Решение № 8111 по адм. д. № 3953/2025 г. на ВАС

РЕШЕНИЕ № 8111 София , 23.07.2025 г.

Производството е по реда на чл. 208Чл. 208. ⚖️ Практика (7) На касационно оспорване изцяло или в отделни негови части подлежи първоинстанционното съдебно решение. Касационни основания и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на молетното дете М. Ц. В., действащо съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 4Чл. 28. (1) Дееспособните физически лица извършват съдопроизводствените действия лично. (2) Непълнолетните и ограничено запретените извършват съдопроизводствените действия лично, но със съгласието на родителите или попечителите си. (3) Непълнолетните могат да водят делата си лично за спорове по трудови правоотношения или за спорове, произтичащи от сделки по чл. 4, ал. 2 от Закона за лицата и семейството, както и в други случаи, определени със закон. (4) Малолетните и поставените под пълно запрещение се представляват от законните си представители - родители или настойници. Особено процесуално представителство от ГПК, чрез законен представител В. Л. Д., представлявана по пълномощие от адвокат К. Михайлова от САК, против Решение №491/06.01.2025 г., постановено по адм. дело №6031/2024 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата й против Заповед № РД-Е-113-01-1027 от 22.05.2024 г., издадена от временно изп. длъжността управител на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3Чл. 209. ⚖️ Практика (27) Касационна жалба или касационен протест се подава, когато решението е: 1. нищожно; 2. недопустимо; 3. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Право на касационно оспорване от АПК. Претендира се отмяна на съдебния акт и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – управителят на НЗОК, чрез главен юрисконсулт Е. Местан, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и иска решението да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд – състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1Чл. 211. ⚖️ Практика (429) (1) Жалбата се подава до Върховния административен съд чрез съда, който е постановил решението, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено. (2) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава протест до Върховния административен съд чрез съда, постановил решението, в едномесечен срок от деня, в който то е постановено. (3) Лицата по чл. 210, ал. 2 могат да обжалват решението до момента на влизането му в сила за страните по делото. Форма и съдържание на жалбата и протеста АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1Чл. 210. ⚖️ Практика (1317) (1) Право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. (2) Лицата, спрямо които решението има сила, имат право да го обжалват, когато то е неблагоприятно за тях, макар и да не са участвали в делото. (3) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава касационен протест. Срок за касационно оспорване АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, на основанията, посочени в нея, и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2Чл. 218. ⚖️ Практика (27) (1) Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението. (2 ) За валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Доказателства от АПК, касационната жалба е основателна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220Чл. 220. ⚖️ Практика (35) Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Решение по касационното оспорване АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Заповед №РД-Е-113-01-1027/22.05.2024 г., издадена от временно изпълняващия длъжността (вр.и.д.) управител на НЗОК, с която е отказано одобряването на заплащането на заявената от М. В. медицинска услуга по подадено от законния й представител и нейна майка Заявление с вх.№Е113-01-547/20.03.2024 г., а именно: операция [заличен текст] в „Шьон Клиник“, гр. Мюнхен, Германия, на детето М. Ц. В., с диагноза [заличен текст], транспорт и престой на детето и един негов придружител, както и преводачески услуги при необходимост. Управителят на НЗОК е мотивирал отказа си с доводи, че заявената медицинска услуга попада в обхвата на задължителното здравно осигуряване по клинична пътека (КП ) [номер] [заличен текст] и лечението може да бъде извършено в Клиниката по неврохирургия към УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ЕАД, гр. София и в Клиниката по неврохирургия към УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД, гр. Варна. По делото е допуснато извършването на съдебно-медицинска експертиза (СМЕ), като назначеното вещо лице проф. д-р К. Минкин е изразило и своето лично убеждение, че интервенции, които могат да се извършват в България, е добре да се извършват в страната, заради постигането на по-добър ефект за пациентите. В съдебно заседание по делото проф. д-р К. Минкин е заявил, че преди изготвяне на заключението си не се е запознал с делото и експертните становища по преписката, тъй като е счел, че така ще бъде максимално безпристрастен. Административният съд е приел оспорената заповед относно отказ за одобряване заплащането на медицинска услуга за издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и при спазване на процедурата, регламентирана в Наредба № 2 от 27.03.2019 г. за медицинските и други услуги по чл. 82, ал. 1аЧл. 82. ⚖️ Практика (297) (1) Извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на българските граждани се предоставят медицински услуги, които са свързани със: 1. медицинска помощ при спешни състояния; 1а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) интензивно лечение на здравно неосигурени лица; 2. (нова - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) профилактични прегледи и изследвания и акушерската помощ за всички здравно неосигурени жени, независимо от начина на родоразрешение, по обхват и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването; 3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) стационарна психиатрична помощ; 3а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение на здравно неосигурени лица с психични заболявания; 3б. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) лечение със субституиращи и поддържащи програми с метадон и дневни психорехабилитационни програми; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) осигуряване на кръв и кръвни продукти; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) трансплантация на органи, тъкани и клетки; 6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) задължително лечение и/или задължителна изолация; 6а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) осигуряване на медицински дейности при пациенти с инфекциозни заболявания по списък, определен с наредба на министъра на здравеопазването, включително за предотвратяване на епидемиологичен риск; 6б. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение на здравно неосигурени лица с кожно-венерически заболявания; 6в. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) осигуряване на медицински дейности при пациенти с неспецифични белодробни заболявания по списък, определен с наредба на министъра на здравеопазването; 7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) експертизи за вид и степен на увреждане и трайна неработоспособност; 8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) заплащане на лечение за заболявания при условия и по ред, определени от министъра на здравеопазването; 9. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01... и 3 от Закона за здравето и за реда и условията за тяхното одобряване, ползване и заплащане (Наредба № 2), във връзка с чл. 80е, ал. 4Чл. 80е. ⚖️ Практика (1) (Нов - ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 03.01.2014 г.) (1) При упражняване правото си на трансгранично здравно обслужване задължително здравноосигурените лица заплащат на лечебното заведение в държавата членка по местолечение стойността на предоставеното им здравно обслужване. (2) Лицата по ал. 1 имат право да им бъдат възстановени разходите за предоставеното им здравно обслужване в държавата членка по местолечение до размера на разходите, които НЗОК или Министерството на здравеопазването заплащат за съответното здравно обслужване в Република България, но не повече от действително направените разходи. (3) Правото за възстановяване на разходите по ал. 2 не се отнася за здравно обслужване, предоставено на задължително здравноосигурени лица в Република България от лечебни заведения, установени на нейна територия, които не са сключили договори за оказване на медицинска помощ с НЗОК и не се финансират или субсидират със средства от бюджета на Министерството на здравеопазването. (4) Условията и редът за упражняване правото на трансгранично здравно обслужване се определят с наредба на министъра на здравеопазването. ЗЗО. Изложил е мотиви, че съдържанието на представените в административното производство експертни становища правилно е обусловило решаващия извод на органа за наличие на възможност за извършване на селективна [заличен текст] на детето по КП [номер] в България, както и поради неизчерпването на всички други адекватни възможности (недеструктивни методи) за лечение. Първоинстанционният съд е достигнал до заключение, че детето М. В. би могло да получи своевременно и съответстващо на европейските стандарти лечение в България, поради което не са налице предпоставките за издаване на разрешение (формуляр S2) за планирано лечение извън държавата по осигуряване/пребиваване. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Едно от основните задължения на държавата е да закриля здравето на гражданите (чл. 52, ал. 3 от Конституцията на Република България), разбирано като състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие. Това свое задължение държавата изпълнява чрез прилагане на принципите по чл. 2Чл. 2. ⚖️ Практика (32) Опазването на здравето на гражданите като състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие е национален приоритет и се гарантира от държавата чрез прилагане на следните принципи: 1. равнопоставеност при ползване на здравни услуги; 2. осигуряване на достъпна и качествена здравна помощ, с приоритет за деца, бременни и майки на деца до една година; 3. приоритет на промоцията на здраве и интегрираната профилактика на болестите; 4. предотвратяване и намаляване на риска за здравето на гражданите от неблагоприятното въздействие на факторите на жизнената среда; 5. особена здравна закрила на деца, бременни, майки на деца до една година и лица с физически увреждания и психически разстройства; 6. държавно участие при финансиране на дейности, насочени към опазване здравето на гражданите. от Закона за здравето, един от които е осигуряване на достъпна и качествена здравна помощ, налагаща обосновано и прецизирано (спрямо законовите разпоредби) произнасяне от страна на административния орган при разглеждане на заявленията на лицата за медицинските и други услуги по чл. 82, ал. 1аЧл. 82. ⚖️ Практика (297) (1) Извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на българските граждани се предоставят медицински услуги, които са свързани със: 1. медицинска помощ при спешни състояния; 1а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) интензивно лечение на здравно неосигурени лица; 2. (нова - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) профилактични прегледи и изследвания и акушерската помощ за всички здравно неосигурени жени, независимо от начина на родоразрешение, по обхват и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването; 3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) стационарна психиатрична помощ; 3а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение на здравно неосигурени лица с психични заболявания; 3б. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) лечение със субституиращи и поддържащи програми с метадон и дневни психорехабилитационни програми; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) осигуряване на кръв и кръвни продукти; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) трансплантация на органи, тъкани и клетки; 6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) задължително лечение и/или задължителна изолация; 6а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) осигуряване на медицински дейности при пациенти с инфекциозни заболявания по списък, определен с наредба на министъра на здравеопазването, включително за предотвратяване на епидемиологичен риск; 6б. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение на здравно неосигурени лица с кожно-венерически заболявания; 6в. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) осигуряване на медицински дейности при пациенти с неспецифични белодробни заболявания по списък, определен с наредба на министъра на здравеопазването; 7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) експертизи за вид и степен на увреждане и трайна неработоспособност; 8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) заплащане на лечение за заболявания при условия и по ред, определени от министъра на здравеопазването; 9. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01... и 3 Закона за здравето и за реда и условията за тяхното одобряване, ползване и заплащане. В оспорената заповед вр.и.д. управител на НЗОК е приел, че медицинската услуга може да бъде извършена в клиниките по неврохирургия на две университетски болници в България (УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕАД, гр. София и УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД, гр. Варна). В противовес на изложеното, по делото не се откриват данни за изискани от двете болници становища дали действително техни специалисти могат да извършат [заличен текст] на лице под [възраст] и с каква успеваемост се провежда в България посоченото лечение на пациенти с диагноза като тази на детето М. В., т.е. колко сходни по сложност и при подобни диагнози са успешните операции в препоръчваните лечебни заведения. От административния орган не е взето предвид наличието на Медицинско направление от 06.03.2024 г. от доц д-р Фердинандов – лекар хирург в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕАД, Клиника по неврохирургия, в което е посочено че пациентката М. В. е за проследяване и преценка за [заличен текст]. Основателни са възраженията на касатора, че въпреки наличието на направление, част от изискуемите документи по чл. 10, ал.1, т.2, предл. последно от Наредба № 2, извършването на преглед и насочване за [заличен текст], специалистите по Клиника по неврохирургия при УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕАД не предлагат извършването от техен екип. При издаване на оспорения отказ от заплащане на заявената медицинска услуга, вр.и.д. управител на НЗОК се е позовал на докладите на външните експерти със специалност „неврохирургия“. От наличния на лист 136 до 139 по делото доклад, предоставен от проф. д-р М. Маринов, същият е посочил, че заявената медицинска услуга може да се извърши в неврохирургичната клиника на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ЕАД, гр. София. Едновременно с това, в графата „предложение за решение по заявлението“, проф. д-р М. Маринов е дал заключение „с мнение да се одобри“. Това вътрешно противоречие/нееднозначност в доклада на външния експерт не е констатирано и не е обсъдено от административния орган. Не става ясно дали експертът приема, че въпреки възможността за извършване на [заличен текст] в България, същата би имала шанс за по-голяма успеваемост при детето М., ако бъде проведена в заявената от законния представител на детето клиника в Германия, респективно дали прилаганият там метод (на проф. доктор Хаберл) е специфичен - с оглед диагнозата и/или моментното здравословно състояние на М. В., тъй като няма данни експертите да са осъществили медицински преглед на детето. Следователно налице са допуснати от административния орган съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като същият не е изследвал и анализирал ясно и безпротиворечиво всички факти и обстоятелства от значение за случая. Посоченото в отговора на касационната жалба твърдение, че органът е извършил служебна проверка в публичния регистър на МЗ за лечебните заведения за болнична помощ и е установил, че в двете лечебни заведения съществуват всички формални условия и изисквания на закона не е доказва безспорно реално им наличие. Във връзка с изложеното, основателно се явява наведеното в касационната жалба възражение, че оспорената заповед създава неопределеност по отношение на бъдещото лечение на детето, включително относно мястото и сроковете за извършването му. От употребения в мотивите на заповедта израз „своевременно“ не става ясно дали органът е установил в какъв конкретен срок може да бъде извършена заявената за заплащане медицинска услуга. Видно от протокола за съдебното заседание, проведено на 13.12.2024 г. по първоинстанционното дело пред АССГ, при изслушването на заключението по назначената СМЕ вещото лице проф. д-р К. Минкин заявява, че „планирането на извършването на такава операция в клиниката, в която аз работя, ще отнеме по-малко от месец“, както и че изследваното на пациент, който е кандидат за [заличен текст], би отнела „вероятно“ 3-4 дни. Недопустимо е едва при оспорването на административния акт да се установяват факти, които да изясняват и/или допълват мотивите на издалия го орган. Неоснователно е наведеното в касационната жалба възражение за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, с оглед неуваженото от АССГ искане за отвод на вещото лице проф. д-р К. Минкин поради обстоятелството, че същият е част от Експертния съвет по неврохирургия, предоставил посоченото в мотивите на оспорения административен акт Становище № Е113-05-487/ 21.11.2022 г. Въпреки отразеното в становището от 21.11.2022 г. на Експертния съвет обстоятелство, че проф. д-р К. Минкин е един от двамата специалисти, които биха могли да извършат нужната медицинската интервенция в България, становището не засяга конкретния случай. Същото има информационен характер относно възможностите за провеждане в България на лечението [заличен текст] и не е част от административната преписка по настоящото дело, поради което и позоваването от страна на органа на констатациите в него не съставлява твърдяното от касатора нарушение. Първоинстанционният съд неправилно е приел, че фактическите съображения на органа, обусловили постановения от него отказ, са потвърдени от заключението на вещото лице, ведно с поясненията му в съдебно заседание, които изцяло е кредитирал. Въпреки утвърдения авторитет на вещото лице проф. д-р К. Минкин, както в национален, така и в международен план, заключението е изготвено по теоретично поставени въпроси във връзка с разработения от проф. д-р Хаберл в Шонклиник Фогтаройт хирургичен метод, като не е съотнесено към конкретното здравословно състояние на детето М.. По делото не се спори, че вещото лице е заявило пред първата инстанция по време на изслушването в съдебно заседание на 13.12.2024 г., че не е преглеждал делото, не е запознат със същото, а е отговорил на получените конкретни въпроси, като е счел, че така ще бъде „максимално безпристрастен“. Настоящата касационна инстанция не споделя направения в обжалвания съдебен акт извод, че така направеното изявление от страна на вещото лице доказва неговата „изключителна добросъвестност и безпристрастност“. Следва да се има предвид, че сред принципите, посочени в чл. 2, т.4 от Наредба №Н-1/14.02.2023 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица, на които се основава дейността на вещите лица при извършване на съдебни експертизи, освен този за добросъвестност и обективност, е посочен и принципът за всестранност и пълнота на експертното изследване. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че оспорената пред първата инстанция заповед на вр.и.д. управител на НЗОК е издадена в нарушение на материалноправните изисквания за законосъобразност, противно на отразеното в мотивите на проверявания съдебен акт. При постановяване на решението си първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон и правният му извод за законосъобразност на процесния административен акт е необоснован, поради което и при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3Чл. 209. ⚖️ Практика (27) Касационна жалба или касационен протест се подава, когато решението е: 1. нищожно; 2. недопустимо; 3. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Право на касационно оспорване, предл. 1 и 3 АПК, неправилното съдебно решение следва да бъде отменено. Вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора. Предвид обстоятелството, че въпросът - предмет на спора е предоставен на преценката на административния орган, съдът след отмяна на акта, следва да изпрати преписката на компетентния административен орган за произнасяне по същество, със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона - чл. 173, ал. 2Чл. 173. ⚖️ Практика (36) (1) Когато въпросът не е предоставен на преценката на административния орган, след като обяви нищожността или отмени административния акт, съдът решава делото по същество. (2) Извън случаите по ал. 1, както и когато актът е нищожен поради некомпетентност или естеството му не позволява решаването на въпроса по същество, съдът изпраща преписката на съответния компетентен административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. (3) При незаконен отказ да се издаде документ съдът задължава административния орган да го издаде, без да дава указания по съдържанието му. (4) При отказ на некомпетентен орган да издаде административен акт съдът обявява отказа за нищожен и изпраща делото като преписка на съответния компетентен орган. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 03.09.2025 г.) В случаите по ал. 2 - 4, когато съдът отмени мълчалив отказ и изпрати преписката на административния орган за ново произнасяне, ако органът не се произнесе в указания от съда срок, непроизнасянето се смята за мълчаливо съгласие в случаите, когато съдът е установил, че са налице материалноправните предпоставки за издаване на акт със съдържанието, поискано от заявителя. Определяне на срок за изпълнение на съдебното решение, вр. с ал. 1 АПК. Административният орган следва да извърши цялостна и обективна преценка на обстоятелствата, съгласно задължението си по чл. 36Чл. 36. ⚖️ Практика (10) (1) Доказателствата се събират служебно от административния орган, освен в предвидените в този кодекс или в специален закон случаи. (2) Страните оказват съдействие на органа при събирането на доказателства. Те са длъжни да представят доказателства, които се намират при тях и не се намират при административния орган. Във всички случаи, когато в специален закон са определени изчерпателно доказателствата, които гражданинът или организацията трябва да представят, административният орган няма право да изисква от тях да представят други доказателства. (3) Всички събрани доказателства се проверяват и преценяват от административния орган. (4) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2014 г., в сила от 25.03.2014 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 10.10.2019 г.) Административните органи не могат да изискват предоставяне на информация или документи, които са налични при тях, а ги осигуряват служебно за нуждите на съответното производство. (5) (Нова - ДВ, бр. 103 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Когато в нормативен акт са въведени изисквания, свързани със съдимостта на физическо лице, необходимите данни за българските граждани се установяват служебно от съответния административен орган. (6) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 10.10.2019 г.) Органът, водещ производството по своя инициатива или по искане на страна, изисква от съответните административни органи, органите на съдебната власт, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, в рамките на своята компетентност да издадат и изпратят удостоверения, да изпратят документи, други доказателства или информация, от значение за производството. (7) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 10.10.2019 г.) Лицата, организациите и органите по ал. 1 са длъжни в рамките на своята компетентност да издадат и изпратят поисканите от тях удостоверения, да изпратят поисканите документи, други доказателства или информация незабавно, но не по-късно от 7 дни от поискването, при условията и по реда за обмен на електронни документи по реда на АПК и служебното начало по чл. 9, ал. 2Чл. 9. ⚖️ Практика (31) (1) При условията, посочени в закона, административният орган е длъжен да започне, да проведе и да приключи административното производство, освен ако издаването на акта е предоставено на свободната му преценка. (2) Административният орган събира всички необходими доказателства и когато няма искане от заинтересованите лица. (3) Съдът указва на страните, че за някои обстоятелства от значение за решаване на делото те не сочат доказателства. (4) Административният орган и съдът осъществяват процесуално съдействие на страните за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса - предмет на производството, включително със споразумение. Самостоятелност и безпристрастност АПК, според която разпоредба е задължен да събере всички доказателства и когато няма искане от страната. Разпоредбата на чл. 80Чл. 80. ⚖️ Практика (19) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) Качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. от Закона за здравето, съгласно която качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина, се отнася до медицинската помощ, оказвана в Република България. Не съществува пречка да се предостави финансово подпомагане за лечение в друга държава съгласно утвърдените в нея медицински стандарти, ако те са ефективни и са се наложили в практиката. Целта на финансирането е да се предостави лечение чрез необходим за конкретния пациент метод, който не е приложим в Република България, но същият метод е утвърден и се прилага в чужбина. От органа следва да се съобрази и практиката на Съда на Европейския съюз, когато преценява дали в държавата членка на местопребиваване може своевременно да бъде получено еднакво ефикасно за пациента лечение, компетентната институция е длъжна да вземе предвид всички обстоятелства по конкретния случай, като надлежно отчете не само медицинското състояние на пациента към момента на подаването на искането за разрешение и евентуално интензивността на страданията или естеството на увреждането на пациента /…./, но и историята на заболяването му (Решение по дело Inizan, точка 46 и Решение по дело Watts, точка 62, Решение по дело C 173/09, точка 66). При новото разглеждане на заявлението за заплащане на заявената от името на детето М. В. медицинска услуга, административният орган следва да обсъди, респ. да изиска доказателства, и за наведеното в съдебното заседание от 13.12.2024 г. от законния представител на детето твърдение, а именно: „лечението беше проведено в клиниката в Германия от проф. Хаберл. Резултатът е брилянтен. По-добри очаквания от този резултат не бих могла да имам като майка на детето“. В хипотезата на чл. 82, ал. 6Чл. 82. ⚖️ Практика (297) (1) Извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на българските граждани се предоставят медицински услуги, които са свързани със: 1. медицинска помощ при спешни състояния; 1а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) интензивно лечение на здравно неосигурени лица; 2. (нова - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) профилактични прегледи и изследвания и акушерската помощ за всички здравно неосигурени жени, независимо от начина на родоразрешение, по обхват и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването; 3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) стационарна психиатрична помощ; 3а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение на здравно неосигурени лица с психични заболявания; 3б. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) лечение със субституиращи и поддържащи програми с метадон и дневни психорехабилитационни програми; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) осигуряване на кръв и кръвни продукти; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) трансплантация на органи, тъкани и клетки; 6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) задължително лечение и/или задължителна изолация; 6а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) осигуряване на медицински дейности при пациенти с инфекциозни заболявания по списък, определен с наредба на министъра на здравеопазването, включително за предотвратяване на епидемиологичен риск; 6б. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение на здравно неосигурени лица с кожно-венерически заболявания; 6в. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) осигуряване на медицински дейности при пациенти с неспецифични белодробни заболявания по списък, определен с наредба на министъра на здравеопазването; 7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) експертизи за вид и степен на увреждане и трайна неработоспособност; 8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) заплащане на лечение за заболявания при условия и по ред, определени от министъра на здравеопазването; 9. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01... от Закона за здравето се уточнява, че обхватът на медицинските и други услуги по ал. 1а и 3, включително извършването им в страната или в чужбина, и прилагането на лекарствени продукти, диетични храни за специални медицински цели, медицински изделия и високоспециализирани апарати/уреди за индивидуална употреба, заболяванията на лицата, за които се заплащат, както и условията и редът, по които се одобряват и заплащат, се определят с наредба на министъра на здравеопазването. Срокът за издаване на индивидуални административни актове за одобряване или отказ на заплащането на посочените медицински и други услуги е до един месец. Цитираната законова разпоредба на ал.6 не обвързва заплащането на медицинските услуги с времето на провеждане на лечението, от което може да се направи извод, че съгласно изразената законодателна воля, българските граждани имат право на заплащане извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, както на предстоящо, така и на вече проведено лечение. След изясняване от органа на фактите и обстоятелствата, настъпили след издаване на оспорената заповед, следва да се извърши преценка относно приложимата хипотеза по предварително одобрение във връзка със Заявление № Е113-01-547/20.03.2024 г. на лечение в чужбина на детето М. В., респективно да се съобразят нормативно установените условия и ред за заплащане на вече извършените медицински услуги. При този изход на делото основателно е искането на касатора за присъждане на деловодни разноски за заплатените пред първата и касационната инстанция държавни такси, съответно в размер на 10 (десет) лева и на 70 (седемдесет) лева, както и на сумата от 600 (шестстотин) лева, представляваща заплатен от страната депозит за вещо лице по назначената по делото СМЕ. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1Чл. 222. ⚖️ Практика (40) (1 ) Когато отмени решението, Върховният административен съд решава делото по същество. (2) Върховният административен съд връща делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, когато: 1. установи съществено нарушение на съдопроизводствените правила; 2. трябва да се установят факти, за които събирането на писмени доказателства не е достатъчно. Окончателност на касационното решение АПК във връзка с чл. 221, ал. 2Чл. 221. ⚖️ Практика (114) (1) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Върховният административен съд оставя в сила решението или го отменя в оспорваната му част, ако е неправилно. Когато Върховният административен съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. (3) Когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган. (4) Когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато административният орган отмени подзаконовия административен акт, Върховният административен съд обезсилва постановеното съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. Когато прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на някоя от страните, съдът постановява решение по съществото на касационното оспорване. (6) (Предишна ал. 5- ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато решението е нищожно, Върховният административен съд обявява нищожността му изцяло и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато пред Върховния административен съд е сключено споразумение, съдът го потвърждава с определение, с което обезсилва съдебното решение и прекратява делото. Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на решението, изр. 1, предл. 2 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение №491/06.01.2025 г., постановено по адм. дело №6031/2024 г. по описа на Административен съд София-град и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ по жалба на малолетното дете М. Ц. В., действаща чрез законен представител В. Л. Д., Заповед №РД-Е-113-01-1027 от 22.05.2024 г., издадена от вр.и.д. управител на Националната здравноосигурителна каса. ИЗПРАЩА административната преписка на управителя на Националната здравноосигурителна каса за ново произнасяне по Заявление с вх.№Е113-01-547/20.03.2024 г., подадено от В. Л. Д., законен представител на М. Ц. В. за заплащане на медицински и други услуги – за операция: [заличен текст] в „Шьон Клиник“, гр. Мюнхен, Германия, транспорт и престой на детето и един негов придружител, както и преводачески услуги при необходимост, при съобразяване с указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящото решение, в едномесечен срок. ОСЪЖДА Националната здравноосигурителна каса – гр. София да заплати на М. Ц. В., с [ЕГН], действаща чрез законен представител В. Л. Д. [ЕГН], съдебно - деловодни разноски в общ размер на 680 лева (шестстотин и осемдесет). Решението е окончателно.