Решение № 11520 по адм. д. № 1653/2025 г. на ВАС

РЕШЕНИЕ № 11520 София , 17.11.2025 г.

Производството е по чл. 208Чл. 208. ⚖️ Практика (7) На касационно оспорване изцяло или в отделни негови части подлежи първоинстанционното съдебно решение. Касационни основания и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Л. Т., чрез адвокат Райчинова, срещу решение № 2004/15.11.2024 г., постановено по адм.д. № 541/2024 г. по описа на Административен съд – Перник, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № РД-02-16-996 от 31.07.2024 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, с която едностранно е прекратено служебното ѝ правоотношение на основание чл. 107, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл). В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основанията по чл. 209, т. 3Чл. 209. ⚖️ Практика (27) Касационна жалба или касационен протест се подава, когато решението е: 1. нищожно; 2. недопустимо; 3. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Право на касационно оспорване от АПК. Прави се искане за отмяната му и постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез адв. Петков като процесуален представител, в писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски по представен списък. Представителят на Върховна касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209Чл. 209. ⚖️ Практика (27) Касационна жалба или касационен протест се подава, когато решението е: 1. нищожно; 2. недопустимо; 3. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Право на касационно оспорване от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1Чл. 211. ⚖️ Практика (429) (1) Жалбата се подава до Върховния административен съд чрез съда, който е постановил решението, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено. (2) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава протест до Върховния административен съд чрез съда, постановил решението, в едномесечен срок от деня, в който то е постановено. (3) Лицата по чл. 210, ал. 2 могат да обжалват решението до момента на влизането му в сила за страните по делото. Форма и съдържание на жалбата и протеста АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд - Перник е било образувано по жалба на М. Л. Т. против заповед № РД-02-16-966 от 31.07.2024 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2, ал. 4, считано от 01.08.2024 г., е прекратено служебното й правоотношение за длъжността началник на отдел, отдел „Хармонизация на техническата нормативна уредба“ (ХТНУ), дирекция „технически правила и норми“ (ТПН) при Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), с присъден ранг II старши и причина за прекратяването – поради съкращаване на длъжността. Административният съд е отхвърлил жалбата, като е приел, че атакуваната заповед е законосъобразен акт, издаден при спазване на материалноправните разпоредби и административнопроизводствените правила, в съответствие с особените изисквания по чл.108 ЗДСл за форма и съдържание. Изследвал е детайлно съкращаването на длъжността, включително чрез сравнение на съкратената длъжност с вариантите на длъжностни характеристики за длъжността „държавен експерт“ в дирекцията, утвърдени на 04.08.2024 г. и е приел, че хипотезата на чл.106, ал.1, т.2 ЗДСл, посочена като основание за прекратяване на служебното правоотношение, е била налице, тъй като е осъществено реално съкращаване на длъжността, а не само формално такова. Съдът не е констатирал липса на подбор като недостатък на административния акт, като е посочил, че законът не предвижда извършването на такъв. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящата инстанция намира, че при изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че не са налице отменителни основания, обосноваващи извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. Обжалваната заповед е постановена от компетентен орган, в установената в чл. 108, ал. 1 от ЗДСл писмена форма и съдържа предвидените в цитираната норма реквизити: правно основание за прекратяване — чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, във вр. с длъжностно разписание на МРРБ, утвърдено със заповед № РД-02-34- 9/30.07.2024 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството; изявления относно дължимите обезщетения — по чл. 61 и чл. 106, ал. 4 от ЗДСл и относно придобития от служителя ранг на държавна служба. Противно на твърдението на касационния жалбоподател, в процесната заповед не липсват мотиви за нейното издаване. В акта е посочено правното основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, както и е отбелязано словом основанието „поради съкращаване на длъжността“, което съдържа в себе си и фактическото основание за издаването му. Както константно е приел в практиката си Върховния административен съд, основанията на чл. 106, ал. 1 ЗДСл за прекратяване на служебни правоотношения съдържат в себе си и фактическото основание за това. Изключение от този принцип представлява единствено разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 5 от закона, която е бланкетна и следва при позоваването на нея административният орган да посочи в какво се изразява обективната невъзможност за изпълнение на служебните правоотношения. Всички останали хипотези съдържат в себе си необходимите според чл. 59, ал. 2, т. 4Чл. 59. ⚖️ Практика (87) (1) Административният орган издава или отказва издаване на акта с мотивирано решение. (2) Когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа: 1. наименование на органа, който го издава; 2. наименование на акта; 3. адресат на акта; 4. фактически и правни основания за издаване на акта; 5. разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението; 6. разпореждане относно разноските; 7. пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва; 8. дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му; когато органът е колективен, актът се подписва от председателя или от негов заместник. (3) Устни административни актове, както и административни актове, изразени чрез действия или бездействия, се издават само когато това е предвидено в закон. Предварително изпълнение АПК фактически и правни основания за издаването на акта, което по същество са и неговите мотиви. Поради това, като условие за законосъобразност на заповедта, органът по назначаване няма задължение да излага други мотиви, свързани с правомощието му да извършва реорганизация на управляваната от него административната структура, което е предоставено на неговата оперативната самостоятелност. Ето защо и отсъствието на допълнителни мотиви не води до извод за незаконосъобразност на издадения акт. За да бъде реализирано законосъобразно правомощието на органа по назначаване по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, е необходимо да е установено по безспорен начин, че е налице съкращаване на съответната длъжност. Длъжността като щатно обособена функция на администрацията, носител на определени задължения и изисквания, е реално съкратена, когато е намален щатният й брой в структурата на съответната администрация или когато са променени значително обема и съдържанието на функциите, задълженията и изискванията, залегнали в длъжностна характеристика. За законосъобразността на съкращението не е необходимо тези две предпоставки да съществуват кумулативно. От данните по делото е видно, че жалбоподателката заема длъжността „началник на отдел“, отдел ХТНУ, дирекция ТПН в МРРБ. Длъжността „началник отдел“, в отдел ХТНУ, дирекция ТПН, МРРБ, присъства в утвърденото, считано от 17.05.2024 година със заповед № РД-02-34-5/16.05.2024 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството длъжностно разписание на МРРБ. Видно от така утвърденото длъжностно разписание, дирекция ТПН, МРРБ, включва 15 броя щатни длъжности, от които една щатна длъжност „директор“, състои се от два отдела – отдел ХТНУ и отдел „Строителни продукти“ (СП), всеки от които с по 7 щатни длъжности, от които във всеки отдел – по 1 щатна длъжност „началник на отдел“, по 3 щатни длъжности „държавен експерт“ и по 3 щатни длъжности „главен експерт“ Със заповед № РД-02-34-8 от 30.07.2024 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството е извършено изменение в длъжностното разписание на МРРБ, в сила от 01.08.2024 г., като в т. II от заповедта е отразено закриването на отдел ХТНУ в дирекция ТПН в МРРБ и отдел СП, като съответно се извършва следното длъжностно разпределение в дирекцията, при обща численост 15 щатни длъжности: „директор“ - 1 брой; „държавен експерт“ – 8 броя; „главен експерт“ – 6 броя. Със заповед № РД-02-34-9 от 30.07.2024 г. министъра на регионалното развитие и благоустройството е утвърдил ново длъжностно разписание на МРРБ, считано от 01.08.2024 г., в което е предвидено идентично на предвиденото в заповед № РД-02-34-8 от 30.07.2024 г. длъжностно разпределение на дирекция ТПН, МРРБ – численост на дирекцията от 15 щатни длъжности, от които: „директор“ – 1 брой; „държавен експерт“ – 8 броя; „главен експерт“ – 6 броя. При съпоставка на длъжностното разписание се установява, че са премахнати длъжностите „началник на отдел“ за отдели ХТНУ и СП в дирекция ТПН в МРРБ. В замяна на това са открити нови длъжности „държавен експерт“ в дирекцията, като щатната численост остава същата, но структурата е променена – премахнати са ръководни длъжности и са създадени експертни. Длъжността „началник на отдел“ е с ръководно ниво 5Б, а „държавен експерт“ – с експертно ниво 1Б, според Класификатора на длъжностите в администрацията (КДА). Т.е. е налице реално съкращаване на длъжността: длъжността „началник на отдел“ вече не съществува в длъжностното разписание, тя няма еквивалентна длъжностна характеристика след 01.08.2024 г. Следователно са налице и двете кумулативни предпоставки за съкращение по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. От данните по делото е видно, че структурните промени са мотивирани в докладна записка № УЧР-223 от 25.06.2024 г., изготвена от директора на дирекция ТПН, МРРБ, изготвена на основание Устройствения правилник на МРРБ и по реда на чл. 14 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията (НПКДА). Наличието на мотивиран доклад, въз основа на който е изменено длъжностното разписание, обосноваващо прекратяване на служебното правоотношение с жалбоподателката, сочи на спазване на административнопроизводствените правила при издаването на заповедта. Не се споделят доводите на касатора, че съдът не е анализирал дали представената по делото докладна записка от 25.06.2024 г. на директора на дирекция „Технически правила и норми“ в МРРБ отговаря на изискванията на чл.14 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията. Докладна записка № УЧР-223 от 25.06.2024 г. е изготвена от директора на дирекция ТПН и адресирана до министъра на регионалното развитие и благоустройството. В нея се предлага преструктуриране на дирекцията чрез закриване на двата съществуващи отдела – ХТНУ и СП, запазване на общата щатна численост (15 длъжности) и създаване на нова структура: 1 директор, 8 държавни експерти и 6 главни експерти. Мотивите за промяната са свързани с необходимостта от увеличаване на експертния потенциал, по-добро качество и срочност на изпълнението на задачите, пряк контрол върху изпълнението, оптимизация на процеса по планиране и възлагане на дейности и повишаване на административния капацитет на дирекцията. Докладната е изготвена в съответствие с чл. 14 НПКДА, който изисква мотивирано писмено предложение при промени в структурата или длъжностното разписание на администрацията. Съдът изрично е посочил, че е взел предвид тази правна норма и съдържанието на докладната, оборвайки твърденията на касатора, че съдът не е анализирал докладната. Приел е, че структурните промени са обосновани, мотивирани и извършени при спазване на закона. Разгледал е не само формалното наличие на докладната, но и нейните фактически и организационни аргументи, които оправдават преструктурирането. Следователно, отпадането на длъжността „началник на отдел“ е резултат от реална и мотивирана административна промяна, а не от произволно решение или превратно упражняване на власт. Законосъобразен и обоснован е изводът на съда, че е налице реално съкращаване на длъжността. Съпоставката на длъжностните характеристики доказва качествена и функционална разлика, а именно длъжността „началник на отдел“ има ръководни функции – планиране, контрол, координация, възлагане на задачи, а длъжността„държавен експерт“ има аналитични и контролни функции, без управленски правомощия. Следователно не става дума за „подмяна“ на длъжността, а за структурна промяна. Съдът при съпоставка на приложените длъжностни характеристики правилно е изследвал и установил сходствата и различията между тях, като правилно приема, че те се отличават както по отношение на целите, така и на преките задължения в значителна степен, което показва, че е налице реално, а не фиктивно съкращаване на длъжността. Правомощието на органа по назначаване да прекрати служебното правоотношение по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл е израз на оперативната му самостоятелност и неговата свободна преценка да извършва структурни промени, водещи до закриване на едни длъжности и разкриване на други, да решава въпроса коя от няколкото длъжности да бъде премахната (като система от функции, задачи и задължения), съответно дали да намали предвидените за конкретна длъжност бройки в щатното разписание или да ги трансформира в рамките на нормативно установената обща численост, като всички тези действия са такива по целесъобразност и не подлежат на съдебен контрол. Съгласно нормата на чл. 82, ал. 1 ЗДСл, държавен служител може да бъде преназначен на друга длъжност в същата администрация, ако отговаря на условията за назначаване и е изразил предварително писмено съгласие за заемането й. Видно от текста на разпоредбата преназначаването на свободна длъжност в същата администрация не е императивно задължение на органа, а само правна възможност. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение, е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2Чл. 218. ⚖️ Практика (27) (1) Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението. (2 ) За валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Доказателства от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2Чл. 221. ⚖️ Практика (114) (1) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Върховният административен съд оставя в сила решението или го отменя в оспорваната му част, ако е неправилно. Когато Върховният административен съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. (3) Когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган. (4) Когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато административният орган отмени подзаконовия административен акт, Върховният административен съд обезсилва постановеното съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. Когато прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на някоя от страните, съдът постановява решение по съществото на касационното оспорване. (6) (Предишна ал. 5- ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато решението е нищожно, Върховният административен съд обявява нищожността му изцяло и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато пред Върховния административен съд е сключено споразумение, съдът го потвърждава с определение, с което обезсилва съдебното решение и прекратява делото. Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на решението, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявената претенция от ответника за присъждане на разноски, на основание чл. 78, ал. 8Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК във вр. с чл. 144Чл. 144. ⚖️ Практика (22) (Доп. - ДВ, бр. 42 от 2018 г., изм. - ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 01.09.2018 г.) За неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс. Преюдициални запитвания по наказателноправни въпроси АПК М. Л. Т. следва да заплати на Министерство на регионалното развитие и благоустройството сума в размер на 1200 ( хиляда и двеста) лева, представляваща адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2Чл. 221. ⚖️ Практика (114) (1) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Върховният административен съд оставя в сила решението или го отменя в оспорваната му част, ако е неправилно. Когато Върховният административен съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. (3) Когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган. (4) Когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато административният орган отмени подзаконовия административен акт, Върховният административен съд обезсилва постановеното съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. Когато прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на някоя от страните, съдът постановява решение по съществото на касационното оспорване. (6) (Предишна ал. 5- ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато решението е нищожно, Върховният административен съд обявява нищожността му изцяло и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато пред Върховния административен съд е сключено споразумение, съдът го потвърждава с определение, с което обезсилва съдебното решение и прекратява делото. Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на решението АПК, Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2004/15.11.2024 г., постановено по адм.д. № 541/2024 г. по описа на Административен съд – Перник. ОСЪЖДА М. Л. Т., [ЕГН] да заплати на Министерство на регионалното развитие и благоустройството сума в размер на 1200 ( хиляда и двеста) лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО е окончателно.