Решение № 1993/14.02.2018 АД №10049/2016 ВАС

Решение № 1993/14.02.2018 АД №10049/2016 ВАС Оспорване на Заповед Оспорване на Заповед Оспорване на Заповед

Производството е по чл. 208Чл. 208. ⚖️ Практика (7) На касационно оспорване изцяло или в отделни негови части подлежи първоинстанционното съдебно решение. Касационни основания и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния секретар на Министерство на здравеопазването против решение № 3943/09.06.2016 г., постановено по адм. д.378/2016 г. по описа на Административен съд-София-град (АССГ).

Жалбоподател: Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3Чл. 209. ⚖️ Практика (27) Касационна жалба или касационен протест се подава, когато решението е: 1. нищожно; 2. недопустимо; 3. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Право на касационно оспорване от АПК, поради което иска да бъде отменено и да бъде оставена първоначалната жалба без уважение. Съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в касационната жалба и писмена молба. Не претендира разноски.

Ответник: [ЮЛ], редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител, но е изразил становище за неоснователност на касационната жалба в писмен отговор. Не претендира разноски.

Заинтересовани страни: Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.

Мотиви: Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба като подадена от страна в производството, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение № 3943/09.06.2016 г., постановено по адм. д.378/2016 г. по описа на АССГ отменена Заповед № РД-01-299/15.12.2015 г., издадена от главния секретар на Министерство на здравеопазването, в частта, на постановения с нея отказ за предоставяне на обществена информация по т. 2 (частичен) и т. 3 от заявление с рег.индекс 93-00-86/15.10.2015 г. на [ЮЛ] е върната преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията дадени в това решение.

Административният съд е приел, че по отношение оспорената част от заповедта са налице основания за отмяна по чл. 143, т. 3 и т. 4Чл. 143. ⚖️ Практика (69) (1) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, или установи незаконосъобразност по чл. 193, ал. 2, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. (2) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт, както и поради отмяна, изменение или допълнение на акта по реда на от АПК. Така постановено съдебно решение е допустимо, правилно и законосъобразно.

По делото са събрани всички относими към спора доказателства и въз основа на тях административният съд е установил правилно фактическата обстановка.

Неоснователно е основното възражение в касационната жалба, с което се поддържа, че първоинстанционният съд не е спазил разпоредбите на чл. 37, ал.1, т. 2 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Съгласно чл. 37Чл. 37. ⚖️ Практика (13) (Изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 104 от 2008 г.) (1) Основание за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация е налице, когато: 1. исканата информация е класифицирана информация или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон, както и в случаите по чл. 13, ал. 2; 2. (изм. - ДВ, бр. 97 от 2015 г., в сила от 12.01.2016 г.) достъпът засяга интересите на трето лице и то изрично е отказало предоставяне на исканата обществена информация, освен в случаите на надделяващ обществен интерес; 3. исканата обществена информация е предоставена на заявителя през предходните 6 месеца. (2) В случаите по ал. 1 се предоставя частичен достъп само до онази част от информацията, достъпът до която не е ограничен. Съдържание на решението за отказ за предоставяне на достъп от ЗДОИ основание за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация е налице, когато: 1. исканата информация е класифицирана информация или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон, както и в случаите по чл. 13, ал. 2; 2. достъпът засяга интересите на трето лице и няма негово изрично писмено съгласие за предоставяне на исканата обществена информация, освен в случаите на надделяващ обществен интерес;) достъпът засяга интересите на трето лице и то изрично е отказало предоставяне на исканата обществена информация, освен в случаите на надделяващ обществен интерес (приложимата редакция към 2015 г.); 3. исканата обществена информация е предоставена на заявителя през предходните 6 месеца. Случаите на чл. 13, ал. 2Чл. 13. ⚖️ Практика (14) (1) Достъпът до служебна обществена информация е свободен. (2) Достъпът до служебна обществена информация може да бъде ограничен, когато тя: 1. е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение (мнения и препоръки, изготвени от или за органа, становища и консултации); 2. съдържа мнения и позиции във връзка с настоящи или предстоящи преговори, водени от органа или от негово име, както и сведения, свързани с тях, и е подготвена от администрациите на съответните органи. (3) (Изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Ограничението по ал. 2 не може да се прилага след изтичане на 2 години от създаването на такава информация. (4) (Нова - ДВ, бр. 104 от 2008 г.) Достъпът до служебна обществена информация не може да се ограничава при наличие на надделяващ обществен интерес. Задължения за предоставяне на обществена информация от ЗДОИ са следните: информация свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение (мнения и препоръки, изготвени от или за органа, становища и консултации); съдържа мнения и позиции във връзка с настоящи или предстоящи преговори, водени от органа или от негово име, както и сведения, свързани с тях, и е подготвена от администрациите на съответните органи.

Правилно и в съответствие със закона и съдебната практика първоинстанционният съд е обосновал всичките си правни изводи като задълбочено е изложил мотиви относно смисъла на понятието „надделяващ обществен интерес“ по смисъла на § 1, т. 6 от допълнителните разпоредби на ЗДОИ в изпълнение, на която задълженият субект по чл. 3Чл. 3. ⚖️ Практика (31) (1) (Изм. - ДВ, бр. 104 от 2008 г.) Този закон се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Република България, наричани по-нататък "органите". (2) (Изм. - ДВ, бр. 104 от 2008 г.) Този закон се прилага и за достъп до обществена информация, която се създава и съхранява от: 1. публичноправни субекти, различни от тези по ал. 1, включително публичноправните организации; 2. физически и юридически лица само относно извършвана от тях дейност, финансирана със средства от консолидирания държавен бюджет и средства от фондове на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз по проекти и програми. (3) (Нова - ДВ, бр. 49 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 104 от 2008 г., отм. - ДВ, бр. 82 от 2023 г., в сила от 29.09.2023 г.) (4) (Нова - ДВ, бр. 49 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2015 г., в сила от 12.01.2016 г., отм. - ДВ, бр. 82 от 2023 г., в сила от 29.09.2023 г.) Задължени субекти за предоставяне на информация от обществения сектор за повторно използване от ЗДОИ е длъжен да изложи съображения за оборване на тази презумция. Липсата на съображения и в двете отметени части на заповедта на главния секретар на Министерство на здравеопазването правилно е преценено като нарушение на закона.

По отношение на т. 3 от заповедта допълнително следва да бъде посочено, че не са налице и предпоставките на чл. 13, ал. 2, т. 1Чл. 13. ⚖️ Практика (14) (1) Достъпът до служебна обществена информация е свободен. (2) Достъпът до служебна обществена информация може да бъде ограничен, когато тя: 1. е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение (мнения и препоръки, изготвени от или за органа, становища и консултации); 2. съдържа мнения и позиции във връзка с настоящи или предстоящи преговори, водени от органа или от негово име, както и сведения, свързани с тях, и е подготвена от администрациите на съответните органи. (3) (Изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Ограничението по ал. 2 не може да се прилага след изтичане на 2 години от създаването на такава информация. (4) (Нова - ДВ, бр. 104 от 2008 г.) Достъпът до служебна обществена информация не може да се ограничава при наличие на надделяващ обществен интерес. Задължения за предоставяне на обществена информация от ЗДОИ доколкото нито един от фактите в тази хипотеза не кореспондира с описанието на търсената обществена информация.

По изложените съображения касационната инстанция намира, че на основание чл. 221, ал. 2Чл. 221. ⚖️ Практика (114) (1) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Върховният административен съд оставя в сила решението или го отменя в оспорваната му част, ако е неправилно. Когато Върховният административен съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. (3) Когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган. (4) Когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато административният орган отмени подзаконовия административен акт, Върховният административен съд обезсилва постановеното съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. Когато прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на някоя от страните, съдът постановява решение по съществото на касационното оспорване. (6) (Предишна ал. 5- ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато решението е нищожно, Върховният административен съд обявява нищожността му изцяло и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато пред Върховния административен съд е сключено споразумение, съдът го потвърждава с определение, с което обезсилва съдебното решение и прекратява делото. Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на решението от АПК обжалваното съдебното решение като правилно, обосновано и законосъобразно, постановено без да са допуснати процесуални нарушения, следва да бъде оставено в сила.

Ответната страна в настоящото производство не е направила разноски, не претендира заплащане на такива, поради което с оглед изхода на спора, разноски не следва да бъдат определяни.

Решение: По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение, Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №3943/09.06.2016 г., постановено по адм. д. 378/2016 г. по описа на Административен съд-София-град.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Върховният административен съд на Република България - Пето отделение, в съдебно заседание на тридесет и първи януари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДОНКА ЧАКЪРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИАНА СЛАВОВСКА
ЕМИЛ ДИМИТРОВ

Свързани дела: Решение No 3943 по а.д. № 378/2016 АССГ