Решение № 12871 по адм. д. № 3669/2024 г. на ВАС

РЕШЕНИЕ
№ 12871
София, 27.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
Председател:
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
Членове:
ДЕСИСЛАВА СТОЕВА
ЯВОР КОЛЕВ
при секретар
Светослава Огнянова и с участието на прокурора Антоанета Генчева изслуша докладваното от съдията Десислава Стоева по административно дело № 3669/2024 г.
Производството е по реда на чл. 208Чл. 208. ⚖️ Практика (7) На касационно оспорване изцяло или в отделни негови части подлежи първоинстанционното съдебно решение. Касационни основания и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на „Самостоятелна медико-диагностична лаборатория – Рамус“ ООД, със седалище в гр. София, срещу Решение №706 от 30.01.2024 г., постановено по адм. дело № 9635/2023 г. на Административен съд София- град.
Изложени са съображения за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3Чл. 209. ⚖️ Практика (27) Касационна жалба или касационен протест се подава, когато решението е: 1. нищожно; 2. недопустимо; 3. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Право на касационно оспорване от АПК.
Искането е оспореното съдебно решение да бъде отменено, като вместо него бъде постановено ново, по съществото на спора. Претендира сторените разноски.
Ответната страна – Национална експертна лекарска комисия (НЕЛК) - Специализиран състав по хирургически, ортопедични и сърдечно-съдови заболявания, чрез юрисконсулт К. Карамитрев, в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Ответните страни – М. И. И., Многопрофилна болница за активно лечение „Княгиня Клементина София“ ЕАД, Агенция за хора с увреждания, Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ - ЕТ „Д-р Р. Желев“, Териториално поделение на Националния осигурителен институт София-град, Регионална дирекция „Социално подпомагане“ София-град, „Диагностично-консултативен център XVII – София“ ЕООД, при редовно призоваване, не изразяват становища по жалбата.
Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване.
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1Чл. 211. ⚖️ Практика (429) (1) Жалбата се подава до Върховния административен съд чрез съда, който е постановил решението, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено. (2) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава протест до Върховния административен съд чрез съда, постановил решението, в едномесечен срок от деня, в който то е постановено. (3) Лицата по чл. 210, ал. 2 могат да обжалват решението до момента на влизането му в сила за страните по делото. Форма и съдържание на жалбата и протеста от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1Чл. 210. ⚖️ Практика (1317) (1) Право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. (2) Лицата, спрямо които решението има сила, имат право да го обжалват, когато то е неблагоприятно за тях, макар и да не са участвали в делото. (3) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава касационен протест. Срок за касационно оспорване от АПК.
След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намира за неоснователна по следните съображения:
Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София- град е Експертно решение (ЕР) № 00405 от зас. № 111 от 14.08.2023 г. на Специализиран състав по хирургични, ортопедични и ССЗ на НЕЛК, с което са потвърдени ЕР на ТЕЛК № 00322 от 08.06.2023 г. към МБАЛ „Княгиня Клементина София“ ЕАД и Болничен лист № Е20213200151 от 09.05.2022 г.
От фактическа страна по делото е установено следното:
Ответницата М. И. И. е работила в „Самостоятелна медико-диагностична лаборатория (СМДЛ) – Рамус“ ООД, на длъжност „юрисконсулт“, съгласно Трудов договор № 1-1595 от 17.11.2021 г.
На 09.05.2022 г., след 16.00 часа, й е била предявена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, която И. отказала да получи и е излязла от работното си помещение, като е заявила, че ще се консултира, но не се върнала.
Установено е, че на 09.03.2022 г. на М. И. И. е бил издаден Болничен лист № Е20213200030 от ЕТ „АИППМП д-р Р. Желев“, според който е налице временна неработоспособност за периода от 09.03.2022 г. до 18.03.2022 г. Предписано е домашно лечение, поставената диагноза е „[заличен текст]“. Като причина за състоянието е посочено „общо заболяване“.
На 09.05.2022 г., на М. И. И. е издаден Болничен лист № Е20213200151 от ЕТ „АИППМП д-р Р. Желев“, според който е налице временна неработоспособност за периода от 09.05.2022 г. до 15.05.2022 г. Предписано е домашно лечение по повод поставената диагноза „[заличен текст]“. Според описаното в документа от 09.05.2022 г., причината за неработоспособността е „нетрудова злополука“. Към процесния болничен лист е представен и Амбулаторен лист № 2532, издаден на 09.05.2022 г., в 18.44 часа, в който също е описана диагнозата на И., поставена от д-р Р. Желев, а именно „[заличен текст]“. В раздел „Анамнеза“ е посочено, че е „[заличен текст]. От тогава се оплаква от [заличен текст]. След проведени консултации с ортопед и ЯМР [заличен текст]. Насочена за артроскопско оперативно лечение“. При описване на „обективното състояние“ лекарят е вписал по отношение на крайниците, че има „[заличен текст]“.
Представена е и епикриза, издадена от Клиника „Артроскопска травматология“- ВМА – София, постъпила в клиниката за периода от 15 до 17 май 2022 г. с оплаквания от болка и нестабилност в [заличен текст]. Сочи се извършена консултация с ортопед. МРТ данни за [заличен текст]. Постъпва за оперативно лечение.
На 16.08.2022 г. на М. И. е издаден Болничен лист № Е20222259452, от „Диагностично-консултативен център XVII – София“ ЕООД, за временна неработоспособност от 16.08.2022 г. до 14.09.2022 г., домашно лечение по повод поставена диагноза „[заличен текст], причинено от „нетрудова злополука“.
Касаторът е оспорил Болничен лист № Е20213200151 от 09.05.2022 г. първоначално пред ТЕЛК, а впоследствие и пред горестоящия административен орган НЕЛК, който, с решението, предмет на съдебен контрол, е потвърдил ЕР на ТЕЛК № 00322 от 08.06.2023 г. към МБАЛ „Княгиня Клементина София“ ЕАД и Болничен лист № Е20213200151 от 09.05.2022 г.
Административният орган е приел, че в случая НЕЛК се произнася по документи, на основание чл. 50, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи, съобразено с действащата към момента на произнасянето Наредба за медицинската експертиза и след обсъждане на приложената медицинска документация. Посочено е, че оспореният болничен лист е правомерно издаден с оглед данните за извършена консултация с ортопед и ЯМР на колянна става, с данни за [заличен текст], насочена за артроскопско оперативно лечение, назначената терапия и извършената на 16.05.2022 г. оперативна интервенция – [заличен текст].
За изясняване на обстоятелствата по делото е назначена служебно и съдебно-медицинска експертиза, която не е оспорена от страните.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при наличие на фактически и правни основания за издаването му и в съответствие с материалния закон и неговата цел.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Подробно са обсъдени възраженията на страните и са изложени мотиви досежно подлежащия на оспорване административен акт.
От представените по делото доказателства е видно, че М. И. е била на работа на 09.05.2022 г., като от същата дата е и началният момент на отпуска й за временна неработоспособност, когато е бил издаден оспореният болничен лист. Според чл. 9, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ), болничният лист се издава в деня, в който се установи временната неработоспособност. Не се допуска издаване на болничен лист, в който датата на започването на отпуска е по- късна от датата на издаването му.
Нормата сочи, че изключение се допуска само в случаите, когато временната неработоспособност е констатирана в деня, в който лицето е било на работа, независимо от отработените часове, или след изтичане на работното му време. В тези случаи отпускът, даден за временна неработоспособност, започва задължително от следващия календарен ден, независимо, че той може да е неработен за лицето.
От преценката на съвкупния доказателствен материал, включително и от заключението на вещото лице, става ясно, че на 09.05.2022 г. М. И. е имала оток, болка и затруднени движения в [заличен текст], при което същата е била в състояние да упражнява трудовите си функции като юрисконсулт на работното си място, но със затруднение, което е меродавният момент за установяване на временната неработоспособност. Това допълнително се подкрепя и от безспорните доказателства за проведеното впоследствие оперативно лечение именно по поставената диагноза в оспорения болничен лист.
Правилни са изводите на съда и досежно заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. В същата е посочено, че трудовото правоотношение е прекратено, считано от 10.05.2022 г., а всички доказателства сочат, че към 09.05.2022 г. обективното състояние на М. И. е това отразено в болничния лист, а именно временната неработоспособност.
Предвид изложеното и след служебна проверка на съдебното решение, настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и същото, като правилно, следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора, претенцията на ответника за присъждане на разноски е основателна. На основание чл. 143, ал. 3Чл. 143. ⚖️ Практика (69) (1) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, или установи незаконосъобразност по чл. 193, ал. 2, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. (2) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт, както и поради отмяна, изменение или допълнение на акта по реда на от АПК, касаторът следва да заплати на НЕЛК сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2Чл. 221. ⚖️ Практика (114) (1) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Върховният административен съд оставя в сила решението или го отменя в оспорваната му част, ако е неправилно. Когато Върховният административен съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. (3) Когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган. (4) Когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато административният орган отмени подзаконовия административен акт, Върховният административен съд обезсилва постановеното съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. Когато прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на някоя от страните, съдът постановява решение по съществото на касационното оспорване. (6) (Предишна ал. 5- ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато решението е нищожно, Върховният административен съд обявява нищожността му изцяло и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато пред Върховния административен съд е сключено споразумение, съдът го потвърждава с определение, с което обезсилва съдебното решение и прекратява делото. Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на решението, изречение първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №706 от 30.01.2024 г., постановено по адм. дело № 9635/2023 г. на Административен съд София- град.
ОСЪЖДА „Самостоятелна медико-диагностична лаборатория – Рамус“ ООД, ЕИК 130586470, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ангиста“ № 2-4, да заплати на Националната експертна лекарска комисия юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала, Председател: /п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ секретар: Членове: /п/ ДЕСИСЛАВА СТОЕВА
/п/ ЯВОР КОЛЕВ