Решение № 284 по адм. д. № 3081/2024 г. на ВАС

РЕШЕНИЕ
№ 284
София, 13.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на пети ноември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
Председател:
ЮЛИЯ ТОДОРОВА
Членове:
ДЕСИСЛАВА СТОЕВА
ЯВОР КОЛЕВ
при секретар
Светослава Огнянова и с участието на прокурора Милена Беремска изслуша докладваното от съдията Явор Колев по административно дело № 3081/2024 г.
Производството е по реда на чл.208Чл. 208. ⚖️ Практика (7) На касационно оспорване изцяло или в отделни негови части подлежи първоинстанционното съдебно решение. Касационни основания и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Управител НЗОК, чрез гл. юриск. Миличин, срещу Решение №2328 от 18.12.2023 г., постановено по адм. дело №1766/2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив. Излагат се доводи за недопустимост на съдебния акт, а също така и за неговата неправилност, поради нарушение на материалния и процесуалния закони. Прави се искане за обезсилването му, респ. за отмяната му и за постановяване на друго съдебно решение, с което да се отхвърли жалбата на И. С. З. от гр. Раковски срещу Решение № РД-Е126-182 от 12.06.2023г. на Управител на НЗОК в частта, с която е отказано възстановяване на разходи за проведено лечение на лицето по негово искане вх. №Е112-01-3 от 24.06.2018г. Претендира разноски.
Предмет на разглеждане в това съдебно производство е и постъпилата от Управител НЗОК, чрез гл. юриск. Миличин, частна касационна жалба срещу Определение №991 от 30.01.2024г. по същото дело, с което първоинстанционния съд е отхвърлил молбата на органа за изменение на съдебното решение от 18.12.2023г. в частта за разноските. С частната жалба се счита и този акт за незаконосъобразен, поради неправилно приложение на материалния закон и се настоява за отмяната му и уважаване на молбата, съобразно изложеното в нея.
Ответникът – И. С. З. от гр.Раковски, чрез адв. Черничерска, счита касационната жалба за неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение за правилно, поради което настоява за оставянето му в сила. Моли да се присъдят разноски, вкл. и такива на пълномощника при условията на чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата. По отношение на частната касационна жалба се излагат доводи за нейната неоснователност. Претендира присъждане и на разноски.
Отделно от това, с отговора на касационната жалба, защитата на З. е формулирала искане тази съдебна инстанция да отправи и преюдициално запитване до съда на ЕС(СЕС) във връзка със съмнения относно тълкуването на правото на ЕС в обжалваното първоинстанционно решение, за което предлага и формулирани четири въпроса.
Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1Чл. 210. ⚖️ Практика (1317) (1) Право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. (2) Лицата, спрямо които решението има сила, имат право да го обжалват, когато то е неблагоприятно за тях, макар и да не са участвали в делото. (3) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава касационен протест. Срок за касационно оспорване АПК и в срока по чл.211 ал.1Чл. 211. ⚖️ Практика (429) (1) Жалбата се подава до Върховния административен съд чрез съда, който е постановил решението, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено. (2) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава протест до Върховния административен съд чрез съда, постановил решението, в едномесечен срок от деня, в който то е постановено. (3) Лицата по чл. 210, ал. 2 могат да обжалват решението до момента на влизането му в сила за страните по делото. Форма и съдържание на жалбата и протеста АПК.
Разгледана по същество за неоснователна.
За да отмени издадената от касационния жалбоподател заповед в посочената нейна обжалвана от З. част, първостепенният съд е приел, че органът, при неправилно приложение на материалния закон, вкл. и при несъобразяване с целта на закона, е издал акт, с който е отказал възстановяване на поети от лицето разходи за лечение в чужбина.
Настоящият касационен състав намира изводът на първоинстанционния съд за законосъобразен.
Не е спорно, че З. е входирал до Министъра за здравеопазването заявление (формуляр S 2) №Е112-01-3/04.01.2013 г., с което е поискал разрешение за лечение извън държавата по пребиваване.
Доколкото страната не е получила отговор в разумен срок по това искане, и във връзка с необходимостта от спешно лечение на животозастрашаващо хематологично заболяване(лечението на което е свързано с извършване на алогенна клетъчна трансплантация, която не е могла да се извърши на територията на страната, поради липса на подходящ съвместим донор), З. е получил необходимото лечение в немска клиника „STIFTUNG DEUTSCHE KLINIK FUR DIAGNOSTIK GMBH“ през лятото на същата 2013г. В тази връзка ответникът по касация сочи, че предприетите действия за лечението му в чужбина, респ. неизчакване получаването на разрешение за провеждане на трансгранично лечение от МЗ, е било детерминирано и от разрешението, дадено с Решение от 05 октомври 2010г. по дело С-173/2009г. на СЕС(Елчинов срещу НЗОК), т.45.
След приключване на това лечение, за което всички разходи са били заплатени със средства на лицето, същото е входирало искане №Е112-01-3 от 24.06.2018г. до НЗОК, с което е заявена претенция за възстановяване на сума, равна на необходимите разходи за провеждането му. В това искане З. не е посочил конкретна сума, която претендира да му се възстанови, но определя същата като: средствата, които биха били осигурени от бюджета на НЗОК в качеството му на здравноосигурено лице за покриване на разходи за лечението му в друга държава-членка на ЕС, за което представя и банкови извлечения.
Във връзка с последвал мълчалив отказ на Управител НЗОК по заявлението от 2018г., Административен съд – Пловдив с Решение № 2370 от 18.12.2020 г. по адм. д. № 1639/2020 г., а впоследствие и касационната инстанция – ВАС на РБ с Решение №6598 от 2.06.2021 г. по адм. д. № 3271/2021 г., VI о., приели, че сезираният административен орган незаконосъобразно е преценил конкретните предпоставки за липсата на право на възстановяване на средствата за лечението на лицето, респ. преписката е била изпратена за ново произнасяне на Управител НЗОК, при което той е следвало да съобрази обстоятелства като: изискуемите предпоставки за основателност на заявление за възстановяване на извършени разходи за лечение в страна – член на ЕС, по см. на чл. 11, ал. 2 от Правила №РД-16-21 от 07.05.2014 г. за реда и работата на Комисия за възстановяване на извършени разходи по реда на чл. 25 (б) § 5 - 9, чл. 26 (б) § 6 и 7 от Регламент (ЕО) № 987/2009, чл. 34 от Регламент (ЕИО) № 574/72, Директива 2011/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета за упражняване на правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване, или по двустранни спогодби/договори за социално осигуряване, включващи в обхвата си здравно осигуряване и по-специално – дали на лицето е оказана необходима медицинска помощ при временния му престой в друга държава членка на ЕС, държава от ЕИП, Швейцария, или в трета страна, с която Република България има сключена спогодба/договор в областта на здравното осигуряване; оказаната медицинска помощ да фигурира в пакета от медицински дейности, заплащани от публичната система на здравеопазване на държавата по временно пребиваване; медицинската помощ да е оказана от изпълнител на медицинска помощ чрез публичната система на здравеопазване на държавата по временно пребиваване; заплатената сума за оказаната медицинска помощ не представлява потребителска такса или не е дължимата от пациента част от стойността на лечението, установена в законодателството на държавата по място на оказване на помощта; оказаната медицинска помощ не е планова помощ; лицето да е здравноосигурено в НЗОК с непрекъснати здравноосигурителни права към момента на получаване на медицинската помощ; към заявлението да са приложени всички изискуеми документи. Посочено е, че органът следва да съобрази разпоредбата на чл. 21, т. 1 от Регламент (ЕИО) № 883/2004, съгласно която осигуреното лице или членовете на неговото семейство, които пребивават или имат престой в държава - членка, различна от компетентната, имат право на парични обезщетения от компетентната институция в съответствие с разпоредбите на прилаганото от тази институция законодателство.
Именно и съобразно цитираното решение на съда компетентният орган е изискал от заявителя допълнителна информация, вкл. и за специфициране вида и източниците на финансиране на лечението, вкл. сметките от които са заплащани сумите за лечение, на което лицето е отговорило с подаване на съпроводително писмо с приложения от дата 23.05.2023г.
В тази връзка с акта си от 12.06.2023г. Управител НЗОК е извършил нова преценка(следвайки указанията на съда) като е формирал извод, че искането е основателно, т.е. за субекта е възникнало право на търси възстановяване на средства за проведеното лечение в чужбина, но досежно размера, то същият е изцяло в дискрецията на органа, който следва да прецени от представените доказателства кои конкретни платени суми следва да се репарират. Така Управител НЗОК е формирал и крайния си извод, че само сумата от общо 2 355,18 евро подлежи на възстановяване, а за разликата до представените от заявителя фактури на стойност 104 887,99 евро искането не следва да се уважава.
С оглед на тази рамка е действал при проверката на акта и административният съд, доколкото лицето е оспорило частта на решението, неблагоприятно за него, отричаща единствено обема на възникналото право на възстановяване, поради което и спорът пред първата съдебна инстанция съответно се е концентрирал основно върху конкретната сума подлежаща на възстановяване.
В тази връзка единствен мотив, послужил за обосновка на отказа на Управител НЗОК, е констатираното „дарителско финансиране“, за което сумите са били набрани по четири дарителски сметки, от които са били заплатени за периода на стационарно лечение 05.07.2013г. – 02.09.2013г. общо 97 754,18 евро. Така касационният жалбоподател е приел, че с оглед следваните принципи за законност и съразмерност в административния процес, възстановяване на разходи на средства, набрани чрез дарения, противоречи на принципите на закона и неговата цел, както и на добрите нрави, тъй като би се постигнало осребряване на средства, осигурени от трети лица. Финално е приел, че тези средства следва да се приспаднат от дължимите такива за възстановяване на лицето.
По тази аргументи първостепенният съд точно е отговорил, че Регламент (ЕО) № 883/2004 г., Регламент (ЕО) № 987/2009 г., Директива 2011/24/ЕС, ЗЗО, Наредба № 5/2014 г. от 21.03.2014 г. за условията и реда за упражняване правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване, както и Вътрешните правила на НЗОК не предвиждат отказ за възстановяване на разходи за лечение в друга държава – членка, който да се основава на това, че средствата имат източник – дарение, поради което и приел, че органът сам е въвел несъществуващо основание за отказ, с което по недопустим начин е тълкувал закона разширително.
Настоящият касационен състав споделя тези изводи, като тук действително правната рамка и на общностно, и на национално ниво, не прави разлика за това с какви средства е било заплатено лечението, а ако те са лични(т.е. собствени на пациента) е без значение способа, чрез който те са станали негова собственост. В случая е без значение дали те са собствени на З., поради придобиването им от трудова дейност, заеми, продажба на имуществени права, респ. дарения или напр. са добити чрез печалби от игри на щастието. Във всички тези случаи средствата са все лични, поради което в казуса с акта на дарение(постъпване по посочените дарителски сметки) тези средства са станали собствени на титуляра И. З..
В тази връзка следва да се обсъди и искането на защитата на последния за отправяне на преюдициално запитване до СЕС. Всъщност такова искане е било формулирано и пред Административния съд(така писмена молба на л.277-278 от това дело), направено в о.с.з. на 10.10.2023г. от пълномощника адв. Черничерска, но то не е било уважено от съда, съобразно протоколното му определение от о.с.з на 23.11.2023г., като с него е прието, че приложимата общностна рамка е ясна и не буди съмнение относно начина и на прилагане.
Касационната инстанция намира, че и към настоящия момент не са налице предпоставките за отправяне на преюдициално запитване до СЕС, вкл. и от ВАС на РБ, действащ като последна(касационна) инстанция.
В тази връзка следва да се отбележи, че искането, респ. конкретно формулираните от страната въпроси са свързани с приложението на новелата на чл.3 от Регламент(ЕО) №883/2004г. на ЕП и Съвета за координация на системите за социална сигурност, както и на чл.25, б. Б§5 от Регламент (ЕО) № 987/2009 г. и/или Директива 2011/24/ЕС.
От друга страна в акта на Управител НЗОК има само най-общо позоваване на „основни принципи на Правото на ЕС“ и „целта му“.
При тази постановка, когато един административен орган инцидентно и при това твърде общо мотивира подобни свои изводи, то това има за последица ниската степен на убеждаващо въздействие върху разглеждащия спора за законосъобразността на акта съд, касателно необходимостта от отправяне на преюдициално запитване до СЕС.
За активиране механизма на преюдициалното сътрудничество е необходимо да се разкрива поне в минимална степен каква е връзката на казуса с правото на ЕС и тази връзка трябва да е конкретно посочена или поне да е видима. Поради това и преюдициалното запитване винаги има за предмет тълкуване на конкретна норма от правото на ЕС в контекста на приложимата към спора националноправна уредба, за да се установи въз основа на това тълкуване противоречието на националното право с норми на европейското, или какъв е точният смисъл на дадена съюзна норма.
Необходимо е да се отбележи също така, че СЕС не е следваща съдебна инстанция, която да разреши правния спор, а предоставя на националната юрисдикция насоки за тълкуването на общностното право, необходими за разрешаването му, каквито насоки в случая не се установява да са нужни на съдилищата, разглеждащи конкретния правен спор.
Изложеното мотивира и настоящия състав за оставяне на това искане без уважение.
Или следва да се заключи, че първостепенният съд правилно е отменил акта на Управител НЗОК в посочената му неблагоприятна за З. част и е върнал(по правилно изпратил – срв. чл.173 ал.2Чл. 173. ⚖️ Практика (36) (1) Когато въпросът не е предоставен на преценката на административния орган, след като обяви нищожността или отмени административния акт, съдът решава делото по същество. (2) Извън случаите по ал. 1, както и когато актът е нищожен поради некомпетентност или естеството му не позволява решаването на въпроса по същество, съдът изпраща преписката на съответния компетентен административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. (3) При незаконен отказ да се издаде документ съдът задължава административния орган да го издаде, без да дава указания по съдържанието му. (4) При отказ на некомпетентен орган да издаде административен акт съдът обявява отказа за нищожен и изпраща делото като преписка на съответния компетентен орган. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 03.09.2025 г.) В случаите по ал. 2 - 4, когато съдът отмени мълчалив отказ и изпрати преписката на административния орган за ново произнасяне, ако органът не се произнесе в указания от съда срок, непроизнасянето се смята за мълчаливо съгласие в случаите, когато съдът е установил, че са налице материалноправните предпоставки за издаване на акт със съдържанието, поискано от заявителя. Определяне на срок за изпълнение на съдебното решение АПК) административната преписка на същия орган за ново произнасяне.
Настоящият състав намира, че следва единствено да се изложат от настоящата инстанция допълнителни мотиви, свързани с посочване на точния размер за възстановяване.
В разглеждания случай З. има право да получи обезщетение, съизмеримо с финансирането на лицата, получили разрешение за лечение на територията на друга държава членка на Европейския съюз, за сметка на НЗОК, което се заплаща чрез системата на задължителното здравно осигуряване.
При това положение и с оглед еднаквото третиране на случаите(когато е налице такова разрешение, респ. когато лицето не е било възможно да го получи своевременно), при издаден от компетентната здравноосигурителна институция формуляр за медицинска помощ S2, пациентът представя в чуждото лечебно заведение издадения формуляр, който гарантира на болницата поемането на разходите за предстоящото лечение. Лечебното заведение се отчита с формуляра към местния здравен фонд, с който работи и здравният фонд заплаща стойността на оказаната медицинска помощ. Последващо чуждият здравноосигурителен фонд изисква от НЗОК да възстанови направените разходи за лечението.
Формулярът за лечение в друга държава от ЕС S2 (предишен Е112, като тук следва да се отчита правната рамка към датата на лечението, т.е. към 2013г.), покрива разноските само за лечебните дейности, които се заплащат и на местните осигурени лица от здравните фондове в другата държава. За сметка на пациента остават такива разходи, като: потребителските такси, хонорарите на лекарите, допълнителните изследвания, нощувките в хотел или болнично общежитие, транспортните разходи, разходите за самостоятелна стая в болницата, разходите за придружител, както и цената на всички допълнителни процедури, които не се покриват от задължителното здравно осигуряване в другата държава и се заплащат лично и от местните пациенти (или се покриват от тяхно местно допълнително/ доброволно здравно осигуряване).
В тази връзка съответно на тази приложима правна рамка, НЗОК е изискала и получила чрез СЕД S068 отговор от AOK NORDWEST (GERMANY) – институцията по мястото на оказване на помощта, размера на сумата, която към този момент е покривана от местната здравноосигурителна система(по адреса на здравното заведение, извършило трансплантацията) и подлежаща на възстановяване по реда на Регламентите за координация на системите за социална сигурност, а именно общо 100 109,36 евро. След като НЗОК по т.1 от Решението е разрешила възстановяване на сумата от 2 355,18 евро, то разликата от 97 754,18 евро би била също подлежаща на възстановяване. Или при тези допълнителни мотиви следва да постанови и новия си акт Управител на НЗОК.
Консеквентно това обосновава и извода на настоящия състав на касационната инстанция да приеме, че не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл. 209, т. 3Чл. 209. ⚖️ Практика (27) Касационна жалба или касационен протест се подава, когато решението е: 1. нищожно; 2. недопустимо; 3. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Право на касационно оспорване АПК.
Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила в тази му част.
По отношение на частната касационна жалба.
С Определението си от 30.01.2024г. административният съдия е отхвърлил молбата на Управител НЗОК за изменение на решението в частта за разноските. Приел е, че определеният размер на разноски за възнаграждението на адв. Черничерска, определено по чл.38 ал.2 от ЗАдв., следва да остане така, както е първоначално присъден.
На първо място тук следва да се приеме, че е неоснователно възражението на частния жалбоподател, касаещо въпроса дали случаят с И. З. попада в хипотезата на предоставена правна помощ по чл.38 ал.1, т.2 ЗАдв.
В казуса още с жалбата до съда е представен договор за правна и защита и съдействие с дата 26.06.2023г., в който е посочено, че помощта се предоставя безплатно при условията на чл.38 ал.1 ЗАдв. на материално затруднено лице.
В тази връзка и ако противната страна твърди, че предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ не са налице и че страните по договора за адвокатска услуга са договорили предоставяне на адвокатска помощ без насрещно заплащане по други съображения, различни от посочените в чл. 38Чл. 38. ⚖️ Практика (68) (1) (Предишен текст на чл. 38, изм. - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Съобщението се връчва на адреса, който е посочен по делото. (2) (Нова - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Връчването може да се извърши на избран от страната електронен адрес за връчване чрез: 1. единния портал за електронно правосъдие; 2. квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща съгласно чл. 3, параграф 37 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (ОВ, L 257/73 от 28 август 2014 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) № 910/2014"; 3. (нова - ДВ, бр. 80 от 2023 г., в сила от 19.09.2023 г.) системата за сигурно електронно връчване по чл. 26, ал. 2 от Закона за електронното управление. (3) (Нова - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Когато не е избрана възможност за връчване по ал. 2, но страната е посочила адрес на електронна поща, връчването се извършва на посочения адрес. (4) (Нова - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Съгласието за връчване по ал. 2 и 3 може да се оттегли по всяко време, като оттеглянето не засяга редовността на вече извършените действия. (5) (Нова - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Когато не може да се извърши връчване по ал. 1 - 3, съобщението се връчва на настоящия адрес на страната, а при липса на такъв - на постоянния. (6) (Нова - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Страната може да посочи електронен адрес за връчване на вещо лице, свидетел и трето лице, задължено да представи намиращ се у него документ. (7) (Нова - ДВ, бр. 80 от 2023 г., в сила от 19.09.2023 г.) Когато страната е орган на изпълнителната власт, не може да се извърши връчване чрез системата по ал. 2, т. 3. Задължение за посочване на електронен адрес ЗАдв., тя е следвало да представи доказателства в подкрепа на това свое твърдение в производството по чл. 248Чл. 248. ⚖️ Практика (32) (1) В срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. (2) Съдът съобщава на насрещната страна за исканото допълване или изменяне с указание за представяне на отговор в едноседмичен срок. (3) Определението за разноските се постановява в закрито заседание и се връчва на страните. То може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. Спогодба след приключване на съдебното дирене ГПК като опровергае наличието на поддържаното основание.
В настоящия случай такова оспорване е направено от страна на Управител НЗОК, но доказателства, които да опровергаят осъществяването на основанието за предоставяне на безплатна адвокатска помощ (затруднено материално положение) на З. по делото не са представени, вкл. и с частната касационна жалба(напр. доказателства за наличие на банкови сметки и суми по тях или притежавани от лицето недвижими и движими вещи и т.н.). Поради това, за правилен следва да се приеме изводът на административния съдия, че изявленията в подписания от клиента и адвоката договор за наличие на конкретно поддържаното основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗАадв. са достатъчни, за да се приеме, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и са налице предпоставките за ангажиране отговорността на юридическото лице за заплащане на възнаграждение в полза на адв. Г. Черничерска, при посочения изход на спора.
По отношение втория пункт на възражение, касаещо основанието, респ. размера на така определеното възнаграждение, то тук изложеното са преценя за основателно от касационната инстанция.
Първостепенният съд е определил възнаграждението на основание чл.7 ал.2, т.5 във вр. с чл.8 ал.1 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В случая обаче това е необосновано.
Настоящият правен спор касае преценката за законосъобразността на административен акт при осъществено трансгранично лечение на български гражданин в друга държава от ЕС, като спорът по искането на З. от 2018г. се концентрира понастоящем само върху паричната репарация, но с оглед спецификата на случая той на първо място и преди всичко включва имплицитно и преценката дали са били налице предпоставките това лечение да се осъществи по реда и условията общностната правна рамка, дадена с Регламент(ЕО) №883/2004г. на ЕП и Съвета, както и на чл.25, б. Б§5 от Регламент (ЕО) № 987/2009 г. и/или Директива 2011/24/ЕС, касаещи координация на системите за социална сигурност. Именно и с оглед на това в съдебната фаза на процеса съдът на първо място разрешава този въпрос, а след това последицата, касаеща заплащане на осъщественото лечение, тъй като поначало то се поема от НЗОК(при получено предварително разрешение, какъвто е обичайния ход на процедурата). Когато по изключение разрешението не е получено предварително, въпросът с репарацията(възстановяване) на разходваните от лицата средства отново се разрешава от административния орган, който единствен е компетентен да го приключи по същество. В тази връзка дори съдът не разполага с възможността сам да реши въпроса по същество, като напр. отмени отказа и присъди търсената парична сума(т.е. приключи спора с осъдително решение).
Именно в този контекст следва да се прецени и характера на спора, който съдът разглежда и разрешава, а именно наличието или липсата на право на възстановяване на средства за проведено лечение в чужбина, но не и конкретния обем на това право. Именно и поради това и самият З. никъде в искането си не посочил определена сума за възстановяване, респ. наличието или липсата на такава не е изискване за разглеждането му от компетентния Управител НЗОК. Затова и след като съдът не разрешава със сила на присъдено нещо спора между страните по конкретния размер на обезщетението, то и този спор не може да се определи като такъв с „определен“ интерес по см. на чл.7 ал.2 от Наредба №1(в тази насока напр. Определение № 2768 от 1.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9111/ 2020 г., VI о. по идентичен случай, а следва да се има предвид, че така е определено и възнаграждението на адв. Черничерска при предходното разглеждане на спора по влязлото в сила съдебно Решение №2370 от 18.12.2020г. по адм. дело №1639/ 2020г. по описа на Административен съд – Пловдив).
Консеквентно това обосновава и извода на настоящия състав на касационната инстанция, че възнаграждението в случая следва да се определи на основание чл.8 ал.3 от Наредба №1, а не по чл.7 ал.2, т.5 във вр. с чл.8 ал.1, както е постъпил първостепенният съд.
Или обжалваното определение следва да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което се изменени съдебното решение от 18.12.2023г. в частта на присъдените на адв. Черничерска разноски, като вместо сумата от 12 671,47 лева на същата се присъди сумата от 2 000 лева за тази(първа) съдебна инстанция, при посочения в чл.8 ал.3 от Наредбата минимум от 1 000 лева.
По разноските.
По касационната жалба на Управител НЗОК разноски се дължат на З., който не се установи да е направил такива.
На адв. Г. Черничерска следва да се присъди сумата от 1 000 лева за осъществената безплатна правна помощ на основание чл.38 ал.2 от ЗАдв., които НЗОК следва да и заплати.
По частната касационна жалба (и независимо от изхода на спора) в полза на страните не следва да се присъждат разноски, тъй като предмет е спор за самите разноските, поради което такива отделно и допълнително не се дължат. Разноски се дължат за съдебното производство по предмета на спора, не и по акцесорното производство за разноски(така напр. Определение № 2345 от 06.03.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1864/2023 г., II о. и цитираната в него съдебна практика по въпроса).
По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2Чл. 221. ⚖️ Практика (114) (1) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Върховният административен съд оставя в сила решението или го отменя в оспорваната му част, ако е неправилно. Когато Върховният административен съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. (3) Когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган. (4) Когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато административният орган отмени подзаконовия административен акт, Върховният административен съд обезсилва постановеното съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. Когато прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на някоя от страните, съдът постановява решение по съществото на касационното оспорване. (6) (Предишна ал. 5- ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато решението е нищожно, Върховният административен съд обявява нищожността му изцяло и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато пред Върховния административен съд е сключено споразумение, съдът го потвърждава с определение, с което обезсилва съдебното решение и прекратява делото. Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на решението АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от И. С. З. от гр.Раковски, чрез адв. Г. Черничерска, искане за отправяне на преюдициално запитване до СЕС с поставени четири въпроса, формулирани в особено искане с отговора на касационната жалба.
ОТМЕНЯ Определение №991 от 30.01.2024г., постановено по адм. дело №1766/2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ съдебно Решение №2328 от 18.12.2023 г., постановено по адм. дело №1766/2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив в частта му за присъдените разноски на адв. Г. Черничерска в размер на 12 671,47 лева, както следва: ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса с адрес на призоваване гр. София, ул."Кричим"№1 да заплати на адв. Г. Черничерска от гр.Пловдив сумата от 2 000(две хиляди) лева, представляващи определено адво­кат­ско възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗАдв. за тази инстанция.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №2328 от 18.12.2023 г., постановено по адм. дело №1766/2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса с адрес на призоваване гр.София, ул."Кричим"№1 да заплати на адв. Г. Черничерска от гр.Пловдив сумата от 1 000(хиляда) лева, представляващи определено адво­кат­ско възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗАдв. за касационната инстанция.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното искане за присъждане на разноски на И. С. З. от гр.Раковски и за определяне и присъждане на разноски на адв. Г. Черничерска от гр. Пловдив по чл.38 ал.2 ЗАдв. в производството по разглеждане на частната жалба срещу Определение №991 от 30.01.2024г., постановено по адм. дело №1766/2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала, Председател: /п/ ЮЛИЯ ТОДОРОВА секретар: Членове: /п/ ДЕСИСЛАВА СТОЕВА
/п/ ЯВОР КОЛЕВ