- Страни: Управителят на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) срещу Д. С. М., в качеството на родител и законен представител на малолетния В. В. К.
- Предмет на спора: Заповед № РД-Е113-01-231 от 06.02.2024 г. на управителя на НЗОК, с която се отказва одобряване на заплащане на заявена медицинска услуга в чужбина (Детска болница „Сейнт Луис“, САЩ).
- Ключови моменти: Установени са съществени нарушения на административнопроизводствените правила (чл. 35Чл. 35. ⚖️ Практика (45) Индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. Събиране на доказателства и чл. 36Чл. 36. ⚖️ Практика (10) (1) Доказателствата се събират служебно от административния орган, освен в предвидените в този кодекс или в специален закон случаи. (2) Страните оказват съдействие на органа при събирането на доказателства. Те са длъжни да представят доказателства, които се намират при тях и не се намират при административния орган. Във всички случаи, когато в специален закон са определени изчерпателно доказателствата, които гражданинът или организацията трябва да представят, административният орган няма право да изисква от тях да представят други доказателства. (3) Всички събрани доказателства се проверяват и преценяват от административния орган. (4) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2014 г., в сила от 25.03.2014 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 10.10.2019 г.) Административните органи не могат да изискват предоставяне на информация или документи, които са налични при тях, а ги осигуряват служебно за нуждите на съответното производство. (5) (Нова - ДВ, бр. 103 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Когато в нормативен акт са въведени изисквания, свързани със съдимостта на физическо лице, необходимите данни за българските граждани се установяват служебно от съответния административен орган. (6) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 10.10.2019 г.) Органът, водещ производството по своя инициатива или по искане на страна, изисква от съответните административни органи, органите на съдебната власт, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, в рамките на своята компетентност да издадат и изпратят удостоверения, да изпратят документи, други доказателства или информация, от значение за производството. (7) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 10.10.2019 г.) Лицата, организациите и органите по ал. 1 са длъжни в рамките на своята компетентност да издадат и изпратят поисканите от тях удостоверения, да изпратят поисканите документи, други доказателства или информация незабавно, но не по-късно от 7 дни от поискването, при условията и по реда за обмен на електронни документи по реда на от АПК) - административният орган не е изяснил фактите и обстоятелствата, не е обсъдил задълбочено експертните становища на ЛКК за липса на опит в България с този метод на лечение при деца и необосновано е приел, че лечението може да се извърши в страната. Налице е противоречие с материалния закон (Наредба № 2/2019 г.) и с целта на закона, тъй като се засяга правото на достъпна и качествена здравна помощ на детето. Разгледан е и въпросът за доказване на основанието за безплатна адвокатска помощ по чл. 38 от ЗАдв.
- Решение: ОСТАВЯ В СИЛА решението на първоинстанционния съд, с което отказът на НЗОК е отменен. ОСТАВЯ В СИЛА определението, с което е отхвърлено искането за присъждане на адвокатско възнаграждение за първата инстанция. ОСЪЖДА НЗОК да заплати 1000 лева за оказана безплатна адвокатска помощ пред касационната инстанция.
РЕШЕНИЕ
№ 1595
София, 12.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на седемнадесети ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:
Председател:
ЛЮБОМИР ГАЙДОВ
Членове:
СТЕЛА ДИНЧЕВА
НЕЛИ ДОНЧЕВА
при секретар
Мирела Добриянова и с участието на прокурора Цветанка Борилова изслуша докладваното от председателя Любомир Гайдов по административно дело № 8549/2025 г.
Производството е по реда на чл. 208Чл. 208. ⚖️ Практика (7) На касационно оспорване изцяло или в отделни негови части подлежи първоинстанционното съдебно решение. Касационни основания и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на управителя на Национална здравноосигурителна каса (НЗОК), чрез процесуален представител гл. юрк. Рафаилов против решение № 333 от 20.03.2025 г., постановено по адм. д. № 71/2024 г. по описа на Административен съд - Смолян, с което е отменена заповед № РД-Е113-01-231 от 06.02.2024 г. на управителя на НЗОК и делото е изпратено като преписка на административния орган за решаване на въпроса по същество по заявление вх. № Е113-01-296 от 11.03.2022 г., подадено от Д. С. М. като родител и законен представител на малолетния В. В. К., в срок до един месец от влизане в сила на съдебното решение, при съобразяване с указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени с мотивите на съдебния акт.
Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3Чл. 209. ⚖️ Практика (27) Касационна жалба или касационен протест се подава, когато решението е: 1. нищожно; 2. недопустимо; 3. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Право на касационно оспорване от АПК. По подробно изложени в касационната жалба и в представени писмени бележки възражения и доводи се иска отмяна на оспореното съдебно решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което обжалваният административен акт да бъде потвърден, алтернативно делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
Ответникът по касационната жалба - Д. С. М., в качеството на родител и законен представител на малолетния В. В. К., чрез пълномощника адв. М. Димитрова, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението, като се иска същото да бъде оставено в сила. Претендира се присъждане на сторените разноски, вкл. за адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ по чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв).
По делото, за разглеждане в настоящото производство е присъединена и частна жалба от адв. М. Петрова, процесуален представител на Д. С. М., в качеството на родител и законен представител на детето В. В. К., с която е оспорено определение № 751 от 25.06.2025 г. постановено по адм. дело № 71/2024 г. по описа на Административен съд - Смолян, с което е отхвърлено искането за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата в полза на адвокат М. Димитрова от Адвокатска колегия - София.
Частният жалбоподател излага доводи за незаконосъобразност на оспореното определение, като иска неговата отмяна и осъждане на НЗОК да заплати в нейна полза адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
Ответникът по частната жалба - управителят на НЗОК, чрез процесуален представител юрисконсулт Рафаилов в писмен отговор излага становище за законосъобразност и правилност на обжалваното определение.
Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд - състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1Чл. 211. ⚖️ Практика (429) (1) Жалбата се подава до Върховния административен съд чрез съда, който е постановил решението, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено. (2) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава протест до Върховния административен съд чрез съда, постановил решението, в едномесечен срок от деня, в който то е постановено. (3) Лицата по чл. 210, ал. 2 могат да обжалват решението до момента на влизането му в сила за страните по делото. Форма и съдържание на жалбата и протеста от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1Чл. 210. ⚖️ Практика (1317) (1) Право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. (2) Лицата, спрямо които решението има сила, имат право да го обжалват, когато то е неблагоприятно за тях, макар и да не са участвали в делото. (3) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава касационен протест. Срок за касационно оспорване от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, на основанията, посочени в нея, и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2Чл. 218. ⚖️ Практика (27) (1) Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението. (2 ) За валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Доказателства от АПК, касационната жалба е неоснователна.
При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220Чл. 220. ⚖️ Практика (35) Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Решение по касационното оспорване от АПК, касационният състав приема от правна страна следното:
Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Заповед № РД-Е-113-01-231 от 06.02.2024 г. на управителя на НЗОК, с която се отказва одобряване на заплащане на заявена медицинска услуга по заявление с вх. № Е113-01-296 от 11.03.2022 г., а именно: комплексна медицинска услуга, която включва възможност за едновременно провеждане на неврохирургична и ортопедична операция /[заличен текст]/ с последваща съобразена с нуждите на детето физиотерапия. Към 2022 г. не е имало възможност за заявяване на лечение в България, което обстоятелство е дало повод да не се откаже лечението, но вместо исканото комплексно лечение в САЩ, е издадено разрешение - формуляр S2 за консултативен преглед във Франция.
От фактическа страна по делото е установено, че от Д. С. М., в качеството й на родител и законен представител на детето В. В. К., е подадено заявление № 113-01-296 от 11.03.2022 г. по реда на чл. 82, ал.1аЧл. 82. ⚖️ Практика (297) (1) Извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на българските граждани се предоставят медицински услуги, които са свързани със: 1. медицинска помощ при спешни състояния; 1а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) интензивно лечение на здравно неосигурени лица; 2. (нова - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) профилактични прегледи и изследвания и акушерската помощ за всички здравно неосигурени жени, независимо от начина на родоразрешение, по обхват и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването; 3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) стационарна психиатрична помощ; 3а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение на здравно неосигурени лица с психични заболявания; 3б. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) лечение със субституиращи и поддържащи програми с метадон и дневни психорехабилитационни програми; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) осигуряване на кръв и кръвни продукти; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) трансплантация на органи, тъкани и клетки; 6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) задължително лечение и/или задължителна изолация; 6а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) осигуряване на медицински дейности при пациенти с инфекциозни заболявания по списък, определен с наредба на министъра на здравеопазването, включително за предотвратяване на епидемиологичен риск; 6б. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение на здравно неосигурени лица с кожно-венерически заболявания; 6в. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) осигуряване на медицински дейности при пациенти с неспецифични белодробни заболявания по списък, определен с наредба на министъра на здравеопазването; 7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) експертизи за вид и степен на увреждане и трайна неработоспособност; 8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) заплащане на лечение за заболявания при условия и по ред, определени от министъра на здравеопазването; 9. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01..., във връзка с ал. 3 от Закона за здравето, като заявителят е кандидатствал за одобряване на заплащането на медицински и други услуги, цитирани в офертата на Детска болница „Сейнт Луис”, САЩ, които включват: [заличен текст], шини и оборудване като проходилки и бастуни, и физиотерапия за един месец след операциите, както и заплащане на транспортните разходи и престоя в болничното заведение.
Подаденото заявление е в хипотезата на чл. 82, ал. 1аЧл. 82. ⚖️ Практика (297) (1) Извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на българските граждани се предоставят медицински услуги, които са свързани със: 1. медицинска помощ при спешни състояния; 1а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) интензивно лечение на здравно неосигурени лица; 2. (нова - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) профилактични прегледи и изследвания и акушерската помощ за всички здравно неосигурени жени, независимо от начина на родоразрешение, по обхват и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването; 3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) стационарна психиатрична помощ; 3а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение на здравно неосигурени лица с психични заболявания; 3б. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) лечение със субституиращи и поддържащи програми с метадон и дневни психорехабилитационни програми; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) осигуряване на кръв и кръвни продукти; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) трансплантация на органи, тъкани и клетки; 6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) задължително лечение и/или задължителна изолация; 6а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) осигуряване на медицински дейности при пациенти с инфекциозни заболявания по списък, определен с наредба на министъра на здравеопазването, включително за предотвратяване на епидемиологичен риск; 6б. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение на здравно неосигурени лица с кожно-венерически заболявания; 6в. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) осигуряване на медицински дейности при пациенти с неспецифични белодробни заболявания по списък, определен с наредба на министъра на здравеопазването; 7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) експертизи за вид и степен на увреждане и трайна неработоспособност; 8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) заплащане на лечение за заболявания при условия и по ред, определени от министъра на здравеопазването; 9. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01... и 3 от Закона за здравето и чл. 2Чл. 2. ⚖️ Практика (32) Опазването на здравето на гражданите като състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие е национален приоритет и се гарантира от държавата чрез прилагане на следните принципи: 1. равнопоставеност при ползване на здравни услуги; 2. осигуряване на достъпна и качествена здравна помощ, с приоритет за деца, бременни и майки на деца до една година; 3. приоритет на промоцията на здраве и интегрираната профилактика на болестите; 4. предотвратяване и намаляване на риска за здравето на гражданите от неблагоприятното въздействие на факторите на жизнената среда; 5. особена здравна закрила на деца, бременни, майки на деца до една година и лица с физически увреждания и психически разстройства; 6. държавно участие при финансиране на дейности, насочени към опазване здравето на гражданите. от Наредба № 2 от 27.03.2019г. за медицинските и други услуги по чл. 82, ал. 1аЧл. 82. ⚖️ Практика (297) (1) Извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на българските граждани се предоставят медицински услуги, които са свързани със: 1. медицинска помощ при спешни състояния; 1а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) интензивно лечение на здравно неосигурени лица; 2. (нова - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) профилактични прегледи и изследвания и акушерската помощ за всички здравно неосигурени жени, независимо от начина на родоразрешение, по обхват и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването; 3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) стационарна психиатрична помощ; 3а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение на здравно неосигурени лица с психични заболявания; 3б. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) лечение със субституиращи и поддържащи програми с метадон и дневни психорехабилитационни програми; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) осигуряване на кръв и кръвни продукти; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) трансплантация на органи, тъкани и клетки; 6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) задължително лечение и/или задължителна изолация; 6а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) осигуряване на медицински дейности при пациенти с инфекциозни заболявания по списък, определен с наредба на министъра на здравеопазването, включително за предотвратяване на епидемиологичен риск; 6б. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение на здравно неосигурени лица с кожно-венерически заболявания; 6в. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) осигуряване на медицински дейности при пациенти с неспецифични белодробни заболявания по списък, определен с наредба на министъра на здравеопазването; 7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) експертизи за вид и степен на увреждане и трайна неработоспособност; 8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) заплащане на лечение за заболявания при условия и по ред, определени от министъра на здравеопазването; 9. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01... 3 от ЗЗ и за реда и условията за тяхното одобряване, ползване и заплащане (Наредбата). Разпоредбата на чл. 2 от Наредбата предвижда, че заплащане на услугите по чл. 1, ал. 1 в държава извън Европейския съюз, Европейското икономическо пространство и Конфедерация Швейцария се допуска по изключение, когато е необходимо прилагане на метод или технология, която не се прилага в държава - членка на Европейския съюз, Европейското икономическо пространство или в Конфедерация Швейцария, ако е утвърден от медицинската наука и практика в държавата и при прилагането й по отношение на пациентите се отчита резултат в полза на пациентите.
С решение по протокол № Е113-06-778 от 14.03.2022г. специализираната постоянно действаща комисия по чл. 27, ал. 1 от Наредбата на основание чл. 29, ал. 3 от Наредбата е изискала протокол от Лечебно-контролна комисия (ЛКК) по неврохирургия от изпълнителния директор на УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ ЕАД, гр. София и протокол от ЛКК по Детска ортопедия и травматология от изпълнителния директор на УСБАЛО „Професор Байчо Байчев“ ЕАД, гр. София. С решение по протокол № Е113-06-1363 от 26.04.2022г. е изискан протокол от ЛКК по неврохирургия от изпълнителния директор на УМБАЛ „Св.Иван Рилски“ ЕАД, гр.София.
В становище на ЛКК при УМБАЛ „Св.Иван Рилски“ ЕАД, Клиника по неврохирургия, с изх. № 71 от 04.05.2022г., и в становище на ЛКК при УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕАД, Клиника по неврохирургия, с изх. № 205 от 30.05.2022 г., са заявили, че на този етап в Република България няма комбиниран интердисциплинарен подход при лечението на такъв тип заболявания. Извършени са малък брой оперативни интервенции в тази последователност с ограничен опит с тази методика. Поради това е изложено становище за провеждането на лечението в чужбина.
С протокол № Е113-06-2249 от 22.06.2022 г. специализираната постоянно действаща комисия на основание чл. 28, ал. 1 от Наредбата е изискала доклади от външни експерти. С оглед представените експертни становища и доклади, комисията на основание чл. 33, ал. 1 от Наредбата е приела, че следва да се изиска оферта от Университетска болница „Жена, майка и дете“, гр. Лион, Франция. С решение по протокол № Е113-06-3670 от 10.10.2022 г. Комисията приема, че са налице предпоставките за издаване на предварително разрешение за лечение извън държава-членка по пребиваване (формуляр S2), предвидени в Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета на 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност на детето В. В. К. в Университетска болница „Жена, майка и дете“, гр. Лион, Франция.
На основание решението на комисията по чл. 27, ал.1 от Наредба № 2 управителят на НЗОК е издал Заповед № РД-Е113-01-1469 от 11.10.2022 г., с която се разрешава издаване на формуляр за планово лечение, извън държавата-членка по пребиваване /формуляр S2/, по реда на Регламент /ЕО/ № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 2004 г. за координация на системите за социална сигурност, за извършване на диагностични и лечебни процедури/ мултидисциплинарен консултативен преглед/ на детето В. К. в Университетска болница „Жена, майка и дете“ в гр. Лион, Франция, считано от 27.04.2023 г., съгласно представената Оферта и се одобрява заплащането на услуги по чл. 8, ал.1 от Наредбата за транспорт и престой на детето и един негов придружител, и преводачески услуги при необходимост.
Заповедта е оспорена по съдебен ред и с решение № 1819 от 21.03.2023 г. по адм. дело № 10090/2022 г. по описа на АССГ подадената жалба е отхвърлена като неоснователна. Решението е обжалвано по касационен ред, като с решение № 12348 от 12.12.2023 г. по адм. дело № 6463/2023 г. на Върховния административен съд е отменено и вместо него е постановил прогласяване на нищожността на заповед № РД-Е-113-01-1469 от 11.10.2022г. на управителя на НЗОК и е изпратил делото като преписка на Управителя на НЗОК за разрешаване на въпроса по същество в срок от един месец от получаването.
След прогласяване на нищожността на заповед № РД-Е-113-01-1469 от 11.10.2022г. е издадена оспорената пред първоинстанционния съд Заповед № РД-Е-113-01-231 от 06.02.2024 г. на управителя на НЗОК, с която е отказано одобряване на заплащане на заявена медицинска услуга по заявление с вх. № Е113-01-296 от 11.03.2022 г., подадено от Д. С. М., родител и законен представител на детето В. В. К.. Видно от мотивите на заповедта административният орган е приел, че е налице отрицателна предпоставка за уважаване на искането. Посочва се, че в изпълнение на указанията на съда е извършена преценка за установяване наличието на изключенията по чл. 2, ал. 1 от Наредба № 2/2019 г. за заплащане на услуги в държава извън Европейския съюз, Европейското икономическо пространство и Конфедерация Швейцария, а именно прилагането на метод или технология, която не се прилага в държава-членка. Административният орган е приел, че „[заличен текст], която се прилага в Детска болница „Сейнт Луис“ гр. Мисури, САЩ, като метод или технология се прилага също и в редица неврохихургични клиники в Европейския съюз и в Швейцария, в това число и в България. Посочено е също така, че заявените медицински услуги - „[заличен текст]” и [заличен текст] могат да бъдат извършени своевременно в две лечебни заведения: УМБАЛ „Св. Марина” ЕАД - Варна и УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕАД – София, които имат сключени договори с НЗОК за изпълнение на дейности по клинична пътека [номер] „[заличен текст]“. Установено е, че и двете лечебни заведения са получили разрешение/лиценз за извършване на дейност, със съответни номера № МБ - 59 от 10.12.2018 г. и № МБ -112 от 07.12.2022 г. и са създадени необходимите условия, като техническа обезпеченост и подготвени екипи.
По делото са представени писмени доказателства по силата на издадено съдебно удостоверение, като от УМБАЛ „Св. Марина” ЕАД – Варна е постъпил отговор от 19.11.2024г., според който за периода от 2021г. до 2024г. не се откриват данни за пациенти под 18-годишна възраст, лекувани по КП [номер], с основна диагноза [заличен текст], както и за същия период не се откриват данни за пациенти под 18-годишна възраст, при които е приложено комплексно лечение чрез SDR, PERCS. От УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕАД – София е представено писмо изх. № 108/21.01.2025г., според което оперативна интервенция СДР е извършена в Клиниката по неврохирургия към УМБАЛ „Св.Ив. Рилски“ на 19.04.2019г. при пациент под 18-годишна възраст, по Клинична пътека № 211, като в отговор с изх. №290 от 19.02.2025г. в периода 2021-2024г. не са постъпвали пациенти за комплексно лечение чрез SDR, PERCS.
За да уважи подадената жалба и да отмени оспорената пред него заповед на управителя на НЗОК, първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган - управителя на НЗОК, в писмена форма и в срока по чл. 39, ал.1 от Наредба № 2/2019 г., но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до неправилно приложение на материалния закон, както и до постановяване на оспорения акт в противоречие с целта на закона. Според съда органът се е позовал на становище с вх. № Е113-05-487 от 09.01.2023 г. от Експертния съвет по специалност „Неврохирургия“ към МЗ, което не е по конкретното заявление, не е издадено от административен орган или специалист в рамките на процедурата по Наредбата и не е подкрепено с доводи откога хирургичната интервенция СДР се осъществява в Република България, какъв е опитът на референтните центрове за СДР в гр. София и гр. Варна и какъв е резултатът от прилагането на интервенцията от гледна точка на пациентите. Първоинстанционния съд е счел, че административният орган се е ограничил да изложи само становище от месец януари 2024г. на ЛКК по Неврохирургия към УМБАЛ „Св.Марина“ ЕАД - Варна и писмо от 31.01.2024г. от началника на Клиниката по неврохирургия при УМБАЛ „Св.Иван Рилски“ ЕАД - София, без да коментира дадените по същото заявление противоположни становища на ЛКК при УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕАД - София, Клиника по неврохирургия, от 04.05.2022 г. и от 30.05.2022 г., с които лекарската комисия по конкретното заявление на Д. М. е дала заключение, че на този етап в Република България няма комбиниран интердисциплинарен подход при лечението на такъв тип заболявания. Извършени са малък брой оперативни интервенции в тази последователност с ограничен опит с тази методика. Поради това е уместно провеждането на лечението в чужбина и е допълнено,че от извършената от тях информационна справка, такъв специализиран център за провеждане на оперативно лечение /SDR- PERCS/ е детската болница в САЩ „Сейнт Луис“. Съдът е преценил, че въпреки наличието на период от около една година и половина между становища на ЛКК от 2022 г. и тези от януари 2024 г., нито от членовете на комисиите, нито от органа, се сочат факти и обстоятелства, които да обосновават професионално изоставяне на становищата, че в България няма комбиниран интердисциплинарен подход при лечението на такъв тип заболявания и че са извършени малък брой оперативни интервенции в тази последователност с ограничен опит с тази методика. Според първата инстанция представените в съдебното производство писма от УМБАЛ „Св. Ив. Рилски“ ЕАД – София също не установяват утвърдена медицинска практика. От приложените по делото доказателства и от съображенията в акта не се установява на какво се дължи същественото противоречие в становищата на експертите, относно възможността за осъществяване на лечението в България. Липсата на конкретна обосновка на нови факти и на анализ на дадените становища е довела и до немотивираност на заповедта.
Решаващият съд е достигнал до извод, че в случая административният орган е отказал да одобри финансиране, без преди това да направи цялостна проверка на относимите факти и обстоятелства, като се е позовал на последните взети становища от структура, която не е регламентирана в Наредбата, но е дала заключение „по принцип“ за наличие на възможности за лечение в Република България, съответно е игнорирал становищата за одобряване на лечението на детето в САЩ, каквато е препоръката на ЛКК при УМБАЛ „Св.Иван Рилски“ ЕАД, Клиника по неврохирургия. Според съда допуснатите съществени нарушения на административнопроизводствените правила по чл. 35Чл. 35. ⚖️ Практика (45) Индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. Събиране на доказателства и чл. 36Чл. 36. ⚖️ Практика (10) (1) Доказателствата се събират служебно от административния орган, освен в предвидените в този кодекс или в специален закон случаи. (2) Страните оказват съдействие на органа при събирането на доказателства. Те са длъжни да представят доказателства, които се намират при тях и не се намират при административния орган. Във всички случаи, когато в специален закон са определени изчерпателно доказателствата, които гражданинът или организацията трябва да представят, административният орган няма право да изисква от тях да представят други доказателства. (3) Всички събрани доказателства се проверяват и преценяват от административния орган. (4) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2014 г., в сила от 25.03.2014 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 10.10.2019 г.) Административните органи не могат да изискват предоставяне на информация или документи, които са налични при тях, а ги осигуряват служебно за нуждите на съответното производство. (5) (Нова - ДВ, бр. 103 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Когато в нормативен акт са въведени изисквания, свързани със съдимостта на физическо лице, необходимите данни за българските граждани се установяват служебно от съответния административен орган. (6) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 10.10.2019 г.) Органът, водещ производството по своя инициатива или по искане на страна, изисква от съответните административни органи, органите на съдебната власт, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, в рамките на своята компетентност да издадат и изпратят удостоверения, да изпратят документи, други доказателства или информация, от значение за производството. (7) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 10.10.2019 г.) Лицата, организациите и органите по ал. 1 са длъжни в рамките на своята компетентност да издадат и изпратят поисканите от тях удостоверения, да изпратят поисканите документи, други доказателства или информация незабавно, но не по-късно от 7 дни от поискването, при условията и по реда за обмен на електронни документи по реда на от АПК водят до невъзможност да се установи безспорно дали лечението чрез метода СДР е в обхвата на задължителното здравно осигуряване, съответно дали се изключва приложението на Наредба № 2/2019 г, както и по коя клинична пътека следва да се осъществи и отчете интервенцията, и препятства съдебната проверка, относно наличието на изключението по чл. 2. ал. 1 от Наредбата. Съдът е счел, че по преписката не са събрани достатъчно категорични доказателства, от които да се направи извод, че лечението чрез посочения метод за лечение СДР може да бъде осъществено в Република България или в държава членка на ЕС, ЕИП или Конфедерация Швейцария. Според съда липсва компетентен, пълен и медицински обоснован отговор на въпроса, дали методът или технологията на лечение, прилагани според съответните специалисти в Република България и в клиники в ЕС е именно методът на лечение, предложен в офертата на Детска болница в „Сент Луис“, САЩ. Оспорената заповед противоречи и на целта на закона, тъй като засяга правата и законните интереси на малолетното дете в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която се издава.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Административен съд - Смолян се основава решение № 333 от 20.03.2025 г., постановено по адм. д. № 71/2024 г., на правилна преценка на събраните доказателства, издадено е в съответствие с приложимите за предмета на спора материалноправни норми, като е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените такива. При постановяването на същото са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становищата по тях, и е отговорено на всички относими възражения.
Редът за одобряване, ползване и заплащане на услугите по чл. 82, ал. 1аЧл. 82. ⚖️ Практика (297) (1) Извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на българските граждани се предоставят медицински услуги, които са свързани със: 1. медицинска помощ при спешни състояния; 1а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) интензивно лечение на здравно неосигурени лица; 2. (нова - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) профилактични прегледи и изследвания и акушерската помощ за всички здравно неосигурени жени, независимо от начина на родоразрешение, по обхват и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването; 3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) стационарна психиатрична помощ; 3а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение на здравно неосигурени лица с психични заболявания; 3б. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) лечение със субституиращи и поддържащи програми с метадон и дневни психорехабилитационни програми; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) осигуряване на кръв и кръвни продукти; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) трансплантация на органи, тъкани и клетки; 6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) задължително лечение и/или задължителна изолация; 6а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) осигуряване на медицински дейности при пациенти с инфекциозни заболявания по списък, определен с наредба на министъра на здравеопазването, включително за предотвратяване на епидемиологичен риск; 6б. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение на здравно неосигурени лица с кожно-венерически заболявания; 6в. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) осигуряване на медицински дейности при пациенти с неспецифични белодробни заболявания по списък, определен с наредба на министъра на здравеопазването; 7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) експертизи за вид и степен на увреждане и трайна неработоспособност; 8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) заплащане на лечение за заболявания при условия и по ред, определени от министъра на здравеопазването; 9. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01... и 3 от Закона за здравето (ЗЗ) е установен в Наредба № 2 от 27.03.2019 г. за медицинските и други услуги по чл. 82, ал. 1аЧл. 82. ⚖️ Практика (297) (1) Извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на българските граждани се предоставят медицински услуги, които са свързани със: 1. медицинска помощ при спешни състояния; 1а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) интензивно лечение на здравно неосигурени лица; 2. (нова - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) профилактични прегледи и изследвания и акушерската помощ за всички здравно неосигурени жени, независимо от начина на родоразрешение, по обхват и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването; 3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) стационарна психиатрична помощ; 3а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение на здравно неосигурени лица с психични заболявания; 3б. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) лечение със субституиращи и поддържащи програми с метадон и дневни психорехабилитационни програми; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) осигуряване на кръв и кръвни продукти; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) трансплантация на органи, тъкани и клетки; 6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) задължително лечение и/или задължителна изолация; 6а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) осигуряване на медицински дейности при пациенти с инфекциозни заболявания по списък, определен с наредба на министъра на здравеопазването, включително за предотвратяване на епидемиологичен риск; 6б. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение на здравно неосигурени лица с кожно-венерически заболявания; 6в. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) осигуряване на медицински дейности при пациенти с неспецифични белодробни заболявания по списък, определен с наредба на министъра на здравеопазването; 7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) експертизи за вид и степен на увреждане и трайна неработоспособност; 8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) заплащане на лечение за заболявания при условия и по ред, определени от министъра на здравеопазването; 9. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01... и 3 от ЗЗ и за реда и условията за тяхното одобряване, ползване и заплащане, издадена от министъра на здравеопазването. Съгласно чл. 1, ал. 2 от Наредба № 2 българските граждани имат право на заплащане на услуги по чл. 82, ал. 1аЧл. 82. ⚖️ Практика (297) (1) Извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на българските граждани се предоставят медицински услуги, които са свързани със: 1. медицинска помощ при спешни състояния; 1а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) интензивно лечение на здравно неосигурени лица; 2. (нова - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) профилактични прегледи и изследвания и акушерската помощ за всички здравно неосигурени жени, независимо от начина на родоразрешение, по обхват и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването; 3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) стационарна психиатрична помощ; 3а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение на здравно неосигурени лица с психични заболявания; 3б. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) лечение със субституиращи и поддържащи програми с метадон и дневни психорехабилитационни програми; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) осигуряване на кръв и кръвни продукти; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) трансплантация на органи, тъкани и клетки; 6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) задължително лечение и/или задължителна изолация; 6а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) осигуряване на медицински дейности при пациенти с инфекциозни заболявания по списък, определен с наредба на министъра на здравеопазването, включително за предотвратяване на епидемиологичен риск; 6б. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение на здравно неосигурени лица с кожно-венерически заболявания; 6в. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) осигуряване на медицински дейности при пациенти с неспецифични белодробни заболявания по списък, определен с наредба на министъра на здравеопазването; 7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) експертизи за вид и степен на увреждане и трайна неработоспособност; 8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) заплащане на лечение за заболявания при условия и по ред, определени от министъра на здравеопазването; 9. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01... и 3 от ЗЗ във връзка с лечението им в страната или в чужбина съобразно тяхното заболяване, за които не са предвидени други механизми за финансиране със средства от държавния бюджет, общинските бюджети и от бюджета на НЗОК или които не могат да бъдат осигурени в страната, като съобразно ал. 4 от същия член, услугите по ал. 1 се заплащат след предварително одобрение от НЗОК, дадено по реда на тази наредба.
От данните по делото се установява, че забавянето на лечението на детето не му дава възможност да се лекува в пълен обем според индивидуалните му нужди, като постановяването на отказ за одобрение на финансиране дни преди насрочената операция за 25.10.2022 г. в САЩ, което е наложило лечението на детето да бъде отложено за 2023 г. го ограничава с оглед наложителни консултативни прегледи и евентуална операция. Лекуващите лекари на детето единодушно посочват, че с по-ранното провеждане на лечението ще се овладеят физическите страдания от болките на детето, по-големи и навременни ще бъдат шансовете му да проходи. Правото на добра администрация е изисквало от страна на административния орган да се предприемат предвидените действия за гарантиране правата на лица, нуждаещи се от съответните медицински грижи.
Спорният въпрос по делото е налице ли е изключението по чл. 2, ал. 1 от Наредба № 2, което да налага заплащане на лечение на детето в държава извън Европейския съюз, Европейското икономическо пространство и Конфедерация Швейцария, а именно в САЩ. Както правилно е преценил съда административният орган не е извършил задълбочена проверка на фактите и обстоятелствата по конкретния случай, не са изследвани предложения метод за лечение на В. В. К. в Детска болница „Сейнт Луис”, САЩ, и установената възможност за извършване на „[заличен текст]” и [заличен текст] (при необходимост) на територията на Република България в УМБАЛ „Св. Марина” ЕАД - Варна и УМБАЛ „Св.Ив. Рилски“ ЕАД – София, относно това дали методът е идентичен, какви са етапите на лечението, включително възстановителния период, какви методи и практики се използват и дали същите са еднакво щадящи за детето, не е обсъден и преценен възстановителния период, както и къде е най-подходящо да се осъществи той. В постъпилите писма от УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД - Варна и УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ - София същите са посочили, че няма данни за извършване на гореописаното лечение на лица под 18-годишна възраст.
След изясняване от органа на фактите и обстоятелствата, настъпили след издаване на оспорената заповед, следва да се извърши преценка относно приложимата хипотеза във връзка с подаденото заявление за лечение в чужбина на детето В. В. К., респективно да се съобразят нормативно установените условия и ред за заплащане на вече извършените медицински услуги. Нарушаването на предвиденото в чл. 35Чл. 35. ⚖️ Практика (45) Индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. Събиране на доказателства и чл. 36Чл. 36. ⚖️ Практика (10) (1) Доказателствата се събират служебно от административния орган, освен в предвидените в този кодекс или в специален закон случаи. (2) Страните оказват съдействие на органа при събирането на доказателства. Те са длъжни да представят доказателства, които се намират при тях и не се намират при административния орган. Във всички случаи, когато в специален закон са определени изчерпателно доказателствата, които гражданинът или организацията трябва да представят, административният орган няма право да изисква от тях да представят други доказателства. (3) Всички събрани доказателства се проверяват и преценяват от административния орган. (4) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2014 г., в сила от 25.03.2014 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 10.10.2019 г.) Административните органи не могат да изискват предоставяне на информация или документи, които са налични при тях, а ги осигуряват служебно за нуждите на съответното производство. (5) (Нова - ДВ, бр. 103 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Когато в нормативен акт са въведени изисквания, свързани със съдимостта на физическо лице, необходимите данни за българските граждани се установяват служебно от съответния административен орган. (6) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 10.10.2019 г.) Органът, водещ производството по своя инициатива или по искане на страна, изисква от съответните административни органи, органите на съдебната власт, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, в рамките на своята компетентност да издадат и изпратят удостоверения, да изпратят документи, други доказателства или информация, от значение за производството. (7) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 10.10.2019 г.) Лицата, организациите и органите по ал. 1 са длъжни в рамките на своята компетентност да издадат и изпратят поисканите от тях удостоверения, да изпратят поисканите документи, други доказателства или информация незабавно, но не по-късно от 7 дни от поискването, при условията и по реда за обмен на електронни документи по реда на от АПК от страна на административния орган е основание да се приеме, че същият не е събрал и оценил всички относими доказателства и въз основа на тях не е успял да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая, като се мотивира защо счита, че лечението не следва да се провежда в Детска болница „Сейнт Луис”, САЩ.
Едно от основните задължения на държавата е да закриля здравето на гражданите (чл. 52, ал. 3 от Конституцията на Република България), разбирано като състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие. Това свое задължение държавата изпълнява чрез прилагане на принципите по чл. 2Чл. 2. ⚖️ Практика (32) Опазването на здравето на гражданите като състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие е национален приоритет и се гарантира от държавата чрез прилагане на следните принципи: 1. равнопоставеност при ползване на здравни услуги; 2. осигуряване на достъпна и качествена здравна помощ, с приоритет за деца, бременни и майки на деца до една година; 3. приоритет на промоцията на здраве и интегрираната профилактика на болестите; 4. предотвратяване и намаляване на риска за здравето на гражданите от неблагоприятното въздействие на факторите на жизнената среда; 5. особена здравна закрила на деца, бременни, майки на деца до една година и лица с физически увреждания и психически разстройства; 6. държавно участие при финансиране на дейности, насочени към опазване здравето на гражданите. от Закона за здравето, един от които е осигуряване на достъпна и качествена здравна помощ, налагаща обосновано и прецизирано спрямо законовите разпоредби, произнасяне от страна на административния орган по разглеждане на заявленията на лицата за медицинските и други услуги по чл. 82, ал. 1аЧл. 82. ⚖️ Практика (297) (1) Извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на българските граждани се предоставят медицински услуги, които са свързани със: 1. медицинска помощ при спешни състояния; 1а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) интензивно лечение на здравно неосигурени лица; 2. (нова - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) профилактични прегледи и изследвания и акушерската помощ за всички здравно неосигурени жени, независимо от начина на родоразрешение, по обхват и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването; 3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) стационарна психиатрична помощ; 3а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение на здравно неосигурени лица с психични заболявания; 3б. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) лечение със субституиращи и поддържащи програми с метадон и дневни психорехабилитационни програми; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) осигуряване на кръв и кръвни продукти; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) трансплантация на органи, тъкани и клетки; 6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) задължително лечение и/или задължителна изолация; 6а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) осигуряване на медицински дейности при пациенти с инфекциозни заболявания по списък, определен с наредба на министъра на здравеопазването, включително за предотвратяване на епидемиологичен риск; 6б. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение на здравно неосигурени лица с кожно-венерически заболявания; 6в. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) осигуряване на медицински дейности при пациенти с неспецифични белодробни заболявания по списък, определен с наредба на министъра на здравеопазването; 7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) експертизи за вид и степен на увреждане и трайна неработоспособност; 8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) заплащане на лечение за заболявания при условия и по ред, определени от министъра на здравеопазването; 9. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01... и 3 ЗЗ и за реда и условията за тяхното одобряване, ползване и заплащане.
С оглед на изложените по-горе от настоящия съдебен състав съображения, релевираните от касационния жалбоподател доводи за необоснованост на първоинстанционния съдебен акт са неоснователни. При спазване на съдопроизводственото правило на чл. 172а, ал. 2Чл. 172а. ⚖️ Практика (39) (Нов - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) (1) Решението трябва да съдържа: 1. датата и мястото на постановяването му; 2. посочване на съда, имената на съдията/съдиите, на секретаря и на прокурора, когато той е взел участие в делото; 3. номера на делото, по което се постановява решението; 4. номера и датата на административния акт и наименованието на органа, който го издава; 5. имената, съответно наименованието, на страните; 6. какво постановява съдът; 7. в тежест на кого се възлагат разноските; 8. подлежи ли решението на обжалване, пред кой съд и в какъв срок. (2) Към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. (3) Решението се подписва от съдията/съдиите, взели участие в постановяването му. Когато някой от съдиите не може да го подпише, председателят отбелязва върху решението причините за това. (4) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.07.2026 г.) Когато решението се изготвя в електронна форма, то се подписва с квалифициран електронен подпис и се регистрира в информационната система на съда. Правомощия на съда при нищожност или отмяна на административния акт от АПК първоинстанционният съд е изложил мотиви, в които е посочил становищата на страните, фактите по делото и правните си изводи. Извършил е самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, а изводите относно фактите от обективната действителност не са опорочени от допуснати от съда грешки при формиране на вътрешното му убеждение в ненормирани от закона насоки или в отклонение от правилата на формалната и правна логика. След като е установил правилно фактите по делото, съдът ги е подвел към приложимите правни норми.
Решението като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.
По частната жалба:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 230Чл. 230. ⚖️ Практика (33) Частната жалба се подава в 7-дневен срок от съобщаване на определението или разпореждането, а когато то е постановено в съдебно заседание - от деня на заседанието за страната, която е присъствала. Съдържание на частната жалба от АПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
По отношение на подадената частна жалба от Д. С. М., родител и законен представител на малолетния В. В. К., чрез адв. М. Петрова, срещу определение № 751 от 25.06.2025 г. постановено по адм. дело 71/2024 г. постановено по искане за допълване на решение № 333 от 20.03.2025 г. по адм. дело № 71/2024 г., съдът е установил че на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв с исковата молба и с молба с вх. № 391/20.02.2025г. преди последното съдебно заседание по делото, процесуалният представител адв. Петрова е претендирала присъждане на адвокатско възнаграждение. Разпоредбата на чл. 38Чл. 38. ⚖️ Практика (68) (1) (Предишен текст на чл. 38, изм. - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Съобщението се връчва на адреса, който е посочен по делото. (2) (Нова - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Връчването може да се извърши на избран от страната електронен адрес за връчване чрез: 1. единния портал за електронно правосъдие; 2. квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща съгласно чл. 3, параграф 37 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (ОВ, L 257/73 от 28 август 2014 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) № 910/2014"; 3. (нова - ДВ, бр. 80 от 2023 г., в сила от 19.09.2023 г.) системата за сигурно електронно връчване по чл. 26, ал. 2 от Закона за електронното управление. (3) (Нова - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Когато не е избрана възможност за връчване по ал. 2, но страната е посочила адрес на електронна поща, връчването се извършва на посочения адрес. (4) (Нова - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Съгласието за връчване по ал. 2 и 3 може да се оттегли по всяко време, като оттеглянето не засяга редовността на вече извършените действия. (5) (Нова - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Когато не може да се извърши връчване по ал. 1 - 3, съобщението се връчва на настоящия адрес на страната, а при липса на такъв - на постоянния. (6) (Нова - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Страната може да посочи електронен адрес за връчване на вещо лице, свидетел и трето лице, задължено да представи намиращ се у него документ. (7) (Нова - ДВ, бр. 80 от 2023 г., в сила от 19.09.2023 г.) Когато страната е орган на изпълнителната власт, не може да се извърши връчване чрез системата по ал. 2, т. 3. Задължение за посочване на електронен адрес от ЗАдв урежда ред за ангажиране на отговорност за разноски в различие от този по чл. 78Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК. В разглежданата хипотеза не се търсят реално направени от страната разноски. Съгласно чл. 38, ал. 1Чл. 38. ⚖️ Практика (68) (1) (Предишен текст на чл. 38, изм. - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Съобщението се връчва на адреса, който е посочен по делото. (2) (Нова - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Връчването може да се извърши на избран от страната електронен адрес за връчване чрез: 1. единния портал за електронно правосъдие; 2. квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща съгласно чл. 3, параграф 37 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (ОВ, L 257/73 от 28 август 2014 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) № 910/2014"; 3. (нова - ДВ, бр. 80 от 2023 г., в сила от 19.09.2023 г.) системата за сигурно електронно връчване по чл. 26, ал. 2 от Закона за електронното управление. (3) (Нова - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Когато не е избрана възможност за връчване по ал. 2, но страната е посочила адрес на електронна поща, връчването се извършва на посочения адрес. (4) (Нова - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Съгласието за връчване по ал. 2 и 3 може да се оттегли по всяко време, като оттеглянето не засяга редовността на вече извършените действия. (5) (Нова - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Когато не може да се извърши връчване по ал. 1 - 3, съобщението се връчва на настоящия адрес на страната, а при липса на такъв - на постоянния. (6) (Нова - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Страната може да посочи електронен адрес за връчване на вещо лице, свидетел и трето лице, задължено да представи намиращ се у него документ. (7) (Нова - ДВ, бр. 80 от 2023 г., в сила от 19.09.2023 г.) Когато страната е орган на изпълнителната власт, не може да се извърши връчване чрез системата по ал. 2, т. 3. Задължение за посочване на електронен адрес от ЗАдв адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на: 1. лица, които имат право на издръжка; 2. материално затруднени лица; 3. роднини, близки или на друг юрист. Ал. 2 на същата норма предвижда, че в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Административен съд – Смолян е установил, че процесуалният представител на Д. С. М., родител и законен представител на малолетния В. В. К., не е представил договор за правна защита и съдействие или друг документ, който да доказва, че между страните е уговорено предоставянето на безплатна правна помощ. Съгласно мотивите към т. 1 на Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, а писмената форма е за доказване. Договарянето на осъществяваната от адвоката правна помощ като безплатна не се презумира и следва да бъде установено от данните по делото. Изявленията за наличието на конкретно основание за оказване на безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗАдв обвързват съда. При отсъствието на договор, а и на друг документ, от който може да се направи извод за конкретна хипотеза по чл. 38, ал. 1, т. 1 - 3 ЗАдв, в която е възложено оказването на безплатна адвокатска защита по делото, няма основание на пълномощника – адвокат да се присъди адвокатско възнаграждение при предпоставките на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. След като не е имало основание в първоинстанционното производство ответникът да бъде осъден за разноски първоинстанционният съд правилно е отхвърлил искането за присъждане на адвокатско възнаграждение. С оглед гореизложеното, обжалваното определение следва да бъде оставено в сила като правилно.
При този изход на правния спор, основателно е искането за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адв. М. Димитрова от Адвокатска колегия - София, за оказана безплатна адвокатска помощ за касационното производство на материално затруднено лице, съгласно вписаното в договора за правна помощ и съдействие правно основание за безплатна помощ - чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. От пълномощника е направено своевременно искане за присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, като е представен договор за осъществяване на правна помощ от 11.06.2025 г. По изложените по-горе съображения, в случая са налице предпоставките по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв и на адвоката, оказал безплатна адвокатска помощ следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размера, определен в наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗАдв. Приложима е разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (изм. и доп. ДВ. бр.14 от 18 февруари 2025г.), поради което юридическото лице, в структурата на което е касаторът, следва да бъде осъдено да заплати на адвокат М. Димитрова от Адвокатска колегия - София възнаграждение в размер на 1000 лв.
Водим от горното и на основание на чл. 221, ал. 2, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 333 от 20.03.2025 г., постановено по адм. дело № 71/2024 г. по описа на Административен съд - Смолян.
ОСТАВЯ В СИЛА определение №751 от 25.06.2025 г. постановено по адм. дело № 71/2024 г. по описа на Административен съд - Смолян, с което е отхвърлено искането за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата в полза на адвокат М. Димитрова от Адвокатска колегия – София.
ОСЪЖДА Националната здравноосигурителна каса да заплати на адв. М. Димитрова от Адвокатска колегия - София сумата от 1000 лева на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, за оказана безплатна адвокатска помощ при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от същия закон, за производството пред касационната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала, Председател: /п/ ЛЮБОМИР ГАЙДОВ секретар: Членове: /п/ СТЕЛА ДИНЧЕВА
/п/ НЕЛИ ДОНЧЕВА
Източник: Оригинален Документ (Тематична област: Здравеопазване - ВАС)
