Решение № 1942/28.10.2013 ГД № 4123/2012 АпС София

Решение № 1942/28.10.2013 ГД № 4123/2012 АпС София Решение № 1942 от 28.10.2013год., Софийски апелативен съд, ГО, 10-ти състав, гр.дело № 4123 по описа за 2012 год., и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258Чл. 258. ⚖️ Практика (4) (1) Решенията на районните съдилища подлежат на обжалване пред окръжните съдилища, а решенията на окръжните съдилища като първа инстанция - пред апелативните съдилища. (2) Жалба може да се подаде срещу цялото решение или срещу отделни негови части. Срок за въззивно обжалване и сл.ГПК.

С решение от 13.08.2012год., постановено по гр.д. №830/10год., Кюстендилският окръжен съд, ГК, е отхвърлил предявения иск от С. П. К. срещу МБАЛ [фирма] за обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 26.06.2009 г. до окончателното изплащане на сумата, с присъждане на разноски в тежест на С. К..

В законноустановеният срок по делото е постъпила въззивна жалба от Д. Д. К., ЕГН: [ЕГН], Д. С. П., ЕГН: [ЕГН] и К. С. П., ЕГН: [ЕГН] /наследници на ищеца С. П. К., починал в хода на делото пред настоящата инстанция на 09.04.2013год./, чрез адвокат Л. Н. от САК, с твърдения, че обжалваното решение е необосновано и неправилно поради неправилна преценка на сбраните доказателства, с оглед на което съдът е направил погрешни изводи за отговорността на лечебното заведение при изпълнение на професионалните задължения от лекуващия лекарски екип, който има пряко отношение към претенцията за обезщетение.

Твърди се също, че са игнорирани свидетелските показания на съпругата на ищеца и не са обсъждани част от доводите на ищеца, а заключението на вещото лице било в противоречие с решението на арбитражната комисия за начина на лечение на пациента, след като останал неизяснен въпроса за самото лечение.

С оглед изложените твърдения се иска отмяна на решението и уважаване на иска, като се присъдят направените съдебни разноски.

От ответника по жалбата МБАЛ [фирма], [населено място] е постъпил писмен отговор, в който подробно се оспорват доводите в жалбата и искат решението на ОС-Кюстендил да се потвърди.

Третото лице-помагач ЗК [фирма] не е подал писмен отговор, но в открито съдебно заседание заявява, че решението е правилно и следва да бъде потвърдено, като не е налице и застрахователно покритие, което би го обвързало по отношение на настъпилото събитие.

Съдът като взе предвид изложените доводи и приложените по делото доказателства намира, че въззивната жалба е редовна и допустима, поради което приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от Закона за задълженията и договорите.

Ищците Д. Д. К., Д. С. П. и К. С. П. /наследници на С. П. К., починал на 09.04.2013год./ претендират 50 100 лева обезщетение за неимуществени вреди, причинени от виновното и противоправно поведение на служители на ответника, които не са провеждали лечение при спазване на утвърдените медицински стандарти, в резултат на което се е стигнало до ампутация на лявата подбедрица.

Изложени са съображения, че още при постъпването на С. К. в лечебното заведение е имало пропуски и небрежност и неадекватност от персонала и лекуващия екип, които са довели до ампутация на левия му крак.

Обезщетението претендират ведно с лихвите за забава от увреждането - 26.06.2009 г. до окончателното изплащане на сумата и съдебните разноски.

Ответникът МБАЛ [фирма], [населено място], чрез адвокат Д. Д. от АК К. е подал писмен отговор, в който оспорва искова с твърдения, че проведеното лечение на С. К. в болницата е било съобразно утвърдените медицински стандарти и в адекватно за състоянието му, а неблагоприятния изход от наложителната ампутация на долния крайник е резултат от несвоевременно потърсена медицинска помощ и съпътстващите заболявания на пациента, поради което не се дължи обезщетение.

В отговора на исковата молба са оспорени всички фактически твърдения за неадекватно лечение и причинната връзка между действията на служителите в лечебното заведение и изхода от заболяването.

Третото лице-помагач ЗК [фирма] не е подал писмен отговор, но в открито съдебно заседание оспорва наличието на застрахователно събитие, което да е покрит риск по застрахователната полица от 31.03.2009год.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че С. П. К. е постъпил в ОХЛ на МБАЛ [фирма], [населено място] на 26.06.2009 г. в 14,00 часа по повод инфектирана прободна рана на лявото стъпало, като е отбелязано в анамнезата, че болките на пострадалия са от два дни, има придружаващо заболяване – захарен диабет /на инсулин/, но в добро общо състояние.

В деня на приемането е опериран от 18 до 19 ч., а според оперативния протокол щателно е почистено оперативното поле, е направен разрез на стъпалната повърхност и междупръстие, с евакуация на гной, като е взет материал за микробиологично изследване.

От медицинската документация /ИЗ № 7002/1183(20.06.2009г.-07.07.2009г.)/ и съдебномедицинската експертиза от 08.02.2011 г. потвърждават, че на пациента е приложен 5 % глюкозен разтвор с инсулин, който е бързодействащ и в количество съответстващо на стойностите на кръвната захар.

Корекцията на инсулина е отразена на 30.06.2009 г., след консултация с доктор от отделението по вътрешни болести, когато е излязъл и резултата от микробиологичното изследване.

С. П. К. е бил преведен в отделение по анестезиология и активно лечение, но поради наличие на гноен артрит на лявата глезенна става и в Клиника по гнойно-септична хирургия, където предприето оперативно лечение и ампутация на левия крак на ниво горна/средна трета на подбедрицата.

Според заключението на това вещо лице, придружаващите заболявания са допринесли за неблагоприятното развитие на възпалителния процес, но като цяло диагностично-лечебния алгоритъм при този пациент е спазен, а констатираните пропуски и нарушения не са от естество, което има застрашаващо живота негативно отражение.

От другата съдебномедицинска експертиза се установява, че при лечение по клинична пътека № 184, по която е бил хоспитализиран и лекуван пациента не е заложено лечението на съпътстващи заболявания, като захарния диабет и бъбречната недостатъчност.

Евентуалното агресивно лечение на пациент с цел бързо и рязко намаляване на кръвните захари е твърде рисковано, като съдебният експерт счита, че може дори да има фатални последици и заплаха от внезапна смърт.

При проследяване на документацията, според вещото лице, няма пряка връзка между диагностично-лечебната дейност на хирургичното отделение на МБАЛ [фирма] и негативния за пациента краен изход след изписването му от Пирогов, което е потвърдено и от контролните органи на Р.-К. и Арбитражната комисия.

По делото са приложени писмени документи за информирано съгласие за хоспитализация и операция на С. П. К., както и лист за допълнително съгласие за пациента в ИЗ № 7002/1183/26.06.2009г.

Направеното оспорване на документите съдът приема за недоказано, тъй като според съдебно-почерковите експертизи по делото при съпоставка с ползваните образци се установяват съвпадения в общите и частни признаци, които дават достатъчно основание да се приеме, че са положени лицето, от чието име изхождат.

Според вещите лица, сравняваните характерни признаци в своята съвкупност са достатъчно устойчиви, за да се приеме извод, че са положени от С. П. К..

За фактическите обстоятелства около инцидента с убождането на крака и последвалата хоспитализация на С. П. К. са изслушани подробни свидетелски показания на съпругата му и негови близки, както и участващи в лечебния процес лекари.

Според свидетелите на ищците М. и К. и С., отношението на лекуващия лекарски екип при постъпването в болницата на пострадалия не било адекватно, тъй като не му е провеждано антибиотично лечение и не му е сменяна превръзката в периода от първата операция на 26 до 29-ти, съответстващо на добрите медицински практики /свидетелката К./.

От друга страна, участниците в лечебния процес твърдят, че хирургическа намеса е имало още при постъпването в болницата, която е последвала от още 7 операционни намеси с цел да се отстрани некрозирала тъкан и да се спаси крайника.

Релевантните за спора обстоятелства се установяват въз основа на събраните до приключване на устните състезания доказателства и заключения на вещи лица, които съдът приема като компетентно и подробно аргументирани.

Направеното оспорване на предпоставките за ангажиране отговорността на ответника, съдът приема за основателно.

По делото се установява по несъмнен начин от целия събран доказателствен материал, че пострадалият С. П. К. е потърсил медицинска помощ 2 дни след като е претърпял убождане на крака, която е инфектирала, в резултат на което още на 26.06.2009 г. при постъпването му в хирургическото отделение при ответника е след оперативна намеса е евакуиран гной и са отстранявани некротични тъкани от стъпалната повърхност на левия крак.

Според вещото лице Й. в обясненията му от съдебно заседание, неговото крайно заключение е, че при пострадалия като цяло диагностично-лечебния алгоритъм от лекуващите лекари е бил спазен, независимо от констатираните пропуски в медицинската документация, които следва да удостоверят извършената дейност и използваните за лечението на пациента лекарства.

Тези пропуски са потвърдени както в констативния протокол от 15.09.2009 г. на РЗКО К., така и от решението на арбитражната комисия № 10/05.10.2009 г.

Контролните органи са посочили конкретно, че утвърдените медицински критерии за дехоспитализация не са били спазени, а при високите стойности на кръвната захар на пациента е пропуск, че не е назначена консултация с ендокринолог.

Според съдебния експерт д-р М., извършеното лечение по клинична пътека № 184 не обхваща лечението на останалите придружаващи заболявания като захарен диабет и хроничната бъбречна недостатъчност, а неблагоприятния краен резултат на засегнатия от гнойната инфекция крайник при пациента е съвкупността от едновременно протичащи в организма му болестни състояния с типични за захарния диабет усложнения.

При тези данни, вещите лица са категорични в изводите, че лекарския екип, предоставил медицинска помощ на този пациент, няма вина за негативния краен резултат, тъй като липсва пряка връзка с лечението по КП № 184.

От показанията на изслушаните свидетели се установява, че отношението на лекуващия екип не било адекватно за случая и не отговаряло на добрите медицински практики.

Настоящият състав на съда приема за достоверни изявленията на свидетелите, но счита, че при изводите на вещите лица със специални знания, следва да се даде вяра на техните констатации и заключения, поради което приема, че действията на лекуващите екипи, независимо от административните пропуски в документацията, не са в пряка причинно-следствена връзка с неблагоприятния за пациента резултат.

Съгласно чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД, възложителят отговаря за вредите причинени от друго лице, на което е възложило работа при или по повод изпълнението й. Нормите за непозволено увреждане се прилагат както за физическите, така и за юридическите лица и се основават на общия принцип да не се вреди другиму.

В тази връзка, отговорността за поправяне на вредите от деликт следва да се ангажира не само при нарушаване на конкретни правни норми, но и в случаите на причинени вреди чрез накърняване на имуществото, правата, телесната цялост или психическото състояние на човека, т.е. при външна проява на нарушаване на общото правило да не се вреди другиму.

Фактическият състав на непозволено увреждане ще е налице във всички случаи, когато от противоправното и виновно поведение на отделно лице или лица са причинени вреди, които са причинно-следствена връзка с това поведение.

В конкретния случай, работодателят ще отговаря за извършените във връзка или по повод на възложената работа чужди противоправни и виновни действия или бездействия, т.е. на натоварените от него с работата медицински лица и лекарски екипи, когато с поведението си лекарските екипи са се отклонили от възложената им работа (ППВС № 9/1966 г.).

Общият принцип да не се вреди другиму безспорно се отнася и за случаите, когато работодателят не е осигурил необходимите условия за изпълнение на възложената на неговите медицински работници и лекарски екипи работа и от това са причинени вреди.

Във всички случаи обаче гаранционната отговорност по чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД следва да се ангажира от работодателя, за уврежданията причинени от медицинските работници и лекари при или по повод изпълнение на техните професионални задължения, респективно неизпълнението им, само доколкото е налице пряка връзка между техните действия или бездействия и негативния резултат от тяхната работа.

Според еднозначните изводи на съдебномедицинските експертизи по делото, не може да се приеме, че има пряка връзка между действията на лекарите в ответната болница и негативния за пациента резултат, поради което съдът приема, че по делото не доказва фактическия състав на непозволеното увреждане, което да е основание за изплащане на претендираното обезщетение.

Предвид изложеното, съдът намира въззивната жалба за неоснователна, а оглед на обстоятелството, че изводите на настоящата инстанция съвпадат изцяло с крайните изводи на първоинстанционния съд, решението на Кюстендилски окръжен съд следва се потвърди изцяло, без да се присъждат разноски, тъй като не са поискани такива пред въззивната инстанция.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1Чл. 271. ⚖️ Практика (7) (1) Когато първоинстанционното решение е валидно и допустимо, въззивният съд решава спора по същество, като потвърждава или отменя изцяло или отчасти първоинстанционното решение. Ако решението не е обжалвано от другата страна, положението на жалбоподателя не може да бъде влошено с новото решение. (2) При отмяна на решението по главния иск се възстановява висящността и по евентуално съединените с него искове, по които първоинстанционният съд не се е произнесъл. (3) (Доп. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) Съдът отменя решението и по отношение на необжалвалите необходими другари на жалбоподателя. Решение при правилно първоинстанционно решение ГПК, съдът Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение от 13.08.2012год., постановено по гр.д.№ 830/2010 год. от Кюстендилски окръжен съд, ГК.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването на страните.

Свързани документи: Решение от 13.08.2012 по гр.д. 830/10 ОС - Кюстендил