Решение № 5215/09.04.2019 АД № 782/2019 ВАС

РЕШЕНИЕ № 5215/09.04.2019 АД № 782/2019 ВАС Оспорване на Заповед по КП № 138, 140, 159 Оспорване на Заповед по КП № 138, 140, 159 Оспорване на Заповед по КП № 138, 140, 159

Производството е по реда на чл. 208Чл. 208. ⚖️ Практика (7) На касационно оспорване изцяло или в отделни негови части подлежи първоинстанционното съдебно решение. Касационни основания и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса – Пловдив (РЗОК - Пловдив) против Решение № 2628 / 11.12.2018 г. , постановено по адм. дело № 2073 / 2018 по описа на Административен съд Пловдив. Поддържа, че издадената от него заповед № РД – 09 – 260 / 19.06.2018 г. била законосъобразна, а от своя страна при формиране на противния извод, административният съд не съобразил обстоятелството, че за възникналите договорни отношения между „Медикус Алфа СХБАЛ” ЕООД - гр. Пловдив и НЗОК, приложение намира § 6 от ПЗР на НРД за МД за 2018 година.

По подробно изложени съображения за наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3Чл. 209. ⚖️ Практика (27) Касационна жалба или касационен протест се подава, когато решението е: 1. нищожно; 2. недопустимо; 3. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Право на касационно оспорване АПК, Жалбоподател: моли за отмяна на съдебното решение и отхвърляне на оспорването. Жалбоподател: моли за отмяна на съдебното решение и отхвърляне на оспорването.

Ответник: - „Медикус Алфа СХБАЛ” ЕООД – гр. Пловдив чрез упълномощен процесуален представител, оспорва подадената жалба и моли да се остави без уважение като неоснователна.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.

Мотиви: Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена от страна в административното производство в срока по чл. 211, ал. 1Чл. 211. ⚖️ Практика (429) (1) Жалбата се подава до Върховния административен съд чрез съда, който е постановил решението, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено. (2) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава протест до Върховния административен съд чрез съда, постановил решението, в едномесечен срок от деня, в който то е постановено. (3) Лицата по чл. 210, ал. 2 могат да обжалват решението до момента на влизането му в сила за страните по делото. Форма и съдържание на жалбата и протеста от АПК, от легитимирано за това лице и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: В Допълнително се изтъква, че директорът на РЗОК – Пловдив след сключването на индивидуалния договор за предоставяне на болнична помощ, няма правомощие едностранно да го прекратява, поради което на това основание се излагат и доводи за нейната материална незаконосъобразност. По тези съображения първоинстанционният съд отменя заповед № РД – 09 – 260 / 19.06.2018 г. на директора на РЗОК – Пловдив. Решението на Административен съд Пловдив е правилно и обосновано.

„Медикус Алфа СХБАЛ” ЕООД – гр. Пловдив е лечебно заведение за болнична помощ по смисъла на чл. 9, ал. 1 от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ), с издадено валидно към дата 01.06.2018 г. Разрешение № СБ - 358 / 20.05.2011 г. за осъществяване на лечебна дейност на територията на страната. В това си качество болничното заведение има право да договори с Национална здравноосигурителна каса (НЗОК) чрез директора на РЗОК – Пловдив, условията за оказване на болнична помощ по съответни клинични пътеки. Правомощията на директора са разписани в чл. 20, ал. 1, т. 4Чл. 20. ⚖️ Практика (64) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) (1) Директорът на РЗОК: 1. представлява НЗОК на териториално равнище; 2. (изм. - ДВ, бр. 62 от 2010 г., в сила от 10.08.2010 г.) организира и ръководи дейността на РЗОК в съответствие със закона, правилника за устройството и дейността на НЗОК, решенията на надзорния съвет и актовете на управителя на НЗОК; 3. (отм. - ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г.) 4. сключва, изменя и прекратява договорите с изпълнителите на медицинска помощ на територията, обслужвана от РЗОК, съгласно закона, НРД и правилника за устройството и дейността на НЗОК; 5. (нова - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) сключва, изменя и прекратява договорите за лекарствените продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, за медицински изделия и за диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение на територията на страната с притежателите на разрешения за търговия на дребно с лекарствени продукти в аптека в съответствие с условията и реда по чл. 45, ал. 17; 6. (нова - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) закупува от изпълнителите на медицинска помощ здравни дейности по чл. 2, ал. 1 в рамките на стойностите, определени по чл. 15, ал. 1, т. 5а за съответната РЗОК. (2) Директорът на РЗОК може да бъде лице, което отговаря на следните изисквания: 1. има придобито висше образование с образователно-квалификационна степен "магистър"; 2. има минимум три години стаж по специалността в областта на управлението на здравеопазването, банковото, застрахователното или осигурителното дело. (3) Длъжността по ал. 1 се заема въз основа на конкурс, проведен по реда на Кодекса на труда. от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и са свързани с възможността да сключва, изменя и прекратява договорите с изпълнителите на медицинска помощ на територията, обслужвана от РЗОК, съгласно закона, НРД и правилника за устройството и дейността на НЗОК. Употребено по този начин, понятието „договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки” следва да се разбира като юридически факт, който поражда определени облигационни права и задължения между страните, респ. създава едно договорно правоотношение на плоскостта на частното право. Правната характеристика на договора от 01.06.2018 г. не го определя като административен договор .

Видно от редакцията на чл. 45а, ал.1Чл. 45а. ⚖️ Практика (6) (Нов - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Административният договор с физически или юридически лица по чл. 45 се сключва, изменя и прекратява съгласно закона, националните рамкови договори и анексите към тях, приети по реда на този закон, а за договорите за лекарствените продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, за медицински изделия и за диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение на територията на страната с притежателите на разрешения за търговия на дребно с лекарствени продукти в аптека, в съответствие с условията и реда по чл. 45, ал. 17. (2) Ако за сключването на административния договор в специален закон или подзаконов нормативен акт се изисква предварително съгласие или мнение на друг административен орган, договорът поражда действие, след като съответният административен орган даде съгласие или мнение в предвидената в закона форма. (3) Ако в установения в специалния закон срок другият административен орган не се произнесе, се прилага чл. 53 от Административнопроцесуалния кодекс. (4) Договорите, сключени между Националната здравноосигурителна каса, съответно Регионална здравноосигурителна каса по чл. 45 с физически или юридически лица, са административни договори. За тях чл. 19б и чл. 19в от Административнопроцесуалния кодекс не се прилагат. ЗЗО (Нов - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), административният договор с физически или юридически лица по чл. 45 се сключва, изменя и прекратява съгласно закона, националните рамкови договори и анексите към тях, приети по реда на този закон, а за договорите за лекарствените продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1Чл. 262. ⚖️ Практика (583) SUP>3. (Нов - ДВ, бр. 67 от 2020 г.) (1) Притежателят на разрешението за употреба или негов упълномощен представител е длъжен в срок два работни дни от получаване на решението на съвета за промяна на цената по чл. 261а, ал. 1 - 3 на лекарствен продукт да уведоми по подходящ начин Българския фармацевтичен съюз и търговците на едро, а те съответно да уведомят търговците на дребно с лекарствени продукти. (2) Съветът по служебен ред уведомява Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса за решенията, за които е допуснато предварително изпълнение. от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, за медицински изделия и за диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение на територията на страната с притежателите на разрешения за търговия на дребно с лекарствени продукти в аптека, в съответствие с условията и реда по чл. 45, ал. 17. Правната фигура на административния договор е въведена в нашето позитивното право с нормите на чл. 19аЧл. 19а. (Нов - ДВ, бр. 74 от 2016 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) В производство пред административните органи страните могат да сключат административен договор по въпроси от значим обществен интерес, само когато е предвидено в специален закон. (2) Административният договор е писмено съглашение между административен орган и граждани или организации. (3) Административният договор се сключва в писмена форма и съдържа: страни, предмет и съдържание, дата на сключване и подписи на страните, ако друго не е предвидено в специален закон. Правила за сключване на административния договор - 19ж АПК (Обн., ДВ, бр. 74 от 20.06.2016 г.). В текста на чл.19аЧл. 19а. (Нов - ДВ, бр. 74 от 2016 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) В производство пред административните органи страните могат да сключат административен договор по въпроси от значим обществен интерес, само когато е предвидено в специален закон. (2) Административният договор е писмено съглашение между административен орган и граждани или организации. (3) Административният договор се сключва в писмена форма и съдържа: страни, предмет и съдържание, дата на сключване и подписи на страните, ако друго не е предвидено в специален закон. Правила за сключване на административния договор АПК законодателят дава легално определение на административен договор . Неговите съществени белези, които го характеризират като административен, се свързват със следните обстоятелства: а) да е сключен в производство пред административните органи от страните, по въпроси от значим обществен интерес или б) когато е предвидено в закон. Административният договор се сключва в писмена форма, която е както форма за действителност, така и форма за доказването му. С приемането на чл. 45а, ал. 4Чл. 45а. ⚖️ Практика (6) (Нов - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Административният договор с физически или юридически лица по чл. 45 се сключва, изменя и прекратява съгласно закона, националните рамкови договори и анексите към тях, приети по реда на този закон, а за договорите за лекарствените продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, за медицински изделия и за диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение на територията на страната с притежателите на разрешения за търговия на дребно с лекарствени продукти в аптека, в съответствие с условията и реда по чл. 45, ал. 17. (2) Ако за сключването на административния договор в специален закон или подзаконов нормативен акт се изисква предварително съгласие или мнение на друг административен орган, договорът поражда действие, след като съответният административен орган даде съгласие или мнение в предвидената в закона форма. (3) Ако в установения в специалния закон срок другият административен орган не се произнесе, се прилага чл. 53 от Административнопроцесуалния кодекс. (4) Договорите, сключени между Националната здравноосигурителна каса, съответно Регионална здравноосигурителна каса по чл. 45 с физически или юридически лица, са административни договори. За тях чл. 19б и чл. 19в от Административнопроцесуалния кодекс не се прилагат. ЗЗО договорите, сключени между Националната здравноосигурителна каса, съответно Регионална здравноосигурителна каса по чл. 45 с физически или юридически лица, са административни договори . Текстът на разпоредбата е приет с измененията на закона, обнародвани в ДВ бр. 77/2018 г., в сила от 01.01.2019 г. и представлява материалноправна норма, поради което има действие занапред. Затова тя е неприложима към сключените преди приемането й договори, какъвто е процесният.

По делото пред административния съд не е било спорно, че между жалбоподателя и НЗОК, чрез директора на РЗОК – Пловдив е сключен договор № 162689 / 01.06.2018 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки , съобразно който НЗОК в качеството си на възложител възлага на „Медикус Алфа СХБАЛ” ЕООД като изпълнител, да предоставя на посочените в чл. 1 от договора здравноосигурени и здравнонеосигурени лица, медицинска помощ по клинични пътеки от приложение № 9 към чл. 1 от Наредба № 3 от 2018 г. за определяне на пакета от здравни дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК (обн. ДВ, бр. 29 от 30.03.2018 г.) и посочени съответно в приложение № 17а „Клинични пътеки” на НРД за МД за 2018 година. Измежду изброените в чл. 1 клинични пътеки, по които болницата е задължена да оказва медицинска помощ, са и посочените по – късно в заповед № РД – 09 – 260 / 19.06.2018 г. единадесет броя клинични пътеки, по които се отказва сключване на договор. На основание чл. 59, ал. 1Чл. 59. ⚖️ Практика (307) (1) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., доп. - ДВ, бр. 4 от 2013 г., в сила от 15.01.2013 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 48 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., доп. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Договорите по чл. 20, ал. 1, т. 4 за оказване на медицинска помощ по този закон се сключват между директора на РЗОК и изпълнителите на медицинска помощ в съответствие с НРД с анексите към тях, с решението по чл. 54, ал. 9 и с този закон. (1а) (Нова - ДВ, бр. 72 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 67 от 2020 г.) Договори по ал. 1 не могат да се сключват с нови лечебни заведения за болнична помощ или за нови медицински дейности, осъществявани от лечебни заведения за болнична помощ, ако в процедурата по чл. 37а или 37б от Закона за лечебните заведения лечебното заведение е предоставило информация, че няма да ползва средства на НЗОК като източник на финансиране на дейността си или НЗОК е дала становище за невъзможност за финансиране на съответните дейности. Забраната не се прилага при нововъзникнали обстоятелства и установена недостатъчност от съответната болнична медицинска помощ на територията на областта към момента на подаване на заявление за сключване на договор по чл. 59а, ал. 1, установена въз основа на оценка на потребностите съгласно Националната здравна карта. Преценката за недостатъчност от съответната болнична медицинска помощ се извършва от Изпълнителна агенция "Медицински надзор". (2) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Договорите по ал. 1 не могат да бъдат сключени при условия, по-неизгодни от приетите с НРД. (3) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г., доп. - ДВ, бр. 4 от 2013 г., в сила от 15.01.2013 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Договорите по ал. 1 се сключват в писмена форма за срока на действие на анекса към Националния рамков договор по чл. 54, ал. 6 и са в сила до приемането на нов НРД, съответно на анекс към него или при промяна на действащия НРД, съответно на анекса към него. В случаите по чл. 54, ал. 9, както и при промени в действащото законодателство, към договорите по ал. 1 се сключват допълнителни споразумения. Когато не са подадени заявления и/или не са сключени допълнителни споразумения в сроковете по ч... ЗЗО договорите с лечебните заведения на територията, обслужвана от съответната Районна здравноосигурителна каса, се сключват с директора и в съответствие с Националния рамков договор. В изпълнение на така сключения договор, Националната здравноосигурителна каса заплаща видовете медицинска помощ съобразно нормите на глава деветнадесета, раздел VI, VIII, IX от НРД за МД за 2018 година, а изпълнителят осъществява дейността си по ал. 1 на чл. 1 от договора, според Закона за лечебните заведения, Закона за здравето, Закона за здравното осигуряване, ЗБНЗОК за 2018 г., подзаконовите актове по прилагането им и Кодекса за професионалната етика за медицинските дейности за 2018 година.

По повод постъпилото заявление № ЗД – 1127 / 30.04.2018 г. за сключване на договор от страна на болницата е била разпоредена проверка, която е започнала по заповед № РД - 09 – 95 / 03.04.2018 г. на директора на РЗОК – Пловдив. Заявлението по своята същност представлява предложение (оферта), в което лечебното заведение е заявило за изпълнение медицинска дейност, вкл. и по процесните клинични пътеки. С подписването на договора от 01.06.2018 г. НЗОК по същество приема това предложение. Последното следва се разглежда като волеизявление на НЗОК, с което тя изразява съгласието си със съществените елементи на договора, вкл. болницата да предоставя болнична помощ по КП № 138, КП № 140, КП № 227, КП № 228, КП № 229, КП № 231, КП № 159, КП № 210, КП № 212, КП № 217.1, КП № 220. Договорът от 01.06.2018 г. отговаря на легалната дефиниция по чл. 8, ал.1Чл. 8. ⚖️ Практика (2) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Договорът е съглашение между две или повече лица, за да се създаде, уреди или унищожи една правна връзка между тях. Лицата се ползуват от правата си, за да задоволяват своите интереси. Те не могат да упражняват тези права в противоречие с интересите на обществото. от Закона за задълженията и договорите, според която договорът е съглашение между две или повече лица, за да се създаде, уреди или унищожи една правна връзка между тях. Казано и по друг начин с това съглашение се цели пораждане, изменение или прекратяване на права и задължения в областта на частното право. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ), лечебни заведения по смисъла на закона са организационно обособени структури на функционален принцип, в които лекари или лекари по дентална медицина осъществяват дейности по диагностика, лечение, наблюдение, профилактика, мерки за укрепване на здравето, трансплантация или рехабилитация на болни или застрашени от заболяване лица, както и на бременни жени. Лечебните заведения оказват извънболнична и болнична помощ, като в случая ответникът по касационната жалба се е задължил да предоставя болнична помощ. Договорът съдържа текстове относно различните хипотези на прекратяването му (чл. 62 – чл. 66 от раздел X „Срок на действие и ред за прекратяване на договора”). По същество с тях се регламентира преустановяване действието на вече възникнала облигационна връзка, вкл. и в хипотезата на чл. 64, ал. 1, т. 3 от него, при която ако изпълнителят не отговаря на условията за извършване на дейността – предмет на договора, възложителят има право да го прекрати без предизвестие.

С процесната заповед от 19.06.2018 г. органът не може да ограничи действието на договора за уговорения между страните срок, защото той вече е в сила и то със задна дата от 01.04.2018 г. ( така § 2 от договор с дата 01.06.2018 г.). Заповедта не е и правно основание за прекратяване на възникналата облигационна връзка между страните по съглашението, защото изразена по този начин волята на възложителя, не е част от него, т.е. не е налице уговорка, договорът да се счита частично прекратен преди изтичане на посочения в него срок, по отношение на изброените единадесет броя клинични пътеки. В конкретната хипотеза заповедта противоречи на основните принципи, които са разписани в чл. 2Чл. 2. ⚖️ Практика (32) Опазването на здравето на гражданите като състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие е национален приоритет и се гарантира от държавата чрез прилагане на следните принципи: 1. равнопоставеност при ползване на здравни услуги; 2. осигуряване на достъпна и качествена здравна помощ, с приоритет за деца, бременни и майки на деца до една година; 3. приоритет на промоцията на здраве и интегрираната профилактика на болестите; 4. предотвратяване и намаляване на риска за здравето на гражданите от неблагоприятното въздействие на факторите на жизнената среда; 5. особена здравна закрила на деца, бременни, майки на деца до една година и лица с физически увреждания и психически разстройства; 6. държавно участие при финансиране на дейности, насочени към опазване здравето на гражданите. от Закона за здравето. Същите посочват като основен приоритет именно опазването на здравето на гражданите, което следва да се гарантира от държавата, а тя от своя страна трябва да осигури достъпна и качествена здравна помощ. В чл. 4Чл. 4. ⚖️ Практика (65) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 14. (1) Механизмът, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК, и методиката за прилагането му по чл. 45, ал. 31 от Закона за здравното осигуряване за 2026 г. се приемат до един месец от деня на обнародването на този закон в "Държавен вестник" и влизат в сила от 1 януари 2026 г. (2) Механизмът и методиката за прилагането му по ал. 1 съдържат и следните критерии за определяне на конкретните суми, подлежащи на възстановяване от всеки притежател на разрешение за употреба или от негов упълномощен представител на лекарствени продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване: 1. ръст на разходите на НЗОК за лекарствените продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване на съответния притежател на разрешение за употреба или негов упълномощен представител за 2026 г. спрямо предходната година, изчислен след приспадане на всички договорени по реда на Закона за здравното осигуряване отстъпки, и 2. дял на разходите на НЗОК за лекарствените продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване на съответния притежател на разрешение за употреба или негов упълномощен представител от общите разходи на НЗОК за лекарствените продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване, изчислен след приспадане на всички договорени по реда на Закона за здравното осигуряване отстъпки. (3) Договорите по чл. 45, ал. 22 и 33 от Закона за здравното осигуряване за 2026 г. се сключват, а сключените до обнародването на този закон в "Държавен вестник" договори се допълват относно прилагането на механизма и методиката по ал. 1 спрямо лекарствените продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване до един месец от деня на обнародването на механизма и методиката по ал. 1 в "Държавен вестник". (4) Лекарствените продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване, за които не са сключени договори или допълнителни споразумения в срока по ал. 3, не се заплащат от НЗОК. За тези лекарствени продукти за периода на заплащането им от НЗОК през 2026 г. се дължат на НЗОК отстъпките, договорени при провеждане на задължителното централизирано договаряне на отстъпки за 2026 г., и се прилагат действащите през периода до обнародването на този закон в "Държавен вестник" механизъм, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК, и методиката за прилагането му. (5) Притежателите на ... ЗЗО е регламентирано, че лицата имат право на достъп и свободен избор до медицинска помощ, а Националната здравноосигурителна каса заплаща на лечебното заведение оказаната извънболнична и болнична помощ при заболяване.

В касационната жалба се релевират възражения, че решението на административния съд е неправилно, тъй като при постановяването му, не било съобразено приложението на § 6, ал. 1 от ПЗР на НРД за МД за 2018 година. Изложените в тази насока касационни доводи на директора на РЗОК – Пловдив са неоснователни, защото съгласно текста на § 6, в случай че лечебно заведение за извънболнична помощ/здравно заведение не сключи договор с НЗОК при тези условия, за извършената от него дейност от 1 април 2018 г. до датата на отказа се подписва срочен договор. По ал. 2 е предвидено, че ако лечебно заведение за болнична помощ не сключи договор с НЗОК при тези условия, извършената от него дейност от датата на влизане в сила на НРД до датата на отказа се заплаща. Условията на сключване на договора с НЗОК са посочени в § 3 и § 4 от ПЗР на НРД за 2018 г., в зависимост от това дали съответният изпълнител до момента на сключване на новия договор е работил или не по договор с НЗОК, за оказване на същия вид медицинска помощ. С оглед на така разписаното в § 6, ал. 2 се формира извод, че НЗОК не може да предоговори, респ. преуреди възникналите вече договорни правоотношения със същия изпълнител, който се е съгласил да предоставя болнична помощ. Тя има задължение да заплати извършената от лечебното заведение дейност, от датата на влизане в сила на НРД до датата на отказа да се сключи договор. В този смисъл цитираният § 6 от ПЗР на НРД за 2018 г. не дава право на НЗОК да прекрати възникналите между страните валидни облигационни отношения.

Необходимо е да се прави разлика между изпълнение на договора и прекратяване на облигационното правоотношение . В конкретната хипотеза, след като договорът вече е бил сключен, са налице противопоставими права на изпълнителя на болничната помощ, които в случая следва да се разбират като даване на предимство на правото на прекратяване на договора , така както е уговорено в договора, пред правото на директора на РЗОК – Пловдив с едностранна правна промяна, обективирана в заповедта от 19.06.2018 г. , да прекрати облигационната връзка.

Правомощието на директора на РЗОК да сключи договор с изпълнителя на медицинска помощ е посочено в чл. 59, ал. 1Чл. 59. ⚖️ Практика (307) (1) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., доп. - ДВ, бр. 4 от 2013 г., в сила от 15.01.2013 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 48 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., доп. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Договорите по чл. 20, ал. 1, т. 4 за оказване на медицинска помощ по този закон се сключват между директора на РЗОК и изпълнителите на медицинска помощ в съответствие с НРД с анексите към тях, с решението по чл. 54, ал. 9 и с този закон. (1а) (Нова - ДВ, бр. 72 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 67 от 2020 г.) Договори по ал. 1 не могат да се сключват с нови лечебни заведения за болнична помощ или за нови медицински дейности, осъществявани от лечебни заведения за болнична помощ, ако в процедурата по чл. 37а или 37б от Закона за лечебните заведения лечебното заведение е предоставило информация, че няма да ползва средства на НЗОК като източник на финансиране на дейността си или НЗОК е дала становище за невъзможност за финансиране на съответните дейности. Забраната не се прилага при нововъзникнали обстоятелства и установена недостатъчност от съответната болнична медицинска помощ на територията на областта към момента на подаване на заявление за сключване на договор по чл. 59а, ал. 1, установена въз основа на оценка на потребностите съгласно Националната здравна карта. Преценката за недостатъчност от съответната болнична медицинска помощ се извършва от Изпълнителна агенция "Медицински надзор". (2) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Договорите по ал. 1 не могат да бъдат сключени при условия, по-неизгодни от приетите с НРД. (3) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г., доп. - ДВ, бр. 4 от 2013 г., в сила от 15.01.2013 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Договорите по ал. 1 се сключват в писмена форма за срока на действие на анекса към Националния рамков договор по чл. 54, ал. 6 и са в сила до приемането на нов НРД, съответно на анекс към него или при промяна на действащия НРД, съответно на анекса към него. В случаите по чл. 54, ал. 9, както и при промени в действащото законодателство, към договорите по ал. 1 се сключват допълнителни споразумения. Когато не са подадени заявления и/или не са сключени допълнителни споразумения в сроковете по ч... ЗЗО. Същият е длъжен рамките на 30 дни от подаване на заявлението да го сключи, ако изпълнителят отговаря на условията по чл. 55, ал. 2, т. 1 и на критериите за осигуряване на достъпност и качество на медицинската помощ по чл. 59Чл. 59. ⚖️ Практика (307) (1) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., доп. - ДВ, бр. 4 от 2013 г., в сила от 15.01.2013 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 48 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., доп. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Договорите по чл. 20, ал. 1, т. 4 за оказване на медицинска помощ по този закон се сключват между директора на РЗОК и изпълнителите на медицинска помощ в съответствие с НРД с анексите към тях, с решението по чл. 54, ал. 9 и с този закон. (1а) (Нова - ДВ, бр. 72 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 67 от 2020 г.) Договори по ал. 1 не могат да се сключват с нови лечебни заведения за болнична помощ или за нови медицински дейности, осъществявани от лечебни заведения за болнична помощ, ако в процедурата по чл. 37а или 37б от Закона за лечебните заведения лечебното заведение е предоставило информация, че няма да ползва средства на НЗОК като източник на финансиране на дейността си или НЗОК е дала становище за невъзможност за финансиране на съответните дейности. Забраната не се прилага при нововъзникнали обстоятелства и установена недостатъчност от съответната болнична медицинска помощ на територията на областта към момента на подаване на заявление за сключване на договор по чл. 59а, ал. 1, установена въз основа на оценка на потребностите съгласно Националната здравна карта. Преценката за недостатъчност от съответната болнична медицинска помощ се извършва от Изпълнителна агенция "Медицински надзор". (2) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Договорите по ал. 1 не могат да бъдат сключени при условия, по-неизгодни от приетите с НРД. (3) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г., доп. - ДВ, бр. 4 от 2013 г., в сила от 15.01.2013 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Договорите по ал. 1 се сключват в писмена форма за срока на действие на анекса към Националния рамков договор по чл. 54, ал. 6 и са в сила до приемането на нов НРД, съответно на анекс към него или при промяна на действащия НРД, съответно на анекса към него. В случаите по чл. 54, ал. 9, както и при промени в действащото законодателство, към договорите по ал. 1 се сключват допълнителни споразумения. Когато не са подадени заявления и/или не са сключени допълнителни споразумения в сроковете по ч...в ЗЗО. Ако не отговаря на тези изисквания, директорът на осн. чл. 59б, ал. 2Чл. 59б. ⚖️ Практика (6) (Нов - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 4 от 2013 г., в сила от 15.01.2013 г.) Директорът на РЗОК в срок от 30 дни от подаване на заявлението сключва договор съответно допълнително споразумение с изпълнителите, които отговарят на условията по чл. 55, ал. 2, т. 1 и на критериите за осигуряване на достъпност и качество на медицинската помощ по ЗЗО издава заповед , с която мотивирано отказва неговото сключване. Последното му правомощие е изпълнимо, само докато договорът не бъде сключен, т.е. докато подаденото предложение от изпълнителя на медицинска помощ, не бъде прието от НЗОК. След това, ако се констатира неизпълнение на договора, тъй като изпълнителят не отговаря на изискванията по конкретните КП, по които е получено договаряне, не може да има отказ оформен по реда на чл. 59б, ал. 2Чл. 59б. ⚖️ Практика (6) (Нов - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 4 от 2013 г., в сила от 15.01.2013 г.) Директорът на РЗОК в срок от 30 дни от подаване на заявлението сключва договор съответно допълнително споразумение с изпълнителите, които отговарят на условията по чл. 55, ал. 2, т. 1 и на критериите за осигуряване на достъпност и качество на медицинската помощ по ЗЗО.

Първоинстанционният съд аргументирано е обсъдил в мотивите си всички факти и обстоятелства от значение за изхода на спора. Правилно е приел, че договорът не може да се сключва с посочения модалитет („до датата на отказа”), тъй като се касае за бъдещо несигурно събитие. Последното за да обвързва правно валидно страните по облигационната връзка, трябва да бъде поне определяемо. Уговореното „до датата на отказа“ (чл. 20 от договора), не установява и не определя срока на действие на договора по отношение на процесните 11 броя клинични пътеки. Сключването на договора като юридически факт с правно значение доказва, че дейността на изпълнителя е в съответствие с условията по чл. 55, ал. 2, т. 1Чл. 55. ⚖️ Практика (190) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 11.12.2018 г.) Приетите по реда на чл. 54 национални рамкови договори, съответно анексите към тях влизат в сила от 1 януари на следващата календарна година. (2) Националните рамкови договори съдържат: 1. условията, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска помощ, както и реда за сключване на договори с тях; 2. отделните видове медицинска помощ по чл. 45 ; 3. условията и реда за оказване на помощта по т. 2; 3а. (нова - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) обемите, цените и методиките за остойностяване и закупуване на видовете медицинска помощ по т. 2; 3б. (нова - ДВ, бр. 13 от 2023 г., в сила от 07.02.2023 г.) изисквания относно основните трудови възнаграждения на медицинските специалисти, работещи в лечебни заведения за болнична помощ в изпълнение на договори с НЗОК, които са не по-малко благоприятни от предвидените в колективен трудов договор в отрасъл "Здравеопазване"; 3в. (нова - ДВ, бр. 13 от 2023 г., в сила от 07.02.2023 г., изм. - ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) методика за финансиране осигуряването на медицински персонал във: а) лечебни заведения, които извършват медицински дейности в населени места в труднодостъпни и/или отдалечени райони или единствени изпълняват съответната дейност на територията на общината, с изключение на лечебните заведения по чл. 106а, ал. 5б от Закона за лечебните заведения; б) лечебните заведения за болнична помощ по чл. 45, ал. 2а; 4. (доп. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 11.12.2018 г.) критерии за качество и достъпност на помощта по т. 2, включително конкретни индикатори за оценка на качеството на лечението на пациентите; 5. документацията и документооборота; 6. задълженията на страните по информационното осигуряване и обмена на информация; 6а. (нова - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) условията и реда за контрол по изпълнението на договорите; 6б. (нова - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) санкции при неизпълнение на договора; 7. други въпроси от значение за здравното осигуряване. (3) Националните рамкови договори не могат да установяват изисквания за: 1. минимален брой на регистрираните здравноосигурени лица от изпълнител на първична извънболнична помощ; 2. условия, възпрепятстващи свободния избор от осигурения на изпълнители на медицинска помощ, сключили договор с РЗОК; 3. (изм. - ДВ, бр. 48 о... ЗЗО. Изводите на съда не противоречат и на факта, че производството по сключването на договора се предхожда от административно производство, в което правоотношенията между двете страни се регулират с властнически метод, а не чрез метода на равнопоставеност. Касае се за административен контрол преди сключването му, а не по време а неговото действие.

Действието във времето и спрямо лицата на цитирания от съда § 1 от ПЗР от Наредба № 2 от 6.10.2017 г. за утвърждаване на медицински стандарти ”Ортопедия и травматология” (обн., ДВ, бр. 84 от 20.10.2017 г.) и на Наредба № 3 от 27.01.2015 г. за утвърждаване на общи медицински стандарти по хирургия, неврохирургия, гръдна хирургия, кардиохирургия, съдова хирургия, детска хирургия и лицево-челюстна хирургия, отменена с Решение № 13199 на ВАС от 5.12.2016 г. - бр. 40 от 19.05.2017 г., в сила от 19.05.2017 г., както и на отменената с Решение на ВАС № 15086 от 12.12.2014 г. (обн. ДВ бр. 11 от 10.02.2015 г.) Наредба № 20 от 23.06.2010 г. за утвърждаване на общи медицински стандарти по хирургия, неврохирургия, гръдна хирургия, кардиохирургия, съдова хирургия, детска хирургия, пластично- възстановителна и естетична хирургия и лицево-челюстна хирургия, не опровергават формираните мотиви за материална незаконосъобразност на заповед № РД – 09 – 260 / 19.06.2018 година .

По така изложените съображения, изводите на първоинстанционния съд са правилни. Не са налице твърдените касационни основания, а при извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2Чл. 218. ⚖️ Практика (27) (1) Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението. (2 ) За валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Доказателства АПК не се установиха основания за нищожност или недопустимост на съдебното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила. С отговора на касационната жалба ответникът е поискал присъждане на разноски пред касационната инстанция. Доколкото не са представени доказателства, че претендираните разноски са реално сторени и заплатени, такива не му се следват.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2Чл. 221. ⚖️ Практика (114) (1) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Върховният административен съд оставя в сила решението или го отменя в оспорваната му част, ако е неправилно. Когато Върховният административен съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. (3) Когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган. (4) Когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато административният орган отмени подзаконовия административен акт, Върховният административен съд обезсилва постановеното съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. Когато прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на някоя от страните, съдът постановява решение по съществото на касационното оспорване. (6) (Предишна ал. 5- ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато решението е нищожно, Върховният административен съд обявява нищожността му изцяло и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато пред Върховния административен съд е сключено споразумение, съдът го потвърждава с определение, с което обезсилва съдебното решение и прекратява делото. Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на решението АПК Върховният административен съд, шесто отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА Решение 2628 / 11.12.2018 г. , постановено по адм. дело № 2073 / 2018 г. на Административен съд Пловдив. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на дванадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: и с участието на прокурора Камелия Николова изслуша докладваното от съдията ЮЛИЯ ТОДОРОВА по адм. дело № 782/2019.