Решение № 1039/16.07.2012 АД №2579/2012 ВАС

Решение № 1039/16.07.2012 АД №2579/2012 ВАС

Оспорване на Писмена покана по КП № 102, 103, 7 Оспорване на Писмена покана по КП № 102, 103, 7 Оспорване на Писмена покана по КП № 102, 103, 7 08.2011г. на директора на Р. - В., с която е постановено МБАЛ [фирма] да възстанови неоснователно получени суми в общ размер на 2814,00 лева, за отчетена дейност по КП № 102 „Бронхопневмония при деца под 18-годишна възраст” /за 2 случая/ и КП № 103 „Бронхиолит при лица под 18-годишна възраст” /за 4 случая/.

В касационната жалба се поддържа, че решението в обжалваната част е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3Чл. 209. ⚖️ Практика (27) Касационна жалба или касационен протест се подава, когато решението е: 1. нищожно; 2. недопустимо; 3. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Право на касационно оспорване АПК. По подробни съображения, изложени в жалбата, касаторът моли решението да бъде отменено в обжалваната от него част и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против писмената покана. Претендира присъждане на разноски.

С касационната жалба, подадена от Многопрофилна болница за активно лечение (МБАЛ) - Б. Е., [населено място], представлявано от управителя д-р П. Р., се обжалва решението в частта, с която съдът е отхвърлил жалбата на дружеството против писмена покана № 135/08.08.2011г. на директора на Р. [населено място], с която е постановено възстановяване на неоснователно получени суми в размер на 461.00 лева, за отчетена дейност по КП № 7 „Болести на черепно-мозъчните нерви, на нервните коренчета и плексуси, полиневропатия и вертеброгенни болкови синдроми + вертеброгенни дискови и дискарулерни некоренчеви и коренчеви болкови синдроми /за 1 случай/.

В касационната жалба се поддържа, че решението в обжалваната част е неправилно поради необоснованост, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3Чл. 209. ⚖️ Практика (27) Касационна жалба или касационен протест се подава, когато решението е: 1. нищожно; 2. недопустимо; 3. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Право на касационно оспорване АПК. По подробни съображения, изложени в жалбата, касаторът моли решението да бъде отменено в обжалваната от него част и вместо него постановено друго, с което да бъде отменена писмената покана. Претендира присъждане на разноски.

Като ответник по касационната жалба на директора на Р. [населено място], МБАЛ - [фирма], изразява становище за нейната неоснователност. В писмени бележки от пълномощника адв. Л. Н. излага подробни съображения за правилност на решението в частта, която се обжалва от другата страна.

Като ответник по касационната жалба на МБАЛ - [фирма], директорът на Р. [населено място] не е изразила становище.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура счита касационната жалба Р. [населено място] за основателна и дава заключение за неоснователност на касационната жалба на МБАЛ - [фирма].

Върховният административен съд, в състав на шесто отделение, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено следното: Двете касационни жалби са подадени в преклузивния срок и от надлежни страни по смисъла на чл. 210, ал. 1Чл. 210. ⚖️ Практика (1317) (1) Право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. (2) Лицата, спрямо които решението има сила, имат право да го обжалват, когато то е неблагоприятно за тях, макар и да не са участвали в делото. (3) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава касационен протест. Срок за касационно оспорване АПК, спрямо които първоинстанционното решение е неблагоприятно в съответната част, поради което са допустими.

С писмена покана № 135/08.08.2011г. на директора на Р.-В., потвърдена със заповед № РД-09-411/19.09.2011г. на управителя на НЗОК, издадена на основание чл.76а, ал.1Чл. 76а. ⚖️ Практика (114) (Нов - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) В случаите, когато изпълнителят на медицинска и/или дентална помощ е получил суми без правно основание, които не са свързани с извършване на нарушение по този закон или на НРД, и това е установено при проверка от контролните органи по чл. 72, ал. 2, изпълнителят е длъжен да възстанови сумите. (2) (Доп. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) В случаите по ал. 1 се съставя протокол за неоснователно получени суми. Лицето - обект на проверката, има право да представи писмено възражение пред управителя на НЗОК, съответно пред директора на РЗОК в 7-дневен срок от връчване на протокола. (3) (Доп. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) След изтичане на срока за възражение по ал. 2 управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК издава писмена покана за възстановяване на сумите, получени без правно основание, която се връчва на изпълнителя на медицинска и/или дентална помощ. (4) Поканата за възстановяване на сумите по ал. 1 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. ЗЗО, е постановено възстановяване на неоснователно получени суми в общ размер 3 275.00 лева за отчетена дейност по КП № 7 „Болести на черепно-мозъчните нерви, на нервните коренчета и плексуси, полиневропатия и вертеброгенни болкови синдроми + вертеброгенни дискови и дискарулерни некоренчеви и коренчеви болкови синдроми /за 1 случай/, КП № 102 „Бронхопневмония при деца под 18-годишна възраст” /за 2 случая/, КП № 103 „Бронхиолит при лица под 18-годишна възраст” /за 4 случая/.

От фактическа страна е безспорно установено, че МБАЛ - Б. Е., [населено място], е сключил с НЗОК индивидуален договор № 29-05-0247 от 23.02.2011 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки. Въз основа на заповед № РД-09-334 от 18.07.2011 г. на директора на Р. - В., е назначена медицинска проверка на лечебното заведение по изпълнение на изискванията на ЗЗО, Н. 2010 и 2011 г. и Приложение № 18 към тях, на извършената и отчетена дейност по КП, приложение № 13 към чл. З от Постановление № 304 на МС от 17.12.2011 г. и по изпълнението на индивидуалния договор, за резултатите от която е съставен констативен протокол от 27.07.2011 г. с установени три групи нарушения. Съставен е и протокол за неоснователно получени суми № 278 от 27.07.2011 г., в който подробно са описани констатираните нарушения, като е посочено, че лечебното заведение, на основание чл. 76а, ал. 1Чл. 76а. ⚖️ Практика (114) (Нов - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) В случаите, когато изпълнителят на медицинска и/или дентална помощ е получил суми без правно основание, които не са свързани с извършване на нарушение по този закон или на НРД, и това е установено при проверка от контролните органи по чл. 72, ал. 2, изпълнителят е длъжен да възстанови сумите. (2) (Доп. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) В случаите по ал. 1 се съставя протокол за неоснователно получени суми. Лицето - обект на проверката, има право да представи писмено възражение пред управителя на НЗОК, съответно пред директора на РЗОК в 7-дневен срок от връчване на протокола. (3) (Доп. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) След изтичане на срока за възражение по ал. 2 управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК издава писмена покана за възстановяване на сумите, получени без правно основание, която се връчва на изпълнителя на медицинска и/или дентална помощ. (4) Поканата за възстановяване на сумите по ал. 1 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. ЗЗО, във връзка с чл. 8, ал. 1Чл. 8. ⚖️ Практика (19) (Отм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) от приложение № 13 към чл. 3 от ПМС № 304/17.12.2010 г., следва да възстанови неоснователно получени суми в размер на 3275.00 лв.

По констатациите, отразени в цитирания констативен протокол, е направено писмено възражение от ЛЗ пред директора на Р. - В., с твърдения за липса на нарушения при провеждане на лечението по проверените ИЗ. Възражението е оставено без уважение и на основание чл. 195 НРДМД 2011, чл. 8, ал. 1 от приложение № 13 към чл. З от Постановление № 304 на МС от 17.12.2011 г. и приложение № 18 от Н. 2011 г. за медицинските дейности, е издадена и писмената покана, предмет на настоящото производство, за възстановяване на неоснователно получени суми по посочените в нея фактури, общо в размер на 3275,00 лева.

В писмената покана по т. 1 по КП № 7 и ИЗ 609/2011г. е констатирано, че пациентът е прегледан от ОПЛ на 25.05.2011 г. в 12,05 ч., отразено в АЛ, а в болничната медицинска документация е посочено, че пациентът е постъпил на 25.05.2011г. в 9,15 ч ./планово/, което било практически невъзможно според лекарите контрольори. Пациентът е лекуван по КП № 7 и е изписан на 30.05.2011г. като липсвали данни за осъществена консултация с невролог и за амбулаторно лечение, което било в противоречие с чл.165, ал.1, т.1 НРДМД 2011.

В т. 2 от атакуваната писмена покана е констатирано за двама пациенти /деца под 18-годишна възраст/, приети и хоспитализирани по КП № 103 с диагноза „Бронхиолитис”, че са дехоспитализирани и впоследствие преди да е изтекъл един месец отново са хоспитализирани по КП № 102 с диагноза „Пневмония декстра”. Посочено е, че се касаело за рехоспитализация в рамките на един месец и на И. била заплатена дейност по КП 102 в противоречие с чл. 8, ал.1, от приложение № 13 към чл.3 от ПМС № 304/17.12.2010г.

В т. 3 от същата е констатирано, че за четирима пациенти /деца под 18-годишна възраст/, приети и хоспитализирани по КП № 102 с диагноза „Пневмония декстра”, са дехоспитализирани и преди да е изтекъл един месец отново са хоспитализирани по КП № 103 с диагноза „Бронхиолитис”. Посочено е, че се касаело за рехоспитализация в рамките на един месец и на И. била заплатена дейност по КП 102 в противоречие с чл. 8, ал.1, от приложение № 13 към чл.3 от ПМС № 304/17.12.2010 година.

По жалбата на МБАЛ - Б. Е., [населено място]: За да отхвърли жалбата на лечебното заведение в частта по т. 1 от писмената покана относно ИЗ 609/2011 по КП № 7, съдът е приел, че ЗЗОЛ се хоспитализира в случай, че лечебната цел не може да бъде постигната в извънболничната помощ и след като в случая нямало данни за осъществена консултация с невролог, затова правилно било констатирано от лекарите-контрольори, че са нарушени правилата за хоспитализация.

Настоящият касационен състав напълно споделя изводите на административния съд за законосъобразност на приетото от административния орган, че в посочения случай е нарушено изискването на чл. 165, ал. 1, т. 1 НРДМД 2011 и са налице неоснователно получени суми. За да бъде ЗЗОЛ хоспитализирано за лечение по дадена КП, лицето следва да е с непрекъснати здравноосигурителни права и едно от обстоятелствата, чието наличие се изисква, са индикациите за хоспитализация, включени в КП. В случая ЛЗ, в противоречие с цитираната разпоредба, е хоспитализирал ЗЗОЛ за лечение при липсващи индикации за хоспитализация, включени в КП № 7. В чл. 195, предложение второ от НРДМД, посочено като правно основание за извода на административния орган, че са налице неоснователно получени суми, е отбелязано, че при неизпълнени критерии за хоспитализация директорът на Р. удържа неоснователно платените суми, а според чл. 176, т. 6, б. "а" НРДМД 2011 индикациите за хоспитализация включват задължително обективни критерии за заболяването, от извършените диагностични и параклинични изследвания и съставляват основен компонент на клиничните пътеки. Съгласно чл. 129, ал. 1 НРДМД 2011 на хоспитализация подлежат пациенти в случаите, когато лечебната цел не може да се постигне в условията на извънболничната помощ. След като не е извършено лечение в извънболнична помощ обосновано директорът на Р. [населено място] и Административният съд [населено място] са приели, че критериите за хоспитализация не са били изпълнени. Това поражда правомощието на директора на Р. да удържи неоснователно платените суми. По изложените съображения следва да бъде прието, че решението на административния съд е правилно и обосновано в отхвърлителната му част относно възстановяване на неоснователно получени суми в размер на 461,00 лева за отчетена дейност по КП № 7, и в тази му част следва да бъде оставено в сила.

По жалбата на Р. [населено място]: За да отмени писмената покана в частта й по т. 2 и 3, съдът е приел, че по отношение случаите по КП № 102 и КП № 103 относно всички ИЗ № № 184/2011, 694/2011, 95/2011, 142/2011, 150/2011 и 682/2011, диагностично-лечебният алгоритъм на КП бил довършен и били спазени медицинските критерии за хоспитализация и дехоспитализация. Наред с това е приел, че чл. 8, ал. 1 от Приложение № 13 към чл. 3 от ПМС № 304/17.12.2010г., противоречи на чл. 45, ал. 1, т. 3Чл. 45. ⚖️ Практика (429) (1) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) Националната здравноосигурителна каса заплаща оказването на следните видове медицинска помощ: 1. (изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) медицински и дентални дейности за предпазване от заболявания; 2. (изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) медицински и дентални дейности за ранно откриване на заболявания; 3. извънболнична и болнична медицинска помощ за диагностика и лечение по повод на заболяване; 4. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) долекуване, продължително лечение и медицинска рехабилитация; 5. неотложна медицинска помощ; 6. медицински грижи при бременност, раждане и майчинство; 7. (нова - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) 8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) аборти по медицински показания и при бременност от изнасилване; 9. (изм. - ДВ, бр. 110 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г., изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., предишна т. 8 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г.) дентална помощ; 10. (предишна т. 9 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) медицински грижи при лечение в дома; 11. (изм. - ДВ, бр. 107 от 2002 г., предишна т. 10 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) предписване и отпускане на разрешени за употреба лекарства, предназначени за домашно лечение на територията на страната; 12. (нова - ДВ, бр. 111 от 2004 г., в сила от 21.12.2004 г., предишна т. 11 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 101 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) предписване и отпускане на медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, предназначени за домашно лечение на територията на страната, както и на медицински изделия, прилагани в болничната медицинска помощ; 13. (предишна т. 11 - ДВ, бр. 111 от 2004 г., в сила от 21.12.2004 г., предишна т. 12 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) медицинска експертиза на трудоспособността; 14. (предишна т. 12 - ДВ, бр. 111 от 2004 г., в сила от 21.12.2004 г., предишна т. 13 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) транспортни услуги по медицински показания. 15. (нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г. [*]) медицински дейности, лекарствени продукти, диетични храни за... ЗЗО, където било казано, че НЗОК заплаща за извънболнична и болнична медицинска помощ за диагностика и лечение по повод на заболяване. Изложил е мотиви, че процесната разпоредба от ПМС № 304/17.12.2010 г. противоречала и на чл. 81Чл. 81. ⚖️ Практика (62) (1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента. (3) Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. от Закона за здравето, където било казано, че всеки български гражданин имал право на достъпна медицинска помощ, а в чл. 8Чл. 8. ⚖️ Практика (15) (1) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Регионалните здравни инспекции са юридически лица на бюджетна издръжка към министъра на здравеопазването, със седалище населеното място - административен център на областта. (2) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Регионалните здравни инспекции се създават, преобразуват и закриват от Министерския съвет. от постановлението, според съда, били поставени ограничения на този принцип. Извел е извод, че разпоредбата на чл. 8, която е от подзаконов нормативен акт, противоречала на норми от по-висок ранг, следователно полученото от болницата не било без правно основание, защото не било налице погрешно, недостатъчно или излишно лечение. Върховният административен съд не споделя тези изводи. Съгласно чл. 8, ал. 1 от Приложение № 13 към чл. 3 от ПМС № 304/17.12.2010 г., Националната здравноосигурителна каса не заплаща в случаите, в които пациентите се хоспитализират по същата или свързана със същите КП в срок до 30 дни от дехоспитализацията. КП № 102 и КП № 103 - част от Приложение № 18 към НРДМД 2011 - са свързани клинични пътеки, тъй като лечението на пациентите протича по сходен начин, прилагат се сходни диагностични и терапевтични процедури, лекуват се пациенти с М. от един и същ клас и са със сходно протичаща симптоматика на заболяването. Безспорно се установява, че в конкретните случаи, описани в т. 2 и 3 от обстоятелствената част на поканата, е налице лечение на пациенти по КП № 102, които след хоспитализацията в срок по-малко от 30 дни са хоспитализирани по КП № 103 (по т. 2 от писмената покана) и обратното (по т. 3 от поканата). Правилно е прието от административния орган, че заплатената дейност по посочените КП е в противоречие на изискването по чл. 8, ал. 1 от Приложение № 13 към чл. 3 от ПМС № 304/17.12.2010 г. Относно констатираното от съда противоречие на чл. 8, ал. 1 от Приложение № 13 към чл. 3 от ПМС № 304/17.12.2010г. с актове от по-висока степен, следва да се отбележи, че законосъобразността на процесната разпоредба не може да бъде инцидентно проверена в настоящето касационно производство. Постановление № 304/17.12.2010г. е прието от Министерския съвет по законова делегация на основание чл. 55Чл. 55. ⚖️ Практика (190) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 11.12.2018 г.) Приетите по реда на чл. 54 национални рамкови договори, съответно анексите към тях влизат в сила от 1 януари на следващата календарна година. (2) Националните рамкови договори съдържат: 1. условията, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска помощ, както и реда за сключване на договори с тях; 2. отделните видове медицинска помощ по чл. 45 ; 3. условията и реда за оказване на помощта по т. 2; 3а. (нова - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) обемите, цените и методиките за остойностяване и закупуване на видовете медицинска помощ по т. 2; 3б. (нова - ДВ, бр. 13 от 2023 г., в сила от 07.02.2023 г.) изисквания относно основните трудови възнаграждения на медицинските специалисти, работещи в лечебни заведения за болнична помощ в изпълнение на договори с НЗОК, които са не по-малко благоприятни от предвидените в колективен трудов договор в отрасъл "Здравеопазване"; 3в. (нова - ДВ, бр. 13 от 2023 г., в сила от 07.02.2023 г., изм. - ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) методика за финансиране осигуряването на медицински персонал във: а) лечебни заведения, които извършват медицински дейности в населени места в труднодостъпни и/или отдалечени райони или единствени изпълняват съответната дейност на територията на общината, с изключение на лечебните заведения по чл. 106а, ал. 5б от Закона за лечебните заведения; б) лечебните заведения за болнична помощ по чл. 45, ал. 2а; 4. (доп. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 11.12.2018 г.) критерии за качество и достъпност на помощта по т. 2, включително конкретни индикатори за оценка на качеството на лечението на пациентите; 5. документацията и документооборота; 6. задълженията на страните по информационното осигуряване и обмена на информация; 6а. (нова - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) условията и реда за контрол по изпълнението на договорите; 6б. (нова - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) санкции при неизпълнение на договора; 7. други въпроси от значение за здравното осигуряване. (3) Националните рамкови договори не могат да установяват изисквания за: 1. минимален брой на регистрираните здравноосигурени лица от изпълнител на първична извънболнична помощ; 2. условия, възпрепятстващи свободния избор от осигурения на изпълнители на медицинска помощ, сключили договор с РЗОК; 3. (изм. - ДВ, бр. 48 о...в, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване, т.е. ПМС № 304/17.12.2010г. е административен акт, издаден от орган, изрично овластен със закон по смисъла на чл. 76, ал. 1Чл. 76. ⚖️ Практика (346) (1) Нормативни административни актове се издават от изрично овластени от Конституцията или закон органи. (2) Компетентността да се издават нормативни административни актове не може да се прехвърля. (3) Общинските съвети издават нормативни актове, с които уреждат съобразно нормативните актове от по-висока степен обществени отношения с местно значение. Ред за издаване АПК и според чл. 75, ал. 2Чл. 75. ⚖️ Практика (39) (1) Нормативните административни актове са подзаконови административни актове, които съдържат административноправни норми, отнасят се за неопределен и неограничен брой адресати и имат многократно правно действие. (2) Нормативните административни актове се издават по прилагане на закон или подзаконов нормативен акт от по-висока степен. (3) Всеки нормативен административен акт има наименование, което сочи вида и автора на акта, и главния му предмет. (4) Във всеки нормативен административен акт, с изключение на нормативните актове, с които се изменят, допълват или отменят други нормативни актове, се посочва правното основание за неговото издаване. Компетентен орган АПК, чл. 6, т. 2Чл. 6. ⚖️ Практика (1) Министерският съвет издава постановления: 1) когато приема правилници, наредби или инструкции; 2) (изм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г.) когато урежда съобразно законите неуредени от тях обществени отношения в областта на неговата изпълнителна и разпоредителна дейност. ЗНА. Поради тази му същност ПМС № 304/17.12.2010г. и в частност правилото на неговия чл. 8, ал. 1Чл. 8. ⚖️ Практика (2) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1995 г.) Всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение. от Приложение № 13 към чл. 3 са задължителни за съдилищата, докато не бъде изрично отменен - било от Министерския съвет, било от Върховния административен съд в производство по раздел ІІІ на глава Х от АПК - освен в хипотезите на чл. 15, ал. 2Чл. 15. ⚖️ Практика (1) (1) Нормативният акт трябва да съответствува на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен. (2) (Нова - ДВ, бр. 46 от 2007 г.) Ако нормативен акт противоречи на регламент на Европейския съюз, прилага се регламентът. (3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 46 от 2007 г.) Ако постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт. и 3 от Закона за нормативните актове, които в случая не са налице. Ето защо настоящият състав счита, че процесната разпоредба от постановлението е действащо право, която до изричната й отмяна регулира обществени отношения по задължителен за страните и правоприлагащите органи ред.

По изложените съображения Върховният административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба на директора на Р. [населено място] е основателна, а съдебното решение в оспорената му с нея част е неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а вместо него на основание чл. 222, ал. 1Чл. 222. ⚖️ Практика (40) (1 ) Когато отмени решението, Върховният административен съд решава делото по същество. (2) Върховният административен съд връща делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, когато: 1. установи съществено нарушение на съдопроизводствените правила; 2. трябва да се установят факти, за които събирането на писмени доказателства не е достатъчно. Окончателност на касационното решение АПК следва да бъде постановено друго, с което жалбата на МБАЛ - Б. Е., [населено място], срещу писмена покана № 135/08.08.2011г. на директора на Р. - В., с която е постановено МБАЛ [фирма] да възстанови неоснователно получени суми в общ размер на 2814,00 лева, за отчетена дейност по КП № 102 „Бронхопневмония при деца под 18-годишна възраст” /за 2 случая/ и КП № 103 „Бронхиолит при лица под 18-годишна възраст” /за 4 случая/ се отхвърли като неоснователна.

С оглед изхода на спора претенцията на Р. [населено място] за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за осъществената защита пред тази инстанция, се явява основателна. В полза на Р. следва да бъдат присъдени разноски за тази инстанция в размер общо на 333,84 лв., от които 308,84 лв. - юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно материалния интерес по уважената касационна жалба - 2814 лв. и на основание чл. 8, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, и 25 лв. - заплатена държавна такса за касационното производство.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1Чл. 222. ⚖️ Практика (40) (1 ) Когато отмени решението, Върховният административен съд решава делото по същество. (2) Върховният административен съд връща делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, когато: 1. установи съществено нарушение на съдопроизводствените правила; 2. трябва да се установят факти, за които събирането на писмени доказателства не е достатъчно. Окончателност на касационното решение АПК, Върховният административен съд, шесто отделение Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 152 от 28.12.2011 г., постановено по адм. дело № 232 от 2011 г. по описа на Административния съд [населено място], В ЧАСТТА, с която е отменена по жалба на МБАЛ - [фирма], [населено място], писмена покана № 135/08.08.2011г. на директора на Р. [населено място], относно задължението на МБАЛ [фирма] да възстанови неоснователно получени суми в общ размер на 2814,00 лева, за отчетена дейност по КП № 102 „Бронхопневмония при деца под 18-годишна възраст” /за 2 случая/ и КП № 103 „Бронхиолит при лица под 18-годишна възраст” /за 4 случая/ като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на МБАЛ [фирма], [населено място], срещу писмена покана № 135/08.08.2011г. на директора на Р. - В., В ЧАСТТА, с която е постановено МБАЛ [фирма] да възстанови неоснователно получени суми в общ размер на 2814,00 лева, за отчетена дейност по КП № 102 „Бронхопневмония при деца под 18-годишна възраст” /за 2 случая/ и КП № 103 „Бронхиолит при лица под 18-годишна възраст” /за 4 случая/.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 152 от 28.12.2011 г., постановено по адм. дело № 232 от 2011 г. по описа на Административния съд [населено място], В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.

ОСЪЖДА Многопрофилна болница за активно лечение [фирма], [населено място], [улица], представлявано от управителя П. Р., да заплати на Районната здравноосигурителна каса - [населено място] сумата 333,84 лв. (триста тридесет и три лева, и осемдесет и четири ст.), представляваща разноски за касационната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛКА ПАНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ПАПАЗОВА АТАНАСКА ДИШЕВА при секретар Мариана Салджиева и с участието на прокурора Христо Ангелов изслуша докладваното от съдията АТАНАСКА ДИШЕВА по адм. дело № 2579/2012.