Административни дела

  • Според вида на нарушението: Работа с документи
  • Номер на дело: 26295
  • Година нa делото: 2025
  • Издател на акта: НЗОК/РЗОК
  • Приложно поле: Медицинска експертиза
  • Според вида на акта: Заповед за санкция
  • Първоначалният акт е: Отменен
  • Приложим закон: ЗЗО, ЗЛЗ, ЗЗ, ЗЛХПМ
  • Основания за оспорване: Неспазване на формата
⚖️ РЕЗЮМЕ НА ДЕЛОТО (АДМИНИСТРАТИВНО)
  • Страни: Жалбоподател - Б. Ю. Ц. (непълнолетно лице, представлявано от родител А. Ц.) срещу Административен орган - Управителят на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК).
  • Предмет на спора: Обжалване на Заповед № РД-Е113-01-818/ 4. 04. 2025 г., издадена от управителя на НЗОК, с която е постановен отказ за одобряване заплащането на заявена медицинска услуга – диагностични и лечебни процедури (транскатетърна интервенция с имплантиране на пулмонална клапа) в чужбина.
  • Ключови моменти:
    • Съдът не открива процедурни нарушения, нито нарушения на формата и компетентността при издаването на административния акт.
    • Ключовият момент е противоречието с материалния закон и с целта на нормативната уредба, касаеща правото на достъп до качествена и своевременна медицинска помощ, особено за деца.
    • Административният орган е отказал заплащане, позовавайки се на възможността за извършване на *хирургическа корекция* в България по Клинична пътека № 117.
    • Съдебно-медицинска експертиза установява, че исканата *транскатетърна интервенция* е по-щадяща, по-малко рискова, с по-бърз възстановителен период и категорично по-добро лечение за пациента в конкретния случай.
    • Експертизата констатира липса на знания, опит и квалифициран екип за извършване на *транскатетърна интервенция* в България към настоящия етап.
    • Съдът приема, че административният орган не е обсъдил дали лечението чрез транскатетърната интервенция е могло да бъде предоставено своевременно в България, съгласно европейските стандарти и най-добрия интерес на детето.
    • Налице е право на пациента да избере метода на лечение, когато съществуват различни алтернативи, а държавата е длъжна да осигури достъп до качествена и щадяща медицинска помощ, особено когато един метод е по-подходящ, но недостъпен в страната.
  • Решение: Административният съд – София-град ОТМЕНЯ Заповед № РД-Е113-01-818/ 4. 04. 2025 г. на Управителя на НЗОК и ИЗПРАЩА преписката на административния орган за ново произнасяне в 14-дневен срок, съобразно мотивите на съда. НЗОК е осъдена да заплати разноски по делото на жалбоподателя и адвоката му.

Р Е Ш Е Н И Е № 26295 гр. София, 04.08.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ-ГРАД , Второ отделение 53 състав, в публично заседание на 08.07.2025 г. в следния състав: СЪДИЯ: Полина Величкова при участието на секретаря Валентина Христова, като разгледа дело номер 4619 по описа за 2025 година докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 126Чл. 126. ⚖️ Практика (2) Съдебните производства започват по искане на заинтересовано лице или на прокурора в определените от този кодекс или друг закон случаи. Забрана за отказ от правосъдие и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с Наредба № 2/ 27. 03. 2019 г. за медицинските и други услуги по чл. 82, ал. 1аЧл. 82. ⚖️ Практика (297) (1) Извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на българските граждани се предоставят медицински услуги, които са свързани със: 1. медицинска помощ при спешни състояния; 1а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) интензивно лечение на здравно неосигурени лица; 2. (нова - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) профилактични прегледи и изследвания и акушерската помощ за всички здравно неосигурени жени, независимо от начина на родоразрешение, по обхват и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването; 3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) стационарна психиатрична помощ; 3а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение на здравно неосигурени лица с психични заболявания; 3б. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) лечение със субституиращи и поддържащи програми с метадон и дневни психорехабилитационни програми; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) осигуряване на кръв и кръвни продукти; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) трансплантация на органи, тъкани и клетки; 6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) задължително лечение и/или задължителна изолация; 6а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) осигуряване на медицински дейности при пациенти с инфекциозни заболявания по списък, определен с наредба на министъра на здравеопазването, включително за предотвратяване на епидемиологичен риск; 6б. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение на здравно неосигурени лица с кожно-венерически заболявания; 6в. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) осигуряване на медицински дейности при пациенти с неспецифични белодробни заболявания по списък, определен с наредба на министъра на здравеопазването; 7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) експертизи за вид и степен на увреждане и трайна неработоспособност; 8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) заплащане на лечение за заболявания при условия и по ред, определени от министъра на здравеопазването; 9. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01... и 3 от Закона за здравето и за реда и условията за тяхното одобряване, ползване и заплащане /Наредба № 2/ 27. 03. 2019 г.; Наредбата/. Образувано е по жалба, депозирана от Б. Ю. Ц. със съгласието на законния представител и родител А. Ц. срещу Заповед № РД-Е113-01-818/ 4. 04. 2025 година, издадена от управителя на Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/, с която е постановен за отказ за одобряване заплащането на заявената медицинска услуга – диагностични и лечебни процедури по заявление с вх. № Е113-01-468/24. 02. 2025 г. Ответникът – Управителят на Националната здравноосигурителна каса се представлява от юрк. Р ., който оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Административен съд - София град, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Административното производство е образувано по заявление с вх. № Е113-01-468/24. 02. 2025 г., подадено от Б. Ю. Ц., роден на 08. 04. 2010 г., със съгласието на законен представител и родител А. А. Ц., с което е поискано заплащане на диагностични и лечебни процедури, а именно: транскатетърна интервенция с имплантиране на пулмонална клапа в Университетска болница Б., Германия, както и транспорт и престой на детето с един негов родител и устен превод. След разглеждане на заявлението и приложените към него документи, от Специализираната постоянно действаща комисия за лечение в чужбина по чл. 27, ал. 1 от Наредбата /Комисията за лечение в чужбина/, създадена със Заповед № РД-18-183/25.10.2023 г, на управителя на НЗОК, е установила следната фактическа обстановка: З. кандидатства за одобряване на заплащането на диагностични и лечебни процедури /включително транскатетърна интервенция с имплантиране на пулмонална клапа/ в Университетска болница Б., Германия за Б. Ю. Ц. с диагноза МКБ Q21.3 „ВСМ-Тетралогия на Ф.“, както и транспорт и престой на детето с един негов придружител и устен превод при необходимост. Към заявлението са приложени и допълнително са представени следните документи: 1 Декларация - Приложение № 6 към чл. 23, ал, 1, т. 5 от Наредбата. 2. Уведомление за обработване на лични данни за непълнолетно лице, 3. Два договора в оригинал, 4. Копие от акт за раждане на детето. 5. Медицински документ, 6. Оферта /писмо с вх. № Е113-01-468/04. 03. 2025 г./ - В Епикриза от Университетска болница Б., Германия, Детски кардиологичен център, Отделение по детска сърдечна хирургия от 20. 09. 2024 г. е посочено, че Б. Ю. Ц. е с поставена диагноза; Тетралогия на Ф.. Други диагнози: Микроделеция 22q.11 Синдром на ДиДжордж /делеция в областта на CLDN5, 22q11.211; GP1BB, 22q 11.21; SNAP29, 23q11.21/. Б. се явява за магнитно- резонансната томография /МРТ/ на сърцето с цел оценка на хемодинамиката, по-специално на дясната камера, Процедури: 11/2011 г., Коригираща операция с разширяване на изходния тракт на дясната камера чрез трансануларен пач, пч за затваряне на камерния септален дефект /VSD/, в С., България. Направено е заключение, че при състояние след посочените операции е налице нормално конфигурирана лява камера и видимо дилатирана дясна камера. От гледна точка на резултатите от МРТ се потвърждава комбинирано обемно натоварване и натоварване от налягането на дясната камера при комбинирано заболяване на пулмоналната клапа със средностепенна до високостепенна недостатъчност и лека стеноза. Дясната камера е масивно дилатирана със запазена функция. Лявата камера е с нормални размери и също е със запазена фунция. Въз основа на резултатите, от МРТ се установяват индикации за смяна на пудмоналната клапа. Посочено е, че оперативната смяна може да бъде извършена в клиниката. От гледна точка на резултатите от МРТ съществуват също анатомични предпоставки за интервенационна смяна на клапата. При това може да се реши само по време на интервенцията коя клапа да бъде използвана /V . Р , клапа E./, Посочено е в епикризата, че може да бъде записан час за сърдечна категоризация в клиниката. Препоръчано е контролно МРТ изследване около 1-2 години след операцията. Контролни детски кардиологични прегледи в обичайните интервали. - В Протокол от Ехокардиография от Медицински център за СМП-НКБ ЕООД - С., Детска кардиология, дата – 13. 02. 2025 е посочено: „Б. Ю. Ц., Момче на 14 г. 10 м. след операция на Ф. в рамките на синдром на Ди Д., генетично доказан. Заключение: дилатация на дясна камера - изразена степен в рамките на ПИ-II ст. ТИ-I-II-ст. задоволителна систолна функция на двете камери. При описаната находка пациентът изглежда принципно подходящ за транскатетърна интервенция с имплантиране на пулмонална клапа /теоретично подходящи параметри на изходния път/. За обсъждане и становище за лечение в Университетска клиника Б., Германия.“ - По преписката е приложено писмо с вх. № Е113-01-468/04. 03. 2025 г. от заявителя, с приложена оферта с план на лечение от Университетска болница - Б., В.-Кампус, Германия, като се установява, че прогнозните разходи за лечение на Б. Ц. възлизат на 8000 евро, което включва лечение от главен лекар. Процедури: Лекарска такса за катетьрна интервенция. Отговорно отделение: Университетска болница - Б., Катедра по детска кардиология, проф. Щнайдер. Включени услуги: Всички необходими лабораторни изследвания /микробиология, вирусология и др./, свързани с основните заболявалия. Цената не включва: Извънболнична рехабилитация, превод, трансфер, хотел и услуги извън болницата. Продължителност на лечение: 3 дни.“ - Съгласно приложения по административната преписка Протокол с вх. № Е113-01-468/10. 03. 2025 г. от Лечебно-контролна комисия по детска кардиология и хирургия към УМБАЛ „НКБ" ЕАД – С.: „Б. Ю. Ц., Диагноза: МКБ Q21.3 „ВСМ - Тетралогия На Ф..“ Състояние след радикална корекция с тап /14. 10. 2011 г./. Високостепепна пулмонална инсуфициенция - МКБ - Q22.2 Синдром на ДиДжордж. Случят е представен на разширено кардио-хирургично обсъждане /24. 02. 2025 г./ и е преценено, че пациентът е показан за хирургична корекция на пулмонално клапно протезиране с биологична протеза, позволяваща извършване в бъдеще на допълнителни интервенционални процедури при развитие на дегенерация. Оперативната интервенция може да се осъществи в Република България. Детето ще се хоспитализира по клинична пътека 117." В протокола е прието още, че аневризмата и размерът на ДКИП – 26 мм правят първична имплантация на пулмонална клапа по интервентен път рискова процедура, като същата може да се осъществи в бъдеще, в хода на проследяването. - В писмо вх. № Е113-01-468/ 24. 03. 2025 г. от проф. Д. П., външен експерт специалност кардиохирургия е посочено, че оперативната корекция може да бъде извършена в Република Българияв МБАЛ „Национална кардиологична болница. Пациентът ще бъде хоспитализиран по КП 117. В писмо вх. № Е113-01-468/ 01. 04. 2025 г. от проф. д-р И. П. външен експерт по специалност Кардиохирургия е посочено, че с оглед размерите на десния камерен изходен тракт /ДКИТ/ - 26 мм, първичната имплантация на пулмонална клапа по интервенционален път се приема за рискова процедура, поради което хирургичната интервенция е по-подходящата алтернатива. В бъдеще може да се обмисли интервенционално решение в хода на последващото проследяване. Прието, че лечението на Б. Ц. може да бъде осъществено в Република България, в МБАЛ „Национална кардиологична болница“, където са налице необходимите условия за провеждане на оперативната корекция. Лечението е осъществимо в съответствие със съвременните медицински стандарти и протоколи. Предвид това административният орган е направил извод, че е налице друг приложим механизъм за заплащане на необходимата медицинска услуга, като същата е в обхвата на задължителното здравно осигуряване и може да бъде извършена по КП № 117 „Оперативно лечение при сърдечни заболявалия в условията на екстракорпорално кръвообращение при деца от 0 до 18 години. Минимално инвазивни сърдечни операции при лица от 0 до 18 години“. Прието е, че има условия за своевременно извършване на заявената медицинска услуга в лечебни заведения на територията на Република България по КП № 117 и е в обхвата на задължителното здравно осигуряване. Според издателя на оспорения акт е налице хипотезата на чл. 82, ал. 8Чл. 82. ⚖️ Практика (297) (1) Извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на българските граждани се предоставят медицински услуги, които са свързани със: 1. медицинска помощ при спешни състояния; 1а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) интензивно лечение на здравно неосигурени лица; 2. (нова - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) профилактични прегледи и изследвания и акушерската помощ за всички здравно неосигурени жени, независимо от начина на родоразрешение, по обхват и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването; 3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) стационарна психиатрична помощ; 3а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение на здравно неосигурени лица с психични заболявания; 3б. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) лечение със субституиращи и поддържащи програми с метадон и дневни психорехабилитационни програми; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) осигуряване на кръв и кръвни продукти; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) трансплантация на органи, тъкани и клетки; 6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) задължително лечение и/или задължителна изолация; 6а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) осигуряване на медицински дейности при пациенти с инфекциозни заболявания по списък, определен с наредба на министъра на здравеопазването, включително за предотвратяване на епидемиологичен риск; 6б. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение на здравно неосигурени лица с кожно-венерически заболявания; 6в. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) осигуряване на медицински дейности при пациенти с неспецифични белодробни заболявания по списък, определен с наредба на министъра на здравеопазването; 7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) експертизи за вид и степен на увреждане и трайна неработоспособност; 8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) заплащане на лечение за заболявания при условия и по ред, определени от министъра на здравеопазването; 9. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01... от Закона за здравето, съгласно която не се заплащат със средства от държавния бюджет медицински и други дейности, които са в обхвата на медицинската помощ по чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (429) (1) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) Националната здравноосигурителна каса заплаща оказването на следните видове медицинска помощ: 1. (изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) медицински и дентални дейности за предпазване от заболявания; 2. (изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) медицински и дентални дейности за ранно откриване на заболявания; 3. извънболнична и болнична медицинска помощ за диагностика и лечение по повод на заболяване; 4. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) долекуване, продължително лечение и медицинска рехабилитация; 5. неотложна медицинска помощ; 6. медицински грижи при бременност, раждане и майчинство; 7. (нова - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) 8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) аборти по медицински показания и при бременност от изнасилване; 9. (изм. - ДВ, бр. 110 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г., изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., предишна т. 8 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г.) дентална помощ; 10. (предишна т. 9 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) медицински грижи при лечение в дома; 11. (изм. - ДВ, бр. 107 от 2002 г., предишна т. 10 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) предписване и отпускане на разрешени за употреба лекарства, предназначени за домашно лечение на територията на страната; 12. (нова - ДВ, бр. 111 от 2004 г., в сила от 21.12.2004 г., предишна т. 11 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 101 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) предписване и отпускане на медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, предназначени за домашно лечение на територията на страната, както и на медицински изделия, прилагани в болничната медицинска помощ; 13. (предишна т. 11 - ДВ, бр. 111 от 2004 г., в сила от 21.12.2004 г., предишна т. 12 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) медицинска експертиза на трудоспособността; 14. (предишна т. 12 - ДВ, бр. 111 от 2004 г., в сила от 21.12.2004 г., предишна т. 13 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) транспортни услуги по медицински показания. 15. (нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г. [*]) медицински дейности, лекарствени продукти, диетични храни за..., ал, 1, т. 1 - 14 от Закона за здравното осигуряване, независимо дали са заявени за извършване в държава извън Европейския съюз, Европейското икономическо пространство Конфедерация Швейцария, Отбелязано е, че заявената медицинска услуга не попада в обхвата на чл. 82Чл. 82. ⚖️ Практика (297) (1) Извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на българските граждани се предоставят медицински услуги, които са свързани със: 1. медицинска помощ при спешни състояния; 1а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) интензивно лечение на здравно неосигурени лица; 2. (нова - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) профилактични прегледи и изследвания и акушерската помощ за всички здравно неосигурени жени, независимо от начина на родоразрешение, по обхват и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването; 3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) стационарна психиатрична помощ; 3а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение на здравно неосигурени лица с психични заболявания; 3б. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) лечение със субституиращи и поддържащи програми с метадон и дневни психорехабилитационни програми; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) осигуряване на кръв и кръвни продукти; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) трансплантация на органи, тъкани и клетки; 6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) задължително лечение и/или задължителна изолация; 6а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) осигуряване на медицински дейности при пациенти с инфекциозни заболявания по списък, определен с наредба на министъра на здравеопазването, включително за предотвратяване на епидемиологичен риск; 6б. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение на здравно неосигурени лица с кожно-венерически заболявания; 6в. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) осигуряване на медицински дейности при пациенти с неспецифични белодробни заболявания по списък, определен с наредба на министъра на здравеопазването; 7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) експертизи за вид и степен на увреждане и трайна неработоспособност; 8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) заплащане на лечение за заболявания при условия и по ред, определени от министъра на здравеопазването; 9. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01..., an. 1а и 3 от Закона за здравето, тъй като може да бъде извършена своевременно в България и същата е в обхвата на задължителното здравно осигуряване. Направен е извод, че са налице условията на чл. 9, т. 1 във връзка с чл. 6, т. 4 и чл. 9, т. 2 от Наредбата, съгласно които не се заплаща за лечение на заболявания, които могат да бъдат извършени своевременно Република България, както и лечение на заболявания, които са в обхвата на задължителното здравно осигуряване и/или се заплащат от НЗОК на отделно основание. Предвид това е издадена оспорваната Заповед № РД-Е113-01-818/ 4. 04. 2025 година, издадена от управителя на Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/, с която е постановен за отказ за одобряване заплащането на заявената медицинска услуга – диагностични и лечебни процедури по заявление с вх. № Е113-01-468/24. 02. 2025 г. В хода на съдебното производство е допусната и изготвена съдебно-медицинска експертиза, в която вещото лице е посочило, че транскатетърната интервенция с имплантиране на пулмонална клапа е инвазивна методика, по-щадяща, с по-кратък период на възстановяване, докато хирургическа корекция за пулмонално клапно протезиране с биологична протеза налага отваряне на гръдния кош, изисква ЕКК и е по-травматична, с по-дълъг възстановителен период. Посочено е също, че транскатетърната интервенция не е по-рискова. Изискват се знания, опит с обучен и квалифициран екип от инвазивни кардиолози, каквито липсват към настоящия етап в Република България. Относно Б. Цампоров е възможно да се извършат и двете методики, което е въпрос на медицинска организация, знания, опит и практика. Разпитано в хода на съдебното заседание, вещото лице е уточнило, че при интервенционалния път възстановяването е по-бързо и по същество не е по-сложно от хирургическата интервенция. При хирургическата има разрязване на гръдната кост, екстракорпорално кръвообращение и по- дълъг възстановителен период. Обяснил е, че според него ДИКТ-26 не е рисков за неинвазивна операция. Според вещото лице в конкретния случай категорично по-доброто лечение е чрез транскатетърната интервенция. При постановяване на своя съдебен акт съдът се довери на заключението на съдебно- медицинската експертиза, тъй като е изготвена от компетентно вещо лице и отговоря в пълнота на поставените задачи. По делото е представен и Амбулаторен лист, издаден на 4. 05. 2025 г. от д-р К. – детски кардиолог при УМБАЛ „Света Екатериан“ ЕАД, в който е посочено, че детето е показано за имплантация на П-клапа по интервенционален път или оперативен път. При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното: Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 149, ал. 1Чл. 149. ⚖️ Практика (34) (1) Административните актове могат да се оспорят в 14-дневен срок от съобщаването им. (2) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 03.09.2025 г.) Мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие може да се оспори в двумесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе. (3) Когато актът, мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие са били оспорени по административен ред, срокът по ал. 1, съответно по ал. 2, започва да тече от съобщението, че по-горестоящият административен орган се е произнесъл с решение, а ако органът не се е произнесъл - от крайната дата, на която е следвало да се произнесе. (4) Когато прокурорът не е участвал в административното производство, той може да оспори акта до един месец от издаването му. (5) Административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето. Форма и съдържание на жалбата и протеста от АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следните съображения: Оспореният в настоящото производство административен акт е издаден от компетентен административен орган – Управителят на НЗОК в съответствие с предоставените му правомощия с чл. 19, ал. 7, т. 2Чл. 19. ⚖️ Практика (35) (Изм. - ДВ, бр. 107 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2010 г., в сила от 10.08.2010 г., доп. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 82 от 2023 г., в сила от 29.09.2023 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Управителят и подуправителите на НЗОК се избират от Народното събрание за срок от 5 години. При изтичане на техния мандат управителят на НЗОК и подуправителите на НЗОК продължават да упражняват правомощията си до избирането на нов управител, съответно на нов подуправител или нови подуправители. (2) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2010 г., в сила от 10.08.2010 г., доп. - ДВ, бр. 82 от 2023 г., в сила от 29.09.2023 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Предложения за избор на управител и на подуправители на НЗОК могат да се правят от парламентарните групи. (3) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2010 г., в сила от 10.08.2010 г.) Управител на НЗОК може да бъде лице, което отговаря на следните изисквания: 1. има придобито висше образование с образователно-квалификационна степен "магистър"; 2. има минимум три години професионален опит в областта на управлението на здравеопазването, банковото, застрахователното или осигурителното дело. (3а) (Нова - ДВ, бр. 82 от 2023 г., в сила от 29.09.2023 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Подуправители на НЗОК може да бъдат лица, които отговарят на следните изисквания: 1. има придобито висше образование с образователно-квалификационна степен "магистър"; 2. има минимум една година професионален опит в областта на управлението на здравеопазването, банковото, застрахователното или осигурителното дело. (4) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2010 г., в сила от 10.08.2010 г., доп. - ДВ, бр. 82 от 2023 г., в сила от 29.09.2023 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Предсрочно прекратяване на мандата на управителя на НЗОК, съответно на двамата подуправители на НЗОК става с решение на Народното събрание при: 1. влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер; 2. (изм. - ДВ, бр. 97 от 2010 г., в сила от 10.12.2010 г., изм. - ДВ, бр. 7 от 2018 г., изм. - ДВ, бр. 84 от 2023 г., в сила от 06.10.2023 г., изм. - ДВ, бр. 16 от 2026 г., изм. - ДВ, бр. 51 от 2026 г., в сила от 05.06.2026 г.) влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси по Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности; 3. системно нарушаване на неговите ... от Закона за здравното осигуряване и чл. 39, ал. 1 и ал. 3Чл. 39. ⚖️ Практика (29) (Изм. - ДВ, бр. 110 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 111 от 2004 г., в сила от 21.12.2004 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 24.11.2006 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) За задължително осигурените лица в Националната здравноосигурителна каса, с изключение на лицата до 18-годишна възраст и лицата по чл. 40, ал. 5, от възникване на задължението им за здравно осигуряване се подават ежемесечно данни в Националната агенция за приходите по ред, определен с наредба на министъра на финансите. (2) (Нова - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Лицата, които по този закон имат задължението да внасят осигурителни вноски, с изключение на лицата по чл. 40, ал. 5, подават декларации за сумите за дължимите вноски за здравно осигуряване по ред, определен с наредбата по ал. 1. (3) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Лицата, осигуряващи членове на семейството си по този закон, предоставят данни за тях в декларации по утвърден с наредбата по ал. 1 образец за съответния период. (4) (Доп. - ДВ, бр. 111 от 2004 г., в сила от 21.12.2004 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) В случаите, когато лицата по ал. 1 заплащат авансово вноски по този закон, те представят декларации в Националната агенция за приходите по ред, определен с наредбата по ал. 1. (5) (Предишна ал. 4, доп. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 26.04.2022 г.) Чужденците, които пребивават продължително или краткосрочно в Република България заплащат стойността на оказаната им медицинска помощ, освен ако за тях е в сила международен договор, по който Република България е страна. (6) (Нова - ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 26.04.2022 г.) Лицата с двойно българско и чуждо гражданство, които не се осигуряват по реда на този закон, заплащат стойността на оказаната им медицинска помощ, освен ако: 1. за тях е в сила международен договор, по който Република България е страна или 2. пристигат от държава, на чужденците от която е предоставена временна закрила. (7) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., предишна ал. 6 - ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 26.04.2022 г.) Здравноосигурителният статус, необходим за упражняване на здравноос... от Наредба № 2 от 27. 03. 2019 г. за медицинските и други услуги по чл. 82, ал. 1аЧл. 82. ⚖️ Практика (297) (1) Извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на българските граждани се предоставят медицински услуги, които са свързани със: 1. медицинска помощ при спешни състояния; 1а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) интензивно лечение на здравно неосигурени лица; 2. (нова - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) профилактични прегледи и изследвания и акушерската помощ за всички здравно неосигурени жени, независимо от начина на родоразрешение, по обхват и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването; 3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) стационарна психиатрична помощ; 3а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение на здравно неосигурени лица с психични заболявания; 3б. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) лечение със субституиращи и поддържащи програми с метадон и дневни психорехабилитационни програми; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) осигуряване на кръв и кръвни продукти; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) трансплантация на органи, тъкани и клетки; 6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) задължително лечение и/или задължителна изолация; 6а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) осигуряване на медицински дейности при пациенти с инфекциозни заболявания по списък, определен с наредба на министъра на здравеопазването, включително за предотвратяване на епидемиологичен риск; 6б. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение на здравно неосигурени лица с кожно-венерически заболявания; 6в. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) осигуряване на медицински дейности при пациенти с неспецифични белодробни заболявания по списък, определен с наредба на министъра на здравеопазването; 7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) експертизи за вид и степен на увреждане и трайна неработоспособност; 8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) заплащане на лечение за заболявания при условия и по ред, определени от министъра на здравеопазването; 9. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01... и 3 от ЗЗдр. и за реда и условията за тяхното одобряване, ползване и заплащане. Актът отговаря на изискванията за форма и съдържание, разписани в АПК и в относимия към него подзаконов нормативен акт - Наредба № 2/2019 г. Изложени са фактическите и правни основания за издаването му, които позволяват осъществяването на съдебния контрол за законосъобразност. В административното производство, приключило с издаване на оспорената пред съда заповед, е спазена процедурата по чл. 27 от Наредба № 2/ 2019 г. При преценка за съответствието на оспорения акт с материалния закон, съдът съобрази следното: Правата на пациента са изброени в чл. 86, ал. 1Чл. 86. ⚖️ Практика (62) (1) Като пациент всеки има право на: 1. зачитане на гражданските, политическите, икономическите, социалните, културните и религиозните му права; 2. грижи от общността, в която живее; 3. достъпна и качествена здравна помощ; 4. повече от едно медицинско становище относно диагнозата, лечението и прогнозата на заболяването; 5. защита на данните, отнасящи се до неговото здравословно състояние; 6. възнаграждение за работата, която извършва, еднакво с това, което получава, ако не е болен; 7. запознаване на достъпен език с неговите права и задължения; 8. ясна и достъпна информация за здравословното му състояние и методите за евентуалното му лечение; 9. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) здравна профилактика и рехабилитация; 10. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) сигурност и безопасност на диагностичните и лечебните процедури, провеждани по време на лечението му; 11. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) достъп до модерни методи на лечение; 12. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) предотвратяване на болката и страданието по време на лечението му, доколкото е възможно; 13. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) достъп до медицинската документация, свързана със здравословното му състояние. (2) При хоспитализация пациентът има право: 1. да бъде посещаван от личния си лекар и от специалиста, издал направлението за хоспитализация; 2. (нова - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) на осигуряване от лечебното заведение за болнична помощ на необходимите за лечението му медицински изделия, когато те не се заплащат от Националната здравноосигурителна каса или от държавния бюджет; 3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да приема или да отказва посетители; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да ползва услугите на психотерапевт, юрист и свещенослужител; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) на образование и достъп до занимания, отговарящи на неговите социални, религиозни и културни потребности; 6. (изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г., предишна т. 5 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да получи информация за цената на всяка една медицинска услуга, манипулация, лечение и лекарствените продукти в извънболничната и болничната помощ. (3) (Нова - ДВ, бр. 60 от... от Закона за здравето, сред които са и право на повече от едно медицинско становище относно диагнозата, лечението и прогнозата на заболяването; ясна и достъпна информация за здравословното му състояние и методите за евентуалното му лечение, сигурност и безопасност на диагностичните и лечебните процедури, провеждани по време на лечението му; достъп до модерни методи на лечение; предотвратяване на болката и страданието по време на лечението му, доколкото е възможно. Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с Наредба № 2 от 27 март 2019 г. за медицинските и други услуги по чл. 82, ал. 1аЧл. 82. ⚖️ Практика (297) (1) Извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на българските граждани се предоставят медицински услуги, които са свързани със: 1. медицинска помощ при спешни състояния; 1а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) интензивно лечение на здравно неосигурени лица; 2. (нова - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) профилактични прегледи и изследвания и акушерската помощ за всички здравно неосигурени жени, независимо от начина на родоразрешение, по обхват и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването; 3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) стационарна психиатрична помощ; 3а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение на здравно неосигурени лица с психични заболявания; 3б. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) лечение със субституиращи и поддържащи програми с метадон и дневни психорехабилитационни програми; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) осигуряване на кръв и кръвни продукти; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) трансплантация на органи, тъкани и клетки; 6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) задължително лечение и/или задължителна изолация; 6а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) осигуряване на медицински дейности при пациенти с инфекциозни заболявания по списък, определен с наредба на министъра на здравеопазването, включително за предотвратяване на епидемиологичен риск; 6б. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение на здравно неосигурени лица с кожно-венерически заболявания; 6в. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) осигуряване на медицински дейности при пациенти с неспецифични белодробни заболявания по списък, определен с наредба на министъра на здравеопазването; 7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) експертизи за вид и степен на увреждане и трайна неработоспособност; 8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) заплащане на лечение за заболявания при условия и по ред, определени от министъра на здравеопазването; 9. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01... и 3 от закона за здравето и за реда и условията за тяхното одобряване, ползване и заплащане. Съгласно чл. 82, ал. 1Чл. 82. ⚖️ Практика (17) (Изм. - ДВ, бр. 107 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Доброволното здравно осигуряване се извършва въз основа на договор за медицинска застраховка по смисъла на глава четиридесета, раздел IV от Кодекса за застраховането. (2) Не са доброволно здравно осигуряване договорите за медицинска застраховка, сключени по повод на пътувания извън територията на Република България. (3) Не се смята за доброволно здравно осигуряване и дейността на изпълнители на медицинска помощ по договори с физически и юридически лица за извършване на медицински услуги, когато те са с определен вид, обем и цени. от ЗЗО извън медицинските услуги по ал. 1 българските граждани имат право на заплащане за медицински и други услуги във връзка с лечението им в страната или в чужбина съобразно тяхното заболяване, за които не са предвидени други механизми за финансиране със средства от държавния бюджет, общинските бюджети и от бюджета на Националната здравноосигурителна каса, или които не могат да бъдат осигурени в страната, след предварително одобрение. В случаите по ал. 1а лицата до 18-годишна възраст имат право на медицинска помощ извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, която включва и заплащане със средства от държавния бюджет на медицински изделия, високоспециализирани апарати/уреди за индивидуална употреба, диетични храни за специални медицински цели, лекарствени продукти, които не са включени в списъка по чл. 262, ал. 1Чл. 262. ⚖️ Практика (583) SUP>3. (Нов - ДВ, бр. 67 от 2020 г.) (1) Притежателят на разрешението за употреба или негов упълномощен представител е длъжен в срок два работни дни от получаване на решението на съвета за промяна на цената по чл. 261а, ал. 1 - 3 на лекарствен продукт да уведоми по подходящ начин Българския фармацевтичен съюз и търговците на едро, а те съответно да уведомят търговците на дребно с лекарствени продукти. (2) Съветът по служебен ред уведомява Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса за решенията, за които е допуснато предварително изпълнение. от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Лечението за онкологични и онкохематологични заболявания, започнало преди навършване на 18-годишна възраст, продължава да се заплаща и след навършването на тази възраст до приключване на лечението. Разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Наредба № 2 предвижда, че лицата до 18-годишна възраст имат право на заплащане за диагностични и лечебни процедури, които не могат да бъдат извършени своевременно или за които няма условия за извършването им в Република България. Установено е, че Б. Ю. Ц. е с поставена диагноза МКБ Q21.3 "ВСМ-Тетралогия на Ф.", Други диагнози: Микроделеция 22q.11 Синдром на ДиДжордж /делеция в областта на CLDN5, 22q11.211; GP1BB, 22q 11.21; SNAP29, 23q11.21/. Представени са документи за извършени прегледи и изследвания на детето, които отразяват здравословното му състояние и подходящото лечение за неговия конкретен случай. Установява се по делото, че лечението на детето може да се осъществи както чрез транскатетърната интервенция с имплантиране на пулмонална клапа, така и чрез хирургическа корекция за пулмонално клапно протезиране с биологична протеза. Действително, в становищата пред административния орган се установява, че първичната имплантация на пулмонална клапа по интервенционален път се приема за рискова процедура, поради което хирургичната интервенция е по-подходящата алтернатива. Същевременно в посочените становища липсва конкретика относно риска – не е посочено в какво се изразява той, нито пък е отразено дали при неуспешна имплантация на пулмонална клапа по интервенционален път е възможно незабавното преминаване към хирургичната интервенция. Не е отразено и в какво се състои разликата между двата метода на лечение. Отговор на тези въпроси дава назначеното по делото вещо лице, което сочи на първо място, че интервенционалната методика не е по-рискова процедура, като няма пречка при неуспешно провеждане на интервенционалната процедура веднага да се премине към хирургическата интервенция. Обяснява, че при интервенционалния път възстановяването е по-бързо и по същество не е по-сложно от хирургическата интервенция. При хирургическата има разрязване на гръдната кост, екстракорпорално кръвообращение и по-дълъг възстановителен период. Сочи също, че според него ДИКТ-26 не е рисков за неинвазивна операция. Основният спорен въпрос по делото е дали лечението на Б. Цамаов може да бъде осъществено на територията на Република България. За разрешаването му съдът се позовава на заключението на вещото лице, съгласно което ДИКТ-26 не е рисков за неинвазивна операция. Посочено е също, че транскатетърната интервенция не е по-рискова. Изискват се знания, опит с обучен и квалифициран екип от инвазивни кардиолози, каквито липсват към настоящия етап в Република България. Транскатетърната интервенция с имплантиране на пулмонална клапа е по-щадяща, с по-кратък период на възстановяване и т.н. докато хирургическа корекция за пулмонално клапно протезиране с биологична протеза налага отваряне на гръдния кош, изисква ЕКК и е по- травматична, с по-дълъг възстановителен период. Административният орган е приел, че е налице друг приложим механизъм за заплащане на необходимата медицинска услуга, предвид обстоятелството, че може да бъде извършена своевременно в лечебни заведения в страната по КП № 117 „Оперативно лечение при сърдечни заболявалия в условията на екстракорпорално кръвообращение при деца от 0 до 18 години. Минимално инвазивни сърдечни операции при лица от 0 до 18 години“. Същевременно предложеното от експертите в хода на административното производство лечение на заболяването на Б. Ц. е единствено чрез извършване на хирургическа процедура, като се установява и от заключението на приетата съдебно-медицинска експертиза, че в България все още липсва опит за прилагане на интевренционалния метод на лечение. Административният орган не е обсъдил дали лечението чрез транскатетърната интервенция с имплантиране на пулмонална клапа е могло да бъде предоставено на територията на Република България и в рамките на срок, който е обоснован от медицинска гледна точка. Изясняването на този въпрос е от съществено значение, с оглед на разпоредбата на чл. 80ж, ал. 6Чл. 80ж. (Нов - ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 03.01.2014 г.) (1) С наредбата по чл. 80е, ал. 4, по предложение на управителя на НЗОК, се определят здравните услуги, лекарствените продукти и медицинските изделия, за които за възстановяване на разходите за трансгранично здравно обслужване се изисква предварително разрешение, както и условията и редът за даване на предварително разрешение. (2) Здравните услуги, лекарствените продукти и медицинските изделия по ал. 1 и условията и редът за даване на предварително разрешение се обявяват и на интернет страницата на националната точка за контакт по чл. 80з, ал. 1. (3) Предварително разрешение по ал. 1 може да се изисква по отношение на здравно обслужване, което: 1. е зависимо от изисквания за планиране, свързани с необходимостта от гарантиране на достатъчен и постоянен достъп до определено висококачествено лечение в Република България или с цел контролиране на разходите и избягване разхищението на финансови, технически и човешки ресурси, и включва настаняване на пациента в лечебно заведение най-малко за една нощувка или налагат ползването на високоспециализирана и свързана със значителни разходи медицинска инфраструктура или медицинско оборудване; 2. включва лечение, което излага пациента или населението на риск; 3. се предоставя от лечебно заведение, което в отделни случаи предизвиква сериозни и конкретни съмнения за качеството или безопасността на обслужването, с изключение на здравно обслужване, за което се прилага правото на Европейския съюз, гарантиращо минимално ниво на безопасност и качество. (4) При подадено искане за предварително разрешение НЗОК или Министерството на здравеопазването проверява дали условията, посочени в Регламент (ЕО) № 883/2004, са изпълнени по отношение на исканията на лицето за предварително разрешение за получаване на трансгранично здравно обслужване. Когато тези условия са изпълнени, предварителното разрешение се дава съгласно посочения регламент, освен ако пациентът поиска друго. (5) Националната здравноосигурителна каса или Министерството на здравеопазването отказва да даде предварително разрешение, когато: 1. съгласно заключението на медицински специалист пациентът ще бъде изложен на риск за неговата безопасност, който не може да бъде смятан за медицински обоснован предвид възможната полза за пациента от търсеното трансгранично здравно обслужване; 2. може да се предположи с относителна сигурност, че населението ще бъде изложено на съществен риск за неговата безопасност в резултат на тра... от ЗЗО, съгласно която съответният компетентен орган не може да откаже да даде предварително разрешение, когато здравното обслужване е сред здравните дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК или на Министерството на здравеопазването, и когато здравното обслужване не може да бъде предоставено на територията на Република България в обоснован от медицинска гледна точка срок, въз основа на обективна медицинска оценка на здравословното състояние, историята и вероятното развитие на заболяването на пациента, степента на болка при пациента и/или естеството на увреждането на пациента към момента на подаване на искането за разрешение. В настоящия случай органът излага възможността за извършване на лечение чрез оперативна интервенция в България по КП № 117, за което се позовава на доклад на двама специалисти, според който съществува висок риск за здравето при осъществяване на интервенционалното транскатетърно имплантиране на пулмонална клапа. Съдът приема, че се касае до два различни метода на един вид лечение, като неизменно право на пациента е да избере кой от двата метода да предпочете. В т. 45 от преамбюла на Директива 2011/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета за упражняване правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване е посочено, че когато пациентът има право на здравно обслужване и това здравно обслужване не може да бъде осигурено в обоснован от медицинска гледна точка срок, държавата-членка по осигуряване следва по принцип да е задължена да даде предварително разрешение. От изготвеното по делото заключение се установява, че интервенционалното транскатетърно имплантиране на пулмонална клапа не е по-рискова процедура, като липсва опит с тези операции в Република България. Едно от основните задължения на държавата е да закриля здравето на гражданите съгласно чл. 52, ал. 3 от Конституцията на Република България, разбирано като състояние на пълно физическо, психическо и социало благополучие. Това свое задължение държавата изпълнява чрез прилагане на принципите по чл. 2Чл. 2. ⚖️ Практика (32) Опазването на здравето на гражданите като състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие е национален приоритет и се гарантира от държавата чрез прилагане на следните принципи: 1. равнопоставеност при ползване на здравни услуги; 2. осигуряване на достъпна и качествена здравна помощ, с приоритет за деца, бременни и майки на деца до една година; 3. приоритет на промоцията на здраве и интегрираната профилактика на болестите; 4. предотвратяване и намаляване на риска за здравето на гражданите от неблагоприятното въздействие на факторите на жизнената среда; 5. особена здравна закрила на деца, бременни, майки на деца до една година и лица с физически увреждания и психически разстройства; 6. държавно участие при финансиране на дейности, насочени към опазване здравето на гражданите. от ЗЗ, един от които е осигуряване на достъпна и качествена здравна помощ, налагаща обосновано и прецизирано спрямо законовите разпоредби, произнасяне от страна на административния орган по разглеждане на заявленията на лицата за медицинските и други услуги по чл. 82, ал. 1а и ал. 3Чл. 82. ⚖️ Практика (297) (1) Извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на българските граждани се предоставят медицински услуги, които са свързани със: 1. медицинска помощ при спешни състояния; 1а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) интензивно лечение на здравно неосигурени лица; 2. (нова - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) профилактични прегледи и изследвания и акушерската помощ за всички здравно неосигурени жени, независимо от начина на родоразрешение, по обхват и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването; 3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) стационарна психиатрична помощ; 3а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение на здравно неосигурени лица с психични заболявания; 3б. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) лечение със субституиращи и поддържащи програми с метадон и дневни психорехабилитационни програми; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) осигуряване на кръв и кръвни продукти; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) трансплантация на органи, тъкани и клетки; 6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) задължително лечение и/или задължителна изолация; 6а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) осигуряване на медицински дейности при пациенти с инфекциозни заболявания по списък, определен с наредба на министъра на здравеопазването, включително за предотвратяване на епидемиологичен риск; 6б. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение на здравно неосигурени лица с кожно-венерически заболявания; 6в. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) осигуряване на медицински дейности при пациенти с неспецифични белодробни заболявания по списък, определен с наредба на министъра на здравеопазването; 7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) експертизи за вид и степен на увреждане и трайна неработоспособност; 8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) заплащане на лечение за заболявания при условия и по ред, определени от министъра на здравеопазването; 9. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01... от ЗЗ и Наредбата за реда и условията за тяхното одобряване, ползване и заплащане. Правото на здравно осигуряване е изрично гарантирано като основно право в чл. 52, ал. 1 от Конституцията. Съгласно конституционната разпоредба правото на здравно осигуряване гарантира на гражданите право на достъпна медицинска помощ и на безплатно медицинско обслужване при условия и ред, установени в закон. Правото на здравни грижи /на медицинско обслужване/ е изрично прокламирано като основно човешко право във Всеобщата декларация за правата на човека на Организацията на обединените нации, чл. 25, § 1, в Международния пакт за икономически, политически и културни права, чл. 12, в Конвенцията за правата на детето, по които България е страна и които са част от вътрешното право при условията на чл. 5, ал. 4 от Конституцията. Основното човешко право на здравеопазване означава право на всеки на достъп до най-високия достижим стандарт на здравеопазване, тъй като опазването на здравето на гражданите е национален приоритет и се гарантира от държавата чрез прилагане на принципите на равнопоставеност и осигуряване на достъпна и качествена здравна помощ - чл. 2, ал. 1, т. 1Чл. 2. ⚖️ Практика (32) Опазването на здравето на гражданите като състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие е национален приоритет и се гарантира от държавата чрез прилагане на следните принципи: 1. равнопоставеност при ползване на здравни услуги; 2. осигуряване на достъпна и качествена здравна помощ, с приоритет за деца, бременни и майки на деца до една година; 3. приоритет на промоцията на здраве и интегрираната профилактика на болестите; 4. предотвратяване и намаляване на риска за здравето на гражданите от неблагоприятното въздействие на факторите на жизнената среда; 5. особена здравна закрила на деца, бременни, майки на деца до една година и лица с физически увреждания и психически разстройства; 6. държавно участие при финансиране на дейности, насочени към опазване здравето на гражданите. и 2 от ЗЗ. Принципът на равнопоставеност гарантира възможност за ползване на здравни грижи от всички граждани на справедлива основа. Принципът на достъпност гарантира наличността и възможността за използване на здравната помощ там и тогава, където и когато е необходима. Принципът на качествена здравна помощ гарантира на нуждаещите се здравна помощ, която е медицински най-подходящата, предоставена своевременно и по най-щадящия за гражданина начин. Отделно от това, съгласно чл. 3, т. 3 и т. 9 от Закона за закрила на детето, закрилата на детето се основава на принципите за осигуряване най-добрия интерес на детето и грижа в съответствие с неговите потребности. Установи се по делото, че в Република България липсва опит с извършването на транскатетърната интервенция с имплантиране на пулмонална клапа, който метод на лечение е значително по- щадящ за детето и с по-кратък възстановителен период. Затова съдът приема, че се касае за метод, който представлява лечение, което съответства на принципа за качествена здравна помощ - гарантира на нуждаещото се дете здравна помощ, която е медицински най-подходящата, най- щадящата за него и е своевременна спрямо конкретиката на случая. Предвид липсата на опит в Република България с такива лечебни процедури, съдът приема, че на територията на страната детето не може да получи своевременно и идентично на европейските стандарти лечение, поради което в случая са налице нормативно определените предпоставки за заплащане на услуги при условията и по Наредба № 2. Не съществува пречка да се предостави финансово подпомагане за лечение в друга държава съгласно утвърдените в нея медицински стандарти, ако те са ефективни и са се наложили в практиката. Целта на финансирането е да се предостави лечение чрез необходим за конкретния пациент метод, който не е приложим в Република България, но същият метод е утвърден и се прилага в чужбина вр. с чл. 80Чл. 80. ⚖️ Практика (19) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) Качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. от ЗЗ, чл. 82, ал. 1аЧл. 82. ⚖️ Практика (297) (1) Извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на българските граждани се предоставят медицински услуги, които са свързани със: 1. медицинска помощ при спешни състояния; 1а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) интензивно лечение на здравно неосигурени лица; 2. (нова - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) профилактични прегледи и изследвания и акушерската помощ за всички здравно неосигурени жени, независимо от начина на родоразрешение, по обхват и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването; 3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) стационарна психиатрична помощ; 3а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение на здравно неосигурени лица с психични заболявания; 3б. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) лечение със субституиращи и поддържащи програми с метадон и дневни психорехабилитационни програми; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) осигуряване на кръв и кръвни продукти; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) трансплантация на органи, тъкани и клетки; 6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) задължително лечение и/или задължителна изолация; 6а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) осигуряване на медицински дейности при пациенти с инфекциозни заболявания по списък, определен с наредба на министъра на здравеопазването, включително за предотвратяване на епидемиологичен риск; 6б. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение на здравно неосигурени лица с кожно-венерически заболявания; 6в. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) осигуряване на медицински дейности при пациенти с неспецифични белодробни заболявания по списък, определен с наредба на министъра на здравеопазването; 7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) експертизи за вид и степен на увреждане и трайна неработоспособност; 8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) заплащане на лечение за заболявания при условия и по ред, определени от министъра на здравеопазването; 9. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01... и чл. 82, ал. 3Чл. 82. ⚖️ Практика (297) (1) Извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на българските граждани се предоставят медицински услуги, които са свързани със: 1. медицинска помощ при спешни състояния; 1а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) интензивно лечение на здравно неосигурени лица; 2. (нова - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) профилактични прегледи и изследвания и акушерската помощ за всички здравно неосигурени жени, независимо от начина на родоразрешение, по обхват и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването; 3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) стационарна психиатрична помощ; 3а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение на здравно неосигурени лица с психични заболявания; 3б. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) лечение със субституиращи и поддържащи програми с метадон и дневни психорехабилитационни програми; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) осигуряване на кръв и кръвни продукти; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) трансплантация на органи, тъкани и клетки; 6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) задължително лечение и/или задължителна изолация; 6а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) осигуряване на медицински дейности при пациенти с инфекциозни заболявания по списък, определен с наредба на министъра на здравеопазването, включително за предотвратяване на епидемиологичен риск; 6б. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение на здравно неосигурени лица с кожно-венерически заболявания; 6в. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) осигуряване на медицински дейности при пациенти с неспецифични белодробни заболявания по списък, определен с наредба на министъра на здравеопазването; 7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) експертизи за вид и степен на увреждане и трайна неработоспособност; 8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) заплащане на лечение за заболявания при условия и по ред, определени от министъра на здравеопазването; 9. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01... от ЗЗ. Разпоредбата на чл. 7, ал. 1Чл. 7. ⚖️ Практика (11) (1) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Държавната здравна политика на територията на областта се осъществява и организира от регионална здравна инспекция. (2) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) За организиране на здравната помощ в общините съответният общински съвет може да създава служба по здравеопазване в състава на общинската администрация. Дейността на службата се осъществява под методическото ръководство на регионалната здравна инспекция. от Наредба № 2 предвижда, че лицата до 18 годишна възраст имат право на заплащане за диагностични и лечебни процедури, които не могат да бъдат извършени своевременно или за които няма условия за извършването им в Република България. Именно такава е конкретиката на случая, предвид обстоятелство, че лечението на детето може да бъде извършено чрез два различни метода, за единия от които липсва достатъчен опит на територията на Република България. Поради това обжалваното решение следва да бъде отменено, а преписката - да се изпрати на административния орган за ново произнасяне в 14-дневен срок и при съобразяване с

мотивите на настоящия съдебен акт. При този изход на спора и предвид направеното искане, на жалбоподателя следва да бъдат възстановени направените по делото разноски в размер на 610 /шестстотин и десет/ лева, от които 10 /десет/ лева държавна такса и 600 /шестстотин/ лева – заплатен депозит за вещо лице. От представения по делото договор за правна защита и съдействие се установява, че с сключен договор при условията на чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за адвокатурата /ЗА/. С оглед на изхода на делото и на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, са налице предпоставките на адвоката, оказал безплатна правна помощ, да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размера, определен в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/ 09. 07. 2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, поради което Националната здравна осигурителна каса следва да бъде осъдена да заплати на адвокат В. В. възнаграждение в размер на 1200 /хиляда и двеста/ лева с включен ДДС. Следва да се осъди Националната здравноосигурителна каса да заплати на Административен съд - София град направените по делото разноски в размер на 420 лева /четиристотин и двадесет лева/, представляващи заплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещо лице за изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза. По посочените аргументи и на основание чл. 172, ал. 2Чл. 172. ⚖️ Практика (104) (1) Съдът постановява решение в едномесечен срок от заседанието, в което е приключило разглеждането на делото. (2 ) Съдът може да обяви нищожността на оспорения административен акт, да го отмени изцяло или отчасти, да го измени или да отхвърли оспорването. (3) Когато бъдат отменени мълчалив отказ или мълчаливо съгласие, смятат се за отменени и изричните такива, последвали преди решението за отмяна. (4) В решението се посочват имената на страните, освен когато то има действие по отношение на всички. Съдържание на решението от АПК Административен съд – София град, Второ отделение, 53 състав :Р Е Ш И ОТМЕНЯ Заповед № РД-Е113-01-818/ 4. 04. 2025 г., издадена от управителя на Националната здравноосигурителна каса. ИЗПРАЩА преписката на административния орган за ново произнасяне, съобразно

мотивите на настоящия съдебен състав и в 14-дневен срок от получаване на преписката. ОСЪЖДА Националната здравноосигурителна каса да заплати на Б. Ю. Ц. направените по делото разноски в размер на 610 /шестстотин и десет/ лева. ОСЪЖДА Националната здравноосигурителна каса да заплати на адв. В. А. В. сумата в размер на 1200 /хиляда и двеста/ лева, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. ОСЪЖДА Националната здравноосигурителна каса да заплати на Административен съд – София град сумата в размер на 420 /четиристотин и двадесет/ лева, представляваща заплатено възнаграждение за вещо лице. РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено. ПРЕПИСИ от решението да се изпратят на страните. : Съдия


Източник: Оригинален PDF (Ключова дума: мбал)