Решение № 4586 по адм. д. № 10289/2025 г. на ВАС

РЕШЕНИЕ
№ 4586
София, 27.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на девети март две хиляди двадесет и шеста година в състав:
Председател:
ЛЮБОМИР ГАЙДОВ
Членове:
НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ
СТЕЛА ДИНЧЕВА
при секретар
Мирела Добриянова и с участието на прокурора Камелия Цветкова изслуша докладваното от съдията Николай Гунчев по административно дело № 10289/2025 г.
Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на И. Ц. П. от гр. Ботевград против решение № 852 от 24.06.2025 г., постановено по адм. дело № 389/2025 г. по описа на Административен съд – София-област, с което е отхвърлена жалбата му против решение № РД-Е126-44 от 24.02.2025 г. на управителя на НЗОК (Националната здравноосигурителна каса).
По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3Чл. 209. ⚖️ Практика (27) Касационна жалба или касационен протест се подава, когато решението е: 1. нищожно; 2. недопустимо; 3. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Право на касационно оспорване, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, касаторът моли решението на първоинстанционния съд да бъде отменено и делото да се реши по същество чрез уважаване на първоначалната му жалба.
Ответникът по касация - управителят на НЗОК, действащ чрез пълномощника главен юрисконсулт Миличин, оспорва касационната жалба и моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение, поради което предлага то да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд (ВАС), шесто отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1Чл. 211. ⚖️ Практика (429) (1) Жалбата се подава до Върховния административен съд чрез съда, който е постановил решението, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено. (2) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава протест до Върховния административен съд чрез съда, постановил решението, в едномесечен срок от деня, в който то е постановено. (3) Лицата по чл. 210, ал. 2 могат да обжалват решението до момента на влизането му в сила за страните по делото. Форма и съдържание на жалбата и протеста от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1Чл. 210. ⚖️ Практика (1317) (1) Право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. (2) Лицата, спрямо които решението има сила, имат право да го обжалват, когато то е неблагоприятно за тях, макар и да не са участвали в делото. (3) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава касационен протест. Срок за касационно оспорване от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
След като провери решението по реда на чл. 218Чл. 218. ⚖️ Практика (27) (1) Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението. (2 ) За валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Доказателства от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна.
С оспореното пред първоинстанционния съд решение от 24.02.2025 г., постановено от управителя на Националната здравноосигурителна каса, на жалбоподателя по заявлението му от 02.11.2017 г. е разрешено възстановяване средства в натура от бюджета на НЗОК в размер на 17.12 лв. (левова равностойност на 8.75 евро), и частично е отказано възстановяването на разходи за разликата от разрешените за възстановяване средства до размера на общата претендирана сума за възстановяване от 2500.77 евро.
За да не уважи сезиралата го жалба от И. Ц. П. срещу процесното решение на управителя на НЗОК в атакуваната му част, първоинстанционният съд е обследвал надлежно спорният между страните въпрос относно наличието на основание за възстановяване на понесените от жалбоподателя разходи в претендирания от него размер за оказаното му трансгранично здравно обслужване в друга държава членка на Европейския съюз (Белгия), на който въпрос е дал убедителен отрицателен отговор. Съдът е обосновал теза за законосъобразност на административния акт, като издаден от компетентен административен орган в предвидената от закона форма при спазване на административнопроизводствените правила (надлежно е проведена дължимата процедура при разглеждане на искането за възстановяване на разходи) и правилно приложение на материалния закон. Първостепенният съд е съобразил, че П. е поискал възстановяване на понесените разходи за проведеното му спешно лечение в белгийско болнично заведение (Клиника Винсентиус в гр. Антверпен) по цени на осигурителната институция по място на оказване на помощта. Посочил е, че съгласно получената в НЗОК информация от белгийския осигурителен фонд, по представените от заявителя документи му се полагат 8.75 евро, в който размер е и определената за възстановяване сума от управителя на НЗОК. На следващо място, съдът е намерил за недоказано извършването на претендираните от жалбоподателя разходи, тъй като е установил съществени разминавания както между съдържанието на представените от П. фактури и приложените квитанции, така и в датите, на които се претендира, че са издадени документите.
Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му.
Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните в касационната жалба пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност.
Касаторовите доводи за противното не могат да бъдат споделени.
Първоинстанционният съд е изяснил коректно фактическата обстановка по спора, подробно е обсъдил надлежно събраният доказателствен материал по делото и е изложил обосновани мотиви относно направените от жалбоподателя оплаквания. Съдът е съобразил съществените за изхода на спора правнорелевантни факти, а именно, че съгласно постъпилият в НЗОК чрез структуриран електронен документ отговор от чуждата осигурителна институция, на П. му се дължат 8.75 евро, и че в представените от лицето платежни документи има драстични разминавания. По делото не е спорно, че жалбоподателят е здравноосигурено лице и че за проведеното му спешно лечение в Белгия, по реда на Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004, на П. му се полага възстановяване на понесените от него разходи. В този контекст е важно да се отбележи, че доказаните разходи, като извършени от П. за целите на лечението му на територията на Кралство Белгия, се равняват на 8.75 евро, което е видно както от отговора до НЗОК на белгийския осигурителен фонд, така и от наличните документи по преписката. Издадените от чуждото лечебно заведение фактури касателно болничният престой на П. на името на представител на работодателя му са индиция, че основните плащания са извършени от последния, и не подкрепят тезата на жалбоподателя за лично извършени медицински разходи в по-висок размер. Представените други платежни документи – фактури, касови бонове и квитанции по дати и суми не са относими към получените от лицето здравни услуги, а вероятно касаят други извършени от него разходи на територията на Кралство Белгия, несвързани обаче с полученото от лицето медицинско лечение.
Пред настоящата инстанция не се представени нови писмени доказателства, свързани с касационните основания, а изложените и пред ВАС от касатора оплаквания не променят направения от административния съд извод, че не са налице основания на П. да му бъде възстановена по-голяма от определената му от административния орган сума за понесените разходи за лечение в Белгия. При постановяване на решението си съдът правилно е издирил, тълкувал и приложил относимите в случая разпоредби на Регламент (ЕО) № 987/2009 и на Закона за здравното осигуряване, и се е позовал на съществуваща в същия смисъл практика на ВАС. Решението на съда се основава на обоснована преценка на събраните доказателства, издадено е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Решаващият съдебен състав надлежно и аргументирано е обсъдил в мотивите си всички факти и обстоятелства от значение за основателността на жалбата, с която е бил сезиран, и е извел съответен на приложимата нормативна уредба краен правен извод. Съдът е обсъдил както всички аспекти на обусловения от доводите в нея предмет на жалбата, така и правната характеристика на оспорения пред него акт.
Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат дословно преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2Чл. 221. ⚖️ Практика (114) (1) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Върховният административен съд оставя в сила решението или го отменя в оспорваната му част, ако е неправилно. Когато Върховният административен съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. (3) Когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган. (4) Когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато административният орган отмени подзаконовия административен акт, Върховният административен съд обезсилва постановеното съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. Когато прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на някоя от страните, съдът постановява решение по съществото на касационното оспорване. (6) (Предишна ал. 5- ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато решението е нищожно, Върховният административен съд обявява нищожността му изцяло и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато пред Върховния административен съд е сключено споразумение, съдът го потвърждава с определение, с което обезсилва съдебното решение и прекратява делото. Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на решението, изречение второ от АПК касационната инстанция препраща към тях.
Предвид горното, като е отхвърлил подадената до него жалба, съдът е постановил правилно решение, което при липсата на касационни основания за неговата отмяна, трябва да бъде оставено в сила.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2Чл. 221. ⚖️ Практика (114) (1) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Върховният административен съд оставя в сила решението или го отменя в оспорваната му част, ако е неправилно. Когато Върховният административен съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. (3) Когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган. (4) Когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато административният орган отмени подзаконовия административен акт, Върховният административен съд обезсилва постановеното съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. Когато прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на някоя от страните, съдът постановява решение по съществото на касационното оспорване. (6) (Предишна ал. 5- ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато решението е нищожно, Върховният административен съд обявява нищожността му изцяло и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато пред Върховния административен съд е сключено споразумение, съдът го потвърждава с определение, с което обезсилва съдебното решение и прекратява делото. Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на решението, изреч. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 852 от 24.06.2025 г., постановено по адм. дело № 389/2025 г. по описа на Административен съд – София-област.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала, Председател: /п/ ЛЮБОМИР ГАЙДОВ секретар: Членове: /п/ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ
/п/ СТЕЛА ДИНЧЕВА