Решение № 13148 по адм. д. № 7637/2024 г. на ВАС

РЕШЕНИЕ
№ 13148
София, 04.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
Председател:
ЛЮБОМИР ГАЙДОВ
Членове:
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
ДЕСИСЛАВА СТОЕВА
при секретар
Светослава Огнянова и с участието на прокурора Камелия Николова изслуша докладваното от съдията Десислава Стоева по административно дело № 7637/2024 г.
Производството е по реда на чл. 208Чл. 208. ⚖️ Практика (7) На касационно оспорване изцяло или в отделни негови части подлежи първоинстанционното съдебно решение. Касационни основания и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на вр.изп.дл. управител на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) проф. М. Мавров против Решение №6104/05.07.2024 г. по адм.д.№2746/2023 г. по описа на Административен съд- Пловдив, с което е отменена по жалба на К. И. К., баща и законен представител на З. К. К., Заповед № РД-Е113-01-2040/21.10.2023 г. на управителя на НЗОК, с която е отказано одобряване на заплащане на заявена медицинска услуга - оперативно лечение на детето З. К. К. в болница Аджибадем, Бакъркьой, Турция, по заявление с вх. № Е113-01-1938/09(12).12.2022 г. и преписката е върната на органа за произнасяне.
Касаторът развива съображения за неправилност на съдебното решение на административния съд, като посочва, че то е с непълни, бланкетни мотиви, които не са подкрепени с доказателствата, приложени по делото. Твърди се, че е налице неправилно тълкуване на материалноправните и процесуалните норми на относимите нормативни актове, въз основа на които съдът е допуснал неправилни изводи и заключения. Освен това претендира, че решението е и необосновано- отменителни касационни основания по чл.209, т.3Чл. 209. ⚖️ Практика (27) Касационна жалба или касационен протест се подава, когато решението е: 1. нищожно; 2. недопустимо; 3. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Право на касационно оспорване от АПК. Искането е решението да бъде отменено.
Ответникът К. И. К., баща и законен представител на З. К. К., в писмени бележки оспорва касационната жалба, излагайки подробни доводи.
Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване.
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1Чл. 211. ⚖️ Практика (429) (1) Жалбата се подава до Върховния административен съд чрез съда, който е постановил решението, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено. (2) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава протест до Върховния административен съд чрез съда, постановил решението, в едномесечен срок от деня, в който то е постановено. (3) Лицата по чл. 210, ал. 2 могат да обжалват решението до момента на влизането му в сила за страните по делото. Форма и съдържание на жалбата и протеста от АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
От фактическа страна по делото е установено следното:
Детето З. К. К. е родено на [заличен текст], с тегло [заличен текст] и е недоносено. При проведени прегледи се установява сериозен проблем с [заличен текст] и впоследствие поставената диагноза е „[заличен текст]“. Същата е в напреднал стадий на развитие на болестта, като са проведени в тази връзка две болнични лечения в болница Аджибадем Бакъркьой, Истанбул, Турция поради липса на практика в България за извършване на такъв тип операции при [заличен текст].
От законния представител на детето е подадено заявление с вх. № Е113-01-1938/09.12.2022 г. за одобряване заплащането на медицински и други услуги - за операция за премахване на [заличен текст] и поставяне на [заличен текст] поради естественото нарастване на [заличен текст] и амортизацията [заличен текст] с времето. Заявлението е разглеждано на заседания на специализираната постоянно действаща комисия по чл. 27, ал. 1 от Наредба № 2/2019 г., както следва: на 13.12.2022 г., на 29.12.2022 г., на 24.01.2023 г., на 06.02.2023 г., на 15.02.2023 г., на 21.02.2023 г., на 09.03.2023 г., на 16.03.2023 г., на 10.04.2023 г. и на 05.05.2023 г. На заседанията на комисията са разгледани представените към заявлението документи и са изискани допълнителни такива - актуална медицинска документация, издадена не по-късно от два месеца преди подаване на заявлението, като е поискано и уточнение на вида на медицинската услуга, за чието одобряване се кандидатства. От страна на заявителя са представени всички медицински документи, вкл. от извършените първоначални прегледи и манипулации в България, епикризите от клиниката в Турция за извършените интервенции, вкл. и медицинско направление, издадено на детето от д-р Л. Димитрова, Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда от 28.11.2022г. с назначена терапия за смяна на [заличен текст], отчет за фактури от датата на приемане и изписване – 12.12.2022 г., фактура № 2014993739 от Аджибадем Хоспитал, Турция – за премахване на [заличен текст] на стойност – 6 995,63 евро; епикризи от Аджибадем сито Клиник Хоспитал, Турция от 13.12.2022 г. и др.
С оглед така постъпилите документи за извършена операция, вр.изп.дл. управител на НЗОК е изискал от изпълнителния директор на УМБАЛ „Александровска“ ЕАД становище относно спешността на извършеното оперативно лечение. Категоричен отговор не е постъпил. Двамата външни експерти от списъка по чл. 14, ал. 1 от Наредба № 2 от 27.03.2019 г., проф.И. Петкова д-р И. Шандурков, на практика не са дали медицинско становище поради липса на преглед и осъществяване на вербална комуникация с родителите, въпреки изпратените медицински документи и снимки от тяхна страна и предположението им, че те всъщност описват цялата хронология на заболяването на З. К. и биха помогнали да се изготви експертно мнение, тъй като нарочен преглед, след проведеното пътуване и контролни прегледи в болницата в Турция, би единствено фрустрирал и без това обремененото психически от интервенции и манипулации дете на толкова крехка възраст / [заличен текст]/.
След мотивирано предложение от председателя на специализираната комисия е издадена Заповед РД-Е113-01-936/10.05.2023 г. на вр.изп.дл.управител на НЗОК, с която е прекратено административното производство по заявление с вх. № Е113-01-1938/09.12.2022 г.
Впоследствие заповедта е отменена от съда и преписката е изпратена на управителя на НЗОК за продължаване на административното производство по заявлението, при съблюдаване указанията на съда. След извършване на указаните процесуални действия, административният орган е издал Заповед № РД-Е113-01-2040/21.10.2023 г., с която е отказано одобряване заплащането на заявена медицинска услуга – оперативно лечение на З. К. К. в болница Аджибадем, Турция, по заявление с вх. № Е113-01-1938/12.12.2022г.(09.12.2022 г.), подадено от К. И. К.- законен представител.
За да уважи жалбата, Административен съд- Пловдив е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, при липса на съществено нарушение на процесуалните правила. Уточнено е и наличието на допусната техническа грешка в датата на заявлението за заплащане на медицинска услуга по чл. 82, ал. 1аЧл. 82. ⚖️ Практика (297) (1) Извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на българските граждани се предоставят медицински услуги, които са свързани със: 1. медицинска помощ при спешни състояния; 1а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) интензивно лечение на здравно неосигурени лица; 2. (нова - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) профилактични прегледи и изследвания и акушерската помощ за всички здравно неосигурени жени, независимо от начина на родоразрешение, по обхват и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването; 3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) стационарна психиатрична помощ; 3а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение на здравно неосигурени лица с психични заболявания; 3б. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) лечение със субституиращи и поддържащи програми с метадон и дневни психорехабилитационни програми; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) осигуряване на кръв и кръвни продукти; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) трансплантация на органи, тъкани и клетки; 6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) задължително лечение и/или задължителна изолация; 6а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) осигуряване на медицински дейности при пациенти с инфекциозни заболявания по списък, определен с наредба на министъра на здравеопазването, включително за предотвратяване на епидемиологичен риск; 6б. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение на здравно неосигурени лица с кожно-венерически заболявания; 6в. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) осигуряване на медицински дейности при пациенти с неспецифични белодробни заболявания по списък, определен с наредба на министъра на здравеопазването; 7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) експертизи за вид и степен на увреждане и трайна неработоспособност; 8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) заплащане на лечение за заболявания при условия и по ред, определени от министъра на здравеопазването; 9. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01... и 3 от Закона за здравето, което е от 09.12.2022 г., а не както е многократно изписвано в преписката- на 12.12.2022 г. Съдът обаче е преценил, че заповедта е издадена при неправилно приложение на материалния закон и не е съобразена с целта на закона.
Решението е правилно.
Спорен по делото е въпросът за приложението на разпоредбата на чл. 2 от Наредба № 2/27.03.2019 г. и дали тази разпоредба представлява основание за постановяването на отказ по чл. 9, ал. от нея, тъй като медицинските услуги на З. К. са извършени в Република Турция, която не е държава членка на ЕС.
В Наредба № 2 от 27.03.2019 г./обн. ДВ, бр. 26 от 29.03.2019 г., в сила от 1.04.2019 г./ е регламентиран редът за одобряване, ползване и заплащане на услугите по чл. 82, ал. 1аЧл. 82. ⚖️ Практика (297) (1) Извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на българските граждани се предоставят медицински услуги, които са свързани със: 1. медицинска помощ при спешни състояния; 1а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) интензивно лечение на здравно неосигурени лица; 2. (нова - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) профилактични прегледи и изследвания и акушерската помощ за всички здравно неосигурени жени, независимо от начина на родоразрешение, по обхват и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването; 3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) стационарна психиатрична помощ; 3а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение на здравно неосигурени лица с психични заболявания; 3б. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) лечение със субституиращи и поддържащи програми с метадон и дневни психорехабилитационни програми; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) осигуряване на кръв и кръвни продукти; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) трансплантация на органи, тъкани и клетки; 6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) задължително лечение и/или задължителна изолация; 6а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) осигуряване на медицински дейности при пациенти с инфекциозни заболявания по списък, определен с наредба на министъра на здравеопазването, включително за предотвратяване на епидемиологичен риск; 6б. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение на здравно неосигурени лица с кожно-венерически заболявания; 6в. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) осигуряване на медицински дейности при пациенти с неспецифични белодробни заболявания по списък, определен с наредба на министъра на здравеопазването; 7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) експертизи за вид и степен на увреждане и трайна неработоспособност; 8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) заплащане на лечение за заболявания при условия и по ред, определени от министъра на здравеопазването; 9. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01... и 3 от Закона за здравето /ЗЗ/.
Наредбата е издадена от министъра на здравеопазването по законова делегация от чл. 82, ал. 5Чл. 82. ⚖️ Практика (297) (1) Извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на българските граждани се предоставят медицински услуги, които са свързани със: 1. медицинска помощ при спешни състояния; 1а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) интензивно лечение на здравно неосигурени лица; 2. (нова - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) профилактични прегледи и изследвания и акушерската помощ за всички здравно неосигурени жени, независимо от начина на родоразрешение, по обхват и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването; 3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) стационарна психиатрична помощ; 3а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение на здравно неосигурени лица с психични заболявания; 3б. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) лечение със субституиращи и поддържащи програми с метадон и дневни психорехабилитационни програми; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) осигуряване на кръв и кръвни продукти; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) трансплантация на органи, тъкани и клетки; 6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) задължително лечение и/или задължителна изолация; 6а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) осигуряване на медицински дейности при пациенти с инфекциозни заболявания по списък, определен с наредба на министъра на здравеопазването, включително за предотвратяване на епидемиологичен риск; 6б. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение на здравно неосигурени лица с кожно-венерически заболявания; 6в. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) осигуряване на медицински дейности при пациенти с неспецифични белодробни заболявания по списък, определен с наредба на министъра на здравеопазването; 7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) експертизи за вид и степен на увреждане и трайна неработоспособност; 8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) заплащане на лечение за заболявания при условия и по ред, определени от министъра на здравеопазването; 9. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01... от ЗЗ (редакция - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.). Предвидено е, че дейностите по ал. 1, 1а, 2, 3 и 4 се финансират от държавния бюджет и от общинските бюджети и се ползват при условия и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването.
В хипотезата на чл. 82, ал. 6Чл. 82. ⚖️ Практика (297) (1) Извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на българските граждани се предоставят медицински услуги, които са свързани със: 1. медицинска помощ при спешни състояния; 1а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) интензивно лечение на здравно неосигурени лица; 2. (нова - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) профилактични прегледи и изследвания и акушерската помощ за всички здравно неосигурени жени, независимо от начина на родоразрешение, по обхват и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването; 3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) стационарна психиатрична помощ; 3а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение на здравно неосигурени лица с психични заболявания; 3б. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) лечение със субституиращи и поддържащи програми с метадон и дневни психорехабилитационни програми; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) осигуряване на кръв и кръвни продукти; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) трансплантация на органи, тъкани и клетки; 6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) задължително лечение и/или задължителна изолация; 6а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) осигуряване на медицински дейности при пациенти с инфекциозни заболявания по списък, определен с наредба на министъра на здравеопазването, включително за предотвратяване на епидемиологичен риск; 6б. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение на здравно неосигурени лица с кожно-венерически заболявания; 6в. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) осигуряване на медицински дейности при пациенти с неспецифични белодробни заболявания по списък, определен с наредба на министъра на здравеопазването; 7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) експертизи за вид и степен на увреждане и трайна неработоспособност; 8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) заплащане на лечение за заболявания при условия и по ред, определени от министъра на здравеопазването; 9. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01... от Закона за здравето се уточнява, че обхватът на медицинските и други услуги по ал. 1а и 3, включително извършването им в страната или в чужбина, и прилагането на лекарствени продукти, диетични храни за специални медицински цели, медицински изделия и високоспециализирани апарати/уреди за индивидуална употреба, заболяванията на лицата, за които се заплащат, както и условията и редът, по които се одобряват и заплащат, се определят с наредба на министъра на здравеопазването. Срокът за издаване на индивидуални административни актове за одобряване или отказ на заплащането на посочените медицински и други услуги е до един месец.
Цитираната законова разпоредба на ал.6 не обвързва заплащането на медицинските услуги с времето на провеждане на лечението, от което може да се направи извод, че съгласно изразената законодателна воля българските граждани имат право на заплащане извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, както на вече проведено лечение, така и на предстоящо лечение, което обективира несъстоятелност на възражението в касационната жалба, че административният орган е бил лишен от дадените му нормативни права и задължения да одобри най- подходящото и ефикасно лечение за детето, съгласно чл.46, ал.3 от Наредбата, тъй като към момента на подаване на заявлението лечението вече е било извършено/ въпреки формалната неточност на това твърдение/.
При издаването на оспорената заповед не е спазено всъщност именно изискването на чл. 46, ал. 3 от Наредбата, според което, по всяко заявление комисиите могат да предложат медицинските услуги да се предоставят от лечебно заведение в чужбина по оферта на заявителя, на външния експерт/профилната комисия или друга в зависимост от нейната медицинска целесъобразност, ефективност и ефикасност. Националната здравноосигурителна каса може да заплати за най-разходоефективната услуга от услугите с необходимата медицинска целесъобразност, ефективност и ефикасност.
Лечение в чужбина се заплаща със средства от държавния бюджет, т. е. с публични средства, които представляват ограничен ресурс. Затова всяко решение за тяхното разходване трябва да бъде разумно, добросъвестно и справедливо по смисъла на чл. 6, ал. 1Чл. 6. ⚖️ Практика (30) (1) Административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. (2) Административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. (3) Когато с административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона. (4) От две или повече законосъобразни възможности органът е длъжен при спазване на ал. 1, 2 и 3 да избере тази възможност, която е осъществима най-икономично и е най-благоприятна за държавата и обществото. (5) Административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Истинност АПК, максимално прозрачно и изключващо всякакво пристрастие и субективизъм.
Както правилно е посочил първоинстанционният съд, административният орган не е извършил преценка дали лечението на детето на територията на ЕС би било най-разходоефективната услуга по смисъла на чл. 46, ал. 3 от Наредба № 2/2019 г. при конкретните обстоятелства и параметри. По делото не са ангажирани каквито и да било доказателствени средство за отправена оферта от препоръчваната болница в гр. Антверпен, Белгия /болница „Св.Августин“/ или за някаква осъществена кореспонденция с това лечебно заведение, включваща индивидуализация на заболяването, съответното лечение, времетраене, специалисти и т.н. Предвид неизвършване от страна на административния орган на преценка по отношение наличието на обстоятелствата по чл. 46, ал. 3 от Наредбата и предвид доказаност на агресивната форма на заболяването на детето и извършени ефективни оперативни интервенции в Турция в спешен порядък, в какъвто смисъл е и кредитираната съдебно- медицинска експертиза, управителят на НЗОК неправилно е отказал одобряване заплащането на заявената медицинска услуга.
При провеждане на съдебното следствие пред административния съд прави впечатление, че страната, оспорила заключението на вещото лице, не се е възползвала от процесуалните възможности в закона да поиска допълнителна или повторна експертиза, нито тройна такава, като в становището си по повод депозираната съдебно- медицинска експертиза гл.юрисконсулт в НЗОК е задал безадресно уточняващи въпроси, които не е поддържал в съдебно заседание и за чиито отговори не е предвидена съответна процедура в закона.
Предвид задължението си по чл. 218, ал. 2Чл. 218. ⚖️ Практика (27) (1) Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението. (2 ) За валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Доказателства АПК да следи служебно за съответствието на оспореното с касационната жалба решение с материалния закон, състав на шесто отделение на ВАС счита, че административният съд е провел всестранно и пълно съдебно следствие, събрал е всички относими за изясняване на обективната истина доказателства и е извел, на базата на коректно установена фактическа обстановка, правилни правни изводи. Освен това е провел, в рамките на служебното начало, активност, изисквайки необходимите документи и съдебни дела, които доказват по недвусмислен начин осъществените медицински дейности и услуги, както и документирания статус на детето, респективно и заплащането за извършените услуги.
Неоснователни са доводите на касатора за нарушение на материалния закон и погрешни правни и логически изводи на първоинстанционния съд. Съдът е приел съдебно- медицинската експертиза по делото, отбелязвайки направените възражения и е кредитирал заключението като обективно изготвено, давайки вяра на вещото лице, което е обсъждало неоспорени от страните документи, на които не е опровергана доказателствената сила.
Както правилно и обосновано, в съответствие с константната съдебна практика, е посочил съдът, едно от основните задължения на държавата е да закриля здравето на гражданите (чл. 52, ал. 3 от Конституцията на РБългария), разбирано като състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие. Това свое задължение държавата изпълнява чрез прилагане на принципите по чл. 2Чл. 2. ⚖️ Практика (32) Опазването на здравето на гражданите като състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие е национален приоритет и се гарантира от държавата чрез прилагане на следните принципи: 1. равнопоставеност при ползване на здравни услуги; 2. осигуряване на достъпна и качествена здравна помощ, с приоритет за деца, бременни и майки на деца до една година; 3. приоритет на промоцията на здраве и интегрираната профилактика на болестите; 4. предотвратяване и намаляване на риска за здравето на гражданите от неблагоприятното въздействие на факторите на жизнената среда; 5. особена здравна закрила на деца, бременни, майки на деца до една година и лица с физически увреждания и психически разстройства; 6. държавно участие при финансиране на дейности, насочени към опазване здравето на гражданите. от Закона за здравето, един от които е осигуряване на достъпна и качествена здравна помощ, вкл. и чрез заплащане за извършването на медицински и други дейности по ал. 1а и 3 в държава извън Европейския съюз, Европейското икономическо пространство и Конфедерация Швейцария по изключение, когато е необходимо прилагането на метод или технология, която не се прилага в тях, ако е утвърдена от медицинската наука и практика в държавата и при прилагането й по отношение на пациентите се отчита резултат в полза на пациентите (чл. 82, ал. 1, т. 7Чл. 82. ⚖️ Практика (297) (1) Извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на българските граждани се предоставят медицински услуги, които са свързани със: 1. медицинска помощ при спешни състояния; 1а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) интензивно лечение на здравно неосигурени лица; 2. (нова - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) профилактични прегледи и изследвания и акушерската помощ за всички здравно неосигурени жени, независимо от начина на родоразрешение, по обхват и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването; 3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) стационарна психиатрична помощ; 3а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение на здравно неосигурени лица с психични заболявания; 3б. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) лечение със субституиращи и поддържащи програми с метадон и дневни психорехабилитационни програми; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) осигуряване на кръв и кръвни продукти; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) трансплантация на органи, тъкани и клетки; 6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) задължително лечение и/или задължителна изолация; 6а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) осигуряване на медицински дейности при пациенти с инфекциозни заболявания по списък, определен с наредба на министъра на здравеопазването, включително за предотвратяване на епидемиологичен риск; 6б. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение на здравно неосигурени лица с кожно-венерически заболявания; 6в. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) осигуряване на медицински дейности при пациенти с неспецифични белодробни заболявания по списък, определен с наредба на министъра на здравеопазването; 7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) експертизи за вид и степен на увреждане и трайна неработоспособност; 8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) заплащане на лечение за заболявания при условия и по ред, определени от министъра на здравеопазването; 9. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01... ЗЗ).
Като е отменил оспорената Заповед № РД-Е113-01-2040/21.10.2023 г. на управителя на НЗОК, като незаконосъобразна, и е изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне по депозираното заявление с вх.№Е113-01-1938/09.12.2022 г., подадено от К. И. К., в точно указан срок- 14-дневен, Административен съд- Пловдив е постановил правилно решение.
Не се установяват касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3Чл. 209. ⚖️ Практика (27) Касационна жалба или касационен протест се подава, когато решението е: 1. нищожно; 2. недопустимо; 3. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Право на касационно оспорване от АПК, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.
По отношение направеното искане за разноски от адв.Е. Гривова и с оглед изхода на спора, съдът счита, че същото е основателно, като своевременно предявено и доказано /Договор за правна защита и съдействие от 26.07.2024 г./, поради което касаторът следва да заплати на ответника 1 000 лева разноски за касационното производство, представляващи адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2Чл. 221. ⚖️ Практика (114) (1) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Върховният административен съд оставя в сила решението или го отменя в оспорваната му част, ако е неправилно. Когато Върховният административен съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. (3) Когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган. (4) Когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато административният орган отмени подзаконовия административен акт, Върховният административен съд обезсилва постановеното съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. Когато прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на някоя от страните, съдът постановява решение по съществото на касационното оспорване. (6) (Предишна ал. 5- ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато решението е нищожно, Върховният административен съд обявява нищожността му изцяло и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато пред Върховния административен съд е сключено споразумение, съдът го потвърждава с определение, с което обезсилва съдебното решение и прекратява делото. Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на решението, предл.първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №6104/05.07.2024 г. по адм. д.№2746/2023 г. на Административен съд – Пловдив
ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса да заплати на К. И. К., в качеството му на баща и законен представител на З. К. К. сумата от 1 000 (хиляда) лева, представляващи разноски по делото за касационната инстанция.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала, Председател: /п/ ЛЮБОМИР ГАЙДОВ секретар: Членове: /п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
/п/ ДЕСИСЛАВА СТОЕВА