- Страни: П. П. Б. срещу Управителя на Националната осигурителна каса (НЗОК)
- Предмет на спора: Оспорване на отказ за издаване на формуляр S2 (предварително разрешение за планово лечение в друга държава членка на ЕС, заплащано от НЗОК)
- Ключови моменти: Неправилно приложение на чл. 20, §2, изр. второ от Регламент (ЕО) № 883/2004; Формален извод на НЗОК, че лечението е възможно в България, без да се отчете невъзможността на жалбоподателя да заплати необходимия скъпоструващ имплант (на стойност около 20 000 евро) поради ниски доходи, което прави лечението непосилно и недостъпно; Отказът на НЗОК води до невъзможност за своевременно лечение; Позоваване на съдебна практика на Съда на Европейския съюз (дело "Елчинов").
- Решение: Отхвърля касационната жалба на НЗОК, като потвърждава решението на Административен съд София – град, с което е отменен административният акт на НЗОК и преписката е върната за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуване и прилагане на закона.
РЕШЕНИЕ № 5590 от 04.05.2017 по адм. д. № 12633/2016 г. на ВАС
Производство по чл. 208Чл. 208. ⚖️ Практика (7) На касационно оспорване изцяло или в отделни негови части подлежи първоинстанционното съдебно решение. Касационни основания и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на управителя на Националната осигурителна каса (НЗОК) против решение № 5773 / 31.08.2016 г. по адм. дело № 1060 / 2015 г. на Административен съд София – град, с което съдът е отменил по жалба на П. П. Б. решение № РД – Е112 – 2 / 06.02.2015 г., издадено от касатора и е изпратил преписката за издаване на нов индивидуален административен акт при спазване на дадените указания по тълкуване и прилагане на закона.
Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 20, §2, изр. второ от Регламент (ЕО) № 883 / 2004, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т.3Чл. 209. ⚖️ Практика (27) Касационна жалба или касационен протест се подава, когато решението е: 1. нищожно; 2. недопустимо; 3. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Право на касационно оспорване АПК.
Жалбоподател: управителя на Националната осигурителна каса (НЗОК)
Ответник по касационна жалба: П. П. Б., от [населено място] чрез адвокат Николова изразява становище за неоснователност на същата. Поддържа развитите от административния съд съображения в мотивите на обжалваното съдебно решение. Претендира разноски за настоящата инстанция.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че административният съд правилно е приел, че в случая са налице основанията по чл. 20, §2, изр. второ от Регламент (ЕО) № 883 / 2004 за издаване на предварително разрешение за лечение в друга държава със средства, заплащани от НЗОК.
Мотиви:
Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1Чл. 210. ⚖️ Практика (1317) (1) Право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. (2) Лицата, спрямо които решението има сила, имат право да го обжалват, когато то е неблагоприятно за тях, макар и да не са участвали в делото. (3) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава касационен протест. Срок за касационно оспорване АПК, в срока по чл. 211, ал.1Чл. 211. ⚖️ Практика (429) (1) Жалбата се подава до Върховния административен съд чрез съда, който е постановил решението, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено. (2) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава протест до Върховния административен съд чрез съда, постановил решението, в едномесечен срок от деня, в който то е постановено. (3) Лицата по чл. 210, ал. 2 могат да обжалват решението до момента на влизането му в сила за страните по делото. Форма и съдържание на жалбата и протеста АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2Чл. 218. ⚖️ Практика (27) (1) Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението. (2 ) За валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Доказателства от АПК е неоснователна.
По делото е установено, че управителят на НЗОК е бил сезиран с искане вх. № Е112 – 05 – 6 / 29.10.2014 г. от П. П. Б., здравноосигурено лице, с диагноза „Идиопатична нефамилна дистония” и определени 95% ТНР за издаване на формуляр S2 за провеждане на планово лечение в лечебно заведение на територията на Германия.
След разглеждането на заявлението и приложените към него документи, Комисията в ЦУ на НЗОК за разглеждане на исканията за издаване на разрешение за лечение извън държавата – членка по пребиваване (Комисията) е поискала писмени становища от националния консултант по неврохирургия, определен със заповед на министъра на здравеопазването и на председателя на Българското дружество по неврохирургия. И двамата консултанти са потвърдили диагнозата на лицето и са посочили, че същото може да бъде насочено към УМБАЛ „Св. И. Р.” – [населено място], където би могло да получи лечение по КП № 200, което се покрива от НЗОК и са изразили становища, че не следва да се дава разрешение за лечение в чужбина.
Искането за разрешение за лечение в друга държава членка е разгледано на заседание на Комисията за разглеждане на искания на здравноосигурени лица за издаване на разрешение за получаване на лечение извън държавата членка по пребиваване /формуляр S2/, заплащано от НЗОК, в случаите когато такова разрешение се изисква съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност, за което е съставен протокол № 1 - Е112-04- 1 / 06.01.2015 г. и по т. 14 от този протокол е взето решение да се откаже издаването на исканото разрешение.
С решение № РД – Е112 – 2 / 06.02.2015 г. управителят на НЗОК е отказал издаването на формуляр Е 112 за предварително разрешение за лечение в друга държава членка на Европейския съюз, заплащано от НЗОК, съответно за издаване на формуляр S2 за провеждане на планово лечение в лечебно заведение в [населено място], Германия чрез палидална дълбока мозъчна стимулация. Решението е постановено на основание чл. 20, §2, изр. второ от Регламент (ЕО) № 883 / 2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност, с мотиви, че лечението може да бъде проведено и в България.
В рамките на административното производство е установено, че импланта, който е необходим за извършване на медицинските процедури по КП № 200 е на стойност около 20000 евро и не е сред медицинските изделия, които се заплащат от НЗОК, видно от Решение № РД – НС – 04 – 61 от 10.06.2014 г. на Председателя на Надзорния съвет на НЗОК, с което е утвърден списъка на медицинските изделия, заплащани от НЗОК. П. П. Б., работи като библиотекар в Районна библиотека „Х. С.” – [населено място] и получава възнаграждение от 481,00 лева и социална пенсия за инвалидност в размер на 205,50 лева.
В чл. 20, §2, изр. второ от Регламент (ЕО) № 883 / 2004, е предвидено, че осигурено лице, което е получило разрешение от компетентната институция да замине за друга държава членка с цел получаване подходящо за състоянието му лечение, получава обезщетенията в натура, предоставени от името на компетентната институция, от институцията по мястото на престоя, в съответствие с разпоредбите на прилаганото от нея законодателство като на осигурено съгласно посоченото законодателство лице. Разрешението се дава, когато въпросното лечение е сред обезщетенията, предвидени от законодателството в държавата членка, в която пребивава съответното лице и в която то не може да получи това лечение в срока, който е оправдан от медицинска гледна точка, като се вземе предвид неговото текущо здравословно състояние и вероятното развитие на неговото заболяване. От предвидените в тази разпоредба условия за издаване на разрешението за получаване на лечение в друга държава членка, е безспорно изпълнението на първото условие - лечение на заболяването на П. Б. чрез дълбока мозъчна стимулация е сред обезщетенията, които се покриват от Националната здравноосигурителна каса - по клинична пътека № 200.
Правилно административният съд се е позовал на решението по дело № С – 173 / 2009 г. на Съда на Европейския съюз (СЕС) по делото "Елчинов срещу Националната здравноосигурителна каса" и е изследвал своевременността и ефикасността на възможното лечение в Република България. Значими в тази насока са обстоятелствата, касаещи медицинското състояние на пациента към момента на подаване на искането за разрешение и евентуално интензивността на страданията и естеството на уврежданията, както и всички онези обстоятелства, които биха могли да препятстват или прекомерно да затруднят упражняването на професионалната дейност, но и историята на заболяването му. Същественият проблем с предоставянето на лечението по КП № 200 в България е свързан с невъзможността то да бъде предоставено своевременно, тъй като е обусловено от финансовата възможността на лицето да заплати разходите по закупуването на импланта, който се прилага при дълбоката мозъчна стимулация. Заплащането на импланта /който е на стойност около 20000 евро/ на практика създава непреодолима или трудно преодолима пречка за лицето да получи лечението изобщо.
Обосновани са изводите на административния съд, че управителят на НЗОК е направил формален извод, че лечението може да бъде получено своевременно в България, без да отчете обстоятелството, че предоставянето на това лечение е обусловено от самостоятелно закупуване от лицето на импланта, чиято стойност значително надвишава тази на самото лечение и която предвид стандарта на живот в страната е труднопостижима, а с оглед конкретните доходи на лицето – непосилна. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено.
Наведените касационни основания за съществени нарушения на съдопроизводствени правила са бланкетно заявени и неналични при проверката на съдебното решение. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски, които съобразно доказателствата в тази насока – договор за правна защита и съдействие от 27.03.2017 г. възлизат на сумата от 400,00 лева.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5773 / 31.08.2016 г. по адм. дело № 1060 / 2015 г. на Административен съд София – град. ОСЪЖДА Националната здравноосигурителна каса да заплати на П. П. Б., от [населено място] сумата от 400,00 (четиристотин) лева, разноски за касационната инстанция. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАСКА ДИШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ТОДОРОВ ДИМАНА ЙОСИФОВА
при секретар Росица Тодорова с участието на прокурора Никола Невенчин изслуша докладваното от съдията ТОДОР ТОДОРОВ по адм. дело № 12633/2016
