Административни дела

  • Според вида на нарушението: Работа с документи
  • Номер на дело: 23131
  • Година нa делото: 2025
  • Издател на акта: НЗОК/РЗОК
  • Приложно поле: Лечебна дейност
  • Според вида на акта: Нормативен Акт
  • Първоначалният акт е: Изменен
  • Приложим закон: ЗЗ
  • Основания за оспорване: Неспазване на формата
⚖️ РЕЗЮМЕ НА ДЕЛОТО (АДМИНИСТРАТИВНО)
  • Страни: Жалбоподател: Министерство на здравеопазването (МЗ). Ответник: Заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) и ръководител на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020 г. (ОПРР).
  • Предмет на спора: Обжалване на Решение № РД-02-14-391 от 24.02.2025 г. на ръководителя на УО на ОПРР, с което е определена финансова корекция в размер на 57 555,99 лв. с ДДС (5% от безвъзмездната финансова помощ) по договор за строителство.
  • Ключови моменти:
    • Съдът констатира, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, при спазване на формата и процесуалните правила (уведомяване, обсъждане на възражения).
    • Налице е очевидна фактическа грешка в правната квалификация на нарушението (посочен е чл. 2, ал.2, т.2 ЗОП, вместо чл. 2, ал.1, т.2 ЗОП).
    • Административният орган неоснователно е игнорирал подробно изложените от жалбоподателя мотиви и обяснения относно групирането на обектите в обособена позиция, което е било предварително одобрено от J. и УО на ОПРР и съобразено със спецификата на системата за спешна медицинска помощ (нарушение на чл. 59, ал.2, т.4Чл. 59. ⚖️ Практика (87) (1) Административният орган издава или отказва издаване на акта с мотивирано решение. (2) Когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа: 1. наименование на органа, който го издава; 2. наименование на акта; 3. адресат на акта; 4. фактически и правни основания за издаване на акта; 5. разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението; 6. разпореждане относно разноските; 7. пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва; 8. дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му; когато органът е колективен, актът се подписва от председателя или от негов заместник. (3) Устни административни актове, както и административни актове, изразени чрез действия или бездействия, се издават само когато това е предвидено в закон. Предварително изпълнение от АПК – неясни и не конкретни мотиви).
    • Най-същественият момент: Оспореното решение е издадено в противоречие с влязло в сила съдебно решение (на АССГ, потвърдено от ВАС), което е отменило предходно Решение № РД-02-36-189 от 02.02.2024 г., издадено по същия сигнал за нередност. Съдът не е върнал преписката за ново произнасяне. Административният орган е "иззел функциите на съд", издавайки нов, почти идентичен акт, което накърнява принципа на сила на присъдено нещо (res judicata) по чл. 177, ал. 1Чл. 177. ⚖️ Практика (8) (1) Решението има сила за страните по делото. Ако оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички. (2) Актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Всеки заинтересован може винаги да се позове на нищожността или да поиска от съда да я обяви. (3) Решението, с което е отхвърлено оспорване за отмяна на административен акт, е пречка за оспорването му като нищожен, както и за оспорването му на друго основание. Споразумение пред съда АПК.
  • Решение: Административен съд – София-град ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО Решение № РД-02-14-391 от 24.02.2025 г., издадено от ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж 2014-2020“. ОСЪЖДА Министерството на регионалното развитие и благоустройството да заплати на Министерството на здравеопазването сума в размер на 930 лв. за разноски по делото.

Р Е Ш Е Н И Е № 23131 гр. София, 04.07.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ-ГРАД , Трето отделение 8 състав, в публично заседание на 04.06.2025 г. в следния състав: СЪДИЯ: Деница Митрова при участието на секретаря Милена Чунчева, като разгледа дело номер 3327 по описа за 2025 година докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 73, ал.2 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ) вр. с чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повод на жалба, вх. № 7669 от 28.03.2025 г. по описа на Административен съд – София град (АССГ) и вх. № 99-00-6-739 (3) от 07.03.2025 г. по описа на Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), подадена от Министерство на здравеопазването (МЗ), ЕИК по БУЛСТАТ[ЕИК], представлявано от министъра на здравеопазването, доц. д-р С. К. , чрез процесуалния представител главен юрисконсулт Р . С., отдел ОП, дирекция СДОП, с адрес [населено място], площад С. Н. № 5 срещу

Решение № РД-02- 14-391 от 24.02.2025 г. на ръководителя на заместник – министъра на МРРБ и ръководител на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020 г. (ОПРР), което е определена финансова корекция в размер на 57 555,99 лв. с ДДС, 47 963,33 лв. без ДДС, представляваща 5% от безвъзмездната финансова помощ по договор № РД-11-90 от 16.03.2023 г. и Допълнителни споразумения № РД-11-741 от 20.12.2023 г., № РД-11-755 от 22.12.2023 г. и № РД-11-514 от 05.10.2023 г. с изпълнител Прогрес 99“ ООД. С жалбата се иска съдът да отмени като незаконосъобразно

Решение № РД-02-14-391 от 24.02.2025 г. като издаден при неправилно, неоснователно, незаконосъобразно и постановено при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон приложение на материалния закон и при допуснати процесуални нарушения. Оспорващият възразява срещу посочените в обжалвания акт доводи за наличие на незаконосъобразни условия в проведената от възложителя процедура. Поддържа се, че при обявяване на процедурите за възлагане и обособените позиции министерството се е придържало изцяло към Стратегията за възлагане на обществените поръчки при изпълнението на голям проект за подкрепа на спешната медицинска помощ по процедура за директно предоставяне на безвъзмедна финансова помощ (Стратегията) и Плана за възлагане на обществените поръчки по проект „Подкрепа за развитие на системата за развитие на спешна медицинска помощ“, които са част от Формуляра за кандидатстване на финансиране на Голям инвестиционен проект по приоритетна ос 4 „Регионална здравна инфраструктура“ на Оперативна програма „Региони в растеж“ и са предварително консултирани и одобрени от екипа на Съвместната помощ за подкрепа на проекти в европейските региони /J./ и от УО на ОПРР , който е наблюдател от страна на Европейската комисия по отношение на условията и изискванията, заложени в проектното предложение, въз основа на което е одобрен проект „Подкрепа за развитие на системата на спешна медицинска помощ“. Излагат се доводи, че подробно представените разяснения обосновават напълно организирането на процедурата с това разпределение по обекти, като в документацията за възлагане на обществената поръчка възложителят е извел необходимостта от възлагането в обявения обем. Изтъква се, че е представена подробна информация по отношение организацията и дейността на системата за спешна помощ, чиято инфраструктура е обект на планираните интервенции. Жалбоподателят счита, че УО на ОПРР не е отчел, че системата за спешна медицинска помощ има специфични правила за функциониране и че министърът на здравеопазването следва да осигури непрекъснатостта на предоставяната спешна медицинска помощ. В тази връзка се сочи, че конкретната процедура е с изключително специфичен предмет, единствен по рода си в страната, тъй като системата за спешна помощ трябва да бъде работеща в постоянен режим за осигуряване животът и здравето на гражданите и не е допустимо в един и същи период всички обекти, обслужващи един район, да преустановят дейността си поради извършване на строително-ремонтни дейности. Подробно се разяснява характеристиката на структурите за извънболнична спешна медицинска помощ. Жалбоподателят поддържа, че включените в обособената позиция обекти се явяват „Обективно неделими части“ по смисъла на т.28 на §2 от ДР на Закона за обществените поръчки /ЗОП/, които поради своето естество не могат да бъдат възложени от повече от един изпълнител. Възразява се срещу изводите, че с включването на няколко обекта в една обособена позиция, същата става достъпна само за по-големи участници. В хода на съдебното обжалване, жалбоподателят редовно призован, не се явява, представлява се от адв. С. която поддържа жалбата, предлага да се уважи и претендира разноски. Ответникът, заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на УО на ОПРР 2014 – 2020, редовно призован, не се явява, представлява се от юрк. В., която оспорва жалбата, предлага да се отхвърли като неоснователна и претендира юрисконсултско. Административен съд София град, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка: Министерство на здравеопазването е бенефициер на безвъзмездна финансова помощ по проект № B.-4.001-0001 „Подкрепа за развитие на системата за спешна медицинска помощ“. При изпълнението на проекта е проведена процедура за определяне на изпълнител на обществена поръчка по ЗОП за строителство с предмет „Извършване на строителни/строително-монтажни работи за нуждите на извънболничните структури на спешна помощ на територията на Североизточен район за планиране, в изпълнение на проект „Подкрепа за развитие на системата за спешна медицинска помощ“. По обособена позиция № 2 предметът на поръчката включва извършване на строително- монтажни работи на следните пет обекта: - обект 1: ЦСМП-Д. - преустройство на съществуваща база с промяна функционалността на обектите/помещенията в тях; - обект 2: ФСМП- Т.; - обект 3: ФСМП- Генерал Т.; - обект 4: ФСМП- К.; Подобект 4.1: ФСМП-К.-изнесен екип в Ш.; - обект 5: ФСМП- Б.. В резултат на проведената процедура по обособена позиция № 2 - „Извършване на строително- монтажни работи за нуждите на ЦСМП Д., ФСМП-Т., ФСМП-Генерал Т., ФСМП-К. и подобект ФСМП-К.-изнесен екип в Ш. и ФСМП-Б.” е сключен договор № B.-4.001-0001-C01-S-048 от 16.03.2022 г. с изпълнител „Прогрес 99“ ООД на стойност 1 032 683,45 лв. без ДДС. При управляващият орган е регистриран сигнал за нередност под № 2352, във връзка с изпълнението на договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, финансиран по ОПРР , по който МЗ е бенефициент. С писмо изх. № 99-00-6-739 [1] от 06.01.2025 г. бенефициерът е уведомен за сигнала и съмненията за нередност, както и за предстоящото налагане на финансова корекция, като му е предоставена възможност да направи възражения или да представи доказателства. В това писмо е посочено, че

с

Решение № 12482 от 19.11.2024 г. на ВАС е оставил в сила

решение № 6339 от 27.05.2024 г. на АССГ по адм. дело № 1971/2024 г., с което е отменено

решение № РД-02-36-189 от 02.02.2024 г., издадено от УП на ОПРР по отношение на определената финансова корекция от 5 % върху допустимите разходи по Договор № РД-11-90 от 16.03.2022 г. с „Прогрес 99“ ООД. Допълнително са изложени

мотиви, че „в настоящ случай, УО на ОПРР приема, че са налице и двете предпоставки от хипотезата на чл. 173, ал.2Чл. 173. ⚖️ Практика (36) (1) Когато въпросът не е предоставен на преценката на административния орган, след като обяви нищожността или отмени административния акт, съдът решава делото по същество. (2) Извън случаите по ал. 1, както и когато актът е нищожен поради некомпетентност или естеството му не позволява решаването на въпроса по същество, съдът изпраща преписката на съответния компетентен административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. (3) При незаконен отказ да се издаде документ съдът задължава административния орган да го издаде, без да дава указания по съдържанието му. (4) При отказ на некомпетентен орган да издаде административен акт съдът обявява отказа за нищожен и изпраща делото като преписка на съответния компетентен орган. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 03.09.2025 г.) В случаите по ал. 2 - 4, когато съдът отмени мълчалив отказ и изпрати преписката на административния орган за ново произнасяне, ако органът не се произнесе в указания от съда срок, непроизнасянето се смята за мълчаливо съгласие в случаите, когато съдът е установил, че са налице материалноправните предпоставки за издаване на акт със съдържанието, поискано от заявителя. Определяне на срок за изпълнение на съдебното решение от АПК – актът е отменен в частта, в която на МЗ е определена финансова корекция в размер на 5% от допустимите разходи по договор № РД-11-90 на 16.03.2022 г. с „Прогрес 99“ ООД, като едновременно с това естеството му не позволява решаването на въпроса по същество от съда, доколкото съдът не би могъл да постанови решение за определяне на финансова корекция (това е изключително правомощие на административния орган).“(л.50). В отговор жалбоподателят е депозирал възражение, прието за неоснователно. На 24.02.2025 г. Ю. Й.-В. - заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството в качеството на ръководител на УО на ОПРР издала оспореното

Решение № РД-02-14-391 от 24.02.2025 г., с което се налага финансова корекция в размер на 5 % от безвъзмездната финансова помощ по договор от 16.03.2023 г. и Допълнителни споразумения от с изпълнител „Прогрес 99“ ООД, или общо 57 555, 99 лв. с ДДС.

Мотивите, при които е издаден административният акт, са следните: При прегледа на техническите спецификации и особеностите на предмета на поръчката по обособена позиция № 2 е установено, че за петте обекта са издадени отделни разрешения за строеж и за всеки от обектите има изготвени отделни инвестиционни проекти; мястото на изпълнение на строителството различно за всеки обект и е съобразно местонахождението на обектите, включени в нея – [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], изнесения подобект в [населено място] и [населено място]. Предвид изложеното петте обекта от обособената позиция имат техническа и функционална самостоятелност, изпълняват самостоятелни икономически и технически функции и са обективно делими. За тях са издадени отделни разрешения за строеж - съответно тези обекти/части поотделно отговарят на изискването за "обособена позиция". Обектите от обособената позиция не са взаимосвързани, изпълняват самостоятелни функции и не е налице необходимост или нормативно задължение последните да бъдат включени в една обособена позиция на поръчката за строителство. Същевременно в критериите за подбор е поставено изискване "Възложителят допуска посочването и същи технически ръководител за повече от един обект, но не повече рамките на една обособена позиция. Едно лице може да бъде предложено ръководител само в рамките на една обособена позиция, в случай, че участникът подава предложение по повече от една позиция". Следователно и предвид факта, че обособена позиция № 2 включва пет обекта, участниците следва да посочат минимум двама технически ръководители, вместо един при условие, че всеки обект е предмет на отделно възлагане. Посочено е, че включването в предмета на обществената поръчка по обособена позиция № 2 в конкретния случай на няколко обекта и включването на изискване за повече от един ръководител, възпрепятства участието на икономически оператори, които могат да изпълнят част от предмета на поръчката съгласно своите технически възможности и капацитет. Фактът, че всички обекти от обособена позиция № 2 са първа група, четвърта категория строежи съгласно ЗУТ и че към участниците за всеки обект е определен един и същи критерий за подбор за вписване в ЦПРС не обосновава и доказва невъзможността всеки от обектите да е предмет на самостоятелна обособена позиция. Още повече при възлагането на всеки обект в самостоятелна процедура, възложителят не би имал възможността да постави изискване за осигуряване на различни ръководители. Налице е ограничително условие, възложителят не е допуснал неопределен потенциален кръг участници да подадат оферта, като по този начин е понижил възможността за избор на по- конкурентна оферта. С оглед на това е констатирал допуснато нарушение чл. 59, ал. 2 и чл. 2, ал. 2, т. 2 и ал. 2 ЗОП във връзка с чл. 46 ЗОП, което е съществено (стр. 5 от Решението; л. 35 от делото). В т. II и т. III от обжалвания акт (стр. 26 и стр. 27) е посочена правна квалификация чл. 2, ал.2 във връзка с чл. 46, ал.1 ЗОП. Описаното нарушение е определено като следната нередност: по т.3 „Липса на обосновка на предмета на поръчката на обособени позиции“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал.1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕФСУ (Наредбата за нередности). Определен е размер на финансова корекция – 5% върху допустимите разходи, тъй като поради спецификата на разглежданите нарушения, не е възможно да се даде реално количествено изражение на финансовите последици, защото нарушенията водят до накърняване на основните принципи, регламентирани в чл. 2 на ЗОП, т.е. финансовото им отражение не е и не може да бъде конкретно определено но е определяемо по реда на чл. 5, ал.1 от Наредбата. В хода на съдебното производство са приети като писмени доказателства по делото представените с жалбата и административната преписка писмени документи. При така установената фактическа обстановка Административен съд София град, 8 –ми състав направи следните правни изводи: Оспореното решение е връчено по електронен път на 25.02.2025 г. на жалбоподателя, видно от приетата по делото комуникация (л. 48), жалбата е подадена на 07.03.2025 г. чрез административния орган в срока по чл. 146, ал. 1Чл. 146. ⚖️ Практика (382) (2) Съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. (3) Нищожност може да се обяви и след изтичане на срока по чл. 149, ал. 1 - 3. (4) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) (5) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) Съдебен контрол и оперативна самостоятелност от АПК , което обуславя нейната допустимост. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА. Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1Чл. 168. ⚖️ Практика (101) (1 ) Съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по от АПК , съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146Чл. 146. ⚖️ Практика (382) (2) Съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. (3) Нищожност може да се обяви и след изтичане на срока по чл. 149, ал. 1 - 3. (4) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) (5) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) Съдебен контрол и оперативна самостоятелност от АПК. Съгласно чл. 73, ал. 1Чл. 73. ⚖️ Практика (51) (Изм. - ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г.) Когато неотложно трябва да се издаде общ административен акт за предотвратяване или преустановяване на нарушения, свързани с националната сигурност и обществения ред, за осигуряване на живота, здравето и имуществото на гражданите, може да не се спазят някои от разпоредбите на този раздел за уведомяване и участие на заинтересованите лица в производството по издаване на акта. В тези случаи в хода на изпълнението на акта се оповестяват съображенията за издаването му. Субсидиарно прилагане ЗУСЕФСУ , финансовата корекция се определя по основание и размер с

мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта. Видно от приложената по делото Заповед № РД-02-14-109/22.01.2025 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, издалата оспореното решение заместник-министър Ю. Й.-В. е оправомощена да изпълнява функциите на ръководител на УО на ОПРР . С оглед на това процесното решение е издадено от компетентен орган. Спазени са също изискванията за форма на административния акт и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Видно от доказателствата по делото, жалбоподателят е бил уведомен за регистрирания сигнал за нередност, констатираното нарушение и предстоящото налагане на финансова корекция, като му е предоставена възможност за възражения и представяне на доказателства. Бенефициерът е упражнил това си право, а възраженията му са обсъдени от административния орган. Актът е надлежно

мотивиран - в оспореното решение са изложени фактическите констатации и приложимите материалноправни разпоредби, в това число във връзка с квалификацията на нарушението и основанията за налагане на финансовата корекция. Съгласно чл. 2, ал.1, т.2 от ЗОП обществените поръчки се възлагат в съответствие с принципите на Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и по-специално тези за свободно движение на стоки, свобода на установяване и свобода на предоставяне на услуги и взаимно признаване, както и с произтичащите от тях принципи на: 2. свободна конкуренция. Настоящият съдебен състав приема, че в обжалваното решение е допусната очевидна фактическа грешка при изписването на квалификацията на констатираното нарушение, а именно чл. 2, ал.2, т. 2 ЗОП, тъй като в посочената разпоредба няма „т. 2“, а такава се съдържа в предходната алинея 1. Съгласно чл. 2, ал. 2 от ЗОП при възлагането на обществени поръчки възложителите нямат право да ограничават конкуренцията чрез включване на условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки. Съгласно чл.46, ал.1 от ЗОП при подготовката за възлагане на обществена поръчка възложителят преценява възможността за разделянето й на обособени позиции. Когато реши, че не е целесъобразно разделянето на обществената поръчка на обособени позиции, в решението за откриване на процедурата възложителят посочва причините за това. Съгласно §2, т.20 от ДР на ЗОП "обособена позиция" е такава част от предмета на обществената поръчка, която въпреки че може да бъде самостоятелен предмет на обществена поръчка, е систематично свързана с другите позиции от предмета на обществената поръчка. Анализът на разпоредбата на чл.46, ал.1 от ЗОП не оставя съмнение, че въпросът дали една обществена поръчка да бъде разделена на отдели обособени позиции е предоставен на преценката на възложителя. Неговата оперативна самостоятелност обаче не е неограничена, а следва да се упражнява съобразно критериите и в границите, установени в чл.2 от ЗОП. Възложителят не е длъжен да раздели поръчката в отделни обособени позиции, но е задължен да обоснове решението си. Съгласно чл. 59, ал. 2 ЗОП възложителите могат да използват спрямо кандидатите или участниците само критериите за подбор по този закон, които са необходими за установяване на възможността им да изпълнят поръчката. Поставените критерии трябва да са съобразени с предмета, стойността, обема и сложността на поръчката. Когато обществената поръчка има обособени позиции, критериите за подбор за всяка от обособените позиции трябва да съответстват на предмета, стойността, обема и сложността на съответната позиция. Настоящият съдебен състав посочва нормативното предвиждане на чл. 59, ал.2 ЗОП поради установеното в обстоятелствената част на съдебния акт разминаване в правната квалификация на установеното нарушение. В основата на изводите на ръководителя на УО за извършено нарушение на чл.46, ал.1 от ЗОП и чл.2,ал.2 от ЗОП стои констатацията, че в предмета на поръчката по обособена позиция № 2 са включени няколко самостоятелни обективно делими обекта, които е следвало да бъдат отделени в отделни позиции. В случая жалбоподателят не оспорва фактическите констатации, а именно че се касае за пет обекта с отделни разрешения за строеж и с изготвени отделни инвестиционни проекти, при които мястото на изпълнение на строителството е в различни градове съобразно местонахождението на обектите (гр. Д., [населено място], [населено място], [населено място], изнесения подобект в [населено място] и [населено място]), както и че за всеки от обектите е налична отделна количествено стойностна сметка с различен обхват и обем дейности, като прогнозната стойност на разходите за отделните обекти е различна, в това число плащанията са разграничени за отделните обекта. Обектите, включени в предмета на обособената позиция, не са обективно неделими части, следва да се прецени дали възложителят е извършил твърдяното нарушение на чл.46, ал.1 ЗОП във връзка с чл.2,ал.2 от ЗОП. Основната тезата на жалбоподателя е, че разделянето на поръчката в обособени позиции, групирани по именно такъв начин, в разглеждания казус – чрез включването в обособена позиция № 2 на 5 обекта, е предварително одобрено и обусловено изцяло от спецификата на предмета на поръчката и специфичната дейност на системата за спешна помощ. Възложителят е изложил конкретни и ясни

мотиви относно разделянето на обществената поръчка по описания начин. Посочил е, че обектите на обществената поръчка са групирани в обособени позиции на регионален принцип – по райони на планиране и всички обособени позиции включват обекти в Североизточния район на планиране, а разпределението в отделни обособени позиции е по територия на Центровете за спешна медицинска помощ (ЦСМП) и техните филиали, като е взета предвид най-вече осигурената пътна достъпност на обектите. Изрично е посочено, че регионалния подход е избран и с цел да се осигури постоянен, непрекъсваем и неограничен 24-часов достъп до местна спешна медицинска помощ, за което е проведена активна комуникация с ЦСМП- тата в системата и са изготвени планове за територията на ЦСМП как да бъде осигурен този принцип и как да бъдат извършени като последователност СМР дейностите по обектите в структурата му. Обосновано е, че с разделянето на поръчката на седем обособени позиции ще бъде постигнато максимално съотношение цена-качество и ще се спести времеви и финансов ресурс - както на потенциалните изпълнители, така и на възложителя, респективно ще бъдат усвоени, разходвани и използвани оптимално предоставените средства. С оглед така изложените съображения, съдът приема, че възложителят е изпълнил задължението да

мотивира решението си относно обединяването на обектите. Наред с това същият е обосновал, че при обявяване на процедурите за възлагане на обществени поръчки и обособените позиции, включени в тях, се е придържал изцяло към Стратегията за възлагане на обществените поръчки при изпълнението на голям проект за подкрепа на спешната медицинска помощ по процедура на директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ B.-4.001 „Регионална здравна инфраструктура“ и Плана за възлагане на обществените поръчки по проект „Подкрепа за развитие на системата за спешна медицинска помощ“ - ОПРР 2014-2020, които са част от Формуляра за кандидатстване за финансиране на Голям инвестиционен проект по приоритетна ос 4 „Регионална здравна инфраструктура“ на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 г. и са предварително консултирани и одобрени от екипа на J. ( Известие за завършено действие от J. от 21.08.2018 г.) и от УО на ОППР 2014-2020 г. В Стратегията като оптимален подход е препоръчано „отделните обществени поръчки за изпълнение на строителни/строително-ремонтни работи за обектите от извънболничната част на системата за спешна медицинска помощ (ЦСМП и техните филиали), да бъдат обявени от МЗ при прилагане на териториален подход – район за планиране (статистически район) NUTS-2, респ. да бъдат обявени и проведени около 7 открити процедури по реда на ЗОП, за обектите в обхвата на 27-те ЦСМП. Приложимият принцип е провеждане на една процедура за обектите на територията на няколко ЦСМП, които са на територията на един и същ и район на планиране. Видно от текста на Стратегията, „В общия случай се предлага формиране на отделни обособени позиции за обектите в рамките на всеки ЦСМ. Обхватът на обектите в рамките на една обособена позиция - обекти (ЦСМП, ФСМП и изнесени екипи) следва да бъде групиран, така че в обхвата на обектите от една обособена позиция да няма обекти, които са различни категории строеж, съгласно приложимата нормативна уредба - ЗУТ и Наредба № 1 от 30 юли 2003 г. за номенклатурата на видовете строежи. (Т.е. в една обособена позиция следва да бъдат включени само обекти, които са от една и съща категория строеж). При тази хипотеза (различна категория строеж) е възможно формиране на отделна обособена позиция за по- малък брой обекти - напр. един или два обекта (където е приложимо).“ В Стратегията са разгледани възможните подходи за разпределение на обектите ЦСМП и филиалите за спешна медицинска помощ (ФСМП) в обособени позиции на процедурите. При отделна обособена позиция за няколко обекта (напр. от 3 до 5 обекта) – без значение от типа на интервенцията върху обекта – строителство на нова сграда и различен тип преустройства е посочено, че „прилагането на този подход също би осигурил в достатъчна степен конкуренцията между потенциалните кандидати, вкл. възможност на малки и средни фирми да бъдат самостоятелни участници и изпълнители. Прилагането на този подход ще осигури възможност кандидатите да оферират по-ниски цени, отколкото при реализиране на интервенции върху само един обект. При изпълнението на няколко обекта в рамките на една обособена позиция, възложена на един изпълнител, с по-голямо основание може да се предполага, че изпълнителят ще може да предвиди, да планира и да координира в рамките на сроковете за изпълнение на обектите, старта на изпълнение за всеки следващ обект, респ. приключването и въвеждането им в експлоатация. При този вариант изискването по отношение на последователността/ритмичността при изпълнение на интервенциите в отделните обекти трябва да бъде определена съгласувано с ЦСМП и РЗИ.“ В Стратегията е разгледан и вариантът, при който има отделна обособена позиция за всеки отделен обект, като е посочено, че в този случай критериите за подбор биха били по- облекчени и това обстоятелство би осигурило по-голяма конкуренция, вкл. възможност на по-малки и/или местни фирми да бъдат самостоятелни участници и изпълнители, но е направено заключение, че прилагането на този подход не би осигурил в голяма степен възможността за офериране на по-ниски цени от кандидатите. Посочено е също така, че ако в една обособена позиция бъде включено изпълнението на само един обект, това ще окаже съществено влияние върху сроковете за изпълнение и координацията при изпълнението на останалите обекти в рамките на района на дадено ЦСМП от различни изпълнители. Изтъква се, че ако строителството/преустройството (в различните му видове) за всеки отделен обект бъде възлагано в самостоятелна, отделна обособена позиция това би предполагало сключване, изпълнение, мониторинг и управление на 202 договора само за обектите от извънболничната част на системата. Въз основа на Стратегията е получено финалното одобрение от екипа на J. ( Известие за завършено действие от J. от 21.08.2018 г.) и от УО на ОППР 2014-2020 г. С оглед на горното се налага извод, че при формиране на преценката относно организацията и начина на възлагане на обществената поръчка възложителят се е ръководил от препоръките на Стратегията и от Плана за възлагане на обществените поръчки, в които обстойно и систематизирано са разгледани всички аспекти, в това число предимства и недостатъци, на възможните подходи при възлагането на поръчката. Доколкото е възприел обективно направените препоръки и се е позовал на тях в документацията за обществената поръчка, възложителят е обосновал в достатъчна степен групирането на обектите в обособената позиция - според териториалната разположеност на филиалите за спешна медицинска помощ /ФСМП/ към съответния ЦСМП. Следователно, не е налице нарушение на чл.46, ал.1 от ЗОП, нито на чл.2, ал.2 от ЗОП, тъй като не е налице необосновано ограничаване на участието на стопански субекти в процедурата, а и от материалите по делото не се установява несъответствие с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка, каквото е изискването на чл. 2, ал.2 ЗОП. Решението за окрупняване на обособената позиция е обосновано и не представлява нередност по т.3 от Приложението № 1 към чл.2, ал.1 от Наредбата за посочване на нередности, за която следва да бъде налагана финансова корекция. Нещо повече необосновано ответникът е игнорирал дадените от жалбоподателя обяснения, с депозираното от него възражение, относно въвеждане възможността на един и същи технически ръководител за повече от един обект, но не повече от 3 обекта в рамките на една обособена позиция, което е свързано със спецификата на възложените дейности, срокът за изпълнение на СМР и най-важното непрекъснатия процес на работа на отделните обекти в обособената позиция № 2. По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че издаденото решение е издадено при съществено нарушение на процесуалните правила,

мотивите не са ясни и конкретни, което е нарушение на чл. 59, ал.2, т. 4Чл. 59. ⚖️ Практика (87) (1) Административният орган издава или отказва издаване на акта с мотивирано решение. (2) Когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа: 1. наименование на органа, който го издава; 2. наименование на акта; 3. адресат на акта; 4. фактически и правни основания за издаване на акта; 5. разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението; 6. разпореждане относно разноските; 7. пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва; 8. дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му; когато органът е колективен, актът се подписва от председателя или от негов заместник. (3) Устни административни актове, както и административни актове, изразени чрез действия или бездействия, се издават само когато това е предвидено в закон. Предварително изпълнение от АПК. Така констатираното нарушение води до незаконосъобразност на обжалвания акт и същия следва да бъде отменен. Едновременно с това, настоящият съд констатира друго по – съществено нарушение от страна на административния орган, водещо до нищожност на

Решение № РД-02-14- 391/24.02.2025 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж 2014-2020“ на основание чл. 177, ал. 2Чл. 177. ⚖️ Практика (8) (1) Решението има сила за страните по делото. Ако оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички. (2) Актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Всеки заинтересован може винаги да се позове на нищожността или да поиска от съда да я обяви. (3) Решението, с което е отхвърлено оспорване за отмяна на административен акт, е пречка за оспорването му като нищожен, както и за оспорването му на друго основание. Споразумение пред съда АПК. Не е спорно между страните, че по същия сигнал № 2352 за нередност е било издадено

Решение № РД-02-36-189 от 02.02.2024 г. на РУО на ОПРР 2014-2020 г., което е било обжалвано пред АССГ, където е образувано адм. дело № 1971 по описа за 2024 г.. Това съдебно производство е приключило с постановяването на

решение № 6339 от 27.05.2024 г. , което е оставено в сила

с

решение № 12482 от 19.11.2024 г. по адм. дело № 9544/2024 г. на ВАС, Седмо отделение. Видно от диспозитива на съдебния акт на АССГ, същият съдържа един, с която се отменя

Решение № РД-02-36-189 от 02.02.2024 г. на РУО на ОПРР и втори, с който Министерство на регионалното развитие и благоустройството е осъден да заплати сторените от Министерство на здравеопазването съдебно деловодни разноски. С диспозитива си ВАС е оставил в сила обжалвания пред него акт на АССГ и отново е осъдил МРРБ за разноски в полза на МЗ. Нито в първоинстанционното решение, нито в окончателното такова на касационната инстанция не се съдържа произнасяне на съда за връщане административната преписка на органа за ново произнасяне. Съгласно чл. 177, ал.1Чл. 177. ⚖️ Практика (8) (1) Решението има сила за страните по делото. Ако оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички. (2) Актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Всеки заинтересован може винаги да се позове на нищожността или да поиска от съда да я обяви. (3) Решението, с което е отхвърлено оспорване за отмяна на административен акт, е пречка за оспорването му като нищожен, както и за оспорването му на друго основание. Споразумение пред съда АПК решението има сила за страните по делото. Ако оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички. Тази законова регламентация определя конститутивното действие на отменителния съдебен акт и неговото действие е ex tunc, т.е. с обратна сила от датата на издаване на отменения административен. Едновременно с това влезлите в сила съдебни решения се ползват със силата на присъдено нещо, т.е. с тяхната непререшаемост, какъвто е случаят с влязлото в сила

решение № 6339 от 27.05.2024 г. по адм. дело № 1971 по описа за 2024 г. на АССГ. Видно от писмото на РУО на ОПРР от 06.01.2025 г., същият не се е съобразил със стабилитета на

решение № 6339 от 27.05.2024 г. по адм. дело № 1971/2024 г. на АССГ и е предприел действия по възобновяване на административното производство, позовавайки се на чл. 173, ал.2Чл. 173. ⚖️ Практика (36) (1) Когато въпросът не е предоставен на преценката на административния орган, след като обяви нищожността или отмени административния акт, съдът решава делото по същество. (2) Извън случаите по ал. 1, както и когато актът е нищожен поради некомпетентност или естеството му не позволява решаването на въпроса по същество, съдът изпраща преписката на съответния компетентен административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. (3) При незаконен отказ да се издаде документ съдът задължава административния орган да го издаде, без да дава указания по съдържанието му. (4) При отказ на некомпетентен орган да издаде административен акт съдът обявява отказа за нищожен и изпраща делото като преписка на съответния компетентен орган. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 03.09.2025 г.) В случаите по ал. 2 - 4, когато съдът отмени мълчалив отказ и изпрати преписката на административния орган за ново произнасяне, ако органът не се произнесе в указания от съда срок, непроизнасянето се смята за мълчаливо съгласие в случаите, когато съдът е установил, че са налице материалноправните предпоставки за издаване на акт със съдържанието, поискано от заявителя. Определяне на срок за изпълнение на съдебното решение АПК, определяща правомощия на съда като правораздавателен орган. Казано по друг начин административният орган е иззел функциите на съд, разширил е без основание посоченото влязло в сила решение от 27.05.2024 г. на АССГ и е предприел действия по издаването на ново решение за налагане на финансова корекция, предмет на настоящето производство. За прецизност и пълнота на изложението, настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че при едно просто сравнение на

решение № РД-02-36-189 от 02.02.2024 г.(л. 17-31 от делото)

с

решение № РД-02-14-391 от 24.02.2025 г. (л. 33-47 от делото) на РУО на ОПРР не се различават по съдържание. Единствената разлика е в посочване вида на нередността и определения размер на финансовата корекция. Неоснователно е изложеното от административния орган, че процесното решение е издадено, за да бъде спазено посоченото в

мотивите на

решение № 6339 от 27.05.2024 г. по адм. дело № 1971/2024 г. на АССГ, че описаните нарушения на ЗОП представляват нередност по т. 3, а не както е било прието по т. 11 от Приложение № 1 към чл. 2, ал.1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне на финансовите корекции по реда на ЗУФСУ . Тук следва да се отбележи, че ответникът не е разбрал волята на предходния съдебен състав на АССГ и на ВАС, тъй като последният в своето

решение № 12482 от 19.11.2024 г. по адм. дело № 9533/2024 г. изрично е посочил, че липсата на доказано нарушение на приложимото право значи липса на един от трите кумулативни елемента на фактическия състав на нередността и с оглед на това води до липса на основание за определяне на финансова корекция. В този смисъл е и

решение № 12872 от 27.11.2024 г. по адм. дело № 8007/2024 г. на ВАС. По тези съображения и като съобрази разпоредбата на чл. 177, ал.2Чл. 177. ⚖️ Практика (8) (1) Решението има сила за страните по делото. Ако оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички. (2) Актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Всеки заинтересован може винаги да се позове на нищожността или да поиска от съда да я обяви. (3) Решението, с което е отхвърлено оспорване за отмяна на административен акт, е пречка за оспорването му като нищожен, както и за оспорването му на друго основание. Споразумение пред съда от АПК, настоящият съдебен състав на АССГ намира, че

Решение № РД-02-14-391 от 24.02.2025 г.на РУО на ОПРР е издаден в противоречие на влязлото в сила

решение № 6339 от 27.05.2024 г. по адм. дело № 1971/2024 г. на АССГ, потвърдено

с

решение № 12482 от 19.11.2024 г. по адм. дело № 9544/2024 г. на ВАС, Седмо отделение, поради което следва да бъде обявено за нищожно. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал.3Чл. 143. ⚖️ Практика (69) (1) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, или установи незаконосъобразност по чл. 193, ал. 2, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. (2) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт, както и поради отмяна, изменение или допълнение на акта по реда на от АПК, във вр. с чл. 37Чл. 37. ⚖️ Практика (236) (1) Доказателства в производството по издаване на индивидуален административен акт могат да бъдат данни, които са свързани с факти и обстоятелства от значение за правата или задълженията или законните интереси на заинтересованите граждани или организации и са установени по реда, предвиден в този кодекс. (2) Общоизвестните факти, фактите, за които законът формулира презумпция, както и фактите, които са известни на органа служебно, не подлежат на доказване. Зачитане на тайната на страните и на другите участници в производството (Загл. доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) от Закона за правната помощ, вр. с чл. 24, изр. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ, на жалбоподателя следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 450,00 лева, тъй като е със значителен материален интерес и не е направено възражение за прекомерност и внесена държавна такса в размер на 480,00 лв., или общо разноски в размер на 930,00 лв. Така

мотивиран, Административен съд София - град, IІІ отделение, 8-ми състав :РЕ Ш И ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО

Решение № РД-02-14-391 от 24.02.2025 г.издадено от ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж 2014- 2020“, по жалбата на Министерство на здравеопазването. ОСЪЖДА Министерството на регионалното развитие и благоустройството да заплати на Министерството на здравеопазването сума в размер на 930 (деветстотин и тридесет) лева за разноски по делото. Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния 14 . административен съд в дневен срок от съобщението : СЪДИЯ


Източник: Оригинален PDF (Ключова дума: цсмп)