РЕШЕНИЕ № 6721 София, 17.06.2026 г. по дело 2305/2026 - ВАС

РЕШЕНИЕ № 6721 София, 17.06.2026 г.

РЕШЕНИЕ
№ 6721
София, 17.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди двадесет и шеста година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИБИЛА СИМЕОНОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЮЛИЯ ТОДОРОВА
СЛАВ БАКАЛОВ
при секретарМариана Салджиева и с участието на прокурора Виржиния Димитрова изслуша докладваното от председателя Сибила Симеонова по административно дело № 2305/2026 г.
Производството е по реда на чл. 208Чл. 208. ⚖️ Практика (7) На касационно оспорване изцяло или в отделни негови части подлежи първоинстанционното съдебно решение. Касационни основания и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по две касационни жалби, подадени съответно от директора на Районната здравноосигурителна каса (РЗОК) – Варна, чрез процесуален представител Й. Й. и от ЕТ „Амбулатория за индивидуална практика за специализирана медицинска помощ - д-р А. Димбарчева“, чрез адв. И. Златев, срещу Решение № 13420/02.12.2025 г., постановено по адм. дело № 1184/2025 г. по описа на Административен съд – Варна.
В първата касационна жалба от директора на РЗОК - Варна, решението се оспорва в частта му, с която е отменена Заповед за налагане на санкции № РД-11-616/7/12.05.2025 г., издадена от директора на РЗОК - Варна, в частта по т. 2, с която на основание чл. 459, ал. 1 от Национален рамков договор за медицинските дейности (НРД за МД) 2023 - 2025 г. за нарушение на чл. 126, ал. 2 от НРД за МД 2023 - 2025 г. на лечебното заведение е наложена санкция „финансова неустойка“ в размер на 100 лв. Излага доводи, че решението, в оспорената част, е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон - касационни отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3Чл. 209. ⚖️ Практика (27) Касационна жалба или касационен протест се подава, когато решението е: 1. нищожно; 2. недопустимо; 3. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Право на касационно оспорване от АПК. Развива подробни съображения в тази насока. Претендира разноски за двете съдебни инстанции, включително юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – ЕТ „Амбулатория за индивидуална практика за специализирана медицинска помощ - д-р А. Димбарчева“, в писмен отговор, оспорва основателността на касационната жалба.
С втората касационна жалба, подадена от ЕТ „Амбулатория за индивидуална практика за специализирана медицинска помощ - д-р А. Димбарчева“, се иска отмяна на първоинстанционното решение, в частта му, с която жалбата на лечебното заведение срещу Заповед за налагане на санкции № РД-11-616/7/12.05.2025 г., издадена от директора на РЗОК - Варна, в частта по т. 1, е отхвърлена. Изложени са съображения, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3Чл. 209. ⚖️ Практика (27) Касационна жалба или касационен протест се подава, когато решението е: 1. нищожно; 2. недопустимо; 3. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Право на касационно оспорване от АПК, а именно, че в оспорената част, първоинстанционният съдебен акт е неправилен. Намира извода на съда за недоказаност на твърденията, че лекарствата са се намирали в друго помещение и не представляват част от оборудването на амбулаторията, за погрешен. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът - директор на РЗОК - Варна, в писмен отговор, навежда аргументи за неоснователност на касационната жалба.
Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационните жалби. Счита, че първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1Чл. 211. ⚖️ Практика (429) (1) Жалбата се подава до Върховния административен съд чрез съда, който е постановил решението, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено. (2) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава протест до Върховния административен съд чрез съда, постановил решението, в едномесечен срок от деня, в който то е постановено. (3) Лицата по чл. 210, ал. 2 могат да обжалват решението до момента на влизането му в сила за страните по делото. Форма и съдържание на жалбата и протеста от АПК, от страни с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1Чл. 210. ⚖️ Практика (1317) (1) Право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. (2) Лицата, спрямо които решението има сила, имат право да го обжалват, когато то е неблагоприятно за тях, макар и да не са участвали в делото. (3) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава касационен протест. Срок за касационно оспорване от АПК, за които решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
Разгледани по същество на основанията, посочени в тях и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2Чл. 218. ⚖️ Практика (27) (1) Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението. (2 ) За валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Доказателства от АПК, касационните жалби са неоснователни.
При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220Чл. 220. ⚖️ Практика (35) Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Решение по касационното оспорване от АПК, настоящият състав приема от правна страна следното:
Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Заповед за налагане на санкции № РД-11-616/7/12.05.2025 г., издадена от директора на РЗОК - Варна, с която на ЕТ „АИПСИМП - д-р Д. Димбарчева“, на основание чл. 456, ал. 1 от НРД за МД 2023 – 2025 г., за нарушение на чл. 20, ал. 2 и чл. 113 от НРД за МД 2023 – 2025 г. - неспазване на изискванията да има функциониращо и налично в лечебното заведение медицинско и техническо оборудване и обзавеждане съгласно Приложение № 10 „Изисквания на НЗОК за сключване на договор с лечебните заведения за оказване на СИМП“, е наложена санкция „финансова неустойка“ в размер на 100 лв., както и на основание чл. 459, ал. 1 от НРД за МД 2023 – 2025 г., за нарушение на чл. 126, ал. 2 от НРД за МД 2023 – 2025 г. - неспазване на изискването при промяна на графика на обслужване на пациентите изпълнителят на медицинска помощ в срок до 3 календарни дни да уведоми РЗОК и да изпрати актуалния график писмено или по електронна поща, подписан с електронен подпис, е наложена санкция „финансова неустойка“ в размер на 100 лв.
При осъществения контрол за законосъобразност на административния акт и след обсъждане на приетите за установени факти по делото, релевантни за правния спор, първоинстанционният съд е формирал извод, че оспорената заповед е постановена от материално компетентен орган, в изискуемата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Въпреки това, съдът е приел жалбата за частично основателна поради допуснато от административния орган нарушение на материалния закон. Изложил е мотиви в насока, че няма данни описаното в т. 2 от оспорвания административен акт нарушение обективно да е извършено, тъй като липсват конкретни доказателства графикът на оспорващата да е бил променен. По отношение наложената по т. 1 от заповедта санкция, съдът не е установил наличие на основания за нейната отмяна като е възприел изцяло изводите на административния орган.
Решението е правилно.
Първоинстанционният съд е обсъдил относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал фактите от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция.
Тежестта на доказване в процеса е разпределена в съответствие с доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Изводите в съдебното решение са базирани на обоснована преценка на събраните в хода на съдебното производство доказателства и същото е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми.
Към обжалваното съдебно решение са изложени мотиви, в които в съответствие с чл. 172а, ал. 2Чл. 172а. ⚖️ Практика (39) (Нов - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) (1) Решението трябва да съдържа: 1. датата и мястото на постановяването му; 2. посочване на съда, имената на съдията/съдиите, на секретаря и на прокурора, когато той е взел участие в делото; 3. номера на делото, по което се постановява решението; 4. номера и датата на административния акт и наименованието на органа, който го издава; 5. имената, съответно наименованието, на страните; 6. какво постановява съдът; 7. в тежест на кого се възлагат разноските; 8. подлежи ли решението на обжалване, пред кой съд и в какъв срок. (2) Към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. (3) Решението се подписва от съдията/съдиите, взели участие в постановяването му. Когато някой от съдиите не може да го подпише, председателят отбелязва върху решението причините за това. (4) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.07.2026 г.) Когато решението се изготвя в електронна форма, то се подписва с квалифициран електронен подпис и се регистрира в информационната система на съда. Правомощия на съда при нищожност или отмяна на административния акт от АПК са посочени становищата на страните, установените по делото факти и формираните правни изводи по прилагането на закона.
В този смисъл, неоснователни се явяват твърденията на касационния жалбоподател – директор на РЗОК - Варна, за незаконосъобразност на първоинстанционното решение в оспорената част.
По делото няма спор, че между НЗОК и ЕТ „АИПСИМП - д-р Д. Димбарчева“ е сключен Индивидуален договор (ИД) № 030622/17.10.2023 г. за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ.
Разпоредбата на чл. 126, ал. 2 от НРД за МД 2023 – 2025 г. въвежда задължение за изпълнителя на медицинска помощ, при промяна на графика за обслужване на пациентите, в срок до 3 календарни дни да уведоми РЗОК и да изпрати актуалния график писмено или по електронна поща, подписан с електронен подпис. Между страните не е спорно, че между обявения в амбулаторията график и регистрирания в РЗОК такъв има разминаване. Видно от доказателства по делото обаче, несъответствието безспорно се дължи на техническа грешка. За да бъде съставомерно по чл. 126, ал. 2 от НРД за МД 2023 – 2025 г. посоченото противоречие в обявения в амбулаторията и регистрирания в РЗОК график, следва да се дължи на промяна в същия, която да не е съобщена своевременно на органа.
Първоинстанционният съд правилно е заключил, че доколкото в случая липсват конкретни доказателства графикът да е променен, заповедта в тази й част е незаконосъобразна, тъй като не се установява извършването на обективираното в нея нарушение. В настоящия случай няма данни за реално настъпила промяна в графика, което обстоятелство се потвърждава и от свидетелските показания. От приложената по делото декларация по чл. 121, ал. 1, т. 5 от НРД за МД 2023 – 2025 г. става ясно, че в сряда, между 14,30 ч. и 18,30 ч., се извършват както амбулаторни, така и домашни прегледи. Предвид факта, че едновременното извършване на двата вида прегледи, е обективно невъзможно, то обоснован е изводът на съда, че в декларацията е допусната техническа грешка, като съдържанието на едната графа е пренесено неправилно в другата.
Споделят се изводите на първоинстанционния съд и във връзка с установената законосъобразност на заповедта в частта й по т. 1
Съгласно чл. 113 от НРД за МД 2023 - 2025 г. лечебно заведение за СИМП/лечебно заведение за болнична помощ по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, желаещо да сключи договор с НЗОК, следва да отговаря на посочените в глава седма общи условия, както и да има функциониращо и налично в лечебното заведение медицинско и техническо оборудване и обзавеждане съгласно приложение № 10 "Изисквания за сключване на договор с лечебни заведения за оказване на СИМП". По силата на чл. 20, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НРД за МД 2023 - 2025 г. задължителното медицинско и техническо оборудване и обзавеждане следва да е налично не само при сключване на индивидуалния договор, но и по време на изпълнението му. Съобразно санкционната разпоредба на чл. 456, ал. 1 от НРД за МД 2023 - 2025 г., когато изпълнител на извънболнична медицинска помощ наруши изискванията за налично и технически изправно медицинско оборудване и обзавеждане, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, налага санкция "финансова неустойка" в размер от 50 до 150 лв.
В процесния случай, като фактическо основание за налагане на предвидената санкция, са отразени установените липси на лекарствени продукти от първа необходимост – No spa 20 mg и Degan 10 mg (представените са с изтекъл срок на годност). Липсата на лекарствен продукт представлява нарушение на правилата, свързани с наличието в лечебното заведение на необходимото медицинско и техническо оборудване съгласно приложение № 10. Посочените липси са безспорно установени в хода на проверката, за което е съставен протокол № РД-11-616/1/31.03.2025 г., подписан от служителя на РЗОК - Варна и управителя на ЕТ „АИПСИМП - д-р Д. Димбарчева“, без отбелязване на възражения.
Първостепенният съд обосновано не е кредитирал изцяло показанията на свидетелите Д. А. Д. и С. Д. Х., предоставящи информация за наличните в медицинския център и конкретно в амбулаторията, шкафове с медикаменти, като противоречащи на писмените доказателства по делото. От данните по преписката се установява, че проверката е извършена в присъствието на управителя на ЕТ „АИПСИМП - д-р Д. Димбарчева“, който не е възразил срещу констатациите, отразени в протокола, а напротив – потвърдил е в писмена декларация установяването на медикаментите с изтекъл срок на годност.
По отношение размера на наложената по т. 1 от Заповед № РД-11-616/7/12.05.2025 г. санкция, следва да се отбележи, че след като арбитражната комисия, по реда на чл. 75, ал. 7Чл. 75. ⚖️ Практика (104) (Отм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., нов - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) В случаите, когато лицето оспори констатациите на съответното длъжностно лице по чл. 72, ал. 2, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК в 7-дневен срок от получаване на писменото становище по чл. 74, ал. 4 изпраща спора за решаване от арбитражна комисия. Когато констатациите са оспорени пред управителя на НЗОК, спорът се решава от арбитражната комисия на тази РЗОК, с чийто директор изпълнителят на медицинска или дентална помощ - обект на проверката, е сключил договор. (2) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2024 г., в сила от 01.05.2024 г.) Арбитражната комисия се състои от представители на РЗОК, на съответните районни колегии на съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина, на съответните регионални колегии на съсловните организации на магистър-фармацевтите и на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти и на лекарските асистенти. (3) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) В арбитражната комисия се включват за всеки конкретен случай представители на тези съсловни организации, които имат отношение към описаните факти и направените констатации в протокола на съответното длъжностно лице по чл. 72, ал. 2, по чл. 74, ал. 3. (4) Броят на представителите на РЗОК в състава на всяка арбитражна комисия е равен на общия брой представители на съсловните организации по ал. 2. (5) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Създаването на арбитражна комисия за всеки конкретен случай се организира от директора на съответната РЗОК и тя осъществява своята дейност при условията и по реда, определени в НРД, както и при условията и реда за сключване на индивидуални договори за заплащане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина по чл. 45, ал. 17. (6) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Арбитражът по ал. 1 - 4 не е задължителен, освен ако арбитражната комисия не се е сформирала при условията на ал. 5 в двуседмичен срок от писмената покана на директора на съответната РЗОК до съответните лица и организации. (7) (Предишна ал. 6, изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Арбитражната комисия се произнася с решение в двуседмичен срок от получаване на преписката. от ЗЗО, е потвърдила констатациите по т. 1 от констативния протокол, административният орган действа в условията на обвързана компетентност и прилага санкциите без да се налага да мотивира заповедта си относно вида на нарушението и правната му [квалификация], като следва да изложи мотиви само за вида и размера на наказанието, включително и дали е маловажен случай. В случая, както правилно е приел и административният съд, мотиви, макар и лаконични, са изложени. Подкрепят се изводите на АС - Варна, че с оглед степента на опасност на извършеното нарушение наложената санкция в размер на 100 лв. е правилно определена и справедлива.
Не са налице и основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл. 449, ал. 4 от НРД. В § 1, т. 4 от НРД за МД 2023 - 2025 г. лимитативно е определено кои случаи са маловажни като изрично е посочено, че за маловажен случай се приема липсата на някои от посочените в приложение № 10 консумативи за извършване на общомедицински дейности. В случая е установена липса (изтекъл срок на годност) на лекарства от първа необходимост, а не на консумативи по приложение № 10, каквото е изискването въведено с разпоредбата, поради което не са изпълнени законовите предпоставки по чл. 449, ал. 4 от НРД за МД 2023 – 2025 г.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не се установяват наведените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2Чл. 218. ⚖️ Практика (27) (1) Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението. (2 ) За валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Доказателства от АПК, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо, с оглед на което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора, претендираните от касационните жалбоподатели разноски не следва да се присъждат.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2Чл. 221. ⚖️ Практика (114) (1) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Върховният административен съд оставя в сила решението или го отменя в оспорваната му част, ако е неправилно. Когато Върховният административен съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. (3) Когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган. (4) Когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато административният орган отмени подзаконовия административен акт, Върховният административен съд обезсилва постановеното съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. Когато прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на някоя от страните, съдът постановява решение по съществото на касационното оспорване. (6) (Предишна ал. 5- ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато решението е нищожно, Върховният административен съд обявява нищожността му изцяло и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато пред Върховния административен съд е сключено споразумение, съдът го потвърждава с определение, с което обезсилва съдебното решение и прекратява делото. Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на решението, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 13420/02.12.2025 г., постановено по адм. дело № 1184/2025 г. по описа на Административен съд – Варна.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ СИБИЛА СИМЕОНОВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ ЮЛИЯ ТОДОРОВА
/п/ СЛАВ БАКАЛОВ