Решение № 9852 по адм. д. № 4868/2025 г. на ВАС

РЕШЕНИЕ № 9852 София , 15.10.2025 г.

Производството е по реда на чл. 187, във вр. с чл. 194б, ал. 5 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по жалба на В. Ч. С. - прокурор в Апелативна прокуратура - Варна срещу решение на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ПК на ВСС) по т. 1.1 от Протокол № 12 от дистанционно заседание чрез видеоконферентна връзка на Прокурорска колегия на Висшия съдебен съвет от 02.04.2025 г. за избор на административен ръководител – апелативен прокурор на Апелативна прокуратура-Варна. С него, В. Ч. С. е получил 0 гласа “за” и 8 гласа “против” и на основание чл. 194б, ал. 4 от ЗСВ, ПК на ВСС не го е назначила на длъжността „административен ръководител – апелативен прокурор“ на Апелативна прокуратура Варна. В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно поради приемането му при съществени нарушения на административнопроцесуалните правила на чл. 34, ал. 3 и чл.171, ал. 1 от ЗСВ и на чл. 46, ал. 1 и 2, изр. второ от Наредба № 1 от 09.02.2017 г. за конкурсите за магистрати и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власти, както и поради противоречие с материалноправните разпоредби на чл. 169, ал. 1, изр. 2 и чл. 1946, ал. 1, т. 2 от ЗСВ. Заявява, че кандидатурата му отговаря на| кумулативните изисквания на чл. 169 от ЗСВ, Решението на Прокурорската колегия на ВСС да не бъда назначен било незаконосъобразно и поради липса на мотиви. Моли за отмяна на решението. В съдебно заседание чрез пълномощник адвокат Ц. Попова, преупълномощена от адвокат В. Терзиева, пълномощник на жалбоподателя поддържа жалбата. Представя писмени бележки. Моли да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 във връзка с ал. 1 от Закона за адвокатурата. Ответникът - Прокурорската колегия на ВСС, чрез процесуален представител юрисконсулт Й. Антова, изразява становище, че жалба е процесуално недопустима на основание чл. 159, т. 1Чл. 159. ⚖️ Практика (22) Жалбата или протестът се оставя без разглеждане, а ако е образувано съдебно производство, то се прекратява, когато: 1. актът не подлежи на оспорване; 2. оспорващият е неправосубектен; 3. оспореният административен акт е оттеглен; 4. оспорващият няма правен интерес от оспорването; 5. оспорването е просрочено; 6. по оспорването има влязло в сила съдебно решение; 7. има образувано дело пред същия съд, между същите страни, на същото основание; 8. оспорването бъде оттеглено или бъде извършен отказ от него. Обжалване на акта по допустимостта на жалбата и протеста от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), тъй като била подадена срещу волеизявление, което не притежава белезите на годен за обжалване административен акт и съответно не подлежи на съдебен контрол. Същото не било от кръга на актовете подлежащи на съдебен контрол според изчерпателно изброените в ЗСВ. В условията на евентуалност, счита същата за неоснователна и недоказана. Твърди, че липсват отменителните основания по чл. 146Чл. 146. ⚖️ Практика (382) (2) Съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. (3) Нищожност може да се обяви и след изтичане на срока по чл. 149, ал. 1 - 3. (4) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) (5) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) Съдебен контрол и оперативна самостоятелност от Административнопроцесуалния кодекс. Оспореният административен акт бил издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Аргументира своето становище с липсата на нарушения при постановяване на решението и процедурата преди постановяването му в пределите на предоставената оперативна самостоятелност на административния орган. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отхвърли жалбата като недопустима, а в условията на евентуалност и като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. По делото е установено следното от фактическа страна: С решение на Прокурорската колегия на ВСС по т.1 от протокол № 20/14.06.2023 г., е открила, на основание чл.167 ал.2 във вр. с чл. 194а, ал. 1 от Закона за съдебната власт, процедура за избор на административен ръководител – апелативен прокурор на Апелативна прокуратура-Варна, поради изтичащ мандат. (л.319-320) Решението е обнародвано в „Държавен вестник“, 53/20.06.2023 г. и е публикувано на официалната страница на ВСС в интернет. В установения от чл. 47, ал. 1 от Наредба № 1/2017 г. едномесечен срок, жалбоподателят В. С. е подал писмено заявление с приложени към него документи, в съответствие с изискванията на чл. 194а, ал. 3 от ЗСВ и чл. 47, ал. 5 от Наредба № 1/2017 г. С решения по т.6 от Протокол № 8 от заседание на 25.02.2025 г.,Прокурорската колегия на ВСС провела процедурата по извънредно атестиране на В. Ч. С., като административен ръководител - апелативен прокурор на Апелативна прокуратура-Варна (към момента на решението - прокурор в Апелативна прокуратура - Варна), като е приета комплексна оценка "много добра". (л.168) С решения по т.7 от Протокол № 8 от заседание на 11.03.2025 г., Комисията по атестирането и конкурсите към ПК на ВСС, на основание чл.194а, ал. 2 от ЗСВ, е допуснала до участие в процедура за избор за заемане на длъжността „административен ръководител- апелативен прокурор на Апелативна прокуратура-Варна, открита с решение на ПК на Висшия съдебен съвет по Протокол № 20/14.06.2025 г. В. Ч. С. - прокурор в Апелативна прокуратура - Варна. КАК към ПК на ВСС е внесла предложението за провеждане на избор в заседанието на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, насрочено за 02.04.2025 г. (л.132-133) С решение по т. 6 от Протокол № 9 от дистанционното заседание чрез видеоконферентна връзка на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 12.03.2025 г., колегията е определила датата 02.04.2025 г. за провеждане на събеседване с допуснатия кандидат в процедурата за избор на административен ръководител апелативен прокурор на Апелативна прокуратура-Варна, за което същия е уведомен на 12.03.2025 г.. (л.139) В съответствие с чл. 194б, ал. 1, т. 3 от ЗСВ и чл. 56 и чл. 57 от Наредба № 1/2017 г., Комисията по професионална етика към ПК на ВСС е приела решения по т.1 от протокол № 8 от 24.03.2025 г., с които е приела становище относно притежаваните нравствени качества на жалбоподателя, което му е надлежно връчено на 24.03.2025 г.. (л.159-167) Видно от това становище , през последните пет години на кандидата не са налагани дисциплинарни наказания по чл. 308, ал. 1, т. 3, 4, 5 или 6 от ЗСВ с влязло в сила решение. Посочено е, че спрямо кандидата е образувано дисциплинарно производство, което е спряно. В съответствие с чл. 54 и чл. 55 от Наредба № 1/2017 г., Комисията по атестирането и конкурсите към Прокурорската колегия на ВСС е приела мотивирано становище за притежаваните професионални качества на кандидата за административен ръководител, със заключение, че са налице данни поставящи под съмнение високите професионални качества на кандидата за длъжността - административен ръководител - апелативен прокурор на Апелативна прокуратура-Варна. Становището е предоставено на Прокурорската колегия на ВСС, като с него е запознат и кандидата за участие в избора на административен ръководител на 19.03.2025 г.. (л.141-158) Установено е от приложените по делото доказателства, че кандидата е отговарял на материалноправните условия за допускане, посочени в разпоредбите на чл. 170, ал. 2 и чл. 194а, ал. 2 от ЗСВ - изискването за стаж съгласно чл. 164, ал. 2 от ЗСВ, и изискванията по чл. 169, ал. 1 от ЗСВ - необходимите професионални и нравствени качества и положителна комплексна оценка "много добра" от последното периодично атестиране, както и липса на налагано през последните 5 години дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 3, 4, 5 или 6 с влязло в сила решение. По отношение на жалбоподателя е изпълнено и изискването на чл. 169, ал. 1, изр. първо от ЗСВ да бъде магистрат от същото или от по-високо ниво на орган на съдебната власт. Към административната преписка са приложени и въпроси към кандидата, отправени от Българския институт за правни инициативи (БИПИ), както и техните отговори, заведени в деловодството на ВСС. С решения по т. 1 и т.1.1 от Протокол № № 12 от дистанционно заседание чрез видеоконферентна връзка 02.04.2025 г., Прокурорската колегия на ВСС провела процедурата за избора чрез събеседване (съгласно чл. 194б, ал. 1 от ЗСВ и чл. 58 и сл. от Наредба № 1/2017 г.). На това заседание, на членовете на ПК на ВСС е предоставена наличната по административната преписка информация за професионалния път на кандидата и оценките от последното му периодично атестиране, придобиването на статут на несменяемост, становища относно нравствените му качества, както и постъпилите въпроси от Българския институт за правни инициативи и отговорите по тях - всички, публикувани на официалната страница на ВСС в интернет. С оглед извършване от Прокурорската колегия на ВСС на преценка относно управленската компетентност на кандидата за административен ръководител, по време на събеседването с него същия е представил и защитил концепция за работата си като административен ръководител апелативен прокурор на Апелативна прокуратура - Варна, след което е протекло и самото събеседване по същество, чрез поставянето на въпроси към кандидата от страна на членове на колегията и изслушването на отговорите му. След проведеното събеседване с кандидата, в съответствие с чл. 60 от Наредба № 1/2017 г., членове на Прокурорската колегия на ВСС са изразили становищата си по представянето на кандидата, след което кандидатурата му е била подложена на гласуване чрез електронната система за гласуване. Видно от пълния стенографски Протокол № 12/02.04.2025 г. и публикуваната на официалната страница на ВСС в интернет разпечатка от компютъризираната система за гласуване на решенията по протокола, Прокурорската колегия на ВСС е гласувала с 0 гласа „за“ и 8 глас „против“ в подкрепа на кандидатурата на В. Ч. С.. Така Прокурорската колегия на ВСС е приела решение, с което не е назначила С. за административен ръководител - апелативен прокурор на Апелативна прокуратура-Варна, поради липса на изискуемото, съгласно чл. 171, ал. 1, във връзка с чл. 33, ал. 4 във връзка с чл. 30, ал. 5, т. 4 от ЗСВ, мнозинство от шест гласа. В срока по чл.187 от ЗСВ против това решение на ПК на ВСС е депозирана жалба от В. Ч. С.. Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи: Върховният административен съд, шесто отделение, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна, за която са налице останалите положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на съдебно оспорване. Съгласно чл.36 ал.1 от ЗСВ заинтересованите лица могат да оспорват решенията на пленума и на колегиите на Висшия съдебен съвет в 14-дневен срок от съобщаването им. Тази разпоредба се отнася и за решенията на съответната колегия на ВСС по чл.30 ал.5 т.4 от ЗСВ, а именно да определя броя, назначават и освобождават административните ръководители и техните заместници в органите на съдебната власт. В разпоредбата на чл.194б ал.5 от ЗСВ предвижда възможността за оспорване на това решение и препраща към чл.187 от ЗС уреждащ специален ред за разглеждане на това оспорване. Обстоятелството, че в разпоредбата на чл.194б ал.4 от ЗСВ е посочено решението за назначаване на кандидата за административен ръководител, не би могло да се възприеме като изключващо възможността на неуспелия кандидат да оспори това решение, дори да е единствен участник в избора. Касае се административен акт, който може да бъде оспорен от всяко лице, което има правен интерес. Такъв несъмнено е налице за адресата на акта и участникът в изборната процедура. В този смисъл липсва правна норма, която да изключва съдебен контрол върху процесното решение на ПК на ВСС. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Проверката в рамките на настоящото производство касае спазването на границите на оперативната самостоятелност и спазването на закона при избора, като следва да се има предвид, че обжалваното решение е прието въз основа на наличието на обективните изисквания за заемане на длъжността, поставени от чл. 169, ал. 1, предл. първо от ЗСВ и чл. 170, ал. 3, във вр. с чл. 164, ал. 5 от ЗСВ, и въз основа на субективната преценка по чл. 169, във вр. с чл. 162, т. 3 от ЗСВ за притежаване на необходимите професионални и нравствени качества, която преценка е в компетентността единствено на ПК на ВСС. Законодателната уредба е определила формата за провеждане на избора - събеседване, и предмета на преценката - професионалната подготовка на кандидата, управленската му компетентност и нравствените му качества. Липсва обаче регламентиране на мярката за оценка, която е предоставена на свободната воля и преценка на членовете на колегията. Като гаранция за избягване на субективизма, който така или иначе е имплицитно заложен във всяка дейност по оценяване, законодателят е предвидил тази дейност да се извършва въз основа на събеседване, проведено от колективния орган при спазване изискванията за кворум, като това бъде обективирано в решение, прието с определено в закона мнозинство. Съдебният контрол по отношение оспореното решение е контрол за спазване на установените в ЗСВ условия и ред за провеждане на избор на административен ръководител. Извън обхвата на този контрол остава оценъчната дейност, резултат от изявената свободна воля на членовете на колективния решаващ орган, както и оценъчната дейност на членовете на този орган, в качеството им и на членове на двете помощни комисии, подготвящи провеждането на избора - Комисията по атестирането и конкурсите и Комисията по професионална етика към ВСС. Неоснователни са твърденията на оспорващия за допуснати от административния орган процесуални нарушения. Всички актове на органите на ПК на ВСС във връзка с проведената процедура са връчени на жалбоподателя в предвидените в Наредба № 1/2017 г. срокове и той е могъл да вземе отношение по тях. Проведената процедура за избор на административен ръководител е протекла съгласно правилата описани в ЗСВ и Наредба № 1/2017 г., които не гарантират на кандидата отговарящ на формалните изисквания за заемане на длъжността административен ръководител, да бъде избран. Неоснователни са възраженията на прокурор В. С., че не са обсъдени по никакъв начин и повод становищата на КАК и КПЕ към ПК на ВСС относно притежаваните от него нравствени и професионални качества. Членовете на ПК на ВСС са запознати с тези становища, но преценката им за наличието на нравствените и професионални качества на магистрата не подлежи на съдебен контрол. От друга страна оценъчната дейност на административния орган, която касае професионалните и нравствени качества на кандидата, не би могла да бъде ограничена само по отношение на данните, които се съдържат в становищата на помощните органи по преписката. Поради тази причина не подлежи на съдебен контрол оценката на отделните членове на колегията, изразена чрез зададените от тях въпроси, свързани с медийни публикации досежно един от кандидатите. В изказванията им не се съдържат негативни внушения, нито пък въпросите, които са зададени са неуместни с оглед на обстоятелството, че органът е длъжен да изясни всички подробностти, касаещи професионалния път и нравствените качества на кандидата. В разпоредбата на чл. 194б, ал. 1 от ЗСВ законодателят е определил качествата, чието наличие Висшият съдебен съвет преценява и чиято оценка обуславя избора на административен ръководител. Това са професионалната подготовка, управленската компетентност и нравствените качества на кандидатите. Освен че е определил подлежащите на оценка качества законодателят е посочил и способи, чрез които тази оценка се извършва - професионалната подготовка на кандидата за административен ръководител се оценява въз основа на резултатите от извършените до момента периодични атестирания, нравствените качества се преценяват въз основа на мотивирано становище на комисията по професионална етика на сответната колегия, а управленската компетентност на кандидата се оценява от съответната колегия на Висшия съдебен съвет въз основа на изготвена от кандидата концепция за стратегическо управление на съответния орган. Така установеното от закона изискване кандидатът за административен ръководител да защити изготвена от него концепция за стратегическо управление на съответния орган на съдебната власт, от една страна, предоставя неограничена възможност на всеки кандидат да представи своето виждане за ръководството на съответния орган на съдебната власт с оглед ефективно изпълнение на стоящите пред този орган задачи, а от друга страна - това законово изискване дава възможност на съответната колегия на Висшия съдебен съвет да добие първоначална представа за управленските виждания на кандидата и на тази основа да проведе събеседване с него, като му задава допълнителни въпроси по концепцията и по настоящи или предстоящи проблеми на съответния орган на съдебната власт и така да изгради окончателна оценка за неговата управленска компетентност. В тази насока задаваните въпроси, свързани с настоящата професионална активност на оспорващия не биха могли да се квалифицират извън извършваната оценъчна дейност на колегията. Следва да се подчертае, че преценката на съответната колегия на Висшия съдебен съвет за управленската компетентност на кандидата за длъжност административен ръководител на орган на съдебната власт се основава както на изразените индивидуални мнения на членовете на колегията, базирани на изложената от кандидата концепция, така и на дадените от този кандидат отговори на поставените му въпроси при събеседването и представянето му по време на същото. Субективността на мнението на всеки един от членовете на колегията се изразява в личната му интерпретация по фактите и благодарение на тази субективност не би могло да се желае постигането на пълна или достатъчна обективност. Същественото в случая обаче, т.е. при избора на административен ръководител, е субективното усещане за доверие, което трябва да е и по отношение на професионалните качества на кандидата, и по отношение на управленския му капацитет. Като понятия от фикцията, носещи субективизъм, те не подлежат на съдебен контрол за законосъобразност. Преценката за наличието и степента на управленска компетентност на кандидата за административен ръководител на орган на съдебната власт е дискреция на съответната колегия на Висшия съдебен съвет. Депозираните изказвания и въпроси се обхващат от разпоредбата на чл.10Чл. 10. ⚖️ Практика (24) (1) Административният орган осъществява производството самостоятелно. По-горестоящ орган не може да изземе за решаване въпрос от компетентността му, освен ако това е предвидено със закон. (2) Не може да участва в производството длъжностно лице, което е заинтересовано от изхода му или има с някои от заинтересованите лица отношения, пораждащи основателни съмнения в неговото безпристрастие. В тези случаи по свой почин или по искане на някой от заинтересованите то може да бъде отведено. Бързина и процесуална икономия от АПК и по същество с изслушването при равна възможност на кандидатите да изложат концепцията си за стратегическо управление и да отговарят на задавани въпроси е спазено изискването за равнопоставеност и справедливо оценяване на кандидатите. В тази насока въпреки противното мнение на оспорващия С. спазени са и процесуалните изисквания за проведеното събеседване. В съответствие с изискването в чл.58 ал.3 от Наредба № 1/2017 на ВСС е предоставена възможност на кандидата да се изкаже свободно и необезпокоявано. Преценката за управленска компетентност на кандидата, която съответната колегия на ВСС прави в рамките на конкурсната процедура, която съчетава както писмена част, така и и устно събеседване е с предварително определена регламентация относно продължителността на представянето на всеки един кандидат. ПК на ВСС е действал в границите на своята оперативна самостоятелност - правото да назначи, т. е. да избере административен ръководител, е негово (чл. 171 от ЗСВ), кандидата отговаря на обективните законови изисквания, спазени са изискванията за провеждане на процедурата, както и за гласуване. В рамките на настоящото производство обаче не може да се извърши проверка дали решението е най-благоприятно и ефективно за държавата и обществото по смисъла на чл. 6, ал. 4Чл. 6. ⚖️ Практика (30) (1) Административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. (2) Административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. (3) Когато с административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона. (4) От две или повече законосъобразни възможности органът е длъжен при спазване на ал. 1, 2 и 3 да избере тази възможност, която е осъществима най-икономично и е най-благоприятна за държавата и обществото. (5) Административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Истинност от АПК, защото това би означавало да бъде заместен ПК на ВСС в преценката й за нравствените и професионалните качества на кандидата. Ето защо в това отношение съдът прави обоснован извод за законосъобразност на акта. В тази насока доводът на оспорващия С. за нарушения свързани с оценката на професионалните му качества - с оглед на обстоятелството, свързано с управленските му качества предвид упражняваната от него функция на апелативен прокурор на АП-Варна и постигнатите резултати от този орган на съдебна власт се явяват неоснователни. Същите са надлежно отразени в атестационните формуляри и съпътстващите справки и са били подложени на оценка от колегията, макар тя да не е предпочела кандидата, на който да възложи осъществяването на функциите административен ръководител като титуляр на поста. Възражението за неспазване на законоустановената форма при приемане на оспорения акт поради неговата немотивираност е неоснователно. Оспореното решение на ПК на ВСС е мотивирано - видно от приложеното по делото извлечение от стенографския протокол от заседанието, проведено на 02.04.2025 г, като в него е посочено правното основание за приемане на оспореното решение - чл. 194б, ал. 4 от Закона за съдебната власт. Оспореният акт е мотивиран и от фактическа страна - съгласно фикцията, съдържаща се в разпоредбата на чл. 34, ал. 3, изр. трето от ЗСВ, за мотиви на решението, с което не се приема направеното предложение, се смятат отрицателните изказвания на членовете на Висшия съдебен съвет срещу него. Мотивите на ПК на ВСС са и поставените въпроси и отговори на кандидата, така и в изказванията на членове на колегиалния орган, което обуславя крайния извод, че оспореното решение е постановено при спазване на нормативните изисквания. В своята същност твърденията на прокурор В. С. изразява неудовлетвореност от извършената преценка и най - вече несъгласие с тази преценка. Същата обаче не подлежи на съдебен контрол. Тя е оценъчна, а не административна дейност и резултатът от извършването й е елемент от фактическия състав на избора на административни ръководители по реда на чл. 194б от Закона за съдебната власт. Действайки при събеседването в условията на оперативна самостоятелност, ПК на ВСС прави преценка на кандидата, която не може да бъде контролирана от съда. Резултатът от вота на ПК на ВСС е израз на свободната преценка на нейните членове, в рамките на предоставената от закона дискреционна власт на колективния орган, а протоколираните разисквания не са предмет на съдебен контрол. Обжалваното решение е израз на свободната воля и преценка на решаващия орган, основана на субективното възприятие на всеки от членовете на органа, участвал в приемането на това решение. Това именно възприятие обуславя свободата в избора на колективния орган - да уважи или да отхвърли разглежданата кандидатура. Както бе вече подчертано, професионалните и нравствени качества на кандидатите са изразени в становищата на помощните органи на ВСС, а колегията не е задължена да ги рецепира, а тя е единствената, на която принадлежи крайната преценка, която е мотивирана в изказванията на членове на колегията и обективирана в избора, извършен с оспореното в конкретния случай решение по т.1 и т.1.1. Процедурата за избор на административен ръководител на АП - Варна, приключила с приемане на оспореното решение на Прокурорската колегия на ВСС, е протекла при спазване на правилата, установени в специалния Закон за съдебната власт и Наредба № 1 от 09.02.2017 г. за конкурсите за магистрати и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт, приета от Пленума на Висшия съдебен съвет. Същото е прието от ПК на ВСС в границите на нейната компетентност. Решението е в съответствие с целта, за която тази компетентност е предоставена на Прокурорската колегия и при вземането на оспореното решение кадровият орган е спазил и правилата на чл. 6, ал. 1Чл. 6. ⚖️ Практика (30) (1) Административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. (2) Административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. (3) Когато с административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона. (4) От две или повече законосъобразни възможности органът е длъжен при спазване на ал. 1, 2 и 3 да избере тази възможност, която е осъществима най-икономично и е най-благоприятна за държавата и обществото. (5) Административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Истинност, 2 и 5 от АПК. Предвид изложеното, съдът счита, че оспореното решение е законосъобразно, а жалбата е неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена. При този изход на делото и с оглед направеното искане, на ответната страна се дължат разноски в размер на 200 лева, на основание чл. 78, ал. 8Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК, вр. с чл. 37Чл. 37. ⚖️ Практика (369) За вземанията си, произтичащи от неизплатени възнаграждения и разноски, адвокатът може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от техния размер." 2. В чл. 62, ал. 6 думите "глава петдесет и втора" се заменят с "глава петдесет и пета "Вписване на юридически лица". 3. В чл. 143 ал. 2 се изменя така: "(2) В случай че дължимите разноски не бъдат внесени от наказания адвокат в едномесечен срок от влизане в сила на решението, принудителното изпълнение на решението в частта за разноските се допуска по искане на адвокатския съвет или на дисциплинарния съд по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс. Адвокатът се вписва в списъка на неизправните към касата на колегията." 4. Член 145 се изменя така: " ЗПП и чл. 24Чл. 24. ⚖️ Практика (30) На основанията по чл. 22, ал. 1 може да бъдат отстранени прокурорът и съдебният секретар. Съдебни поръчки, изр.първо от Наредбата за заплащане на правната помощ (изм.ДВ, бр.53/2025 г.). Воден от горното, Върховният административен съд, шесто отделение

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. Ч. С. – апелативен прокурор в Апелативна прокуратура Варна срещу решение на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет по т. 1, т.1.1 от Протокол № 12 от 02.04.2025 г., с което В. Ч. С. на основание чл. 194б, ал. 4 от ЗСВ, ПК на ВСС не е назначен на длъжността „административен ръководител – апелативен прокурор“ на Апелативна прокуратура Варна. ОСЪЖДА В. Ч. С. да заплати в полза на Висшия съдебен съвет разноски по делото в размер на 200 (двеста) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО е окончателно.