния смисъл на това понятие съгласно чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. и сл. ЗЗД. В рамките на производство за обезвреда по гражданското право, респ. ЗЗД, пострадало е лице, което е претърпяло вреда, за която има право да претендира обезщетение. Очевидно е, че починало лице не може да бъде пострадало в гражданскоправен смисъл, защото няма как да претендира обезщетение. В този смисъл и клаузата на т.67.1. противоречи на закона, следователно е нищожна и съдът следва да възприеме като легитимно в рамките на застрахователното правоотношение, че пострадал е всеки, на който застрахования дължи обезщетение и може да покрие със направената от него застраховка в рамките на лимита и.За разликата на понятието „пострадал” в житейски / медицински/ и юридически смисъл говори и настоящото решение, където съдът също ползва думата в контекст, свързан със състоянието на починалата девойка. В този смисъл пострадалите лица са две, колкото са ищците по настоящото дело, поради което и лимитът на отговорност е като за едно събитие и възлиза на 20 000 лв.

Съдът не приема и аргумента, че е нарушена клауза 42.1 от ОУ – застрахованият е нарушил нормативно определените изисквания при извършване на застрахованата професионална дейност, поради което на основание т.47 от ОУ не дължи плащане. Първата част от тази точка разпорежда при констатиране на такова нарушение от страна на застрахования, да се прекрати договора. Същият не е прекратен, следователно е налице задължение за плащане по него. Във връзка с претенцията по обратния иск е направено възражение за прихващане от „GENERALI Застраховане” АД „ до размера на самоучастие на ищеца по обратния иск съгласно т. 4 от клауза 01 -Професионална отговорност на лекарите и другия медицински персонал, който е определен като 5 %, но не по-малко от 500 лева, от размера на всяка вреда. В случая не са налице белезите на насрещно ликвидно и изискуемо вземане, защото то произтича от същото правоотношение, от което и претенцията на ищеца към ответника по обратния иск – застрахователната полица. При прихващането се имат предвид насрещни вземания от различни правоотношения. Така или иначе, тази клауза следва да бъде съобразена при определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение. Въпреки, че предявения обратен иск е за сумата от 240000 лв., каквато е първоначалната обща искова претенция по основните искове, а последните са уважени до сумата 240 000 лв. общо, обратният иск следва да бъде уважен до сумата 19 000 лв. с оглед застрахователния лимит след приспадане на самоучастието. На основание чл. 223, ал.2 във вр. с чл. 224, ал.1 КЗ , „GENERALI Застраховане” АД „ следва да заплати и лихви върху сумата, считано от 04.06.2012 г., датата , на която дружеството е получило уведомление по чл. 131Чл. 131. ⚖️ Практика (25) (1) След като приеме исковата молба, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на ответника, на когото указва да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на отговор или неупражняването на права, както и за възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това. (2) Писменият отговор на ответника трябва да съдържа: 1. посочване на съда и номера на делото; 2. (изм. - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) името и адреса на ответника, на неговия законен представител или пълномощник, ако има такива, както и телефонния номер и електронен адрес за връчване на ответника и неговия представител, ако притежават такива, и заявление дали желае връчване на посочения електронен адрес за връчване; 3. становище по допустимостта и основателността на иска; 4. становище по обстоятелствата, на които се основава искът; 5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават; 6. (изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) подпис на лицето, което подава отговора. (3) В отговора на исковата молба ответникът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи всички писмени доказателства, с които разполага. (4) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2025 г.) В отговора на исковата молба ответникът посочва наличието на пречки по чл. 140а, ал. 3 за провеждане на процедура за медиация по спора, ако са му известни, и представя писмени доказателства за това. Приложения към отговора на исковата молба ГПК относно привличането му в процеса като трето лице помагач на ответника, тъй като няма данни за по- ранно узнаване по смисъла на чл. 223, ал.2Чл. 223. ⚖️ Практика (1) (1) Постановеното решение има установително действие в отношенията на третото лице и насрещната страна. (2) Това, което съдът е установил в мотивите на решението си, е задължително за третото лице в отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла. То не може да го оспорва под предлог, че страната зле е водила делото, освен ако последната умишлено или поради груба небрежност е пропуснала да предяви неизвестни на третото лице обстоятелства или доказателства. Привличане на лице със самостоятелни права ГПК. В останалата част обратният иск следва да бъде отхвърлен, поради липса на договорно основание между страните за присъждане на по- голяма сума. Съдът не уважи искането на ответника по обратния иск да му бъде даден срок на основание чл. 144Чл. 144. ⚖️ Практика (445) (1) Ответникът може да поиска допълнителен срок, за да вземе становище по направените в това заседание доказателствени искания от ищеца и да посочи допълнителни доказателства във връзка с направените оспорвания. (2) Когато искането по ал. 1 бъде уважено, съдът се произнася по направените оспорвания и искания в закрито заседание с определение, което се съобщава на страните. Указания на съда ГПК да се запознае с доказателствените искания и да посочи допълнителни доказателства във връзка с направените оспорвания, тъй като той не присъства изобщо в съдебното заседание, а и защото нови искания не бяха направени. Предвид обстоятелството, че предявения против третото лице помагач обратен иск съдът счита за недопустим, на основание чл .78, ал.10 ГПК за неговото участие в производството разноски не следва да се присъждат, тъй като то е сведено само до помагаческата му функция. С оглед на всичко гореизложено съдът

Реши:

ОСЪЖДА „Многопрофилна болница за активно лечение- Силистра"- АД, представлявано от Д.Д.К. -Изпълнителен директор на дружеството, да заплати на П.М.М. и В.В.М. обезщетение за, претърпени неимуществени вреди в резултат на смъртта на дъщеря ни М. П.М. на 29.11.2009 г. от гнойно абсцедираща следконтузионна пневмония, довела до остра дихателна недостатъчност, която е и непосредствен механизъм за настъпването на смъртта , в размер на ПО 120 000 / сто и двадесет хиляди/ лева за всеки един от тях, ведно със законната лихва, считано от 23.03.2009 г. до изплащане на задължението.

ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от П.М.М. и В.В.М. против „Многопрофилна болница за активно лечение- Силистра"- АД, гр.Силистра, представлявано от Д.Д.К. -Изпълнителен директор на дружеството, , за заплащане на обезщетение за, претърпени неимуществени вреди в резултат на смъртта на дъщеря ни М. П.М. на 29.11.2009 г. от гнойно абсцедираща следконтуционна пневмония, довела до остра дихателна недостатъчност, която е и непосредствен механизъм за настъпването на смъртта , в размер по – висок от ПО 120 000 / сто и двадесет хиляди/ лева за всеки един от тях, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН

ОТХВЪРЛЯ исканията, предявени от П.М.М.и В.В.М. против „Многопрофилна болница за активно лечение- Силистра"- АД, гр.Силистра, представлявано от Д. Д. К. -Изпълнителен директор на дружеството, , за заплащане на законна лихва върху присъденото обезщетение за, претърпени неимуществени вреди в резултат на смъртта на дъщеря ни М.П. М. на 29.11.2009 г. от гнойно абсцедираща следконтуционна пневмония, довела до остра дихателна недостатъчност, която е и непосредствен механизъм за настъпването на смъртта за периода от 29.11.2008 г. до 23.03.2009 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН , поради изтекла погасителна давност. ПРЕКРАТЯВА производството по предявения обратен иск от „Многопрофилна болница за активно лечение- Силистра"- АД, гр.Силистра против З.Г.Г., В. П.С., да и заплатят исковата сума - 240000.00/Двеста и четиридесет хиляди / лева , или част от нея , като се съобрази конкретната вина на нейния служител , а в условията на евентуалност спрямо евентуално предявения обратен иск от „Многопрофилна болница за активно лечение- Силистра"- АД, гр.Силистра против „GENERALI Застраховане”АД, София , поради НЕДОПУСТИМОСТ НА ИСКА.

ОСЪЖДА „GENERALI Застраховане”АД, София да заплати на „Многопрофилна болница за активно лечение- Силистра"- АД, гр.Силистра сумата от 19 000 /деветнадесет хиляди / лева, ведно със законната лихва, считано от 04.06.2012 г. до окончателно изплащане на задължението, СЛЕД КАТО „Многопрофилна болница за активно лечение- Силистра"- АД, гр.Силистра заплати на П.М.М. и В.В.М., присъденото с настоящото решение обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 240 000 лв. , ведно със законната лихва,считано от 23.03.2009 г.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Многопрофилна болница за активно лечение- Силистра"- АД, гр.Силистра обратен иск против „GENERALI Застраховане”АД, София за размера над 19 000 / деветнадесет хиляди/ лева, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА „Многопрофилна болница за активно лечение- Силистра"- АД, гр.Силистра да заплати на П.М.М. и В.В.М. сумата от 12306,67 / дванадесет хиляди триста и шест лева и 67 ст._ лева, представляващи направени от последните двама разноски по делото пред тази инстанция, преметнати по компенсация съобразно уважената и отхвърлената част от претенциите. Решението е постановено при участието на „GENERALI Застраховане”АД, София , З.Г.Г. ; В. П.С., като трети лица помагачи на страната на ответника „Многопрофилна болница за активно лечение- Силистра"- АД, гр.Силистра.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок то получаването му от страните по делото, пред Варненския апелативен съд, а в прекратителната част – в едноседмичен срок от същия момент пред същия съд.

Свързани документи: Решение №"121 по гр.д. 247/14 АпС - Варна

Решение №"138 по гр.д. 247/14 АпС - Варна

Определен"е № 108 по гр.д. 6735/14 ВКС

Решение № 153 по гр.д. 6735/14 ВКС