Решение № 14003 по адм. д. № 6249/2024 г. на ВАС

РЕШЕНИЕ
№ 14003
София, 27.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
Председател:
НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ
Членове:
СТЕЛА ДИНЧЕВА
СТЕФАН СТАНЧЕВ
при секретар
Мирела Добриянова и с участието на прокурора Ангел Илиев изслуша докладваното от съдията Стела Динчева по административно дело № 6249/2024 г.
Производството е по реда на чл. 208Чл. 208. ⚖️ Практика (7) На касационно оспорване изцяло или в отделни негови части подлежи първоинстанционното съдебно решение. Касационни основания и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на МБАЛ „Кардиолайф“ ООД гр.Ловеч представлявано от управителя д-р Т. Бенев чрез адв.д-р О. Куцарова срещу Решение № 109/18.01.2024 год. постановено по адм. дело №419/2022 год. по описа на Административен съд Ловеч, с което е отхвърлена жалбата на лечебното заведение срещу писмена покана №РД-25ПП-41/27.02.2020 год. издадена от управителя на НЗОК гр.София за възстановяване на суми получени без правно основание на обща стойност 962 519,10 лева и дружеството е осъдено да заплати на НЗОК сумата от 1 200 лева представляващи разноски по делото.
В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила-касационни основания по чл. 209, т. 3Чл. 209. ⚖️ Практика (27) Касационна жалба или касационен протест се подава, когато решението е: 1. нищожно; 2. недопустимо; 3. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Право на касационно оспорване от АПК. Прави се искане съдът да отмени обжалваното решение. Претендират се направените съдебни разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът по касационната жалба управителят на НЗОК чрез процесуален представител в писмен отговор оспорва касационната жалба с доводи за нейната неоснователност. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.
Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1Чл. 211. ⚖️ Практика (429) (1) Жалбата се подава до Върховния административен съд чрез съда, който е постановил решението, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено. (2) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава протест до Върховния административен съд чрез съда, постановил решението, в едномесечен срок от деня, в който то е постановено. (3) Лицата по чл. 210, ал. 2 могат да обжалват решението до момента на влизането му в сила за страните по делото. Форма и съдържание на жалбата и протеста от АПК, поради което е процесуално допустима.
След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218Чл. 218. ⚖️ Практика (27) (1) Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението. (2 ) За валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Доказателства от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна.
Предмет на съдебен контрол пред Административен съд Ловеч е писмена покана №РД-25ПП-41/27.02.2020 год. за възстановяване на суми получени без правно основание от „Многопрофилна болница за активно лечение Кардиолайф“ ООД гр. Ловеч. Според поканата при осъществяване на медицинските дейности за проверявания период болницата не е спазила изискванията на чл. 350, т. 3 от НРД за МД за 2017 год. идентичен с чл. 351, т. 3 от НРД за МД за 2018 год. Обхватът на проверката касае изпълнението на договорите на лечебното заведение за оказване на болнична медицинска помощ в съответствие с НРД за медицинските дейности за 2015 год., Решение № РД- НС-04-24-1 от 29.03.2016 год. на НС на НЗОК, НРД за медицински дейности за 2017 год. и НРД за медицински дейности за 2018 год. Поради неспазване на посочените разпоредби на НРД за МД за 2017 год. и НРД за МД за 2018 год. касаещи вложените медицински изделия по съответните КП органът е разпоредил възстановяване на сумата от 962 519,10 лева.
С обжалваното решение съдът е приел, че процесната писмена покана е издадена при спазване на административнопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Отхвърлил е като неоснователно възражението на оспорващото дружество относно твърдяната от органа идентичност на текстовете на чл. 350, т. 3 от НРД за МД за 2017 год. и чл. 351, т. 3 от НРД за МД за 2018 год. Съгласно чл. 350, т. 3 от НРД за МД за 2017 год. Националната здравноосигурителна каса заплаща вложените медицински изделия по чл. 336, ал. 3 при изпълнение на следните условия: т.3 медицинското изделие е отпуснато от болничната аптека на лечебното заведение, а съгласно чл. 351, т. 3 от НРД за МД за 2018 год. след изменението му с ДВ бр.4/11.01.2019 год. в сила от 01.01.2019 год. „Националната здравноосигурителна каса заплаща вложените медицински изделия по чл. 337, ал. 3 при изпълнение на следните условия: 1. медицинското изделие е вложено при изпълнение на КП/АПр съгласно изискванията на ДЛА за изпълнение на съответната КП/АПр; 2. изпълнени са изискванията за оказване на БМП; 3. медицинското изделие е осигурено от лечебното заведение, заприходено и отпуснато в болничната аптека на същото; 4. медицинското изделие е отчетено при условията и по реда на ДЛА на съответните КП/АПр“.
Първоинстанционният съд приема, че не е налице съществено процесуално нарушение изразяващо се в неправилно и неточно цитиране от страна на административния орган на нарушените текстове от НРД в писмената покана, което да ограничава правото на защита на лечебното заведение. Намира, че правилно органът дословно е цитирал нормата на чл. 351, т. 3 от НРД за МД за 2018 год. след изменението и в ДВ бр.4/11.01.2019 год. в сила от 01.01.2019 год., както и ал.3 на същата норма, съгласно която Националната здравноосигурителна каса не заплаща вложените медицински изделия по чл. 337, ал. 3, в случай че не е изпълнено което и да е от условията, посочени в ал. 1. Изводът на първоинстанционният съд е, че нормата на чл. 350, т. 3 от НРД за МД за 2017 год. е идентична с тази на чл. 351, т. 3 от НРД за МД за 2018 год. до изменението и в сила от 01.01.2019 год., а след посоченото изменение с ДВ бр.4/11.01.2019 год. в сила от 01.01.2019 год. нормата само е допълнена, което не е „объркващо“ за адресата на акта, тъй като „идентичността в случая е смислова и се изразява в целите, които преследват тези разпоредби от двата НРД; с измененията и допълненията на разпоредбата на чл. 351 от НРД за МД за 2018 год. /в сила от 01.01.2019 год./ не са създадени принципно нови положения в тази насока, а само нормативно е прецизирана тази клауза от НРД, както и изрично са указани последиците от неизпълнението на условията по ал.1 на чл.351 /ал.3 на същия текст/, за да се избегнат неясноти и различни тълкувания по приложението и; макар и в текста на чл. 350, т. 3 от НРД за МД за 2017 год. да липсва изрично указание за последиците от неизпълнение на някое от четирите условия за заплащане на вложените медицински изделия, то ясно е, че в такива случаи сумите за вложени медицински изделия заплатени от НЗОК ще са неоснователно получени, респективно ще подлежат на връщане по силата на закона-чл.76аЧл. 76а. ⚖️ Практика (114) (Нов - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) В случаите, когато изпълнителят на медицинска и/или дентална помощ е получил суми без правно основание, които не са свързани с извършване на нарушение по този закон или на НРД, и това е установено при проверка от контролните органи по чл. 72, ал. 2, изпълнителят е длъжен да възстанови сумите. (2) (Доп. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) В случаите по ал. 1 се съставя протокол за неоснователно получени суми. Лицето - обект на проверката, има право да представи писмено възражение пред управителя на НЗОК, съответно пред директора на РЗОК в 7-дневен срок от връчване на протокола. (3) (Доп. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) След изтичане на срока за възражение по ал. 2 управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК издава писмена покана за възстановяване на сумите, получени без правно основание, която се връчва на изпълнителя на медицинска и/или дентална помощ. (4) Поканата за възстановяване на сумите по ал. 1 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс., във връзка с чл.72, ал.2Чл. 72. ⚖️ Практика (257) (1) (Изм. - ДВ, бр. 107 от 2002 г., доп. - ДВ, бр. 38 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 2010 г., в сила от 10.08.2010 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 35 от 2014 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2015 г.) Управителят на НЗОК упражнява цялостен контрол върху дейността по задължителното здравно осигуряване. Управителят на НЗОК задължително възлага проверка в 14-дневен срок от получаването на одитния доклад на председателя на Сметната палата по чл. 57, ал. 1 от Закона за Сметната палата за търсене на имуществена или административнонаказателна отговорност. (2) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., доп. - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Контролът по изпълнение на договорите с НЗОК за оказване на медицинска и/или дентална помощ се осъществява чрез проверки, извършени от длъжностни лица - служители на НЗОК, определени със заповед на управителя на НЗОК или от оправомощено от него длъжностно лице, и от длъжностни лица от РЗОК - контрольори. Управителят на НЗОК или оправомощено от него длъжностно лице може със заповед да разпореди извършване на проверка от контрольори от РЗОК с участието на служители на НЗОК. (3) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Служителите на НЗОК по ал. 2 могат да извършват проверки на територията на цялата страна по заповед на управителя на НЗОК или на оправомощено от него длъжностно лице. Служителите на РЗОК - контрольори, могат да извършват проверки на територията на съответната РЗОК по заповед на нейния директор или на оправомощено от него длъжностно лице, както и проверки на територията на съответната РЗОК или на територията на друга РЗОК по заповед на управителя на НЗОК или на оправомощено от него длъжностно лице. За издаване на заповедта на управителя на НЗОК за извършване на проверка на територията на друга РЗОК контрольорите се определят по предложение на директора на РЗОК, на която са служители. (4) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) При извършване на проверките по ал. 3 могат да присъстват експерти на съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина, които не са в договорни отношения с проверявания изпълнител на медицинска помощ. Експертите предоставят писмени становища, които са неразделна част от протокола по чл. 74, ал. 3. (5) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Служителите на НЗОК по а... и чл.73Чл. 73. ⚖️ Практика (36) (1) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Контролните органи по чл. 72, ал. 2 имат право: 1. (отм. - ДВ, бр. 110 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г., нова - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) да проверяват плащанията от НЗОК на изпълнителите на медицинска и/или дентална помощ и свързаната с това документация; 2. (доп. - ДВ, бр. 107 от 2002 г., доп. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) да проверяват отчетните документи на изпълнителите на медицинска и/или дентална помощ, регламентирани в НРД; 3. (изм. - ДВ, бр. 107 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) да извършват контрол по законосъобразността на финансовата дейност на изпълнителите на медицинска и дентална помощ по договорите им с РЗОК; 4. (доп. - ДВ, бр. 107 от 2002 г., доп. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) да извършват проверки по жалби на осигурени лица и работодатели, свързани с финансови нарушения, допуснати от изпълнителите на медицинска и/или дентална помощ по договорите им с НЗОК; 5. (нова - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) да проверяват наличието на плащания от задължително здравноосигурени лица на изпълнителите, техния размер и основание, в случаите, когато е оказана медицинска и/или дентална помощ по договор с НЗОК; 6. (нова - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) да проверяват договорите на изпълнителите на медицинска и/или дентална помощ, сключени с други лечебни заведения за изпълнение на част от дейността по договора с НЗОК в случаите, предвидени в НРД; 7. (нова - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) да проверяват съответствието на дейността на изпълнителите с критериите за достъпност и качество на медицинската помощ, регламентирани в НРД в съответствие с чл. 59в; 8. (нова - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) да проверяват вида и обема на оказаната медицинска и/или дентална помощ по договор с НЗОК; 9. (нова - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) да проверяват вида и количествата на закупените от изпълнителите на болнична медицинска помощ и вложени при изпълнение на договора с НЗОК медицински изделия, прилагани в условията на болничната медицинска помощ, заплащани от НЗОК напълно или частично; 10. (нова - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) да проверяват съответствието между оказаната медицинска и/или дентална помощ и заплатените за нея суми от НЗОК; 11. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) да ... от ЗЗО“. Според първоинстанционният съд не е било необходимо разделяне на случаите по изброените 764 ИЗ съобразно периода, в който са попадали и действието на съответния НРД, вкл. и последната редакция на този за 2018 год., тъй като разпоредбите от двата НРД са идентични.
Съдът намира за неоснователно и възражението на лечебното заведение, че едва в хода на съдебното производство е установено, че броят на вложените медицински изделия не е 764 колкото са ИЗ, а е 1172 броя. Позовал се е на писмената покана, в която административният орган не е твърдял, че броят на вложените медицински изделия е равен на броя на ИЗ. В оспорения административен акт са посочени ИЗ, трите имена, ЕГН на ЗОЛ, както и стойността на вложените медицински изделия, а по преписката са налице данни за фирмите доставяли съответното изделие.
Първоинстанционният съд е установил от фактическа страна, че през проверявания период лечебното заведение не е имало разкрита болнична аптека. Същото е сключило договор с МБАЛ „Троян“ ЕООД от 15.06.2017 год. на основание чл.222, ал.5Чл. 222. ⚖️ Практика (7) (1) (Обявена за противоконституционна с РКС № 5 от 2008 г. - ДВ, бр. 65 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 71 от 2008 г., в сила от 26.07.2008 г.) Право да извършва търговия на дребно с лекарствени продукти има физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец по българското законодателство или по законодателството на държава членка, което е сключило трудов договор или договор за управление на аптеката с магистър-фармацевт, а в предвидените от закона случаи - с помощник-фармацевт, като на територията на Република България може да открие не повече от 4 аптеки. (2) (Нова - ДВ, бр. 71 от 2008 г., в сила от 26.07.2008 г.) Когато лицето по ал. 1 е магистър-фармацевт и е ръководител на аптеката, не е необходимо представянето на трудов договор или договор за управление на аптеката. (3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 71 от 2008 г., в сила от 26.07.2008 г.) Магистър-фармацевтът по ал. 1 е ръководител на аптеката и задължително работи в нея. (4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 71 от 2008 г., в сила от 26.07.2008 г.) Право да открият аптека за задоволяване на собствените си нужди имат: 1. лечебните заведения по чл. 5 от Закона за лечебните заведения, които осъществяват болнична помощ; 2. лечебните заведения за болнична помощ; 3. (изм. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г.) центровете за психично здраве, центровете за кожно-венерически заболявания и комплексните онкологични центрове; 4. хосписите със стационар по чл. 10, т. 5 от Закона за лечебните заведения. (5) (Нова - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) За задоволяване на собствените си нужди лечебните заведения по ал. 4, които нямат открита аптека, могат да се снабдяват от аптека на лечебно заведение, получило разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 219, ал. 2. (6) (Отм., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 71 от 2008 г., в сила от 26.07.2008 г., предишна ал. 5, изм. - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) Аптеките на лечебните заведения за извънболнична помощ към Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи могат да се ръководят от помощник-фармацевт по предложение на съответното ведомство и след издадено разрешение от изпълнителния директор на ИАЛ. от ЗЛПХМ, съгласно който за задоволяване на собствените си нужди лечебните заведения по ал. 4, които нямат открита аптека, могат да се снабдяват от аптека на лечебно заведение, получило разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 219, ал. 2. Това е наредба № 28 от 09.12.2008 год. за устройството, реда и организацията на работа на аптеките и номенклатурата на лекарствените продукти, съгласно която за задоволяване на собствените си нужди лечебните заведения по чл. 222, ал. 4Чл. 222. ⚖️ Практика (7) (1) (Обявена за противоконституционна с РКС № 5 от 2008 г. - ДВ, бр. 65 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 71 от 2008 г., в сила от 26.07.2008 г.) Право да извършва търговия на дребно с лекарствени продукти има физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец по българското законодателство или по законодателството на държава членка, което е сключило трудов договор или договор за управление на аптеката с магистър-фармацевт, а в предвидените от закона случаи - с помощник-фармацевт, като на територията на Република България може да открие не повече от 4 аптеки. (2) (Нова - ДВ, бр. 71 от 2008 г., в сила от 26.07.2008 г.) Когато лицето по ал. 1 е магистър-фармацевт и е ръководител на аптеката, не е необходимо представянето на трудов договор или договор за управление на аптеката. (3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 71 от 2008 г., в сила от 26.07.2008 г.) Магистър-фармацевтът по ал. 1 е ръководител на аптеката и задължително работи в нея. (4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 71 от 2008 г., в сила от 26.07.2008 г.) Право да открият аптека за задоволяване на собствените си нужди имат: 1. лечебните заведения по чл. 5 от Закона за лечебните заведения, които осъществяват болнична помощ; 2. лечебните заведения за болнична помощ; 3. (изм. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г.) центровете за психично здраве, центровете за кожно-венерически заболявания и комплексните онкологични центрове; 4. хосписите със стационар по чл. 10, т. 5 от Закона за лечебните заведения. (5) (Нова - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) За задоволяване на собствените си нужди лечебните заведения по ал. 4, които нямат открита аптека, могат да се снабдяват от аптека на лечебно заведение, получило разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 219, ал. 2. (6) (Отм., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 71 от 2008 г., в сила от 26.07.2008 г., предишна ал. 5, изм. - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) Аптеките на лечебните заведения за извънболнична помощ към Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи могат да се ръководят от помощник-фармацевт по предложение на съответното ведомство и след издадено разрешение от изпълнителния директор на ИАЛ. ЗЛПХМ, които нямат открита аптека, могат да се снабдяват от аптека на друго лечебно заведение, получило разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти като за целта лечебните заведения сключват договор за снабдяване с лекарствени продукти, в който уреждат условията за заявяване, доставка и заплащане на продуктите. Първоинстанционният съд приема, че така сключения договор между МБАЛ „Кардиолайф“ ООД и МБАЛ „Троян“ ЕООД е бил изпълняван само по отношение на наркотичните вещества, за които МБАЛ „Троян“ ЕООД е имала необходимия лиценз. По отношение на медицинските изделия /стентове/ съдът приема, че на практика е нямало как да се изпълни договора, тъй като МБАЛ „Троян“ ЕООД е общинска болница и при снабдяването и с лекарствени средства и медицински изделия е следвало да спазва Закона за обществените поръчки. От друга страна МБАЛ „Троян“ ЕООД не е могла да провежда обществени поръчки за медицински изделия използвани в инвазивната кардиология, тъй като лечебното заведение не осъществява дейност в това медицинско направление. Приел е, че лекарствените листи, с които са отпускани медицинските изделия от болничната аптека на МБАЛ „Троян“ ЕООД на пациентите на МБАЛ „Кардиолайф“ ООД са подписвани формално от магистър-фармацевтът на МБАЛ „Троян“ ЕООД с оглед изпълнение на изискванията на НРД.
С оглед на така установеното Административен съд Ловеч намира, че не са спазени разпоредбите на чл.350, т.3 от НРД за МД за 2017 год. и чл.351, т.3 от НРД за МД за 2018 год. при влагането на медицински изделия /стентове/ в 764 ИЗ от страна на МБАЛ „Кардиолайф“ ООД, поради което не е налице отменително основание по чл.146, т.4Чл. 146. ⚖️ Практика (382) (2) Съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. (3) Нищожност може да се обяви и след изтичане на срока по чл. 149, ал. 1 - 3. (4) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) (5) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) Съдебен контрол и оперативна самостоятелност от АПК.
Съдът е отхвърлил възражението на лечебното заведение, че писмената покана е издадена в разрез с принципа на съразмерност. Приел е, че поканата е издадена на основание чл.76а, ал.1Чл. 76а. ⚖️ Практика (114) (Нов - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) В случаите, когато изпълнителят на медицинска и/или дентална помощ е получил суми без правно основание, които не са свързани с извършване на нарушение по този закон или на НРД, и това е установено при проверка от контролните органи по чл. 72, ал. 2, изпълнителят е длъжен да възстанови сумите. (2) (Доп. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) В случаите по ал. 1 се съставя протокол за неоснователно получени суми. Лицето - обект на проверката, има право да представи писмено възражение пред управителя на НЗОК, съответно пред директора на РЗОК в 7-дневен срок от връчване на протокола. (3) (Доп. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) След изтичане на срока за възражение по ал. 2 управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК издава писмена покана за възстановяване на сумите, получени без правно основание, която се връчва на изпълнителя на медицинска и/или дентална помощ. (4) Поканата за възстановяване на сумите по ал. 1 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. от ЗЗО, която хипотеза предвижда връщане на неоснователно получени суми от изпълнител на медицинска помощ, когато получаването им не е свързано с нарушение по този закон, поради което не е налице твърдяната от МБАЛ „Кардиолайф“ ООД финансова санкция. С оглед на установеното от съда, че не е изпълнено едно от условията на чл.350 и чл.351 от НРД за МД съответно за 2017 год. и 2018 год., то лечебното заведение дължи връщане на получената сума.
Решението е неправилно.
Първоинстанционният съд е установил фактическата обстановка по делото, но изводите му не кореспондират с доказателствата и са в противоречие с приложимите правни норми. При обсъждане на доказателствата съдът е допуснал грешки довели до неправилни правни изводи.
Настоящият състав на ВАС, шесто отделение намира, че при издаване на писмената покана не е спазено изискването за форма като същата е издадена без да са посочени фактическите и правни основания за издаването и. Независимо, че писмената покана е значителен по обем документ, административният орган е описал всяко едно от ИЗ съвсем лаконично, като описанието е идентично за всяко от 764 ИЗ с изключение на индивидуализиращите данни за пациентите. Описани са диагностичните и терапевтични процедури, които са извършени и е посочено, че към ИЗ е приложен формуляр за вложеното медицинско изделие, стойността на което се заплаща от НЗОК извън цената на клиничната пътека/амбулаторна процедура, в който е описан и приложен стикер с фабричния номер на изделието, както и търговеца на едро с МИ. В някои от ИЗ е посочено, че към формуляра са „описани и приложени стикери с фабричния номер на изделията, както и търговецът на едро с МИ“. В табличен вид органът е описал ИЗ, три имена и ЕГН на ЗОЛ, номера на КП и стойността на медицинското изделие. След края на таблицата е направен извод за неоснователно получена от лечебното заведение сума в размер на 962 519, 10 лева. Според настоящият съдебен състав така извършеното описание не дава ясна представа за всяка една от историите на заболяването колко и какви медицински изления са вложени, както и единичната цена на съответното изделие. Във всички ИЗ е посочено, че е извършена процедура „инсерция на коронарен артериален стент“, но след това в таблицата са посочени различни стойности на медицинското изделие. Например-при ИЗ № 353/2017 год. са извършени следните диагностични и терапевтични процедури: коронарна артериография чрез два катетъра, ЕКГ, диагностичен ултразвук на сърце, микроскопско изследване на кръв, инжекция на антикоагуланти и инфузия на лечебно вещество и инсерция на коронарен артериален стент, а стойността на медицинското изделие посочено в таблицата в поканата е 910 лева. При ИЗ № 173/2017 год. са извършени следните диагностични и терапевтични процедури: коронарна артериография чрез два катетъра, ЕКГ, диагностичен ултразвук на сърце, микроскопско изследване на кръв, инжекция на антикоагуланти, инфузия на лечебно вещество и инсерция на коронарен артериален стент и перкутанна транслуменна коронарна ангиопластика (PTCA) или коронарна атеректомия на един съд без споменаване на тромболитичен агент и инжекция или инфузия на тромбоцитен инхибитор, а стойността посочена в таблицата в писмената покана е 1 820 лева. При ИЗ № 152/2017 год. са извършени диагностични и терапевтични процедури, както следва: коронарна артериография чрез два катетъра, ЕКГ, диагностичен ултразвук на сърце, микроскопско изследване на кръв, инжекция на антикоагуланти и инфузия на лечебно вещество и инсерция на коронарен артериален стент, перкутанна транслуменна коронарна ангиопластика (PTCA) или коронарна атеректомия на един съд без споменаване на тромболитичен агент, а стойността на медицинското изделие посочено в таблицата в поканата е 2 730 лева. При ИЗ № 18/2017 год. са извършени следните диагностични и терапевтични процедури: коронарна артериография чрез два катетъра, ЕКГ, диагностичен ултразвук на сърце, микроскопско изследване на кръв, инжекция на антикоагуланти и инфузия на лечебно вещество и инсерция на коронарен артериален стент, перкутанна транслуменна коронарна ангиопластика (PTCA) или коронарна атеректомия на един съд със споменаване на тромболитичен агент, а стойността на медицинското изделие посочено в таблицата в поканата е 1 990 лева. При ИЗ № 278/2017 год. са извършени следните диагностични и терапевтични процедури: коронарна артериография чрез два катетъра, ЕКГ, диагностичен ултразвук на сърце, микроскопско изследване на кръв, инжекция на антикоагуланти и инфузия на лечебно вещество и инсерция на коронарен артериален стент, перкутанна транслуменна коронарна ангиопластика (PTCA) или коронарна атеректомия на един съд без споменаване на тромболитичен агент, а стойността на медицинското изделие посочено в таблицата в поканата е 3 640 лева. Никъде в описанията на конкретните ИЗ не е посочено какви са вложените медицински изделия, по колко медицински изделия са вложени на всеки пациент, каква е единичната им цена и дали се иска връщане на сумата за всички или само за някои от вложените медицински изделия за конкретния пациент. Видно от приетата по делото съдебно-икономическа експертиза за периода от 18.09.2017 год. до 31.12.2017 год. стойността на процесните медицински изделия, които НЗОК е заплатила на оспорващото дружеството е 199 060 лева като тази стойност е за 146 броя ИЗ и 218 броя медицински изделия - стентове и балони. За периода от 01.01.2018 год. до 31.12.2018 год. стойността е 616 258, 46 лева като тази стойност е за 488 броя ИЗ и 755 броя медицински изделия – стентове и балони. За периода от 01.01.2019 год. до 14.03.2019 год. стойността е 147 200, 64 лева като същата е за 130 броя ИЗ и 192 броя медицински изделия – стентове. Общо за процесния период НЗОК претендира връщане на сумата от 962 519, 10 лева за 1 172 броя медицински изделия, от които 1 161 броя стентове и 11 броя балони. Т.е. вещото лице е установило, че са влагани два вида медицински изделия без в писмената покана да е конкретизирано какво медицинско изделие е влагано на всеки пациент, както и каква е неговата стойност. Както вече бе посочено по-горе от таблицата в писмената покана не става ясно по колко медицински изделия са влагани на всяко ЗОЛ и дали се иска връщане на сумата за всички или само за някои от тях. Въпреки изброяването на всяко едно от 764 ИЗ и описанието им в таблицата от писмената покана не стават ясни конкретните фактически обстоятелства, въз основа на които НЗОК претендира възстановяване на сумата от 962 519, 10 лева. Недопустимо е едва в съдебното производство чрез назначаване на съдебно-икономическа експертиза да се установява броя, вида, единичната стойност на вложените медицински изделия. Информация за това не може да се изведе и от протокола за извършена проверка от 27.01.2020 год., тъй като в същия са описани фактурите за доставка на медицинските изделия с данни за номера, датата на фактурата и съответния доставчик, но по никакъв начин не става ясно доставяните медицински изделия за кой пациент са. При издаване на писмената покана административният орган е следвало да посочи конкретните фактически установявания, въз основа на които претендира възстановяване на горепосочената сума. Липсата им, или недостатъчната им конкретизация съществено са се отразили върху правото на защита на лечебното заведение. Същото не е било в състояние адекватно да организира защитата си при положение, че фактическите обстоятелства, на които органът основава претенциите си се установяват в съдебното производство.
Наличието на фактически и правни основания е задължителен реквизит на писмената форма на индивидуалния административен акт по чл. 146, т. 2Чл. 146. ⚖️ Практика (382) (2) Съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. (3) Нищожност може да се обяви и след изтичане на срока по чл. 149, ал. 1 - 3. (4) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) (5) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) Съдебен контрол и оперативна самостоятелност от АПК като тяхната липса сочи на нарушение по чл. 146, т. 2Чл. 146. ⚖️ Практика (382) (2) Съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. (3) Нищожност може да се обяви и след изтичане на срока по чл. 149, ал. 1 - 3. (4) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) (5) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) Съдебен контрол и оперативна самостоятелност от АПК във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4Чл. 59. ⚖️ Практика (87) (1) Административният орган издава или отказва издаване на акта с мотивирано решение. (2) Когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа: 1. наименование на органа, който го издава; 2. наименование на акта; 3. адресат на акта; 4. фактически и правни основания за издаване на акта; 5. разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението; 6. разпореждане относно разноските; 7. пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва; 8. дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му; когато органът е колективен, актът се подписва от председателя или от негов заместник. (3) Устни административни актове, както и административни актове, изразени чрез действия или бездействия, се издават само когато това е предвидено в закон. Предварително изпълнение от АПК.
По отношение на посочените правни основания в обжалвания административен акт първоинстанционният съд приема, че не е налице неправилно и неточно посочване на същите, тъй като нормата на чл. 350, т. 3 от НРД за МД за 2017 год. е идентична с чл. 351, т. 3 от НРД за МД за 2018 год. до промяната чрез ДВ бр.4/11.01.2019 год. в сила от 01.01.2019 год., а след това нормата е „прецизирана“.
Настоящият касационен състав не споделя този извод на Административен съд Ловеч. Съгласно заповед № РД-25-325/25.11.2019 год. на управителя на НЗОК е разпоредено да се извърши проверка на МБАЛ „Кардиолайф“ ООД със задачи: контрол по изпълнение на договорите на лечебното заведение за оказване на болнична медицинска помощ в съответствие с НРД за МД за 2015 год., Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 год. на НС на НЗОК, НРД за МД за 2017 год. и НРД за МД за 2018 год. МБАЛ „Кардиолайф“ ООД има разрешение за осъществяване на лечебна дейност № МБ-419/23.08.2017 год. и сключен договор за оказване на болнична помощ по КП № 111015/18.09.2017 год. и договор № 111016/18.09.2017 год. за извършване на амбулаторни процедури по следните АПр.-предсрочно изпълнение на дейността по КП. Проверката на НЗОК обхваща периода от 18.09.2017 год. до 14.03.2019 год. През този период са действали два национални рамкови договора: до 31.03.2018 год. е действал НРД за МД за 2017 год., а след 01.04.2018 год. /до края на проверявания период/ е действал НРД за МД за 2018 год. Административният орган твърди, че лечебното заведение не е спазило изискванията на чл. 350, т. 3 от НРД за МД за 2017 год. идентичен с чл. 351, т. 3 от НРД за МД за 2018 год. Според чл. 350, т. 3 от НРД за МД за 2017 год. Националната здравноосигурителна каса заплаща вложените медицински изделия по чл. 336, ал. 3 при изпълнение на следните условия: 3. медицинското изделие е отпуснато от болничната аптека на лечебното заведение. Съгласно чл. 351, т. 3 от НРД за МД за 2018 год. в сила от 01.04.2018 год. Националната здравноосигурителна каса заплаща вложените медицински изделия по чл. 337, ал.3 при изпълнение на следните условия: 3. медицинското изделие е отпуснато от болничната аптека на лечебното заведение. С ДВ бр.4/11.01.2019 год. в сила от 01.01.2019 год. текстът на чл.351 е изменен и има следното съдържание: Националната здравноосигурителна каса заплаща вложените медицински изделия по чл. 337, ал. 3 при изпълнение на следните условия: 1. медицинското изделие е вложено при изпълнение на КП/АПр съгласно изискванията на ДЛА за изпълнение на съответната КП/АПр; 2. изпълнени са изискванията за оказване на БМП; 3. медицинското изделие е осигурено от лечебното заведение, заприходено и отпуснато в болничната аптека на същото; 4. медицинското изделие е отчетено при условията и по реда на ДЛА на съответните КП/АПр., ал.(2) Осигуряването на медицинското изделие от лечебното заведение, както и заприходяването и отпускането на същото от болничната аптека, се доказва със съответните документи, ал.(3) Националната здравноосигурителна каса не заплаща вложените медицински изделия по чл. 337, ал. 3, в случай че не е изпълнено което и да е от условията, посочени в ал. 1. Изводът, който може да се направи е, че през процесния период са действали два национални рамкови договора, относимата разпоредба на чл. 351, т. 3 от НРД за МД за 2018 год. има две редакции. Действително нормата на чл. 350, т. 3 от НРД за МД за 2017 год. и нормата на чл. 351, т. 3 от НРД за МД за 2018 год. /редакция ДВ бр.28/2018 год. в сила от 01.04.2018 год./ са идентични, но за част от периода на действие на приложимия НРД за МД за 2018 год. нормата е с друго, различно съдържание посочено по-горе. Идентичността между чл. 350, т. 3 от НРД за МД за 2017 год. и чл. 351, т. 3 от НРД за МД за 2018 год. касае периода до влизане в сила на измененията на НРД с ДВ бр.4/2019 год. в сила от 01.01.2019 год. След тази дата нормата е изменена и допълнена като освен, че се променят условията, при които НЗОК заплаща вложените медицински изделия са уредени и последиците от неизпълнение на някое от четирите условия по ал.1 на чл.351 от НРД за МД за 2018 год.
В процесния административен акт обаче органът не е отнесъл приложимите правни норми към съответния проверяван период. Не е посочено за кои ИЗ се твърди, че не са спазени изискванията на чл. 350, т. 3 от НРД за МД за 2017 год., за кои ИЗ не се спазени изискванията на чл. 351, т. 3 от НРД за МД за 2018 год., както и не е посочено коя от двете редакции на текста за кои ИЗ се отнасят. Органът изобщо не е направил разграничение между периодите, в които са действали различни редакции на относимата правна норма. Съгласно чл.142, ал.1Чл. 142. ⚖️ Практика (29) (1) Съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. (2) Установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. Публикуване на протокол от АПК съответствието на административният акт се преценява към момента на издаването му, поради което е следвало административният орган да посочи приложимата правна норма действала по време на хоспитализацията на съответното ЗОЛ. В конкретния случай това не е направено. Общото посочване на чл.350, т.3 и чл.351, т.3 от НРД за МД за 2017 год. и 2018 год. не изпълнява изискванията на АПК относно задължителния реквизит на административния акт по чл.59, ал.1, т.4Чл. 59. ⚖️ Практика (87) (1) Административният орган издава или отказва издаване на акта с мотивирано решение. (2) Когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа: 1. наименование на органа, който го издава; 2. наименование на акта; 3. адресат на акта; 4. фактически и правни основания за издаване на акта; 5. разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението; 6. разпореждане относно разноските; 7. пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва; 8. дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му; когато органът е колективен, актът се подписва от председателя или от негов заместник. (3) Устни административни актове, както и административни актове, изразени чрез действия или бездействия, се издават само когато това е предвидено в закон. Предварително изпълнение от кодекса за наличие на фактически и правни основания.
На следващо място следва да се посочи, че независимо, че през проверявания период са действали два НРД, с различни редакции на относимата норма, в мотивите към процесния акт управителят на НЗОК е коментирал само съдържанието на нормата на чл. 351, т. 3 от НРД за МД за 2018 год. в редакцията след 01.01.2019 год., т.е. същият подвежда всички 764 ИЗ, независимо от периода на хоспитализацията, към нормата, която действа от 01.01.2019 год., т.е. към условията за заплащане на вложените медицински изделия, които НЗОК е въвела от 01.01.2019 год. и които не са били действащо право за периода от 18.09.2017 год. до 31.12.2018 год. Според мотивите на административния орган през целия проверяван период лечебното заведение е било длъжно да изпълнява кумулативно условията на чл. 351, ал.1 от НРД за МД за 2018 год. като изпълнението им е следвало да се доказва със съответните документи-ал.2 на чл.351. Органът е приел, че липсват такива документи, поради което сумата 962 519, 10 лева, която НЗОК е заплатила за вложените медицински изделия е неоснователно получена и следва да бъде възстановена от лечебното заведение.
На следващо място следва да се посочи, че нито в НРД за МД за 2017 год., нито в НРД за МД за 2018 год. /редакция до 31.12.2018 год./ има санкция за неизпълнение съответно на чл.350, т.3 и чл.351, т.3. Следователно за този период получените суми от лечебното заведение не са неоснователно получени. Санкция за неизпълнение е въведена едва с изменението на НРД за МД за 2018 год. с ДВ бр.4/2019 год. в сила от 01.01.2019 год., но тази норма не е посочена в писмената покана като основание за издаване на същата. Следователно и за периода от 01.01.2019 год. до 14.03.2019 год. няма посочено валидно правно основание, въз основа на което да се иска възстановяване на съответните суми.
Във връзка с гореизложено проверяваното съдебно решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Налице са наведените с касационната жалба касационни основания по чл.209, т.3Чл. 209. ⚖️ Практика (27) Касационна жалба или касационен протест се подава, когато решението е: 1. нищожно; 2. недопустимо; 3. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Право на касационно оспорване от АПК, поради което същата е основателна. Решението на административният съд следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени писмена покана за възстановяване на суми получени без правно основание № РД-25ПП-41/27.02.2020 год. издадена от управителя на НЗОК.
При този изход на спора основателна е претенцията на касатора за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Предвид, че настоящото производство е по реда на чл.227, ал.1Чл. 227. (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) (1) Когато решението на първоинстанционния съд бъде отменено повторно, Върховният административен съд не връща делото за ново разглеждане, а го решава по същество. (2) Когато основанието за отмяна налага това, Върховният административен съд, след като отмени решението, насрочва делото в открито съдебно заседание и ако е необходимо, събира нови доказателства. Такси в касационното производство от АПК, то съдът следва да се произнесе и по разноските по адм.д. № 2463/2022 год. по описа на ВАС и адм.д. № 138/2020 год. по описа на Административен съд Ловеч. В производството по адм.д. № 138/2020 год. по описа на Административен съд Ловеч лечебното заведение е направило разноски в размер на 10 110 лева, от които 50 лева държавна такса, 9 760 лева адвокатски хонорар и 300 лева депозит за вещо лице. В производството по адм.д. № 2463/2022 год. по описа на ВАС разноските на лечебното заведение са в размер на 9 900 лева за адвокатски хонорар. В производството по адм.д. № 419/2022 год. по описа на Административен съд Ловеч разноските са в размер на 38 525 лева представляващи адвокатски хонорар и в производството пред настоящата касационна инстанция лечебното заведение е направило разноски в общ размер 38 200 лева, от които 200 лева държавна такса и 38 000 лева адвокатски хонорар. Съдът намира възражението на процесуалния представител на ответника по касация за прекомерност на адвокатския хонорар за неоснователно. Предвид материалния интерес на делото и нормата на чл.7, ал.2, т.6 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, договореният и заплатен адвокатски хонорар не се явява прекомерен, тъй като същият е определен под установения с нормата минимален размер.
Водим от горното и на основание чл. 227, ал. 1Чл. 227. (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) (1) Когато решението на първоинстанционния съд бъде отменено повторно, Върховният административен съд не връща делото за ново разглеждане, а го решава по същество. (2) Когато основанието за отмяна налага това, Върховният административен съд, след като отмени решението, насрочва делото в открито съдебно заседание и ако е необходимо, събира нови доказателства. Такси в касационното производство, чл.221, ал.2Чл. 221. ⚖️ Практика (114) (1) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Върховният административен съд оставя в сила решението или го отменя в оспорваната му част, ако е неправилно. Когато Върховният административен съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. (3) Когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган. (4) Когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато административният орган отмени подзаконовия административен акт, Върховният административен съд обезсилва постановеното съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. Когато прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на някоя от страните, съдът постановява решение по съществото на касационното оспорване. (6) (Предишна ал. 5- ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато решението е нищожно, Върховният административен съд обявява нищожността му изцяло и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато пред Върховния административен съд е сключено споразумение, съдът го потвърждава с определение, с което обезсилва съдебното решение и прекратява делото. Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на решението, изр.първо, предл.второ и чл.222, ал.1Чл. 222. ⚖️ Практика (40) (1 ) Когато отмени решението, Върховният административен съд решава делото по същество. (2) Върховният административен съд връща делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, когато: 1. установи съществено нарушение на съдопроизводствените правила; 2. трябва да се установят факти, за които събирането на писмени доказателства не е достатъчно. Окончателност на касационното решение от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 109/18.01.2024 год. постановено по адм. дело № 419/2022 год. по описа на Административен съд Ловеч и вместо него ПОСТАНОВЯВА
ОТМЕНЯ по жалба на МБАЛ „Кардиолайф“ ООД писмена покана за възстановяване на суми получени без право основание № РД-25ПП-41/27.02.2020 год. издадена от управителя на НЗОК гр.София като неправилна и незаконосъобразна
ОСЪЖДА Националната здравноосигурителна каса гр.София ДА ЗАПЛАТИ на МБАЛ „Кардиолайф“ ООД ЕИК 203720884 разноски, както следва: по адм.д. № 138/2020 год. по описа на Административен съд Ловеч в размер на 10 110 /десет хиляди сто и десет/ лева, от които 50 /петдесет/ лева държавна такса, 9 760 /девет хиляди седемстотин и шестдесет/ лева адвокатски хонорар и 300 /триста/ лева депозит за вещо лице; по адм.д. № 2463/2022 год. по описа на ВАС разноски в размер на 9 900 /девет хиляди и деветстотин/ лева за адвокатски хонорар; по адм.д. № 419/2022 год. по описа на Административен съд Ловеч разноски в размер на 38 525 /тридесет и осем хиляди петстотин двадесет и пет/ лева представляващи адвокатски хонорар; по адм.д. № 6249/2024 год. по описа на ВАС разноски в общ размер 38 200 лева, от които 200 /двеста/ лева държавна такса и 38 000 /тридесет и осем хиляди/ лева адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Вярно с оригинала, Председател: /п/ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ секретар: Членове: /п/ СТЕЛА ДИНЧЕВА
/п/ СТЕФАН СТАНЧЕВ