⚖️ РЕЗЮМЕ НА ДЕЛОТО (АДМИНИСТРАТИВНО)
- Страни: Управителят на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) (касатор) срещу УМБАЛ „Св. Екатерина“ ЕАД - гр. София (ответник по касация / първоначален жалбоподател)
- Предмет на спора: Писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание № РД-25ПП-181/08.05.2024 г., издадена от директора на НЗОК
- Ключови моменти: Констатирани са съществени нарушения на съдопроизводствените правила (чл. 202Чл. 202. ⚖️ Практика (3) Съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. Разногласие между вещи лица и чл. 149, ал. 2Чл. 149. ⚖️ Практика (23) (1) След събиране на доказателствата съдът отново приканва страните към спогодба. Ако спогодба не се постигне, съдът дава ход на устните състезания. (2) Когато делото е разяснено, съдът обявява устните състезания за приключени и посочва деня, в който ще обяви решението. (3) При фактическа и правна сложност на делото по искане на някоя от страните съдът може да определи подходящ срок за представяне на писмени защити. Писмените защити се представят с преписи според броя на страните. Протокол от заседанието от ГПК). Първоинстанционният съд безкритично е кредитирал съдебно-медицинска експертиза, изготвена от 'хирург', докато спецификата на клиничната пътека (КП № 74.1) изисква експерт по 'гастроентерология'. Експертизата не е мотивирана конкретно за всяка история на заболяването. Неизяснената фактическа обстановка относно индикациите за хоспитализация и алгоритъма на лечение е довела до невъзможност да се провери правилното приложение на материалния закон.
- Решение: ОТМЕНЯ изцяло първоинстанционното решение и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав, със задължителни указания за назначаване на нова експертиза от гастроентеролог. По разноските за водене на делото във ВАС следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане.
РЕШЕНИЕ № 10693 София , 30.10.2025 г.
Производството е по реда на чл. 208Чл. 208. ⚖️ Практика (7) На касационно оспорване изцяло или в отделни негови части подлежи първоинстанционното съдебно решение. Касационни основания и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от управителя на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), подадена чрез главен юрисконсулт Х. Тодоров, против Решение № 8632 от 12.03.2025 г., постановено по адм. дело № 5411/2024 г. на Административен съд София-град, с което е отменена Писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание № РД-25ПП-181/08.05.2024 година и НЗОК е осъдена, да заплати на УМБАЛ „Св. Екатерина" ЕАД - гр. София, сумата от 1 793,50 лева разноски по делото. Наведени са възражения относно допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, при назначаване на вещото лице досежно сферата на специализацията му в областта на хирургията, вместо изискуемата специалност по гастроентерология, с оглед предмета на спора. Развити са съображения за неправилно приложение на материалния закон относно изискванията за завършеност на КП № 74.1. „Диагностика и лечение на заболявания на хепатобилиарната система, панкреаса и перитонеума за лица над 18 годишна възраст“ и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт, които са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3Чл. 209. ⚖️ Практика (27) Касационна жалба или касационен протест се подава, когато решението е: 1. нищожно; 2. недопустимо; 3. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Право на касационно оспорване АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу издадената писмена покана. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Ответникът - УМБАЛ „Св. Екатерина" ЕАД - гр. София, действащ чрез пълномощник гл. юрк. С. Бонева, в писмен отговор, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно, поради което иска оставянето му в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1Чл. 211. ⚖️ Практика (429) (1) Жалбата се подава до Върховния административен съд чрез съда, който е постановил решението, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено. (2) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава протест до Върховния административен съд чрез съда, постановил решението, в едномесечен срок от деня, в който то е постановено. (3) Лицата по чл. 210, ал. 2 могат да обжалват решението до момента на влизането му в сила за страните по делото. Форма и съдържание на жалбата и протеста АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1Чл. 210. ⚖️ Практика (1317) (1) Право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. (2) Лицата, спрямо които решението има сила, имат право да го обжалват, когато то е неблагоприятно за тях, макар и да не са участвали в делото. (3) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава касационен протест. Срок за касационно оспорване АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2Чл. 218. ⚖️ Практика (27) (1) Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението. (2 ) За валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Доказателства АПК, касационната жалба е основателна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220Чл. 220. ⚖️ Практика (35) Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Решение по касационното оспорване АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на обжалване в първоинстанционното производство е Писмена покана № РД-25ПП-181/08.05.2024 година, издадена от директора на НЗОК, с която на основание чл. 76а, ал. 1Чл. 76а. ⚖️ Практика (114) (Нов - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) В случаите, когато изпълнителят на медицинска и/или дентална помощ е получил суми без правно основание, които не са свързани с извършване на нарушение по този закон или на НРД, и това е установено при проверка от контролните органи по чл. 72, ал. 2, изпълнителят е длъжен да възстанови сумите. (2) (Доп. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) В случаите по ал. 1 се съставя протокол за неоснователно получени суми. Лицето - обект на проверката, има право да представи писмено възражение пред управителя на НЗОК, съответно пред директора на РЗОК в 7-дневен срок от връчване на протокола. (3) (Доп. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) След изтичане на срока за възражение по ал. 2 управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК издава писмена покана за възстановяване на сумите, получени без правно основание, която се връчва на изпълнителя на медицинска и/или дентална помощ. (4) Поканата за възстановяване на сумите по ал. 1 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и чл. 450, ал. 5 от НРД за МД за 2023-2025 г., УМБАЛ „Св. Екатерина" ЕАД - гр. София, е поканена да възстанови суми, получени без правно основание, в общ размер на от 4 050.00 (четири хиляди и петдесет) лева. Писмената покана е издадена в осъществено производство по чл. 72, ал. 2Чл. 72. ⚖️ Практика (257) (1) (Изм. - ДВ, бр. 107 от 2002 г., доп. - ДВ, бр. 38 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 2010 г., в сила от 10.08.2010 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 35 от 2014 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2015 г.) Управителят на НЗОК упражнява цялостен контрол върху дейността по задължителното здравно осигуряване. Управителят на НЗОК задължително възлага проверка в 14-дневен срок от получаването на одитния доклад на председателя на Сметната палата по чл. 57, ал. 1 от Закона за Сметната палата за търсене на имуществена или административнонаказателна отговорност. (2) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., доп. - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Контролът по изпълнение на договорите с НЗОК за оказване на медицинска и/или дентална помощ се осъществява чрез проверки, извършени от длъжностни лица - служители на НЗОК, определени със заповед на управителя на НЗОК или от оправомощено от него длъжностно лице, и от длъжностни лица от РЗОК - контрольори. Управителят на НЗОК или оправомощено от него длъжностно лице може със заповед да разпореди извършване на проверка от контрольори от РЗОК с участието на служители на НЗОК. (3) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Служителите на НЗОК по ал. 2 могат да извършват проверки на територията на цялата страна по заповед на управителя на НЗОК или на оправомощено от него длъжностно лице. Служителите на РЗОК - контрольори, могат да извършват проверки на територията на съответната РЗОК по заповед на нейния директор или на оправомощено от него длъжностно лице, както и проверки на територията на съответната РЗОК или на територията на друга РЗОК по заповед на управителя на НЗОК или на оправомощено от него длъжностно лице. За издаване на заповедта на управителя на НЗОК за извършване на проверка на територията на друга РЗОК контрольорите се определят по предложение на директора на РЗОК, на която са служители. (4) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) При извършване на проверките по ал. 3 могат да присъстват експерти на съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина, които не са в договорни отношения с проверявания изпълнител на медицинска помощ. Експертите предоставят писмени становища, които са неразделна част от протокола по чл. 74, ал. 3. (5) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Служителите на НЗОК по а... и сл. ЗЗО относно проверка по изпълнението на Договор № 22-2477/27.02.2020 г. и Договор № 22-2477/03.11.2023 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури с НЗОК и извършване на клинични процедури с НЗОК. Със Заповед № РД-25-185 от 22.03.2024 година, управителят на НЗОК е наредил да се извърши планова, тематична, проверка на лечебното заведение за болнична помощ със задача контрол по изпълнение на договора на лечебното заведение за оказване на болнична медицинска помощ в съответствие с НРД за медицинските дейности за 2020 – 2022 г. и НРД за медицинските дейности за 2023-2025 г. При извършената проверка е прието, че сумата в общ размер от 4050.00 (четири хиляди и петдесет) лева за отчетените медицински дейности по три броя ИЗ, както следва: ИЗ № 364/2024 г., ИЗ № 750/2024 г. и ИЗ № 473/2024 г. по КП № 74.1 „Диагностика и лечение на заболявания на хепатобилиарната система, панкреаса и перитонеума за лица над 18 годишна възраст“, подлежи на възстановяване. Относно ИЗ № 364/2024 по КП № 74.1, пациентката е хоспитализирана с болки в гърлото и зад гръдната кост, появили се след екстракция на зъб и възпалителен процес на очите и ушите, и непрекъснато гадене и повръщане. Приета е с окончателна диагноза „Хроничен калкулозен холецистит; Гастроезофагеална рефлуксна болест; Херния хеаталис; Чернодробна стеатоза“. Проверяващите са констатирали, че в конкретния случай не се касае за патологични отклонения на хепатобилиарната система, панкреаса и перитонеума, а относно жлъчния мехур е диагностицирана калкулоза /камъни/, без да е онагледен броят им, положението им в мехура, както и размерите им на всеки поотделно. Съгласно посоченото от проверяващите в протокола, констатирано е неизпълнение на изискванията на чл. 321, т. 5, б. „а“ във връзка с чл. 381, ал. 1, т. 3 от НРД за МД за 2023-2025 г. и стойността на ИЗ № 364/2024, при което е била хоспитализирана пациентката по КП № 74.1, е сума в размер на 1 350 лв., която следва да бъде възстановена като неоснователно получена сума. Относно ИЗ № 750/2024, пациентът е хоспитализиран с оплаквания от тъпи болки ниско в корема, придружени с къркорене на червата с честа опстипация, с окончателна диагноза „Хроничен калкулозен холецистит ; Дивертикули на дебело черво. Проверяващите са приели, че се визира хронично заболяване на жлъчния мехур и че не се касае за патологични отклонения на хепатобилиарната система, а относно жлъчния мехур е диагностицирана калкулоза /камъни/, без да са онагледени броят им, положението им в мехура, както и размерите им на всеки поотделно. Във връзка с изложеното, е констатирано неизпълнение на изискванията на чл. 321, т. 5, б. „а“ във връзка с чл. 381, ал. 1, т. 3 от НРД за МД за 2023-2025 г. и стойността на ИЗ № 750/2024, при което е бил хоспитализиран пациентът по КП № 74.1, е сума в размер на 1 350 лв., която следва да бъде възстановена като неоснователно получена. Относно ИЗ № 473/2024 пациентът е хоспитализиран с оплаквания от тъпи болки в илео-цекалната област и в дясно подбедрие, придружени с парене, от 6-7 месеца, с окончателна диагноза „Хроничен калкулозен холецистит ; Дивертикули на колона; Хроничен гастрит“. Проверяващите са приели, че се визира хронично заболяване на жлъчния мехур. Според проведените изследвания не се касае за патологични отклонения на хепатобилиарната система, панкреаса и перитонеума, а патологичните промени засягат гастроинтестиналния отдел (особено отделите на дебелото черво). Въз основа на горното административният орган е изложил аргументи за дължимост на сумата в размер на 1 350 лв., доколкото е получена без основание по отношение на ИЗ № 473/2024 по КП № 74.1, поради неспазване на изискванията на чл. 321, т. 5, б. „а“, във връзка с чл. 381, ал. 1, т. 3 от НРД за МД за 2023-2025 г. По делото е назначена съдебно – медицинска експертиза, по която заключението е изготвено от вещо лице - специалист „хирург“, което намира, че по отношение и на тримата пациенти са изпълнени условията за завършеност на КП № 74. 1. Въпреки възраженията на процесуалния представител на ответника, че заключението следва да бъде изготвено от вещо лице със специалност по “гастроентерология“, съдът кредитира изцяло заключението по назначената съдебно - медицинска експертиза, като обосновано, аргументирано и изготвено от професионалист в съответната област. С обжалваното решение съдът намира за основателно оспорването против административния акт, като обосновава извод за неговата незаконосъобразност поради противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. След преценка на медицинската документация и въз основа заключението на приетата съдебно-медицинска експертиза, първоинстанционният съд приема за установено, че са спазени медицинските стандарти и алгоритъмът на КП № 74.1., както и изискванията за завършеност на клиничната пътека. Формиран е извод, че не са налице суми, получени без правно основание, които да подлежат на възстановяване. По изложените съображения, писмената покана е отменена. Решението е валидно, допустимо, но неправилно. Формираният извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт не произтича от извършена преценка на събраните по делото доказателства и е необоснован. Първоинстанционният съд не е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Изводите на първоинстанционния съд се основават единствено на заключението по назначената съдебно-медицинска експертиза, което е изготвено от вещо лице със специалност „хирургия“. Необосновано са отхвърлени възраженията на ответника, че изясняването спорните по делото въпроси относно индикации за хоспитализация, включващи задължително обективни критерии за заболяването, диагностично доказани и аргументиращи необходимостта от хоспитализация по КП № 74.1. „Диагностика и лечение на заболявания на хепатобилиарната система, панкреаса и перитонеума за лица над 18 годишна възраст“, касае материя, по която заключението следва да бъде изготвено от вещо лице със специалност „гастроентерология“. Видно от приложената по делото кореспонденция относно определяне на вещо лице, проф. З. Каменов, дмн – Главен координатор на ЕС по Вътрешни болести, указва, че след като в случая се касае за гастроентерологичен казус, съдът следва да се обърне към експерти от тесните специалности, а не към специалист по вътрешни болести. В представен отвод на проф. д-р М. Боянов – специалист в областта на ендокринологията, се сочи, че в конкретния случай, предвид характера на КП № 74.1, компетентно заключение следва да бъде дадено от специалист в областта на гастроентерологията или коремен хирург. Съдът се е позовал на заключението по назначената съдебно-медицинска експертиза, но в нарушение на процесуалното правило по чл. 202Чл. 202. ⚖️ Практика (3) Съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. Разногласие между вещи лица от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложимо в съдебно-административния процес по силата на чл. 144Чл. 144. ⚖️ Практика (22) (Доп. - ДВ, бр. 42 от 2018 г., изм. - ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 01.09.2018 г.) За неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс. Преюдициални запитвания по наказателноправни въпроси от АПК, го е възприел в цялост при липса на обсъждане с другите доказателства по делото. Вещото лице въпреки, че е ползвало първичните медицински документи, представени от административния орган, не е конкретизирало какво е установило по всяка от историите на заболяванията по съответната КП № 74.1, и не е обосновало извода си относно спазване на индикациите за хоспитализация и диагностично-лечебния алгоритъм, поставяне на окончателна диагноза и критериите за дехоспитализация по съответната КП, както изпълнение на условията за завършеност на КП. Установяването на тези данни е от съществено значение за правилното изясняване на спора от фактическа страна и обуславящо преценката за законосъобразност на издадената писмена покана. Приключвайки съдебното дирене преди изясняване на фактическата страна на спора, първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводственото правило на чл. 149, ал. 2Чл. 149. ⚖️ Практика (23) (1) След събиране на доказателствата съдът отново приканва страните към спогодба. Ако спогодба не се постигне, съдът дава ход на устните състезания. (2) Когато делото е разяснено, съдът обявява устните състезания за приключени и посочва деня, в който ще обяви решението. (3) При фактическа и правна сложност на делото по искане на някоя от страните съдът може да определи подходящ срок за представяне на писмени защити. Писмените защити се представят с преписи според броя на страните. Протокол от заседанието ГПК във връзка с чл. 144Чл. 144. ⚖️ Практика (22) (Доп. - ДВ, бр. 42 от 2018 г., изм. - ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 01.09.2018 г.) За неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс. Преюдициални запитвания по наказателноправни въпроси АПК, довело до необоснованост на постановения съдебен акт. Съгласно въведената императивна разпоредба на чл. 220Чл. 220. ⚖️ Практика (35) Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Решение по касационното оспорване АПК относно забрана за фактически установявания, касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон спрямо фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. В този смисъл неизяснеността на спора от фактическа страна преклудира възможността за извършване на касационна проверка в дължимия обем. Допуснатите нарушения представляват касационни основания по чл. 209, т. 3Чл. 209. ⚖️ Практика (27) Касационна жалба или касационен протест се подава, когато решението е: 1. нищожно; 2. недопустимо; 3. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Право на касационно оспорване, предл. 2 и 3 АПК за отмяна на обжалваното решение по реда на чл. 221, ал. 2Чл. 221. ⚖️ Практика (114) (1) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Върховният административен съд оставя в сила решението или го отменя в оспорваната му част, ако е неправилно. Когато Върховният административен съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. (3) Когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган. (4) Когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато административният орган отмени подзаконовия административен акт, Върховният административен съд обезсилва постановеното съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. Когато прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на някоя от страните, съдът постановява решение по съществото на касационното оспорване. (6) (Предишна ал. 5- ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато решението е нищожно, Върховният административен съд обявява нищожността му изцяло и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато пред Върховния административен съд е сключено споразумение, съдът го потвърждава с определение, с което обезсилва съдебното решение и прекратява делото. Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на решението, предл. 2 АПК. Налице са предпоставките на чл. 222, ал. 2, т. 1Чл. 222. ⚖️ Практика (40) (1 ) Когато отмени решението, Върховният административен съд решава делото по същество. (2) Върховният административен съд връща делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, когато: 1. установи съществено нарушение на съдопроизводствените правила; 2. трябва да се установят факти, за които събирането на писмени доказателства не е достатъчно. Окончателност на касационното решение АПК след отмяна на съдебното решение делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, с указания за изясняване на фактите и обстоятелствата досежно спазване на индикациите за хоспитализация и диагностично-лечебния алгоритъм, поставяне на окончателна диагноза и критериите за дехоспитализация по КП № 74.1, както и изпълнение на условията за завършеност на КП № 74.1, по отношение на ИЗ № 364/2024 г., ИЗ № 750/2024 г. и ИЗ № 473/2024 г., като се назначи съдебно-медицинска експертиза, която да бъде изготвена от вещо лице експерт със специалност „гастроентерология“. С оглед разпоредбата на чл. 226, ал. 3Чл. 226. ⚖️ Практика (16) (1) Първоинстанционният съд разглежда делото по общия ред, като производството започва от първото незаконосъобразно процесуално действие, послужило като основание за връщане на делото. (2 ) При новото разглеждане на делото се допускат само писмени доказателства, които не са могли да бъдат известни на страната, както и доказателства за новооткрити или новонастъпили обстоятелства след първоначалното разглеждане на делото от първоинстанционния съд. (3) Съдът се произнася и по разноските за водене на делото във Върховния административен съд. Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на новото решение АПК, по направените от страните искания за присъждане на сторените по делото разноски, следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2Чл. 221. ⚖️ Практика (114) (1) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Върховният административен съд оставя в сила решението или го отменя в оспорваната му част, ако е неправилно. Когато Върховният административен съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. (3) Когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган. (4) Когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато административният орган отмени подзаконовия административен акт, Върховният административен съд обезсилва постановеното съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. Когато прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на някоя от страните, съдът постановява решение по съществото на касационното оспорване. (6) (Предишна ал. 5- ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато решението е нищожно, Върховният административен съд обявява нищожността му изцяло и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато пред Върховния административен съд е сключено споразумение, съдът го потвърждава с определение, с което обезсилва съдебното решение и прекратява делото. Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на решението, изр. първо, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1Чл. 222. ⚖️ Практика (40) (1 ) Когато отмени решението, Върховният административен съд решава делото по същество. (2) Върховният административен съд връща делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, когато: 1. установи съществено нарушение на съдопроизводствените правила; 2. трябва да се установят факти, за които събирането на писмени доказателства не е достатъчно. Окончателност на касационното решение АПК, Върховният административен съд, тричленен състав шесто отделение,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 8632 от 12.03.2025 г., постановено по адм. дело № 5411/2024 г. на Административен съд София-град. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав, при спазване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение. Решението е окончателно.
Източник: Оригинален Документ (Ключова дума: мбал)
