Решение № 10643 по адм. д. № 10643/2025 г. на ВАС

Производството е по реда на чл. 208Чл. 208. ⚖️ Практика (7) На касационно оспорване изцяло или в отделни негови части подлежи първоинстанционното съдебно решение. Касационни основания и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от С. М., гражданин на Афганистан, чрез адвокат И. Меледжиева, против Решение № 28283/27.08.2025 г., постановено по адм. дело № 8026/2025 г. по описа на Административен съд София – град /АССГ/, с което е отхвърлено оспорването му против Решение № 4078/14.07.2025 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерски съвет /МС/ за отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствните правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3Чл. 209. ⚖️ Практика (27) Касационна жалба или касационен протест се подава, когато решението е: 1. нищожно; 2. недопустимо; 3. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Право на касационно оспорване от АПК. Счита, че съдът не е обсъдил всички представени по дело доказателства, както и обстоятелството, че е претърпял тежка телесна повреда- [заличен текст], което значително влошава общото му здравословно и социално състояние. По изложените в касационната жалба съображения иска отмяна на обжалваното решение. В съдебно заседание касаторът не се явява лично, представлява се от адв. Меледжиева, която поддържа касационната жалба. Ответната страна - Председателят на Държавната агенция за бежанците в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Хичовски, който оспорва касационната жалба като неоснователна, представя писмени доказателства. В хода по същество юриск. Хичовски моли касационната инстанция да остави в сила първоинстанционното съдебно решение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1Чл. 218. ⚖️ Практика (27) (1) Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението. (2 ) За валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Доказателства от АПК намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1Чл. 211. ⚖️ Практика (429) (1) Жалбата се подава до Върховния административен съд чрез съда, който е постановил решението, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено. (2) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава протест до Върховния административен съд чрез съда, постановил решението, в едномесечен срок от деня, в който то е постановено. (3) Лицата по чл. 210, ал. 2 могат да обжалват решението до момента на влизането му в сила за страните по делото. Форма и съдържание на жалбата и протеста от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на С. М., гражданин на Афганистан, против Решение № 4078/14.07.2025 г. на Председателя на ДАБ при МС за отказ да му бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут. Решението е издадено на основание чл. 75, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 от Закона за убежището и бежанците/ЗУБ/. От фактическа страна е установено, че С. М., гражданин на Афганистан, роден на [дата]., с етническа принадлежност - [заличен текст], вероизповедание: [заличен текст], семейно положение – неженен, на 09.01.2025 г. е депозирал молба до ДАБ за предоставяне на закрила. На 13.03.2025 г. с оспорващия е проведено интервю в присъствието на преводач. М. е посочил, че е напуснал Афганистан нелегално преди около 2 години, като заминал за Иран.Там останал 7 месеца и тръгнал за Турция, където бил около 8 месеца в център от затворен тип, след което 2 месеца в друга провинция и тръгнал за България. Пристигнал в България около 2 месеца и 18 дни преди интервюто, нелегално като пътувал за Сърбия, но го открили в гората и закарали в болница, където и подал молба за закрила. Не е бил арестуван или осъждан. Посочил е, че не е имал проблеми заради етническата си принадлежност или изповядана религия, нито с властите. Не е членувал в политическа партия. Искал да отиде в Германия, тъй като там има братовчед. Напуснал Афганистан, тъй като бил най - голям, баща му бил възрастен и трябвало той да се грижи за близките си. Твърди, че не е бил заплашван, насилван, преследван в страната си. Напуснал я е заради работата, бедността и липсата на пари. В България станал инцидент - ходил 5-6 дни в сняг, краката му били във вода и лед, поради което и [заличен текст] единия от тях. Подал молба за закрила в България, за да получи документи и да отиде в Германия. При така установената фактическа обстановка съдът е направил извод от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при постановяването му не са допуснати нарушения на административно производствените правила и същото е в съответствие с материалния закон. Съдът е приел, че в хода на административното производство не са установени факти, които да обуславят необходимостта от предоставяне на бежански или хуманитарен статут на чужденеца. Прието е от административния орган, че М. не е посочил причини, обосноваващи опасения от преследване. Спрямо него не е установена и реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция. Съдът е намерил за обосновано извода на административния орган за липсата на материалноправните предпоставки за приложение на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Посочил е, че видно от изложената бежанска история не е налице спрямо С. М. преследване, представляващо нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаването им. Не са заявени от него и конкретни обстоятелства от които да се направи извод, че самата принадлежност към религиозна група е достатъчно основание за опасения за преследване. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ спрямо чужденеца, съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част, тъй като не се доказва никаква реална опасност от тежки посегателства спрямо жалбоподателя, нито на лично основание, нито поради ситуацията в страната по произход. Съдът след обстоен анализ на обществено-политическата обстановка в Афганистан е обобщил, че дори да е налице обща ситуация на несигурност то същата не е достигнала степен на безогледно насилие с опасност от тежки посегателства, което да представлява основание за предоставяне на международна закрила. От доказателствата по делото не може да се направи извод, че за търсещия закрила е налице реален риск от посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Първоинстанционният съд е приел, че хуманитарната криза в Афганистан и района, както и необходимостта от здравни грижи предвид състоянието на лицето /[заличен текст] след идването му в България/, не е основание за предоставяне на хуманитарен статут, тъй като не попада в обхвата на понятието „други причини от хуманитарен характер“, съгласно чл.9, ал.8 от ЗУБ. При така установеното от фактическа и правна страна първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение на Председателя на ДАБ при МС е правилно и законосъобразно, поради което е отхвърлил оспорването като неоснователно. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е събрал относимите към делото доказателства, въз основа на които правилно е установил относимите към спора факти. Изводите на съда са логични и последователни и се базират на правилен анализ на доказателствата по делото. Неоснователен е доводът за необоснованост на съдебното решение. Задълбочено са изследвани обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на касационния жалбоподател и са изложени законосъобразни правни изводи. В мотивите на обжалваното решение първоинстанционният съд подробно и задълбочено е обсъдил всички събрани доказателства, стриктно е съблюдавал задължението си за изясняване на релевантните факти в пълнота към момента на съдебното производство, изрично е изложил аргументите си защо приема, че въпреки настъпилата фактическа промяна в държавата по произход на С. М. от момента на произнасяне на административния орган, не се установява наличие на законовите предпоставки за предоставяне на чужденеца на статут на бежанец и на хуманитарен статут. Съдът е обсъдил в съвкупност както доказателствата, събрани в хода на административното производство, така и тези в хода на съдебното производство. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ при анализ на понятието „преследване“ следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В настоящият случай обоснован и в съответствие с материалния закон е изводът на съда, че в конкретната бежанска история не се откриват предпоставки за прилагане разпоредбата на чл. 8 от ЗУБ за предоставяне на бежански статут на М.. Видно от бежанската история на търсещия закрила същият не е доказал по отношение на него да са налице основателни причини, пораждащи страх от преследване поради неговата религия, раса, националност, принадлежност към определена социална група, политическа партия или политически убеждения. С оглед изложеното, настоящият състав счита, че в процесния случай не се касае за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за икономически мигрант, търсещ по-добри условия за живот и реализация. Правилно АССГ е приел, че така изложената бежанска история на С. М. не разкрива необходимост от предоставянето и на хуманитарен статут. Неоснователни са и възраженията на С. М., че са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ, поради неправилното анализиране на ситуацията в страната на произход. В случая касаторът не е бил принуден да напусне Афганистан поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отношение, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, нито е бил застрашен от такива посегателства. Преценката за предоставяне на исканата международна закрила следва да обхваща и цялостното поведение на чужденеца, в т. ч. обстоятелството, че същият нелегално е влязъл първо в Турция, където не е подавал молба за закрила, въпреки че Турция е включена в Списъка по чл. 98 от ЗУБ като „трета сигурна държава“, както и фактът, че е преминал нелегално българската граница, но не се е предал на властите доброволно, а е пътувал за Сърбия, но са го открили в гората и закарали в болница, където и е подал молба за закрила. Цялостното поведение на чужденеца сочи желанието му да емигрира по икономически причини, а не на опит да се спаси от реални заплахи за живота и здравето му. Първоинстанционният съд е изследвал обстановката в Афганистан, съпоставена с личната бежанска история на С. М., като е обосновал правилен извод за липсата на заплаха по отношение търсещия закрила поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход. От съдържащи се по делото справки на Дирекция „Международна дейност“ на ДАБ относно актуалното положение в Афганистан следва да се приеме, че към момента на постановяване на съдебния акт от АССГ не е налице безогледно насилие в държавата по произход на чужденеца, нито насилието е на такова високо ниво, че да се приеме наличието на реална опасност цивилно лице да претърпи тежки и лични заплахи поради самия факт на пребиваване там. Следва да бъде споделен и изводът на първоинстанционния съд, че здравословното състояние на чуждия гражданин не е основание за предоставяне на хуманитарен статут, тъй като не попада в обхвата на понятието „други причини от хуманитарен характер“ съгласно чл. 9, ал. 8 от ЗУБ. Последователна и безпротиворечива е практиката на Върховния административен съд, че под "други причини от хуманитарен характер" по смисъла на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ следва да се разбират причини, различни от изрично предвидените в ал. 1 от тази разпоредба, въз основа на които може да се установи същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. Макар и неназовани, тези причини следва да са такива, че да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в страната. Такива причини не са посочени от лицето, а посочените от М. не обосновават предоставянето на хуманитарен статут. С оглед изложеното и при липсата на пороците сочени като касационни основания решението на АССГ като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2Чл. 221. ⚖️ Практика (114) (1) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Върховният административен съд оставя в сила решението или го отменя в оспорваната му част, ако е неправилно. Когато Върховният административен съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. (3) Когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган. (4) Когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато административният орган отмени подзаконовия административен акт, Върховният административен съд обезсилва постановеното съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. Когато прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на някоя от страните, съдът постановява решение по съществото на касационното оспорване. (6) (Предишна ал. 5- ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато решението е нищожно, Върховният административен съд обявява нищожността му изцяло и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато пред Върховния административен съд е сключено споразумение, съдът го потвърждава с определение, с което обезсилва съдебното решение и прекратява делото. Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на решението, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 28283/27.08.2025 г., постановено по адм. дело № 8026/2025 г. по описа на Административен съд София – град. Решението е окончателно.