Решение № 7829 по адм. д. № 2767/2025 г. на ВАС

РЕШЕНИЕ № 7829 София , 14.07.2025 г.

Производството е по реда на чл. 208Чл. 208. ⚖️ Практика (7) На касационно оспорване изцяло или в отделни негови части подлежи първоинстанционното съдебно решение. Касационни основания и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) . Образувано е по касационна жалба на З. П. Б. със съгласието на майка му П. И. Е. и на Р. П. Б., действащ чрез неговата майка и законен представител П. И. Е., срещу решение № 3567/19.11.2024 г., постановено по адм. дело № 704/2024 г. по описа на Административен съд гр. Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата им, като законни наследници на П. С. Б., срещу Решение № 1040-23-59 от 24.07.2024г., издадено от Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Стара Загора, с което е потвърдено Разпореждане № 5104-23-64 от 05.06.2024г. на длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО в ТП на НОИ – Стара Загора. Изложени са съображения за неправилно, незаконосъобразно и необосновано решение, постановено при нарушение на материалния закон, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3Чл. 209. ⚖️ Практика (27) Касационна жалба или касационен протест се подава, когато решението е: 1. нищожно; 2. недопустимо; 3. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Право на касационно оспорване АПК . Молят да се отмени същото и да се върне преписката на административния орган със задължителни указания. Претендират се разноските по делото пред двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт Стара Загора (ТП на НОИ Стара Загора), в писмен отговор подаден чрез процесуален представител главен юрисконсулт Т. Крумова оспорва касационната жалба и излага подробни съображения по съществото на спора. Моли да се отхвърли касационната жалба като неоснователна и недоказана като се потвърди първоинстанционното решение. Претендират се разноските по делото за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - „М+С Хидравлик“ АД, излага писмено становище за неоснователност и моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2Чл. 218. ⚖️ Практика (27) (1) Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението. (2 ) За валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Доказателства АПК , намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1Чл. 211. ⚖️ Практика (429) (1) Жалбата се подава до Върховния административен съд чрез съда, който е постановил решението, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено. (2) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава протест до Върховния административен съд чрез съда, постановил решението, в едномесечен срок от деня, в който то е постановено. (3) Лицата по чл. 210, ал. 2 могат да обжалват решението до момента на влизането му в сила за страните по делото. Форма и съдържание на жалбата и протеста АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1Чл. 210. ⚖️ Практика (1317) (1) Право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. (2) Лицата, спрямо които решението има сила, имат право да го обжалват, когато то е неблагоприятно за тях, макар и да не са участвали в делото. (3) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава касационен протест. Срок за касационно оспорване АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд Стара Загора е отхвърлена жалбата на П. И. Е. - майка и законен представител на Р. П. Б. и З. П. Б. срещу Решение № 1040-23-59 от 24.07.2024г., издадено от Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Стара Загора, с което е потвърдено Разпореждане № 5104-23-64 от 05.06.2024г. на длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО в ТП на НОИ – Стара Загора, с което декларираната с Декларация вх. № 44 от 03.04.2024г. от осигурителя „М+С Хидравлик“ АД, гр. Казанлък злополука, станала с П. С. Б. на 07.03.2024г., не е приета за трудова злополука. За да постанови това решение, съдът е приел, че настъпилото при отиване на работа внезапно нетравматично увреждане и последвалата смърт на П. Б. не притежават конститутивните признаци на трудова злополука. Така постановеното решение е правилно. Първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните, въз основа на което е извел правилни изводи относно приложението на материалния закон. От фактическа страна по делото е безспорно установено, че П. Б., наследодател на касационните жалбоподатели, е бил в трудови правоотношения с осигурителя „М+С Хидравлик“ АД, гр. Казанлък. На 07.03.2024г. около 04.30 часа, П. С. Б., тръгвайки с колата си към работното място, му прилошава, връща се вкъщи, като при идването на екипа на ЦСМ – Стара Загора е констатирана смъртта му. Съгласно Съобщение за смърт № 69/ 07.03.2024г. - медицинско свидетелство за смърт на лицето П. С. Б., лицето е починало на 07.03.2024г. в 04.39ч. в дома си, като за причина на смъртта е посочено „остра настъпила сърдечна смърт“ по причина заболяване. На 27.03.2024г. от П. И. Е., като майка и законен представител на З. Б. и Р. Б., е подадено уведомление до прокуриста на „М+С Хидравлик“ АД, с искане за съставяне на акт за трудова злополука на основание чл.55, ал.2 от КСО. С вх. № 44 от 03.04.2024г. в ТП на НОИ – Стара Загора е заведена декларация за трудова злополука, подадена от осигурителя „М+С Хидравлик“ АД, гр. Казанлък, чрез прокуриста на дружеството. С декларацията се уведомява за случила се 07.03.2024г. в 04.20 часа злополука по чл.55, ал.2 от КСО с работника П. С. Б. в дома му по време на тръгване за работа, в резултат на която е настъпила смърт на лицето. В рамките на административното производство от ТП на НОИ е поискано произнасяне по повод причинната връзка от органите на медицинската експертиза. С Експертно решение № 00152/040 от 30.04.2024г. на Първи състав на ТЕЛК към УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ АД, гр. Стара Загора, е прието, че настъпилата на 07.03.2024г. смърт на П. С. Б. с диагностицирано заболяване „сърдечна недостатъчност“ е била вследствие на остра сърдечна недостатъчност, като причината за смъртта не е резултат на упражнявана трудова дейност и условия на работа, тъй като лицето е починало в дома си. Липсва протокол за аутопсия и съгласно чл.66, ал.2 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ), ТЕЛК не се произнася за причинната връзка. ЕР № 00152/040 от 30.04.2024г. е влязло в сила на 03.06.2024г.. С разпореждане Разпореждане № 5104-23-64 от 05.06.2024 г., позовавайки се на ЕР № 00152/040 от 30.04.2024г. на ТЕЛК. длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО не е приело злополуката за трудова. При обжалването по административен ред това разпореждане е потвърдено с решение № 1040-23-59 от 24.07.2024г., на директора на ТП на НОИ Стара Загора, като мотивите отново са в смисъл, че след като с решението на ТЕЛК не може да бъде установено по безспорен начин наличие на причинна връзка, то настъпилото здравословно увреждане на Б., довело до неговата смърт, не може да се приеме за трудова злополука, тъй като не е осъществен фактическия състав на трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО . Решението на директора на ТП на НОИ Стара Загора е оспорено пред Административен съд Стара Загора, който след събиране на всички допустими и относими за спора доказателства и изясняване на релевантните факти и обстоятелства е отхвърлил жалбата срещу същото. Съдът е приел оспорения пред него административен акт за издаден от материално и териториално компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административно производствените правила и съблюдаване на материалноправните разпоредби и целта на закона. Във връзка със спорния по делото правен въпрос, а именно налице ли е трудова злополука по отношение на пострадалото лице П. С. Б. на дата 07.03.2024г., първоинстанционният административен съд е заключил, че фактическия състав на разпоредбата на чл. 55, ал. 1 КСО не е доказан. Съдът е приел липсата на годни доказателства въз основа, на които да се достигне до извод за наличие на функционална връзка между настъпилото нетравматично увреждане на 07.03.2024 г. за П. Б. и осъществявана от същия работа в полза на предприятието на същата дата, доколкото не е установена такава с решение на органите за медицинска експертиза. Предвид изложеното, обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че не е доказано наличието на причинна връзка между увреждането и условията на работната среда. При установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав споделя правните изводи на първоинстанционния съд. В разпоредбата на чл. 55, ал. 1 КСО са уредени предпоставките, които следва да са изпълнени, за да се определи една злополука като трудова, и те са следните: увреждане на здравето, което да е внезапно; увреждането да е настъпило през време и във връзка или по повод на извършваната работа, или при всяка работа извършвана в интерес на предприятието; резултатът от увреждането, който се изразява във временна или трайна неработоспособност, или смърт; причинна връзка между увреждането и настъпилия резултат. В случая е безспорно наличието на внезапно увреждане, на резултата от него - настъпила смърт, както и настъпването на увреждането през време на извършваната работа. Спорът е свързан с изпълнението на условието за причинна връзка между увреждането (смъртта) и условията на извършваната работа. Съгласно чл. 73, ал. 1, т. 1 от Наредбата за медицинската експертиза Териториалните експертни лекарски комисии и НЕЛК се произнасят по причинната връзка въз основа на следните документи: при трудова злополука - разпореждане на ТП на НОИ за приемане или неприемане на злополуката за трудова или заместващо го съдебно решение, при нетравматично увреждане и по искане на ТП на НОИ в случаите на увреждане, при което неработоспособността (смъртта) е настъпила по-късно от деня на злополуката - протокол за разследване на злополуката. Съгласно чл. 66, ал. 1 НМЕ , при внезапно починало лице ТЕЛК и НЕЛК се произнасят само по причинната връзка въз основа на наличната медицинска документация и протокола от аутопсията, а съгласно ал. 2, при липса на протокол от аутопсията ТЕЛК и НЕЛК не се произнасят по причинната връзка, но постановяват експертно решение. В конкретния случай е налице именно хипотезата на чл. 66, ал. 2 НМЕ , тъй като липсва протокол от аутопсия и затова с ЕР № 00152/040 от 30.04.2024г. г. на ТЕЛК към УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ АД, гр. Стара Загора, е издала решение, с което обявява, че не се произнася по причинната връзка, поради липсата на протокол от аутопсия. Следователно, в случая липсва произнасяне на компетентния орган на медицинската експертиза на работоспособността относно наличието на причинна връзка между настъпилата смърт на П. Б. и условията на труд по време на злополуката. В чл. 60, ал. 2 КСО е предвидено, че при декларирана злополука по повод на нетравматично увреждане разпореждането по ал. 1 (за приемане или за неприемане на злополуката за трудова) се издава въз основа на решението на органите, осъществяващи експертиза на работоспособността. В случая с издаденото експертно решение на ТЕЛК не е установена причинна връзка между нетравматичното увреждане, от което е настъпила смъртта на Б. и условията на труд, поради което правилно органът по чл. 60, ал. 1 КСО не е приел злополуката за трудова. Ограничението по чл. 60, ал. 2 КСО представлява специално правило относно доказването на причинната връзка между увреждането (смъртта) и условията на труда, което се отнася както за органа, който издава първоначалния административен акт, така и за по-горестоящия административен орган, който се произнася при задължителното обжалване по административен ред и чийто акт подлежи на съдебен контрол. Както вече е имал възможност да се произнесе Върховният административен съд ( решение № 10479/10.07.2013 г. по адм. дело № 6208/2013 г. на ВАС , шесто отделение), в случаите, при които внезапното увреждане на здравето е нетравматично, наличието на причинна връзка между него и извършваната работа се установява единствено от ТЕЛК и/или НЕЛК (съгласно чл. 60, ал. 2 КСО ), които при внезапно починало лице, какъвто е процесният случай, се произнасят по причинната връзка въз основа на наличната медицинска документация и протокола от аутопсията ( чл. 66, ал. 1 НМЕ ), както и че обсъждането на всички въпроси при декларирана злополука по повод на нетравматично увреждане и крайният извод дали в този случай е налице внезапно нетравматично увреждане на здравето по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО , което е следствие (резултат, последица) на извършваната работа, законодателят е поставил в компетентност на ТЕЛК и НЕЛК. Затова влязлото в сила тяхно решение по тези въпроси е задължително за всички, по аргумент от чл. 113, ал. 3Чл. 113. (1) Органите на медицинската експертиза могат и по своя инициатива да отменят или да изменят неправилни решения на по-долустоящите органи, както и да връщат техните решения за отстраняване на грешки или непълноти в тримесечен срок от постановяването им. (2) Ръководителят на НЕЛК може да разпореди преразглеждане на неправилни или противоречиви решения на нейните състави в тримесечен срок от издаването им. (3) Решенията на органите на медицинската експертиза, които не са обжалвани или редът за обжалването им е изчерпан, са задължителни за всички лица, органи и организации в страната. от Закона за здравето , включително за длъжностното лице по чл. 60, ал. 1Чл. 60. ⚖️ Практика (4) (1) Болните от заразни болести, контактните с тях лица и заразоносителите подлежат на регистрация, задължително съобщаване и отчет. (2) Министърът на здравеопазването определя с наредба болестите по ал. 1 и реда за регистрация, съобщаване и отчет. (3) С наредбата по ал. 2 министърът на здравеопазването определя и реда и начина за надзор, ранно оповестяване и предприемане на мерки при случаи на биотероризъм или поява на нови, непознати заразни болести. (4) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г.) Организацията на профилактиката и контролът на инфекциите, свързани с медицинското обслужване се определят с наредба на министъра на здравеопазването. (5) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Министърът на здравеопазването определя с наредби реда и условията за провеждане на диагностика, профилактика и контрол на отделни заразни болести. (6) Условията и редът за изследване, съобщаване и отчет на заразеност с вируса на синдрома на придобита имунна недостатъчност се определят с наредба на министъра на здравеопазването. (7) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г.) Редът за съобщаване, проучване и регистриране на взрив от хранително заболяване и редът за вземане на проби при провеждане на епидемиологичното проучване се определят с наредба на министъра на здравеопазването. КСО . Ако с решението си ТЕЛК/НЕЛК е отрекъл причинна връзка между нетравматичното увреждане на здравето и извършваната работа, длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО има само една възможност - да издаде разпореждане за неприемане на злополуката за трудова. Затова в процесния случай при наличие на влязло в сила ЕР на ТЕЛК, длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО законосъобразно е отказало да определи като трудова злополука нетравматичното увреждане, което е причинило смъртта на П. Б., поради което и директорът на ТП на НОИ законосъобразно е отхвърлил жалбата срещу това разпореждане. Обосновани са и изводите на първоинстанционния съд относно приложението в конкретния случай на чл. 73, ал. 2 от НМЕ, според който не се считат за внезапно увреждане на здравето по смисъла на чл. 55 от КСО патологични състояния вследствие на заболяване от каквото и да е естество, включително епилепсия, хронична исхемична болест на сърцето (всички клинични форми, включително миокарден инфаркт), мозъчен инсулт, захарен диабет, атеросклероза, високо кръвно налягане, душевни болести. Тези изводи са подкрепени от данните за медицинското състояние на починалото лице. При тези съображения и след служебна проверка на атакуваното съдебно решение, настоящата инстанция не констатира наличие на пороци, обосноваващи касационни основания по чл. 209Чл. 209. ⚖️ Практика (27) Касационна жалба или касационен протест се подава, когато решението е: 1. нищожно; 2. недопустимо; 3. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Право на касационно оспорване АПК и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде потвърдено. Искането на ответникът по касация директор на ТП на НОИ Стара Загора, за когото изходът от спора е позитивен, е за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като в случая е бил представляван от юрисконсулт без явяване в съдебно заседание, поради което следва да му се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева на основание чл. 78, ал. 8Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК във вр. с чл. 37Чл. 37. ⚖️ Практика (369) За вземанията си, произтичащи от неизплатени възнаграждения и разноски, адвокатът може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от техния размер." 2. В чл. 62, ал. 6 думите "глава петдесет и втора" се заменят с "глава петдесет и пета "Вписване на юридически лица". 3. В чл. 143 ал. 2 се изменя така: "(2) В случай че дължимите разноски не бъдат внесени от наказания адвокат в едномесечен срок от влизане в сила на решението, принудителното изпълнение на решението в частта за разноските се допуска по искане на адвокатския съвет или на дисциплинарния съд по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс. Адвокатът се вписва в списъка на неизправните към касата на колегията." 4. Член 145 се изменя така: " от Закона за правната помощ и чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2Чл. 221. ⚖️ Практика (114) (1) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Върховният административен съд оставя в сила решението или го отменя в оспорваната му част, ако е неправилно. Когато Върховният административен съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. (3) Когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган. (4) Когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато административният орган отмени подзаконовия административен акт, Върховният административен съд обезсилва постановеното съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. Когато прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на някоя от страните, съдът постановява решение по съществото на касационното оспорване. (6) (Предишна ал. 5- ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато решението е нищожно, Върховният административен съд обявява нищожността му изцяло и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато пред Върховния административен съд е сключено споразумение, съдът го потвърждава с определение, с което обезсилва съдебното решение и прекратява делото. Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на решението АПК, Върховният административен съд, шесто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3567/19.11.2024 г., постановено по адм. дело № 704/2024 г. по описа на Административен съд гр. Стара Загора. ОСЪЖДА З. П. Б. [ЕГН], със съгласието на майка му П. И. Е. и Р. П. Б. [ЕГН], действащ чрез неговата майка и законен представител П. И. Е., с адрес [населено място], общ. Казанлък, [улица], да заплатят на Национален осигурителен институт сумата от 50 (петдесет) лева за юрисконсултско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.