Административни дела

  • Според вида на нарушението: Работа с документи
  • Номер на дело: 4163
  • Година нa делото: 2024
  • Издател на акта: НЗОК/РЗОК
  • Приложно поле: Лекарства/изделия
  • Според вида на акта: Друг ИАА
  • Първоначалният акт е: Отменен
  • Приложим закон: ЗЗО, ЗЛЗ, ЗЗ, ЗЛХПМ, НРД
  • Основания за оспорване: Процесуални нарушения
⚖️ РЕЗЮМЕ НА ДЕЛОТО (АДМИНИСТРАТИВНО)
  • Страни: „Комплексен онкологичен център - Бургас“ ЕООД срещу Директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - Бургас
  • Предмет на спора: Заповед за налагане на санкции №РД-25-959/23.06.2021 г. на директора на РЗОК - Бургас

  • Ключови моменти: Констатирани са съществени процесуални нарушения на първоинстанционния съд (произнасяне въз основа на непълна административна преписка с липсващи медицински документи и необсъждане на експертизите съвкупно с другите доказателства). Установени са нарушения на материалния закон от административния орган (неправилна правна квалификация на нарушенията и прилагане на неотносими санкционни норми от НРД). По делото са изслушани и са от ключово значение заключенията на комплексна съдебно-медицинска експертиза (вещи лица Мирчев, Евтимов, Ивановска-Пенева, К.).
  • Решение: ВАС ОТМЕНЯ частично първоинстанционното решение (относно санкциите по т. 5, 8, 14, 23, 24, 26, 27, 28, 29 и 37 от заповедта) и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - Бургас. ОТМЕНЯ решението в частта, осъждаща НЗОК да плати разноски над 1 036,60 лв. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Въпросът за разноските за касационната инстанция е оставен за решаване от първоинстанционния съд при новото разглеждане.

РЕШЕНИЕ
№ 4163
София, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди двадесет и пета година в състав:
Председател:
ХАЙГУХИ БОДИКЯН
Членове:
ЮЛИЯ ТОДОРОВА
СЛАВ БАКАЛОВ
при секретар
Мариана Салджиева и с участието на прокурора Веселин Найденов изслуша докладваното от председателя Хайгухи Бодикян по административно дело № 5362/2024 г.
Производството е по реда на чл. 208Чл. 208. ⚖️ Практика (7) На касационно оспорване изцяло или в отделни негови части подлежи първоинстанционното съдебно решение. Касационни основания и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
С решение № 1184 от 26.11.2023 г., постановено по административно дело № 2024/2021 г. Административен съд – Бургас е: 1) отменил заповед за налагане на санкции №РД-25-959/23.06.2021г. на директора на Районна здравноосигурителна каса – Бургас в частта по т.1, т.2, т.3, т.5, т.7, т.8, т.9, т.10, т.11, т.12, т.13, т.14, т.15, т.16, т.17, т.21, т.25, т.28, т.29, т. 37, т.39 и т.40; 2) отхвърлил жалбата на „Комплексен онкологичен център – Бургас“ ЕООД, с ЕИК 000053191, със седалище и адрес на управление в град Бургас, бул. „Демокрация“ № 86, представлявано от управителя д-р Х. Бозов против заповед за налагане на санкции №РД-25-959/23.06.2021г. на директора на Районна здравноосигурителна каса – Бургас в частта по т.4, т. 6, т.18, т.19, т.20, т.22, т.23, т.24, т.26, т.27, т.30, т.31, т.32, т.33, т.34, т.35, т.36, т.38; 3) осъдил Националната здравноосигурителна каса да заплати на „Комплексен онкологичен център“ ЕООД – Бургас, с ЕИК 000053191, направените по делото разноски в размер на 1 397,82 (хиляда триста деветдесет и седем лева и осемдесет и две стотинки) лева и 4) осъдил „Комплексен онкологичен център – Бургас“ ЕООД, с ЕИК 000053191, със седалище и адрес на управление в град Бургас, бул. „Демокрация“ № 86, представлявано от управителя д-р Х. Бозов да заплати на Националната здравноосигурителна каса юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
Срещу така постановеното решение в частта му, с която е отменена заповедта за налагане на санкции №РД-25-959/23.06.2021 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса – Бургас /РЗОК – Бургас/ в частта по т.1, т. 2, т.3, т.5, т.7, т.8, т.9, т.10, т.11, т.12, т.13, т.14, т.15, т.16, т.17, т.21, т.25, т.28, т.29, т. 37, т.39 и т.40 и Националната здравноосигурителна каса е осъдена да заплати разноски по делото, е подадена касационна жалба от директора на РЗОК - Бургас, действащ чрез пълномощника П. Демирева. Аргументирана е теза за неправилност на решението в оспорената му част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3Чл. 209. ⚖️ Практика (27) Касационна жалба или касационен протест се подава, когато решението е: 1. нищожно; 2. недопустимо; 3. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Право на касационно оспорване от АПК, като се претендира в тази част то да бъде отменено, а заповедта да бъде изцяло потвърдена като законосъобразна. Възведена е и претенция за присъждане на направените съдебно-деловодни разноски за двете съдебни разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.
Постановеният съдебен акт е атакуван и от „Комплексен онкологичен център – Бургас“ ЕООД /"КОЦ - Бургас" ЕООД/, с ЕИК 000053191, със седалище и адрес на управление в град Бургас, бул. „Демокрация“ № 86, представлявано от управителя д-р Х. Бозов, действащо чрез пълномощника адвокат Мелконян, в частта му, с която е отхвърлена жалбата му до първоинстанционния съд срещу заповедта за налагане на санкции по т.4, т. 6, т.18, т.19, т.20, т.22, т.23, т.24, т.26, т.27, т.30, т.31, т.32, т.33, т.34, т.35, т.36, т.38. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3Чл. 209. ⚖️ Практика (27) Касационна жалба или касационен протест се подава, когато решението е: 1. нищожно; 2. недопустимо; 3. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Право на касационно оспорване от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът моли решението на Административен съд - Бургас да бъде отменено в оспорената част и да се постанови ново по съществото на спора, с което да бъде отменена заповед за налагане на санкции №РД-25-959/23.06.2021 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса – Бургас в посочените части. Претендира присъждане на направените деловодни разноски за касационната инстанция.
Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационните жалби и правилност на обжалваното с тях решение, поради което предлага то да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд, шесто отделение счита и двете касационни жалби за процесуално допустими, като подадени в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1Чл. 211. ⚖️ Практика (429) (1) Жалбата се подава до Върховния административен съд чрез съда, който е постановил решението, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено. (2) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава протест до Върховния административен съд чрез съда, постановил решението, в едномесечен срок от деня, в който то е постановено. (3) Лицата по чл. 210, ал. 2 могат да обжалват решението до момента на влизането му в сила за страните по делото. Форма и съдържание на жалбата и протеста от АПК от страни с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1Чл. 210. ⚖️ Практика (1317) (1) Право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. (2) Лицата, спрямо които решението има сила, имат право да го обжалват, когато то е неблагоприятно за тях, макар и да не са участвали в делото. (3) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава касационен протест. Срок за касационно оспорване от АПК, за които решението в атакуваните от тях негови части е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
След като провери решението по реда на чл. 218Чл. 218. ⚖️ Практика (27) (1) Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението. (2 ) За валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Доказателства от АПК, настоящият съдебен състав намира касационните жалби за частично основателни.
Със заповед от 28.05.2021 г. на директора на РЗОК - Бургас, издадена на основание чл. 76, ал. 4Чл. 76. ⚖️ Практика (183) (Отм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., нов - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) В случай че арбитражната комисия потвърди констатациите на длъжностното лице по чл. 72, ал. 2, се прилагат санкциите, предвидени в договора между РЗОК и изпълнителя на медицинска или на дентална помощ. (2) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Санкциите се налагат със заповед на управителя на НЗОК, съответно на директора на РЗОК, която се издава в срок до един месец от уведомяването от страна на арбитражната комисия на управителя на НЗОК, съответно на директора на РЗОК, че са потвърдени констатациите на длъжностното лице по чл. 72, ал. 2, и се съобщава на лицето - обект на проверката. Когато нарушението е установено от длъжностни лица-контрольори на РЗОК, предложението до управителя на НЗОК за издаването и се прави от директора на съответната РЗОК. (3) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) В случай че арбитражната комисия не се произнесе с решение в срока по чл. 75, ал. 7 или е налице равен брой гласове, поради което не е налице прието решение, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, издава мотивирана заповед, с която може да наложи санкциите. (4) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2024 г., в сила от 01.05.2024 г.) В случай че съответните районни колегии на съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина, на съответните регионални колегии на съсловните организации на магистър-фармацевтите, на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти или на лекарските асистенти не са посочили свои представители в сроковете по чл. 75, ал. 6 за създаване на арбитражна комисия, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, издава мотивирана заповед, с която може да наложи санкциите, без да е необходимо становището по чл. 74, ал. 4 да бъде разглеждано от такава комисия. (5) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Санкциите подлежат на съдебно обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и чл. 432, ал. 5 от Национален рамков договор № РД-НС-01-4 от 23.12.2019 г. за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2020–2022 г. (НРД за МД за 2020–2022 г.), предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред първоинстанционния съд, на „Комплексен онкологичен център – Бургас“ ЕООД, изпълнител на болнична медицинска помощ по индивидуален договор № 020507/19.02.2020 г. с НЗОК за оказване на болнична помощ по КП и АПр, по четиридесет точки са наложени четиридесет санкции "финансова неустойка" от по 200 лв. всяка.
От фактическа страна по делото е установено, че между НЗОК и "Комплексен онкологичен център - Бургас" ЕООД е сключен договор № 020507/19.02.2020 г. за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури. Със заповед №РД-25-93/22.01.2021 г., на основание чл. 20, ал. 1, т. 2Чл. 20. ⚖️ Практика (64) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) (1) Директорът на РЗОК: 1. представлява НЗОК на териториално равнище; 2. (изм. - ДВ, бр. 62 от 2010 г., в сила от 10.08.2010 г.) организира и ръководи дейността на РЗОК в съответствие със закона, правилника за устройството и дейността на НЗОК, решенията на надзорния съвет и актовете на управителя на НЗОК; 3. (отм. - ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г.) 4. сключва, изменя и прекратява договорите с изпълнителите на медицинска помощ на територията, обслужвана от РЗОК, съгласно закона, НРД и правилника за устройството и дейността на НЗОК; 5. (нова - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) сключва, изменя и прекратява договорите за лекарствените продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, за медицински изделия и за диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение на територията на страната с притежателите на разрешения за търговия на дребно с лекарствени продукти в аптека в съответствие с условията и реда по чл. 45, ал. 17; 6. (нова - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) закупува от изпълнителите на медицинска помощ здравни дейности по чл. 2, ал. 1 в рамките на стойностите, определени по чл. 15, ал. 1, т. 5а за съответната РЗОК. (2) Директорът на РЗОК може да бъде лице, което отговаря на следните изисквания: 1. има придобито висше образование с образователно-квалификационна степен "магистър"; 2. има минимум три години стаж по специалността в областта на управлението на здравеопазването, банковото, застрахователното или осигурителното дело. (3) Длъжността по ал. 1 се заема въз основа на конкурс, проведен по реда на Кодекса на труда. и чл. 72, ал. 2Чл. 72. ⚖️ Практика (257) (1) (Изм. - ДВ, бр. 107 от 2002 г., доп. - ДВ, бр. 38 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 2010 г., в сила от 10.08.2010 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 35 от 2014 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2015 г.) Управителят на НЗОК упражнява цялостен контрол върху дейността по задължителното здравно осигуряване. Управителят на НЗОК задължително възлага проверка в 14-дневен срок от получаването на одитния доклад на председателя на Сметната палата по чл. 57, ал. 1 от Закона за Сметната палата за търсене на имуществена или административнонаказателна отговорност. (2) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., доп. - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Контролът по изпълнение на договорите с НЗОК за оказване на медицинска и/или дентална помощ се осъществява чрез проверки, извършени от длъжностни лица - служители на НЗОК, определени със заповед на управителя на НЗОК или от оправомощено от него длъжностно лице, и от длъжностни лица от РЗОК - контрольори. Управителят на НЗОК или оправомощено от него длъжностно лице може със заповед да разпореди извършване на проверка от контрольори от РЗОК с участието на служители на НЗОК. (3) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Служителите на НЗОК по ал. 2 могат да извършват проверки на територията на цялата страна по заповед на управителя на НЗОК или на оправомощено от него длъжностно лице. Служителите на РЗОК - контрольори, могат да извършват проверки на територията на съответната РЗОК по заповед на нейния директор или на оправомощено от него длъжностно лице, както и проверки на територията на съответната РЗОК или на територията на друга РЗОК по заповед на управителя на НЗОК или на оправомощено от него длъжностно лице. За издаване на заповедта на управителя на НЗОК за извършване на проверка на територията на друга РЗОК контрольорите се определят по предложение на директора на РЗОК, на която са служители. (4) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) При извършване на проверките по ал. 3 могат да присъстват експерти на съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина, които не са в договорни отношения с проверявания изпълнител на медицинска помощ. Експертите предоставят писмени становища, които са неразделна част от протокола по чл. 74, ал. 3. (5) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Служителите на НЗОК по а... от ЗЗО и глава 20 и 21 от НРД 2020 - 2022, директорът на РЗОК - Бургас е разпоредил извършване на проверка на "Комплексен онкологичен център - Бургас" ЕООД, със срок на проверката до 16.03.2021 г., вид и обхват на проверката - тематична, със следните задачи: контрол относно спазване изискванията на НРД 2020- 2022 г. и ЗЗО по отношение на дейностите за месец декември 2020 г. по Приложение № 2; контрол по отчетените ЛС за лечение на злокачествени заболявания в условията на БМП, които НЗОК заплаща извън стойността на КП за дейност м. ноември и м. декември 2020 г. ; контрол по писма от управителя на лечебното заведение; контрол по справки от РЗОК - Бургас. Административният орган определил и лицата, които да извършат проверката - трима контрольори от отдел ДКИОД в РЗОК - Бургас. Заповедта е връчена на управителя на "КОЦ - Бургас" ЕООД на 28.01.2021 г. Проверката е извършена в периода 04.02.2021 г. - 15.03.2021 г., като резултатите от нея са описани в протокол № 158/16.02.2021 г., протокол № 293/09.03.2021 г., протокол № 315/15.03.2021 г. и протокол № 309/15.03.2021 г. Обективираните в протоколите констатации са подробно въпроизведени в мотивите на съдебното решение.
За да постанови подложеното на касация решение съдът извършил преценка на приетите по делото доказателства и заключението на назначената комплексна съдебно-медицинска експертиза, въз основа на която е приел, че заповедта за налагане на санкции е издадена от компетентен административен орган, в законоустановената форма, съдържа всички реквизити по чл. 59, ал. 2Чл. 59. ⚖️ Практика (87) (1) Административният орган издава или отказва издаване на акта с мотивирано решение. (2) Когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа: 1. наименование на органа, който го издава; 2. наименование на акта; 3. адресат на акта; 4. фактически и правни основания за издаване на акта; 5. разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението; 6. разпореждане относно разноските; 7. пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва; 8. дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му; когато органът е колективен, актът се подписва от председателя или от негов заместник. (3) Устни административни актове, както и административни актове, изразени чрез действия или бездействия, се издават само когато това е предвидено в закон. Предварително изпълнение от АПК, включително фактически и правни основания и в административното производство по издаването ѝ не са допуснати процесуални нарушения, но в част от посочените в заповедта случаи е налице неправилно приложение на материалния закон, поради което обжалваната заповед следва да бъде отменена в частта по т. 1, т. 2, т. 3, т. 5, т. 7, т. 8, т. 9, т. 10, т. 11, т. 12, т. 13, т. 14, т. 15, т. 16, т. 17, т. 21, т. 25, т. 28, т. 29, т. 37, т. 39 и т. 40. По отношение на останалите описани в заповедта случаи по т. 4, т. 6, т. 18, т. 19, т. 20, т. 22, т. 23, т. 24, т. 26, т. 27, т. 30, т. 31, т. 32, т. 33, т. 34, т. 35, т. 36 и т. 38 от заповедта съдът е приел, че нарушенията са извършени от лечебното заведение, поради което подадената от него жалба е отхвърлена като неоснователна.
Върховният административен съд, шесто отделение намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт обаче е частично неправилен.
Подадената касационна жалба от директора на РЗОК – Бургас срещу решението в частта, с която е отменена заповед за налагане на санкции №РД-25-959/23.06.2021г. на директора на Районна здравноосигурителна каса – Бургас в частта по т.1, т. 2, т.3, т.5, т.7, т.8, т.9, т.10, т.11, т.12, т.13, т.14, т.15, т.16, т.17, т.21, т.25, т.28, т.29, т. 37, т.39 и т.40 е частично основателна.
За част от посочените случаи решаващият съд е отменил оспорената пред него заповед за налагане на санкции №РД-25-959/23.06.2021г. на директора РЗОК – Бургас, поради неправилно прилагане на санкционната разпоредба на чл. 414, ал. 3 от НРД за МД 2020-2022 г., вместо приложимата според него разпоредба на чл. 416, ал. 3 от НРД за МД 2020-2022 г. Това са случаите по т.т. 2, 3, 7, 9, 10, 11, 12, 13, 15, 16, 17, 21, 25, 39 и 40 от заповедта за налагане на санкции.
По отношение на т.т. 2, 3, 7, 9, 10, 11, 12, 13, 15 и 16 от заповедта е установено, че документът от извършеното ултразвуково изследване на корем и ретроперитонеум, отчетено като основна диагностична процедура, е отразено в протокол /ехограма/, на който липсва час на извършване на изследването, в нарушение на чл. 295, т. 8 от НРД за МД за 2020-2022 г. За всяко от посочените нарушения са наложени санкции "финансова неустойка" в размер на 200 лева, на основание чл. 414, ал. 3 от НРД за МД за 2020-2022 г. Посочено е, че относно фактите не се спори между страните, като за всяка ИЗ е установено наличие на ултразвуково изследване, в чийто протокол липсва обозначение на час на извършване на изследването. Съгласно чл. 295, т. 8 от НРД 2020-2022 г. при извършване на ултразвуково изследване, вкл. и при интервенционални процедури под ехографски контрол, се изготвя и прилага в ИЗ документ "Протокол за ултразвуково изследване", който съдържа описанието на находката съгласно медицински стандарт по "Образна диагностика", име на пациента, час и дата на извършване, собственоръчно положено име и подпис от специалиста, осъществил изследването. Според първата инстанция съпоставката на чл. 295, т. 8, чл. 414, ал. 3 и чл. 416, ал. 3 от НРД 2020-2022 г. показва, че в конкретния случай нарушението е свързано с неизпълнение на изискванията, установени за точно и пълно документиране на извършено медицинско изследване, което следва да бъде удостоверено от съответния специалист - с посочване на неговото име и подпис, име на пациента, час и дата на извършване на изследването. Първоинстанционният съд е приел, че това нарушение не е свързано с условията и реда за оказване на медицинска помощ на пациентите, т. е. с неизпълнение на част или на целия установен алгоритъм на лечение по клиничната пътека, поради което е налице неправилна правна квалификация на нарушението и налагане на санкция при несъобразяване с приложимото материално право, без значение, че санкциите по чл. 414, ал. 3 и по чл. 416, ал. 3 от НРД 2020 - 2022 са в еднакви граници. Съдът е достигнал до извод, че разпоредбата на чл. 414, ал. 3 от НРД 2020 – 2022 г. е неотносима към посочените случаи.
По т. 17 от заповедта за ИЗ № 8423 на ЗОЛ Д. Р. Д. органът е приел, че е установено нарушение в условията и реда за диагностика и лечение по КП № 141 относно документиране в хода на хоспитализацията - липса на интерпретация в ИЗ на електрокардиограмата от извършеното ЕКГ-изследване на 02.12.2020 г., за което на ЛЗ е наложена санкция "финансова неустойка" в размер на 200 лева, на основание чл. 414, ал. 3 от НРД за МД 2020 - 2022, във връзка с чл. 295, т. 9 от НРД за МД 2020-2022 г. Въз основа на констатацията на вещото лице Евтимов, съдът е приел, че в случая електрокардиограмата от извършеното ЕКГ-изследване е била интерпретирана без особености и в необходимата степен на яснота, поради което не е налице констатираното от административния орган нарушение. Освен това, първостепенният съд е приел, че посочената в заповедта санкционна разпоредба на чл. 414, ал. 3 от НРД за МД 2020-2022 г. е неприложима към конкретния случай, каквато според съда се явява разпоредбата на чл. 416, ал. 3 от НРД за МД 2020 - 2022 г., тъй като не се касае за нарушения на условията и реда за оказване на медицинска помощ, а на дейности, свързани с нейното документиране.
По т. 21 от заповедта относно ИЗ № 8538 на ЗОЛ Б. А. Р. е установено нарушение в условията и реда за диагностика и лечение по КП № 152 относно документиране в хода на хоспитализацията – на електрокардиограмата от извършената ЕКГ-изледване на 07.12.2020 г. липсва име на пациента и собственоръчно положено име и подпис на специалиста, разчел извършеното ЕКГ изследване, с което е нарушен чл. 295, т. 9 НРД за МД 2020-2022 г. За да отмени заповедта в тази част административният съд е приел, че съпоставката на чл. 295, т. 9, чл. 414, ал. 3 и чл. 416, ал. 3 от НРД 2020 – 2022 г. показва, че в конкретния случай нарушението е свързано с неизпълнение на изискванията, установени за точно и пълно документиране на извършено медицинско изследване, което следва да бъде удостоверено от съответния специалист - с посочване на неговото име и полагане на подписа му, включително и името на пациента. Според съда това нарушение не е свързано с условията и реда за оказване на медицинска помощ на пациентите, т.е. с неизпълнение на част или на целия установен алгоритъм на лечение по клиничната пътека, поради което е налице неправилна правна квалификация на нарушението и налагане на санкция при несъобразяване с приложимото материално право.
По отношение на т. 25 от заповедта за ИЗ № 8515 на ЗОЛ Е. И. С. наложената санкция е за нарушение в условията и реда за диагностика и лечение по КП № 241.5 - липса на задължителен реквизит в епикризата - ход на заболяването, с което е нарушен чл. 293, ал. 3, т. 10 НРД за МД 2020-2022 г.. За да отмени заповедта в тази част съдът е приел, че допуснатото нарушение е следвало да бъде санкционирано не по чл. 414, ал. 3 от НРД за МД 2020 – 2022, а по чл. 416, ал. 3 от НРД за МД 2020 - 2022, защото е налице неизпълнение на изискване към водената медицинска документация, а не към реда за предоставяне на болнично лечение.
По т. 39 и т. 40 от заповедта относно ИЗ № 90778 на ЗОЛ И. А. Г. и ИЗ № 8545 на ЗОЛ Д. Т. Д. е установено нарушение на условията и реда за диагностика и лечение по КП № 250.1, касаещи изискванията за документиране на изписването в епикризата, регламентирани в НРД за МД 2020-2022 г. - приложена е телерадиотерапия с използване на фотони (92.24), предприета след обсъждане на терапевтичната стратегия от общоболничния онкологичен комитет, без да се документира в издадената епикриза приложеното към ИЗ за служебно ползване задължително решение за цялостната комплексна лечебна тактика, определена от Общата онкологична комисия. Съдът е приел, че в случая съгласно заключението на изготвената от вещото лице К. СМЕ в медицинската документация липсват приложени решения на общата онкологична комисия по КПр5, поради което пристъпването към осъществените лъчелечебни процедури по съответните клинични пътеки е нарушение на нормативните документи на НЗОК и на добрата медицинска практика. Съдът също е констатирал, че от приложените в преписката ИЗ № 90778 и ИЗ № 8545 не се установява да са документирани решения на общата онкологична комисия, поради което е приел, че в случая констатираното от административния орган нарушение е налице. Независимо от посоченото, съдът е отменил заповедта за налагане на санкции в тези части, като е приел, че с оглед твърдяното от органа нарушение на 293, ал. 3, т. 21 от НРД 2020 - 2022 г. посочената в заповедта като приложима санкционна разпоредба на чл. 414, ал. 3 от НРД за МД 2020-2022 г. е неотносима към конкретния случай, доколкото тя се прилага при установени нарушения на условията и реда за оказване на медицинска помощ. Съдът е счел, че приложима санкционна разпоредба е тази по чл. 416, ал. 3 от НРД, тъй като в случая е налице неизпълнение на изискване към водената медицинска документация, в частност липса на един от задължителните реквизити на епикризата, която изпълнителят на болнична медицинска помощ е длъжен да предостави на пациента при дехоспитализацията му.
По отношение на посочените части от заповедта за налагане на санкции, правилни са изводите на първоинстанционния съд, че описаните в заповедта деяния представляват нарушения на воденето на документацията и документооборота, а не на реда и условията за оказване на медицинска помощ. Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател досежно неправилност на изводите на съда за неправилна квалификация на извършените нарушения. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че квалификацията на нарушенията и налагането на санкциите не са съобразени с приложимите материалноправни разпоредби. Предметът на правния спор в посочените по-горе случаи е свързан с липсата на попълнени задължителни реквизити в епикризата или в други медицински документи, относно проведените изследвания на пациентите, които неправилно са квалифицирани от административния орган като нарушения на условията и реда за оказване на медицинска помощ на пациентите. Констатациите от извършената проверка сочат за ненадлежно оформяне на медицинската документация, което не попада в обхвата на цитираните в оспорената заповед за налагане на санкции разпоредби на чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3Чл. 55. ⚖️ Практика (190) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 11.12.2018 г.) Приетите по реда на чл. 54 национални рамкови договори, съответно анексите към тях влизат в сила от 1 януари на следващата календарна година. (2) Националните рамкови договори съдържат: 1. условията, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска помощ, както и реда за сключване на договори с тях; 2. отделните видове медицинска помощ по чл. 45 ; 3. условията и реда за оказване на помощта по т. 2; 3а. (нова - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) обемите, цените и методиките за остойностяване и закупуване на видовете медицинска помощ по т. 2; 3б. (нова - ДВ, бр. 13 от 2023 г., в сила от 07.02.2023 г.) изисквания относно основните трудови възнаграждения на медицинските специалисти, работещи в лечебни заведения за болнична помощ в изпълнение на договори с НЗОК, които са не по-малко благоприятни от предвидените в колективен трудов договор в отрасъл "Здравеопазване"; 3в. (нова - ДВ, бр. 13 от 2023 г., в сила от 07.02.2023 г., изм. - ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) методика за финансиране осигуряването на медицински персонал във: а) лечебни заведения, които извършват медицински дейности в населени места в труднодостъпни и/или отдалечени райони или единствени изпълняват съответната дейност на територията на общината, с изключение на лечебните заведения по чл. 106а, ал. 5б от Закона за лечебните заведения; б) лечебните заведения за болнична помощ по чл. 45, ал. 2а; 4. (доп. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 11.12.2018 г.) критерии за качество и достъпност на помощта по т. 2, включително конкретни индикатори за оценка на качеството на лечението на пациентите; 5. документацията и документооборота; 6. задълженията на страните по информационното осигуряване и обмена на информация; 6а. (нова - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) условията и реда за контрол по изпълнението на договорите; 6б. (нова - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) санкции при неизпълнение на договора; 7. други въпроси от значение за здравното осигуряване. (3) Националните рамкови договори не могат да установяват изисквания за: 1. минимален брой на регистрираните здравноосигурени лица от изпълнител на първична извънболнична помощ; 2. условия, възпрепятстващи свободния избор от осигурения на изпълнители на медицинска помощ, сключили договор с РЗОК; 3. (изм. - ДВ, бр. 48 о... от ЗЗО и чл. 414, ал. 3 от НРД за МД за 2020-2022 г. Липсата на установени задължителни реквизити води до извод за допуснати нарушения на изискванията за работа с медицинска документация по чл. 55, ал. 2, т. 5Чл. 55. ⚖️ Практика (190) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 11.12.2018 г.) Приетите по реда на чл. 54 национални рамкови договори, съответно анексите към тях влизат в сила от 1 януари на следващата календарна година. (2) Националните рамкови договори съдържат: 1. условията, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска помощ, както и реда за сключване на договори с тях; 2. отделните видове медицинска помощ по чл. 45 ; 3. условията и реда за оказване на помощта по т. 2; 3а. (нова - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) обемите, цените и методиките за остойностяване и закупуване на видовете медицинска помощ по т. 2; 3б. (нова - ДВ, бр. 13 от 2023 г., в сила от 07.02.2023 г.) изисквания относно основните трудови възнаграждения на медицинските специалисти, работещи в лечебни заведения за болнична помощ в изпълнение на договори с НЗОК, които са не по-малко благоприятни от предвидените в колективен трудов договор в отрасъл "Здравеопазване"; 3в. (нова - ДВ, бр. 13 от 2023 г., в сила от 07.02.2023 г., изм. - ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) методика за финансиране осигуряването на медицински персонал във: а) лечебни заведения, които извършват медицински дейности в населени места в труднодостъпни и/или отдалечени райони или единствени изпълняват съответната дейност на територията на общината, с изключение на лечебните заведения по чл. 106а, ал. 5б от Закона за лечебните заведения; б) лечебните заведения за болнична помощ по чл. 45, ал. 2а; 4. (доп. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 11.12.2018 г.) критерии за качество и достъпност на помощта по т. 2, включително конкретни индикатори за оценка на качеството на лечението на пациентите; 5. документацията и документооборота; 6. задълженията на страните по информационното осигуряване и обмена на информация; 6а. (нова - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) условията и реда за контрол по изпълнението на договорите; 6б. (нова - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) санкции при неизпълнение на договора; 7. други въпроси от значение за здравното осигуряване. (3) Националните рамкови договори не могат да установяват изисквания за: 1. минимален брой на регистрираните здравноосигурени лица от изпълнител на първична извънболнична помощ; 2. условия, възпрепятстващи свободния избор от осигурения на изпълнители на медицинска помощ, сключили договор с РЗОК; 3. (изм. - ДВ, бр. 48 о... от ЗЗО, които представляват основание за прилагане на санкцията по чл. 416, ал. 3 от НРД за МД за 2020-2022 г. Разпоредбата на чл. 295 от НРД за МД за 2020-2022 г. засяга документирането в хода на хоспитализацията, а чл. 293, ал. 3, т. 10 и т. 21 от НРД за МД за 2020-2022 г. касаят включването в съдържанието на епикризата на задължителни реквизити - ход на заболяването и описание на съпровождащите епикризата изследвания и други документи за служебно ползване. В настоящия случай не става въпрос за нарушения на условията и реда на оказване на медицинска помощ, а за дейности, свързани с нейното документиране. Неправилната правна квалификация води до незаконосъобразност на акта поради противоречие с материалния закон и е основание за неговата отмяна, както правилно е приел първоинстанционният съд. Необходимо е да се посочи, че за случаите по т. 2, т. 7, т. 9, т. 10, т. 11, т. 12, т. 15 и т. 16 от заповедта по делото липсва медицинска документация по ИЗ. В случая доколкото основанието за отмяна от акта в тези части е неправилно приложение на санкционна разпоредба, а и няма спор между страните, относно фактите, настоящата касационна инстанция приема, че допуснатото процесуално нарушение не е съществено. Решението в тази част е правилно и следва да бъде оставено в сила.
По т. 1 от заповедта по ИЗ № 8866 на ЗОЛ М. К. М. е установено неизпълнение на изискването по КП № 154, т. IV "Документиране на дейностите по клиничната пътека", 3. "Документиране на лечението", 3.3. "Документиране на следоперативните дни - в ИЗ", поради констатирана липса на декурзуси за 21.12.2020 г., 23.12.2020 г. и 25.12.2020 г. в ИЗ № 8866. Установено е също така и наличие на хоспитализации по КП със застъпващи се периоди: по КП № 154 за периода 21.12.2020 г. - 26.12.2020 г. в "КОЦ - Бургас" ЕООД, с ИЗ № 8866 и по КП № 74.1 за периода 24.12.2020 г. - 29.12.2020 г. в МБАЛ "Св. Пантелеймон" АД, гр. Ямбол, с ИЗ № 10375 . В мотивите на заповедта е посочено, че при хоспитализацията на ЗОЛ с ИЗ № 8866 "КОЦ - Бургас" ЕООД не е осигурил на пациента непрекъснатост на болничната помощ и грижите - ежедневно наблюдение и престой на пациента в лечебното заведение, каквото изискване се съдържа в чл. 352, ал. 1, т. 4 от НРД 2020-2022 г. Наложена е санкция "финансова неустойка" в размер на 200 лева, на основание чл. 414, ал. 3 от НРД 2020 - 2022 за нарушение разпоредбите на чл. 280, чл. 288, ал. 1, чл. 292, т. 10, чл. 294, ал. 1 от НРД 2020 - 2022 г. За да отмени заповедта в тази част първостепенният съд е приел, че е налице неяснота за какво точно се налага санкция на ЛЗ - дали за нарушаване реда на документиране на следоперативните дни в ИЗ или за неосигуряване на непрекъснатост на болничната помощ и грижите предвид установеното застъпване на периодите на хоспитализаци в "КОЦ-Бургас" ЕООД и МБАЛ "Св. Пантелеймон" АД, гр. Ямбол. Според първата инстанция в случая не се касае само за допуснато нарушение при документиране на дейностите по клиничната пътека, но и за неспазване на условията, при които НЗОК заплаща на изпълнителя на БМП за случай по КП, които условия са визирани в чл. 352, ал. 1 от НРД. Съдът е счел, че допуснатата неяснота в мотивите на оспорения акт е пречка да бъде извършен съдебен контрол за законосъобразността на тази констатация. Изводите на първоинстанционният съд са правилни. Административният орган е изложил фактически и правни основания, относими към различни хипотези, уредени в различни норми на НРД за МД 2020-2022 г., поради което е налице неяснота в мотивите на акта, ограничаваща правото на защита на неговия адресат и препятстваща ефективния съдебен контрол за законосъобразността на акта. Съдебното решение в тази част като правилно следва да бъде оставено в сила.
По отношение на т. 5 и т. 14 от заповедта за ИЗ № 10487 на ЗОЛ И. А. К. и ИЗ № 8417 на ЗОЛ Е. А. Р. в мотивите на акта е посочено, че е установена пълна липса на условията, посочени в т. II, 1 "Индикации за хоспитализация" по КП № 68.1 и КП № 74.1, за което на ЛЗ са наложени санкции "финансова неустойка" в размер на 200 лева, на основание чл. 414, ал. 3 от НРД 2020 - 2022, във връзка с чл. 280 и чл. 292, т. 6, буква "б. " от НРД 2020 - 2022 г. За да отмени заповедта в тези части съдът се позовал на приетото и неоспорено от страните заключение на вещото лице Мирчев в изготвената СМЕ, съгласно което са спазени индикациите за хоспитализация по клиничните пътеки. Касаторът навежда доводи, относими към обосноваността на изводите на вещото лице за наличие на „алармиращ“ симптом. Видно от съдържанието на КП № 68.1. като индикации за хоспитализация в същата са заложени следните условия: Диагностика и предоперативно стадиране на онкологично заболяване на горния гастроинтестинален тракт при клинични, рентгенологични, лабораторни и други данни. Диагностика и лечение на: - усложнено, неповлияващо се от амбулаторно лечение заболяване на горния ГИТ с "алармиращи" симптоми и един или повече от следните симптоми: анемичен синдром (доказан чрез лабораторни изследвания); диселектролитемия, доказана чрез промени в серумния Na и К; повишен креатинин и урея; - пациенти със заболявания на ГИТ и клинични и/или инструментално доказани придружаващи заболявания, алергия, прием на медикаменти, непозволяващи провеждането на диагностично-лечебните дейности в амбулаторни условия; - лечение на средна и тежка степен на малнутриция при заболяване на горния ГИТ. Според вещото лице по отношение на ИЗ № 10487 на ЗОЛ И. А. К. е налице "алармиращ" симптом - повръщане и заболяване на гастроинтестиналния /стомашно-чревния/ тракт (в случая плоско-ерозивен гастрит) и кетонурия и микроалбуминурия, които не биха могли да се уточнят амбулаторно, поради което са налице индикации за хоспитализация по КП 68.1 по два от посочените критерии. Освен установеното от вещото лице наличие на усложнено, неповлияващо се от амбулаторно лечение заболяване на горния ГИТ с "алармиращи" симптоми КП изисква кумулативно и наличие на един или повече от посочените симптоми, а по втория критерий - клинични и/или инструментално доказани придружаващи заболявания, алергия, прием на медикаменти, непозволяващи провеждането на диагностично-лечебните дейности в амбулаторни условия. Наличието на такива обстоятелства не е обсъдено от експерта и от съда и е останало неизяснено по делото, поради което изводът на съда за незаконосъобразност на заповедта в тази част е необоснован. Съдебното решение в тази част следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане на друг състав на първоинстанционния съд. Основателно е и релевираното в касационната жалба възражение по т. 14 от заповедта, относно ИЗ № 8417 за ЗОЛ Е. А. Р., за неправилно разглеждане и произнасяне от вещото лице и от съда по въпроса, относно спазването на индикациите за хоспитализация по КП № 71.1, вместо по КП № 74.1. Видно от т. 14 на заповедта основание за налагане на санкция на ЛЗ е констатирана пълна липса на условията, посочени в т. II, 1 "Индикации за хоспитализация" по КП № 74.1, както правилно е посочено и в мотивите на съдебното решение. Въпреки това изводите в експертизата и в мотивите на съдебното решение са относно изпълнението на индикациите за хоспитализация по КП № 71.1. Съдебното решение в тази част следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане на друг състав на първоинстанционния съд, който да се произнесе по законосъобразността на заповедта, съобразно посочените в нея фактически и правни основания.
Относно т. 8, т. 28 и т. 29 от заповедта по ИЗ № 10504 на ЗОЛ Д. Г. Ч., ИЗ № 8497 на ЗОЛ С. П. В. и ИЗ № 7888 на ЗОЛ Г. М. Ч., санкциите са наложени, на основание чл. 414, ал. 3 от НРД 2020 - 2022, във връзка с чл. 280 и чл. 292, т. 6б от НРД 2020 - 2022 г., поради установено неспазване на критериите за дехоспитализация, посочени в т. II, 4. "Дехоспитализация и определяне на следболничен режим" съответно по КП № 69.1, КП № 246 и КП № 74.1. В заключението по изготвената СМЕ вещото лице Мирчев констатира, че по отношение на ИЗ № 10504 на ЗОЛ Д. Г. Ч. се касае за пациент, при когото по време на колоноскопия са открити полипи на дебелото черво, единият от които е отстранен и е потвърдено хистологично, че се касае за доброкачествен такъв. Според експерта пациентът е с добър контрол на здравното състояние, видимо от лабораторните показатели и тези на АН; липсва медицински риск за дехоспитализация, тъй като няма следпроцедурно усложнение. В заключението е посочено, че диагнозата е поставена коректно, т.е. в случая са спазени критериите за дехоспитализация. По отношение на ИЗ № 7888 на ЗОЛ Г. М. Ч. вещото Мирчев посочва, че и в този случай изискванията за дехоспитализация са спазени. Относно ИЗ № 8497 на ЗОЛ С. П. В. от заключението на експертизата, изготвена от вещото лице Ивановска-Пенева, се установява, че и в този случай са спазени медицинските критерии за дехоспитализация. В ИЗ № 8497 е отбелязано, че пациентът приключва лъчелечението без една терапия по собствено желание и е получил два броя епикризи, до което са положени три различни подписа. Спазено е изискването за завършване на КП № 246 с осигуряване на минимален болничен престой от 2 дни и приложена и отчетена една основна терапевтична процедура от рубрика 92.21. Съдът е приел, че съпоставката на доказателствата по делото показва, че в описаните случаи са налице всички условия за дехоспитализация, с оглед на което лечебното заведение е било неправомерно санкционирано със заповедта на директора на РЗОК, на основание чл. 414, ал. 3 от НРД № 2020-2022 г. Обстоятелството дали са спазени критериите за дехоспитализация по клиничните пътеки е от кръга на специалните знания, с които съдът не разполага, поради което е необходимо назначаването на СМЕ. Заключенията на вещите лица са възпроизведени в мотивите на обжалваното съдебно решение, но без същите да се съпоставят с конкретните основания за издаване на акта и да се формират правни изводи въз основа на тях. Съдът в нарушение на чл. 202Чл. 202. ⚖️ Практика (3) Съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. Разногласие между вещи лица от ГПК във вр. с чл. 144Чл. 144. ⚖️ Практика (22) (Доп. - ДВ, бр. 42 от 2018 г., изм. - ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 01.09.2018 г.) За неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс. Преюдициални запитвания по наказателноправни въпроси от АПК не е обсъдил заключенията заедно с останалите доказателства по делото. В заповедта за налагане на санкции като основания за налагане на санкции по т.8, т. 28 и т. 29 е посочено неспазване на критериите за дехоспитализация по клиничните пътеки, като са изложени конкретни обстоятелства, послужили за формирането на този извод. По т. 28 от заповедта е посочено, че от ИЗ е реализирана ООД 39.6 Gy, при назначена ООД 43.20 Gy и ДОД 3.6 Gy, а от декурзус от 18.12.2020 г. лечението е приключило без една терапия по желание на пациентката: облъчването е понесла без оплаквания. Въпреки, че спорът по т. 28 е относно спазването на критериите за дехоспитализация и писмено формулирания въпрос от процесуалния представител на ЛЗ е именно по спорния въпрос, експертът е разгледал въпроса дали са спазени условията за отчитане клиничната пътека по КП № 246. В заключението само са пресъздадени критериите за дехоспитализация по клиничната пътека, но липсват изводи дали същите са спазени или не. Относно т. 8 и т. 29 от заповедта съдът е споделил изводите на вещото лице, че критериите за дехоспитализация са спазени. По т. 8 като фактически основания в заповедта са посочени липсата на стабилизиране на параклинични показатели – урея, креатинин, АСАТ, АЛАТ на 23.2.2020 спрямо същите показатели при хоспитализацията на пациента, както и липсата на медицинско заключение за липса на медицински риск от приключване на болничното лечение. По т. 29 в мотивите на заповедта е посочено, че от проведените клинико-лабораторни изследвания на 10.11.2020 г. и на 14.11.2020 г. е налице отклонение в показатели CRP, ALAT, ASAT, СУЕ, а видно от декурзуси на 12.11.2020 г., 13.11.2020 г. и 14.11.2020г. пациентът е бил фебрилен. Според органа по т. 29 също така липсва медицинско заключение за липса на медицински риск от приключване на болничното лечение въз основа на обективни данни за стабилизиране на състоянието (клинични/параклинични) и изпълнение на едно или повече от посочените в т. II.4 на КП условия. Нито едно от посочените установявания на адм. орган не е проверено и не е обсъдено от експерта, а в заключението не са обсъдени и доказателствата по делото. Съответно такива пропуски са налице и в мотивите на съдебното решение. С оглед изложеното настоящата инстанция счита, че фактите и обстоятелствата от значение за правилното решаване на спора са останали неизяснени при посочените три случая, поради което с решението в тази част следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
По т. 37 от заповедта, относно ИЗ № 8411 на ЗОЛ Е. А. Х. санкцията е наложена на основание чл. 414, ал. 3 от НРД 2020 - 2022 г., във връзка с чл. 280 и чл. 292, т. 6, буква "б. " от НРД 2020 - 2022 г. поради неизпълнение на т. II, 2. "Диагностично-лечебен алгоритъм" по КП № 74.1, поради неизвършване на КТ и/или МРТ на корем, които се извършват при показания. От заключението на изготвената от д-р Мирчев СМЕ се установява, че в този случай са извършени всички диагностични и лечебни процедури съгласно лечебно-диагностичния алгоритъм на КП № 74.1. Според вещото лице допълнително са направени долна ендоскопия и вливане на 2 лечебни вещества - "квамател и но-шпа". Според стандарта на КП № 74.1 при заболяване на жлъчния мехур, с каквато диагноза е изписан пациентът, е достатъчно да се извършат четири диагностични процедури - кръвна картина, биохимия, урина, ЕКГ и една образна диагностика /абдоминална ехография/. Експертът посочва, че на пациента са били извършени повече от минимално изискуемите диагностични и терапевтични процедури за оптималното му изясняване и лечение. За да отмени заповедта за налагане на санкции в тази част съдът, въз основа на констатациите по приетата и неоспорена от страните експертиза, е приел, че в случая на пациента са проведени всички основни и допълнителни диагностични процедури, с което е изпълнен ДЛА на КП, респ. не е налице констатираното от административния орган нарушение. Нито вещото лице, нито съдът обаче се обсъдили и изяснили спорния въпрос, досежно необходимостта от КТ и/или МРТ на корем в процесния случай и дали същите са извършени. И в тази част решението следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
Подадената от „Комплексен онкологичен център – Бургас“ ЕООД касационна жалба, с която е оспорена частта на съдебното решение, с която е отхвърлена жалбата на „КОЦ – Бургас“ ЕООД против заповед за налагане на санкции №РД-25-959/23.06.2021г. на директора на РЗОК – Бургас в частта по т.4, т. 6, т.18, т.19, т.20, т.22, т.23, т.24, т.26, т.27, т.30, т.31, т.32, т.33, т.34, т.35, т.36 и т.38, е частично основателна.
По отношение на т. 4 от заповедта органът е приел, че при хоспитализация с ИЗ № 8492 на ЗОЛ Т. В. Й. в Отделение по онкогастроентерология от 04.12.2020 г. до 07.12.2020 г. е налице нарушение в условията и реда за диагностика и лечение по КП № 68.1 - към Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури (Бл. МЗ-НЗОК № 7) не е приложен амбулаторен лист от извършения преглед на пациента, предприетите диагностични и терапевтични дейности, в това число и обективните обстоятелства, мотивиращи становището, че лечебната цел не може да се постигне в условията на извънболничната помощ, с което са нарушени разпоредбите на чл. 289, ал. 3 и ал. 4 от НРД за МД за 2020-2022 г. Правилно съдът е приел за неоснователна подадената жалба в тази част. За да достигне до този извод съдът е счел за недоказано наведеното и пред настоящата инстанция твърдение за издаден амбулаторен лист в електронен вид, който е наличен само в електронната система на лечебното заведение, като доказателства в подкрепа на това твърдение не са представени от страна на лечебното заведение, чиято е доказателствената тежест за доказване на това обстоятелство. Следва обаче да се посочи, че обсъдените от съда норми на чл. 289, ал. 7 и на чл. 206а, ал. 2 от НРД за МД 2020-2022 г. са създадени с измененията в НРД за МД 2020-2022 г., обнародвани в ДВ, бр. 37 от 2022 г. и са в сила от 17.05.2022 г., т.е. към момента на извършване на нарушенията и на издаване на заповедта за налагане на санкции същите не са били част от действащото право и не са приложими в случая. Независимо от посоченото, доколкото по делото не са приложени доказателства за изпълнение на задължението на ЛЗ по чл. 289, ал. 3 и ал. 4 от НРД за МД за 2020-2022 г. за приложен към медицинската документация на пациента амбулаторен лист, което е установено и от вещото лице по назначената СМЕ, заповедта за налагане на санкции в частта по т. 4 е законосъобразна, а подадената срещу нея жалба е неоснователна, както правилно е приел и административният съд. Съдебното решение в тази част е правилно, поради което следва да бъда оставено в сила.
По т. 6 от заповедта нарушението се свежда до неспазване на критериите за дехоспитализация по Клинична пътека № 69.1, като видно от ИЗ № 8711 на ЗОЛ И. С. П. липсва стабилизиране на параклинични показатели - ГГТ и серумна глюкоза при дехоспитализацията на 17.12.2020 г. спрямо същите показатели на 15.12.2020 г., както и липсва медицинско заключение за липса на медицински риск от приключване на болничното лечение. Съдът е обосновал извода си за неоснователност на подадената жалба в тази част със заключението на вещото лице за неспазване на критериите за дехоспитализация по клиничната пътека, тъй като предвид недоуточняването на откритият при колоноскопията непроходим участък според вещото лице не е осигурена коректна диагноза на пациента, каквото условие за дехоспитализация е предвидено в КП. Изложеното в касационната жалба възражение, че представените писмени доказателства опровергават заключението, е неоснователно и недоказано, а другият наведен от касатора аргумент, че дори при завишени стойности на кръвната захар не се налага задължително медицинско лечение, не е относим към посочения по-горе извод на вещото лице за неизпълнение на изискването на клиничната пътека за осигуряване на коректна диагноза. Съдебното решение като правилно в тази част следва да бъда оставено в сила.
По отношение на точки 18, 19, 20, 22, 30, 31, 32 и 34 от заповедта административният орган е счел, че е налице неизпълнение на диагностично-лечебния алгоритъм на клиничната пътека (КП № 147, № 149 и № 152), поради липса на контролни клинико-лабораторни и/или образни изследвания, извършени до края на болничния престой на пациентите, което е нарушение на чл. 280 и чл. 292, т. 6, б. „б“ от НРД за МД 2020-2022г. Съдът е отхвърлил възраженията на лечебното заведение, че в алгоритъма на КП не е посочено какви точно изследвания следва да бъдат направени и че се касае за указание, оставено на преценката на лекуващия лекар, а с оглед на това липсва и задължение да се правят такива изследвания и не е налице основание за налагане на санкция. Първостепенният съд е преценил, че от административна преписка и заключението на изготвената и приета СМЕ се установява липсата на отразени назначени и изпълнени контролни клинико-лабораторни изследвания до края на болничния престой, така както е регламентирано в ДЛА на клиничните пътеки, като такива изследвания са извършени единствено при постъпване на пациентите в болничното заведение, поради което не са изпълнени всички изисквания на диагностично-лечебния алгоритъм на клиничните пътеки и същите следва да бъдат приети за незавършени. Констатациите на административния орган не са оборени от оспорващото дружество. В структурата на клиничните пътеки, раздел II, т. 2 „Диагностично-лечебен алгоритъм“ е предвидено задължение за изпълнителя на болнична помощ да извърши контролни клинико-лабораторни и/или образни изследвания до края на болничния престой на пациента, което в случая не е сторено. Това изискване е задължително според алгоритъма на КП № 147, № 149 и № 152 и ако същото не бъде спазено, клиничната пътека се счита за незавършена. Указанията посочват крайния момент до който следва да бъдат извършвани контролните изследвания, разграничавайки го от другите посочени срокове за вземане на биологичен материал за изследвания и за образни изследвания. Липсата на фиксиран конкретен момент, към който контролните изследвания следва да бъдат осъществени и непосочване на конкретни контролни клинико-лабораторни и/или образни изследвания, които да бъдат извършени, обаче не освобождава лечебното заведение от задължението му, закрепено в ДЛА на КП. В тази връзка следва да бъде изтъкнато и че за разлика от други случаи в конкретните КП това изискване не е предвидено като забележка в ДЛА, както и не е изрично посочено, че провеждането на изследванията е по преценка на лекаря. Съдебното решение в тази част е правилно, поради което следва да бъда оставено в сила.
По т. 23 от заповедта санкцията е наложена поради установен пропуск при работа с първичен медицински документ - Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури и липса на задължителен реквизит - Основна (водеща, окончателна) диагноза и код по МКБ 10, относно ИЗ № 10473 на ЗОЛ Д. С. Н.. За да отхвърли подадената жалба като неоснователна съдът е приел, че в случая не са спазени разпоредбите на чл. 385, ал. 1 и чл. 389 от НРД 2020 - 2022 г., като императивният характер на последната обуславя и задължението на лечебното заведение за вписване на всички необходими реквизити включително и този за основната диагноза, с която се изписва пациентът. Според първоинстанционният съд нарушението правилно е квалифицирано като такова по чл. 55, ал. 2, т. 5Чл. 55. ⚖️ Практика (190) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 11.12.2018 г.) Приетите по реда на чл. 54 национални рамкови договори, съответно анексите към тях влизат в сила от 1 януари на следващата календарна година. (2) Националните рамкови договори съдържат: 1. условията, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска помощ, както и реда за сключване на договори с тях; 2. отделните видове медицинска помощ по чл. 45 ; 3. условията и реда за оказване на помощта по т. 2; 3а. (нова - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) обемите, цените и методиките за остойностяване и закупуване на видовете медицинска помощ по т. 2; 3б. (нова - ДВ, бр. 13 от 2023 г., в сила от 07.02.2023 г.) изисквания относно основните трудови възнаграждения на медицинските специалисти, работещи в лечебни заведения за болнична помощ в изпълнение на договори с НЗОК, които са не по-малко благоприятни от предвидените в колективен трудов договор в отрасъл "Здравеопазване"; 3в. (нова - ДВ, бр. 13 от 2023 г., в сила от 07.02.2023 г., изм. - ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) методика за финансиране осигуряването на медицински персонал във: а) лечебни заведения, които извършват медицински дейности в населени места в труднодостъпни и/или отдалечени райони или единствени изпълняват съответната дейност на територията на общината, с изключение на лечебните заведения по чл. 106а, ал. 5б от Закона за лечебните заведения; б) лечебните заведения за болнична помощ по чл. 45, ал. 2а; 4. (доп. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 11.12.2018 г.) критерии за качество и достъпност на помощта по т. 2, включително конкретни индикатори за оценка на качеството на лечението на пациентите; 5. документацията и документооборота; 6. задълженията на страните по информационното осигуряване и обмена на информация; 6а. (нова - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) условията и реда за контрол по изпълнението на договорите; 6б. (нова - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) санкции при неизпълнение на договора; 7. други въпроси от значение за здравното осигуряване. (3) Националните рамкови договори не могат да установяват изисквания за: 1. минимален брой на регистрираните здравноосигурени лица от изпълнител на първична извънболнична помощ; 2. условия, възпрепятстващи свободния избор от осигурения на изпълнители на медицинска помощ, сключили договор с РЗОК; 3. (изм. - ДВ, бр. 48 о... ЗЗО, чл. 380 и чл. 385, ал. 1, чл. 389 от НРД МД 2020-2022 г. и правилно по отношение на него е приложена санкционната норма на чл. 416, ал. 3 НРД МД 2020-2022 г. По т. 24, 26 и 27 от заповедта санкцията е наложена поради установено нарушение при работа с първичен медицински документ "Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури" (бл. МЗ-НЗОК № 7), като в част IV "Данни, попълвани при изписване на преминал през стационара/ЛЗ за извънболнична помощ легла пациент" не са вписани придружаващите заболявания на ЗОЛ М. Я. С. (хоспитализирана с ИЗ № 8704) и ЗОЛ Д. П. П. (ИЗ № 8450). По отношение на ИЗ № 90780 на ЗОЛ Ф. Ф. М. е установено, че в част IV към бл. МЗ-НЗОК № 7 не е вписана терапевтична процедура - код по МКБ 9КМ, извършена по време на болничния престой и изискваща се за завършеност на КП № 246. За да отхвърли подадената жалба съдът е приел, че посочените реквизити са задължителни и са част от изрично посочени данни, които следва да бъдат записани в направлението за хоспитализация, като описаните нарушения са правилно квалифицирани от органа и по отношение на тях правилно е приложена санкционната норма на чл. 416, ал. 3 от НРД за МД 2020-2022 г. Относно случаите по т. 23, т. 24, т. 26 и т. 27 от заповедта за налагане на санкции настоящата касационна инстанция приема, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила по чл. 152, ал. 4Чл. 152. ⚖️ Практика (36) (1) Жалбата или протестът се подава чрез органа, издал оспорвания акт. (2) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.07.2026 г.) В тридневен срок от изтичането на сроковете за оспорване от останалите лица органът изпраща жалбата или протеста заедно с електронната преписка по издаването на акта в цялост на съда, като уведомява подателя за това. (3) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.07.2026 г.) Органът е длъжен да приложи към преписката придружително писмо, съставено като електронен документ, който съдържа: 1. точно описание на документите по преписката по реда на постъпването им; 2. списък на страните в производството по издаване на административния акт с посочване на адресите, на които те последно са били призовани. (4) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.07.2026 г.) Органът изпраща преписката и писмото на хартиен носител само ако е предвидено в закон или при технологична невъзможност за изпращането им по електронен път, за което уведомява съда, като изрично посочва основанията за това. (5) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.07.2026 г.) Ако органът не изпълни задълженията си по ал. 1 - 4, съдът изисква преписката служебно въз основа на копие от жалбата или протеста. Страни от АПК. В представената по делото административна преписка изцяло липсват медицинските документации по ИЗ № 10473 на ЗОЛ Д. С. Н., ИЗ № 8704 на ЗОЛ М. Я. С., ИЗ № 8450 на ЗОЛ Д. П. П. и ИЗ № 90780 на ЗОЛ Ф. Ф. М.. Представянето на непълна административна преписка, представлява неизпълнение на задължението по чл. 152, ал. 2Чл. 152. ⚖️ Практика (36) (1) Жалбата или протестът се подава чрез органа, издал оспорвания акт. (2) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.07.2026 г.) В тридневен срок от изтичането на сроковете за оспорване от останалите лица органът изпраща жалбата или протеста заедно с електронната преписка по издаването на акта в цялост на съда, като уведомява подателя за това. (3) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.07.2026 г.) Органът е длъжен да приложи към преписката придружително писмо, съставено като електронен документ, който съдържа: 1. точно описание на документите по преписката по реда на постъпването им; 2. списък на страните в производството по издаване на административния акт с посочване на адресите, на които те последно са били призовани. (4) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.07.2026 г.) Органът изпраща преписката и писмото на хартиен носител само ако е предвидено в закон или при технологична невъзможност за изпращането им по електронен път, за което уведомява съда, като изрично посочва основанията за това. (5) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.07.2026 г.) Ако органът не изпълни задълженията си по ал. 1 - 4, съдът изисква преписката служебно въз основа на копие от жалбата или протеста. Страни АПК, което процесуално нарушение е следвало да бъде отстранено по реда на чл. 152, ал. 4Чл. 152. ⚖️ Практика (36) (1) Жалбата или протестът се подава чрез органа, издал оспорвания акт. (2) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.07.2026 г.) В тридневен срок от изтичането на сроковете за оспорване от останалите лица органът изпраща жалбата или протеста заедно с електронната преписка по издаването на акта в цялост на съда, като уведомява подателя за това. (3) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.07.2026 г.) Органът е длъжен да приложи към преписката придружително писмо, съставено като електронен документ, който съдържа: 1. точно описание на документите по преписката по реда на постъпването им; 2. списък на страните в производството по издаване на административния акт с посочване на адресите, на които те последно са били призовани. (4) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.07.2026 г.) Органът изпраща преписката и писмото на хартиен носител само ако е предвидено в закон или при технологична невъзможност за изпращането им по електронен път, за което уведомява съда, като изрично посочва основанията за това. (5) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.07.2026 г.) Ако органът не изпълни задълженията си по ал. 1 - 4, съдът изисква преписката служебно въз основа на копие от жалбата или протеста. Страни АПК. Първоинстанционният съд е бил длъжен да констатира непълнотата в административната преписка и да даде указание до административния орган, че следва да изпълни задължението си по чл. 152, ал. 2Чл. 152. ⚖️ Практика (36) (1) Жалбата или протестът се подава чрез органа, издал оспорвания акт. (2) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.07.2026 г.) В тридневен срок от изтичането на сроковете за оспорване от останалите лица органът изпраща жалбата или протеста заедно с електронната преписка по издаването на акта в цялост на съда, като уведомява подателя за това. (3) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.07.2026 г.) Органът е длъжен да приложи към преписката придружително писмо, съставено като електронен документ, който съдържа: 1. точно описание на документите по преписката по реда на постъпването им; 2. списък на страните в производството по издаване на административния акт с посочване на адресите, на които те последно са били призовани. (4) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.07.2026 г.) Органът изпраща преписката и писмото на хартиен носител само ако е предвидено в закон или при технологична невъзможност за изпращането им по електронен път, за което уведомява съда, като изрично посочва основанията за това. (5) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.07.2026 г.) Ако органът не изпълни задълженията си по ал. 1 - 4, съдът изисква преписката служебно въз основа на копие от жалбата или протеста. Страни от АПК и да представи преписката в нейната цялост, каквито процесуални действия не са предприети от негова страна, в резултат на което съдът се е произнесъл по оспорването в тази му част при липса на доказателства, като е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело и до необоснованост на съдебното решение. Съдебното решение в тази част следва да бъде отменено, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния административен съд, който да разгледа по същество жалбата на лечебното заведение срещу оспорената заповед в съответните ѝ части след като изиска и събере относимите доказателства.
Относно т. 33 от заповедта относно ИЗ № 7068 на ЗОЛ Д. Р. Д. санкцията е наложена поради установено неизпълнение на изискването на т. II, 3. "Поставяне на окончателна диагноза“ на КП № 152 - хистологично изследване не е извършено и окончателната диагноза е некоректно поставена. За да отвърли подадената жалба съдът е посочил, че в т. II "Индикации за хоспитализация и лечение", т. 3 "Поставяне на окончателна диагноза" на КП № 152 изрично е регламентирано, че при онкологичните случаи окончателната диагноза се поставя след задължително хистологично изследване и патоморфологична диагноза, с определяне на степен на малигненост (стадий на тумора по TNM-класификация), което в процесния случай не е сторено. От приложената административна преписка в ИЗ № 7068 първостепенният съд не е установил наличие на отразено и извършено хистологично изследване. В касационната жалба възражения и доводи срещу съдебното решение в тази част изцяло липсват, а изводите на съда са правилни и обосновани, поради което съдебното решение следва да бъде оставено в сила.
По т. 36 и 38 от заповедта относно ИЗ № 7560 на ЗОЛ И. Ю. Ю. и ИЗ № 8672 на ЗОЛ Е. А. Х. санкциите са наложени поради неизпълнение на т. II, 1."Индикации за хоспитализация" на КП № 241.5. В мотивите на решението съдът е посочил, че от заключението на вещото лице К., се установява, че по отношение ИЗ № 7560 пациентът е хоспитализиран за осъществяване на образно изследване магнитнорезонансна томография (МРТ) поради съмнение за чернодробни увреди (лезии), но без каквито и да е доказателства за онкологично заболяване, като в случая липсват индикации за прием по КП № 241.5, предназначена за пациенти с предварително диагностицирани злокачествени солидни тумори или кръвни болести. Според вещото лице и пациента по ИЗ № 8672 е хоспитализиран за осъществяване на същото изследване, но без доказателства за онкологично заболяване, поради което приема, че индикациите за прием по КП № 241.5 също не са изпълнени, доколкото тази КП е предназначена за пациенти с предварително диагностицирани злокачествени солидни тумори или кръвни болести. В т.II "Индикации за хоспитализация и лечение", т. 1 "Прием и изготвяне на диагностично-лечебен план" към КП № 241.5 е посочено, че при прием по тази клинична пътека се предвижда осигуряване на диагностични изследвания за стадиране и рестадиране при пациенти със злокачествени солидни тумори и хематологични заболявания. Според първоинстанционния съд в условията на клиничната пътека ясно е регламентирано, че за да се предприеме лечение по нея пациентите следва да имат установени тумори и/или хематологични заболявания, докато в случая вещото лице дава заключение за липса на онкологични заболявания на ЗОЛ, поради което съдът е достигнал до извод за липса на индикации за хоспитализация и лечение по КП № 241.5. Видно от съдържанието и изискванията на КП № 241.5 "Диагностични процедури за стадиране и оценка на терапевтичния отговор при пациенти със злокачествени солидни тумори и хематологични заболявания с МРT при лица над 18 години" клиничната пътека включва диагностични, лечебни и рехабилитационни дейности и услуги, предоставяни на задължително здравноосигурени лица със заболявания по МКБ-10: Z 08.2, Z08.7 и основни заболявания С00 - С97, D00-D09, D37-D48, като в т. II. 1 са посочени индикациите за хоспитализация, включващи осигуряване на диагностични изследвания за стадиране и рестадиране при пациенти със злокачествени солидни тумори и хематологични заболявания и оценка на туморния терапевтичен отговор след проведено лечение в съответствие с утвърденото фармакотерапевтично ръководство по медицинска онкология и клинична хематология. В мотивите на заповедта и относно двата случая е посочено, че видно от проведено МРТ изследване не се касае за злокачествено новообразувание и липсват данни за мета в черен дроб. Вещото лице К. също е приело, че в тези случаи хоспитализирането на ЗОЛ е хоспитализирано за осъществяване на образно изследване МРТ, поради съмнение за чернодробни увреди (лезии), но без никакви доказателства за онкологично заболяване, като експертът е достигнал до извод за липса на индикации за хоспитализация. Тези изводи не се оборени по надлежния ред. Изложените в касационната жалба твърдения за наличие на такива индикации не са конкретизирани и не са подкрепени от доказателства. Решението в тази част е правилно и следва да бъде оставено в сила.
По т. 35 от заповедта относно ИЗ № 7326 на ЗОЛ И. Ю. Ю. санкцията е наложена поради неизпълнение на т. II, 2. "Диагностично-лечебен алгоритъм" на КП № 74.1, поради неизвършване на КТ и/или МРТ на корем и МРТ на бял дроб и медиастинум, които се извършват при показания, както и непотвърждаване на диагнозата метастатичен черен дроб. В мотивите на решението е посочено, че от заключението на СМЕ, изготвена от вещото лице Мирчев, се установява, че пациентът е с ехографски данни за вторични лезии (метастази) в черния дроб от неясно първично огнище. Според вещото лице в този случай е необходимо провеждане на гастроскопия и колоноскопия за изключване или потвърждаване на първичен тумор на стомаха и дебелото черво, т.е. необходимо е провеждане на други изследвания освен абдоминалната ехография за потвърждаване на диагнозата. В т.II, 2. "Диагностично-лечебен алгоритъм" на КП № 74.1 е посочено, че при показания от ехография/КТ на корем, бял дроб и медиастинум се назначават допълнителни изследвания. В мотивите на заповедта е посочено, че видно от предходната хоспитализация са налице ехографски данни, суспектни за метахепатис. Във връзка с наведеното от касатора възражение следва да се посочи, че според заключението на вещото лице необходимостта от провеждане на допълнителни изследвания на пациента е с оглед изключването или потвърждаването на първичен тумор на стомаха и дебелото черво, доколкото не е установено първичното огнище за вторичните лезии (метастази) в черния дроб, което е било необходимо за потвърждаване на диагнозата. Тези изводи не са оборени и правилно са кредитирани от съда. Правилен и обоснован е изводът на първостепенния съд, че нарушението на ДЛА на клиничната пътека е налице, като същото правилно е квалифицирано и по отношение на него правилно е приложена санкционната норма на чл. 414, ал. 3 от НРД. Съдебното решение в тази част следва да бъде оставено в сила.
Предвид горното, настоящата касационна инстанция намира, че в първоинстанционното производство са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, по отношение на съдебното решение, в частта, с която е отхвърлена жалбата на „Комплексен онкологичен център – Бургас“ ЕООД, с ЕИК 000053191, със седалище и адрес на управление в град Бургас, бул. „Демокрация“ № 86, представлявано от управителя д-р Х. Бозов, против заповед за налагане на санкции №РД-25-959/23.06.2021г. на директора на РЗОК – Бургас в частта по т.23, т.24, т.26, т.27 и в частта, с която е отменена заповед за налагане на санкции № РД-25-959/23.06.2021г. на директора на РЗОК – Бургас в частта по т. 5, т. 8, т.14, т. 28, т. 29 и т. 37, което е основание за отмяна на съдебно решение по чл. 209, т. 3, пр. 2Чл. 209. ⚖️ Практика (27) Касационна жалба или касационен протест се подава, когато решението е: 1. нищожно; 2. недопустимо; 3. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Право на касационно оспорване, във връзка с чл. 222, ал. 2Чл. 222. ⚖️ Практика (40) (1 ) Когато отмени решението, Върховният административен съд решава делото по същество. (2) Върховният административен съд връща делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, когато: 1. установи съществено нарушение на съдопроизводствените правила; 2. трябва да се установят факти, за които събирането на писмени доказателства не е достатъчно. Окончателност на касационното решение АПК и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд. Решението следва да бъде отменено и в обжалваната част на присъдени разноски, с която Националната здравноосигурителна каса е осъдена да заплати на „Комплексен онкологичен център“ ЕООД – Бургас, с ЕИК 000053191, направените по делото разноски в размер над 1 036,6 лв. (хиляда тридесет и шест лева и шестдесет стотинки), изчислени съразмерно на уважената част на жалбата, до присъдения от първоинстанционния съд размер. Другият касатор не е оспорил решението в частта на присъдените разноски. В останалата част съдебното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.
По отношение на частта на съдебното решение, която е отменена и делото е върнато на друг състав на първоинстанционния съд, при новото разглеждане на делото съдът следва да предприеме процесуални действия за попълване на административната преписка с липсващите медицински документи и на основание чл. 152, ал. 4Чл. 152. ⚖️ Практика (36) (1) Жалбата или протестът се подава чрез органа, издал оспорвания акт. (2) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.07.2026 г.) В тридневен срок от изтичането на сроковете за оспорване от останалите лица органът изпраща жалбата или протеста заедно с електронната преписка по издаването на акта в цялост на съда, като уведомява подателя за това. (3) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.07.2026 г.) Органът е длъжен да приложи към преписката придружително писмо, съставено като електронен документ, който съдържа: 1. точно описание на документите по преписката по реда на постъпването им; 2. списък на страните в производството по издаване на административния акт с посочване на адресите, на които те последно са били призовани. (4) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.07.2026 г.) Органът изпраща преписката и писмото на хартиен носител само ако е предвидено в закон или при технологична невъзможност за изпращането им по електронен път, за което уведомява съда, като изрично посочва основанията за това. (5) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.07.2026 г.) Ако органът не изпълни задълженията си по ал. 1 - 4, съдът изисква преписката служебно въз основа на копие от жалбата или протеста. Страни във връзка с ал. 2 АПК да изиска от административния орган да представи цялата преписка по издаването на оспорения административен акт в съответните му части. Съдът следва да установи фактическата обстановка въз основа на цялостна преценка на всички относими и допустими доказателства, включително чрез използване на специални знания на вещо лице, като обсъди доказателствената им сила, съществуващите противоречия между тях и да обоснове фактическите и правните си изводи относно релевантните по спора факти и обстоятелства.
За направените разноски пред настоящата инстанция във връзка с отменената част на съдебното решение произнасяне дължи първоинстанционният съд на основание чл. 226, ал. 3Чл. 226. ⚖️ Практика (16) (1) Първоинстанционният съд разглежда делото по общия ред, като производството започва от първото незаконосъобразно процесуално действие, послужило като основание за връщане на делото. (2 ) При новото разглеждане на делото се допускат само писмени доказателства, които не са могли да бъдат известни на страната, както и доказателства за новооткрити или новонастъпили обстоятелства след първоначалното разглеждане на делото от първоинстанционния съд. (3) Съдът се произнася и по разноските за водене на делото във Върховния административен съд. Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на новото решение АПК при новото разглеждане на делото. С оглед неоснователността на касационните жалби в останалата им част разноски за производството пред настоящата инстанция не се дължат.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2Чл. 221. ⚖️ Практика (114) (1) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Върховният административен съд оставя в сила решението или го отменя в оспорваната му част, ако е неправилно. Когато Върховният административен съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. (3) Когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган. (4) Когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато административният орган отмени подзаконовия административен акт, Върховният административен съд обезсилва постановеното съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. Когато прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на някоя от страните, съдът постановява решение по съществото на касационното оспорване. (6) (Предишна ал. 5- ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато решението е нищожно, Върховният административен съд обявява нищожността му изцяло и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато пред Върховния административен съд е сключено споразумение, съдът го потвърждава с определение, с което обезсилва съдебното решение и прекратява делото. Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на решението, изречение 1, предл. първо и предл. второ и чл. 222, ал. 2Чл. 222. ⚖️ Практика (40) (1 ) Когато отмени решението, Върховният административен съд решава делото по същество. (2) Върховният административен съд връща делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, когато: 1. установи съществено нарушение на съдопроизводствените правила; 2. трябва да се установят факти, за които събирането на писмени доказателства не е достатъчно. Окончателност на касационното решение от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,

РЕШИ:


ОТМЕНЯ решение № 1184 от 26.11.2023 г., постановено по административно дело № 2024/2021 г. по описа на Административен съд – Бургас, в частта, с която е отхвърлена жалбата на „Комплексен онкологичен център – Бургас“ ЕООД, с ЕИК 000053191, със седалище и адрес на управление в град Бургас, бул. „Демокрация“ № 86, представлявано от управителя д-р Х. Бозов, против заповед за налагане на санкции №РД-25-959/23.06.2021г. на директора на РЗОК – Бургас в частта по т. 23, т. 24, т. 26 и т. 27 и в частта, с която е отменена заповед за налагане на санкции № РД-25-959/23.06.2021г. на директора на РЗОК – Бургас в частта по т. 5, т. 8, т. 14, т. 28, т. 29 и т. 37 и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
ОТМЕНЯ решение № 1184 от 26.11.2023 г., постановено по административно дело № 2024/2021 г. по описа на Административен съд – Бургас, в частта, с която е осъдена Националната здравноосигурителна каса е осъдена да заплати на „Комплексен онкологичен център“ ЕООД – Бургас, с ЕИК 000053191, направените по делото разноски в размер над 1 036,6 лв. (хиляда тридесет и шест лева и шестдесет стотинки), изчислени съразмерно на уважената част на подадената жалба, до присъдения от първоинстанционния съд размер.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1184 от 26.11.2023 г., постановено по административно дело № 2024/2021 г. по описа на Административен съд – Бургас в останалата част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала, Председател: /п/ ХАЙГУХИ БОДИКЯН секретар: Членове: /п/ ЮЛИЯ ТОДОРОВА
/п/ СЛАВ БАКАЛОВ


Източник: Оригинален Документ (Тематична област: Здравеопазване - ВАС)