Решение № 12484 по адм. д. № 8108/2024 г. на ВАС

РЕШЕНИЕ
№ 12484
София, 19.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
Председател:
НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ
Членове:
ХАЙГУХИ БОДИКЯН
СТЕЛА ДИНЧЕВА
при секретар
Мирела Добриянова и с участието на прокурора Нели Христозова изслуша докладваното от председателя Николай Гунчев по административно дело № 8108/2024 г.
Производството е по реда на чл. 208Чл. 208. ⚖️ Практика (7) На касационно оспорване изцяло или в отделни негови части подлежи първоинстанционното съдебно решение. Касационни основания и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационната жалба на Т. З. А. от гр. София, действащ чрез пълномощника адвокат Кадин, срещу решение № 5661 от 20.05.2024 г., постановено по административно дело № 9573 по описа за 2023 г. на Административен съд – София-град (АССГ), с което е: 1) отхвърлена жалбата на А. срещу решение № РД-Е126-64 от 24.02.2023 г. на вр.и.д. управител на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК); 2) осъдена жалбоподателката да заплати на НЗОК сумата от 100 лв. възнаграждение за юрисконсулт.
По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3Чл. 209. ⚖️ Практика (27) Касационна жалба или касационен протест се подава, когато решението е: 1. нищожно; 2. недопустимо; 3. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Право на касационно оспорване от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторката моли решението на първоинстанционния съд да бъде отменено и делото да се реши по същество чрез уважаване на първоначалната й жалба.
Ответникът по касация - управителят на НЗОК, действащ чрез пълномощника главен юрисконсулт Миличин, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение, като моли жалбата да бъде отхвърлена, а решението да се остави в сила.
Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба и неправилност на оспореното с нея решение, поради което предлага то да бъде отменено.
Върховният административен съд (ВАС), шесто отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1Чл. 211. ⚖️ Практика (429) (1) Жалбата се подава до Върховния административен съд чрез съда, който е постановил решението, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено. (2) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава протест до Върховния административен съд чрез съда, постановил решението, в едномесечен срок от деня, в който то е постановено. (3) Лицата по чл. 210, ал. 2 могат да обжалват решението до момента на влизането му в сила за страните по делото. Форма и съдържание на жалбата и протеста от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1Чл. 210. ⚖️ Практика (1317) (1) Право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. (2) Лицата, спрямо които решението има сила, имат право да го обжалват, когато то е неблагоприятно за тях, макар и да не са участвали в делото. (3) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава касационен протест. Срок за касационно оспорване от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
След като провери решението по реда на чл. 218Чл. 218. ⚖️ Практика (27) (1) Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението. (2 ) За валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Доказателства от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна.
По делото е установено, че на 10.11.2021 г. жалбоподателката е подала заявление за разрешаване на планирано „оперативно лечение за [заличен текст] в Университетска болница Кьолн, Германия“, по което заявление на 30.11.2021 г. е издадено решение за отказ от провеждане на въпросното планово лечение извън държавата-членка по пребиваване. В периода 22.11.2021 г. – 23.12.2021 г. Т. А. е била на стационарно лечение в Университетската болница в гр. Кьолн, Федерална република Германия, където е приета с диагноза „[диагноза], извършена в България.“. По време на престоя й в немската болница на пациентката е била извършена операция, при която била [заличен текст], а след това й е била проведена следоперативна [заличен текст]. На 18.11.2022 г. Т. А. е подала ново заявление до управителя на НЗОК, този път за възстановяване на разходите си за оказана и заплатена от здравноосигуреното лице необходима медицинска помощ и престой в друга държава-членка на Европейския съюз по реда на чл. 25 (Б), § 5-9, чл. 26 (Б), § 6 и 7 от Регламент (ЕО) № 987/2009 г. Описаното по-горе лечение е били предплатено от А. на 21.10.2021 г., която по време на провеждането му е била със непрекъснати здравноосигурителни права, като общата претендирана от нея сума за възстановяване в размер на 14 276.77 евро съвпада със съдържанието на приложените финансови документи.
С оспореното пред първоинстанционния съд решение от 24.02.2023 г. на вр.и.д. управител на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) на основание чл. 19, ал. 3, т. 1 от Правилата на А. е било отказано възстановяването на разходи от бюджета на НЗОК по заявлението й от 18.11.2022 г. Административният орган е приел, че в конкретния случай се касае за проведено планово лечение в Германия, за което се иска издадено от НЗОК предварително разрешение, а процесното лечение се покрива от обезщетенията, предвидени от българското законодателство и изплащани от НЗОК. Органът е посочил и, че е било напълно възможно това лечение да бъде осъществено в лечебните заведения в България в оправдан от медицинска гледна точка срок и със същата ефективност, предвид факта, че лицето има вече поставена [заличен текст].
За да не уважи сезиралата го жалба от Т. А. срещу процесното решение на управителя на НЗОК, първоинстанционният съд е обследвал надлежно спорният между страните въпрос относно наличието на основание за възстановяване на понесените от жалбоподателката разходи за оказаното й трансгранично здравно обслужване в друга държава членка на Европейския съюз, на който е дал убедителен отрицателен отговор. Съдът е обосновал теза за законосъобразност на административния акт, като издаден от компетентен административен орган в предвидената от закона форма при спазване на административнопроизводствените правила (надлежно е проведена дължимата процедура при разглеждане на искането за възстановяване на разходи, което не е спорно по делото) и в съответствие с приложимия материален закон и неговата цел. АССГ е приел за безспорно установено, че проведеното лечение в Германия на жалбоподателката е било от планов порядък, а не по неотложност, и представлява т. нар. „лечение по график“, за чието провеждане в друга държава членка на ЕС се възстановяват разходи от бюджета на НЗОК, само в случай на издадено предварително разрешение, каквото в случая липсва, нещо повече, издаден е изричен влязъл в сила отказ. Съдът е посочил и, че по клинична пътека № [заличен текст]“ проведеното на А. в Германия лечение се заплаща и в България. Предвид горното АССГ е възприел решаващия извод на административния орган, че проведеното планово лечение в Германия за [заличен текст] е сред обезщетенията, предвидени от българското законодателство и заплащани от НЗОК, като е било напълно възможно то да бъде осъществено в България в оправдан от медицинска гледна точка срок и със същата ефективност, като в това отношение е съобразил и, че лицето има вече поставена в България [заличен текст]. Съдът е акцентирал върху това, че за да възникне право на обезщетение за сторените разходи за лечение в държава членка извън тази по пребиваване по реда на чл. 19 от Регламент (ЕО) № 883/2004, респ. чл. 25 от Регламент (ЕО) № 987/2009, то това лечение следва да е било необходимо по медицински причини, възникнали по време на престоя на лицето в другата държава.
Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му.
Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните в касационната жалба пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност.
Касаторовите доводи за противното не могат да бъдат споделени.
Първоинстанционният съд е изяснил коректно фактическата обстановка по спора, подробно е обсъдил надлежно събраният доказателствен материал по делото и е изложил обосновани мотиви относно направените от жалбоподателката оплаквания. Съдът е съобразил съществените за изхода на спора правнорелевантни факти, че състоянието на пациентката по време на хоспитализирането й в германската клиника не е било със спешен характер, а лечението й е извършено в планов порядък, както и че оказаната й медицинска помощ не е била по медицински причини, възникнали по време на престоя й в другата държава членка на Европейския съюз. Във връзка с наведените в касационната жалба доводи следва изрично да се отбележи, че жалбоподателката е страдала от [заличен текст] в продължение на години, като поради засилването им е предприела лечение в Университетската клиника в гр. Кьолн, което е било авансово предплатено, факт, който сам по себе си изключва възможността то да е било в спешен порядък, а не планово. От друга страна, проведеното на А. лечение в Германия се прилага рутинно също от години в България, и то твърде успешно (вкл. на самата нея на [заличен текст]) и своевременно в многобройни лечебни заведения в България.
Пред настоящата инстанция не се представени нови писмени доказателства, свързани с касационните основания, а изложените и пред ВАС от касаторовия повереник оплаквания не променят направения от административния съд извод, че не са налице основания за възстановяване на доверителката му на понесените разходи за лечение в Германия. При постановяване на решението си съдът правилно е издирил, тълкувал и приложил относимите в случая разпоредби на Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност, Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004, Директива 2011/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета за упражняване на правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване, и по двустранни спогодби/договори за социално осигуряване, включващи в обхвата си здравно осигуряване, Закона за здравното осигуряване, Наредба № 5/21.03.2014 г. за условията и реда за упражняване на правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване, както и утвърдените от управителя на НЗОК Правила за реда и работата на Комисия за възстановяване на извършени разходи в случаи като процесния, който попада в хипотезите, визирани в Директивата, когато е допустимо държавата членка по осигуряване да предвиди система на предварително разрешение за възстановяване на разходите за трансгранично здравно обслужване. Решението на съда се основава на обоснована преценка на събраните доказателства, издадено е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Решаващият съдебен състав надлежно и аргументирано е обсъдил в мотивите си всички факти и обстоятелства от значение за основателността на жалбата, с която е бил сезиран, и е извел съответен на приложимата нормативна уредба краен правен извод. Съдът е обсъдил както всички аспекти на обусловения от доводите в нея предмет на жалбата, така и правната характеристика на оспорения пред него акт.
Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат дословно преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2Чл. 221. ⚖️ Практика (114) (1) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Върховният административен съд оставя в сила решението или го отменя в оспорваната му част, ако е неправилно. Когато Върховният административен съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. (3) Когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган. (4) Когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато административният орган отмени подзаконовия административен акт, Върховният административен съд обезсилва постановеното съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. Когато прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на някоя от страните, съдът постановява решение по съществото на касационното оспорване. (6) (Предишна ал. 5- ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато решението е нищожно, Върховният административен съд обявява нищожността му изцяло и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато пред Върховния административен съд е сключено споразумение, съдът го потвърждава с определение, с което обезсилва съдебното решение и прекратява делото. Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на решението, изречение второ от АПК касационната инстанция препраща към тях. Към изложените от съда съображения е важно да се добави, че в случая административният орган е действал в условията на обвързана компетентност с оглед разпоредбата на чл. 13, т. 3 от Наредба № 5/21.03.2014 г. за условията и реда за упражняване на правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване, съгласно която управителят на НЗОК отказва възстановяване на разходи, ако предоставените услуги подлежат на предварително разрешение съгласно чл. 19, ал. 1 от тази наредба и такова не е издадено.
В същия смисъл е формирана практика на ВАС, VІ отд. по сходни и/или идентични казуси, изразена в решенията по адм. дела № 12249/2021 г., № 8714/2021 г., № 8150/2021 г., № 1595/2023 г., и др.
Предвид горното, като е отхвърлил подадената до него жалба, първоинстанционният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което при липсата на касационни основания за неговата отмяна, трябва да бъде оставено в сила.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2Чл. 221. ⚖️ Практика (114) (1) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Върховният административен съд оставя в сила решението или го отменя в оспорваната му част, ако е неправилно. Когато Върховният административен съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. (3) Когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган. (4) Когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато административният орган отмени подзаконовия административен акт, Върховният административен съд обезсилва постановеното съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. Когато прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на някоя от страните, съдът постановява решение по съществото на касационното оспорване. (6) (Предишна ал. 5- ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато решението е нищожно, Върховният административен съд обявява нищожността му изцяло и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато пред Върховния административен съд е сключено споразумение, съдът го потвърждава с определение, с което обезсилва съдебното решение и прекратява делото. Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на решението, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5661 от 20.05.2024 г., постановено по административно дело № 9573/2023 г. по описа на Административен съд - София-град.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала, Председател: /п/ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ секретар: Членове: /п/ ХАЙГУХИ БОДИКЯН
/п/ СТЕЛА ДИНЧЕВА