Решение № 13708 по канд д. № 20257050702240/2025 г. на Адм. съд Варна

РЕШЕНИЕ № 13708 Варна , 08.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - IV тричленен състав, в съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди двадесет и пета година в състав: Председател : МАРИЯ ГАНЕВА

Членове: МАРИЯНА ШИРВАНЯН НАТАЛИЯ ДИЧЕВА При секретар ИЛИЯНА СТОЯНОВА и с участието на прокурора ЗЛАТИН АТАНАСОВ ЗЛАТЕВ като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ГАНЕВА канд № 20257050702240 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208Чл. 208. ⚖️ Практика (7) На касационно оспорване изцяло или в отделни негови части подлежи първоинстанционното съдебно решение. Касационни основания и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63Чл. 63. ⚖️ Практика (8) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) (1) Районният съд разглежда делото в състав от един съдия и се произнася с решение. (2) С решението си съдът може да: 1. отмени акта по чл. 58д; 2. отмени наказателното постановление и да предупреди нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание; 3. отмени акта по чл. 58д и да прекрати административнонаказателното производство; 4. измени акта по чл. 58д; 5. потвърди акта пов от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и е образувано по касационна жалба на „Амбулатория за първична извънболнична медицинска помощ – индивидуална практика д-р Д. Д.“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [жк], [адрес], представлявано от Д. Д., подадена чрез пълномощник - адв. Ц. М., срещу решение № 834/07.07.2025 г., постановено по АНД № 46/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, в частта в която е потвърдено наказателно постановление № ПЕК-111/17.09.2024 г., на директора на РЗИ – Варна. С касационната жалба се релевират допуснати съществени процесуални нарушения, нарушение на закона и явна несправедливост на наложеното наказание – касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от Наказателно-процесуалния кодекс във р. с чл. 63Чл. 63. ⚖️ Практика (8) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) (1) Районният съд разглежда делото в състав от един съдия и се произнася с решение. (2) С решението си съдът може да: 1. отмени акта по чл. 58д; 2. отмени наказателното постановление и да предупреди нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание; 3. отмени акта по чл. 58д и да прекрати административнонаказателното производство; 4. измени акта по чл. 58д; 5. потвърди акта пов от ЗАНН . Твърди се, че в

мотивите на съдебното решение е налице противоречие, от което не става ясно кое от двете нарушения

съдът е приел, че следва да се отмени. Според касатора

мотивите на съда по отношение на пункт 2 от НП "по-скоро" са относими към пункт 1. Налице е смесване на

мотиви по отношение на двете нарушения, което нарушава правото на защита на дружеството.

Касаторът твърди, че има противоречие между

мотиви и диспозитив на решението, тъй като решаващият съд в

мотивите си е приел, че следва да се отмени НП в частта по отношение на нарушението по чл. 5, т. 3 от Наредбата, тъй като е допуснато съществено процесуално нарушение, а в диспозитива по отношение на нарушението по чл. 12, ал. 1 вр. чл. 5, т. 3 от Наредбата е потвърдил НП. Освен това ВРС не е обсъдил възраженията, направени с жалбата пред него, както и събраните доказателства, като по този начин е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Районен съд – Варна не е обсъдил възражението, че при издаване на НП е допуснато нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5Чл. 57. ⚖️ Практика (32) (1) Наказателното постановление трябва да съдържа: 1. собственото, бащиното и фамилното име и длъжността на лицето, което го е издало; 2. датата на издаването и номерата на постановлението; 3. датата на акта, въз основа на който се издава и името, длъжността и местослуженето на актосъставителя; 4. (изм. - ДВ, бр. 59 от 1992 г., доп. - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) собственото, бащиното и фамилното име на нарушителя и точния му адрес, единен граждански номер, а в случай че е чужденец - имената, точния адрес, дата на раждане, а ако има информация за това - и място на раждане, по паспорт или заместващ го документ за пътуване с посочване на номер, дата на издаване и издател на документа; 5. описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават; 6. законните разпоредби, които са били нарушени виновно; 7. вида и размера на наказанието; 8. (нова - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) отегчаващите и смекчаващи обстоятелства и другите обстоятелства, взети предвид при определяне вида и размера на наказанието; 9. (нова - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) времето, през което наказаното лице е било лишено по административен ред или фактически от възможността да упражнява определена професия или дейност, което се приспада от времето на изтърпяване на наказанието временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност; 10. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) вещите, които се отнемат в полза на държавата; 11. (нова - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) разпореждането с веществените доказателства; 12. (предишна т. 9 - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) размера на обезщетението и на кого следва да се заплати; 13. (предишна т. 10, изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) в какъв срок и пред кой съд подлежи на обжалване. (2) Наказателното постановление се подписва от длъжностното лице, което го е издало. (3) (Нова - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) С наказателното постановление нарушителят се уведомява и за правата му по от ЗАНН, и по- специално дата на извършване. Оспорва се извода на съда, че св. В. И. е заинтересовано от изхода на делото лице. Според касатора ВРС неправилно е счел представения снимков материал за годно доказателствено средство, понеже не е изготвен по реда на НПК. Твърди, че в спомагателната манипулационна са осигурени условия за разделно събиране на опасни отпадъци в съответните за това места. Според касатора наложеното наказание е несправедливо, тъй като не съответства на тежестта на извършеното нарушение. Отправеното искане към съда е за отмяна на решението на ВРС и връщането му за ново разглеждане от друг състав на районния съд. В условия на евентуалност моли за отмяна на решението в обжалваната част и отмяна на процесното НП. Отправя се искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски. В съдебно заседание

касаторът не се явява и не се представлява.

Ответникът по касация – директорът на РЗИ - Варна, не се представлява в съдебно заседание. Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение, че решението е правилно и законосъобразно и пледира да бъде оставено в сила. Настоящият съдебен състав на

Административен съд - Варна счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211Чл. 211. ⚖️ Практика (429) (1) Жалбата се подава до Върховния административен съд чрез съда, който е постановил решението, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено. (2) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава протест до Върховния административен съд чрез съда, постановил решението, в едномесечен срок от деня, в който то е постановено. (3) Лицата по чл. 210, ал. 2 могат да обжалват решението до момента на влизането му в сила за страните по делото. Форма и съдържание на жалбата и протеста от АПК, от надлежна страна с правен интерес от обжалването. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Предмет на контрол за обоснованост и законосъобразност пред предходната съдебна инстанция е било наказателно постановление /НП/ № ПЕК-111/17.09.2024 г., издадено от директора на РЗИ - Варна, с което на основание чл. 229, ал.3Чл. 229. ⚖️ Практика (10) (1) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Който наруши разпоредбите на този закон или нормативните актове по прилагането му извън случаите по чл. 209 - чл. 228в, се наказва с глоба от 100 до 600 лв., а при повторно извършване на същото нарушение - от 500 до 3000 лв. (2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 200 до 600 лв., а при повторно нарушение - от 600 до 2000 лв. (3) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв., а при повторно нарушение - от 2000 до 5000 лв. от ЗЗ във вр. с чл. 5, т. 6Чл. 5. ⚖️ Практика (44) (1) Министърът на здравеопазването ръководи националната система за здравеопазване и осъществява контрол върху дейностите по: 1. опазване здравето на гражданите и държавен здравен контрол; 2. осъществяване на спешна медицинска помощ, трансфузионна хематология, стационарна психиатрична помощ, медико-социални грижи за деца до тригодишна възраст, трансплантация и здравна информация; 3. осигуряване и устойчиво развитие на здравните дейности в лечебните и здравните заведения; 4. медицинска експертиза. (2) Министърът на здравеопазването представя в Народното събрание годишен доклад за състоянието на здравето на гражданите и изпълнението на Националната здравна стратегия в срок до три месеца преди началото на бюджетната година. (3) (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Министърът на здравеопазването утвърждава разпределението на субсидиите от държавния бюджет за дейностите - предмет на този закон, по програми, с изключение на дейностите по ал. 1, т. 1 и 2. (4) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Министърът на здравеопазването осъществява методическо ръководство и контрол на медицинската дейност на лечебните заведения, създадени към Министерския съвет, Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието и Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. (5) Министърът на здравеопазването упражнява и други правомощия, възложени му със закон или с нормативен акт на Министерския съвет. от Наредба № 1 от 09.02.2015 г. за изискванията към дейностите по събиране и третиране на отпадъците на територията на лечебните заведения на „АПИМПИП д-р Д.Д.“ е наложена имуществена санкция в размер на 500,00 лева и на основание чл.229, ал.3Чл. 229. ⚖️ Практика (10) (1) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Който наруши разпоредбите на този закон или нормативните актове по прилагането му извън случаите по чл. 209 - чл. 228в, се наказва с глоба от 100 до 600 лв., а при повторно извършване на същото нарушение - от 500 до 3000 лв. (2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 200 до 600 лв., а при повторно нарушение - от 600 до 2000 лв. (3) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв., а при повторно нарушение - от 2000 до 5000 лв. от ЗЗ във вр. с чл. чл. 12, ал. 1Чл. 12. ⚖️ Практика (11) (1) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Органи на държавния здравен контрол са главният държавен здравен инспектор на Република България, регионалните здравни инспекции и Националният център по радиобиология и радиационна защита (НЦРРЗ). (2) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Държавният здравен контрол се извършва от държавни здравни инспектори в Министерството на здравеопазването, регионалните здравни инспекции и НЦРРЗ. Държавните здравни инспектори в Министерството на здравеопазването и регионалните здравни инспекции са държавни служители. (3) Държавните здравни инспектори не могат да упражняват под каквато и да е форма дейност, която подлежи на държавен здравен контрол., вр. чл. 5, т. 3 от Наредба № 1/09.02.2015 г. на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 500,00 лева. От фактическа страна ВРС е приел, че на 10.05.2024 г. служители на РЗИ – Варна извършили планова проверка на „Амбулатория за първична извънболнична медицинска помощ – индивидуална практика д-р Д. Д.“ ЕООД. За извършената проверка е съставен протокол за извършена проверка, в който под т. 13 – управление на отпадъците, е констатирано, че опасният отпадък се съхранява в легенче, не е представен договор с фирма за опасен отпадък и не е представен идентификационен документ. Към протокола е приложен снимков материал. На 16.05.2024 г. е съставен акт за установяване на административно нарушение. В АУАН констатираното е квалифицирано като нарушение на чл. 5, т. 6 от Наредба № 1/09.02.2015 г. - не е изпълнило задължението си да води отчетност при предаване на опасните отпадъци, и нарушение на чл. 12, ал. 1 вр. чл. 5, т. 3 от Наредба № 1/09.02.2015 г. – не е осигурен контейнер за опасни отпадъци, обозначен с международния символ на опасни отпадъци, съгласно приложение № 3 от Наредбата. АУАН е надлежно предявен и връчен на въззивника. В законоустановения срок постъпили писмени възражения. На 17.09.2024 г. възприемайки изцяло фактическата обстановка, административнонаказващият орган е издал процесното НП. От правна страна РС-Варна е счел, че АУАН и НП са издадени от компетентни орган, в срока по чл. 34Чл. 34. ⚖️ Практика (10) (1) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., доп., бр. 102 от 1995 г. и бр. 12 от 1996 г., доп. - ДВ, бр. 61 от 2002 г., доп. - ДВ, бр. 39 от 2005 г., в сила от 12.08.2005 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 97 от 2007 г., доп. - ДВ, бр. 77 от 2011 г., доп. - ДВ, бр. 17 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 76 от 2016 г., в сила от 30.09.2016 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 20 от 2018 г., в сила от 06.03.2018 г., изм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2022 г., в сила от 29.03.2022 г.) Не се образува административнонаказателно производство, а образуваното се прекратява, когато: а) нарушителят е починал; б) нарушителят е изпаднал в постоянно разстройство на съзнанието; в) това е предвидено в закон или указ. (доп. - ДВ, бр. 51 от 2022 г., доп. - ДВ, бр. 54 от 2025 г.) Не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а за митнически, данъчни, екологични и валутни нарушения, както и по Изборния кодекс, Закона за политическите партии, Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Закона за пазарите на финансови инструменти, Закона за дружествата със специална инвестиционна цел и за дружествата за секюритизация, Закона за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, част втора, част втора "а" и част трета от Кодекса за социално осигуряване, Кодекса за застраховането, Закона за пазарите на криптоактиви и на нормативните актове по прилагането им и по Закона за регистър БУЛСТАТ - две години. (2) (Нова - ДВ, бр. 12 от 1996 г., доп., бр. 51 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2000 г., в сила от 1.01.2001 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. - ДВ, бр. 33 от 2006 г., доп. - ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 29.12.2006 г., доп. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., доп. - ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г., доп. - ДВ, бр. 38 от 2018 г., в сила от 08.05.2018 г., доп. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г., доп. - ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г., изм. - ДВ, бр. 79 от 2024 г., доп. - ДВ, бр. 50 от 2025 г., в сила от 20.06.2025 г.) За нарушение на нормативен акт, уреждащ бюджетната, финансово-стопанската и отчетната дейност по чл. 32, ал. 1, т. 1 от... от ЗАНН. По отношение на нарушението по чл. 5Чл. 5. ⚖️ Практика (5) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 1992 г.) Въпросът за отговорността на чужденци, които се ползуват с имунитет по отношение на административнонаказателната юрисдикция на Република България, се решава съобразно приетите от нея норми на международното право. Глава втора. АДМИНИСТРАТИВНИ НАРУШЕНИЯ И НАКАЗАНИЯ Раздел I. Административни нарушения от Наредбата въззивният съд е приел, че НП следва да бъде отменено НП в тази му част поради допуснато съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на наказаното дружество., защото ЗАНН не регламентира продължавано административно нарушение . ВРС се позовава и на ТР 77/84 г. на ВС. Решаващият съд счита, че дата на извършване на нарушението е " не тази, до която е продължило санкционираното бездействие, а на която е било дължимо предписаното от закона действие". ВРС е преценил , че от събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от приложения снимков материал по категоричен начин се установява, че наказаното дружество е извършило нарушението по чл. 12, ал. 1 от Наредбата. Според Районен съд – Варна авторството на нарушението е правилно установено, както и правилно е приложена санкционната норма на чл. 229, ал. 3Чл. 229. ⚖️ Практика (10) (1) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Който наруши разпоредбите на този закон или нормативните актове по прилагането му извън случаите по чл. 209 - чл. 228в, се наказва с глоба от 100 до 600 лв., а при повторно извършване на същото нарушение - от 500 до 3000 лв. (2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 200 до 600 лв., а при повторно нарушение - от 600 до 2000 лв. (3) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв., а при повторно нарушение - от 2000 до 5000 лв. от Закона за здравето. С тези

мотиви предходната съдебна инстанция е отменила процесното НП в частта по пункт 1 и го е потвърдила в частта по отношение на пункт 2. Предмет на касационен контрол е решението на ВРС в неговата потвърждаващата част и в тази обжалвана част атакуваният съдебен акт е валиден, допустим и правилен. Решаващият съд е извел крайния си правен извод въз основа на цялостен и задълбочен анализ на всички приобщени доказателствени средства . Събраните сведения са изследвани в тяхната хронология и логическа последователност. Голословно е възражението на касатора , че изготвения снимков материал не е събран по реда на НПК. Разпоредбата на чл. 84Чл. 84. ⚖️ Практика (4) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) Доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред административния съд и предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс. от ЗАНН не вменява подобно процесуално задължение на проверяващи органи. В касационната жалба се твърди, че

мотивите на ВРС по пункт 2 на НП , обективирани на стр. 6 от съдебния акт са „относими по-скоро към твърдяното нарушение по т.1 от НП“. Тази субективна преценка на жалбоподателя е лишена от основателност, тъй като на стр. 6 от решението има позоваване на чл.12, ал.1 от Наредба № 1/2015г. , която разпоредба въвежда правно задължение относно начина на събиране на опасни отпадъци , а наложеното наказание по т.2 от процесното НП е именно за неосигурен контейнер за опасни отпадъци. На същата страница от съдебното решение РС-Варна е извел от правилата на формалната логика съждение за генериране на опасни отпадъци от санкционираната амбулатория за първична извънболнична помощ и този негов извод има касателство към обективната страна на нарушението по т.2 от НП. Противно на твърдяното от касатора няма противоречие между

мотиви и диспозитив на решението относно нарушението по чл.229, ал.3Чл. 229. ⚖️ Практика (10) (1) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Който наруши разпоредбите на този закон или нормативните актове по прилагането му извън случаите по чл. 209 - чл. 228в, се наказва с глоба от 100 до 600 лв., а при повторно извършване на същото нарушение - от 500 до 3000 лв. (2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 200 до 600 лв., а при повторно нарушение - от 600 до 2000 лв. (3) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв., а при повторно нарушение - от 2000 до 5000 лв. от ЗЗ във вр. с чл. 12, ал.1Чл. 12. ⚖️ Практика (11) (1) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Органи на държавния здравен контрол са главният държавен здравен инспектор на Република България, регионалните здравни инспекции и Националният център по радиобиология и радиационна защита (НЦРРЗ). (2) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Държавният здравен контрол се извършва от държавни здравни инспектори в Министерството на здравеопазването, регионалните здравни инспекции и НЦРРЗ. Държавните здравни инспектори в Министерството на здравеопазването и регионалните здравни инспекции са държавни служители. (3) Държавните здравни инспектори не могат да упражняват под каквато и да е форма дейност, която подлежи на държавен здравен контрол. от Наредба № 1/2015г. В

мотивите на постановеното съдебно решение от РС-Варна е обективирана правната позиция за законосъобразност на НП в тази му част . В диспозитива на решението НП е потвърдено в частта на наказанието по по чл.229, ал.3Чл. 229. ⚖️ Практика (10) (1) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Който наруши разпоредбите на този закон или нормативните актове по прилагането му извън случаите по чл. 209 - чл. 228в, се наказва с глоба от 100 до 600 лв., а при повторно извършване на същото нарушение - от 500 до 3000 лв. (2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 200 до 600 лв., а при повторно нарушение - от 600 до 2000 лв. (3) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв., а при повторно нарушение - от 2000 до 5000 лв. от ЗЗ във вр. с чл. 12, ал.1Чл. 12. ⚖️ Практика (11) (1) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Органи на държавния здравен контрол са главният държавен здравен инспектор на Република България, регионалните здравни инспекции и Националният център по радиобиология и радиационна защита (НЦРРЗ). (2) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Държавният здравен контрол се извършва от държавни здравни инспектори в Министерството на здравеопазването, регионалните здравни инспекции и НЦРРЗ. Държавните здравни инспектори в Министерството на здравеопазването и регионалните здравни инспекции са държавни служители. (3) Държавните здравни инспектори не могат да упражняват под каквато и да е форма дейност, която подлежи на държавен здравен контрол. от Наредба № 1/2015г. ВРС е изпълнил процесуалното си задължение по събиране на относимите доказателства , способстващи за разкриване на обективната истина по случая. Неоснователно е оплакването на жалбоподателя за липса на обсъждане на възражението му относно дата на извършване на нарушението. На страници 5 и 6 от частично обжалваното решение има правни разсъждения относно института на продължаваното престъпление и неговата приложимост в административнонаказателното производство , включително има позоваване на ТР № 77/84 г. на ВС на НРБ .

Мотивите относно датата на извършване на нарушението , по начина по който са структурирани в обжалваното решение се отнасят и за двете санкционирани адм. нарушения, които има една и съща форма на изпълнителното деяние- бездействие , а не само за първото нарушение . От

мотивите в тази им част става ясно ,че според РС-Варна не може да има продължавано адм. нарушение и ежедневното бездействие по изпълнение на " дължимо предписаното от закона действие" е основание за ежедневно санкциониране, като в подкрепа на тази теза районният съд е цитирал чл. 18Чл. 18. ⚖️ Практика (4) Когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. ЗАНН. Предходната съдебна инстанция е обсъдила всички възражения на оспорващото дружество и именно този нейн подход е позволил на касатора не само да узнае аргументите на решаващия съд, но и да развие пространно в касационната жалба своите доводи относно тяхната правилност. По отношение на възражението, че приложените към преписката снимки са негодно доказателствено средство ,тъй като нямат дата и час,

съдът намира същото за част от защитната теза на наказаното дружество . Снимките са изготвени при проверката на 10.05.2024 година. Снимките са направени от контролните органи не само в присъствието на разпитания свидетел В. И., но и в присъствието на управителя на наказаното дружество - д-р Д. Д. . Информацията от снимките е подробно описана и в съставения протокол от 10.05.2024г. - официален свидетелстващ документ, подписан без възражения от свидетеля И. и от управителя Д. От свидетелските показания на П. Н. се установява, че снимките са изготвени при извършване на проверката, в кабинета на д-р Д. Разпитаната като свидетел Д. С. също посочва, че снимките са изготвени при извършване на проверката. Този факт се потвърждава допълнително и от приложената към администартивнонаказателанапреписка докладна записка № 14-1838-1/29.05.2024 г. на С. Е., която е изготвена във връзка с депозираното в хода на административнонаказателното производство възражение. Решаващият съд не е игнорирал свидетелските показания на водения от касатора свидетел В. И. и е анализирал тези гласни доказателства в съвкупност с останалите доказателствени източници. В този контекст РС-Варна не е допуснал съществено процесуално нарушение . В решението има изложени

мотиви за тяхното некредитиране- заинтересованост на свидетеля поради служебната му зависимост от нарушителя . Решението на районния съд да не кредитира това гласно доказателство има отношение към обосноваността на съдебния акт , а необосноваността не е касационно основание по чл. 348, ал.1Чл. 348. ⚖️ Практика (23) (1) Присъдата и решението подлежат на отмяна или изменение по касационен ред: 1. когато е нарушен законът; 2. когато е допуснато съществено нарушение на процесуални правила; 3. когато наложеното наказание е явно несправедливо. (2) Нарушение на закона има, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен. (3) Нарушението на процесуални правила е съществено, когато: 1. (изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) е довело до ограничаване на процесуалните права на страните, ако не е отстранено; 2. няма мотиви или протокол за съдебното заседание на първата или въззивната инстанция; 3. присъдата или решението са постановени от незаконен състав; 4. тайната на съвещанието е била нарушена по време на постановяване на присъдата или решението. (4) Процесуално нарушение, което не може да бъде отстранено при новото разглеждане на делото, не съставлява основание за отмяна на присъдата. (5) Наказанието е явно несправедливо, когато: 1. очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от Наказателния кодекс; 2. неправилно е приложено или неправилно е отказано прилагането на условното осъждане. Право на касационна жалба и протест НПК във р. с чл. 63Чл. 63. ⚖️ Практика (8) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) (1) Районният съд разглежда делото в състав от един съдия и се произнася с решение. (2) С решението си съдът може да: 1. отмени акта по чл. 58д; 2. отмени наказателното постановление и да предупреди нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание; 3. отмени акта по чл. 58д и да прекрати административнонаказателното производство; 4. измени акта по чл. 58д; 5. потвърди акта пов от ЗАНН. Настоящата съдебна инстанция счита за правилно становището на решаващия съд за съставомерност на деянието по чл. 229, ал. 3Чл. 229. ⚖️ Практика (10) (1) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Който наруши разпоредбите на този закон или нормативните актове по прилагането му извън случаите по чл. 209 - чл. 228в, се наказва с глоба от 100 до 600 лв., а при повторно извършване на същото нарушение - от 500 до 3000 лв. (2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 200 до 600 лв., а при повторно нарушение - от 600 до 2000 лв. (3) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв., а при повторно нарушение - от 2000 до 5000 лв. от ЗЗ във вр. с чл. 12, ал.1Чл. 12. ⚖️ Практика (11) (1) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Органи на държавния здравен контрол са главният държавен здравен инспектор на Република България, регионалните здравни инспекции и Националният център по радиобиология и радиационна защита (НЦРРЗ). (2) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Държавният здравен контрол се извършва от държавни здравни инспектори в Министерството на здравеопазването, регионалните здравни инспекции и НЦРРЗ. Държавните здравни инспектори в Министерството на здравеопазването и регионалните здравни инспекции са държавни служители. (3) Държавните здравни инспектори не могат да упражняват под каквато и да е форма дейност, която подлежи на държавен здравен контрол. от Наредба № 1/2015г. , тъй като

касаторът не отрича , че на 10.05.2024г. /дата на извършване на нарушението/ в проверения негов лекарски кабинет № 216 в ДКЦ ІІІ в [населено място] не е имало контейнер за опасни отпадъци с обозначение на международния символ за опасни отпадъци по приложение № 3 на Наредба № 1/2015г. Защитната теза на нарушителя е, че такъв контейнер има в ползваната от него манипулационна № 228, но на 10.05.2024г. в лекарския кабинет № 216 от извършени медицински манипулации с използване на игли от спринцовки е имало отпадъци от иглите , които не са били в контейнер, а в открито легенче на манипулационна маса. Именно защото тези отпадъци не са битови такива ,

жалбоподателят ги е събирал отделно в легенче , а не в контейнера за битови отпадъци в същия кабинет , за да може впоследствие да ги изхвърли в контейнера за опасни отпадъци в общата манипулационна. Лишено от нормативна опора е възражението на касатора за явна несправедливост на наложеното наказание, тъй като

ответникът по касация му е наложил имуществена санкция в минималния размер по чл.229, ал.3Чл. 229. ⚖️ Практика (10) (1) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Който наруши разпоредбите на този закон или нормативните актове по прилагането му извън случаите по чл. 209 - чл. 228в, се наказва с глоба от 100 до 600 лв., а при повторно извършване на същото нарушение - от 500 до 3000 лв. (2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 200 до 600 лв., а при повторно нарушение - от 600 до 2000 лв. (3) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв., а при повторно нарушение - от 2000 до 5000 лв. от ЗЗ , а съгласно правилото на чл. 27, ал. 5Чл. 27. ⚖️ Практика (1) (1) Административното наказание се определя съобразно с разпоредбите на този закон в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение. (2) При определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. (3) Смекчаващите обстоятелства обуславят налагането на по-леко наказание, а отегчаващите - на по-тежко наказание. (4) Заменяването на предвидените за нарушенията наказания с по-леки по вид не се допуска освен в случаите, предвидени в чл. 15, алинея 2. (5) (Доп. - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) Не се допуска също така определяне на наказание под предвидения най-нисък размер на наказанията глоба и временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност, освен в предвидените в закон случаи. от ЗАНН не може да се налага наказание под законоустановения минимум. В обобщение при извършения инстанционен съдебен контрол се констатира неоснователност на постъпилата касационна жалба и същата следва да се остави без уважение. При този изход на правния спор

съдът не следва да присъжда разноски на касационния ответник , тъй като такива не са претендирани.

Мотивиран от изложените съображения и на основание чл.221, ал. 2Чл. 221. ⚖️ Практика (114) (1) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Върховният административен съд оставя в сила решението или го отменя в оспорваната му част, ако е неправилно. Когато Върховният административен съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. (3) Когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган. (4) Когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато административният орган отмени подзаконовия административен акт, Върховният административен съд обезсилва постановеното съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. Когато прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на някоя от страните, съдът постановява решение по съществото на касационното оспорване. (6) (Предишна ал. 5- ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато решението е нищожно, Върховният административен съд обявява нищожността му изцяло и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато пред Върховния административен съд е сключено споразумение, съдът го потвърждава с определение, с което обезсилва съдебното решение и прекратява делото. Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на решението от АПК, във връзка с чл. 63Чл. 63. ⚖️ Практика (8) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) (1) Районният съд разглежда делото в състав от един съдия и се произнася с решение. (2) С решението си съдът може да: 1. отмени акта по чл. 58д; 2. отмени наказателното постановление и да предупреди нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание; 3. отмени акта по чл. 58д и да прекрати административнонаказателното производство; 4. измени акта по чл. 58д; 5. потвърди акта пов от ЗАНН,

Административен съд – Варна Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 834/07.07.2025 г. на Районен съд – Варна, постановено по АНД № 46/2025 година, в частта в която е потвърдено наказателно постановление № ПЕК-111/17.09.2024 г. на директора на РЗИ – Варна по санкциониране на „Амбулатория за първична извънболнична медицинска помощ – индивидуална практика д-р Д.Д.“ ЕООД с имуществена санкция от 500,00 лева на основание чл. 229, ал.3Чл. 229. ⚖️ Практика (10) (1) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Който наруши разпоредбите на този закон или нормативните актове по прилагането му извън случаите по чл. 209 - чл. 228в, се наказва с глоба от 100 до 600 лв., а при повторно извършване на същото нарушение - от 500 до 3000 лв. (2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 200 до 600 лв., а при повторно нарушение - от 600 до 2000 лв. (3) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв., а при повторно нарушение - от 2000 до 5000 лв. от ЗЗ във вр. с чл. 12, ал. 1Чл. 12. ⚖️ Практика (11) (1) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Органи на държавния здравен контрол са главният държавен здравен инспектор на Република България, регионалните здравни инспекции и Националният център по радиобиология и радиационна защита (НЦРРЗ). (2) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Държавният здравен контрол се извършва от държавни здравни инспектори в Министерството на здравеопазването, регионалните здравни инспекции и НЦРРЗ. Държавните здравни инспектори в Министерството на здравеопазването и регионалните здравни инспекции са държавни служители. (3) Държавните здравни инспектори не могат да упражняват под каквато и да е форма дейност, която подлежи на държавен здравен контрол. от Наредба № 1/09.02.2015 г. Решението не подлежи на обжалване или протестиране. Председател :

Членове:

Източник: Оригинален файл (Ключова дума: рзи)