Решение № 22307 по административно д. № 2566/2025 г. на Административен съд София-град

Р Е Ш Е Н И Е № 22307 гр. София, 27.06.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ-ГРАД , Трето отделение 15 състав, в публично заседание на 27.05.2025 г. в следния състав: СЪДИЯ: Росица Цветкова при участието на секретаря Антонина Митева, като разгледа дело номер 2566 по описа за 2025 година докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК. Образувано е по жалба на С. П. П. от [населено място] срещу ревизионен акт Р-22221724001471- 091-001/14.11.2024 г., поправен с Р АПР А № П - 22221724206577 от 28.11.2024г. в частта, потвърдена

с

решение № 80/27.01.2025г. на директора на дирекция „ОДОП“ – С., с който на жалбоподателя са установени задължения за осигурителни вноски за фондовете на ДОО, за НЗОК и за ДЗПО главници и лихви за периоди април 2019г. – януари 2024г. в общ размер от 14 319,97 лв. Жалбоподателят счита, че Р А е незаконосъобразен, издаден в нарушение на процесуалните правила и необоснован, тъй като направените правни изводи не съответстват на установената фактическа обстановка и задълженията за осигурителни вноски са определени в противоречие с материалноправните разпоредби на КСО и ЗЗО. По подробно изложени съображения прави искане съдът да отмени Р А. В съдебно заседание жалбата се поддържа. Претендират се направените по делото разноски. Ответникът по жалбата чрез своя процесуален представител оспорва основателността на същата по

мотивите, изложени в Р А и в решението на директора на Дирекция ОДОП – С.. Прави се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното: Ревизионното производство спрямо С. П. П. е започнало със заповед за възлагане на ревизия от 22.03.2024г., издадена от Ф. Й. – началник сектор „Ревизии” при Дирекция „Контрол” при ТД на НП – С., която е сред лицата, определени като органи по приходите, с право да възлагат ревизии със заповед № РД – 01 - 849 от 31.012.2022г. на Директора на ТД на НАП – С.. Обхватът на възложената ревизия е установяване на задължения в частност за ДОО, ЗО и УПФ за самоосигуряващи се за периоди 01.04.2019г. – 31.01.2024г. Със заповедта за възлагане на ревизията са определени органите, които следва да я извършат, както и срокът за завършването ѝ - три месеца от датата на връчване на заповедта на ревизираното лице. Заповедта е връчена на 02.04.2024г., т.е. първоначално определеният срок е бил до 02.07.2024г. С последваща заповед от 19.05.2023г. срокът за завършване на ревизията е удължен с два месеца, т.е. до 02.09.2024г. Резултатите от ревизията са обобщени в ревизионен доклад, издаден на 18.10.2024г. от определените ревизиращи органи. С уведомление от 18.10.2024г., съобщено на 22.10.2024г., жалбоподателят е известен, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал.1 т. 7 от ДОПК. В тази връзка е цитирана нормата на закона и е добавено, че е установено несъответствие между направените разходи и получени доходи, т.е установява се недостиг на средства, поради което и осигурителният доход за установяване на задължения за ЗОВ за здравно осигуряване, за ДОО и за УПФ за съответните периоди ще бъде определен по реда на чл. 122 – чл. 124а от ДОПК. Кои конкретно са тези обстоятелства, квалифицирани като такива по чл. 122, ал.1, т. 7 от ДОПК, които са били установени към 18.10.2024г., в уведомлението не се сочи, за кои от ревизираните данъчни периоди се отнасят тези данни също не е посочено. В ревизионния доклад е посочено, че за 2019г. не е установено несъответствие на между доходите и разходите, за 2020г. е установено превишение на разходите над приходите в размер на 49 123.53лв., за 2021г. – 4 350.12лв., за 2022г. – в размер на 130 380.44лв. 2023г. и 2024г. не са обсъждани в този контекст. Т.е. не са налице каквито и да било посочени в доклада обстоятелства по чл. 122 по отношение на 2019г., 2023г. и 2024г. Налице са посочени такива за 2020г., 2021 и 2022г. Процесните задължения са обосновани със следните обстоятелства: жалбоподателят за ревизирания период е едноличен собственик на капитала и управител на „ЕС ПИ КАР“ ЕООД, чийто предмет на дейност е търговия с употребявани автомобили. Дружеството е осъществявало дейност през периода, тъй като са подавани ГДД за финансовите 2019г., 2020г., 2021г., 2022г. и 2023г. Годината 2024 не е коментирана. Изведен е извод, че като управител жалбоподателят би следвало да има договор за управление с определено възнаграждение, осъществявал е трудова дейност, поради което подлежи на задължително осигуряване. Констатациите на доклада са възприети с Р А от 14.11.2024г., поправен с акт за поправка от 28.11.2024г. Така с Р А са установени допълнителни задължения наред с друго и за осигурителни вноски за фондовете на ДОО, за НЗОК и за ДЗПО главници и лихви за периоди април 2019г. – януари 2024г. В Р А не е посочено, че същият се издава по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, независимо от издаденото уведомление. Р А е издаден от ръководителя на ревизията и от Б. С., не от Ф. Й.. По преписката е представено

решение № Р – 22221724001471-098-001 от 25.09.2024г. на директора на ТД на НАП, с което е преписката е иззета от Ф. Й. и е възложена на Б. С. на посочено правно основание чл. 7, ал. 3 от ДОПК. Като фактическо основание е посочено обстоятелството, че със заповед № 2966 от 13.08.2024г. на изпълнителния директор на НАП служебното правооотношение на Ф. Й., считано от 03.09.2024г. е прекратено. Доказателства за твърдяното обстоятелство и конкретно цитираната заповед № 2966 от 13.08.2024г. на изпълнителния директор на НАП по преписката няма, а и не представена по делото, въпреки дадените от съда указания, че задължението за установяване на компетентността на издателите на акта е в тежест на ответника. Б. С. е определена за орган с правомощие да възлага ревизия, със заповед РД – 01-786 от 25.09.2024г. Р А е поправен с Р АПР А № П - 22221724206577 от 28.11.2024г. Обжалван е по административен ред пред директора на Дирекция „ОДОП“ – С. при ЦУ на НАП. В в обсъжданата част на Р А жалбата е частично уважена, като е намален размерът на установените задължения, като са изложени и корегиращи

мотиви за установяване на задълженията. В решението е посочено, че Р А е издаден по общия ред, независимо от изпратеното уведомление до жалбоподателя по чл. 122 от ДОПК. Във връзка с основното спорно обстоятелство по делото – упражнявал ли е жалбоподателят трудова дейност като управител на търговското дружество „ЕС ПИ КАР“ ЕООД, съдът приема за установено следното: Не е спорно обстоятелство по делото, че жалбоподателят не е се е осигурявал като собственик и управител на дружеството „ЕС ПИ КАР“ ЕООД - нито е подавал декларации за започване на трудова дейност като управител на дружеството, нито е плащал осигурителни вноски. Осигурявал се е като управител на друго дружество – „Глобал Транс Логистикс“ ЕООД, на което също е собственик и управител. Не е спорно, че дружеството „ЕС ПИ КАР“ ЕООД не е имало за периода каквито и да било наети лица по правилата на трудовото законодателство. От името на дружеството в периода 2019г. и 2020г. инцидентно са издавани фактури за продажби на автомобили на трети лица и са подавани ГДД за годините от 2019 до 2023г. От разпитания по делото свидетел И. Ц. се установява, че той, макар да не е бил нает чрез писмен договор от дружеството, регистриран в НАП, е извършвал дейност в полза на дружеството, като е помагал на П. с документалната обработка по повод внасянето на автомобилите, които са печелени на търгове в чужбина от името на дружеството, а участието в търговете е било осъществявано от П.. Показанията на свидетеля са логични и последователни и съдът ги приема за достоверни. Представеното търговско пълномощно за Ц. е частен диспозитивен документ с първа достоверна дата 27.05.2025г. и затова не следва да се коментира. С оглед установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи по допустимостта на производството и валидността на оспорения Р А: Производството по делото е допустимо, доколкото жалбата срещу ревизионния акт е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес. По делото не се установи наличието на предвидените в закона основания по чл. 7, ал. 3 от ДОПК за изземване на преписката от органа, възложил ревизията и възлагането ѝ на друг орган, тъй като не е доказано обстоятелството, че служебното правоотношение на Й. е било прекратено към момента на изземването на преписката. Недоказаният факт е неосъществен факт в рамките на делото. При тези обстоятелства съдът приема, че изземането на преписката е извършено без наличието на предвидено в закона основание и респ. Р А е издаден от некомпетентен орган, доколкото Б. С. не е органът възложил ревизията и съответно тя не е заместила на годно правно основание Ф. Й. в това ѝ качество. Органът по приходите, подписал Р А в качеството си на орган възложил ревизията въз основа на решението за изземване, не е притежавал материална компетентност за това, поради което издаденият Р А е нищожен. С оглед предвидената в закона съвместна компетентност на издателите на Р А, липсата на материална компетентност у един от тях влече нищожност на Р А като цяло. При установената липса на компетентност на един от издателите на ревизионния акт е безпредметно да се извършва проверка за изпълнението на останалите изисквания за законосъобразност на ревизионния акт в оспорената му част. На основание чл. 160, ал. 5 от ДОПК във връзка с чл. 173, ал. 2Чл. 173. ⚖️ Практика (36) (1) Когато въпросът не е предоставен на преценката на административния орган, след като обяви нищожността или отмени административния акт, съдът решава делото по същество. (2) Извън случаите по ал. 1, както и когато актът е нищожен поради некомпетентност или естеството му не позволява решаването на въпроса по същество, съдът изпраща преписката на съответния компетентен административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. (3) При незаконен отказ да се издаде документ съдът задължава административния орган да го издаде, без да дава указания по съдържанието му. (4) При отказ на некомпетентен орган да издаде административен акт съдът обявява отказа за нищожен и изпраща делото като преписка на съответния компетентен орган. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 03.09.2025 г.) В случаите по ал. 2 - 4, когато съдът отмени мълчалив отказ и изпрати преписката на административния орган за ново произнасяне, ако органът не се произнесе в указания от съда срок, непроизнасянето се смята за мълчаливо съгласие в случаите, когато съдът е установил, че са налице материалноправните предпоставки за издаване на акт със съдържанието, поискано от заявителя. Определяне на срок за изпълнение на съдебното решение от АПК преписката следва да се изпрати на директора на ТД на НАП – С. за администриране съгласно дадените от съда указания по тълкуването и приложението на закона. С оглед изхода на делото следва да се постави на обсъждане претенцията за разноски на жалбоподателя. По делото са представени доказателства за направени разноски в общ размер на 1910лв., от които 10лв. за държавна такса и 1900лв. за адвокатски хонорар. Искането следва да бъде уважено, на основание чл. 161 от ДОПК. По изложените съображения и на основание чл. 160, ал. 1, чл. 161, ал.1 от ДОПК, Административен съд – София-град, Р Е Ш И: ПРОГЛЯСЯВА ЗА НИЩОЖЕН по жалба на С. П. П. от [населено място] ревизионен акт Р-22221724001471-091-001/14.11.2024 г., поправен с Р АПР А № П - 22221724206577 от 28.11.2024г. в частта, потвърдена

с

решение № 80/27.01.2025г. на директора на дирекция „ОДОП“ – С.. ИЗПР АЩА ПРЕПИСКАТА на директора на ТД на НАП – С. за администриране съгласно дадените от съда указания по тълкуването и приложението на закона. ОСЪЖДА Дирекция „ОДОП” [населено място] при ЦУ на НАП да плати на С. П. П. от [населено място],[жк], [улица], вх. Б, ет. 2, ап. 2, разноски по делото в размер на 1910лв., от които 10лв. за държавна такса и 1910лв. за адвокатски хонорар. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 –дневен срок от съобщаването му на страните. СЪДИЯ: