- Страни: Жалбоподател: Д. К. А. (гражданин) срещу Административен орган: Полицейски орган при 09 РУ - СДВР (Столична дирекция на вътрешните работи).
- Предмет на спора: Заповед за задържане на лице рег. № 3384зз -497 от 18.05.2024г., издадена от полицейски орган при 09 РУ - СДВР.
- Ключови моменти: Жалбоподателят твърди нарушение на материалния закон (чл. 72, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от ЗМВР), съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост, липса на конкретни обстоятелства в заповедта и противоречие с целта на закона. Съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание, и е налице обосновано подозрение за съпричастност към престъпление (управление на МПС след употреба на наркотични вещества). Съдът отчита допусната грешка в квалификацията на НК (343в НК вместо 343б, ал. 3 НК), но я намира за несъществена, тъй като фактическите констатации не са оборени. Потвърдено е, че жалбоподателят е привлечен към наказателна отговорност за същото престъпление. Съдът отхвърля възраженията за немотивираност и противоречие с целта на закона.
- Решение: Административният съд ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4574 от 18.10.2024 г. на Софийски районен съд, което е отхвърлило жалбата срещу Заповедта за задържане. Осъжда жалбоподателя Д. К. А. да заплати на Столична дирекция на вътрешните работи разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 лв.
Р Е Ш Е Н И Е № 15308 гр. София, 07.05.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ-ГРАД , VІІ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ , в публично заседание на 07.03.2025 г. в следния състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Ралица Романова ЧЛЕНОВЕ: Георги Терзиев Пенка Велинова при участието на секретаря Елеонора М Стоянова и при участието на прокурора Цветослав Вергов, като разгледа дело номер 49 по описа за 2025 година докладвано от съдия Георги Терзиев, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208Чл. 208. ⚖️ Практика (7) На касационно оспорване изцяло или в отделни негови части подлежи първоинстанционното съдебно решение. Касационни основания и сл. от АПК, във връзка с чл. 72, ал. 4Чл. 72. ⚖️ Практика (50) (1) Съдържанието на общия административен акт се съобщава по реда, по който е направено уведомяването по от Закона за МВР . Образувано е по касационна жалба от Д. К. А. с ЕГН: [ЕГН], чрез адв. Д. Р . - САК, срещу
Решение № 4574 от 18.10.2024 г., постановено по НАХД № 8244/2024 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 17 състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед за задържане на лице рег. № 3384зз -497 от 18.05.2024г., издадена от полицейски орган при 09 РУ - СДВР . В жалбата се поддържа наличието на касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3Чл. 209. ⚖️ Практика (27) Касационна жалба или касационен протест се подава, когато решението е: 1. нищожно; 2. недопустимо; 3. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Право на касационно оспорване АПК, а именно, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага съображения, че процесната заповед е издадена в нарушение на чл 72, ал.1 и ал.2, т.2 от ЗМВРСочи се, че в заповедта е не били посочени конкретни обстоятелства или действия на задържаното лице, релевиращи съпричастност към престъпно деяние. Заповедта била издадена и в противоречие с целите на закона. Претендира се отмяна на решението, отмяна на обжалваната заповед и присъждане на разноски. Касаторът редовно уведомен, не явява и не се представлява. Ответникът Б. Д., чрез пълномощник гл. юрисконсулт К. В., в депозирана молба заявява становище за неоснователност на същата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Софийска градска прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият касационен състав, като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл. 218, ал. 2Чл. 218. ⚖️ Практика (27) (1) Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението. (2 ) За валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Доказателства АПК служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от лице с правен интерес и надлежна процесуална легитимация по см. на чл. 210, ал. 1Чл. 210. ⚖️ Практика (1317) (1) Право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. (2) Лицата, спрямо които решението има сила, имат право да го обжалват, когато то е неблагоприятно за тях, макар и да не са участвали в делото. (3) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава касационен протест. Срок за касационно оспорване АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да потвърди задържането на Ц. В. Т., районният съд е установил следната фактическа обстановка: На 17.05.2024г. в 21. 45 часа Б. Г. Д. на длъжност старши полицай към 07 Районно управление при Столична дирекция на вътрешните работи издал Заповед за задържане на лице рег. № 3382зз -497 от 18.05.2024 г. за задържане на жалбоподателя Д. К. А. с ЕГН: [ЕГН] в помещение за временно задържане на 07 РУ - СДВР . Като основание за задържане на лицето била посочена разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1Чл. 72. ⚖️ Практика (2) (Отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) от ЗМВР - чл. 3436, ал. 3 от НК -управление след употреба на НВ. Заповедта била предявена на задържаното лице, което я подписало. На дата -18.05.2024г. в 21. 00 часа лицето било освободено. По случая започнало бързо производство № 33823МК-852/2024г., по описа на 07 РУ - СДВР , пр. пр. № 22138/2024г., по описа на СРП за престъпление по чл. 3436, ал. 3 от НК. С постановление на СРП от 21.05.2024г. разследването по бързото производство продължило по общия ред. С постановление за привличане на обвиняем и определяне на мярка за неотклонение от 18.05.2024г., предявено на 18.05.2024г., по досъдебно производство № 852/2024 г., по описа на 07 РУ -СДВР , пр. пр. № 22138/2024 г., по описа на СРП, жалбоподателя Д. К. А. бил привлечен към наказателна отговорност за престъпление по чл. 3436, ал. 3 от НК, а именно за това, че: на 17.05.2024г., около 21 часа и 20 минути, в [населено място], на [улица]до № 34 управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка “Рено”, модел “С.” с рег. № X 9174 ВТ с посока на движение от [улица]към [улица]след употреба на наркотични вещества - амфетамин и метаамфетамин, включени в чл. 3, ал.1, т.1 и ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/, вр. Приложение 1, Списък I “Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредният ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина” към чл. 3, т.1 от Наредбата за класифициране на растенията и веществата като наркотични, а именно: амфетамин и метаамфетамин, установено по надлежния ред - чрез техническо средство “DrugTest 5000” № АRRN 023 - престъпление по чл. 343бЧл. 343б. ⚖️ Практика (2) (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм., бр. 50 от 1995 г.; доп., бр. 21 от 2000 г.; изм. и доп., бр. 74 от 2015 г.; доп., бр. 67 от 2023 г.; изм. и доп., бр. 61 от 2025 г., в сила от 29.07.2025 г.; изм., бр. 32 от 2026 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2015 г.; изм., бр. 61 от 2025 г., в сила от 29.07.2025 г.) Който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, установено по надлежния ред, се наказва с лишаване от свобода от една до три години и с глоба от хиляда до пет хиляди лева. (2) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2015 г.; изм., бр. 61 от 2025 г., в сила от 29.07.2025 г.) Който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, установено по надлежния ред, след като е осъден с влязла в сила присъда за деянието по ал. 1, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години и с глоба от две хиляди до десет хиляди лева. (3) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г.; изм., бр. 74 от 2015 г.; доп., бр. 67 от 2023 г.; изм., бр. 61 от 2025 г., в сила от 29.07.2025 г.) Който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена по надлежния ред, се наказва с лишаване от свобода от една до три години и с глоба от хиляда до пет хиляди лева. (4) (Нова - ДВ, бр. 74 от 2015 г.; изм., бр. 61 от 2025 г., в сила от 29.07.2025 г.) Ако деянието по ал. 3 е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода от една до пет години и глоба от две хиляди до десет хиляди лева. (5) (Нова - ДВ, бр. 67 от 2023 г.; изм., бр. 32 от 2026 г.) В случаите по ал. 1 - 4 моторното превозно средство се отнема в полза на държавата, ако е собственост на виновния, а ако липсва или е отчуждено, се присъжда неговата равностойност. Когато превозното средство не е собственост на виновния или е в съсобственост, се присъжда неговата равностойност. (6) (Нова - ДВ, бр. 67 от 2023 г.; изм., бр. 61 от 2025 г., в сила от 29.07.2025 г.) Който управлява моторно превозно средство и откаже да му бъде извършена проверка по надлежния ред за установяване на употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, след като е бил наказван за някое от тези деяния по административен ред, се наказва с лишаване от свобода до шест месеца и с глоба от две хиляди до пет хиляди лева. (7) (Нова - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 29.07.2025 г.) Който откаже да му бъде извършена проверка по надлежния ред за установяване на употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни анало..., ал.З от НК. За да потвърди заповедта, СРС е приел, че същата е издадена от компетентен административен орган, при спазване на изискването за форма и съдържание на акта. Направен е извод за обосновано подозрение за вероятна съпричастност на жалбоподателя към извършването на престъпление , доколкото е установено чрез техническо средство наличие на наркотично вещество – наркотик, съответно управление на МПС след употреба на наркотични вещества. Съответни на доказателствата по делото са изводите на съда, че заповедта е издадена от компетентен орган - полицейски орган по чл. 57 ЗМВР , както и че при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, материалния закон и целта на закона. Изводът на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е законосъобразна е правилен. Разпоредбата на чл. 72 ЗМВР регламентира правомощието на полицейските органи да задържат за срок от 24 часа лицата, по отношение на които са налице обстоятелствата на чл. 72, ал. 1, т. 1-7 от ЗМВР . Разпоредбата също така овластява пряко полицейските органи, по своя преценка, съобразявайки се с ограниченията на закона да постановяват принудителни административни мерки, ограничаващи временно правата на определени лица. Преценката за това е субективна, но за установяване впоследствие законосъобразността на предприетите действия полицейският орган дължи да установи и докаже, че действително е разполагал с данни, даващи му основание да направи обосновано предположение за участие на задържаното лице в извършването на престъпление. Това задължение в случая е изпълнено. Жалбоподателят е задържан, тъй като към момента на издаване на заповедта са налице достатъчно данни, че същият е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества. Това е описано и в заповедта, въпреки допуснатата грешка при изписване на конкретния състав от Особената част на НК – 343в НК, вместо правилното 343б, ал. 3 НК. Адресатът на заповедта обаче не следва да се защитава срещу правната квалификация на посоченото престъпление, а следва да обори отразените в заповедта фактически констатации. А те от своя страна – управление на МПС след употреба на НВ, не са оборени. За наличието на достатъчно данни за постановяване на задържане следва да се отбележи, че жалбоподателят е привлечен като обвиняем по Досъдебно производство № 852/2024 г. по описа на 07 РУ – СДВР, пр.пр. № 22138/2024 г. по описа на СРП. Неоснователни са възраженията за не
мотивираност на заповедта и противоречието ѝ с целта на закона. Решението на СРС е законосъобразно. Управилно въззивния съд е приел, че упражняването на правомощието по чл. 72 от ЗМВР е в условията на оперативна самостоятелност и при предоставена на полицейския орган възможност да прецени при наличие на нормативно установените фактически предпоставки да наложи или не принудителната административна мярка. В тази връзка, извършваната от съда проверка при оспорване на заповед, издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР , обхваща преценката дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискванията за законосъобразност на административния акт, очертани в нормата на чл. 146Чл. 146. ⚖️ Практика (382) (2) Съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. (3) Нищожност може да се обяви и след изтичане на срока по чл. 149, ал. 1 - 3. (4) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) (5) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) Съдебен контрол и оперативна самостоятелност от АПК. Безспорно по делото е установено, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган - полицейски орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР и в кръга на предоставените му от закона правомощия. При постановяването на заповедта са спазени законово установените процесуални изисквания, като на задържаното лице са разяснени правата му на жалба и на адвокатска защита. Освен това целта на закона също е постигната, тъй като със задържането на лицето се цели установяването на съпричастността му към конкретно престъпление. В случая данни за такова престъпление са били налице, за което свидетелства и обстоятелството, че жалбоподателят е привлечен като обвиняем именно за това престъпление. По тези съображения съдът намира касационната жалба за неоснователна и е дължимо отхвърлянето ѝ. При този изход на спора и на основание чл. 63д, ал. 4 и ал. 5Чл. 63д. ⚖️ Практика (2) (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) (1) В производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. (2) (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2026 г.) Ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по мотивирано възражение за прекомерност, направено от насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. При преценката за прекомерност съдът прилага съответно критериите за определяне на адвокатските възнаграждения по чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата и правилата за прилагането им, уредени в наредбата по чл. 36, ал. 4 от същия закон. Съдът не може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна. (3) В полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. (4) В полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. (5) В случаите по ал. 3 и 4 размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Раздел VI. Влизане в сила на наказателните постановления, решенията, предупрежденията, резолюциите и електронните фишове (Загл. изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) Раздел VI. Влизане в сила на наказателните постановления ЗАНН, във връзка с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер от 80 лева, изрично поискано в депозираните писмени бележки. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2Чл. 221. ⚖️ Практика (114) (1) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Върховният административен съд оставя в сила решението или го отменя в оспорваната му част, ако е неправилно. Когато Върховният административен съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. (3) Когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган. (4) Когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато административният орган отмени подзаконовия административен акт, Върховният административен съд обезсилва постановеното съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. Когато прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на някоя от страните, съдът постановява решение по съществото на касационното оспорване. (6) (Предишна ал. 5- ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато решението е нищожно, Върховният административен съд обявява нищожността му изцяло и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато пред Върховния административен съд е сключено споразумение, съдът го потвърждава с определение, с което обезсилва съдебното решение и прекратява делото. Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на решението АПК вр. чл. 63Чл. 63. ⚖️ Практика (8) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) (1) Районният съд разглежда делото в състав от един съдия и се произнася с решение. (2) С решението си съдът може да: 1. отмени акта по чл. 58д; 2. отмени наказателното постановление и да предупреди нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание; 3. отмени акта по чл. 58д и да прекрати административнонаказателното производство; 4. измени акта по чл. 58д; 5. потвърди акта пов ЗАНН, съдът Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 4574 от 18.10.2024 г., постановено по НАХД № 8244/2024 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 17 състав. ОСЪЖДА Д. К. А. с ЕГН: [ЕГН] да заплати на Столична дирекция на вътрешните работи сума в размер на 80.00 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Източник: Оригинален PDF (Ключова дума: рзи)
