Решение № 3319/08.03.2011 АД №13110/2010 ВАС

РЕШЕНИЕ № 3319/08.03.2011 АД №13110/2010 ВАС

"⚖️ ПРЕДМЕТ НА СПОРА / МОТИВИ "

"⚖️ ПРЕДМЕТ НА СПОРА / МОТИВИ "

"Безспорно е също, че жалбоподателката е имала навършена 65-годишна възраст към датата на издаване на това експертно решение /същата е [дата на раждане] /." 3 ПЗР от Закона за здравето /ЗЗ/, пар."

"Безспорно е също, че жалбоподателката е имала навършена 65-годишна възраст към датата на издаване на това експертно решение /същата е [дата на ..."

"⚖️ ПРЕДМЕТ НА СПОРА / МОТИВИ "

"Безспорно е също, че жалбоподателката е имала навършена 65-годишна възраст към датата на издаване на това експертно решение /същата е [дата на раждане] /." 3 ПЗР от Закона за здравето /ЗЗ/, пар."

"Безспорно е също, че жалбоподателката е имала навършена 65-годишна възраст към датата на издаване на това експертно решение /същата е [дата на раждане] /." 3 ПЗР от Закона за здравето /ЗЗ/, пар. 49 ПЗР ЗДДФЛ и пар. 10а ПЗР ЗДДФЛ, в резултат на което е достигнал до неправилния извод, че лицето няма право на данъчно облекчение, тъй като в случая срокът на издаденото решение на ТЕЛК е бил изтекъл към 31.12.2004г.

Жалбоподател:

Според касатора с издаденото му решение на НЕЛК пожизненото са определени вида и степента на увреждане, тъй като намира приложение разпоредбата на пар. 3 ПЗР ЗЗ. По подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания и изложени в касационната жалба и писмени бележки на пълномощника, касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания административен акт. Претендира се присъждане на направените разноски.

Ответник: директорът на ТД на НАП [населено място] не е изразил становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. По подробни съображения счита, че решението е неправилно и следва да бъде отменено, като съответно бъде отменен обжалвания административен акт.

Мотиви:

Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Административен съд – [населено място] е отхвърлена жалбата на Б. Д. С. против акт за установяване на задължение по декларация №920455/08.03.2010г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП [населено място], издаден на основание чл. 106, ал. 1 ДОПК, с който е отказано данъчно облекчение за 2008г., потвърден с решение №52/12.04.2010г. на директора на ТД на НАП [населено място].

За да постанови това решение съдът е посочил, че с обжалвания АУЗД е отказано признаване на данъчно облекчение по чл. 18 ЗДДФЛ за лица с 50 и над 50 на сто намалена работоспособност, което е декларирала в подадената от нея годишна данъчна декларация /Г./. Към декларацията е представено експертно решение на НЕЛК № 0958/184 от 24.10.2001г., със срок на действие до 01.05.2001г. Съдът е посочил, че едно от условията за признаване на декларираното данъчно облекчение е физическото лице да разполага с валидно влязло в сила решение, издадено от компетентен орган /ТЕЛК или НЕЛК/, с което се определя съответния процент намалена работоспособност. Приел е, че следва да намери приложение разпоредбата на пар. 49 ПЗР ЗДДФЛ, според която предвидените в закона облекчения за трайно намалена работоспособност се ползват пожизнено, когато срокът в експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК не е изтекъл към 31.12.2004г. и лицето е навършило 65-годишна възраст преди тази дата или в срока на експертното решение. Според съда разпоредбата е специална по отношение на пар. 3 ПЗР ЗЗ, поради което последната не намира приложение; по същите съображения не се прилага и разпоредбата на пар. 10а ПЗР ЗДДФЛ, в сила от 01.07.2009г. В случая не е изпълнено едно от условията по пар. 49 ПЗР ЗДДФЛ, тъй като не е налице валидно експертно решение, въпреки че към датата, на която изтича срокът на инвалидността С. е имала навършена 65-годишна възраст.

Така постановеното решение е неправилно поради неправилно тълкуване и приложение на материалния закон. От фактическа страна по делото е безспорно, че с подадената Г. по чл. 50 ЗДДФЛ за 2008г. Б. Д. С. е декларирала данъчно облекчение по чл. 18 ЗДДФЛ за лица с 50 и над 50 на сто намалена работоспособност, както и че към декларацията е приложено експертно решение на НЕЛК № 0958/184 от 24.10.2001г. От съдържанието на това експертно решение се установява, че на лицето е определена трайно намалена неработоспособност 83,34 %, определен е срок на инвалидността до 01.05.2004г. /в първоинстанционното решение неправилно този срок е посочен до 01.05.2001г./. Безспорно е също, че жалбоподателката е имала навършена 65-годишна възраст към датата на издаване на това експертно решение /същата е [дата на раждане] /. Спорът по делото е правен и се свежда до отговора на въпроса дали лицето има право на данъчно облекчение по чл. 18 ЗДДФЛ, при положение, че срокът на инвалидността, определен в експертното решение е бил изтекъл преди 31.12.2004г. Първоинстнационният съд е дал неправилен отговор на този въпрос.

В разпоредбата на чл. 18, ал. 1 ЗДДФЛ е предвидено, че за да се ползва данъчното облекчение е необходимо намалената работоспособност 50 или над 50 на сто да е определена с влязло в сила решение на компетентен орган. В случая е налице експертно решение на НЕЛК № 0958/184 от 24.10.2001г., в което е определена намалена работоспособност 83,34 %. Определената с това решение трайно намалена работоспособност се смята за пожизнено определена, тъй като съгласно пар. 3 ПЗР ЗЗ, лицата, на които до 31.12.2004г. е определен срок на степен на трайно намалена работоспособност, при навършване на 65-годишна възраст се смятат с пожизнено определена степен на трайно намалена работоспособност. Тази разпоредба е приложима в случая, тъй като на жалбоподателката до 31.12.2004г. е била определена степен на трайно намалена работоспособност с експертно решение от 24.10.2001г. и още преди постановяване на това решение на НЕЛК същата е имала навършена 65-годишна възраст. В разпоредбата не е предвидено изискване определеният по експертното решение срок на инвалидност да не е бил изтекъл към 31.12.2004 г., а само да е бил определен преди тази дата. Не е предвидено също ограничение навършването на 65-годишната възраст да е настъпило по време на срока на експертното решение.

Неправилно първоинстанционният съд е приел, че разпоредбата на пар. 3 ПЗР ЗЗ не намира приложение в случая, тъй като е обща по отношение на разпоредбата на пар. 49 ПЗР ЗДДФЛ, обн. ДВ, бр. 113/2007г., в сила от 01.01.2008г., според която предвидените в закона облекчения за трайно намалена работоспособност се ползват пожизнено, когато срокът в експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК не е изтекъл към 31.12.2004г. и лицето е навършило 65-годишна възраст преди тази дата или в срока на експертното решение. Действително тази разпоредба е действала през процесния данъчен период 2008г., но при тълкуването й следва да се държи сметка за разпоредбата на пар. 10а, ал. 2 ПЗР ЗДДФЛ, обн. с ДВ, бр. 41/2009г., в сила от 01.07.2009г., която предвижда, че лицата, на които до 31.12.2009 г. пожизнено е определена степен на трайно намалена работоспособност по реда на Закона за здравето, и лицата, които са с пожизнено определена степен на трайно намалена работоспособност по силата на пар. 3 ПЗР ЗЗ, се смятат с пожизнено определени вид и степен на увреждане. С разпоредбата на пар. 10а, ал. 2 ПЗР ЗДДФЛ не се създават нови права, нито се установяват различни условия за ползване на данъчното облекчение по чл. 18 ЗДДФЛ, а се внася яснота при тълкуването на законовите норми относно преценката дали е налице пожизнено определена степен на трайно намалена работоспособност. В подкрепа на този извод следва да се отбележи, че в ал. 1 на пар. 10а ПЗР ЗДДФЛ всъщност се преповтаря изискването по чл. 18, ал. 1 от закона. Първата алинея на пар. 10а се отнася за случаите, при които лицето притежава валидно решение на компетентен орган, с което са определени вида и степента на увреждане. Втората алинея се отнася за случаите, при които лицето не притежава такова решение, но по силата на законови разпоредби е с пожизнено определена степен на трайно намалена работоспособност. Според разпоредбата на пар.10а, ал. 2 ПЗР ЗДДФЛ, за целите на данъчното облекчение лицата с пожизнено определена степен на трайно намалена работоспособност са две категории – първата са лицата, които са получили такава по реда на ЗЗ до 31.12.2009г., а втората – лицата, които са с пожизнено определена степен на трайно намалена работоспособност по силата на пар. 3 ПЗР ЗЗ. Жалбоподателката попада във втората категория лица. Както вече се посочи разпоредбите на пар. 10а ПЗР ЗДДФЛ не създават нови правила, а само тълкуват съществуващите такива по чл. 18 ЗДДФЛ и пар. 49 ПЗР ЗДДФЛ, поради което следва да се вземат предвид при приложението на последните за 2008г. Като аргумент в подкрепа на горните изводи следва да се отбележи, че разпоредбата на пар. 49 ПЗР ЗДДФЛ не е съществувала през 2007г. и предвиденото данъчно облекчение по чл. 18 от закона се е прилагало и за лицата, които имат пожизнено определена степен на трайно намалена работоспособност при условията на пар. 3 ПЗР ЗЗ, като придобитите по този текст права не са отменени изрично, нито има промяна на статута на тези лица. Същевременно, с оглед измененията в ЗЗ с ДВ бр.41/2009г. относно трайната неработоспособност, е приета и разпоредбата на пар. 10а ПЗР ЗДДФЛ.

По изложените съображения, настоящият състав счита, че жалбоподателката има право на данъчно облекчение по чл. 18 ЗДДФЛ като лице с пожизнено определена степен на трайно намалена работоспособност над 50 на сто по силата на пар. 3 ПЗР ЗЗ. Като е приел обратното първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 1Чл. 222. ⚖️ Практика (40) (1 ) Когато отмени решението, Върховният административен съд решава делото по същество. (2) Върховният административен съд връща делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, когато: 1. установи съществено нарушение на съдопроизводствените правила; 2. трябва да се установят факти, за които събирането на писмени доказателства не е достатъчно. Окончателност на касационното решение АПК бъде постановено решение по същество, с което да се отмени обжалвания АУЗД, с който е отказано ползването на декларираното данъчно облекчение и е определено данъчно задължение за внасяне в размер на 618,30 лв. и съответни лихви. При този изход на спора жалбоподателката има право на разноски. От доказателствата по делото се установява, че са направени разноски общо в размер на 715 лв., от които 15 лв. – държавни такси за двете инстанции и 700 лв. – изплатени адвокатски възнаграждения за двете инстанции, съгласно договори за правна защита и съдействие №12112/07.06.2010г. и № 12131/28.01.2011г. С оглед направеното искане и на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК на жалбоподателката следва да бъдат присъдени разноски в размер на 715 лв.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение №1128/22.07.2010г., постановено по адм. дело № 978/2010г. по описа на Административен съд – [населено място], и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ акт за установяване на задължение по декларация №920455/08.03.2010г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП [населено място], потвърден с решение № 52/12.04.2010г. на директора на ТД на НАП [населено място], с който на Б. Д. С. е определено задължение по ЗДДФЛ за 2008г. в размер на 618,30 лв. и са начислени лихви в размер на 55,08 лв. ОСЪЖДА Териториална дирекция на НАП [населено място] да заплати на Б. Д. С. от [населено място], [улица], сумата 715 лв. /седемстотин и петнадесет лева/, представляваща разноски за двете инстанции. Решението не подлежи на обжалване.

Върховният административен съд на Република България - Първо отделение, в съдебно заседание на осми февруари две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРУСЯ ДИМИТРОВА АТАНАСКА ДИШЕВА при секретар Цени Йорданова и с участието на прокурора Цветко Главеев изслуша докладваното от съдията АТАНАСКА ДИШЕВА по адм. дело № 13110/2010.