- Страни: "Многопрофилна болница за активно лечение д-р Маджуров" ООД срещу Директора на РЗОК - Бургас
- Предмет на спора: Заповед № РД-25-1625/09.10.2024 г., издадена от директора на РЗОК - Бургас, с която на лечебното заведение е наложена финансова неустойка в размер на 200 лева
- Ключови моменти: Касаторът навежда доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон. ВАС установява, че липсват съществени процесуални нарушения и материалният закон е приложен правилно от първоинстанционния съд. Доказано е, че лечебното заведение неправомерно е изискало доплащане от 300 лева от пациент за 'допълнително поискани услуги' (интернет, телевизия), без да е заявена и предоставена услугата 'самостоятелна стая'. Това съставлява нарушение на чл. 24а от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ и чл. 33, т. 4 от НРД за медицинските дейности 2023-2025 г.
- Решение: ОСТАВЯ В СИЛА първоинстанционното решение на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата срещу заповедта за налагане на санкция. ОСЪЖДА болницата да заплати на РЗОК - Бургас направените разноски за касационната инстанция в размер на 100 лева.
РЕШЕНИЕ
№ 381
София, 15.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:
Председател:
ХАЙГУХИ БОДИКЯН
Членове:
ЮЛИЯ ТОДОРОВА
СЛАВ БАКАЛОВ
при секретар
Мариана Салджиева и с участието на прокурора Виржиния Димитрова изслуша докладваното от председателя Хайгухи Бодикян по административно дело № 5236/2025 г.
Производството е по реда на чл. 208Чл. 208. ⚖️ Практика (7) На касационно оспорване изцяло или в отделни негови части подлежи първоинстанционното съдебно решение. Касационни основания и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на „Многопрофилна болница за активно лечение д-р Маджуров “ ООД , представлявана от д.р М., чрез адв. Кокаларова, против Решение № 2472/17.03.2025 г., постановено по адм. дeло № 1899/2024 г. по описа на Административен съд - Бургас, в частта в която е отхвърлена жалбата на лечебното заведение против Заповед №РД-25-1625/09.10.2024г., издадена от директор на РЗОК - гр.Бургас, по т.2, в която на „Многопрофилна болница за активно лечение Д-р Маджуров“ ООД, на основание чл.76, ал.4Чл. 76. ⚖️ Практика (183) (Отм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., нов - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) В случай че арбитражната комисия потвърди констатациите на длъжностното лице по чл. 72, ал. 2, се прилагат санкциите, предвидени в договора между РЗОК и изпълнителя на медицинска или на дентална помощ. (2) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Санкциите се налагат със заповед на управителя на НЗОК, съответно на директора на РЗОК, която се издава в срок до един месец от уведомяването от страна на арбитражната комисия на управителя на НЗОК, съответно на директора на РЗОК, че са потвърдени констатациите на длъжностното лице по чл. 72, ал. 2, и се съобщава на лицето - обект на проверката. Когато нарушението е установено от длъжностни лица-контрольори на РЗОК, предложението до управителя на НЗОК за издаването и се прави от директора на съответната РЗОК. (3) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) В случай че арбитражната комисия не се произнесе с решение в срока по чл. 75, ал. 7 или е налице равен брой гласове, поради което не е налице прието решение, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, издава мотивирана заповед, с която може да наложи санкциите. (4) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2024 г., в сила от 01.05.2024 г.) В случай че съответните районни колегии на съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина, на съответните регионални колегии на съсловните организации на магистър-фармацевтите, на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти или на лекарските асистенти не са посочили свои представители в сроковете по чл. 75, ал. 6 за създаване на арбитражна комисия, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, издава мотивирана заповед, с която може да наложи санкциите, без да е необходимо становището по чл. 74, ал. 4 да бъде разглеждано от такава комисия. (5) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Санкциите подлежат на съдебно обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. от ЗЗО, чл. 464, ал.3 и чл.473, ал.5 от НРД за медицинските дейности 2023-2025г., е наложена финансова неустойка в размер на 200 лева за нарушение по чл.55, ал.2, т.3Чл. 55. ⚖️ Практика (190) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 11.12.2018 г.) Приетите по реда на чл. 54 национални рамкови договори, съответно анексите към тях влизат в сила от 1 януари на следващата календарна година. (2) Националните рамкови договори съдържат: 1. условията, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска помощ, както и реда за сключване на договори с тях; 2. отделните видове медицинска помощ по чл. 45 ; 3. условията и реда за оказване на помощта по т. 2; 3а. (нова - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) обемите, цените и методиките за остойностяване и закупуване на видовете медицинска помощ по т. 2; 3б. (нова - ДВ, бр. 13 от 2023 г., в сила от 07.02.2023 г.) изисквания относно основните трудови възнаграждения на медицинските специалисти, работещи в лечебни заведения за болнична помощ в изпълнение на договори с НЗОК, които са не по-малко благоприятни от предвидените в колективен трудов договор в отрасъл "Здравеопазване"; 3в. (нова - ДВ, бр. 13 от 2023 г., в сила от 07.02.2023 г., изм. - ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) методика за финансиране осигуряването на медицински персонал във: а) лечебни заведения, които извършват медицински дейности в населени места в труднодостъпни и/или отдалечени райони или единствени изпълняват съответната дейност на територията на общината, с изключение на лечебните заведения по чл. 106а, ал. 5б от Закона за лечебните заведения; б) лечебните заведения за болнична помощ по чл. 45, ал. 2а; 4. (доп. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 11.12.2018 г.) критерии за качество и достъпност на помощта по т. 2, включително конкретни индикатори за оценка на качеството на лечението на пациентите; 5. документацията и документооборота; 6. задълженията на страните по информационното осигуряване и обмена на информация; 6а. (нова - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) условията и реда за контрол по изпълнението на договорите; 6б. (нова - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) санкции при неизпълнение на договора; 7. други въпроси от значение за здравното осигуряване. (3) Националните рамкови договори не могат да установяват изисквания за: 1. минимален брой на регистрираните здравноосигурени лица от изпълнител на първична извънболнична помощ; 2. условия, възпрепятстващи свободния избор от осигурения на изпълнители на медицинска помощ, сключили договор с РЗОК; 3. (изм. - ДВ, бр. 48 о... и 7 от ЗЗО, чл.33, т.4Чл. 33. ⚖️ Практика (63) (1) (Изм. - ДВ, бр. 110 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г., предишна текст на чл. 33 - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса са: 1. всички български граждани, които не са граждани и на друга държава; 2. българските граждани, които са граждани и на друга държава и постоянно живеят на територията на Република България; 3. (изм. - ДВ, бр. 18 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 9 от 2011 г.) чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна; 4. (доп. - ДВ, бр. 54 от 2002 г., в сила от 01.12.2002 г.) лицата с предоставен статут на бежанец, хуманитарен статут или с предоставено право на убежище; 4а. (нова - ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 26.04.2022 г.) лицата с предоставена временна закрила и лицата по чл. 39, ал. 6, т. 2; 4б. (нова - ДВ, бр. 8 от 2023 г.) чуждите граждани, на които е издадено разрешение за пребиваване и работа тип "Синя карта на ЕС"; 4в. (нова - ДВ, бр. 52 от 2025 г.) чуждите граждани, на които е издадено разрешение за продължително пребиваване и работа тип "Единно разрешение за пребиваване и работа"; 4г. (нова - ДВ, бр. 52 от 2025 г.) чуждите граждани, на които е издадено разрешение за продължително пребиваване с цел заетост като сезонен работник; 5. (нова - ДВ, бр. 18 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) чуждестранните студенти и докторанти, приети за обучение във висши училища и научни организации у нас по реда на Постановление на Министерския съвет № 103 от 1993 г. за осъществяване на образователна дейност сред българите в чужбина (обн., ДВ, бр. 48 от 1993 г.; попр., бр. 52 от 1993 г.; изм., бр. 54 от 1995 г., бр. 20 от 1996 г., бр. 38 и 73 от 1999 г., бр. 101 от 2002 г., бр. 89 от 2004 г.) и Постановление на Министерския съвет № 228 от 1997 г. за приемане на граждани на Република Македония за студенти в държавните висши училища на Република България (обн., ДВ, бр. 42 от 1997 г.; изм., бр. 72 от 1999 г., бр. 101 от 2002 г.); 6. (нова - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) лицата, извън посочените в т. 1 - 5, за които се прилага законодателството на Република България съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност. (2) (Нова - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Не са задължително осигурени в НЗОК лицата, които съгласно правила..., във вр. с чл.321, т.1 от НРД за медицинските дейности за 2023-2025г. и чл.24а, ал.1, т.1 и ал.2 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон - касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3Чл. 209. ⚖️ Практика (27) Касационна жалба или касационен протест се подава, когато решението е: 1. нищожно; 2. недопустимо; 3. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Право на касационно оспорване АПК. По наведените в жалбата доводи касаторът иска решениета в оспорената част да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по съществото на спора, с което да бъде оставена в сила заповедта за налагане на санкции. Претендира се присъждане на направените съдебно-деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба – Директор РЗОК Бургас, чрез пълномощника юрисконсулт Сотирова, в подаден писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното съдебно решение, поради което иска жалбата да бъде оставена без уважение, а решението да бъде потвърдено в оспорената част. Претендира се присъждане на направените разноски.
Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1Чл. 210. ⚖️ Практика (1317) (1) Право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. (2) Лицата, спрямо които решението има сила, имат право да го обжалват, когато то е неблагоприятно за тях, макар и да не са участвали в делото. (3) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава касационен протест. Срок за касационно оспорване АПК, в срока по чл. 211, ал. 1Чл. 211. ⚖️ Практика (429) (1) Жалбата се подава до Върховния административен съд чрез съда, който е постановил решението, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено. (2) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава протест до Върховния административен съд чрез съда, постановил решението, в едномесечен срок от деня, в който то е постановено. (3) Лицата по чл. 210, ал. 2 могат да обжалват решението до момента на влизането му в сила за страните по делото. Форма и съдържание на жалбата и протеста АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество на основанията, посочени в нея, и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2Чл. 218. ⚖️ Практика (27) (1) Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението. (2 ) За валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Доказателства АПК, касационната жалба е неоснователна.
Първоинстанционният съд е приел за установено, че Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/, действаща чрез директора на РЗОК - Бургас в качеството си на възложител, е сключила индивидуален договор № 021158/11.10.2023 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури с "МБАЛ д-р Маджуров" ООД в качеството му на изпълнител. Със Заповед № РД-25-976/24.06.2024г. директорът на РЗОК - Бургас е разпоредил проверка на "Многопрофилна болница за активно лечение д-р Маджуров" ООД, с адрес на лечебното заведение: гр. Бургас, [адрес]/, срок за извършването й до 31.07.2024г. и задача контрол по спазване изискванията на НРД за медицинските дейности за 2023-2025г. по отношение на дейност за м.05.2024г. по Приложение 2, контрол по писма от Управителя на лечебното заведение и контрол по доклади и справки от РЗОК. Проверката е извършена в периода от 26.06.2024г. до 18.07.2024г. от определените в заповедта контрольори, които констатирали неправомерно изискано доплащане от ЗОЛ З. Ж. С., хоспитализирана в лечебното заведение за периода от 02.05.2024г. до 08.05.2024 г. с История на заболяването /ИЗ/ № 1222 по КП № 197. Пациентката била подала заявление за допълнително поискани услуги, за които заплатила сума в размер на 300 лв. (6 дни х 50 лева) за допълнително поискани услуги, в т.ч. свободен достъп до Интернет и телевизия. В заявлението била заградена т.4 – „Подобрени битови условия /в т.ч. меню по избор, телевизия, ползване на интернет/“ с ед.цена 50 лв., за съответния брой на дните. Проверката констатирала нарушението по т.2 като приела, че съгласно приложените към ИЗ декларации избор на допълнително поискана услуга „самостоятелна стая“ не бил направен от пациентката, а предлаганата услуга включваща свободен достъп до интернет и телевизия не изпълнявала изискванията за „подобрени битови условия“, посочени в Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ.
За да потвърди заповедта за налагане на санкции, първоинстанционният съд анализирал правната уредба за предоставяне на допълнителни услуги на пациентите при болничен престой, като посочил в мотивите на съдебния акт, че допълнително поисканите услуги, които здравноосигурените лица могат да получат срещу заплащане по време на своя престой в лечебно заведение, сключило договор с НЗОК за оказване на болнична помощ, са посочени в чл.24а от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, в ал.1,т.1 от която била регламентирана услугата „подобрени битови условия“ – самостоятелна стая, в цената на която се включват всички допълнителни битови условия, със или без придружител по желание на пациента. Прието е за установено пред съда, че по заявление на ЗОЛ в случая предлагането на подобрени битови условия е самостоятелно обособена услуга, но не е включена в цената на предлаганата самостоятелна стая. В случая услугата „самостоятелна стая“ не е била заявена и предоставена на конкретния пациент.
Съдът изложил правни изводи, че ценоразписът на лечебното заведение не е съобразен с изискването на чл.24а, ал.1, т.1 от Наредбата да включва в цената на самостоятелната стая от 200 лева и стойността на битовите условия, а определя отделно цена от 50 лева само за подобрените битови условия. Достигнал до извод за липса на нормативно предвидена допълнителна услуга „подобрени битови условия“, която не е включена в цената на самостоятелна стая, като приел изразеното в случая съгласие на пациента за ирелевантно за правния спор, т.к. съдържанието на ценоразписа на лечебното заведение, е в противоречие с изискванията на Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ. Според съда не било установено и каква точно услуга е избрала да ползва пациентката, съответно да заплати – за меню по избор, телевизия или ползване на интернет.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо и правилно в оспорената част.
В разпоредбата на чл. 24а, ал. 1 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ (Наредбата), по време на своя престой в лечебно заведение, сключило договор с НЗОК за оказване на болнична помощ, здравноосигурените лица имат право срещу заплащане да получат следните допълнително поискани услуги, включващи: 1. подобрени битови условия - самостоятелна стая, в цената на която се включват всички допълнителни битови условия, с или без придружител по желание на пациента; 2. допълнително обслужване, свързано с престоя на пациента в лечебното заведение, извън осигурените здравни и общи грижи - самостоятелен сестрински пост, допълнителен помощен персонал, меню за хранене по избор, съобразено със съответния лечебно-диетичен режим; 3. избор на лекар или екип от медицински специалисти. В разпоредбите на чл. 24б и 25 от Наредбата е регламентиран редът, по който се предоставят тези услуги от лечебното заведение. Пациентът следва писмено да заяви услугата/услугите, които желае да ползва, като декларира, че е направил своя избор след представяне на ценоразписа на услугите.
Първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че заплатената цена в размер на 300 лева от ЗОЛ З. С., е недължимо платена. Видно от попълненото от лицето заявление, то е бланкетно, като в него са напечатани и изброени всички предлагани от лечебното заведение медицински услуги и съответните цени за тях, за посочени като отделни услуги, както следва: услугата „самостоятелна стая“ с ед. цена на услугата – 200 лв. и услугата „допълнително поискани услуги на ден“ /в т.ч. меню по избор, телевизия, ползване на интернет-24часа" с ед. цена – 50 лв. Пациентката не е пожелала да ползва посочената в заявлението услуга "самостоятелна стая", такъв избор от нейна страна не е направен, като е направено отбелязване срещу услугата "допълнително поискани услуги на ден/ в т.ч. меню по избор, телевизия, ползване на интернет“ с посочване, че същата ще бъде ползвана за 6 дни. Тази ползвана от здравноосигуреното лице допълнителна услуга не се предвижда като самостоятелна услуга в нормата на чл. 24а, ал. 1 от Наредбата. Съгласно разпоредбата на чл. 24а, ал. 2 от Наредбата, лечебните заведения имат право да предоставят срещу заплащане допълнително поискани услуги, свързани с подобрени битови условия, само в случаите, когато болничните стаи не разполагат с еднакви битови условия и са налице свободни стаи, предоставящи възможности за избор. От цитираните разпоредби е видно, че услугите, свързани с подобрени битови условия, включват предоставянето на пациента на самостоятелна стая, в цената на която са и всички допълнителни битови условия. Ето защо изисканото от пациента доплащане не е съобразено с условията, при които лечебните заведения могат да искат такова. Предвид изложеното от пациента не е следвало да се изисква допълнително заплащане за услуга, която е включена в ценоразписа на лечебното заведение, но не е сред изрично предвидените в Наредбата. С оглед изложеното, правилен е извода на първостепенния съд, за законосъобразна заповед за наложена санкция на лечебното заведение в тази част по т.2.
Касационният съд не възприема възражението на касатора, че заплатените услуги не били за медицинска дейност и не касаят предоставяне на медицинска дейност, като НЗОК не следва да следи за подобни взаимоотношения на медицинското заведение с пациента, като в случая били изпълнение изискванията на чл.24б от Наредбата. Видно от подаденото от лицето заявление, не е ясно каква точно услуга то заявява, т.к. в частта „допълнително поискани услуги на ден“, са отбелязани няколко такива, без да е посочена тяхната цена поотделно.
Съгласно предвиденото в чл. 33, т.4 от НРД за медицинските дейности 2023-2025 г. е създадено задължение за изпълнителите на медицинска помощ, да не изискват плащане или доплащане от осигуреното лице за видове медицинска дейност, която е заплатена от НЗОК, извън предвидената сума, с изключение на медицински изделия за определени клинични пътеки (КП), амбулаторни процедури (АПр), клинични процедури (КПр), в които изрично е посочено.
Констатираните различия между уредената в Наредбата допълнителна услуга "подобрени битови условия" и отбелязаната услуга по т. 4 от заявлението, както и разликите между обема на услугата по т.4, води до неяснота досежно конкретното съдържание на предоставената услуга. В подкрепа на горното, следва да се посочи, че в Наредбата „менюто за хранене по избор, съобразено със съответния лечебно-диетичен режим“ е включено в т. 2 на чл. 24а, ал. 1 като част от допълнителното обслужване, свързано с престоя на пациента в лечебното заведение, а не от допълнителни условия по т. 1. С оглед на изложеното, се налага извода за липсата на конкретика относно вида и предметния обхват на предлаганото допълнително обслужване, което би получил заплатилия услугата пациент и дали същото на практика напълно или частично няма да бъде заплатено от НЗОК, за което лечебното заведение няма право да иска допълнително заплащане.
По изложените съображения, настоящият касационен състав намира, че лечебното заведение правилно и в съответствие с материалния закон е било санкционирано с оспорената Заповед за налагане на санкции и като е извел съответен правен извод Административен съд - Бургас е постановил своя съдебен акт законосъобразно.
При този изход на спора своевременно направеното искане на касационния ответник за присъждане на съдебно-деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение следва да се приеме за основателно. На същия се присъждат направените разноски за касационната инстанция, а именно сумата от 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено в съответствие с чл. 78, ал. 8Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК, във вр. с чл. 37, ал. 1Чл. 37. ⚖️ Практика (369) За вземанията си, произтичащи от неизплатени възнаграждения и разноски, адвокатът може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от техния размер." 2. В чл. 62, ал. 6 думите "глава петдесет и втора" се заменят с "глава петдесет и пета "Вписване на юридически лица". 3. В чл. 143 ал. 2 се изменя така: "(2) В случай че дължимите разноски не бъдат внесени от наказания адвокат в едномесечен срок от влизане в сила на решението, принудителното изпълнение на решението в частта за разноските се допуска по искане на адвокатския съвет или на дисциплинарния съд по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс. Адвокатът се вписва в списъка на неизправните към касата на колегията." 4. Член 145 се изменя така: " от Закона за правната помощ, във вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2Чл. 221. ⚖️ Практика (114) (1) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Върховният административен съд оставя в сила решението или го отменя в оспорваната му част, ако е неправилно. Когато Върховният административен съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. (3) Когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган. (4) Когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато административният орган отмени подзаконовия административен акт, Върховният административен съд обезсилва постановеното съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. Когато прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на някоя от страните, съдът постановява решение по съществото на касационното оспорване. (6) (Предишна ал. 5- ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато решението е нищожно, Върховният административен съд обявява нищожността му изцяло и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато пред Върховния административен съд е сключено споразумение, съдът го потвърждава с определение, с което обезсилва съдебното решение и прекратява делото. Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на решението, изречение първо, предложение второ и чл. 222, ал. 1Чл. 222. ⚖️ Практика (40) (1 ) Когато отмени решението, Върховният административен съд решава делото по същество. (2) Върховният административен съд връща делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, когато: 1. установи съществено нарушение на съдопроизводствените правила; 2. трябва да се установят факти, за които събирането на писмени доказателства не е достатъчно. Окончателност на касационното решение АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2472/17.03.2025 г., постановено по адм. дeло № 1899/2024 г. по описа на Административен съд - Бургас, в частта в която е отхвърлена жалбата на лечебното заведение против Заповед №РД-25-1625/09.10.2024г., издадена от директор на РЗОК - гр.Бургас, по т.2, в която на „Многопрофилна болница за активно лечение Д-р Маджуров“ ООД, на основание чл.76, ал.4Чл. 76. ⚖️ Практика (183) (Отм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., нов - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) В случай че арбитражната комисия потвърди констатациите на длъжностното лице по чл. 72, ал. 2, се прилагат санкциите, предвидени в договора между РЗОК и изпълнителя на медицинска или на дентална помощ. (2) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Санкциите се налагат със заповед на управителя на НЗОК, съответно на директора на РЗОК, която се издава в срок до един месец от уведомяването от страна на арбитражната комисия на управителя на НЗОК, съответно на директора на РЗОК, че са потвърдени констатациите на длъжностното лице по чл. 72, ал. 2, и се съобщава на лицето - обект на проверката. Когато нарушението е установено от длъжностни лица-контрольори на РЗОК, предложението до управителя на НЗОК за издаването и се прави от директора на съответната РЗОК. (3) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) В случай че арбитражната комисия не се произнесе с решение в срока по чл. 75, ал. 7 или е налице равен брой гласове, поради което не е налице прието решение, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, издава мотивирана заповед, с която може да наложи санкциите. (4) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2024 г., в сила от 01.05.2024 г.) В случай че съответните районни колегии на съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина, на съответните регионални колегии на съсловните организации на магистър-фармацевтите, на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти или на лекарските асистенти не са посочили свои представители в сроковете по чл. 75, ал. 6 за създаване на арбитражна комисия, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, издава мотивирана заповед, с която може да наложи санкциите, без да е необходимо становището по чл. 74, ал. 4 да бъде разглеждано от такава комисия. (5) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Санкциите подлежат на съдебно обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. от ЗЗО, чл. 464, ал.3 и чл.473, ал.5 от НРД за медицинските дейности 2023-2025г., е наложена финансова неустойка в размер на 200 лева за нарушение по чл.55, ал.2, т.3Чл. 55. ⚖️ Практика (190) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 11.12.2018 г.) Приетите по реда на чл. 54 национални рамкови договори, съответно анексите към тях влизат в сила от 1 януари на следващата календарна година. (2) Националните рамкови договори съдържат: 1. условията, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска помощ, както и реда за сключване на договори с тях; 2. отделните видове медицинска помощ по чл. 45 ; 3. условията и реда за оказване на помощта по т. 2; 3а. (нова - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) обемите, цените и методиките за остойностяване и закупуване на видовете медицинска помощ по т. 2; 3б. (нова - ДВ, бр. 13 от 2023 г., в сила от 07.02.2023 г.) изисквания относно основните трудови възнаграждения на медицинските специалисти, работещи в лечебни заведения за болнична помощ в изпълнение на договори с НЗОК, които са не по-малко благоприятни от предвидените в колективен трудов договор в отрасъл "Здравеопазване"; 3в. (нова - ДВ, бр. 13 от 2023 г., в сила от 07.02.2023 г., изм. - ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) методика за финансиране осигуряването на медицински персонал във: а) лечебни заведения, които извършват медицински дейности в населени места в труднодостъпни и/или отдалечени райони или единствени изпълняват съответната дейност на територията на общината, с изключение на лечебните заведения по чл. 106а, ал. 5б от Закона за лечебните заведения; б) лечебните заведения за болнична помощ по чл. 45, ал. 2а; 4. (доп. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 11.12.2018 г.) критерии за качество и достъпност на помощта по т. 2, включително конкретни индикатори за оценка на качеството на лечението на пациентите; 5. документацията и документооборота; 6. задълженията на страните по информационното осигуряване и обмена на информация; 6а. (нова - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) условията и реда за контрол по изпълнението на договорите; 6б. (нова - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) санкции при неизпълнение на договора; 7. други въпроси от значение за здравното осигуряване. (3) Националните рамкови договори не могат да установяват изисквания за: 1. минимален брой на регистрираните здравноосигурени лица от изпълнител на първична извънболнична помощ; 2. условия, възпрепятстващи свободния избор от осигурения на изпълнители на медицинска помощ, сключили договор с РЗОК; 3. (изм. - ДВ, бр. 48 о... и 7 от ЗЗО, чл.33, т.4Чл. 33. ⚖️ Практика (63) (1) (Изм. - ДВ, бр. 110 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г., предишна текст на чл. 33 - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса са: 1. всички български граждани, които не са граждани и на друга държава; 2. българските граждани, които са граждани и на друга държава и постоянно живеят на територията на Република България; 3. (изм. - ДВ, бр. 18 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 9 от 2011 г.) чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна; 4. (доп. - ДВ, бр. 54 от 2002 г., в сила от 01.12.2002 г.) лицата с предоставен статут на бежанец, хуманитарен статут или с предоставено право на убежище; 4а. (нова - ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 26.04.2022 г.) лицата с предоставена временна закрила и лицата по чл. 39, ал. 6, т. 2; 4б. (нова - ДВ, бр. 8 от 2023 г.) чуждите граждани, на които е издадено разрешение за пребиваване и работа тип "Синя карта на ЕС"; 4в. (нова - ДВ, бр. 52 от 2025 г.) чуждите граждани, на които е издадено разрешение за продължително пребиваване и работа тип "Единно разрешение за пребиваване и работа"; 4г. (нова - ДВ, бр. 52 от 2025 г.) чуждите граждани, на които е издадено разрешение за продължително пребиваване с цел заетост като сезонен работник; 5. (нова - ДВ, бр. 18 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) чуждестранните студенти и докторанти, приети за обучение във висши училища и научни организации у нас по реда на Постановление на Министерския съвет № 103 от 1993 г. за осъществяване на образователна дейност сред българите в чужбина (обн., ДВ, бр. 48 от 1993 г.; попр., бр. 52 от 1993 г.; изм., бр. 54 от 1995 г., бр. 20 от 1996 г., бр. 38 и 73 от 1999 г., бр. 101 от 2002 г., бр. 89 от 2004 г.) и Постановление на Министерския съвет № 228 от 1997 г. за приемане на граждани на Република Македония за студенти в държавните висши училища на Република България (обн., ДВ, бр. 42 от 1997 г.; изм., бр. 72 от 1999 г., бр. 101 от 2002 г.); 6. (нова - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) лицата, извън посочените в т. 1 - 5, за които се прилага законодателството на Република България съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност. (2) (Нова - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Не са задължително осигурени в НЗОК лицата, които съгласно правила..., във вр. с чл.321, т.1 от НРД за медицинските дейности за 2023-2025г. и чл.24а, ал.1, т.1 и ал.2 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ.
ОСЪЖДА "Многопрофилна болница за активно лечение - д-р Маджуров" ООД с ЕИК201834348, да заплати на Районна здравноосигурителна каса - гр. Бургас разноски за касационната инстанция в размер на 100 лева (сто лева).
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала, Председател: /п/ ХАЙГУХИ БОДИКЯН секретар: Членове: /п/ ЮЛИЯ ТОДОРОВА
/п/ СЛАВ БАКАЛОВ
Източник: Оригинален Документ (Тематична област: Здравеопазване - ВАС)
