Решение № 10417 по адм. д. № 10417/2025 г. на ВАС

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228Чл. 228. ⚖️ Практика (20) За неуредените в тази глава въпроси се прилагат съответно разпоредбите за първоинстанционното производство. Глава тринадесета. ОБЖАЛВАНЕ НА ОПРЕДЕЛЕНИЯТА И РАЗПОРЕЖДАНИЯТА Предмет на обжалване от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на В. С., гражданин на Индия и „МАРКАН“ ЕООД, чрез адв. С. Димитрова, против решение № 24635 от 17.07.2025 г. постановено по адм. дело № 5342 по описа за 2025 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на В. С. срещу Отказ за издаване на разрешение за продължително пребиваване и работа тип „Единно разрешение за пребиваване и работа“, Peг. № 5364р-7837 от 02.04.25 г., издаден от заместник-директор на Дирекция „Миграция" – МВР, с който на основание чл. 26, ал. 2, във връзка с чл. 24и ЗЧРБ, е отказано издаване на разрешение за продължително пребиваване и работа на жалбоподателя. В касационната жалба и в съдебно заседание се излагат твърдения за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3Чл. 209. ⚖️ Практика (27) Касационна жалба или касационен протест се подава, когато решението е: 1. нищожно; 2. недопустимо; 3. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Право на касационно оспорване от АПК. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд относно тълкуването и прилагането на законовите изисквания на чл. 11, ал. 6 ЗТМТМ. Касаторите претендират отмяна на обжалваното съдебно решение, както и отмяна на издадения процесен административен акт. Ответникът заместник-директорът на Дирекция „Миграция" – МВР оспорва касационната жалба чрез упълномощен юрисконсулт В. Терзийска, която в съдебно заседание пледира за оставяне в сила оспореното съдебно решение, пъреди неоснователност на касационната жалба и заявява искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба, в какъвто смисъл представя писмено заключение по чл. 16, ал.3Чл. 16. ⚖️ Практика (19) (4) (Обявена за противоконституционна с РКС № 5 от 2019 г. - ДВ, бр. 36 от 2019 г.) Когато делото се разглежда в закрито заседание, решението се постановява в срок не по-дълъг от 6 месеца от образуването му. В случай на нередовности на касационната жалба срокът за произнасяне тече от отстраняване на нередовностите. При разглеждане на делото в закрито заседание прокурорът дава заключение в двумесечен срок от образуването му или в срок, определен от съда. (5) При отлагане на делото следващото заседание се насрочва в срок до два месеца, като редовно призованите страни сами следят за датата на следващото открито съдебно заседание. Съдът е длъжен да оповести датата на следващото открито съдебно заседание в 14-дневен срок в Интернет страницата си. (6 ) Сроковете спират да текат през съдебната ваканция и дните, обявени за официални празници, освен когато този кодекс или специален закон предвижда по-кратки срокове. Предмет на касационната проверка АПК. Настоящият касационен състав намира жалбата за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1Чл. 211. ⚖️ Практика (429) (1) Жалбата се подава до Върховния административен съд чрез съда, който е постановил решението, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено. (2) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава протест до Върховния административен съд чрез съда, постановил решението, в едномесечен срок от деня, в който то е постановено. (3) Лицата по чл. 210, ал. 2 могат да обжалват решението до момента на влизането му в сила за страните по делото. Форма и съдържание на жалбата и протеста от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Предмет на контрол за законосъобразност пред административния съд е бил отказ Peг . № 5364р-7837 от 02.04.25 г. на заместник-директора на дирекция "Миграция", МВР, с който е отказано на чужденеца издаване на разрешение за продължително пребиваване и работа тип „Единно разрешение за пребиваване и работа“ на основание чл. 26, ал. 1, вр. чл. 24и ЗЧРБ. Съдът е установил от фактическа страна, че производството е образувано по заявление от 07.01.2025г., подадено от работодателя „МАРКАН“ ЕООД на основание чл. 24и ЗЧРБ. В изпълнение на изискванията на чл. 15, ал. 1 ЗТМТМ заявлението, заедно с приложените документи, е изпратено за становище до Агенцията по заетостта, която с писмо от 14.03.2025 г. е изразила отрицателно становище за предоставяне на достъп до пазара на труда. Това становище е мотивирано с наличието наказателно постановление срещу работодателя „МАРКАН“ ЕООД за нарушение на чл. 79, ал. 4 вр. чл. 77, ал. 2 ЗТМТМ, издадено на 21.06.2021 г., което е влязло в сила на 12.06.2024 г., тоест в едногодишния срок преди подаване на заявлението. С оглед императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 6 ЗТМТМ, Агенцията по заетостта е приела, че не са налице предпоставките за предоставяне на достъп до пазара на труда на чужденеца. Поради задължителния характер на това становище административният орган е приел, че не са изпълнени условията на чл. 24и ЗЧРБ и е постановил процесния отказ. Въз основа на така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд приел от правна страна, че оспореният отказ не страда от пороците, визирани като основания за обжалване в чл. 146Чл. 146. ⚖️ Практика (382) (2) Съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. (3) Нищожност може да се обяви и след изтичане на срока по чл. 149, ал. 1 - 3. (4) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) (5) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) Съдебен контрол и оперативна самостоятелност АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните с касационната жалба нарушения. Първоинстанционният съд при правилно констатирана фактическа обстановка е извел обосновани правни заключения, които са в съответствие с приложимия материален закон, относно законосъобразност на оспорвания административен акт, който е в съответствие и с целта на закона. Настоящата касационна съдебна инстанция намира, че относимите факти са изследвани и обсъдени подробно и мотивирано. Съдът е отговорил подробно и обосновано на доводите, поддържани в първоинстанционната жалба. Съображенията на първостепенния съд се споделят изцяло от настоящия касационен съдебен състав, което прави ненужно повтарянето им, като с оглед правомощието си по чл. 221, ал. 2Чл. 221. ⚖️ Практика (114) (1) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Върховният административен съд оставя в сила решението или го отменя в оспорваната му част, ако е неправилно. Когато Върховният административен съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. (3) Когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган. (4) Когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато административният орган отмени подзаконовия административен акт, Върховният административен съд обезсилва постановеното съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. Когато прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на някоя от страните, съдът постановява решение по съществото на касационното оспорване. (6) (Предишна ал. 5- ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато решението е нищожно, Върховният административен съд обявява нищожността му изцяло и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато пред Върховния административен съд е сключено споразумение, съдът го потвърждава с определение, с което обезсилва съдебното решение и прекратява делото. Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на решението, изр. второ АПК, препраща към тях, като мотиви на собствения си акт. Настоящият касационен състав не споделя изложените в касационната жалба доводи относно отпадане на правното основание за издаване на процесния отказ за нарушаване на принципа за съразмерност, поради следното: Постановеният отказ точно отразява настъпилата предвидена от закона задължителна последица при наличие на отрицателно становище на Агенцията по заетостта, издадено на основание чл. 11, ал. 1, т. 6 ЗТМТМ. В този случай административният орган действа при обвързана компетентност и не разполага с правна възможност да преценява по целесъобразност или да прилага по-лека мярка, поради което не може да се приеме, че е налице несъразмерност на постановения акт. Оспореният административен акт не противоречи на принципа на съразмерност, прогласен в чл. 6Чл. 6. ⚖️ Практика (30) (1) Административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. (2) Административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. (3) Когато с административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона. (4) От две или повече законосъобразни възможности органът е длъжен при спазване на ал. 1, 2 и 3 да избере тази възможност, която е осъществима най-икономично и е най-благоприятна за държавата и обществото. (5) Административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Истинност АПК, тъй като преследва легитимна цел – защита на обществения интерес и гарантиране на законосъобразен достъп до пазара на труда, поради което не води до прекомерно засягане на правата на чужденеца и на работодателя, тъй като не изключва възможността за повторно кандидатстване след отпадане на законовата пречка. Съгласно чл. 142, ал. 1Чл. 142. ⚖️ Практика (29) (1) Съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. (2) Установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. Публикуване на протокол АПК, съответствието на административния акт с материалния закон, се преценява към момента на издаването му. Към този момент материалноправните предпоставки за отказа са били налице, поради което изтичането на едногодишния срок по чл. 11, ал. 1, т. 6 ЗТМТМ не обуславя незаконосъобразност или несъразмерност на акта. От съществено значение е обстоятелството, че в императивната норма на чл. 11, ал. 6 ЗТМТМ законодателят изрично е придал правно значение на датата на подаване на заявлението, поради което фактът на изтичане на едногодишния срок е неотносим към конкретния правен спор и не се отразява на законосъобразността на формираните от първостепенния съд обосновани правни изводи. Безспорно установените по делото данни са достатъчни, за да обосноват наличие на предпоставките по чл. 26, ал. 2 ЗЧРБ за постановяване на отказ за издаване на разрешение за продължително пребиваване в Република България на В. С.. Като е достигнал до същите правни заключения и е отхвърлил жалбата против Отказ за издаване на разрешение за продължително пребиваване и работа тип „Единно разрешение за пребиваване и работа“, Peг. № 5364р-7837 от 02.04.25 г., издаден от заместник-директор на Дирекция „Миграция" – МВР, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и на основание чл.143, ал. 3Чл. 143. ⚖️ Практика (69) (1) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, или установи незаконосъобразност по чл. 193, ал. 2, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. (2) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт, както и поради отмяна, изменение или допълнение на акта по реда на АПК следва да бъде уважено своевременно направеното от страна на ответника искане за юрисконсултско възнаграждение, което се дължи от двамата касационни жалбоподатели. Последното съдът определя на 102,26 (сто и две евро и двадесет и шест евроцента) евро с равностойност на 200 (двеста) лева, съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съгласно чл.78, ал.8Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2Чл. 221. ⚖️ Практика (114) (1) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Върховният административен съд оставя в сила решението или го отменя в оспорваната му част, ако е неправилно. Когато Върховният административен съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. (3) Когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган. (4) Когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато административният орган отмени подзаконовия административен акт, Върховният административен съд обезсилва постановеното съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. Когато прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на някоя от страните, съдът постановява решение по съществото на касационното оспорване. (6) (Предишна ал. 5- ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато решението е нищожно, Върховният административен съд обявява нищожността му изцяло и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато пред Върховния административен съд е сключено споразумение, съдът го потвърждава с определение, с което обезсилва съдебното решение и прекратява делото. Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на решението АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 24635/17.07.2025 г., постановено по адм. дело № 5342 по описа за 2025 г. на Административен съд София - град. ОСЪЖДА „МАРКАН“ ЕООД, ЕИК 122018233, със седалище в гр. София, [улица], с управител Н. Й., както и В. С., гражданин на Индия, да заплатят на Дирекция „Миграция" при Министерство на вътрешните работи, направените разноски в касационното производство, представляващи юрисконсултско възнаграждение, възлизащо на 102,26 (сто и две евро и двадесет и шест евроцента) евро с равностойност на 200 (двеста) лева. Решението е окончателно.