Решение № 12593 по адм. д. № 4989/2025 г. на ВАС

РЕШЕНИЕ № 12593 София , 08.12.2025 г.

Производството по делото е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Т. А. Т. срещу решение № 395 от 19.03.2025 г., постановено по административно дело № 323/2024 г. по описа на Административен съд – Силистра, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № ЗХУ-ИО/Д-СС-Т/670/ФП от 01.08.2024 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) – Тутракан. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3Чл. 209. ⚖️ Практика (27) Касационна жалба или касационен протест се подава, когато решението е: 1. нищожно; 2. недопустимо; 3. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Право на касационно оспорване от АПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено. Ответникът по касация - директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ - Тутракан, не изразява становище по жалбата. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение, поради което предлага то да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1Чл. 211. ⚖️ Практика (429) (1) Жалбата се подава до Върховния административен съд чрез съда, който е постановил решението, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено. (2) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава протест до Върховния административен съд чрез съда, постановил решението, в едномесечен срок от деня, в който то е постановено. (3) Лицата по чл. 210, ал. 2 могат да обжалват решението до момента на влизането му в сила за страните по делото. Форма и съдържание на жалбата и протеста от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1Чл. 210. ⚖️ Практика (1317) (1) Право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. (2) Лицата, спрямо които решението има сила, имат право да го обжалват, когато то е неблагоприятно за тях, макар и да не са участвали в делото. (3) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава касационен протест. Срок за касационно оспорване от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218Чл. 218. ⚖️ Практика (27) (1) Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението. (2 ) За валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Доказателства от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Първоинстанционният съд правилно е установил фактите по спора, от които е съществено да се отбележи следното: С оспорената пред първоинстанционния съд заповед от 01.08.2024 г. на основание чл. 25, ал. 1Чл. 25. (1) Въз основа на заключенията в индивидуалната оценка на потребностите директорът на дирекция "Социално подпомагане" или оправомощено от него длъжностно лице издава заповед за: 1. отпускане на месечна финансова подкрепа по чл. 69, т. 1, и/или 2. отпускане на целеви помощи по чл. 69, т. 2. (2) Въз основа на заключенията в индивидуалната оценка на потребностите директорът на дирекция "Социално подпомагане" или оправомощено от него длъжностно лице издава направления за предоставяне на лична помощ с определен брой часове, социални услуги или друг вид подкрепа при условия и по ред, определени със закон. (3) Заповедите по ал. 1 и направленията по ал. 2 се съобщават писмено на лицето, подало заявление-декларация, в 7-дневен срок от издаването и заедно с индивидуалната оценка на потребностите. (4) Заповедите по ал. 1 и направленията по ал. 2 се мотивират. (5) Заповедите по ал. 1 и направленията по ал. 2 може да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс. (6) Вземанията на лицата за финансова подкрепа се погасяват в срок три месеца от края на месеца, за който се отнасят. от Закона за хората с увреждания (ЗХУ) във връзка с чл. 65, ал. 1 и чл. 66 от Правилника за прилагане на Закона за хората с увреждания (ППЗХУ) и въз основа на изготвена индивидуална оценка на потребностите от 15.04.2024 г., на Т. А. Т. е отпусната месечна финансова подкрепа (МФП) по чл. 70, т. 5Чл. 70. Право на месечна финансова подкрепа по чл. 69, т. 1 имат хората с трайни увреждания над 18-годишна възраст, както следва: 1. от 50 до 70,99 на сто степен на увреждане - в размер 7 на сто от линията на бедност; 2. от 71 до 90 на сто степен на увреждане - в размер 15 на сто от линията на бедност; 3. над 90 на сто степен на увреждане - в размер 25 на сто от линията на бедност; 4. над 90 на сто степен на увреждане с определена чужда помощ, които получават пенсия за инвалидност поради общо заболяване или поради трудова злополука или професионална болест - в размер 30 на сто от линията на бедност; 5. (доп. - ДВ, бр. 8 от 2023 г.) над 90 на сто степен на увреждане с определена чужда помощ, които получават социална пенсия за инвалидност или пенсия за военна инвалидност, или пенсия за гражданска инвалидност, или наследствена пенсия - в размер 57 на сто от линията на бедност. от ЗХУ (Закона за хората с увреждания) в размер на 299,82 лв., считано 01.07.2024 г. до 30.04.2029 г. в размер на 57 на сто от линията на бедност. По делото е установено, че Т. А. О. е лице с трайно увреждане над [възраст] възраст, степен на увреждане над 90 на сто с определена чужда помощ, съгласно ЕР на ТЕЛК от 21.02.2024 г., издадено след отмяна от НЕЛК с ЕР от 28.07.2023 г. на предходно ЕР на ТЕЛК от 02.05.2023 г. Установено е и, че след издаването на първоначалното ЕР на ТЕЛК, на 11.05.2023 г. Т. А. О. е подал за първи път заявление-декларация за изготвяне на индивидуална оценка на потребностите по чл. 20, ал. 1Чл. 20. (2) Подкрепата по ал. 1 е предназначена за компенсиране на разходите, свързани с преодоляване на затрудненията, предизвикани от вида и степента на увреждане. от ЗХУ, въз основа на което след изготвянето на такава със заповед от 17.05.2023 г. му е отпусната месечна финансова подкрепа по реда на чл. 70, т. 2Чл. 70. Право на месечна финансова подкрепа по чл. 69, т. 1 имат хората с трайни увреждания над 18-годишна възраст, както следва: 1. от 50 до 70,99 на сто степен на увреждане - в размер 7 на сто от линията на бедност; 2. от 71 до 90 на сто степен на увреждане - в размер 15 на сто от линията на бедност; 3. над 90 на сто степен на увреждане - в размер 25 на сто от линията на бедност; 4. над 90 на сто степен на увреждане с определена чужда помощ, които получават пенсия за инвалидност поради общо заболяване или поради трудова злополука или професионална болест - в размер 30 на сто от линията на бедност; 5. (доп. - ДВ, бр. 8 от 2023 г.) над 90 на сто степен на увреждане с определена чужда помощ, които получават социална пенсия за инвалидност или пенсия за военна инвалидност, или пенсия за гражданска инвалидност, или наследствена пенсия - в размер 57 на сто от линията на бедност. от ЗХУ, в размер на 15 на сто от линията на бедност, считано от 01.05.2023 г. Впоследствие поради промяна на обстоятелствата, първо е прекратена отпуснатата МФП, после му е отпусната МФП по чл. 70, т. 3Чл. 70. Право на месечна финансова подкрепа по чл. 69, т. 1 имат хората с трайни увреждания над 18-годишна възраст, както следва: 1. от 50 до 70,99 на сто степен на увреждане - в размер 7 на сто от линията на бедност; 2. от 71 до 90 на сто степен на увреждане - в размер 15 на сто от линията на бедност; 3. над 90 на сто степен на увреждане - в размер 25 на сто от линията на бедност; 4. над 90 на сто степен на увреждане с определена чужда помощ, които получават пенсия за инвалидност поради общо заболяване или поради трудова злополука или професионална болест - в размер 30 на сто от линията на бедност; 5. (доп. - ДВ, бр. 8 от 2023 г.) над 90 на сто степен на увреждане с определена чужда помощ, които получават социална пенсия за инвалидност или пенсия за военна инвалидност, или пенсия за гражданска инвалидност, или наследствена пенсия - в размер 57 на сто от линията на бедност. от ЗХУ, с предвидено в нея доплащане на дължими суми за предходни периоди, а МФП в размера по чл. 70, т. 5Чл. 70. Право на месечна финансова подкрепа по чл. 69, т. 1 имат хората с трайни увреждания над 18-годишна възраст, както следва: 1. от 50 до 70,99 на сто степен на увреждане - в размер 7 на сто от линията на бедност; 2. от 71 до 90 на сто степен на увреждане - в размер 15 на сто от линията на бедност; 3. над 90 на сто степен на увреждане - в размер 25 на сто от линията на бедност; 4. над 90 на сто степен на увреждане с определена чужда помощ, които получават пенсия за инвалидност поради общо заболяване или поради трудова злополука или професионална болест - в размер 30 на сто от линията на бедност; 5. (доп. - ДВ, бр. 8 от 2023 г.) над 90 на сто степен на увреждане с определена чужда помощ, които получават социална пенсия за инвалидност или пенсия за военна инвалидност, или пенсия за гражданска инвалидност, или наследствена пенсия - в размер 57 на сто от линията на бедност. от ЗХУ (най-високия) и максимално допустим срок, е отпусната с процесната заповед от 01.08.2024 г. Издаването на последната е станало, след като на Т. А. Т. е отпусната социална пенсия за инвалидност и е изготвена нова индивидуална оценка на потребностите по последното подадено заявление-декларация от 15.04.2024 г. Недоволен от определената начална дата, твърдейки, че тя трябва да бъде датата на инвалидизиране или датата на подаване на молбата за отпускане на МФП (и двете дати са през месец май 2023 г.), Т. А. Т. е оспорил заповедта пред горестоящия орган. С решение от 28.08.2024 г. директорът на Регионалната дирекция за социално подпомагане (РДСП) – Силистра е отхвърлил жалбата му, след което оспорващият със същото оплакване е обжалвал заповедта и пред Силистренския административен съд. За да формулира извод, че сезиралата го жалба е неоснователна, а оспореният с нея административен акт е законосъобразен, Административен съд – Силистра е приел, че в случая материалният закон е приложен правилно. Съдът е изложил от фактическа страна хронологично как се е развил случая, а от правна е посочил, че съгласно чл. 66, т. 2Чл. 66. (1) Мерките за подкрепа са предназначени да улеснят личното упражняване на отделните права на човека, който търси подкрепа. (2) Подкрепата по ал. 1 изключва всяко неправомерно влияние на подкрепящия, както и подмяната на волята на подкрепения с волята на подкрепящия. (3) Мерките за подкрепа са социални интервенции и включват: 1. консултации с обучен специалист; 2. предоставяне на специализирани услуги за подкрепено вземане на решение; 3. осигуряване на наставник за подкрепа при вземане на решение; 4. подготовка на антикризисен план; 5. подкрепено вземане на решение чрез подкрепящи мрежи; 6. прилагане на защитни мерки. (4) Мерките за подкрепа се състоят във: 1. разясняване на смисъла на правното действие и неговите последици; 2. подпомагане на подкрепения да разбере другите участници в извършването на правното действие или засегнатите от него; 3. подпомагане на подкрепения да изрази желанията и предпочитанията си по разбираем за другите начин; 4. оказване на друго съдействие, свързано с извършването на правното действие. (5) Мерките за подкрепа се определят при спазване на следните принципи: 1. необходимост на всяка мярка; 2. зачитане на желанията и предпочитанията на подкрепения; 3. пропорционалност, срочност и гъвкавост; 4. избягване на конфликт на интереси и неправомерно влияние; 5. изчерпателност на мерките за подкрепа спрямо прилагането на защитните мерки. (6) За подкрепящо лице може да бъде избрано само лице, с което подкрепеният има доверителна връзка. от ППЗХУ при определяне на размера на месечната финансова подкрепа по чл. 70, т. 4 и т. 5Чл. 70. Право на месечна финансова подкрепа по чл. 69, т. 1 имат хората с трайни увреждания над 18-годишна възраст, както следва: 1. от 50 до 70,99 на сто степен на увреждане - в размер 7 на сто от линията на бедност; 2. от 71 до 90 на сто степен на увреждане - в размер 15 на сто от линията на бедност; 3. над 90 на сто степен на увреждане - в размер 25 на сто от линията на бедност; 4. над 90 на сто степен на увреждане с определена чужда помощ, които получават пенсия за инвалидност поради общо заболяване или поради трудова злополука или професионална болест - в размер 30 на сто от линията на бедност; 5. (доп. - ДВ, бр. 8 от 2023 г.) над 90 на сто степен на увреждане с определена чужда помощ, които получават социална пенсия за инвалидност или пенсия за военна инвалидност, или пенсия за гражданска инвалидност, или наследствена пенсия - в размер 57 на сто от линията на бедност. от ЗХУ се взима предвид видът на получаваната пенсия съгласно Кодекса за социално осигуряване (КСО), което е съобразено при издаване на процесната заповед, както и, че съгласно т. 5 от чл. 70Чл. 70. Право на месечна финансова подкрепа по чл. 69, т. 1 имат хората с трайни увреждания над 18-годишна възраст, както следва: 1. от 50 до 70,99 на сто степен на увреждане - в размер 7 на сто от линията на бедност; 2. от 71 до 90 на сто степен на увреждане - в размер 15 на сто от линията на бедност; 3. над 90 на сто степен на увреждане - в размер 25 на сто от линията на бедност; 4. над 90 на сто степен на увреждане с определена чужда помощ, които получават пенсия за инвалидност поради общо заболяване или поради трудова злополука или професионална болест - в размер 30 на сто от линията на бедност; 5. (доп. - ДВ, бр. 8 от 2023 г.) над 90 на сто степен на увреждане с определена чужда помощ, които получават социална пенсия за инвалидност или пенсия за военна инвалидност, или пенсия за гражданска инвалидност, или наследствена пенсия - в размер 57 на сто от линията на бедност. от ЗХУ, за определяне на по-висок размер на финансова подкрепа (съответно 30 или 57 на сто от линията на бедност) се изисква кумулативното наличие на издадено ЕР на ТЕЛК/НЕЛК над 90 %, с определена чужда помощ, и отпусната пенсия за инвалидност или социална пенсия за инвалидност. Оспореното пред настоящата инстанция съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна, адресат на заповедта. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3Чл. 209. ⚖️ Практика (27) Касационна жалба или касационен протест се подава, когато решението е: 1. нищожно; 2. недопустимо; 3. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Право на касационно оспорване от АПК. Решението на Силистренския административен съд, с което жалбата до него не е уважена, е постановено при изяснена фактическа обстановка и правилно тълкуване и прилагане на закона. Първоинстанционният съд (т.е. инстанцията по съществото на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесната заповед) е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти и обстоятелства от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, съображенията в подкрепа на които в мотивите на проверяваното решение се възприемат изцяло от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат дословно преповтаряни (по арг. от чл. 221, ал. 2Чл. 221. ⚖️ Практика (114) (1) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Върховният административен съд оставя в сила решението или го отменя в оспорваната му част, ако е неправилно. Когато Върховният административен съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. (3) Когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган. (4) Когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато административният орган отмени подзаконовия административен акт, Върховният административен съд обезсилва постановеното съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. Когато прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на някоя от страните, съдът постановява решение по съществото на касационното оспорване. (6) (Предишна ал. 5- ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато решението е нищожно, Върховният административен съд обявява нищожността му изцяло и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато пред Върховния административен съд е сключено споразумение, съдът го потвърждава с определение, с което обезсилва съдебното решение и прекратява делото. Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на решението, изр. 2 от АПК). Атакуваният съдебен акт се основава на задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено адекватно на всички относими инвокирани възражения. Решаващият съдебен състав е дал убедителен отрицателен отговор на оплакванията (релевирани и пред настоящата инстанция) на жалбоподателя досежно определените начална дата на отпуснатата му месечна финансова подкрепа в актуалния размер и срок. За пълнота следва изрично да се отбележи, че поддържаните и пред касационната инстанция твърдения на жалбоподателя, че началната дата на отпуснатата финансова подкрепа е следвало да бъде датата на инвалидизирането му, респ. датата на подаване на заявлението-декларация за отпускане на МФП (май 2023 г.) не намира нормативна опора, защото изискването е за кумулативно наличие на предпоставките по чл. 70, т. 5Чл. 70. Право на месечна финансова подкрепа по чл. 69, т. 1 имат хората с трайни увреждания над 18-годишна възраст, както следва: 1. от 50 до 70,99 на сто степен на увреждане - в размер 7 на сто от линията на бедност; 2. от 71 до 90 на сто степен на увреждане - в размер 15 на сто от линията на бедност; 3. над 90 на сто степен на увреждане - в размер 25 на сто от линията на бедност; 4. над 90 на сто степен на увреждане с определена чужда помощ, които получават пенсия за инвалидност поради общо заболяване или поради трудова злополука или професионална болест - в размер 30 на сто от линията на бедност; 5. (доп. - ДВ, бр. 8 от 2023 г.) над 90 на сто степен на увреждане с определена чужда помощ, които получават социална пенсия за инвалидност или пенсия за военна инвалидност, или пенсия за гражданска инвалидност, или наследствена пенсия - в размер 57 на сто от линията на бедност. от ЗХУ във връзка с чл. 66, т. 2Чл. 66. (1) Мерките за подкрепа са предназначени да улеснят личното упражняване на отделните права на човека, който търси подкрепа. (2) Подкрепата по ал. 1 изключва всяко неправомерно влияние на подкрепящия, както и подмяната на волята на подкрепения с волята на подкрепящия. (3) Мерките за подкрепа са социални интервенции и включват: 1. консултации с обучен специалист; 2. предоставяне на специализирани услуги за подкрепено вземане на решение; 3. осигуряване на наставник за подкрепа при вземане на решение; 4. подготовка на антикризисен план; 5. подкрепено вземане на решение чрез подкрепящи мрежи; 6. прилагане на защитни мерки. (4) Мерките за подкрепа се състоят във: 1. разясняване на смисъла на правното действие и неговите последици; 2. подпомагане на подкрепения да разбере другите участници в извършването на правното действие или засегнатите от него; 3. подпомагане на подкрепения да изрази желанията и предпочитанията си по разбираем за другите начин; 4. оказване на друго съдействие, свързано с извършването на правното действие. (5) Мерките за подкрепа се определят при спазване на следните принципи: 1. необходимост на всяка мярка; 2. зачитане на желанията и предпочитанията на подкрепения; 3. пропорционалност, срочност и гъвкавост; 4. избягване на конфликт на интереси и неправомерно влияние; 5. изчерпателност на мерките за подкрепа спрямо прилагането на защитните мерки. (6) За подкрепящо лице може да бъде избрано само лице, с което подкрепеният има доверителна връзка. от ППЗХУ, при спазване на сроковете, посочени в чл. 66, ал. 1 и ал. 3 от ППЗХУ. По тези съображения и при липса на касационни основания за отмяна проверяваното решение на Административен съд – Силистра следва да се остави в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2Чл. 221. ⚖️ Практика (114) (1) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Върховният административен съд оставя в сила решението или го отменя в оспорваната му част, ако е неправилно. Когато Върховният административен съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. (3) Когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган. (4) Когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато административният орган отмени подзаконовия административен акт, Върховният административен съд обезсилва постановеното съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. Когато прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на някоя от страните, съдът постановява решение по съществото на касационното оспорване. (6) (Предишна ал. 5- ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато решението е нищожно, Върховният административен съд обявява нищожността му изцяло и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато пред Върховния административен съд е сключено споразумение, съдът го потвърждава с определение, с което обезсилва съдебното решение и прекратява делото. Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на решението, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 395 от 19.03.2025 г., постановено по административно дело № 323/2024 г. по описа на Административен съд – Силистра. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.