Решение № 1506 по адм. д. № 6056/2025 г. на ВАС

РЕШЕНИЕ
№ 1506
София, 10.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на девети декември две хиляди двадесет и пета година в състав:
Председател:
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
Членове:
ДЕСИСЛАВА СТОЕВА
ЯВОР КОЛЕВ
при секретар
Светослава Огнянова и с участието на прокурора Камелия Цветкова изслуша докладваното от съдията Явор Колев по административно дело № 6056/2025 г.
Производството е по реда на чл.208Чл. 208. ⚖️ Практика (7) На касационно оспорване изцяло или в отделни негови части подлежи първоинстанционното съдебно решение. Касационни основания и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на „Специализирани болници за рехабилитация – Национален комплекс“ЕАД със седалище в гр. София, чрез адв. Кръстев, срещу Решение №12244 от 08.04.2025г., постановено по адм. дело №1556/2025 г. по описа на Административен съд – София град(АССГ). Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, допуснати нарушения на съществени процесуални правила и поради необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отмени Писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание изх. №12/29-02-9 от 03.01.2025г. на директор РЗОК – Монтана. Претендира разноски.
Ответникът – директор РЗОК – Монтана, чрез пълномощника си Е. Иванова, намира така депозираната касационна жалба за неоснователна и настоява за оставяне в сила на атакуваното съдебно решение. Претендира разноски.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1Чл. 210. ⚖️ Практика (1317) (1) Право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. (2) Лицата, спрямо които решението има сила, имат право да го обжалват, когато то е неблагоприятно за тях, макар и да не са участвали в делото. (3) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава касационен протест. Срок за касационно оспорване АПК и в срока по чл.211 ал.1Чл. 211. ⚖️ Практика (429) (1) Жалбата се подава до Върховния административен съд чрез съда, който е постановил решението, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено. (2) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава протест до Върховния административен съд чрез съда, постановил решението, в едномесечен срок от деня, в който то е постановено. (3) Лицата по чл. 210, ал. 2 могат да обжалват решението до момента на влизането му в сила за страните по делото. Форма и съдържание на жалбата и протеста АПК.
Разгледана по същество за неоснователна.
За да отхвърли жалбата на ЕАД-то, първостепенният съд е приел, че органът правилно е приложил и материалния, и процесуалния закони, като е приел в крайна сметка, че законосъобразно то е приканено да възстанови сумата от общо 233 671,49 лева, получена без основание.
Настоящият състав на касационната инстанция намира тези изводи за правилни, изведени при липса на допуснати нарушения на съществени процесуални правила.
Не е спорно между страните, че на 19.10.2023 г. „СБР - НК“ ЕАД, филиал „св. Мина“, гр.Вършец е сключил договор за оказване на болнична помощ по КП с НЗОК, вкл. по КП № 260.1, №262.1, №263.1 и №265.1, касаещи физикална терапия и рехабилитация на болести на централната и периферна нервна система, на опорно-двигателния апарат и детска церебрална парализа. В приложение №1а към съглашението(вкл. допълнителното такова) са посочени и двама лекари без специалност, оказващи медицинска помощ по КП, съгласно Приложение № 17 от НРД за МД 2023-2025г., като сред тях е д-р С. З. на длъжност „лекар – ординатор“.
Със Заповед № 12/РД-17-639 от 20.11.2024г. на директора на РЗОК – Монтана е била възложена проверка на контрольори от РЗОК на „СБР - НК“ ЕАД, филиал „св. Мина“, като за резултатите от проверката са съставени протокол № 12/РД-17-639#1-1 и протокол №12/РД-17-639#1-2 от 09.12.2024г. Според тези протоколи в болницата в периода м. 02 – 09.2024г. е отчетена и заплатена и дейност по посочените по-горе клинични пътеки с посочен лекуващ лекар без специалност – д-р З., като това са общо 461 истории на заболяването(ИЗ). Същата е подписала като лекуващ лекар разпечатаните на хартиен носител бланки „Направление за хоспитализация“ (бл. МЗ- НЗОК №7), епикризите и физиопроцедурните карти. Тъй като д-р З. не фигурира като специалист в Приложение №1 към договора, съгласно чл. 381, ал.1, т.1 и чл. 395, ал.1 приложимия НРД на МД, то е прието, че липсва основание за заплащане на КП по всичките тези ИЗ-та. Като основание е посочено несъобразяването с посочените разпоредби на чл. 55, ал.2, т.5Чл. 55. ⚖️ Практика (190) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 11.12.2018 г.) Приетите по реда на чл. 54 национални рамкови договори, съответно анексите към тях влизат в сила от 1 януари на следващата календарна година. (2) Националните рамкови договори съдържат: 1. условията, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска помощ, както и реда за сключване на договори с тях; 2. отделните видове медицинска помощ по чл. 45 ; 3. условията и реда за оказване на помощта по т. 2; 3а. (нова - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) обемите, цените и методиките за остойностяване и закупуване на видовете медицинска помощ по т. 2; 3б. (нова - ДВ, бр. 13 от 2023 г., в сила от 07.02.2023 г.) изисквания относно основните трудови възнаграждения на медицинските специалисти, работещи в лечебни заведения за болнична помощ в изпълнение на договори с НЗОК, които са не по-малко благоприятни от предвидените в колективен трудов договор в отрасъл "Здравеопазване"; 3в. (нова - ДВ, бр. 13 от 2023 г., в сила от 07.02.2023 г., изм. - ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) методика за финансиране осигуряването на медицински персонал във: а) лечебни заведения, които извършват медицински дейности в населени места в труднодостъпни и/или отдалечени райони или единствени изпълняват съответната дейност на територията на общината, с изключение на лечебните заведения по чл. 106а, ал. 5б от Закона за лечебните заведения; б) лечебните заведения за болнична помощ по чл. 45, ал. 2а; 4. (доп. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 11.12.2018 г.) критерии за качество и достъпност на помощта по т. 2, включително конкретни индикатори за оценка на качеството на лечението на пациентите; 5. документацията и документооборота; 6. задълженията на страните по информационното осигуряване и обмена на информация; 6а. (нова - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) условията и реда за контрол по изпълнението на договорите; 6б. (нова - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) санкции при неизпълнение на договора; 7. други въпроси от значение за здравното осигуряване. (3) Националните рамкови договори не могат да установяват изисквания за: 1. минимален брой на регистрираните здравноосигурени лица от изпълнител на първична извънболнична помощ; 2. условия, възпрепятстващи свободния избор от осигурения на изпълнители на медицинска помощ, сключили договор с РЗОК; 3. (изм. - ДВ, бр. 48 о... от ЗЗО, чл. 84, ал.1, т.3Чл. 84. ⚖️ Практика (8) (Изм. - ДВ, бр. 107 от 2002 г., отм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г.), чл. 405, ал.1 и чл. 428, ал.1 от НРД за МД 2023-2025 г. и приложение №2 към него.
С оглед на това и в резултат на проверката е издадена процесната покана за възстановяване на общата сума от 233 671,49 лева на основание чл.76а, ал.1Чл. 76а. ⚖️ Практика (114) (Нов - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) В случаите, когато изпълнителят на медицинска и/или дентална помощ е получил суми без правно основание, които не са свързани с извършване на нарушение по този закон или на НРД, и това е установено при проверка от контролните органи по чл. 72, ал. 2, изпълнителят е длъжен да възстанови сумите. (2) (Доп. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) В случаите по ал. 1 се съставя протокол за неоснователно получени суми. Лицето - обект на проверката, има право да представи писмено възражение пред управителя на НЗОК, съответно пред директора на РЗОК в 7-дневен срок от връчване на протокола. (3) (Доп. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) След изтичане на срока за възражение по ал. 2 управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК издава писмена покана за възстановяване на сумите, получени без правно основание, която се връчва на изпълнителя на медицинска и/или дентална помощ. (4) Поканата за възстановяване на сумите по ал. 1 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. от ЗЗО.
По конкретните възражения с касационната жалба.
На първо място защитата на болничното заведение сочи, че първостепенният съд не е извършил цялостен анализ на събраните по делото доказателства, а също така е допуснал нарушения на съществени процесуални правила, тъй като не е допуснал събиране на поисканите гласни доказателства и е отказал да назначи съдебно-техническа експертиза.
Видно е от самото първоинстанционно дело, че по него е било проведено едно единствено съдебно заседание, в което тази страна е направила искания за допускане на редица доказателства, вкл. писмени такива по молба от 14.03.2025г. (л.156 от делото), както и такива по молба(л.159 от същото дело). С последната молба е поискано да се допусне и изслушването на съдебно-техническа експертиза, както и на гласни доказателства.
В самото открито съдебно заседание по искането за СТЕ административният съдия приел, че за част от обстоятелствата специални знания не са му необходими, а други напрактика не са спорни между страните, след като изслушал становищата им. Що се отнася до исканите за разпит трима свидетели, то съдът потвърдил извода се от предходно свое определение от 17.02.2025г., като посочил, че по оформяне на дейността е налична съставена и подадена до НЗОК по съответния ред документация, поради което тези доказателствени факти няма как да се установяват със свидетелски показания. С оглед липсата на други искания, респ. заявени оспорвания, приключил съдебното дирене.
С молба в 7-дневен срок от датата на заседанието защитата на ЕАД-то поискала от една страна допускане на поправка и допълване на протокола от това заседание, а също така и отмяна на приключване на съдебното дирене, респ. и възобновяване на производството с оглед събиране и на други доказателства.
С определение от 08.04.2025г. исканията на страната били оставени без уважение, респ. без разглеждане.
В тази връзка следва да се отбележи, че уредената от законодателя правна възможност по чл.151Чл. 151. ⚖️ Практика (162) (1) В едноседмичен срок от предоставянето на протокола на разположение на страните всеки участник в процеса може да поиска неговото допълване или поправяне. (2) Ако в заседанието е направен звукозапис, поправки и допълване на протокола се допускат само въз основа на звукозаписа. (3) Ако в заседанието не е направен звукозапис, поправки и допълване на протокола се допускат само въз основа на направени бележки по съдържанието му. (4) (Доп. - ДВ, бр. 98 от 2020 г.) Съдът се произнася по искането за поправки и допълване на протокола, след като призове страните и молителя и изслуша звукозаписа, съответно обясненията на секретаря. Когато в заседанието е използвана и видеоконференция, съдът се произнася по искането за допълване или поправяне и след възпроизвеждане на записа от нея. (5) Звукозаписът се пази до изтичането на срока за искане на поправки и допълване на протокола, а ако е направено такова искане - до влизането в сила на решението по делото. (6) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2020 г.) Записът на видеоконференцията се пази до изтичането на срока за съхранение на делото. Доказателствена сила на протокола ГПК, приложима в случай на основание чл.144Чл. 144. ⚖️ Практика (22) (Доп. - ДВ, бр. 42 от 2018 г., изм. - ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 01.09.2018 г.) За неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс. Преюдициални запитвания по наказателноправни въпроси АПК, за поправка или допълване на съдебния протокол, е функционално свързана със задължението на съда да следи за надлежното извършване на процесуалните действия. Съдебният протокол се съставя при разглеждане на делото в открито съдебно заседание и цели да отрази исканията на страните, техните правни доводи и тези по повод на разглеждания правен спор. Доколкото може да се извърши, в смисъл да се допълни или поправи вече извършено процесуално действие, обективирано в съдебния протокол по предвидения за това ред по чл. 151Чл. 151. ⚖️ Практика (162) (1) В едноседмичен срок от предоставянето на протокола на разположение на страните всеки участник в процеса може да поиска неговото допълване или поправяне. (2) Ако в заседанието е направен звукозапис, поправки и допълване на протокола се допускат само въз основа на звукозаписа. (3) Ако в заседанието не е направен звукозапис, поправки и допълване на протокола се допускат само въз основа на направени бележки по съдържанието му. (4) (Доп. - ДВ, бр. 98 от 2020 г.) Съдът се произнася по искането за поправки и допълване на протокола, след като призове страните и молителя и изслуша звукозаписа, съответно обясненията на секретаря. Когато в заседанието е използвана и видеоконференция, съдът се произнася по искането за допълване или поправяне и след възпроизвеждане на записа от нея. (5) Звукозаписът се пази до изтичането на срока за искане на поправки и допълване на протокола, а ако е направено такова искане - до влизането в сила на решението по делото. (6) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2020 г.) Записът на видеоконференцията се пази до изтичането на срока за съхранение на делото. Доказателствена сила на протокола ГПК, то тази уредена от законодателя процесуална възможност на страната в процеса е свързана с посоченото в следващите ал.2 и ал.3. След като в случая не е направен звукозапис, то в тази хипотеза поправки и допълване на протокола се допускат само въз основа на направени бележки по съдържанието му. Видно е, че такива не са представени от поискалата поправката страна. Независимо от изложеното, актът на съда по чл.151 ал.4Чл. 151. ⚖️ Практика (162) (1) В едноседмичен срок от предоставянето на протокола на разположение на страните всеки участник в процеса може да поиска неговото допълване или поправяне. (2) Ако в заседанието е направен звукозапис, поправки и допълване на протокола се допускат само въз основа на звукозаписа. (3) Ако в заседанието не е направен звукозапис, поправки и допълване на протокола се допускат само въз основа на направени бележки по съдържанието му. (4) (Доп. - ДВ, бр. 98 от 2020 г.) Съдът се произнася по искането за поправки и допълване на протокола, след като призове страните и молителя и изслуша звукозаписа, съответно обясненията на секретаря. Когато в заседанието е използвана и видеоконференция, съдът се произнася по искането за допълване или поправяне и след възпроизвеждане на записа от нея. (5) Звукозаписът се пази до изтичането на срока за искане на поправки и допълване на протокола, а ако е направено такова искане - до влизането в сила на решението по делото. (6) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2020 г.) Записът на видеоконференцията се пази до изтичането на срока за съхранение на делото. Доказателствена сила на протокола ГПК не подлежи на отделен инстанционен контрол, вкл. и когато това искане е оставено без разглеждане, след като същия ден, когато е постановено определението по исканите поправка и допълване, е постановено и съдебното решение от първостепенният съд. Това е така, тъй като след постановяване на съдебния акт по същество, липсва правен интерес от извършване на поправката, след като е налице формираната воля на първата съдебна инстанция по съществото на правния спор.
При това положение обаче материалната доказателствена сила на протокола от откритото съдебно заседание не е била оборена, поради което както съдът, така и страните, са обвързани от тази сила на съдебния протокол, като официален свидетелстващ документ, вкл. с оглед твърденията за предоставен срок за запознаване и изразяване становище, респ. и последващо оспорване истинността на представени и приети в о.с.з. писмени документи от противната страна.
Следва за пълнота да се отбележи, че в същото съдебно заседание не е имало пречка тази страна да извърши(заяви) оспорване на представените от противната страна частни документи, като конкретизира при необходимост същото и последващо.
По отношение на следващата основна група възражения на касатора, свързани с необоснованите изводи на първостепенния съд, че съставената медицинска болнична документация, вкл. и тази, която представлява отчетна такава, съдържа само подписите на д-р З., която е лекар без специалност, то настоящия състав намира и това възражение за неоснователно.
Видно е от самата писмена покана, че основанието за търсено връщане на заплатената от НЗОК сума към лечебното заведение е свързано несъобразяване с правилото на чл.55 ал.2,т.5Чл. 55. ⚖️ Практика (190) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 11.12.2018 г.) Приетите по реда на чл. 54 национални рамкови договори, съответно анексите към тях влизат в сила от 1 януари на следващата календарна година. (2) Националните рамкови договори съдържат: 1. условията, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска помощ, както и реда за сключване на договори с тях; 2. отделните видове медицинска помощ по чл. 45 ; 3. условията и реда за оказване на помощта по т. 2; 3а. (нова - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) обемите, цените и методиките за остойностяване и закупуване на видовете медицинска помощ по т. 2; 3б. (нова - ДВ, бр. 13 от 2023 г., в сила от 07.02.2023 г.) изисквания относно основните трудови възнаграждения на медицинските специалисти, работещи в лечебни заведения за болнична помощ в изпълнение на договори с НЗОК, които са не по-малко благоприятни от предвидените в колективен трудов договор в отрасъл "Здравеопазване"; 3в. (нова - ДВ, бр. 13 от 2023 г., в сила от 07.02.2023 г., изм. - ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) методика за финансиране осигуряването на медицински персонал във: а) лечебни заведения, които извършват медицински дейности в населени места в труднодостъпни и/или отдалечени райони или единствени изпълняват съответната дейност на територията на общината, с изключение на лечебните заведения по чл. 106а, ал. 5б от Закона за лечебните заведения; б) лечебните заведения за болнична помощ по чл. 45, ал. 2а; 4. (доп. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 11.12.2018 г.) критерии за качество и достъпност на помощта по т. 2, включително конкретни индикатори за оценка на качеството на лечението на пациентите; 5. документацията и документооборота; 6. задълженията на страните по информационното осигуряване и обмена на информация; 6а. (нова - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) условията и реда за контрол по изпълнението на договорите; 6б. (нова - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) санкции при неизпълнение на договора; 7. други въпроси от значение за здравното осигуряване. (3) Националните рамкови договори не могат да установяват изисквания за: 1. минимален брой на регистрираните здравноосигурени лица от изпълнител на първична извънболнична помощ; 2. условия, възпрепятстващи свободния избор от осигурения на изпълнители на медицинска помощ, сключили договор с РЗОК; 3. (изм. - ДВ, бр. 48 о... ЗЗО, което касае документацията и документооборота, т.е. вменява се нарушение по раздел XII-ти на приложимия НРД за МД и именно такова е посочено с визираната в поканата норма на чл.428 ал.1 от този договор, според която „Медицинската документация – "Направление за хоспитализация/ лечение по амбулаторни процедури"(бл. МЗ-НЗОК №7), "Медицинско направление за клинични процедури/амбулаторни процедури" (бл. МЗ-НЗОК № 8), "Медицинско направление за провеждане на клинични процедури/амбулаторни процедури" (бл. МЗ-НЗОК № 8А), "Лист за диспансерно наблюдение" (бл. МЗ-НЗОК № 9), "Решение на обща клинична онкологична комисия/клинична комисия по хематология" (бл. МЗ-НЗОК № 12) и "Решение на специализирана комисия" (бл. МЗ-НЗОК № 13), епикризата, както и документи за извършени основни диагностични и терапевтични процедури се подписват само от лекари, включени в приложение №1 към договора на лечебното заведение, изпълнител на болнична помощ“.
В тази връзка обаче трябва да се направи едно важно разграничение, което и самият НРД за МД стройно урежда.
Изготвянето и подписването на самата болнична документация, е нещо различно от извършването(осъществяването) на лечебни дейности и манипулации по см. на чл.311 от приложимия НРД за МД, представляващи дейности по съответната клинична пътека, като необходимите медико-диагностични изследвания, медицински процедури, прегледи и консултации, удостоверяващи хоспитализацията, както и медицински дейности и здравни грижи по КП, включващи например необходимите прегледи и консултации за осъществяване на диагностично-лечебния процес; визитации от лекуващия и/или дежурния лекар (при липса на промяна в състоянието на пациента се записва "статус идем"); необходимите за дейността лекарствени продукти; основни лекарствени продукти (есенциална листа на Световната здравна организация (СЗО) за осъществяване на анестезия и седация; основни контрастни вещества; медицински изделия), респ. услуги, включващи професионални здравни грижи съгласно Наредба № 1 от 08.02.2011 г. за професионалните дейности, които медицинските сестри, акушерките, асоциираните медицински специалисти и здравните асистенти могат да извършват по назначение или самостоятелно или минимум трикратно диетично хранене, предоставено на пациентите по време на тяхната хоспитализация.
В описаните дейности лекарят без специалност може да участва(вкл. да ги извършва), но само под ръководството и по разпореждане на лекар с придобита специалност, а в самата документацията за извършените такива дейности подписи полагат и всеки един от тях.
От друга страна ясни са изискванията на чл.405 и сл. от НРД за МД 2023-2025г., че изпълнителите на БМП, сключили договор с НЗОК ежедневно подават файлове по електронен път в утвърден от НЗОК формат за оказаната за денонощие дейност, включена в предмета на договора, през интернет портала на НЗОК или чрез web услуга. Заедно с това болниците са длъжни да подават по електронен път към НЗИС(националната здравноинформационна система) информация за извършената от тях болнична медицинска дейност(чл.406 ал.1 от същия НРД), като съобразно чл.408 ал.1 оказаната помощ се заплаща само, ако са представени определени отчетни документи, вкл. и електронни финансово-отчетни документи.
Съгласно чл.36 ал.2Чл. 36. ⚖️ Практика (8) (Отм. - ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 03.01.2014 г.) от НРД за МД 2023-2025г. отчетната документация във връзка с оказването на медицинска помощ по реда на ЗЗО включва здравната документация по ал. 1, т. 1 и 3, финансовите документи за КДН съгласно приложение № 4 "Финансово-отчетни документи за комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение" и електронни финансови отчетни документи, като според следващата ал.3 с документите по ал. 2 се отчита и заплаща извършената дейност по договора с НЗОК.
При проверката и в самата покана административният орган е установил, е в описаните общо 461 бр. случаи именно д-р З., като лекар без специалност е била определена за лекуващ лекар на посочените ЗОЛ и само тя е подписала, генерираните от БИС(болничната информационна система) бланки „Направление за хоспитализация“, епикризите, физиопроцедурните карти и функционалните оценки. В самата касационна жалба защитата на касатора признава, че в към НЗИС на НЗОК е подавана информация за пациентите на д-р З. с документация, подписана само с електронния подпис и посочен УИН на същата и това било така, тъй като не съществувала техническа възможност за поставяне на втори подпис и посочване УИН на лекаря със специалност или на завеждащия отделението.
В тази връзка се отбелязва, че НЗОК е приемала тези електронни отчети, без да е констатирала грешки в подадената информация, респ. да е изисквала от лечебното заведение да отстрани същите по реда на чл.405 ал.6 от действащия НРД за МД.
В тази връзка касационната инстанция намира, че посоченото подписване на цитираните документи, представляващи и част от отчетните такива на здравното заведение, само от лекар без специалност, в нарушение на изисквания на действащия НРД на МД, не представлява грешка от рода на описаните в ал.6, свързани с регистрационни данни, номенклатури, договорена дейност и договорен капацитет на лечебното заведение, като брой и вид болнични легла (съгласно правилника за устройството и дейността на лечебното заведение и за срока на договора), или такава, свързана с неподадени верификационните данни (индивидуален идентификационен белег съгласно Регламент (ЕС) 2016/161) на приложените лекарствени продукти за всеки пациент, цените по фактури на опаковките, от които са приложените количества лекарствени продукти за всеки пациент, вкл. и регистрационни номера на лечебните заведения, УИН на лекарите, отразени в първичните медицински документи, код на специалност на лекаря, номер на договора с НЗОК, регистрационните данни на ЗОЛ; подадена дейност извън предмета на договора с НЗОК; несъответствия с установените номенклатури в нормативната уредба, относима към заплащаната от НЗОК дейност/лекарствени продукти/медицински изделия и данните за верификационните кодове на приложените лекарствени продукти за всеки пациент, заплащани извън цената на КП/АПр/КПр; неподадена информация за цените по фактури на опаковките, от които са приложените количества лекарствени продукти за всеки пациент или несъответствия между приема на пациенти по КП и КПр и брой и вид болнични легла (съгласно правилника за устройството и дейността на лечебното заведение за срока на договора), посочени в договора.
Тезата на касатора(във връзка, с която на първа съдебна инстанция са представени и осем броя класьори за посочените спорни истории на заболяванията) е, че генерираните чрез БИС на ЕАД-то на хартиен носител с въведен № на документа отчетни документи са били подписани и от лекар със специалност, респ. от завеждащия отделението, е без съществено значение по въпросите, свързани с отчитането на дейността, т.е. с създадената и подадена по електронен път към НЗОК отчетна документация. Или изискването за подпис от лекар със специалност, включен в Приложение №1, е било необходимо да се спази не само при извършване на дейността, отразена чрез създадените на хартия медицински болнични документи, но и за подадените било чрез интернет портала на НЗОК или чрез web услуга електронни финансово-отчетни документи, които се оказват подписани само с КЕП на д-р З., респ. е вписан само нейният УИН.
С оглед на това законосъобразно първата инстанция по този въпрос е ценила представените писмени доказателства, като допълнително представените такива от страна на касатора не обосновават промяна в извода на съда за релевантните за спора факти, тъй като макар и да се относими към преценката по чл.381 ал.1, т.1 и чл.395 ал.1 от НРД за МД 2023-2025г., то същите не удовлетворяват императивното изискване на чл.428 ал.1 от същия НРД за МД цитираните там документи да се подписани „…само от лекари, включени в приложение № 1 към договора на лечебното заведение, изпълнител на болнична помощ“.
При този извод не се примат и за основателни твърденията за допуснати нарушения на съществени процесуални правила от страна на административния съдия, касателно недопускане извършването на съдебно-техническа експертиза с посочените от ЕАД-то конкретни задачи, респ. събирането на гласни доказателства, тъй като същите нямат съществено значение за изясняване на основните релевантни въпроси към вмененото и допуснато от лечебното заведение несъобразяване с нормативно дължимото, касаещо документацията и документооборота в посочения аспект на разглеждане.
Доколкото на лечебното заведение не е вменено несъобразяване с изискванията на чл.55 ал.2, т.2Чл. 55. ⚖️ Практика (190) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 11.12.2018 г.) Приетите по реда на чл. 54 национални рамкови договори, съответно анексите към тях влизат в сила от 1 януари на следващата календарна година. (2) Националните рамкови договори съдържат: 1. условията, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска помощ, както и реда за сключване на договори с тях; 2. отделните видове медицинска помощ по чл. 45 ; 3. условията и реда за оказване на помощта по т. 2; 3а. (нова - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) обемите, цените и методиките за остойностяване и закупуване на видовете медицинска помощ по т. 2; 3б. (нова - ДВ, бр. 13 от 2023 г., в сила от 07.02.2023 г.) изисквания относно основните трудови възнаграждения на медицинските специалисти, работещи в лечебни заведения за болнична помощ в изпълнение на договори с НЗОК, които са не по-малко благоприятни от предвидените в колективен трудов договор в отрасъл "Здравеопазване"; 3в. (нова - ДВ, бр. 13 от 2023 г., в сила от 07.02.2023 г., изм. - ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) методика за финансиране осигуряването на медицински персонал във: а) лечебни заведения, които извършват медицински дейности в населени места в труднодостъпни и/или отдалечени райони или единствени изпълняват съответната дейност на територията на общината, с изключение на лечебните заведения по чл. 106а, ал. 5б от Закона за лечебните заведения; б) лечебните заведения за болнична помощ по чл. 45, ал. 2а; 4. (доп. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 11.12.2018 г.) критерии за качество и достъпност на помощта по т. 2, включително конкретни индикатори за оценка на качеството на лечението на пациентите; 5. документацията и документооборота; 6. задълженията на страните по информационното осигуряване и обмена на информация; 6а. (нова - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) условията и реда за контрол по изпълнението на договорите; 6б. (нова - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) санкции при неизпълнение на договора; 7. други въпроси от значение за здравното осигуряване. (3) Националните рамкови договори не могат да установяват изисквания за: 1. минимален брой на регистрираните здравноосигурени лица от изпълнител на първична извънболнична помощ; 2. условия, възпрепятстващи свободния избор от осигурения на изпълнители на медицинска помощ, сключили договор с РЗОК; 3. (изм. - ДВ, бр. 48 о... или 3 от ЗЗО, към които реферират и правилата на чл.381 ал.1, т.1 и чл.395 ал.1 от цитирания НРД за МД(правила, които са намират в раздел VIII-ми „Методика за закупуване на дейностите в болничната медицинска помощ“), то цитирането им в допълнение към правилото на чл.428 ал.1, не обосновава самостоятелен извод за допуснато неправилно прилагане на материалния закон от Директор РЗОК – Монтана при издаване на оспорената писмена покана.
Това обосновава и извода на настоящия състав на касационната инстанция за неоснователност на касационната жалба, тъй като не са налице сочените в нея отменителни основания на чл. 209, т. 3Чл. 209. ⚖️ Практика (27) Касационна жалба или касационен протест се подава, когато решението е: 1. нищожно; 2. недопустимо; 3. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Право на касационно оспорване АПК.
Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила.
По разноските.
С оглед изхода, разноски са дължат на НЗОК, за която страна се констатираха те да са в размер на общо 103 евро, представляващи юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.143 ал.3Чл. 143. ⚖️ Практика (69) (1) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, или установи незаконосъобразност по чл. 193, ал. 2, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. (2) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт, както и поради отмяна, изменение или допълнение на акта по реда на АПК, във вр. с чл.37 ал.1Чл. 37. ⚖️ Практика (236) (1) Доказателства в производството по издаване на индивидуален административен акт могат да бъдат данни, които са свързани с факти и обстоятелства от значение за правата или задълженията или законните интереси на заинтересованите граждани или организации и са установени по реда, предвиден в този кодекс. (2) Общоизвестните факти, фактите, за които законът формулира презумпция, както и фактите, които са известни на органа служебно, не подлежат на доказване. Зачитане на тайната на страните и на другите участници в производството (Загл. доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) ЗПП и чл.24Чл. 24. ⚖️ Практика (54) (1) Производството по издаване на индивидуален административен акт започва по инициатива на компетентния орган или по искане на гражданин или организация, а в предвидените в закона случаи - на прокурора, омбудсмана, по-горестоящия или друг държавен орган. (2) Производството по издаване на индивидуален административен акт започва по искане на държавен орган, когато той е сезиран с друго искане за издаване на административен акт, но този административен акт не може да бъде издаден, без да се издаде поисканият от страна на органа административен акт. Дата на започване от Наредбата за правната помощ за осъществена защита от юрисконсулт, които ЕАД-то следва да заплати.
По изложените съображения Върховният административен съд, Шесто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №12244 от 08.04.2025г., постановено по адм. дело №1556/2025г. по описа на Административен съд – София град.
ОСЪЖДА „Специализирани болници за рехабилитация – Национален комплекс“ЕАД със седалище в гр. София да заплати на Национална здравноосигурителна каса с адрес на призоваване гр. София, ул."Кричим"№1 разноски по делото в раз­мер на общо 103(сто и три) евро за тази съдебна инстанция.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала, Председател: /п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ секретар: Членове: /п/ ДЕСИСЛАВА СТОЕВА
/п/ ЯВОР КОЛЕВ