РЕШЕНИЕ № 6514 София, 15.06.2026 г. по дело 2083/2026 - ВАС

РЕШЕНИЕ № 6514 София, 15.06.2026 г.

РЕШЕНИЕ
№ 6514
София, 15.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на двадесети май две хиляди двадесет и шеста година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТОДОР ТОДОРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВЕСЕЛА НИКОЛОВА
БОЙКА ТАБАКОВА
при секретарСветослава Огнянова и с участието на прокурора Веселин Найденов изслуша докладваното от председателя Тодор Тодоров по административно дело № 2083/2026 г.
Производството е по чл. 208Чл. 208. ⚖️ Практика (7) На касационно оспорване изцяло или в отделни негови части подлежи първоинстанционното съдебно решение. Касационни основания и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса - Силистра, чрез процесуален представител В. Ц. Петрова, против Решение № 3 от 5.01.2026 г., постановено по адм. дело № 232/2025 г. по описа на Административен съд – Силистра. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3Чл. 209. ⚖️ Практика (27) Касационна жалба или касационен протест се подава, когато решението е: 1. нищожно; 2. недопустимо; 3. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Право на касационно оспорване от АПК. Претендират се разноски.
Ответникът по касационната жалба – „АПИМП-ИП-Д-р С. Топал“ ЕООД, чрез адвокат В. М. Глинджурска, дава отговор, в който счита същата за неоснователна. Претендира разноски.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1Чл. 210. ⚖️ Практика (1317) (1) Право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. (2) Лицата, спрямо които решението има сила, имат право да го обжалват, когато то е неблагоприятно за тях, макар и да не са участвали в делото. (3) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава касационен протест. Срок за касационно оспорване от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1Чл. 211. ⚖️ Практика (429) (1) Жалбата се подава до Върховния административен съд чрез съда, който е постановил решението, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено. (2) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава протест до Върховния административен съд чрез съда, постановил решението, в едномесечен срок от деня, в който то е постановено. (3) Лицата по чл. 210, ал. 2 могат да обжалват решението до момента на влизането му в сила за страните по делото. Форма и съдържание на жалбата и протеста от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2Чл. 218. ⚖️ Практика (27) (1) Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението. (2 ) За валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Доказателства от АПК е неоснователна.
Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Силистра е Заповед за налагане на санкции № РД-0912-57/23.06.2025 г. на директора на РЗОК – Силистра, с която са определени финансови неустойки в общ размер на 150 лв. на основание чл. 76, ал. 3Чл. 76. ⚖️ Практика (183) (Отм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., нов - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) В случай че арбитражната комисия потвърди констатациите на длъжностното лице по чл. 72, ал. 2, се прилагат санкциите, предвидени в договора между РЗОК и изпълнителя на медицинска или на дентална помощ. (2) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Санкциите се налагат със заповед на управителя на НЗОК, съответно на директора на РЗОК, която се издава в срок до един месец от уведомяването от страна на арбитражната комисия на управителя на НЗОК, съответно на директора на РЗОК, че са потвърдени констатациите на длъжностното лице по чл. 72, ал. 2, и се съобщава на лицето - обект на проверката. Когато нарушението е установено от длъжностни лица-контрольори на РЗОК, предложението до управителя на НЗОК за издаването и се прави от директора на съответната РЗОК. (3) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) В случай че арбитражната комисия не се произнесе с решение в срока по чл. 75, ал. 7 или е налице равен брой гласове, поради което не е налице прието решение, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, издава мотивирана заповед, с която може да наложи санкциите. (4) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2024 г., в сила от 01.05.2024 г.) В случай че съответните районни колегии на съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина, на съответните регионални колегии на съсловните организации на магистър-фармацевтите, на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти или на лекарските асистенти не са посочили свои представители в сроковете по чл. 75, ал. 6 за създаване на арбитражна комисия, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, издава мотивирана заповед, с която може да наложи санкциите, без да е необходимо становището по чл. 74, ал. 4 да бъде разглеждано от такава комисия. (5) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Санкциите подлежат на съдебно обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. ЗЗО, чл. 473, ал. 3 НРД за МД 2023-2025 г.
От фактическа страна по делото е установено, че между „АПИМП-ИП-Д-р С. Топал“ ЕООД – изпълнител на първична извънболнична медицинска помощ, и РЗОК – Силистра е сключен Индивидуален договор № 1901-86/02.10.2023 г. за оказване на първична извънболнична медицинска помощ. Със Заповед № РД-09-11-98/23.04.2025 г. директорът на РЗОК – Силистра е разпоредил извършването на пълна проверка на лечебното заведение. Резултатите от проверката са обективирани в Протокол № РД-13-04-100/30.04.2025 г., в който са констатирани три нарушения на чл. 142, ал. 1, т. 1 и чл. 453, ал. 1, т. 1 от НРД за медицинските дейности 2023–2025 г.
Според контролните органи, при извършени през 2025 г. профилактични прегледи по програма „Детско здравеопазване“ на три здравноосигурени лица не са били назначени и отразени изискуемите медико-диагностични изследвания, предвидени за съответните възрастови групи.
По отношение на ЗОЛ С. К. е установено, че през 2024 г., когато детето е било включено в пациентската листа на лечебното заведение, са му били поставени пропуснати задължителни имунизации за [възраст]. На 15.04.2025 г. и 29.04.2025 г. са извършени изследвания на кръв и урина, а на 29.04.2025 г. е проведен профилактичен преглед, при който резултатите са били отразени в амбулаторния лист.
Относно ЗОЛ И. А. е установено, че през 2024 г., когато детето навършва [възраст], е извършено изследване на ПКК на 9.01.2024 г. На 25.04.2025 г. е проведен профилактичен преглед, придружен от изследвания на кръв и урина, извършени на същата дата.
По отношение на ЗОЛ Е. Р. е установено, че през 2024 г., когато детето навършва [възраст], е извършен профилактичен преглед на 26.02.2024 г., а назначените изследвания са проведени на 7.03.2024 г. На 25.04.2025 г. е осъществен нов профилактичен преглед, а на 28.04.2025 г. и 5.05.2025 г. са извършени съответните лабораторни изследвания.
С възражение от 9.05.2025 г. „АПИМП-ИП-Д-р С. Топал“ ЕООД е оспорил констатациите в протокола, като е поддържал, че съгласно Наредба № 8/03.11.2016 г. и Приложение № 12 към НРД 2023–2025 г. профилактичните прегледи и изследванията следва да бъдат извършени в календарната година, през която детето достига съответната възраст, а не след нейното навършване.
Спорът е разгледан от Арбитражната комисия към РЗОК – Силистра, която с Протокол № 3/22.05.2025 г. не е достигнала до решение поради липса на необходимото мнозинство.
За да отмени оспореният индивидуален административен акт Административен съд – Силистра е приел, че обективираните в него нарушения за недоказани от административния орган. Според съда разпоредбите на Наредба № 8/2016 г. и Приложение № 12 към НРД 2023–2025 г. следва да се тълкуват в смисъл, че изследванията за 7, 10, 13 и 16-годишна възраст се извършват в календарната година, през която детето достига съответната възраст, а не след фактическото ѝ навършване. Установено е, че и за трите деца са били извършени профилактични прегледи и са били назначени и проведени изискуемите медико-диагностични изследвания в релевантните периоди. Съдът е приел, че липсва неизпълнение на задължение за назначаване на изследвания, тъй като резултатите от тях обективно могат да бъдат получени след датата на прегледа, а в конкретните случаи изследванията са били назначени и извършени преди или непосредствено след профилактичните прегледи. Поради липса на доказано бездействие относно извършването на профилактичните прегледи и назначаването на задължителните изследвания съдът е приел, че материалният закон е приложен неправилно от административния орган и е отменил заповедта на директора на РЗОК – Силистра като материално незаконосъобразна и постановена в несъответствие с целта на закона.
Обосновани са изводите на първоинстанционния съд, че спорните въпроси по делото са именно относно това в кой момент трябва да бъде проведен профилактичният преглед на децата – дали в рамките на календарната година, през която са достигнали съответната нормативно определена възраст или в рамките на 12 месеца. Необходимо е също да се уточни дали при извършването на този профилактичен преглед следва задължително да бъдат назначени и отчетени изследвания на кръв, урина и уринен седимент, актуални към датата на прегледа, или е допустимо да се вземат предвид резултати от такива изследвания, извършени в предходен период. Съответно, следва да се прецени и дали имат отношение към профилактичния преглед изследвания, проведени в кратък срок след неговото осъществяване.
Нормата от чл. 142, ал. 1, т.1 от НРД за МД 2023-2025 г. установява общото задължение на общопрактикуващия лекар да изпълнява дейностите, включени в програмите „Детско здравеопазване“ и „Майчино здравеопазване“, както и останалите предвидени профилактични дейности. Същата обаче не съдържа конкретна регламентация относно момента на извършване на профилактичния преглед на детето, нито урежда изискванията относно назначаването и отчитането на лабораторните изследвания във връзка с този преглед. Поради това тя не дава пряк отговор на въпроса дали профилактичният преглед следва да бъде извършен в календарната година, през която детето навършва съответната възраст, както и дали изследванията на кръв, урина и уринен седимент трябва да бъдат актуални към датата на прегледа или могат да бъдат извършени в период преди или след него. За разрешаването на тези въпроси следва да бъдат анализирани специалните разпоредби, уреждащи съдържанието и условията за изпълнение на дейностите по програмата „Детско здравеопазване“.
В тази връзка Административен съд – Силистра правилно е анализирал смисъла на предвидената в Приложение № 1 към Наредба № 8 от 03.11.2016 г. за профилактичните прегледи и диспансеризацията периодичност на профилактичните прегледи, а именно „един път за календарна година“. Настоящият състав споделя извода на първоинстанционния съд, че тази формулировка се отнася до календарната година, през която детето навършва съответната възраст, посочена в приложението. Доколкото календарната година обхваща периода от 1 януари до 31 декември, профилактичен преглед, извършен в рамките на този период, следва да се приеме за проведен в съответствие с нормативните изисквания.
Процесните санкции са наложени във връзка с три здравноосигурени лица.
Несъмнено, специалните разпоредби, обективирани в Наредба № 8 и Приложение № 1, както и Приложение № 12 към НРД за МД 2023-2025, посочват конкретно периода, в който следва да се извършат медико-диагностичните изследвания. За код на диагнозата ZOO.3, периодът следва да бъде: изследване на ПКК – поне 8 показателя и урина (химично изследване и седимент) - на 7-, на 10-, на 13- и на 16-годишна възраст. Изследванията следва да бъдат извършени заедно, а не поотделно, за което сочи използването на съюза „и“ в цитираните по-горе разпоредби.
Ирелевантно за настоящия спор и по-конкретно относно законосъобразността на админситративния акт, е дали изследванията са извършени преди или след проверката, извършена от административния орган, както е обсъдил първоинстанционният съд.
Следва да се прави разграничение между периодичността на профилактичния преглед и тази на медико-диагностичните изследвания. Докато профилактичният преглед по код МКБ Z00.3 се извършва веднъж за календарна година, медико-диагностичните изследвания са обвързани с навършването на определена възраст – 7, 10, 13 и 16 години. От систематичното тълкуване на Приложение № 1 към Наредба № 8 следва, че за извършването на изследванията е релевантен периодът, през който детето е на съответната възраст, а не календарната година, в която тя е навършена. В тази връзка, неправилен е и доводът на касатора, че съгласно нормативната уредба изследванията следва да се извършат към момента на профилактичния преглед, а не „много преди или след това“.
По отношение на ЗОЛ С. К. е установено, че същият е роден на [дата]. Съобразно предвиденото в Приложение № 1 към Наредба № 8 от 03.11.2016 г., медико-диагностичните изследвания, дължими при навършване на [възраст], е следвало да бъдат извършени в периода от 14.08.2024 г. до 14.08.2025 г. От събраните по делото доказателства се установява, че съответните изследвания са проведени в рамките на посочения период, поради което не е налице нарушение на нормативните изисквания.
По отношение на ЗОЛ И. А. е установено, че лицето е родено на [дата]. Съответно медико-диагностичните изследвания, предвидени за [възраст], е следвало да бъдат извършени в периода от 18.06.2024 г. до 18.06.2025 г. Данните по делото сочат, че необходимите изследвания са били проведени в рамките на този период, поради което и по отношение на това лице не се установява неизпълнение на нормативно установените задължения.
По отношение на ЗОЛ Е. Р. е установено, че същият е роден на [дата]. Съгласно Приложение № 1 към Наредба № 8, изследванията на пълна кръвна картина и урина, дължими при навършване на [възраст], е следвало да бъдат извършени в периода от 09.05.2024 г. до 09.05.2025 г. От доказателствата по делото се установява, че тези изследвания са извършени в рамките на посочения срок, поради което и по отношение на това лице не се констатира нарушение.
Съгласно Приложение № 1 към Наредба № 8, при навършване на [възраст] възраст следва да бъдат извършени и изследвания на кръвна захар, триглицериди, HDL-холестерол и LDL-холестерол. В случая тези медико-диагностични изследвания са проведени на 28.04.2025 г., тоест в рамките на нормативно определения период, поради което задължението е изпълнено надлежно и в срок.
Неотносими към предмета на настоящия спор са доводите, свързани с изпълнението на изискванията по отношение на задължителните имунизации. Същите не са послужили като фактическо или правно основание за налагане на процесните финансови неустойки, поради което не следва да бъдат обсъждани при преценката за законосъобразност на оспорения административен акт.
По отношение на цитираното от Административен съд – Силистра Решение № 6408 от 13.06.2025 г. по адм. д. № 9800/2024 г. на ВАС, VI о., следва да се отбележи, че същото е постановено при различна фактическа и нормативна уредба. Предмет на разглеждане в него са профилактичните прегледи на здравноосигурени лица над 18-годишна възраст, за които общопрактикуващият лекар извършва профилактичен преглед и назначава медико-диагностични изследвания съобразно вида и периодичността, определени в приложения № 12 и № 12а към НРД. Касае се за профилактични прегледи с код по МКБ Z00.0, при които нормативната уредба предвижда извършването на определени изследвания като елемент от самия профилактичен преглед. В този смисъл и изводите, направени в посоченото решение, са съобразени със спецификата на регламентираните за тази възрастова група дейности.
Настоящият спор се отнася до профилактични прегледи на лица на възраст от 7 до 18 години, за които приложимата нормативна уредба съдържа различна регламентация. Съгласно Приложение № 1 към Наредба № 8 от 03.11.2016 г., профилактичният преглед включва снемане на анамнеза и подробен статус, измерване на ръст, тегло и гръдна обиколка, измерване на артериално налягане и оценка на физическото развитие на детето. В съдържанието на прегледа не е предвидено изрично задължение медико-диагностичните изследвания да бъдат извършени или назначени едновременно с неговото провеждане.
Наред с това нормативният акт урежда самостоятелно периодичността на профилактичните прегледи и тази на медико-диагностичните изследвания. Профилактичният преглед се извършва веднъж в календарната година, докато за определени възрастови групи са предвидени конкретни изследвания за оценка на развитието на детето. Това законодателно разграничение обосновава извода, че двете дейности, макар и насочени към цялостната оценка на здравословното състояние на детето, не следва автоматично да бъдат възприемани като неразривно свързани по отношение на момента на тяхното осъществяване. Липсата на изрична разпоредба, която да изисква изследванията да бъдат извършени едновременно с профилактичния преглед или към датата на неговото провеждане, не позволява чрез тълкуване да се въведе подобно изискване.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2Чл. 221. ⚖️ Практика (114) (1) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Върховният административен съд оставя в сила решението или го отменя в оспорваната му част, ако е неправилно. Когато Върховният административен съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. (3) Когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган. (4) Когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато административният орган отмени подзаконовия административен акт, Върховният административен съд обезсилва постановеното съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. Когато прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на някоя от страните, съдът постановява решение по съществото на касационното оспорване. (6) (Предишна ал. 5- ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато решението е нищожно, Върховният административен съд обявява нищожността му изцяло и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато пред Върховния административен съд е сключено споразумение, съдът го потвърждава с определение, с което обезсилва съдебното решение и прекратява делото. Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на решението, изр. първо, предл. първо от АПК Върховният административен съд, шесто отделение:

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3 от 5.01.2026 г., постановено по адм. дело № 232/2025 г. по описа на Административен съд – Силистра.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ТОДОР ТОДОРОВ секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ ВЕСЕЛА НИКОЛОВА
/п/ БОЙКА ТАБАКОВА