Решение № 21396 по д. № 2307/2024 г. на АССГ

Р Е Ш Е Н И Е № 21396 гр. София , 28.10.2024 г. В ИМЕТО НА НАРОДА АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ -ГРАД , Трето отделение 44 състав , в публично заседание на 01.10.2024 г. в следния състав : СЪДИЯ : Мария Владимирова при участието на секретаря Албена Илиева , като разгледа дело номер 2307 по описа за 2024 година докладвано от съдията , и за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 145Чл. 145. ⚖️ Практика (6) (1) Административните актове могат да се оспорват пред съда по отношение на тяхната законосъобразност. (2) На оспорване подлежат: 1. първоначалният индивидуален административен акт, включително отказът да се издаде такъв акт; 2. (изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) решението на по-горестоящия административен орган, с който е изменен актът по т. 1 или е отменен и въпросът е решен по същество; 3. решенията по искания за издаване на документи от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения. (3) Административните актове могат да бъдат оспорени изцяло или в отделни техни части. Основания за оспорване и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК / във връзка с чл. 172, ал. 5Чл. 172. ⚖️ Практика (104) (1) Съдът постановява решение в едномесечен срок от заседанието, в което е приключило разглеждането на делото. (2 ) Съдът може да обяви нищожността на оспорения административен акт, да го отмени изцяло или отчасти, да го измени или да отхвърли оспорването. (3) Когато бъдат отменени мълчалив отказ или мълчаливо съгласие, смятат се за отменени и изричните такива, последвали преди решението за отмяна. (4) В решението се посочват имената на страните, освен когато то има действие по отношение на всички. Съдържание на решението от Закона за движение по пътищата /ЗДвП /. Образувано е по жалба на С. И. К. от [населено място ] срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1085 -000074 от 31.01.2024 г., издадена от С. П. Й. – началник група към ОДМВР Р., сектор „Пътна полиция“ Р.. В жалбата се твърди , че оспорената заповед за прилагане на ПАМ е незаконосъобразна , като издадена при нарушения на материалния и процесуалния закон . Моли съда за отмяна на наложената принудителна мярка и присъждане на сторен ите в процеса разноски . Ответникът – С. П. Й. – началник група към ОДМВР Р., сектор „Пътна полиция“ Р. – редовно уведомен , не се представлява . На 10.04.2024 г. са депозирани писмени бележки , изготвени от процесуален представител , в които са изложени доводи по съществото на спора , както и претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение . Софийска градска прокуратура – редовна призована , не се представлява и не излага становище по жалбата . Съдът , като обсъди доводите на страните и прецени събранит е по делото доказателства , намира за установено следното от фактическа страна : Със заповед за прилагане на ПАМ № 24-1085 -000074 от 31.01.2024 г., издадена от С. П. Й. – началник група към ОДМВР Р., сектор „Пътна полиция“ Р., на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца и отнемане на документите : СРМПС №[ЕИК ] и два броя регистрационни табели с [рег.номер на МПС ] , на основание чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказ ания (ЗАНН ) и чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП . Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено обстоятелството , че против Сл. К. е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН ) сер. GA № 1196458 от 30.01.2024 г. затова , че на 30.01.2024 г. около 16:15 часа в [населено място ] на [улица ], е установено , че водачът управлява собствения си лек автомобил „Б.“ регистрационен номер С. и при извършената проверка същият отказва да му бъде извършена проверка за наличието на алкохол с техническо средство DRAGER ALCOTEST 7510 с фабричен номер ARBB - 0099 . Издаден му е талон за медицинско изследване № 269302 / л. 18/ за УМБАЛ „К.“, но водачът не е дал кръв за изследване , връчен на К. в 16.20 часа при отказ . Към преписката е приложен цити раният АУАН , в който е изложена същата фактическа обстановка , както и в оспорената заповед ; докладна записка от мл. автоконтрольор П. С., докладна записка от 30.01.2024 г. относно арогантно поведение на водач на МПС , изготвена от мл. автоконтрольор Ж. Ж.; справка картон на водача , обяснение от Т. И., касов бон от ресторант „Българче“ , ведно със СД – диск от видеонаблюдение . Като доказателства по делото е представена заповед № 8121 з-1632 от 02.12.2021 г. /л. 22/ на министъра на вътрешните работи , издадена на основание чл. 165 от ЗДвП и чл. 33, т. 9 от ЗМВР , с която е определил контролът по ЗДвП да се осъществява от Главна дирекция „Национална полиция“ ; Главна дирекция „Гранична полиция“ – в района на аерогарите и ОД на МВР и СДВР ; Областните дирекции на МВР и пр. Във връзка с горната заповед по делото е приложена и заповед № 336з-5066 от 22.12.2023 г. /л. 9 от делото /, с която директорът на ОДМВР - Р. е оправомощил лицата , компетентни да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП . По делото е приета без оспорване от страните административната преписка , както и писмени доказателства ангажирани от оспорващия , разпитан като свидетел е П. И. С. – мл. автоконтрольор при ОДМВР – Р., сектор „Пътна полиция“ – Р.. При така установенат а фактическа обстановка , съдът прави следните правни изводи : Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1Чл. 149. ⚖️ Практика (34) (1) Административните актове могат да се оспорят в 14-дневен срок от съобщаването им. (2) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 03.09.2025 г.) Мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие може да се оспори в двумесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе. (3) Когато актът, мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие са били оспорени по административен ред, срокът по ал. 1, съответно по ал. 2, започва да тече от съобщението, че по-горестоящият административен орган се е произнесъл с решение, а ако органът не се е произнесъл - от крайната дата, на която е следвало да се произнесе. (4) Когато прокурорът не е участвал в административното производство, той може да оспори акта до един месец от издаването му. (5) Административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето. Форма и съдържание на жалбата и протеста от АПК , от легитимирано лице по чл. 147, ал. 1Чл. 147. ⚖️ Практика (25) (1) Право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. (2) Прокурорът може да подаде протест срещу акта в случаите по от АПК и срещу подлежащ на оспорване административен акт, поради което жалбата е процесуално допустима , а разгледана по същество е неоснователна : Съгласно чл. 168, ал. 1Чл. 168. ⚖️ Практика (101) (1 ) Съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по от АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146Чл. 146. ⚖️ Практика (382) (2) Съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. (3) Нищожност може да се обяви и след изтичане на срока по чл. 149, ал. 1 - 3. (4) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) (5) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) Съдебен контрол и оперативна самостоятелност АПК , а именно : дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма , спазени ли са административно -производствените правила и материално - правните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона . Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП , принудителните административни мерки по чл. 171, т. 2а се прилагат с

мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица . Оспорената заповед за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган , съгласно заповед № 8121 з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи , както и заповед заповед № 336з-5066 от 22.12.2023 г. на директора на ОДМВР –Р.. Оспорената заповед е обективирана в писмена форма , подписана е от издателя си и е постановена от административен орган , разполагащ с материална и териториална компетентност . Същата съдържа изискуемите по чл. 59, ал. 2Чл. 59. ⚖️ Практика (87) (1) Административният орган издава или отказва издаване на акта с мотивирано решение. (2) Когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа: 1. наименование на органа, който го издава; 2. наименование на акта; 3. адресат на акта; 4. фактически и правни основания за издаване на акта; 5. разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението; 6. разпореждане относно разноските; 7. пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва; 8. дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му; когато органът е колективен, актът се подписва от председателя или от негов заместник. (3) Устни административни актове, както и административни актове, изразени чрез действия или бездействия, се издават само когато това е предвидено в закон. Предварително изпълнение на АПК реквизити , включително фактически и правни основания за издаване на акта, като не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила , още по-малко такива с характер на съществени , годни да доведат до неговата отмяна . Заповедта е издадена въз основа на акт за установяване на административно нарушение , съставен от компетентен орган , при спазване на задължителните реквизити по съдържанието му и процеду рата за съставянето и връчването му. Административният орган е изпълнил задължението си по чл. 36Чл. 36. ⚖️ Практика (10) (1) Доказателствата се събират служебно от административния орган, освен в предвидените в този кодекс или в специален закон случаи. (2) Страните оказват съдействие на органа при събирането на доказателства. Те са длъжни да представят доказателства, които се намират при тях и не се намират при административния орган. Във всички случаи, когато в специален закон са определени изчерпателно доказателствата, които гражданинът или организацията трябва да представят, административният орган няма право да изисква от тях да представят други доказателства. (3) Всички събрани доказателства се проверяват и преценяват от административния орган. (4) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2014 г., в сила от 25.03.2014 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 10.10.2019 г.) Административните органи не могат да изискват предоставяне на информация или документи, които са налични при тях, а ги осигуряват служебно за нуждите на съответното производство. (5) (Нова - ДВ, бр. 103 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Когато в нормативен акт са въведени изисквания, свързани със съдимостта на физическо лице, необходимите данни за българските граждани се установяват служебно от съответния административен орган. (6) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 10.10.2019 г.) Органът, водещ производството по своя инициатива или по искане на страна, изисква от съответните административни органи, органите на съдебната власт, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, в рамките на своята компетентност да издадат и изпратят удостоверения, да изпратят документи, други доказателства или информация, от значение за производството. (7) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 10.10.2019 г.) Лицата, организациите и органите по ал. 1 са длъжни в рамките на своята компетентност да издадат и изпратят поисканите от тях удостоверения, да изпратят поисканите документи, други доказателства или информация незабавно, но не по-късно от 7 дни от поискването, при условията и по реда за обмен на електронни документи по реда на от АПК за служебно събиране на доказателствата , необходими за установяване на релевантните за спора юридически факти . Към административната преписка са прилож ени писмени доказателства , удостоверяващи наличието на фактическите основания ,

мотивирали органа да издаде заповедта , включително цитираната справка , докладна записка на полицейският служител установил нарушението и др. В процесната заповед е вписано правн ото основание за издаването ѝ – чл. 171, т. 2а, б. “б“ от ЗДвП . Посочената разпоредба съдържа няколко хипотези , които са предвидени алтернативно , а не кумулативно . Самостоятелното осъществяване на която и да е от тях дава възможност на органа да упражни властническата си компетентност с цел преустановяване на констатираното нарушение на правилата за движение по пътищата . Цитираната норма , в приложимата ѝ редакция , предвижда , че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки , включително прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик , който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляд а и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози , както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози , или не изпълн и предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико -токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година . В случая , за да приложи ПАМ по отношение на оспорващия , административният орган се е позовал на наличието на една от посочените в чл. 172, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП хипотези , а именно – отказ на водача на МПС да му бъде извършена проверка за алкохол с техническо средство , както и не е изпълнил предписанието за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо лабораторно изследване за устан овяване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Административният орган е приел за осъществена именно тази хипотеза , като е посочил в заповедта , че със съставения АУАН е установено , че на посочените дата и място жалбоподателят управлява лек автомобил „Б.“ и отказва да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство DRAGER ALCOTEST 7510 с фабричен номер ARBB - 0099 . Издаден му е талон за медицинско изследване № 269302 за УМБАЛ „К.“. Това описание от фактическа страна е достатъчно да обоснове налагането на собственика на управлявания лек автомобил на ПАМ по смисъла на приложената правна норма и изцяло кореспондира с посоченото правно основание в заповедта за прилагане на ПАМ . С факта на отказа е изпълнена хипотезата на чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП. Настоящият съдебен състав намира , че оспорената ПАМ е приложена законосъобразно , тъй като се установява по безспорен начин наличието на изискуемите от нормативната уредба предпоставки за налагането й. Като писмено доказателство по делото е приет , без оспорване от страните , АУАН сер. GA № 1196458 от 30.01.2024 г., съставен от П. И. С., мл. автоконтрольор при ОДМВР , сектор „Пътна полиция“ - Р.. Актът е издаден от длъжностно лице в кръга на правомощията му по закон , по установения ред и форма , като в част та на установяването на отказа да бъде извършен тест за употреба на алкохол с техническо средство от страна на жалбоподателя , на посочените в акта дата и място , материализира удостоверително изявление на издателя си, т. е. отнася се до съществуването на факти, възприети лично от длъжностно лице – издател . Същият е официален удостоверителен документ по смисъла на чл. 179, ал. 1Чл. 179. ⚖️ Практика (5) (1) Официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия. (2) Официално заверени преписи или извлечения от официални документи имат същата доказателствена сила, както и оригиналите. Частен документ от ГПК , приложим на основание чл. 144Чл. 144. ⚖️ Практика (22) (Доп. - ДВ, бр. 42 от 2018 г., изм. - ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 01.09.2018 г.) За неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс. Преюдициални запитвания по наказателноправни въпроси от АПК , който се ползва с презумптивна доказателствена сила за това обстоятелство съгласно чл. 189, ал. 2Чл. 189. ⚖️ Практика (2) (1) Страни по делото са оспорващият и органът, издал подзаконовия нормативен акт. (2) Всеки, който има правен интерес, може да се присъедини към оспорването или да встъпи като страна наред с административния орган до началото на устните състезания при всяко положение на делото, без да има право да иска повтаряне на извършени процесуални действия. Препис от молбата за присъединяване или за встъпване се връчва на насрещните страни. (3) Определението, с което встъпването не се допуска, подлежи на обжалване с частна жалба. (4) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) Лицата, които са се присъединили или са встъпили, понасят независимо от изхода на делото разноските за новото заседание, по събирането на новите доказателства, разноските на другата страна и на нейния представител за явяване по делото, а също така заплаща допълнителна държавна такса в размер на една трета от първоначално платената, но не по-малко от 100 лв. Действие на оспорването от ЗДвП . Жалбоподателят не оспорва , че е отказал да бъде тестван за употреба на алкохол , при което на водача следва прилагане на предвидената в чл. 171, т. 2а от ЗДвП принудителна мярка . Извод в обратна посока не може да бъде изведен и с оглед твърденията в молбата на оспорващия от 15.04.2024 г. , че страда от заболявания , състоянието след които не позволява да прилага усилия при издишване , както и че са му противопоказни инвазивни манипулации . Следва да се отбележи , че подобни възражения не са изложени от жалбоподателя , както и при съставяне на АУАН , така и при връчване на талона за изследване за УМБАЛ „К.“ /и двата акта връчени при отказ /. От друга страна , съгласно чл. 15, ал. 5 от Наредба № 1/19.07.2017 г. при обективна невъзможност за взема не на кръв за изследване в посочения срок , медицинският специалист по чл. 12, ал. 1 отразява причините за забавянето и часа на вземането . Недоказано е и твърдението в жалбата , че водачът не е управлявал процесното МПС . Съдът намира , че Заповедта е постано вена в съответствие с материалния закон . При наличие на законоустановените предпоставки , както е в случая , наказващият орган действа при обвързана компетентност и няма право на самостоятелна преценка относно издаването на ЗППАМ . Според нормата на чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП , ПАМ се налага за срок от 6 месеца до една година . На административния орган е предоставена възможността да прецени само срока на наложната мярка и той е наложил минималния срок от 6 месеца . Като израз на административна принуда , ПАМ трябва да бъде определена в такъв вид и обем , че да не ограничава правата на субектите в степен , надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел. Налагането на принудителната административна мярка има за цел да се преустанови едно противоправ но поведение . В случая оспорената заповед е издадена и в съответствие с целта на закона , визирана в чл. 22Чл. 22. ⚖️ Практика (26) За предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки. от ЗАНН , връзка с чл. 171, ал. 1 от ЗДвП - да се осигури безопасността на движението по пътищата и да се попречи на извършването от водача на други нарушения на ЗДвП . С оглед изложеното , жалбата се явява неоснователна , а оспореният административен акт - законосъобразен , като не са налице основанията по чл. 146, т. 1Чл. 146. ⚖️ Практика (382) (2) Съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. (3) Нищожност може да се обяви и след изтичане на срока по чл. 149, ал. 1 - 3. (4) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) (5) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) Съдебен контрол и оперативна самостоятелност-5 АПК за неговата отмяна . Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2Чл. 172. ⚖️ Практика (104) (1) Съдът постановява решение в едномесечен срок от заседанието, в което е приключило разглеждането на делото. (2 ) Съдът може да обяви нищожността на оспорения административен акт, да го отмени изцяло или отчасти, да го измени или да отхвърли оспорването. (3) Когато бъдат отменени мълчалив отказ или мълчаливо съгласие, смятат се за отменени и изричните такива, последвали преди решението за отмяна. (4) В решението се посочват имената на страните, освен когато то има действие по отношение на всички. Съдържание на решението, предл . послед но от АПК , Административен съд – София град , Трето отделение , 44 - ти състав , Р Е Ш И : ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. И. К. от [населено място ] срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1085 -000074 от 31.01.2024 г., издадена от С. П. Й. – началник група към ОДМВР Р., сектор „Пътна полиция“ Р.. Решението е окончателно . СЪДИЯ :