Р Е Ш Е Н И Е

№ 241

гр.София, 22.04.2024 г.


Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на
петнадесети април две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Василка Илиева
ЧЛЕНОВЕ: Борис Р. Илиев
Ерик Василев

при секретаря Ани Давидова и прокурора
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 5133/ 2023 г.
за да постанови решението, взе предвид следното:

Производството е по чл.290Чл. 290. ⚖️ Практика (19) (1) Жалбата се разглежда от тричленен състав на Върховния касационен съд в открито заседание. (2) Върховният касационен съд проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания. (3) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Решението по ал. 2 не представлява задължителна съдебна практика. Уеднаквяване на практиката ГПК.
С определение № 792/ 22.02.2024 г., постановено по настоящето дело, по касационна жалба на „Летище София“ ЕАД, гр.София, е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 3866 от 13.07.2023 г. по гр.д.№ 13136/ 2022 г., с което по предявените от К. Г. У. против касатора искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1 и т.3 КТ, е признато за незаконно и е отменено уволнението на ищеца, извършено със заповед № ДП – 26/ 07.12.2020 г. на изпълнителния директор на „Летище София“ ЕАД; ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 7 441,20 лв – обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за времето от 08.12.2020 г. до 08.06.2021 г., ведно със законната лихва от 22.01.2021 г. до окончателното изплащане; отхвърлен е предявеният от „Летище София“ ЕАД против К. Т. У. насрещен иск, квалифициран по чл.221 ал.2 КТ за заплащане на сумата 1 240,32 лв – обезщетение при прекратяване на трудово правоотношение поради дисциплинарно уволнение, ведно със законната лихва от 20.04.2021 г. и е разпределена и отговорността за разноските по делото.
Обжалването е допуснато при условията на чл.280 ал.1 т.3Чл. 280. ⚖️ Практика (117) (4) Ответникът може да подаде пред съответния апелативен съд молба за преразглеждане на решението, постановено в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес, при условията и по реда на чл. 18 от Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, изменен с Регламент (ЕС) 2015/2421 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 861/2007 за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и Регламент (ЕО) № 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане (ОВ, L 341/1 от 24 декември 2015 г.). (5) Съдът изпраща препис от молбата за преразглеждане на другата страна, която в едноседмичен срок от получаването му може да подаде отговор. (6) Молбата за преразглеждане се разглежда в закрито заседание. Съдът, ако прецени за необходимо, може да разгледа молбата в открито заседание. (7) Решението по молбата за преразглеждане не подлежи на обжалване. Изпълнение на чуждестранни актове въз основа на Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и въз основа на Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания ГПК по материалноправния въпрос съставлява ли виновно извършено нарушение на трудовата дисциплина неявяването от страна на работника на работа в период, за който му е бил издаден болничен лист за временна нетрудоспособност, който болничен лист впоследствие е отменен с влязло в сила решение на ТЕЛК.
За да се отговори на въпроса следва да се вземе предвид естеството на временната неработоспособност, правилата, при които възниква и се реализира дисциплинарната отговорност на работници и служители по КТ и установената от Върховния касационен съд съдебна практика в сходни хипотези. Временната неработоспособност на работника или служителя му дава право на отпуск /чл.162 ал.1 КТ,/ който се разрешава от здравните органи /ал.2/ и за времето на което на служителя се изплаща парично обезщетение в срокове и размери, определени от отделен закон /ал.3/. Законът не предполага съгласието на работодателя за ползване на този отпуск, поради което правото възниква от момента, в който отпускът е разрешен от здравните органи. Редът за разрешаване на този отпуск не е уреден в КТ, детайлна уредба на правомощията на здравните органи в това отношение е дадена в Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/, съгласно чл.3 ал.1 от която медицинската експертиза на временната неработоспособност се извършва от лекуващия лекар/лекар по дентална медицина, от лекарските консултативни комисии /ЛКК/, от териториалните експертни лекарски комисии /ТЕЛК/ и от Националната експертна лекарска комисия /НЕЛК/. Временна неработоспособност е налице в случаите, при които осигуреното лице не може или е възпрепятствано да работи поради определени причини, при което отпускът поради временна неработоспособност се оформя с болничен лист по образец, издаван за времето от първия ден на настъпване на временната неработоспособност до нейното възстановяване или до установяване на трайно намалена работоспособност от ТЕЛК /чл.6 ал.1, 2 и 3 НМЕ/. Контролът върху актовете, издавани от органите на медицинската експертиза, е уреден в чл.101Чл. 101. ⚖️ Практика (3) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г.) За установяване на временна неработоспособност, за установяване на вида и степента на увреждане на деца до 16-годишна възраст и на лица, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване, и за установяване степента на трайно намалена работоспособност на лица в трудоспособна възраст, както и за потвърждаване на професионална болест се извършва медицинска експертиза. (2) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Медицинската експертиза се организира и ръководи от министъра на здравеопазването и от регионалната здравна инспекция. (3) (Нова - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г.) При извършване на експертиза на временната неработоспособност се прави преценка и дали здравословното състояние на лицето позволява явяването му пред разследващите органи или пред органите на съдебната власт, когато се налага явяване пред тези органи през периода на временната неработоспособност. (4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г.) Видът и степента на увреждане и степента на трайно намалена работоспособност се определят в проценти спрямо възможностите на здравия човек. (5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г.) Видът и степента на увреждане на лицата, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване, се определят пожизнено. Преосвидетелстването на тези лица може да се извърши по тяхно искане или по искане на контролните органи на медицинската експертиза. (6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г.) На лицата по ал. 4, които упражняват трудова дейност, се определя степен на трайно намалена работоспособност, ако не са определени вид и степен на увреждане. (7) (Предишна ал. 6, изм. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г.) Принципите и критериите на медицинската експертиза, редът за установяване на временна неработоспособност, видът и степента на увреждане, степента на трайно намалена работоспособност, потвърждаване на професионална болест, както и условията и редът за извършване на медицинска експертиза по чл. 103, ал. 3 се определят с наредба на Министерския съвет. и сл. от Закона за здравето. Обжалванията и възраженията от страна на заинтересованите лица и органи се правят в 14 – дневен срок, като по жалби срещу решенията на лекуващ лекар се произнася ЛКК, срещу решенията на ЛКК се произнася ТЕЛК, срещу решенията на ТЕЛК се произнася НЕЛК, а решенията на НЕЛК подлежат на съдебен контрол по реда на АПК. По аргумент от чл.112 ал.9Чл. 112. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) Обжалванията и възраженията от страна на заинтересованите лица и органи (освидетелстваните, осигурителите, НОИ, Агенцията за социално подпомагане, Агенцията за хората с увреждания и органите на медицинската експертиза на работоспособността) се правят: 1. срещу решенията на лекуващия лекар - в 14-дневен срок от получаването им пред лекарската консултативна комисия; 2. (доп. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г.) срещу решенията на ЛКК и центровете за спешна медицинска помощ - в 14-дневен срок от получаването им пред ТЕЛК; 3. (изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г., изм. - ДВ, бр. 40 от 2012 г.) срещу решенията на ТЕЛК - в 14-дневен срок от получаването им пред НЕЛК; 4. (изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г., а относно замяната на думите "Софийския градски съд" с "Административния съд - град София" - в сила от 01.03.2007 г., изм. - ДВ, бр. 104 от 2013 г., в сила от 04.01.2014 г.) срещу решенията на НЕЛК - пред административния съд, в чийто район се намира постоянният или настоящият адрес на жалбоподателя по реда на Административнопроцесуалния кодекс. (2) Заинтересованите лица и организации (освидетелстваните, осигурителите, териториалните поделения на НОИ и НЗОК) могат да обжалват в 14-дневен срок решения на ЛКК, с които се нарушават изискванията и редът при издаване на експертни решения за временна неработоспособност, и пред регионалния съвет по от Закона за здравето, обжалването на решението за отпуск поради временна неработоспособност не спира изпълнението му, следователно работникът или служителят не е длъжен да се явява на работа и това неявяване не съставлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.186 КТ. Ако обаче актът на съответния здравен орган бъде отменен по реда на чл.112Чл. 112. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) Обжалванията и възраженията от страна на заинтересованите лица и органи (освидетелстваните, осигурителите, НОИ, Агенцията за социално подпомагане, Агенцията за хората с увреждания и органите на медицинската експертиза на работоспособността) се правят: 1. срещу решенията на лекуващия лекар - в 14-дневен срок от получаването им пред лекарската консултативна комисия; 2. (доп. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г.) срещу решенията на ЛКК и центровете за спешна медицинска помощ - в 14-дневен срок от получаването им пред ТЕЛК; 3. (изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г., изм. - ДВ, бр. 40 от 2012 г.) срещу решенията на ТЕЛК - в 14-дневен срок от получаването им пред НЕЛК; 4. (изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г., а относно замяната на думите "Софийския градски съд" с "Административния съд - град София" - в сила от 01.03.2007 г., изм. - ДВ, бр. 104 от 2013 г., в сила от 04.01.2014 г.) срещу решенията на НЕЛК - пред административния съд, в чийто район се намира постоянният или настоящият адрес на жалбоподателя по реда на Административнопроцесуалния кодекс. (2) Заинтересованите лица и организации (освидетелстваните, осигурителите, териториалните поделения на НОИ и НЗОК) могат да обжалват в 14-дневен срок решения на ЛКК, с които се нарушават изискванията и редът при издаване на експертни решения за временна неработоспособност, и пред регионалния съвет по от Закона за здравето, защото не са били налице предпоставки за издаването му, въпросът за реализиране на дисциплинарната отговорност на работника или служителя се поставя в зависимост от неговата добросъвестност. Както е прието в решение № 330/ 05.11.2013 г. по гр.д.№ 1220/ 2013 г., IV г.о., ВКС, когато работникът или служителят не се явява на работа поради заболяване, което е удостоверено с надлежен документ, издаден от компетентния здравен орган, който е разрешил ползването на отпуск поради временна неработоспособност, не е осъществен състав на дисциплинарно нарушение. Ако решението за отпуск поради временна неработоспособност е обжалвано и е отменено, но решението на горестоящия орган не е влязло в сила, работодателят не може да приеме, че работникът или служителят е бил длъжен да се явява на работа. След като влезе в сила актът за отмяна на решението на съответния здравен орган, разрешил отпуск поради временна неработоспособност, по обвързващ начин е установено, че за съответния период за неявяване на работа работникът или служителят е бил длъжен да се явява на работа /решение № 60254/ 16.12.2021 г. по гр.д.№ 978/ 2021 г., III г.о., ВКС/. В този случай неявяването му на работа съставлява неизпълнение на трудовите му задължения, като дали за него от работника или служителя може да се търси дисциплинарна отговорност, във всеки конкретен случай се прави преценка за наличието на вина. Според установените обстоятелства за причината за отмяна на акта, разрешаващ отпуска, поведението на работника или служителя и това на работодателя, се преценява налице ли е добросъвестност у работника или служителя. Ако той не е недобросъвестен, неизпълнението на трудовите му задължения не е виновно, тъй като работникът или служителят се е доверил на преценка на компетентен здравен орган, който единствен може да решава въпроса налице ли е временна неработоспособност. Ако е бил недобросъвестен, работникът или служителят носи отговорност за неявяването си на работа в периода, в който с отменения акт му е бил разрешен отпуск поради временна неработоспособност.
В обжалваното решение въпросът, по който е допуснато касационно обжалване, е намерил друго разрешение. Въззивният съд е приел, че от момента на издаване на болничен лист работникът има право на отпуск за времена неработоспособност, което се упражнява занапред, но ако листът бъде отменен, правото на отпуск отпада с обратна сила. Фактически ползваният отпуск в тази хипотеза представлявал неизпълнение на задължението за явяване на работа, но листът, макар отменен, изключвал вината на работника. Разрешението е дадено в нарушение на материалния закон /касационно основание по чл.281 т.2 пр.2Чл. 281. ⚖️ Практика (12) Касационната жалба се подава, когато: 1. решението е нищожно; 2. решението е недопустимо; 3. решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Спиране на изпълнението на въззивното решение ГПК/, тъй като вината на работника се изключва не във всички случай, а само ако той е бил добросъвестен. Въззивното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, следва да бъде отменено, а спорът - да бъде разрешен по същество от настоящата инстанция, тъй като не се налага извършване на допълнителни съдопроизводствени действия /арг. чл.293 ал.3Чл. 293. ⚖️ Практика (17) (1) Върховният касационен съд оставя в сила или отменя частично или изцяло обжалваното решение. (2) Решението се отменя като неправилно, когато е нарушен материалният закон или са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила или решението е необосновано. (3) Съдът връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд само ако се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия. (4) Когато обжалваното решение е нищожно или недопустимо, прилагат се правилата на ГПК/.
Установено е по делото, че въз основа на трудов договор № 233/ 14.03.2012 г., изменен с допълнително споразумение от 28.06.2012 г., ищецът изпълнявал при ответника длъжността „работник поддръжка сгради“. На 07.12.2020 г. представител на ответника издал заповед № ДП-26 /връчена на ищеца на същата дата при отказ/, с която наложил на работника дисциплинарно наказание „уволнение“ за следните нарушения на трудовата дисциплина: неявяване на работа в периода 23.05.2020 г. – 01.06.2020 г. без да представи оправдателен документ; болничен лист № Е. и болничен лист № Е 20201406964 били отменени с влязло в сила експертно решение на ТЕЛК; за периода от 01.01.2019 г. до 30.09.2020 г. работникът имал положен труд в 159 дни, ползвал е 68 дни отпуск и 180 дни отпуск поради времена неработоспособност. В заповедта било посочено, че поведението на работника съставлява неизпълнение на възложената работа, злоупотреба с доверието и и уронване на доброто име на предприятието, както и неизпълнение на други трудови задължения. Болничен лист № Е. бил издаден като продължение на предходен болничен лист въз основа на решение на ЛКК в ДКЦ І -Панагюрище № 0003634/ 04.11.2019 г. и разрешавал на К. У. да ползва отпуск поради времена неработоспособност за период 31.10. – 14.11.2019 г. с диагноза „увреждане на междупрешленните дискове в шийния отдел с радикулопатия“. С доклад от 18.11.2019 г. директор на Дирекция ПСР уведомил изпълнителния директор на ответника, че има съмнения за правомерното издаване на този лист, тъй като на 02.11.2019 г. /събота/ У. се явил на работа, тръгнал си преди приключване на работното време, а в понеделник представил листа с дата 31.10.2019 г. С жалба от 25.11.2019 г. работодателят оспорил този болничен лист пред ТЕЛК, а с експертно решение на ТЕЛК при МБАЛ Пазарджик № 0238/ 16.01.2020 г. листът бил приет за неоснователен издаден, тъй като редовно призовано, лицето не се явило на преглед. В обясненията си до работодателя работникът заявил, че ТЕЛК не е положила усилия да се свърже с него, тъй като изпратила писмото в [населено място], а не по адресната му регистрация в [населено място]. Болничен лист № Е. бил издаден от ЛКК в ДКЦ І - Панагюрище като продължение на предходен болничен лист /удостоверяващ временна неработоспособност за период 12.05 – 25.05.2020 г./ въз основа на решение на ЛКК № 0001807/ 27.05.2020 г. и разрешавал на К. У. да ползва отпуск поради времена неработоспособност за период 23.05. – 01.06.2020 г. с диагноза „остър бронхит, причинен от друг уточнен агент“. С доклад от 29.05.2020 г. изпълняващ длъжността директор на Дирекция ПСР отправил молба до изпълнителния директор на ответника за проверка относно правомерното издаване на този лист. С жалба от 08.06.2020 г. работодателят оспорил този болничен лист пред ТЕЛК, а с експертно решение на ТЕЛК при МБАЛ Пазарджик № 3497/ 31.08.2021 г. листът бил отменен като неоснователен издаден, тъй като нямало рентгенова снимка и преглед при специалист, а само етапна епикриза от 26.05.2020 г. За периода от 01.01.2019 г. до 30.09.2020 г. ищецът представил пред работодателя болнични листове за временна неработоспособност за 242 календарни дни.
Ищецът е оспорил законността на извършеното уволнение с единствен довод, че е бил добросъвестен и че не може да носи отговорност за неоснователно издадените от здравните органи актове, с които му е разрешен отпуск поради временна неработоспособност. Доводи, че не е имал задължение да се явява на работа поради наличието на епидемична обстановка или поради това, че работодателят не е представил график за да докаже, че в процесния период е имал такова задължение, ищецът не е направил в исковата молба. А това са фактически възражения и навеждането им впоследствие е недопустимо, поради което съдът не ги обсъжда. В отговора срещу исковата молба работодателят е възразил, че поведението на работника е безотговорно и нелоялно, даващо лош пример на колегите си, оказвайки демотивиращ ефект върху останалите работници, които е трябвало да поемат изпълнението на задълженията му по време на отсъствията му. Следователно спорът по делото е концентриран именно върху факта добросъвестно или не работникът не се е явил на работа в периодите, в които му е бил разрешен отпуск за временна неработоспособност с впоследствие отменените болнични листове.
При установеното по делото съдът намира, че работникът не е бил добросъвестен. Ищецът не е оспорил обстоятелството, посочено в доклад от 18.11.2019 г. на директор на Дирекция ПСР до изпълнителния директор на ответника, че на 02.11.2019 г. У. се явил на работа, тръгнал си преди приключване на работното време, а в понеделник представил болничен лист № Е., продължение на предходен болничен лист и разрешаващ на К. У. да ползва отпуск поради времена неработоспособност за период 31.10. – 14.11.2019 г. Вярно е, че продължението на болничния лист се издава винаги от деня, в който лицето е следвало да се яви на работа по предхождащия болничен лист, независимо че той може да е неработен за лицето /чл.9 ал.1 НМЕ/, но в случая работникът е бил на работа, т.е. с поведението си е демонстрирал, че е работоспособен. Аргументът, че болничният лист е отменен не за друго, а поради ненамирането на ищеца от ТЕЛК, е несъстоятелен, тъй като самият ищец е посочил адрес при издаване на болничния лист в [населено място], бил е редовно призован от ТЕЛК на този адрес и не се е явил на преглед. ТЕЛК няма задължение да го издирва на територията на страната. Вторият болничен лист е отменен от ТЕЛК поради липса на каквито и да е данни при издаването му работникът да е бил в състояние на временна неработоспособност. И двата листа, както и основният лист, който е продължен с болничен лист № Е., са издадени от ЛКК в лечебно заведение в [населено място], макар самият ищец да твърди в исковата си молба, че от 2012 г. е започнал работа в София и не живее на стария си адрес, без да сочи причина, поради която търси медицинска помощ за заболявания като бронхит или увреждане на междупрешленни дискове в лечебно заведение извън местоживеенето си. Съпоставено с обстоятелството, че в продължение на 21 месеца преди уволнението работникът фактически е полагал труд значително по малко дни от дните, в които не се е явявал на работа, без да му е призната трайна неработоспособност, дава основание на съда да счете, че той не е бил добросъвестен. Поради това извършеното уволнение е законно, исковете за отмяната му и за заплащане на обезщетение за оставане без работа са неоснователни, а основателен е насрещният иск за заплащане на обезщетение при дисциплинарно уволнение.
По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение на Софийски градски съд № 3866 от 13.07.2023 г. по гр.д.№ 13136/ 2022 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от К. Г. У., ЕГН [ЕГН], [населено място], ул.“***“ № 24 против „Летище София“ ЕАД, гр.София, бул.“Христофор Колумб“ № 1, ЕИК 121023551 искове за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № ДП – 26/ 07.12.2020 г. на изпълнителния директор на „Летище София“ ЕАД и за заплащане на сумата 7 441,20 лв – обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за времето от 08.12.2020 г. до 08.06.2021 г., ведно със законната лихва от 22.01.2021 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА К. Г. У., ЕГН [ЕГН], [населено място], ул.“***“ № 24 да заплати на „Летище София“ ЕАД, гр.София, бул.“Христофор Колумб“ № 1, ЕИК 121023551 на основание чл.221 ал.2 КТ сумата 1 240,32 лв /хиляда двеста и четиридесет лева, тридесет и две стотинки/ – обезщетение при прекратяване на трудово правоотношение поради дисциплинарно уволнение, ведно със законната лихва от 20.04.2021 г. до окончателното изплащане и 7 533,82 лв /седем хиляди петстотин тридесет и три лева, осемдесет и две стотинки/ разноски по делото за всички инстанции.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: