Решение № 1318 по дело № 4939/2024 г. на Административен съд София-град

Р Е Ш Е Н И Е № 1318 гр. София , 13.01.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ -ГРАД , XІV КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ , в публично заседание на 13.12.2024 г. в следния състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : Татяна Жилова ЧЛЕНОВЕ : Анета Юргаки ева Мая Сукнарова при участието на секретаря Мая Георгиева и при участието на прокурора Мария Малинова , като разгледа дело номер 4939 по описа за 2024 година докладвано от съдия Анета Юргакиева , и за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 208Чл. 208. ⚖️ Практика (7) На касационно оспорване изцяло или в отделни негови части подлежи първоинстанционното съдебно решение. Касационни основания -228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК ) във вр. с чл. 63Чл. 63. ⚖️ Практика (8) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) (1) Районният съд разглежда делото в състав от един съдия и се произнася с решение. (2) С решението си съдът може да: 1. отмени акта по чл. 58д; 2. отмени наказателното постановление и да предупреди нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание; 3. отмени акта по чл. 58д и да прекрати административнонаказателното производство; 4. измени акта по чл. 58д; 5. потвърди акта пов от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН ). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция /ИА/ „Медицинс ки надзор‖ , подадена чрез юрисконсулт Л. П., срещу

Решение № 329/18.01.2024 г. на СРС , НО, 101–ви състав , постановено по АНД 7696/2022 г. , с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 35 от 22.03.2022 г. Иска се отмяна на обжалваното решение по съображения , че същото е постановено при неправилно приложение на закона и съществено нарушение на процесуалните правила . Касационният жалбоподател поддържа , че районният съд като инстанция по същество е следвало да измени НП, като преквалифицира санкциониран ото деяние с правилната според него норма от Закона за здравето . С подробно изложени съждения и доводи се оспорва правилността на извода на СРС за неяснота и неточно конкретизиране на обстоятелствата , свързани с нарушението . Иска се да бъде отменено решението на районния съд и да бъде потвърдено наказателното постановление , алтернативно – делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на СРС . Претендира се юрисконсултско възнаграждение . В проведеното по делото съдебно заседание касаторът се представлява от юрисконсулт П., който поддържа касационната жалба . Ответникът – С. П. И., представляван от адв. К. П., изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба . В съдебното заседание не се явява и не се представлява . Участващият по делото прокурор от СОФИЙСКА ГРАДСКА ПРОКУРАТУРА дава заключение , че касационната жалба е основателна . Административен съд София – град , ХІV касационен състав , като взе предвид наведените касационни основания и извърши дължимата проверка съгласно чл.218, ал.2Чл. 218. ⚖️ Практика (27) (1) Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението. (2 ) За валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Доказателства от АПК , установи следното : Касационната жалба е допустима - подадена е в срок и от надлежна страна . По същество е неоснователна . От фактическа страна СРС е установил следното : В периода от 18.10.2021 г. до 05.11.2021 г. инспектори на ИАМН извършили проверка в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов‖ ЕАД във връзка с постъпил сигнал относно медицинското обслужване на И. С. И. в посоченото лечебно заведение . Установено било , че на 16.05.2021 г. в 13:46 ч. И. С. И. бил приет за преглед в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов― ЕАД от д-р И. Б., за което бил издаден лист за преглед в КДБ /СО с отразена основна диагноза : „Apendicitis acuta ―. В допълнителен лист пациентът бил консултиран с интернист и заключение : „Умерено висок оперативен риск от страна на ССС .― С направление за хоспитализация на пациента , изготвено от д-р С. И., пациентът бил насочен за спешен прием в ЛЗ с насочваща диагноза : „Остър апендицит неуточнен― . Пациентът бил приет за лечение в Клиника по хирургия на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов― ЕАД , назначени били клинико -лабораторни изследвания , образни изследвания и консултация с интернист . Предложено било оперативно лечение - лапароскопска апендектомия . При УДЗ на коремни органи от 19.05.2021 г. било налично „оскъдно количество СПТ в малък таз―. След предоперативна анестезиологична консултация бил определен умерено висок анестезиологичен риск (ASA I -E). Изготвена била предоперативна епикриза със заключение : „Оперативен риск . За спешна лапароскопска апендектомия .― В предоперативната епикриза нямало описани показания за избора на оперативния подход . В оперативен протокол № 595/16.05.2021 г. 18:34:00 ч., като индикации за оперативна намеса било отразено само : „Апендицитис акута― , като в същия нямало описана постоперативна диагноза . Представените в медицинската документация данни от оперативния протокол , в частта „Ход на операцията― , не давали отговор защо като оперативен метод е била избрана „Лапароскопска апендектомия― . В оперативен протокол № 595/16.05.2021 г. от 18:34 ч. била отразена интраоперативна находка за установен гангренозно променен апендикс с перфорация в средна трета откъм мезоапендикса и локален фибрино -пурулентен перитонит . Оперативната интервенция била извършена от екип в състав : оператор д-р С. П. И. и асистент д-р И. В. К., анестезиолог д-р М. Б. А.. При микробиологично изследване от коремен ексудат бил изолиран Е. коли . От хистологичного изследване на взет материал бил получен резултат „Гангренозен апендицит― . Нямало данни за обсъждане на конверсия към открит оперативен достъп , както и нямало данни пациентът да е настанен в реанимационно отделение . Състоянието на пациента било отразявано в ежедневни декурзуси , в които било отразено , че е бил спокоен , афебрилен , с леко изразена болезненост около оперативната рана , суха превръзка и стабилна хемодинамика . Пациентът бил дехоспитализ иран на 21.05.2021 г. с подобрение и диагноза : „Остър перитонит― по КП 195 „Оперативно лечение при остър перитонит― . Една седмица след дехоспитализацията на 28.05.2021 г. пациентът отново посетил 105-ти спешен кабинет по хирургия на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов― по повод болки в корема от шест дни, гадене , повръщане и неколкократни изхождания . В Амбулаторната книга била записана диагноза : „Статус пост апендектомиам― . Прегледът бил отразен в Лист за преглед на пациент в КДБ /СО № 81155/28.05.2021 г. в 14:12 ч. с отразена основна диагноза по МКБ К 63.9 /„Болест на червата , неуточнена ./ На пациента били назначени изследвания . На 30.05.2021 г. г. същият бил приет отново в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов― ЕАД с оплаквания от подуване на корема , повръщане и дефекиране на слуз и кръв . Назначени били клинико -лабораторни , образни изследвания и консултация с интернист . Определен бил висок оперативен риск и заключение , че се касае за пациент , опериран по повод на напреднал остър апендицит с перфорация на стената на апендикса преди около 10 дни. След скениране на 30.05.2021 г. - КТ-данни за абсцес в малкия таз и данни за чревна непроходимост , като се предлага за оперативно лечение - ревизия на корема и евакуация на абсцеса , с приемна диагноза : „Субилеус . Статус пост лапаротомиам― . След изготвена предоперативна анестезиологична консултация и преценка , с диагноза „Субилеус . Статус пост „Лапароскопиам― бил определен анестезиологичен риск : ASA -II-E. След изготвяне на предоперативна епикриза и консултация с кардиолог бил определен висок оперативен риск . С КТ-данни за абсцес в малкия таз и данни за чревна непроходимост било предложено оперативно лечение - ревизия на корема и евакуация на абсцеса . На 01.06.2021 г. с диагноза „Peritonitis diffusa fibrino -purulenta. Ileus mechanicus per adhaesione n― под обща анестезия била предприета оперативна интервенция : „Laparotomia SMI. Revisio cavi dbd. Debarassage int. tenui. Evacuatio abscessus pelvis minoris. Serosatio sigmae. Lavage cum sol. Hibitan. Drainage № 2― от оперативен екип с оператор д-р С. П. И.. Следвал затегнат постоперативен период . Проведено било кръвопреливане на плазма 270 мл. Поради съмнения за спонтанна перфорация на терминален илеум била обсъдена релапаротомия по спешност . На 05.06.2021 г. била извършена рентгенография , при която било установено изтичане на тънкочревно съдържимо от единия интраабдоминален дрен . Поради съмнение за спонтанна перфорация на кух коремен орган пациентът бил подготвен за нова релапаротомия , извършена на 06.06.2021 г. от екип : оператор : доц. Д. Й. С.; асистенти : д-р С. П. И.; анестезиолог : д-р Я. П. К.. При извършената релапаротомия била установява некроза и спонтанна перфорация на терминален илеум . Взето било решение за илеоцекална резекция с илеоасцендоанастомоза . От хистологичното изследване били установени данни за перфорация и тежък възпалителен процес в стената на тънкото и дебелото черво . Проведено било адекватно медикаментозно лечение . Пациентът бил изписан на 15.06.2021 г. с подобрение и с диагноза при изписването : „Perforatio intestine ilei. Status post: Relaparotomia. Resectio ileo -coecalis cum ileo -ascendoanastomosis L -L. Lavage. Drainages № 3―. При така установеното проверяващият инспектор приел , че д-р С. П. И. в качеството му на оператор в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов― ЕАД — [населено място ] не е оказал качествена медицинска помощ на пациента съгласно правилата на добрата медицинска практика , като с деянието са нарушени правата на пациента - чл.86, ал.1Чл. 86. ⚖️ Практика (62) (1) Като пациент всеки има право на: 1. зачитане на гражданските, политическите, икономическите, социалните, културните и религиозните му права; 2. грижи от общността, в която живее; 3. достъпна и качествена здравна помощ; 4. повече от едно медицинско становище относно диагнозата, лечението и прогнозата на заболяването; 5. защита на данните, отнасящи се до неговото здравословно състояние; 6. възнаграждение за работата, която извършва, еднакво с това, което получава, ако не е болен; 7. запознаване на достъпен език с неговите права и задължения; 8. ясна и достъпна информация за здравословното му състояние и методите за евентуалното му лечение; 9. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) здравна профилактика и рехабилитация; 10. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) сигурност и безопасност на диагностичните и лечебните процедури, провеждани по време на лечението му; 11. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) достъп до модерни методи на лечение; 12. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) предотвратяване на болката и страданието по време на лечението му, доколкото е възможно; 13. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) достъп до медицинската документация, свързана със здравословното му състояние. (2) При хоспитализация пациентът има право: 1. да бъде посещаван от личния си лекар и от специалиста, издал направлението за хоспитализация; 2. (нова - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) на осигуряване от лечебното заведение за болнична помощ на необходимите за лечението му медицински изделия, когато те не се заплащат от Националната здравноосигурителна каса или от държавния бюджет; 3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да приема или да отказва посетители; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да ползва услугите на психотерапевт, юрист и свещенослужител; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) на образование и достъп до занимания, отговарящи на неговите социални, религиозни и културни потребности; 6. (изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г., предишна т. 5 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да получи информация за цената на всяка една медицинска услуга, манипулация, лечение и лекарствените продукти в извънболничната и болничната помощ. (3) (Нова - ДВ, бр. 60 от..., т.З от Закона за здравето , съгласно който „като пациент всеки има право на :достъпна и качествена здравна помощ― , в частта „качествена― , във вр. с чл.81, ал.2, т.4Чл. 81. ⚖️ Практика (62) (1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента. (3) Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. от Закона за здравето , съгласно който „Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи : зачитане правата на пациента― . За да отмени НП, районният съд е приел , че при съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила относно изискването на закона да бъде направено ясно , точно и пълно описание на извършеното нарушение , на което нарушение да е дадена точна правна квалификация . Съдът е посочил , че изключително подробно е описано какви прегледи , изследвания и интервенции са били направени на пациента след постъпването му в лечебното заведение , но същите не са отнесени към конкретно поведение на жалбоподателя -действие или бездействие , с което се приема , че същият е извършил вмененото му нарушение , и не става ясно как жалбоподателят не е оказал качествена медицинска помощ на пациента съобразно правилата на добрата медицинска практика . На следващо място съдът е приел , че НП е издадено в нарушение на чл. 57, ал.1, т.6Чл. 57. ⚖️ Практика (32) (1) Наказателното постановление трябва да съдържа: 1. собственото, бащиното и фамилното име и длъжността на лицето, което го е издало; 2. датата на издаването и номерата на постановлението; 3. датата на акта, въз основа на който се издава и името, длъжността и местослуженето на актосъставителя; 4. (изм. - ДВ, бр. 59 от 1992 г., доп. - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) собственото, бащиното и фамилното име на нарушителя и точния му адрес, единен граждански номер, а в случай че е чужденец - имената, точния адрес, дата на раждане, а ако има информация за това - и място на раждане, по паспорт или заместващ го документ за пътуване с посочване на номер, дата на издаване и издател на документа; 5. описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават; 6. законните разпоредби, които са били нарушени виновно; 7. вида и размера на наказанието; 8. (нова - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) отегчаващите и смекчаващи обстоятелства и другите обстоятелства, взети предвид при определяне вида и размера на наказанието; 9. (нова - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) времето, през което наказаното лице е било лишено по административен ред или фактически от възможността да упражнява определена професия или дейност, което се приспада от времето на изтърпяване на наказанието временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност; 10. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) вещите, които се отнемат в полза на държавата; 11. (нова - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) разпореждането с веществените доказателства; 12. (предишна т. 9 - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) размера на обезщетението и на кого следва да се заплати; 13. (предишна т. 10, изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) в какъв срок и пред кой съд подлежи на обжалване. (2) Наказателното постановление се подписва от длъжностното лице, което го е издало. (3) (Нова - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) С наказателното постановление нарушителят се уведомява и за правата му по от ЗАНН , тъй като не е посочена правна норма , регламентираща конкретно правило за поведение , нарушено от наказаното лице . Отбелязал е, че нито в АУАН , нито в наказателното постановление се съдържа конкретика относно утвърдените медицински стандарти , по които е следвало да се прецени качеството на оказаната медицинска помощ от страна на жалбоподателя , не са посочени и относими разпоредби на приложимите медицинските стандарти или на правилата за добра медицинска практика , които са нарушени , както и точно и ясно описание на конкретното задължение , което наказаното лице е следвало да изпълни . Изводите на СРС се споделят от настоящия съдебен състав и не се констатира наличието на сочените от касатора пороци на съдебния акт. Административнонаказателната разпоредба на чл.221, ал.1Чл. 221. ⚖️ Практика (6) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) (1) Лечебно заведение, което наруши права на пациент, регламентирани с този закон и с нормативните актове по прилагането му, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение - от 500 до 1500 лв. (2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от лечебно заведение - едноличен търговец или юридическо лице, се налага имуществената санкция в размер от 500 до 1500 лв., а при повторно нарушение - от 1000 до 3000 лв. от ЗЗ е бланкетна и предвижда наказание за нарушаване разпоредбите на този закон или нормативните актове по прилагането му извън случаите по чл. 209 - 228в. В случая административнонаказателна та отговорност на д-р С. И. е ангажирана за нарушение на чл.86,ал.1,т.3Чл. 86. ⚖️ Практика (62) (1) Като пациент всеки има право на: 1. зачитане на гражданските, политическите, икономическите, социалните, културните и религиозните му права; 2. грижи от общността, в която живее; 3. достъпна и качествена здравна помощ; 4. повече от едно медицинско становище относно диагнозата, лечението и прогнозата на заболяването; 5. защита на данните, отнасящи се до неговото здравословно състояние; 6. възнаграждение за работата, която извършва, еднакво с това, което получава, ако не е болен; 7. запознаване на достъпен език с неговите права и задължения; 8. ясна и достъпна информация за здравословното му състояние и методите за евентуалното му лечение; 9. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) здравна профилактика и рехабилитация; 10. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) сигурност и безопасност на диагностичните и лечебните процедури, провеждани по време на лечението му; 11. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) достъп до модерни методи на лечение; 12. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) предотвратяване на болката и страданието по време на лечението му, доколкото е възможно; 13. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) достъп до медицинската документация, свързана със здравословното му състояние. (2) При хоспитализация пациентът има право: 1. да бъде посещаван от личния си лекар и от специалиста, издал направлението за хоспитализация; 2. (нова - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) на осигуряване от лечебното заведение за болнична помощ на необходимите за лечението му медицински изделия, когато те не се заплащат от Националната здравноосигурителна каса или от държавния бюджет; 3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да приема или да отказва посетители; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да ползва услугите на психотерапевт, юрист и свещенослужител; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) на образование и достъп до занимания, отговарящи на неговите социални, религиозни и културни потребности; 6. (изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г., предишна т. 5 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да получи информация за цената на всяка една медицинска услуга, манипулация, лечение и лекарствените продукти в извънболничната и болничната помощ. (3) (Нова - ДВ, бр. 60 от... от Закона за здравето във връзка с чл. 81, ал.2,т.4Чл. 81. ⚖️ Практика (62) (1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента. (3) Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. от същия закон . Чл.81,ал.2,т.4Чл. 81. ⚖️ Практика (62) (1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента. (3) Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. от Закона за здравето предвижда , че правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на принципа за зачитане правата на пациента , а съгласно чл.86,ал.1,т.3Чл. 86. ⚖️ Практика (62) (1) Като пациент всеки има право на: 1. зачитане на гражданските, политическите, икономическите, социалните, културните и религиозните му права; 2. грижи от общността, в която живее; 3. достъпна и качествена здравна помощ; 4. повече от едно медицинско становище относно диагнозата, лечението и прогнозата на заболяването; 5. защита на данните, отнасящи се до неговото здравословно състояние; 6. възнаграждение за работата, която извършва, еднакво с това, което получава, ако не е болен; 7. запознаване на достъпен език с неговите права и задължения; 8. ясна и достъпна информация за здравословното му състояние и методите за евентуалното му лечение; 9. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) здравна профилактика и рехабилитация; 10. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) сигурност и безопасност на диагностичните и лечебните процедури, провеждани по време на лечението му; 11. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) достъп до модерни методи на лечение; 12. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) предотвратяване на болката и страданието по време на лечението му, доколкото е възможно; 13. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) достъп до медицинската документация, свързана със здравословното му състояние. (2) При хоспитализация пациентът има право: 1. да бъде посещаван от личния си лекар и от специалиста, издал направлението за хоспитализация; 2. (нова - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) на осигуряване от лечебното заведение за болнична помощ на необходимите за лечението му медицински изделия, когато те не се заплащат от Националната здравноосигурителна каса или от държавния бюджет; 3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да приема или да отказва посетители; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да ползва услугите на психотерапевт, юрист и свещенослужител; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) на образование и достъп до занимания, отговарящи на неговите социални, религиозни и културни потребности; 6. (изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г., предишна т. 5 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да получи информация за цената на всяка една медицинска услуга, манипулация, лечение и лекарствените продукти в извънболничната и болничната помощ. (3) (Нова - ДВ, бр. 60 от... от Закона за здравето всеки пациент има право на достъпна и качествена здравна помощ . Според чл. 80Чл. 80. ⚖️ Практика (19) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) Качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. от Закона за здравето , качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти , утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1Чл. 6. ⚖️ Практика (254) (1) Към министъра на здравеопазването се създава Висш медицински съвет. (2) (Доп. - ДВ, бр. 46 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., доп. - ДВ, бр. 91 от 2018 г., доп. - ДВ, бр. 39 от 2024 г., в сила от 01.05.2024 г.) Висшият медицински съвет включва петима представители, определени от министъра на здравеопазването, петима представители на Българския лекарски съюз, трима представители на Българския зъболекарски съюз, трима представители на Българския фармацевтичен съюз, трима представители на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), един представител на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи, един представител на Българския съюз на лекарските асистенти и фелдшерите, един представител на Българската асоциация на зъботехниците и по един представител на Националното сдружение на общините, на всяко висше медицинско училище и на Българския Червен кръст. Министърът на здравеопазването е председател на съвета без право на глас. (3) Висшият медицински съвет е консултативен орган, който обсъжда и дава становища по: 1. приоритетите на Националната здравна стратегия; 2. етични проблеми на медицината и биомедицината; 3. законопроекти и проекти на нормативни актове на Министерския съвет в областта на здравеопазването и от компетентността на министъра на здравеопазването; 4. доклада на министъра на здравеопазването по чл. 5, ал. 2; 5. годишния проектобюджет на здравеопазването; 6. (изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) научните приоритети в областта на медицината и денталната медицина; 7. годишния прием на студенти и специализанти от професионална област "здравеопазване" и критериите за определяне на учебните бази за провеждане на студентско и следдипломно обучение по чл. 91 и 92 от Закона за лечебните заведения; 8. видовете специалности от професионална област "здравеопазване". (4) Организацията и дейността на Висшия медицински съвет се уреждат с правилник, изготвен от Висшия медицински съвет и утвърден от министъра на здравеопазването. от Закона за лечебните заведения , и Правилата за добра медицинска практика , приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина . Анализът на посочените разпоредби налага извода , до който и районният съд е стигнал , а именно , че разпоредбите на чл. 81, ал. 2, т. 4 и чл. 86, ал. 1, т. 3Чл. 86. ⚖️ Практика (62) (1) Като пациент всеки има право на: 1. зачитане на гражданските, политическите, икономическите, социалните, културните и религиозните му права; 2. грижи от общността, в която живее; 3. достъпна и качествена здравна помощ; 4. повече от едно медицинско становище относно диагнозата, лечението и прогнозата на заболяването; 5. защита на данните, отнасящи се до неговото здравословно състояние; 6. възнаграждение за работата, която извършва, еднакво с това, което получава, ако не е болен; 7. запознаване на достъпен език с неговите права и задължения; 8. ясна и достъпна информация за здравословното му състояние и методите за евентуалното му лечение; 9. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) здравна профилактика и рехабилитация; 10. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) сигурност и безопасност на диагностичните и лечебните процедури, провеждани по време на лечението му; 11. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) достъп до модерни методи на лечение; 12. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) предотвратяване на болката и страданието по време на лечението му, доколкото е възможно; 13. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) достъп до медицинската документация, свързана със здравословното му състояние. (2) При хоспитализация пациентът има право: 1. да бъде посещаван от личния си лекар и от специалиста, издал направлението за хоспитализация; 2. (нова - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) на осигуряване от лечебното заведение за болнична помощ на необходимите за лечението му медицински изделия, когато те не се заплащат от Националната здравноосигурителна каса или от държавния бюджет; 3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да приема или да отказва посетители; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да ползва услугите на психотерапевт, юрист и свещенослужител; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) на образование и достъп до занимания, отговарящи на неговите социални, религиозни и културни потребности; 6. (изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г., предишна т. 5 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да получи информация за цената на всяка една медицинска услуга, манипулация, лечение и лекарствените продукти в извънболничната и болничната помощ. (3) (Нова - ДВ, бр. 60 от... от Закона за здравето установяват принципи за осъществяване на медицинска помощ , но конкретните изисквания , изпълващи съдържанието на тези принципи , следва да се съдържат в медицинските стандарти и правилата за добра медицинска практика , към които чл.80Чл. 80. ⚖️ Практика (19) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) Качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. от Закона за здравето насочва . В случая наказващият орган е приел , че д-р С. И. не е оказал качествена медицинска помощ съгласно правилата на добрата медицинска практика , но но е обосновал какво е било дължимото от лекаря конкретно поведение – какви действия или дейности е изисквала добрата медицинска практика и качествената медицинска помощ , съответно какво не е извършено или предприето от него . Не са посочени конкретни медицински стандарти или правила за добра медицинска практика , а без това не може да се прецени качеството на оказаната медицинска помощ . Както правилно районният съд е отбелязал , непосочването в АУАН и НП на конкретно правило за поведение , което да е нарушено чрез ясно описано поведение , препятства правото на защита на санкционираното лице и възможността за контрол от страна на съда относно правилното приложение на материалния закон , а това е съществено процесуално нарушение . Относно изложените в касационната жалба доводи , че районният съд е следвало да измени наказателното постановление , като преквалифицира нарушението , те не могат да бъдат възприети в случая , тъй като съдът не е отменил НП поради неправилна правна квалификация на деянието , а поради липса на ясно , точно и пълно описание на нарушението , както и поради непосочване на правна норма , регламентираща конкретно правило за поведение , нарушено от наказаното лице . С оглед изложеното , касационната инстанция намира , че като е отменил процесното НП като незаконосъобразно , районният съд правилно е приложил закона и постановеното от него решение не е засегнато от сочените касационни основания , поради което обжалваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила . При този изход на делото следва да бъде уважена претенцията на ответника в настоящото производство да му бъдат присъдени разноски за тази инстанция съгласно представения договор за правна защита и съдействие . Така

мотивиран и на основание чл. 221, ал.2Чл. 221. ⚖️ Практика (114) (1) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Върховният административен съд оставя в сила решението или го отменя в оспорваната му част, ако е неправилно. Когато Върховният административен съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. (3) Когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган. (4) Когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато административният орган отмени подзаконовия административен акт, Върховният административен съд обезсилва постановеното съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. Когато прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на някоя от страните, съдът постановява решение по съществото на касационното оспорване. (6) (Предишна ал. 5- ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато решението е нищожно, Върховният административен съд обявява нищожността му изцяло и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато пред Върховния административен съд е сключено споразумение, съдът го потвърждава с определение, с което обезсилва съдебното решение и прекратява делото. Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на решението, предл . първо от АПК във връзка с чл.63Чл. 63. ⚖️ Практика (8) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) (1) Районният съд разглежда делото в състав от един съдия и се произнася с решение. (2) С решението си съдът може да: 1. отмени акта по чл. 58д; 2. отмени наказателното постановление и да предупреди нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание; 3. отмени акта по чл. 58д и да прекрати административнонаказателното производство; 4. измени акта по чл. 58д; 5. потвърди акта пов от ЗАНН , АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД С.-град , ХІV касационен състав Р ЕШ И : ОСТАВЯ В СИЛА

Решение № 329 от 18.01.2024 г. на Софийския районен съд, Наказателно отделение , 101–ви състав , постановено по АНД 7696/2022 г. ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Медицински надзор‖ да заплати на С. П. И. разноски за касационната инстанция в размер на 400 лв. (четиристотин лева). РЕШЕНИЕТО е окончателно . ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :