Административни дела

  • Според вида на нарушението: Работа с документи
  • Номер на дело: 51
  • Година нa делото: 2025
  • Издател на акта: НЗОК/РЗОК
  • Приложно поле: Лекарства/изделия
  • Според вида на акта: Сключване/изменение/прекратяване
  • Първоначалният акт е: Отменен
  • Приложим закон: ЗЗ
  • Основания за оспорване: Липса на компетентност
⚖️ РЕЗЮМЕ НА ДЕЛОТО (АДМИНИСТРАТИВНО)
  • Страни: МБАЛ „Рахила Ангелова“ АД срещу П. С. Т.
  • Предмет на спора: Решение № 296/19.02.2025 г. по адм. дело № 384/2024 г. на Административен съд – Перник (по искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от незаконосъобразно бездействие)

  • Ключови моменти: Касаторът твърди нарушение на материалния закон и липса на вреда. ВАС констатира, че е налице незаконосъобразно бездействие на ТЕЛК при МБАЛ, довело до реални имуществени вреди (пропуснати ползи от неполучена финансова подкрепа по ЗХУ/ЗИХУ) и неимуществени вреди (стрес и притеснения). Налице са всички кумулативни предпоставки по ЗОДОВ, включително пряка причинно-следствена връзка. Размерите на обезщетенията са правилно изчислени.
  • Решение: ОСТАВЯ В СИЛА първоинстанционното решение. ОСЪЖДА МБАЛ „Рахила Ангелова“ АД да заплати на П. С. Т. сумата от 300 лв. за разноски в касационното производство.

РЕШЕНИЕ № 51 София , 06.01.2026 г.


Производството е по реда на чл. 208Чл. 208. ⚖️ Практика (7) На касационно оспорване изцяло или в отделни негови части подлежи първоинстанционното съдебно решение. Касационни основания и сл. от АПК. Образувано е по жалба на МБАЛ „Рахила Ангелова“ АД, гр. Перник, чрез юрк. Петрова, срещу Решение № 296/19.02.2025 г. по адм. дело № 384/2024 г., по описа на Административен съд – Перник. Твърди се, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на материално правните норми. Счита, че не е налице причинена вреда. Моли за отмяна на решението. Ответникът - П. С. Т., чрез адв. Стоицева, в представен писмен отговор на касационната жалба, счита същата за неоснователна и моли тя да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Трето отделение, в настоящия съдебен състав намира касационната жалба за допустима – подадена срещу подлежащо на обжалване първоинстанционно съдебно решение по административен спор, от страна по делото, за която то е неблагоприятно. Подадена е в срока по чл. 211, ал. 1Чл. 211. ⚖️ Практика (429) (1) Жалбата се подава до Върховния административен съд чрез съда, който е постановил решението, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено. (2) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава протест до Върховния административен съд чрез съда, постановил решението, в едномесечен срок от деня, в който то е постановено. (3) Лицата по чл. 210, ал. 2 могат да обжалват решението до момента на влизането му в сила за страните по делото. Форма и съдържание на жалбата и протеста АПК, и разгледана по същество е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искове на П. С. Т., с правно основание чл.1, ал. 1 от ЗОДОВ, срещу МБАЛ „Рахила Ангелова“ АД: 1. за присъждане на сумата от 2520 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от неполучена финансова подкрепа по чл.70, т.2Чл. 70. Право на месечна финансова подкрепа по чл. 69, т. 1 имат хората с трайни увреждания над 18-годишна възраст, както следва: 1. от 50 до 70,99 на сто степен на увреждане - в размер 7 на сто от линията на бедност; 2. от 71 до 90 на сто степен на увреждане - в размер 15 на сто от линията на бедност; 3. над 90 на сто степен на увреждане - в размер 25 на сто от линията на бедност; 4. над 90 на сто степен на увреждане с определена чужда помощ, които получават пенсия за инвалидност поради общо заболяване или поради трудова злополука или професионална болест - в размер 30 на сто от линията на бедност; 5. (доп. - ДВ, бр. 8 от 2023 г.) над 90 на сто степен на увреждане с определена чужда помощ, които получават социална пенсия за инвалидност или пенсия за военна инвалидност, или пенсия за гражданска инвалидност, или наследствена пенсия - в размер 57 на сто от линията на бедност. от ЗХУ за периода от 13.09.2016 г. до 21.07.2022 г., ведно със законната лихва за забава от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и 2. за сумата от 1500лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени ѝ в периода от 13.09.2016 г. до 21.07.2022 г., изразяващи се в притеснения, очакване, душевни страдания и нестабилност, ведно със законната лихва за забава от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. С оспореното пред настоящата инстанция решение МБАЛ „Рахила Ангелова“ АД е осъдена да заплати на П. Т. исканите обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени вреди за претендирания период в пълен размер. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд въз основа на събраните по делото доказателства е приел, че право на месечна финансова подкрепа по чл.69, т.1Чл. 69. Финансовата подкрепа за хората с увреждания се състои от два компонента: 1. месечна финансова подкрепа съобразно степента на увреждането; 2. целеви помощи съобразно вида на увреждането. ЗХУ имат хората с трайни увреждания над 18-годишна възраст, като размерът ѝ се определя от степента на увреждането и е възможно единствено и само след издаването на ЕР на ТЕЛК, с което лицето е освидетелствано за първи път и независимо от началната дата на инвалидизиране. Приел е също, че с ЕР на ТЕЛК на Т. е определена трайно намалена работоспособност 76 %. Посочено е, че ако лекарската комисия е спазила срока за произнасяне, Т., като лице с трайни увреждания, навършило 18-годишна възраст, би имала възможност още на 13.09.2016 г. да кандидатства за отпускане на месечна финансова подкрепа по чл.70, т.2Чл. 70. Право на месечна финансова подкрепа по чл. 69, т. 1 имат хората с трайни увреждания над 18-годишна възраст, както следва: 1. от 50 до 70,99 на сто степен на увреждане - в размер 7 на сто от линията на бедност; 2. от 71 до 90 на сто степен на увреждане - в размер 15 на сто от линията на бедност; 3. над 90 на сто степен на увреждане - в размер 25 на сто от линията на бедност; 4. над 90 на сто степен на увреждане с определена чужда помощ, които получават пенсия за инвалидност поради общо заболяване или поради трудова злополука или професионална болест - в размер 30 на сто от линията на бедност; 5. (доп. - ДВ, бр. 8 от 2023 г.) над 90 на сто степен на увреждане с определена чужда помощ, които получават социална пенсия за инвалидност или пенсия за военна инвалидност, или пенсия за гражданска инвалидност, или наследствена пенсия - в размер 57 на сто от линията на бедност. от ЗХУ. Първоинстанционният съд е приел, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки, за да се ангажира отговорността на МБАЛ „Рахила Ангелова“ АД за присъждане на обезщетение за причинени на Т. имуществени вреди под формата на пропуснати ползи от незаконосъобразно бездействие, както по основание, така и по размер. По отношение на претендираните неимуществени вреди, съдът, предвид приетите свидетелски показания е посочил, че са налице и останалите кумулативни предпоставки на отговорността по чл.1 от ЗОДОВ във връзка с претендираните от П. Т. неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразното бездействие на ТЕЛК при МБАЛ „Рахила Ангелова“ АД, гр. Перник, изразяващи се в силен стрес, притеснения и безпокойство, причинило влошаване на психичното ѝ здраве. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Основателността на иска е обусловена от кумулативното наличие на няколко предпоставки, а именно незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред и/или незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; актът, действието или бездействието, да са извършени при или по повод осъществяване на административна дейност; от същите реално да е настъпила вреда и да е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между настъпилата вреда и незаконосъобразния акт/действие/бездействие. След подробно изследване на относимите към производството факти и обстоятелства, първоинстанционният съд е формулирал обоснован и законосъобразен извод за допустимост и основателност на предявените пред него искове за обезщетяване на настъпили в резултат на незаконосъобразно бездействие от страна на МБАЛ „Рахила Ангелова“ АД към П. Т. имуществени и неимуществени вреди. Настоящият съдебен състав напълно споделя изводите на съда за действително настъпилите вреди в резултат на бездействие от страна на дружеството, както и за размера на присъденото обезщетение със следните коригиращи мотиви по отношение на присъденото обезщетение за периода от 13.09.2016 г. до 31.12.2018 г. Действително, в резултат на незаконосъобразното бездействие на МБАЛ „Рахила Ангелова“ АД за лицето безспорно са настъпили имуществени вреди, които по силата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ подлежат на компенсиране. При наличието на всички предвидени от законодателя предпоставки, в случая, а именно: незаконосъобразно бездействие, настъпила за ищеца вреда и пряка и непосредствена връзка между това бездействие и вредата, за целият период на търпените вреди /13.09.2016 г. – 21.07.2022 г./, съдът е определил размера по Закона за хората с увреждания /ЗХУ/, като е следвало за периода от 13.09.2016 г. до 31.12.2018 г. да го определи по Закона за интеграция на хората с увреждания /ЗИХУ/ отм., действал до влизане в сила на новия закон, а именно до 31.12.2018 г. Във връзка с посочената ЕР на ТЕЛК на ищцата е определена трайно намалена работоспособност 76 %, а съгласно чл.70, т.2Чл. 70. Право на месечна финансова подкрепа по чл. 69, т. 1 имат хората с трайни увреждания над 18-годишна възраст, както следва: 1. от 50 до 70,99 на сто степен на увреждане - в размер 7 на сто от линията на бедност; 2. от 71 до 90 на сто степен на увреждане - в размер 15 на сто от линията на бедност; 3. над 90 на сто степен на увреждане - в размер 25 на сто от линията на бедност; 4. над 90 на сто степен на увреждане с определена чужда помощ, които получават пенсия за инвалидност поради общо заболяване или поради трудова злополука или професионална болест - в размер 30 на сто от линията на бедност; 5. (доп. - ДВ, бр. 8 от 2023 г.) над 90 на сто степен на увреждане с определена чужда помощ, които получават социална пенсия за инвалидност или пенсия за военна инвалидност, или пенсия за гражданска инвалидност, или наследствена пенсия - в размер 57 на сто от линията на бедност. от ЗХУ, за увреждане от 71 до 90 на сто месечната финансова подкрепа е в размер на 15 на сто от линията на бедност. Както правилно е посочено в първоинстанционното решение, за периода след 01.01.2029г., линията на бедност се определя на основание чл.1, ал.3 от Методиката за определяне на линията на бедност за страната, приета с Постановление № 241 на Министерския съвет от 2019 г. /ДВ, бр. 76 от 2019 г./ По чл. 42ж, ал. 1 от ЗИХУ/отм./, за периода от 13.09.2016 г. до 31.12.2018 г., лицата с трайни увреждания над 18-годишна възраст със 71 и над 71 на сто намалена работоспособност, какъвто е настоящият случай, имат право на месечна добавка по чл. 42, ал. 2, т. 7 – а именно за диетично хранене и лекарствени продукти. Алинея 2 от същата разпоредбата гласи, че месечната добавка за диетично хранене и лекарствени продукти е в размер 15 на сто от гарантирания минимален доход. Тъй като и по двете цитирани разпоредби от двата закона изчисленият размер е един и същ, първоинстанционният съд правилно е определил размера на претендираните имуществени вреди, като правилно ги е намалил в съответствие с размера, посочен в исковата молба. По отношение на неимуществените вреди, първоинстанционният съд е формулирал напълно ясни мотиви за наличието на връзка между незаконосъобразното бездействие и търпените от Т. притеснения, душевни страдания и нестабилност. При определяне на размера на обезщетението, първоинстанционният съд се е съобразил с въведения от законодателят в чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. от ЗЗД принцип на справедливост, като са взети предвид интензитета на негативните усещания, които ищцата е търпяла и продължителния период от време, през което е била под тяхното въздействие и правилно го е уважил в пълен размер – 1 500 лв. Претенцията за присъждане на направените в хода на настоящото производство разноски от страна на ответната по жалбата страна следва да се приеме за основателна. Представени са доказателства за направен от Т. разход в размер на 300 лв. за ангажиране на адвокат, който да й окаже правна помощ и съдействие в хода на настоящото производство. Липсва възражение относно размера на това възнаграждение, поради което и следва да бъде присъдено изцяло. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2Чл. 221. ⚖️ Практика (114) (1) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Върховният административен съд оставя в сила решението или го отменя в оспорваната му част, ако е неправилно. Когато Върховният административен съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. (3) Когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган. (4) Когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато административният орган отмени подзаконовия административен акт, Върховният административен съд обезсилва постановеното съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. Когато прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на някоя от страните, съдът постановява решение по съществото на касационното оспорване. (6) (Предишна ал. 5- ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато решението е нищожно, Върховният административен съд обявява нищожността му изцяло и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато пред Върховния административен съд е сключено споразумение, съдът го потвърждава с определение, с което обезсилва съдебното решение и прекратява делото. Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на решението, предл. първо от АПК Върховният административен съд, Трето отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 296 от 19.02.2025 г., постановено по адм. дело № 384/2024 г. по описа на Административен съд – Перник. ОСЪЖДА МБАЛ „Рахила Ангелова“ АД, гр. Перник да заплати на П. С. Т., [ЕГН] от гр. София сумата от 300 лв. /триста/ лева разноски в касационното производство. Решението е окончателно.


Източник: Оригинален Документ (Ключова дума: мбал)