Решение № 8049 по адм. д. № 435/2025 г. на ВАС

РЕШЕНИЕ
№ 8049
София, 21.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на девети юни две хиляди двадесет и пета година в състав:
Председател:
НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ
Членове:
СТЕЛА ДИНЧЕВА
НЕЛИ ДОНЧЕВА
при секретар
Мирела Добриянова и с участието на прокурора Антоанета Генчева изслуша докладваното от съдията Нели Дончева по административно дело № 435/2025 г.
Производството е по реда на чл. 208Чл. 208. ⚖️ Практика (7) На касационно оспорване изцяло или в отделни негови части подлежи първоинстанционното съдебно решение. Касационни основания и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 112, ал.1, т.4Чл. 112. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) Обжалванията и възраженията от страна на заинтересованите лица и органи (освидетелстваните, осигурителите, НОИ, Агенцията за социално подпомагане, Агенцията за хората с увреждания и органите на медицинската експертиза на работоспособността) се правят: 1. срещу решенията на лекуващия лекар - в 14-дневен срок от получаването им пред лекарската консултативна комисия; 2. (доп. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г.) срещу решенията на ЛКК и центровете за спешна медицинска помощ - в 14-дневен срок от получаването им пред ТЕЛК; 3. (изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г., изм. - ДВ, бр. 40 от 2012 г.) срещу решенията на ТЕЛК - в 14-дневен срок от получаването им пред НЕЛК; 4. (изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г., а относно замяната на думите "Софийския градски съд" с "Административния съд - град София" - в сила от 01.03.2007 г., изм. - ДВ, бр. 104 от 2013 г., в сила от 04.01.2014 г.) срещу решенията на НЕЛК - пред административния съд, в чийто район се намира постоянният или настоящият адрес на жалбоподателя по реда на Административнопроцесуалния кодекс. (2) Заинтересованите лица и организации (освидетелстваните, осигурителите, териториалните поделения на НОИ и НЗОК) могат да обжалват в 14-дневен срок решения на ЛКК, с които се нарушават изискванията и редът при издаване на експертни решения за временна неработоспособност, и пред регионалния съвет по от Закона за здравето (ЗЗ).
Образувано е по касационна жалба на Национална експертна лекарска комисия /НЕЛК/, представлявана от А.Александрова, в качеството й на директор, чрез процесуален представител юрк.Е.Дурчова, срещу Решение № 3223 от 08.11.2024 г., постановено по адм. дело № 597/2024 г. по описа на Административен съд - Русе, с което по жалба на К. П. С. от гр.Русе е отменено ЕР № 91323 от заседание № 66 от 20.06.2024 г. на НЕЛК-София, с което е потвърдено ЕР № 90119 от заседание № 27 от 07.02.2024 г. на ТЕЛК към КОЦ-Русе, в частта му относно срока на определения % ТНР – 01.02.2025 г. и административната преписка е върната на НЕЛК-София за ново произнасяне, съобразно указанията по прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3Чл. 209. ⚖️ Практика (27) Касационна жалба или касационен протест се подава, когато решението е: 1. нищожно; 2. недопустимо; 3. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Право на касационно оспорване АПК.
Твърди, че при правилно установена фактическа обстановка, съдът неправилно е приел, че срокът на инвалидизиране е некоректно определен.
Посочва, че административният орган е спазил разпоредбата на чл.69, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/, като крайната дата на срока на инвалидизиране е първо число на месеца, през който е извършена последната медицинска експертиза. Касаторът оспорва решението и в частта за разноските, като сочи аргументи за прекомерност на присъденото от съда адвокатско възнаграждение.
Иска да се отмени обжалваното решение и се постанови ново, с което да се отхвърли жалбата на К. П. С. срещу ЕР № 91323 от заседание № 66 от 20.06.2024 г. на Специализиран състав по хирургични, ортопедични и сърдечносъдови заболявания при НЕЛК-София. Претендира присъждане на направените по делото разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – К. П. С., чрез процесуален представител адв. М.Батанова, с писмен отговор и писмена защита, оспорва касационната жалба като неоснователна и излага съображения в подкрепа на изводите на първоинстанционния съд.
Иска да се остави в сила обжалваното решение като правилно. Претендира присъждане на направените по делото разноски, изразяващи се в адвокатско възнаграждение.
Ответниците – Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Русе, ТП на НОИ - Русе, Регионална дирекция „Социално подпомагане“ - Русе, Агенция за хората с увреждания и ТЕЛК към КОЦ – Русе, редовно призовани, не вземат становище по касационната жалба.
Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на изводите на решаващия съд.
С касационната жалба е оспорено решението на административния съд в частта за присъдените разноски. Това искане има характер на такова за изменение на решението в частта за разноските. Съгласно разпоредбата на чл.248, ал.1Чл. 248. ⚖️ Практика (32) (1) В срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. (2) Съдът съобщава на насрещната страна за исканото допълване или изменяне с указание за представяне на отговор в едноседмичен срок. (3) Определението за разноските се постановява в закрито заседание и се връчва на страните. То може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. Спогодба след приключване на съдебното дирене ГПК, субсидиарно приложима по реда на чл.144Чл. 144. ⚖️ Практика (22) (Доп. - ДВ, бр. 42 от 2018 г., изм. - ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 01.09.2018 г.) За неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс. Преюдициални запитвания по наказателноправни въпроси АПК, произнасянето по искането за допълване или изменение на съдебния акт в частта за разноските е от компетентността на съда, постановил оспорения акт. Предвид изложеното, в тази част касационната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане, производството да се прекрати и делото да се изпрати на първоинстанционния съд за произнасяне по искането по чл. 248Чл. 248. ⚖️ Практика (32) (1) В срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. (2) Съдът съобщава на насрещната страна за исканото допълване или изменяне с указание за представяне на отговор в едноседмичен срок. (3) Определението за разноските се постановява в закрито заседание и се връчва на страните. То може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. Спогодба след приключване на съдебното дирене ГПК за изменение на решението в частта за разноските. В останалата си част касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна и срещу годен за оспорване съдебен акт.
Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2Чл. 218. ⚖️ Практика (27) (1) Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението. (2 ) За валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Доказателства АПК, касационната жалба е неоснователна.
При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220Чл. 220. ⚖️ Практика (35) Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Решение по касационното оспорване АПК, касационният състав приема от правна страна следното:
Съдът е установил, че с ЕР № 90664/14.03.2022 г. на ТЕЛК – Русе К.С. е освидетелствана по документи, като й е определен 80% ТНР за срок от 2 години, т.е. до 01.03.2024 г. Със Заявление-декларация вх. № 182023122085083 от 20.12.2023 г. К.С. е подала документите си до ТЕЛК за преосвидетелстване по повод изтичане срока на посоченото ЕР. Във връзка с подаденото заявление ТЕЛК към КОЦ – Русе е издала ЕР № 90119 от заседание № 27 от 07.02.2024 г., с което е преосвидетелствала лицето по документи и е определила 75% ТНР за срок от една година, с крайна дата 01.02.2025 г.
Решението е обжалвано пред НЕЛК - София, в частта на определената в пункт 11 дата, на която изтича определения срок на инвалидност – 01.02.2025 г., която с ЕР № 91323 от заседание № 66 от 20.06.2024 г. /предмет на контрол в настоящото производство/, е потвърдила обжалваното ЕР на ТЕЛК към КОЦ – Русе по отношение на срока на определения % ТНР. В мотивите си НЕЛК, позовавайки се на чл.69, ал.2 от НМЕ е потвърдила, че крайната дата на срока на инвалидизиране е 1-во число на месеца, през който е било извършено освидетелстването - 01.02.2025 г.
Съдът е установил и че К.С. е получавала лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74, ал. 1 от КСО за 80% ТНР, отпусната с разпореждане [номер] от 29.03.2024 г. на ТП на НОИ – Русе, от 14.03.2022 г. до 01.03.2024 г., като предвид определения с ЕР № 90119 от 07.02.2024 г. на ТЕЛК към КОЦ - Русе нов процент ТНР – 75% до 01.02.2025 г., при условията на чл. 98, ал. 7 от КСО е определен друг размер на пенсията, която следва да се изплаща от 02.03.2024 г.
При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е счел, че оспореното решение на НЕЛК е издадено от компетентен орган, съгласно разпоредбата на чл. 103, ал. 4Чл. 103. ⚖️ Практика (5) (1) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) Медицинската експертиза включва експертиза на временната неработоспособност, експертиза на вида и степента на увреждане и експертиза на трайно намалената работоспособност. (2) Експертизата на временната неработоспособност се извършва от лекуващия лекар, лекарски консултативни комисии (ЛКК), териториални експертни лекарски комисии (ТЕЛК) и от НЕЛК. (3) (Нова - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г.) Освидетелстването на лицето за възможността за явяването му пред разследващите органи или пред органите на съдебната власт се извършва от ЛКК, от центровете за спешна медицинска помощ, от ТЕЛК и от НЕЛК. Освидетелстването се удостоверява с експертно решение - "Медицинско удостоверение", по образец, утвърден от министъра на здравеопазването и от министъра на правосъдието. (4) (Доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г.) Експертизата на вида и степента на увреждане, степента на трайно намалената работоспособност и професионалните болести се извършва от ТЕЛК и НЕЛК. (5) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г., изм. - ДВ, бр. 40 от 2012 г.) Експертизата на вида и степента на увреждане на децата до 16-годишна възраст се извършва от ТЕЛК и НЕЛК с участието на специалист по детски болести. (6) (Нова - ДВ, бр. 8 от 2023 г.) Срокът за извършване на експертизата е три месеца от подаване на заявлението-декларация в Регионалната картотека на медицинската експертиза или три месеца от постъпване на жалбата в НЕЛК. от ЗЗ, чл. 3Чл. 3. ⚖️ Практика (59) (1) Държавната здравна политика се ръководи и осъществява от Министерския съвет. (2) Министерският съвет по предложение на министъра на здравеопазването одобрява Национална здравна стратегия, която се приема от Народното събрание. (3) (Доп. - ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 26.04.2022 г.) Министерският съвет по предложение на министъра на здравеопазването приема национални здравни програми и национални планове. (4) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 26.04.2022 г.) Националната здравна стратегия, националните здравни програми и националните планове се основават върху оценка на здравното състояние и здравните потребности на гражданите, здравно-демографските тенденции и ресурсните възможности на националната система за здравеопазване. (5) (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., доп. - ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 26.04.2022 г.) Националните здравни програми и националните планове се финансират от държавния бюджет като диференцирани разходи от бюджета на Министерството на здравеопазването и могат да бъдат подпомагани чрез други финансови източници. от НМЕ, чл. 18, ал. 3 и ал. 4Чл. 18. ⚖️ Практика (7) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г., отм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) от ПУОРОМЕРКМЕ и чл. 49, ал. 1 от същия правилник, при спазване на изискуемите се форма и съдържание и при спазване на административнопроизводствените правила.
По отношение спазването на материалния закон, съдът е посочил, че след като няма спор, че преосвидетелстването е извършено на дата 07.02.2024 г., а освидетелстването на дата 14.03.2022 г., административният орган, действащ в условията на обвързана компетентност, е следвало да приложи нормата на чл. 69, ал. 2 от НМЕ съобразно целта, която законът е имал предвид. За крайна дата на срока на инвалидност е следвало да се определи датата 01.03.2025 г., тъй като освидетелстването на лицето е извършено на 14.03.2022 г., като приетата от органа крайна дата на срока на инвалидност – 01.02.2025 г. ощетява лицето с един месец от определяния едногодишен срок за инвалидност.
Счел е, че с оспореното ЕР НЕЛК е нарушила и регламентираните в чл. 4, ал. 2Чл. 4. ⚖️ Практика (17) (1) Административните органи действат в рамките на правомощията си, установени от закона. (2) Административни актове се издават за целите, на основанията и по реда, установени от закона. (3) Субектите на административния процес са длъжни да упражняват своите права и свободи, без да вредят на държавата и обществото и на правата, свободите и законните интереси на други лица. Прилагане на нормативния акт от по-висока степен и чл. 6Чл. 6. ⚖️ Практика (30) (1) Административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. (2) Административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. (3) Когато с административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона. (4) От две или повече законосъобразни възможности органът е длъжен при спазване на ал. 1, 2 и 3 да избере тази възможност, която е осъществима най-икономично и е най-благоприятна за държавата и обществото. (5) Административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Истинност от АПК принципи на законност, справедливост и съразмерност.
В заключение е формирал извода, че НЕЛК е постановила незаконосъобразен административен акт в противоречие с материалноправните разпоредби на закона и в несъответствие с целта на закона и тъй като естеството на спора не позволява разрешаването му по същество от съда, след отмяната на административния акт, делото следва да бъде изпратено като преписка на НЕЛК – София за ново произнасяне по жалбата на К.С. против ЕР № 90119 от заседание № 27 от 07.02.2024 г. на ТЕЛК към КОЦ – Русе в частта му относно определената крайна дата на инвалидност, при спазване на дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона.
По изложените съображения, съдът постановил оспореното решение.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Първоинстанционният съд в хода на проведеното от него съдебно производство е събрал и обсъдил относимите за правилното решаване на спора доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното разрешаване на спора, надлежно и аргументирано е преценил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства от значение за спорното право, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на процесното решение на НЕЛК, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал.1Чл. 168. ⚖️ Практика (101) (1 ) Съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по от АПК, по критериите в чл.146Чл. 146. ⚖️ Практика (382) (2) Съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. (3) Нищожност може да се обяви и след изтичане на срока по чл. 149, ал. 1 - 3. (4) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) (5) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) Съдебен контрол и оперативна самостоятелност от АПК. В резултат на горното е формирал законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят от настоящия състав и на основание чл.221, ал. 2Чл. 221. ⚖️ Практика (114) (1) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Върховният административен съд оставя в сила решението или го отменя в оспорваната му част, ако е неправилно. Когато Върховният административен съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. (3) Когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган. (4) Когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато административният орган отмени подзаконовия административен акт, Върховният административен съд обезсилва постановеното съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. Когато прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на някоя от страните, съдът постановява решение по съществото на касационното оспорване. (6) (Предишна ал. 5- ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато решението е нищожно, Върховният административен съд обявява нищожността му изцяло и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато пред Върховния административен съд е сключено споразумение, съдът го потвърждава с определение, с което обезсилва съдебното решение и прекратява делото. Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на решението, изр. 2 от АПК препраща към тях.
Спорният по делото въпрос е коя следва да е крайната дата на изтичане на определения едногодишен срок на инвалидност при извършено преосвидетелстване на 07.02.2024 г., след като първоначалното освидетелстване е извършено на 14.03.2022 г., с краен срок 01.03.2024 г.
Началната дата на загуба на работоспособността или датата на инвалидизиране / задължителен елемент на всяко ЕР/, е момента в който е настъпила трайната неработоспособност, като тази дата е свързана с правото на осигурително плащане /пенсия за инвалидност/.
Анализът на разпоредбите на чл. 69, чл. 70 и чл. 71 от НМЕ сочат на извода, че при определяне на същия или по-нисък процент ТНР, датата на инвалидизиране се определя при първото освидетелстване на лицето и не се променя при следващо преосвидетелстване, като крайната дата на срока на инвалидизиране е 1-во число на месеца, през който е било извършено освидетелстването /чл.69, ал.2 НМЕ/.
С оглед изложеното, правилни се явяват изводите на първоинстанционния съд, че в съответствие с принципите на законност, справедливост и съразмерност, както и съобразно целта на закона за крайна дата на срока на инвалидност следва да се определи датата 01.03.2025 г., тъй като освидетелстването на лицето е извършено на 14.03.2022 г. Приемането на друго разрешение, безспорно води до накърняване на правата на освидетелстваното лице.
Настоящият състав споделя и извода, че законовата празнота и липсата на нормативно регулирано определяне на крайната дата на срока на инвалидизиране при хипотезата на по - ранно преосвидетелстване, извършено преди датата по чл. 69, ал. 2, така както изрично е уредена обратната хипотеза в чл. 69, ал. 3 от НМЕ, не освобождава административния орган да приложи принципите на законност и съразмерност, за да се постигне целта на закона.
По изложените съображения, като е приел, че оспореното решение на НЕЛК е незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон и целта на закона, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора в настоящата инстанция, основателна се явява претенцията на ответната страна - К. П. С. за присъждане на направените по делото разноски, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., съгласно представеният договор за правна защита и съдействие.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2Чл. 221. ⚖️ Практика (114) (1) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Върховният административен съд оставя в сила решението или го отменя в оспорваната му част, ако е неправилно. Когато Върховният административен съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. (3) Когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган. (4) Когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато административният орган отмени подзаконовия административен акт, Върховният административен съд обезсилва постановеното съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. Когато прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на някоя от страните, съдът постановява решение по съществото на касационното оспорване. (6) (Предишна ал. 5- ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато решението е нищожно, Върховният административен съд обявява нищожността му изцяло и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато пред Върховния административен съд е сключено споразумение, съдът го потвърждава с определение, с което обезсилва съдебното решение и прекратява делото. Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на решението, изр. първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Национална експертна лекарска комисия срещу Решение № 3223 от 08.11.2024 г., постановено по адм. дело № 597/2024 г. по описа на Административен съд – Русе, в частта с характер на искане за изменение на съдебния акт в частта за разноските.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 435/2025 г. по описа на Върховния административен съд в тази част.
ИЗПРАЩА касационната жалба на Национална експертна лекарска комисия срещу Решение № 3223 от 08.11.2024 г., постановено по адм. дело № 597/2024 г. по описа на Административен съд - Русе в частта с характер на искане за изменение на съдебния акт в частта за разноските, на Административен съд – Русе за разглеждане и произнасяне по реда на чл.248Чл. 248. ⚖️ Практика (32) (1) В срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. (2) Съдът съобщава на насрещната страна за исканото допълване или изменяне с указание за представяне на отговор в едноседмичен срок. (3) Определението за разноските се постановява в закрито заседание и се връчва на страните. То може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. Спогодба след приключване на съдебното дирене ГПК във връзка с чл. 144Чл. 144. ⚖️ Практика (22) (Доп. - ДВ, бр. 42 от 2018 г., изм. - ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 01.09.2018 г.) За неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс. Преюдициални запитвания по наказателноправни въпроси АПК.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3223 от 08.11.2024 г., постановено по адм. дело № 597/2024 г. по описа на Административен съд - Русе.
ОСЪЖДА Министерство на здравеопазването да заплати на К. П. С., с [ЕГН], от гр.Русе сумата от 300 /триста/ лева, разноски за касационната инстанция.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала, Председател: /п/ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ секретар: Членове: /п/ СТЕЛА ДИНЧЕВА
/п/ НЕЛИ ДОНЧЕВА