Решение № 7083 по адм. д. № 1710/2025 г. на ВАС

 

РЕШЕНИЕ № 7083 София , 25.06.2025 г.

Производството е по реда на чл. 208Чл. 208. ⚖️ Практика (7) На касационно оспорване изцяло или в отделни негови части подлежи първоинстанционното съдебно решение. Касационни основания и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Столичната здравноосигурителна каса (СЗОК), чрез главен юрисконсулт Т. Колева, против Решение № 27769 от 19.12.2024 г., постановено по адм. дело №7099/2024 г. по описа на Административен съд София- град, с което е отменена негова Заповед за налагане на санкции № РД-12-187 от 01.07.2024 г. Касационният жалбоподател счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3Чл. 209. ⚖️ Практика (27) Касационна жалба или касационен протест се подава, когато решението е: 1. нищожно; 2. недопустимо; 3. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Право на касационно оспорване АПК. Иска се отмяна на решението със законните последици. Ответникът – „Университетска многопрофилна болница за активно лечение и спешна медицина (УМБАЛСМ) Н. И. Пирогов“ ЕАД, чрез адвокат В. Цонева, в представена писмена молба оспорва жалбата като неоснователна. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното първоинстанционно решение е отменена Заповед за налагане на санкции № РД-12-187 от 01.07.2024 г. на директора на СЗОК, с която на основание чл. 449, ал. 1, т. 1, чл. 453, ал. 1, т. 1 и ал. 2, чл. 464 и ал. 2 и чл. 465 от Националния рамков договор за медицински (НРД за МД) 2023-2025 г. на УМБАЛСМ Н. И. Пирогов“ ЕАД са наложени два броя санкции „финансова неустойка“ в размер на по 300 лева всяка. От фактическа страна по делото е установено, че „УМБАЛСМ Н. И. Пирогов“ ЕАД е изпълнител по договор с НЗОК за оказване на болнична медицинска помощ с № 22-2440 от 23.10.2023 г. Със Заповед № РД-18-711 от 20.05.2024 г. на директора на СЗОК е наредено да бъде извършена проверка на лечебното заведение от 20.05.2024 г. до 27.05.2024 г. Предмет на проверката е контрол по изпълнение на договора за оказване на болнична медицинска помощ. Резултатите от проверката са обективирани в Протокол № РД-18-711-1 от 27.05.2024 г., в който е прието, че са установени 2 бр. истории на заболяването (ИЗ) на здравноосигурени лица (ЗОЛ), по които жалбоподателят не е изпълнил задълженията си по НРД. Издаденият протокол е връчен на лечебното заведение на 30.05.2024 г. На 04.06.2024 г. в СЗОК е постъпило възражение с вх. № 22-2440-57 от жалбоподателя относно констатациите в протокола от извършената проверка. Същото е препратено за разглеждане на арбитражна комисия по медицински дейности по чл. 75Чл. 75. ⚖️ Практика (104) (Отм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., нов - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) В случаите, когато лицето оспори констатациите на съответното длъжностно лице по чл. 72, ал. 2, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК в 7-дневен срок от получаване на писменото становище по чл. 74, ал. 4 изпраща спора за решаване от арбитражна комисия. Когато констатациите са оспорени пред управителя на НЗОК, спорът се решава от арбитражната комисия на тази РЗОК, с чийто директор изпълнителят на медицинска или дентална помощ - обект на проверката, е сключил договор. (2) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2024 г., в сила от 01.05.2024 г.) Арбитражната комисия се състои от представители на РЗОК, на съответните районни колегии на съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина, на съответните регионални колегии на съсловните организации на магистър-фармацевтите и на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти и на лекарските асистенти. (3) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) В арбитражната комисия се включват за всеки конкретен случай представители на тези съсловни организации, които имат отношение към описаните факти и направените констатации в протокола на съответното длъжностно лице по чл. 72, ал. 2, по чл. 74, ал. 3. (4) Броят на представителите на РЗОК в състава на всяка арбитражна комисия е равен на общия брой представители на съсловните организации по ал. 2. (5) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Създаването на арбитражна комисия за всеки конкретен случай се организира от директора на съответната РЗОК и тя осъществява своята дейност при условията и по реда, определени в НРД, както и при условията и реда за сключване на индивидуални договори за заплащане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина по чл. 45, ал. 17. (6) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Арбитражът по ал. 1 - 4 не е задължителен, освен ако арбитражната комисия не се е сформирала при условията на ал. 5 в двуседмичен срок от писмената покана на директора на съответната РЗОК до съответните лица и организации. (7) (Предишна ал. 6, изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Арбитражната комисия се произнася с решение в двуседмичен срок от получаване на преписката. от ЗЗО. Видно от Протокол № 13 от заседание на 18.06.2024 г. при разглеждане на възражението не е постигнато мнозинство, като трима от членовете на комисията са гласували „за“ становището, че възражението е неоснователно и трима – „против“. Впоследствие директорът на СЗОК е издал оспорената заповед, с която наложил два броя финансови неустойки. Заповедта е връчена на лечебното заведение на 02.07.2024 г. В обстоятелствената й част е посочено, че са констатирани две нарушения при работа с първичен медицински документ – „Направление за хоспитализация“ (бл. МЗ-НЗОК № 7) към ИЗ № 13882 на ЗОЛ В. К. К. и към ИЗ № 16564 на ЗОЛ А. Н. А.. В изготвената епикриза на пациентката В. К. е посочено, че страдала от придружаващото заболяване [заличен текст], което не е вписано в направлението за хоспитализация. В епикризата на А. Н. А. е посочено придружаващо заболяване [заличен текст], което не фигурирало в направлението за хоспитализация. Първоинстанционният административен съд е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при наличие на фактически и правни основания за издаването й, при спазване на административнопроизводствени правила, но в нарушение на материалния закон и неговата цел, поради което е отменил административния акт и възложил в тежест на касатора разноските по делото. Решението е правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Подробно са обсъдени възраженията на страните и са изложени мотиви досежно подлежащия на оспорване административен акт. От събраните доказателства безспорно е видно, че придружаващите заболявания на двамата пациенти ИЗ № 13882 на ЗОЛ В. К. К. и към ИЗ № 16564 на ЗОЛ А. Н. А. не са били вписани в направленията за хоспитализация. Не е спорно, че са изпълнени дейностите по лечение, хоспитализация и дехоспитализация. Приложение № 2 към НРД за медицинските дейности за 2023 – 2025 г., „Указания за попълване на направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури“, предвижда в направлението за хоспитализация да се вписва насочваща диагноза, която е повод за изпращане за лечение и придружаващо заболяване, ако пациентът има такова. В случая и двамата пациенти са имали придружаващи заболявания, които не са описани в направленията за хоспитализация, но както е посочил съдът в мотивите си, от съществено значение е, че тези направления са издадени от лечебното заведение, в което пациентите са хоспитализирани за оказване на спешна медицинска помощ. Съгласно медицинския стандарт „Спешна медицина“, преимущество има предприемането на неотложното лечение на пациента, а съставянето на документация в пълнота е последващо, след осъществяване на лечението. С оглед на това, обосновано съдът е приел, че след като в случая спешната медицинска помощ е била предоставена и анамнестичните данни отбелязани в пълнота в епикризите на двете ЗОЛ, липсата на отбелязване на придружаващи заболявания в направленията за хоспитализация, издадени от същото лечебно заведение, в която тя е осъществена, не съставлява нарушение, годно да обоснове приложението на санкция по чл. 453, ал. 1, т. 1 от НРД за МД 2023-2025 г. Предвид изложеното, Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна, а самата жалба повтаря изцяло фактическата обстановка и мотивите на оспорената заповед. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2Чл. 218. ⚖️ Практика (27) (1) Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението. (2 ) За валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Доказателства от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2Чл. 221. ⚖️ Практика (114) (1) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Върховният административен съд оставя в сила решението или го отменя в оспорваната му част, ако е неправилно. Когато Върховният административен съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. (3) Когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган. (4) Когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато административният орган отмени подзаконовия административен акт, Върховният административен съд обезсилва постановеното съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. Когато прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на някоя от страните, съдът постановява решение по съществото на касационното оспорване. (6) (Предишна ал. 5- ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато решението е нищожно, Върховният административен съд обявява нищожността му изцяло и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато пред Върховния административен съд е сключено споразумение, съдът го потвърждава с определение, с което обезсилва съдебното решение и прекратява делото. Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на решението, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

 

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 27769 от 19.12.2024 г., постановено по адм. дело №7099/2024 г. по описа на Административен съд София-град. Решението е окончателно.