Решение № 36106 по адм. д. № 6852/2025 г. на АССГ

Р Е Ш Е Н И Е № 36106 гр. София, 04.11.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ-ГРАД , Първо отделение 45 състав, в публично заседание на 14.10.2025 г. в следния състав: СЪДИЯ: Евгени Стоянов при участието на секретаря Теменужка Стоименова, като разгледа дело номер 6852 по описа за 2025 година докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156 – 161 от ДОПК, вр. чл. 226, ал. 1Чл. 226. ⚖️ Практика (16) (1) Първоинстанционният съд разглежда делото по общия ред, като производството започва от първото незаконосъобразно процесуално действие, послужило като основание за връщане на делото. (2 ) При новото разглеждане на делото се допускат само писмени доказателства, които не са могли да бъдат известни на страната, както и доказателства за новооткрити или новонастъпили обстоятелства след първоначалното разглеждане на делото от първоинстанционния съд. (3) Съдът се произнася и по разноските за водене на делото във Върховния административен съд. Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на новото решение – 3 от АПК. Подадена е жалба от „ТЪКАННА БАНКА САДАСА 2007“ ООД срещу Р А № 22221022001999- 091-001/27.02.2023 г., потвърден

с

Решение № 647/19.05.2023г. на директора на дирекция ОДОП С.. Образувано е по жалба на „ТЪКАННА БАНКА САДАСА 2007“ ООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет. 1, ап. 1, представлявано от В. А. В. в качеството на управител, срещу Ревизионен акт /Р А/ №Р-22221022001999-091-001/27.02.2023г., издаден от М. Й. С. – орган, възложил ревизията, и М. К. М. – ръководител на ревизията, потвърден

с

Решение № 647/19.05.2023г. на директора на Дирекция ОДОП С.. В сезиращата съда жалба се оспорва издадения Р А, като материалнонезаконосъобразен, тъй като се твърди, че дейностите извършвани от жалбоподателя се явяват здравни (медицински) услуги по смисъла на чл. 39, т. 1 от ЗДДС. В тази връзка се сочи, че дружеството е лечебно заведение по смисъла на чл. 10, т. 7 от Закона за лечебните завадения (ЗЛЗ) и притежава Разрешение за осъществяване на лечебна дейност, издадено от Министерството на здравеопазването. Сочи се, че извършваната от дружеството независима икономическа дейност е дейност по трансплантация по смисъла на чл. 2, ал. 5 от Закона за трансплантацията на тъкани, органи и клетки (ЗТТОК), която се осъществява въз основа на утвърдени от директора на И. стандартни оперативни процедури по смисъла на т. 52 от медицинския стандарт за трансплантация на органи, тъкани и клетки, утвърден с Наредба № 6 от 05.03.2007 г., издадена на основание ЗТТОК. Твърди се, че дружеството извършва дейността по изследване и експертиза на живи донори и на биологичен материал във връзка с извличане на хемопоетични стволови клетки за автоложна и фамилна алогенна трансплантация, като двата вида експертизи се допълват и са взаимосвързани и имат за цел да установят здравния статус на донора и да осигурят безопасността и клиничния успех на трансплантацията. В тази връзка се сочи, че по естеството и целта си услугите, свързани с експертизата на жив донор, включени в комплексната медицинска услуга, предоставяна от дружеството по вземане, експертиза, опаковане, етикиране, временно съхранение и предоставяне на кръв и тъкан от пъпна връв са медицински услуги по смисъла на Закона за здравето /ЗЗ/ и попадат в обхвата на понятието за здравни (медицински) услуги по смисъла на ч. 39, т. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 82, ал. 1, т. 5Чл. 82. ⚖️ Практика (297) (1) Извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на българските граждани се предоставят медицински услуги, които са свързани със: 1. медицинска помощ при спешни състояния; 1а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) интензивно лечение на здравно неосигурени лица; 2. (нова - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) профилактични прегледи и изследвания и акушерската помощ за всички здравно неосигурени жени, независимо от начина на родоразрешение, по обхват и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването; 3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) стационарна психиатрична помощ; 3а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение на здравно неосигурени лица с психични заболявания; 3б. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) лечение със субституиращи и поддържащи програми с метадон и дневни психорехабилитационни програми; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) осигуряване на кръв и кръвни продукти; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) трансплантация на органи, тъкани и клетки; 6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) задължително лечение и/или задължителна изолация; 6а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) осигуряване на медицински дейности при пациенти с инфекциозни заболявания по списък, определен с наредба на министъра на здравеопазването, включително за предотвратяване на епидемиологичен риск; 6б. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение на здравно неосигурени лица с кожно-венерически заболявания; 6в. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) осигуряване на медицински дейности при пациенти с неспецифични белодробни заболявания по списък, определен с наредба на министъра на здравеопазването; 7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) експертизи за вид и степен на увреждане и трайна неработоспособност; 8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) заплащане на лечение за заболявания при условия и по ред, определени от министъра на здравеопазването; 9. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01... от ЗЗ и чл. 2, ал. 5Чл. 2. ⚖️ Практика (32) Опазването на здравето на гражданите като състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие е национален приоритет и се гарантира от държавата чрез прилагане на следните принципи: 1. равнопоставеност при ползване на здравни услуги; 2. осигуряване на достъпна и качествена здравна помощ, с приоритет за деца, бременни и майки на деца до една година; 3. приоритет на промоцията на здраве и интегрираната профилактика на болестите; 4. предотвратяване и намаляване на риска за здравето на гражданите от неблагоприятното въздействие на факторите на жизнената среда; 5. особена здравна закрила на деца, бременни, майки на деца до една година и лица с физически увреждания и психически разстройства; 6. държавно участие при финансиране на дейности, насочени към опазване здравето на гражданите. от ЗТТОК. Жалбоподателят счита, че след като предоставяните услуги имат и диагностична цел, то те попадат в обхвата на понятието „медицинска услуга“ по чл. 39, т. 1 от ЗДДС, тълкувана в съответствие с чл. 132, § 1, б. „б“ от Директива 2006/112/ЕО и са освободени от облагане с ДДС. В условията на евентуалност се претендира нищожност на издадения Р А. Твърди, че неправилно в решението на директора на дирекция ОДОП С. било прието, че не е спорно точното транспониране на чл. 132, § 1, б. „б“ от Директива 2006/112/ЕО с разпоредбата на чл. 39, т. 1 от ЗДДС, тъй като понятията „медицинска помощ“ и „медицинска услуга“ не са еднозначни (синонимно употребими) и същите се използват в съотношение на вид към род. В тази връзка се сочи, че решаването на спора единствено с оглед на тълкувателната практика на СЕС по приложението на чл. 132, § 1, б. „б“ от Директива 2006/112/ЕО, която има различна по обем разпоредба спрямо тази на чл. 39, т. 1 от ЗДДС, както и с оглед забраната за вертикален низходящ директен ефект на нормите й е довело до издаването на нищожен административен акт. Сочи се, че в цитираните решения на СЕС изразът „медицинска помощ“ включва всички хипотези на „медицинска услуга“ в тесен смисъл на думата, свързани с диагностика, лечение и доколкото е възможно успешно лечение на заболявания или разстройства на здравето. Терминът на националния закон, определящ освободена доставка, свързан със здравеопазването е „здравни, медицински услуги“ и е непроменен от момента на въвеждане на ДДС в Република България през 1994 г., като този термин и термина „медицинска помощ“ не са синонимно използвани и не изясняват съдържанието на идентични понятия. В тази връзка се сочи, че задължението на националния съд да се позовава на съдържанието на директива при тълкуване и прилагане на релевантни норми на вътрешното право се ограничава от общите принципи на правото и не може да служи за основа на тълкуване contra legem на националното право. Позовава се на европейска практика на Съда на Европейския съюз (СЕС). В заключение е отправено искане за отмяна на оспорения Р А. След връщане на делото в АССГ в открито съдебно заседание от 14.10.2025 г. адв. Д. иска от съда да постанови акт, с който да се отмени Р А в обжалваната част. С Р А, в нарушение на националния Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на „Тъканна банка САДАСА 2007” ООД е възложено нововъзникнало задължение по ЗДДС. Дънъкът е начислен по доставки, които имат за предмет „извършване на медицински услуги”. По смисъла на националния закон – чл. 39, т. 1 от ЗДДС трябва да се има предвид, следното: Първо, това са единствените дейности, които жалбоподателят има право да извършва като лечебно заведение по смисъла на Закона за лечебните заведения. Националното специализирано медицинско законодателство забранява извършването на каквато и да било друга дейност извън извършването на трансплантации на тъканни органи и клетки, каквато по своето естество и по смисъла на закона трансплантацията на тъканни органи и клетки представлява дейността по извличане на стволови клетки. В периода, обхванат от ревизионния акт, жалбоподателят, извършвайки единствено такива медицински услуги, не е начислявал ДДС на своите клиенти, или получатели по смисъла на ЗДДС, третирайки тези доставки като освободени, доколкото са медицински или, както още законът ги определя „здравни услуги”, които са предоставени от лице, сертифицирано със съответния лиценз като лечебно заведение. Едневременно с това трябва да се отбележи, че жалбоподателят е юридическо лице, регистрирано по ЗДДС от самото начало на упражняване на своята дейност и в процесния период не е упражнил по отношение на нито една доставка, по която му е начислен ДДС като получател, правото на данъчен кредит именно защото е третирал тези доставки като освободени от облагане. В исторически контекст изменението на ЗДДС от 2007 г., редакцията от 2007 г., имаше за цел да транспонира в националното законодателство основно Директива 112 от 2006 г. на Съвета относно общата система на ДДС. По отношение на този вид доставки – доставките на медицински услуги, нито с оглед езиковото, нито с оглед на логическото тълкуване, националният законодател извърши някаква промяна. И преди 2007 г., и след 2007 г., текстът на разпоредбата е категоричен, че медицинските услуги се освобождават от облагане с ДДС. Практиката на националните юрисдикции до този момент също е категорична по този въпрос. Във връзка с две Решения на Съда на ЕС от 2008 г. и от 2009 г. националният административен орган НАП променя своята практика и започва да облага тези доставки от 2021 г. насам, тоест между 2009 г. и 2021 г. са минали 12 години, през които „Тъканна банка САДАСА 2007” ООД са били регистрирано по ДДС лице, подавал е добросъвестно всеки месец справки – декларации, които е отчитал като освободени доставки и националният приходен орган е бил във възможност да установи това противоречие, което е установил 12 годиин по – късно според него, между диспозитива на съдебните актове на СЕС и практиката на жалбоподателя. Това не е направено. С оглед липсата наистина на каквито и да е доказателства в съдебното дело, адв. Д. намира, че Р А е недоказан, освен че е материално незаконосъобразен. В самите съдебни решения, на които основно се позовава НАП в разпоредителната част на

мотивите СЕС постановява условен диспозитив. СЕС посочва, че ако се докаже диагностична цел на извършените изследвания в хода на вземането на стволови клетки от националната юрисдикция, то тогава освободеният характер на доставките е безспорен. Адвокат Д. намира, че с оглед на допуснатата, извършена и кредитирана съдебно – медицинска експертиза, както и с оглед заключението на вещото лице, тази диагностична цел е доказана. Претендира незаконосъобразност на Р А и на това основание. Представя подробни писмени бележки по съществото на спора. Ответникът, директорът на Дирекция "ОДОП" С. при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрисконсулт З. моли за отхвърляне на жалбата по

мотиви изложени в решението на директора на дирекция ОДОП С.. Безспорно органите по приходите са приели, че услугите по изземване и съхранение на стволови клетки, които дружеството е извършвало, основно да предоставят проби и извличане на стволови клетки, са само евентуално свързани, а не действително предоставени за конкретно лечение, нито са били предоставени, нито са били планирани. Съображения в тази насока са изложени в самото решение. В зависимост от изхода на спора моля да ни бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. СГП редовно уведомена не изпраща представител. Административен съд София- град, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-22221022001999-020-001 от 20.04.2022 г., изменена със Заповед за изменение на ЗВР /ЗИЗВР/ №Р-22221022001999-020-002 от 07.07.2022 г., ЗИЗВР №Р-22221022001999-020-003 от 23.08.2022 г., и ЗИЗВР №Р-22221022001999-020-004 от 29.09.2022 г., всички издадени от М. Й. С., на длъжност началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП С., определена като компетентен орган за възлагане на ревизията на основание чл. 11, ал. 3 от Закона за Националната агенция за приходите /ЗНАП/, във връзка с чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, със Заповед №РД-01-128/18.02.2020 г. на директора на ТД на НАП С., е възложено извършването на ревизия на „ТЪКАННА БАНКА САДАСА 2007“ ООД, за определяне на задълженията по ЗДДС за данъчните периоди от 01.12.2016 г. до 31.03.2022 г. С цитираните заповеди е определен срок за приключване на ревизията първоначално до 3 месеца от връчването на първата ЗВР, т. е. до 03.08.2022 г., изменен до 30.12.2022 г., съгласно Заповед №Р-222210222001999-ЗИД-001 от 29.09.2022 г. на изпълнителния директор на НАП, връчена на 29.09.2022 г. За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад /РД/ №Р-22221022001999-092- 001/04.01.2023 г. срещу който не е подадено възражение, като Ревизията приключва с Р А №Р-22221022001999-091-001/27.02.2023 г., издаден от М. Й. С., на длъжност началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП С. – орган, възложил ревизията, и М. К. М., на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП С. –ръководител на ревизията, връчен на 06.03.2023 г. Установени са допълнителни задължения за внасяне общо в размер на 2 168 629. 29 лв., в това число ДДС в размер на 1 645 115. 95 лв. и лихви за просрочие 523 513. 34 лв. С оглед обективното установяване на всички факти и обстоятелства от значение за определяне на задълженията на жалбоподателя по ЗДДС и обезпечаване на необходимите доказателства, в хода на ревизията са извършени процесуални действия и са събрани доказателства, подробно отразени и коментирани в РД, представляващ неразделна част от оспорвания Р А по см. на чл. 120, ал. 2 от ДОПК. На основание чл. 37, ал. 3, чл. 53 и чл. 56, ал. 1 от ДОПК са връчени три Искания за представяне на документи и писмени обяснения /ИПДПОЗЛ/ №Р-22221022001999-040-001 от 09.05.2022 г.; №Р-22221022001999-040-002/11.10.2022 г. и №Р-22221022001999-040-003 от 03.11.2022 г. В отговор са представени документи, отразени и коментирани в РД. С Протокол №1814875 от 10.08.2022 г. е документирана проверка на първичните счетоводни документи, регистри, справки и автоматизирани счетоводни програми в офиса на ревизираното лице в [населено място], [улица], ет. 1, ап. 1. Допълнително установените спорни задължения по ЗДДС произтичат изцяло от доначислен ДДС в размер на 1 645 115. 95 лв. по периоди, както следва: 1. На основание чл. 86, ал. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 66, ал. 1, т. 1 от с. з. и чл. 67, ал. 2 от ЗДДС за данъчни периоди от м. 12.2016 г. до м. 03.2022 г., с Р А е доначислен ДДС в размер на 1 642 932. 63 лв. за извършени услуги по вземане и съхранение на стволови клетки, които жалбоподателят е третирал като освободени доставки на здравни/медицински услуги по см. на чл. 39, т. 1 от ЗДДС, а при ревизията е прието, че същите представляват облагаеми с 20% ДДС доставки на услуги по чл. 12, ал. 1 от ЗДДС. Дружеството извършва дейности по вземане, изследване, етикетиране, обработване, транспортиране, съхраняване и преработка на органи, тъкани и клетки с медицински цели от лекар с помощта на други специалисти, като вземането на тъкани и клетки е за присаждане или преработка, а на органите - само за преработка, както и търговски сделки за нуждите на осъществяваните медицински дейности и за обслужване на пациентите съгласно чл. 3, ал. 4 от Закона за лечебните заведения /ЗЛЗ/. В хода на ревизията е представено Разрешение за осъществяване на лечебна дейност с № ТБ-427 от 11.05.2020 г., издадено от министъра на здравеопазването, на основание чл. 46, ал. 2Чл. 46. ⚖️ Практика (5) (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.04.2019 г.) На разрешение подлежи осъществяването на дейността на лечебните заведения за болнична помощ, центровете за психично здраве, центровете за кожно-венерически заболявания, комплексните онкологични центрове, домовете за медико-социални грижи диализните центрове и тъканните банки. (2) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.04.2019 г.) Разрешение за осъществяване на лечебна дейност на лечебни заведения по ал. 1 се издава от министъра на здравеопазването, по предложение на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Медицински надзор". (3) (Доп. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г., изм. - ДВ, бр. 72 от 2015 г.) Основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи, както и условията и реда за откриване на структури и предоставяне на дейности по чл. 20, ал. 2 и 3, се определят с наредба на министъра на здравеопазването. (4) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.04.2019 г., доп. - ДВ, бр. 54 от 2020 г., в сила от 16.06.2020 г.) Разрешение за осъществяване на лечебна дейност на лечебни заведения за болнична помощ и комплексни онкологични центрове се дава след решение на Министерския съвет по реда на от ЗЛЗ и предложение от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ с вх. №АР-00-1/23.03.2020 г. в Министерството на здравеопазването /МЗ/. Съгласно предоставено от дружеството правно становище относно приложеното от него данъчно третиране, „ТЪКАННА БАНКА САДАСА 2007“ ООД от 11 години е официален и единствен представител за територията на Република България на CELLS4LIFE G. LLP (регистрационен номер ОС357135( със седалище и адрес на управление „О. хаус“, Звено 2 и 3, У . офис парк, А. драйв, Б. Х.. RH159TN, Кралство Великобритания. Дружеството осъществява дейността си посредством сключване на договори между родителите, от една страна и CELLS4LIFE G. LLP, от друга страна, като това споразумение е свързано със събирането, обработването, изследването, диагностиката и съхраняването на кръв от пъпна връв и/или от плацента, както и проба от майчината кръв. За да се подпише договор е необходимо изрично писмено информирано съгласие от родителите, под формата на декларация, както и попълването на подробен медицински въпросник. Преди договорът да влезе в сила, на майката /донора/ се извършват пренатални диагностични изследвания, като взетият биологичен материал се анализира с цел диагностика на здравословното й състояние. Вземането на кръв от пъпна връв и плацента, както и вземането на тъкан от пъпна връв се осъществява от квалифициран представител на „ТЪКАННА БАНКА САДАСА 2007“ ООД - флеботомист /медицинско лице/ преминал през специално обучение, единствено и само в лечебно заведение. При раждането трябва да се вземе и проба от кръвта на майката /родителя/. Пробата от кръвта на майката се взема в количество от две епруветки, като на едната проба се прави анализ с диагностична цел, за да се установи пряка връзка с бъдеща терапия, терапия в процес на извършване или конкретно назначена от медицинско лице терапия. Органите по приходите са констатирали, че дружеството е декларирало и фактурирало доставки на крайни клиенти физически лица, следните услуги: генетични тестове, Д. тестове, допълнителни медицински изследвания, вземане и съхранение на стволови клетки и продажба на МПС. Декларираните извършени доставки са на обща стойност 13 128 775. 43 лв., от които облагаеми – 5 100. 00 лв. Извършените услуги по медицински изследвания, пренатални тестове за периода са в размер на 3 271 179. 63 лв. Същите са освободени по смисъла на чл. 39, т. 1 от ЗДДС. Извършените услуги по „вземане и съхранение на стволови клетки“ са в размер на 9 844 495. 80 лв. и за същите не е начислен ДДС в размер на 20%, тъй като дружеството неоснователно е приело, че представляват медицински услуги по смисъла на чл. 39, т. 1 от ЗДДС. Констатирано е, че „ТЪКАННА БАНКА САДАСА 2007“ ООД сключва договор със съответното физическо лице - клиент, съдържащ следните данни: Част 1 - данни за родителите; Част 2 - декларация за съгласие; Част 3 - медицински въпросник; Част 4 - договор за събиране, обработване, изследване и криоконсервация на кръв от пъпна връв; Част 5 - услуги и планове; Част 6 - начини на плащане. В договора е записано, че съхранението на кръв от пъпна връв е процедура, която изисква съгласие от клиента. Процедурата, регламентирана в договора, е следната: „ТЪКАННА БАНКА САДАСА 2007“ ООД изпраща комплект за събиране на проби от кръв от пъпна връв и тъкани на пациента. Приемат се само проби, които са събрани с помощта на комплект, предоставен от CЕLLS4LIFE. След вземане на пробите, същите са опаковат от обучен и лицензиран специалист или флеботомист, нает от ТБ САДАСА 2007. Пробата се обработва в лаборатория на дружеството. Изследванията, които са задължителни са за H. I и II и HYLV , сифилис и хепатит, като могат да се изискват и допълнителни изследвания. Пробите от кръв и тъкан от пъпна връв и тъкани от плацента се изследват за микробна стерилност. След получаване на резултатите се издава сертификат с всички резултати. Ако пробата е заразена, и клиентът желае, може да бъде унищожена чрез изгаряне. След като пробата от пъпна връв е взета, ТБ САДАСА 2007 се задължава да достави комплекта чрез куриер до CELLS4LIFE G. L.. Криосъхранение на пробата (стволови клетки) е за срок от 20 г., 25 г. или 30 г., от датата на раждането на детето, в зависимост от избрания план и заплатените такси. За съхранението на биологичния материал клиентът дължи такси за съхранение, които се заплащат съгласно клаузите на договора. Регламентирано е още, че стволовите клетки могат да бъдат освободени за използване съгласно действащото законодателство и единствено при писмено поискване от страна на родителите, детето (след навършване на 18 години) или лекуващ лекар. Установено е, че за издадените фактури на клиентите - физически лица, „ТЪКАННА БАНКА САДАСА 2007“ ООД не е начислило ДДС. Като основание за неначисляване на ДДС е посочен чл. 39, ал. 1 от ЗДДС, т. е. дружеството е третирало извършените от него услуги като здравни/медицински и пряко свързаните с тях услуги. Органите по приходите са приели, че за процесните услуги е приложима разпоредбата на чл. 12 от ЗДДС и същите са облагаеми доставки. Направили са разграничение, че когато услугите по извличане на биологичните проби от кръв и тъкан от пъпна връв имат за цел единствено да гарантират наличието на определен ресурс за лечение, ако се породи необходимост от такова, но не и да осигурят недопускането, избягването или предотвратяването на заболявания, увреждания или здравословни проблеми или установяване на латентни заболявания, или на заболявания в начална фаза на развитие, то тези услуги не могат да се считат за дейности, попадащи в обхвата на израза „извършването на здравни /медицински/ услуги“, съдържащ се в чл. 39, т. 1 от ЗДДС. Услугите по обработка и съхранение на стволови клетки биха попаднали в обхвата на понятието за дейности „пряко свързани“ с „извършването на здравни (медицински) услуги“ по смисъла на същата разпоредба, когато в лечебното заведение здравните (медицински) услуги, с които услугите по обработка и съхранение на стволови клетки са свързани, са или действително предоставени, или са в процес на предоставяне, или са планирани. Не трябва да се считат за „пряко свързани“ със здравните (медицински) услуги такива по обработка и съхранение на стволови клетки, когато биха били свързани с извършването в лечебно заведение на здравна (медицинска) услуга, само ако настъпят определени несигурни събития - при бъдещо възникване на необходимост от тях, без тази необходимост да е текуща и планирана. Следователно, за тези услуги, е приложима разпоредбата на чл. 12 от ЗДДС и същите са облагаеми доставки. В

мотивите на РД е отбелязано, че разпоредбата на чл. 39, т. 1 от ЗДДС сочи, че освободена доставка е извършването на здравни (медицински) услуги и пряко свързаните с тях услуги, оказвани от здравни заведения и детски ясли по Закона за здравето (ЗЗ) и от лечебни заведения по ЗЛЗ. В чл. 82, ал. 1, т. 5Чл. 82. ⚖️ Практика (297) (1) Извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на българските граждани се предоставят медицински услуги, които са свързани със: 1. медицинска помощ при спешни състояния; 1а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) интензивно лечение на здравно неосигурени лица; 2. (нова - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) профилактични прегледи и изследвания и акушерската помощ за всички здравно неосигурени жени, независимо от начина на родоразрешение, по обхват и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването; 3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) стационарна психиатрична помощ; 3а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение на здравно неосигурени лица с психични заболявания; 3б. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) лечение със субституиращи и поддържащи програми с метадон и дневни психорехабилитационни програми; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) осигуряване на кръв и кръвни продукти; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) трансплантация на органи, тъкани и клетки; 6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) задължително лечение и/или задължителна изолация; 6а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) осигуряване на медицински дейности при пациенти с инфекциозни заболявания по списък, определен с наредба на министъра на здравеопазването, включително за предотвратяване на епидемиологичен риск; 6б. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение на здравно неосигурени лица с кожно-венерически заболявания; 6в. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) осигуряване на медицински дейности при пациенти с неспецифични белодробни заболявания по списък, определен с наредба на министъра на здравеопазването; 7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) експертизи за вид и степен на увреждане и трайна неработоспособност; 8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) заплащане на лечение за заболявания при условия и по ред, определени от министъра на здравеопазването; 9. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01... от ЗЗ е указано, че извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на българските граждани се предоставят медицински услуги, които са свързани с трансплантация на органи, тъкани и клетки. В ал. 5 на същата разпоредба е уточнено, че дейностите по ал. 1 се финансират от държавния бюджет и от общинските бюджети и се ползват при условия и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването. В тази връзка е установено, че дейностите, извършвани от „ТЪКАННА БАНКА САДАСА 2007“ ЕООД, не се финансират от държавния бюджет и от общинските бюджети, а от търговската дейност на дружеството. В случая жалбоподателят сключва договори с физически лица за взимане и съхранение на стволови клетки срещу парична престация. Според ревизиращите, за правилното определяне на конкретния режим на данъчно третиране на предоставяните услуги от „ТЪКАННА БАНКА САДАСА 2007“ ЕООД следва да бъдат разгледани следните два аспекта: Когато извличането на биологичните проби от кръв и тъкан от пъпна връв е предназначено да се гарантира наличието на определен ресурс за лечение, ако се породи необходимост от затова, но не и да осигуряват недопускането, избягването или предотвратяването на заболявания, увреждания или здравословни проблеми или установяването на латентни заболявания или на заболявалия в начална фаза на развитие, то тези услуги не могат да се считат за дейности, попадащи в обхвата на израза „извършването на здравни (медицински) услуги“, съдържащ се в чл. 39, т. 1 от ЗДДС. В този смисъл, ако биологичните проби се извличат и съхраняват като ресурс за лечение и предотвратяване на заболявания в някакъв бъдещ период от време, следователно тези услуги не могат да се считат за дейности, попадащи в приложното поле на разпоредбата на чл. 39, т. 1 от ЗДДС и респективно не следва да се третират като освободени, а като облагаеми доставки. Предоставяните от „ТЪКАННА БАНКА САДАСА 2007“ ЕООД, услуги по банкиране на биологични проби от кръв и тъкан от пъпна връв биха попаднали в обхвата на понятието за дейности, пряко свързали с извършването на здравни /медицински/ услуги, по смисъла на чл. 39 от ЗДДС, когато в лечебно заведение здравните /медицински/ услуги, с които услугите по обработка и съхранение на пробите са свързани, са или действително предоставени, или са в процес на предоставяне, или са планирани. Не се считат „пряко свързани“ със здравните (медицински) услуги тези по обработка и съхранение на биологични проби, когато биха били свързани с извършването в лечебно заведение на здравна (медицинска) услуга само, ако настъпят определени несигурни събития - при бъдещо възникване на необходимост от тях, без тази необходимост да е текуща или планирана /т. 50 и т. 52 от Решение на ЕС по дело С-262/08 (CopyGene A/S срещу Skatteministeriet)/. Независимо от обстоятелството, че услугите по извличане и съхранение на проби се предоставят от лечебно заведение по смисъла на ЗЛЗ и не са предоставени с цел превенция или лечение, органите по приходите са формирали извод, че същите не представляват медицински/здравни услуги и следва да се третират като облагаеми доставки по чл. 12 от ЗДДС. Във връзка с горното, в РД е отбелязано, че са налице аналогични случаи, по повод на което са повдигнати преюдициални въпроси и техните отговори се съдържат в решения на СЕС по дело С-86/09 и дело С-262/08. Основният довод, застъпен в преюдициалните заключения на СЕС, поради който за услугите по вземане и съхранение на стволови клетки е прието, че не следва да се третират за освободени доставки, е, че тези услуги не попадат в обхвата на понятието „болнична и медицинска помощ“, по смисъла на чл. 132, §1, буква б) от Директива 2006/112/ЕО. Същата е транспонирана в националното законодателство с разпоредбата на чл. 39, т. 1 от ЗДДС, от която са изключени по своето естество, тъй като същите целят единствено да се гарантира наличието на определен ресурс за лечение, ако се породи необходимост от такова, но не и да осигуряват недопускането, избягването или предотвратяването на заболявания, увреждания или здравословни проблеми или установяването на латентни заболявалия, или на заболявания в начална фаза на развитие. Съгласно постановеното от Съда в цитираните решения, услугите по вземане и съхранение на стволови клетки не попадат и в понятието за дейности „тясно свързани с болничната и медицинска помощ“ по смисъла на горецитираните разпоредби, тъй като тези дейности са само евентуално свързани с медицински услуги, доколкото последните нито са действително предоставени, нито са в процес на предоставяне, нито пък са планирани. Предвид горното ревизиращите са изтъкнали, че от клаузите на сключените от тъканната банка договори за вземане и съхранение на стволови клетки, е видно, че целта на всички възложени на тъканната банка по тези договори дейности, макар и медицинска, е бъдеща, несигурна такава. Същата се свежда до осигуряване на възможност за лечение на определени видове заболявания, но не и до действително такова лечение, което да е планирано, да е в процес на извършване или вече да е извършено, тоест е налице само една възможност за лечение със замразените стволови клетки, което се явява бъдещо несигурно събитие. С оспорения акт е прието, че събраните доказателства водят до еднозначния извод, приет и в Решение на СЕС по дело С-86/09 (т. 44 - 47 от решението) и в Решение на СЕС по дело С-262/09 (т. 44 - 52 от решението), че дори да се допусне, че вземането и съхранението на стволови клетки от кръв от пъпна връв не би могло да има друга цел освен използването на така замразените стволови клетки във връзка с медицинска помощ, оказана в болнична среда, и не биха могли да обслужват други цели, не може да се приеме, че тези дейности действително са извършени като услуги, съпътстващи болничната и медицинската помощ, която се оказва на ползващите се от тези услуги лица и представлява основната услуга (т. 49 на решение по дело С-262/09). В подкрепа на горното е посочено, че в конкретния случай, съгласно представените договори „ТЪКАННА БАНСА САДАСА 2007“ ЕООД приема да извърши срещу възнаграждение следните дейности: 1. да вземе биологичен материал съдържащ стволови клетки по време на раждането на детето на ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ; 2. Да извърши всички необходими действия, включително обработката, задължителните микробиологични и аналитични изследвания, както и дългосрочното криосъхранение на пробата (стволовите клетки), за срока на договора; 3. да издаде специален Сертификат за криосъхранение, обозначаващ едновременно идентичността на донора (детето на ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ) и на пробата и 4. по искане на ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ /ДОНОР А/ и в съответствие с регулаторните изисквания, да отпусне пробата за медицинско /терапевтично/ заведение. В обобщение органите по приходите са приели, че услугите по вземане и съхранение на стволови клетки и фрагмент от пъпна връв, които дружеството е извършвало, целят основно да предоставят проба с цел извличане на клетки за трансплантации, са само евентуално свързани, а не са действително предоставени за конкретно лечение, или не са в процес на предоставяне, или не са планирани. Ревизиращите органи също така са се позовали и на национална съдебна практика по идентични казуси, като в заключение са приели, че извършваните услуги по съхранение на стволови клетки са облагаеми по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, като на основание чл. 86, ал. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 66, ал. 1 от ЗДДС, е доначислен ДДС в размер на 1 642 932,63 лв. за спорните периоди. Ревизионният акт е оспорен по реда на чл. 152 ДОПК с жалба вх. № 53-03-820/16.03.2023 г. по описа на ТД на НАП-С., т. е. в срока по чл. 152, ал. 3 от ДОПК. В срока по чл. 155. ал. 1 от ДОПК е издадено

Решение № 647/19.05.2023г. на директора на дирекция ОДОП С., с което оспорения акт е потвърден изцяло. За да потвърди оспореният Р А, решаващият орган е приел, че е налице пълната идентичност на дейността, по повод на която е направено тълкуването в решенията на СЕС, единствените изключения, които Съдът допуска, за да приеме, че част или всички описани дейности би могло да са освободени от облагане с ДДС, се отнасят до дейност по анализ на взетия биологичен материал с диагностична цел и до доказана пряка връзка на евентуална бъдеща терапия с действително извършена дейност, дейност в процес на извършване или конкретно планирана дейност. Съдът на ЕС е постановил, че националната юрисдикция следва да провери дали тези изключения не са налице. В тази връзка е посочено, че жалбоподателят не е заявил ясно твърдения, че извършваната от него дейност попада в посочените изключения, като от събраните доказателства обосновано може да се заключи, че тези изключения не са налице. Съгласно предмета на процесните доставки на услуги, извършваният анализ на взетия биологичен материал се прави с цел да се установи годността му за замразяване, съхранение и бъдещото му използване за трансплантация. В заключение е приета за правилна преценката на органа по приходите, че доставките не попадат в обхвата на чл. 39 от ЗДДС и не следва да се третират като освободени такива, тъй като в крайна сметка, диагностиката е с цел да се установи годността на биологичния материал. Липсват твърдения и доказателства за пряка връзка на евентуална бъдеща терапия, чрез използване на взетия биологичен материал, с действително извършена медицинска дейност, медицинска дейност в процес на извършване или конкретно планирана такава дейност, съгласно т. 1 от диспозитива на Решение от 10.06.2010 г. по дело С-262/08, СоруGene A/S/. Решаващият орган се е позовал на

Решение №2882 от 02.03.2021 г., постановено по адм. дело № 7934/2020 г. по описа на ВАС, Първо отделение, както и на

Решение №2727 от 20.04.2022 г. на Административен съд - София град /АССГ/, първо отделение. В хода на съдебното производство са допуснати и изслушани заключения по Съдебно – медицинска експертиза (СМЕ) и Съдебно – счетоводна експертиза (ССчЕ). Със заключението по СМЕ се установява, че извършваните от жалбоподателя, при предоставяне на спорните услуги изследвания се групират в две категории. Първата е изследвания свързани с експертиза на донора /сурогатния донор/, които включват вирусологични изследвания. Втората категория изследвания са свързани с експертиза на взетия биологичен материал /кръв и тъкан от пъпна връв на новороденото/, целящи да установят терапевтичната пригодност на взетия биологичен материал, които имат по-скоро диагностичен характер и включват флоуцитометрични и културелни изследвания и Бактериологично изследване. Вещото лице посочва, че процесните изследвания са обосновани от практическата нужда да бъде допуснат до дългосрочно криосъхранение само годен, т. е. потенциално безопасен и качествен биологичен материал и също тези изследвания са регулаторно изискуеми. Последното е продиктувано от високия обществено- здравен риск от потенциално разпространение на трансмисивни инфекции при биологичното банкиране, което именно обуславя факта, че на европейско и на национално регулаторно ниво са определени задължителните изследвания за безопасност при експертизата на донори на тъкани и клетки. В заключението на вещото лице се сочи, че изследвания никога не се правят самоцелно, а винаги са свързани или с диагностична, или с профилактична (скринингова) цел - т. е. за установяване, адекватно лечение, недопускане или предотвратяване на развитието и/или усложненията на заболявания. включително за установяване на латентни състояния и/или за носителство на инфекциозни агенти, потенциално вредни мутации и пр. рискови фактори за здравето, като това важи и с пълни сила за изследванията извършвани от жалбоподателя. От заключението на ССчЕ се установява, че жалбоподателят не е упражнил право на приспадане на данъчен кредит, като извършваните от дружеството доставки са третирани като освободени такива. При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Производството по чл. 226, ал. 1Чл. 226. ⚖️ Практика (16) (1) Първоинстанционният съд разглежда делото по общия ред, като производството започва от първото незаконосъобразно процесуално действие, послужило като основание за връщане на делото. (2 ) При новото разглеждане на делото се допускат само писмени доказателства, които не са могли да бъдат известни на страната, както и доказателства за новооткрити или новонастъпили обстоятелства след първоначалното разглеждане на делото от първоинстанционния съд. (3) Съдът се произнася и по разноските за водене на делото във Върховния административен съд. Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на новото решение – 3 от АПК е образувано след връщане на делото от ВАС. В

Решение № 7219 от 26.06.2025 г. по адм. д. № 6812 / 2024 г. по описа на ВАС, Първо отделение, е посочено, че в хода на делото първоинстанционният съд не е изпълнил задължението си да изиска и окомплектова административната преписка в нейната цялост. Не е указано на вещото лице, изготвило съдебно – счетоводната експертиза, да приложи първичните счетоводни документи, с които то е обосновало своите отговори. Не са изискани фактурите, описани в на л. 254 и сл. от том Първи. Не е указано на страните представените документи на чужд език да бъдат придружени с точен превод на български език, съгласно чл. 85, вр. с § 2 от ДР на ДОПК. По делото не са представени и съставените от ревизираното дружество справки – декларации по ЗДДС за периода 2016 г. – м. 03.2022 г. Не са представени Дневниците за покупките и за продажбите на задълженото лице. Изрично е указано при новото разглеждане на делото АССГ да изиска попълване на административната преписка с горепосочените доказателства и представянето на първичните счетоводни документи, проверени от вещото лице по ССчЕ, въз основа на които то е формирало своите отговори. Решаващият състав трябва да укаже на страните необходимостта всички документи на чужд език в преписката да се придружат с точен превод на български език, след което да се ценят като доказателства и да се обсъдт поотделно и в тяхната съвкупност. Съдът не констатира към момента нередовности и основания за недопустимост на жалбата, поради което не са налице процесуални пречки за насрочване на делото. По отношение на изпълнението на указанията на ВАС трябва да се посочи следното: Вещото лице К. Г. (изготвил ССчЕ) е задължено от съда да представи първичните счетоводни документи, проверени от него, въз основа на които то е формирало своите отговори. В процеса на връчване на съобщението е установено, че вещото лице е починало. Приобщена е справка по реда на Наредба № 14 / 18.11.2009 г., от която е видно, че вещото лице К. Г. е починал на дата 07.06.2025 г. В район М. от съответното длъжностно лице е съставен смъртен акт № 0732 от 08.06.2025 г. От жалбоподателя са изискани счетоводни документи. Със заявление в открито съдебно заседание от дата 14.10.2025 г. са представени общо 6 броя класьори. По – конкретно са представени: Дневниците за покупки по чл. 124, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за периодите от 01.01.2016 г. до 30.04.2017 г., заедно с включените в тях фактури с начислен ДДС, за което дружеството не е упражнило право на приспадане на данъчен кредит (Класьор 1); Дневниците за покупки по чл. 124, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за периодите от 01.05.2017 г. до 30.06.2018 г., заедно с включените в тях фактури с начислен ДДС, за което дружеството не е упражнило право на приспадане на данъчен кредит (Класьор 2); Дневниците за покупки по чл. 124, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за периодите от 01.07.2018 г. до 31.08.2019 г., заедно с включените в тях фактури с начислен ДДС, за което дружеството не е упражнило право на приспадане на данъчен кредит (Класьор 3); Дневниците за покупки по чл. 124, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за периодите от 01.09.2019 г. до 30.09.2020 г., заедно с включените в тях фактури с начислен ДДС, за което дружеството не е упражнило право на приспадане на данъчен кредит (Класьор 4); Дневниците за покупки по чл. 124, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за периодите от 01.10.2021 г. до 31.03.2022 г., заедно с включените в тях фактури с начислен ДДС, за което дружеството не е упражнило право на приспадане на данъчен кредит (Класьор 5); Дневниците за покупки по чл. 124, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за периодите от 01.07.2018 г. до 31.08.2019 г., заедно с включените в тях фактури с начислен ДДС, за което дружеството не е упражнило право на приспадане на данъчен кредит (Класьор 6). Така представените доказателства са първичните счетоводни документи и регистърните документи, съставени от дружеството за ревизираните периоди, с които вещото лице, изготвило съдебно – счетоводната експертиза от 26.01.2024 г., е обосновало своите отговори. В изпълнение на указанията на ВАС, по отношение на страните изрично е указано да представят всички документи на чужд език заедно с точен превод на български език. В открито съдебно заседание от дата 14.10.2025 г. адв. Д. изрично заявява, че по делото се съдържат фактури, издадени през периода 17.12.2019 г. – 26.11.2019 г., по които няма начисляване, които са на английски език, но няма да се ползва от тях. Те са представени от ответната страна. По отношение на представени резултати от медицински проучвания и медицинско досие на пациент М. Х., адв. Д. посочва, че ще се ползва. Адв. Д. посочва, че единствените документи, които е установила на чужд език, са фактури, които са приложени на л. 483 – 552 от делото, и това са данъчни фактури, издадени от „С. фор лайф” (Cells4Life), които действително са на английски език, но заявява, че няма да се ползва от тях. В отговор на това изявление юрисконсулт З. посочва, че по делото това обстоятелство не е спорно. Във връзка с посоченото съдът намира, че указанията на ВАС изрично да се укаже на страните да представят точен превод на документите на чужд език са изпълнени. Тези указания са били дадени първо на ответника с определението за насрочване на делото. След постъпило становище от страна на юрисконсулт З., изрично указания са дадени на жалбоподателя със съобщение от дата 25.08.2025 г. Жалбоподателят изрично е уточнил по отношение на фактурите, че няма да се ползва от тях. Настоящият състав намира, че непредставянето на всички документи в заверен превод не е пречка да се произнесе по съществото на спора. Това е така, доколкото непреведените документи не са от решаващо и основно значение за правилното решаване на спора и те няма да бъдат взети предвид. Съответно на произнасянето на ВАС

с

Решение № 7219 от 26.06.2025 г. по адм. д. № 6812 / 2024 г., Първо отделение на ВАС, предметът на настоящото дело се формира по повод на това, дали извършените доставки от „Тъканна банка Садаса 2007” ООД попадат в приложното поле на чл. 39, ал. 1 от ЗДДС. Тоест, дали обработката и съхранението на стволови клетки могат да бъдат определени като медицинска услуга. По отношение на оспорването на допълнително начислен ДДС на основание чл. 86, ал. 1, във вр. с чл. 67, ал. 2 ЗДДС в общ размер на 2 183. 32 лв. за продажбата на четири броя употребявани автомобили втора употреба, за които дружеството не е начислило ДДС на основание чл. 50, ал. 1, т. 2 ЗДДС, решението на АССГ не е оспорено и в тази част Р А е влязъл в сила. Това е видно и от диспозитива на съдебния акт на ВАС. Този диспозитив гласи, че се „ОТМЕНЯ

Решение № 2875 от 29.04.2024 г., постановено по адм. д. № 6373/2023 г. по описа на Административен съд – София- град, вчастта, скоятоеотмененРевизионенакт № Р-22221022001999-091-001/27.02.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – С., потвърден

с

Решение № 647/19.05.2023 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" – С..“ Касационна жалба срещу първото решение на АССГ, в частта, в която оспореният Р А е изменен (тоест, в частта за 4 броя МПС), не е подавана. В тази си част, въпреки че съдебният акт е бил неблагоприятен за „Тъканна банка Садаса 2007” ООД, решението е влязло в сила и спорът е преклудиран окончателно. Разгледана по същество ЖАЛБАТА е ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: Съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК, съдебният контрол за законосъобразност и обоснованост на ревизионния акт включва преценка дали той е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. Осъществявайки контрол в посочения обхват, настоящият състав приема, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 119, ал. 2 от ДОПК , във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Закона за НАП, съгласно приложената Заповед № РД-01-128/18.02.2020г. на директора на ТД на НАП С., в кръга на определените му правомощия, в резултат на надлежно възложена ревизия съгласно чл. 112 и чл. 113 от ДОПК. със ЗВР №Р-22221022001999-020-001 от 20.04.2022 г., изменена със ЗИЗВР/ №Р-22221022001999-020-002 от 07.07.2022 г., ЗИЗВР №Р-22221022001999- 020-003 от 23.08.2022г. и при спазване на разпоредбата на чл. 114, ал.3 ДОПК за удължаване срока на ревизията, съобразно издадената заповед за удължаване на срока № Р-22221022001999- ЗИД-00/29.09.2022г. на изпълнителния директор на НАП по

мотивирано предложение на териториалния директор изх. № Р-22221022001999-Д-49-001/26.09.2022г. и издадена Заповед №Р-22221022001999-020-004 от 29.09.2022 на органа възложил ревизията. Видно от приложеното копие на процесния Р А, същият е подписан с електронен подпис. Представените писмени и веществени доказателства, удостоверяват наличието на квалифициран електронен подпис на издателите на акта. В тази връзка настоящият състав приема, че оспореният Р А е издаден от компетентен орган по чл. 119, ал. 2 от ДОПК, в рамките на законоустановените срокове, в предвидената форма, съгласно чл. 120, ал. 1 от ДОПК и съдържа изискуемите реквизити по чл. 120, ал. 2 от ДОПК. Предметът на основния спор по делото, с оглед изложените в жалбата възражения и установените от административния орган обстоятелства, се свежда до правилното въвеждане на разпоредбата на чл. 132, § 1, буква б) от Директива 2006/112/ЕО във вътрешното законодателство. Посочената разпоредба от директивата е транспонирана в българското законодателство с материалноправната разпоредба на чл. 39, т. 1 от ЗДДС. Другият основен спорен въпрос е този относно тълкуването и прилагането на разпоредбата на чл. 39, т. 1 от ЗДДС, с оглед извършените от СЕС преюдициални заключения в решения по дело С-86/09 и дело С-262/08. Съгласно разпоредбата на член 39, т. 1 от ЗДДС , озаглавен „Доставка, свързана със здравеопазване" в глава четвърта „Освободени доставки и придобивания", освободена доставка е извършването на здравни (медицински) услуги и пряко свързаните с тях услуги, оказвани от здравни заведения и детски ясли по Закона за здравето и от лечебни заведения по Закона за лечебните заведения . С цитираната разпоредба от националното право е транспонирана тази на чл. 132, § 1, б. "б" от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност. Според тази разпоредба от директивата: „Държавите-членки освобождават следните сделки: б) болничната и медицинската помощ, и тясно свързаните с тях дейности, извършвани от публичноправни субекти, или при социални условия, сравними с приложимите за публичноправните субекти, от болници, терапевтични или диагностични медицински центрове и други надлежно признати заведения с подобен характер. " От съдебната практика на Съда на ЕС по тълкуване на Шеста директива и сега действащата Директива 2006/112 относно общата система на ДДС следва, че освободените доставки, регламентирани в посочените актове на вторичното право на Съюза представляват самостоятелни понятия на това право, които имат за цел да избегнат различия в прилагането на режима на ДДС в различните държави членки (вж. по аналогия по-специално Решение от 25 февруари 1999 г. по дело CPP, C-349/96 , R., стp. I-973, точка 15 и Решение от 28 януари 2010 г. по дело Eulitz, C-473/08, точка 25), както и че освобождаването по член 132 от Директива 2006/112 не цели освобождаване от ДДС на всички дейности от обществен интерес, а единствено на тези, които са изброени и много подробно описани (вж. по аналогия по-конкретно Решение от 11 юли 1985 г. по дело Комисия/Германия, 107/84, R., стр. 2655, точка 17, Решение от 20 ноември 2003 г. по дело D’Ambrumenil и Dispute R. S., C-307/01 , R., стр. I-13989, точка 54 и Решение по дело Eulitz, посочено по-горе, точка 26 и цитираната съдебна практика). Формулировките, използвани за определяне на случаите на освобождаване, посочени в член 132 от Директива 2006/112 , подлежат на стриктно тълкуване, като се има предвид, че тези случаи на освобождаване са изключение от общия принцип, който произтича от член 2, параграф 1, букви а ) и в) от Директива 2006/112 и според който всяка доставка на стоки или услуги, извършена възмездно от данъчнозадължено лице, се облага с ДДС. Все пак тълкуването на тези формулировки трябва да бъде съобразено с преследваните с освобождаването цели и да зачита присъщия на общата система на ДДС принцип за данъчен неутралитет. В този смисъл правилото за стриктно тълкуване не означава, че формулировките, използвани в посочения член 132 за определяне на случаите на освобождаване, трябва да бъдат тълкувани по начин, който би лишил последните от тяхното действие (вж. по аналогия по-конкретно Решение от 14 юни 2007 г. по дело Haderer, C-445/05 , R., стр. I-4841, точка 18 и цитираната съдебна практика, Решение от 19 ноември 2009 г. по дело D. Bosco Onroerend Goed, С-461/08 Сборник, стр. І-11079, точка 25 и цитираната съдебна практика, както и Решение по дело Eulitz, посочено по-горе, точка 27 и цитираната съдебна практика). От приложените по делото договори се установява, че предмет на спорните доставки са следните дейности, които „ТЪКАННА БАНКА САДАСА 2007“ ЕООД приема да извърши срещу възнаграждение, а именно: 1. да вземе биологичен материал, съдържащ стволови клетки, по време на раждането на детето на ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ; 2. Да извърши всички необходими действия, включително обработката, задължителните микробиологични и аналитични изследвания, както и дългосрочното криосъхранение на пробата (стволовите клетки), за срока на договора; 3. да издаде специален Сертификат за криосъхранение, обозначаващ едновременно идентичността на донора (детето на ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ) и на пробата и 4. по искане на ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ (ДОНОР А) и в съответствие с регулаторните изисквания, да отпусне пробата за медицинско (терапевтично) заведение. Описаните по-горе дейности може да се приеме, че са идентични или сходни с дейностите на дружествата, предмет на разглеждане в главните производства по дела С-86/09 и С-262/08. Това е видно от изложените по тези дела

мотиви и по – конкретно – в т. 16 по дело С-86/09 и т. 16 от дело С-262/08. По настоящото дело няма спор, че жалбоподателят е лечебно заведение, което е регистрирано по ЗЛЗ като тъканна банка по смисъла на чл. 10, т. 7Чл. 10. ⚖️ Практика (10) Лечебни заведения по този закон са и: 1. център за спешна медицинска помощ; 2. център за трансфузионна хематология; 3. (изм. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г.) център за психично здраве; 3а. (нова - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г.) център за кожно-венерически заболявания; 3б. (нова - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г.) комплексен онкологичен център; 4. (доп. - ДВ, бр. 24 от 2019 г., в сила от 31.12.2023 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 8 от 2022 г., в сила от 01.01.2022 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 104 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) дом за медико-социални грижи за пълнолетни лица; 4а. (нова - ДВ, бр. 72 от 2015 г.) център за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания; 5. хоспис; 6. (нова - ДВ, бр. 62 от 2002 г.) диализен център; 7. (нова - ДВ, бр. 83 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.) тъканна банка. Глава трета. ЛЕЧЕБНИ ЗАВЕДЕНИЯ ЗА ИЗВЪНБОЛНИЧНА ПОМОЩ от ЗЛЗ и има разрешение за извършване на дейност по вземане, експертиза, опаковане, етикиране, транспорт и предоставяне на кръв от пъпна връв и плацента, на фрагмент от пъпна връв и на тъкан, плацента за автоложна и фамилна алогенна трансплантация.

С Решение на Съда на ЕС от 10.06.2010 г. по дело С-86/09 , постановено по тълкуване на посочената разпоредба на правото на ЕС, Съдът приема, че когато имат за цел единствено да гарантират наличието на определен ресурс за лечение, ако се породи необходимост от такова, но не и да служат за диагностика, терапия и, доколкото е възможно, успешно лечение на заболявания или разстройства на здравето, дейностите, изразяващи се в изпращане на комплект за вземане на кръв от пъпната връв на новородени, в изследване и преработване на тази кръв и евентуално в съхраняване на съдържащите се в нея стволови клетки с оглед на евентуална бъдеща терапевтична употреба, разглеждани заедно или поотделно, не попадат в обхвата нито на понятието "болнична и медицинска помощ", съдържащо се в член 132, параграф 1, буква б) от Директива 2006/112/ЕО , нито в обхвата на понятието "предоставяне на медицинска помощ", съдържащо се в член 132, параграф 1, буква в) от тази директива . Това важи и по отношение на изследването на кръвта от пъпната връв, освен ако това изследване действително има диагностична цел, нещо което националната юрисдикция трябва да провери. По делото е допусната и приета неоспорена от страните СМЕ. Съдебно – медицинската експертиза е изготвена от д – р А. Й. П., д. м., лекар – консултант към „МЦ Превиста“ ООД и отговорно лице по смисъла на чл. 15гЧл. 15г. (Нов - ДВ, бр. 71 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 36 от 2009 г.) Всяко лечебно заведение, което извършва дейности по трансплантация, определя лице от състава на своя персонал, което организира, контролира и носи отговорност за експертизата, вземането, обработката, преработката, етикетирането, съхраняването, предоставянето и присаждането на органи, тъкани и клетки и съобщаването на сериозни нежелани реакции и сериозни инциденти. (2) Лицето по ал. 1 трябва да отговаря на следните условия: 1. да има завършено висше образование с образователно-квалификационна степен "магистър" по: а) специалност от професионално направление "Медицина" - в случаите, свързани с трансплантацията на органи; б) (изм. - ДВ, бр. 36 от 2009 г.) специалност от професионално направление "Медицина", "Дентална медицина" или "Биологически науки" - в случаите, свързани с трансплантацията на тъкани и клетки; 2. да има най-малко две години стаж в областта на дейностите, за които отговаря. (3) (Нова - ДВ, бр. 36 от 2009 г.) Лицето по ал. 1 преминава задължителен курс на обучение най-малко веднъж на две години при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 4, ал. 6. (4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 36 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.04.2019 г.) Лечебните заведения в 7-дневен срок уведомяват Изпълнителната агенция "Медицински надзор" за името, образованието и продължителността на стажа на лицето по ал. 1. (5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 36 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.04.2019 г.) Лечебните заведения уведомяват Изпълнителната агенция "Медицински надзор" за промяната или заместването на лицето по ал. 1, както и за момента на нейното извършване и за срока на заместването. (6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 36 от 2009 г.) Задълженията и отговорностите на лицето по ал. 1 се определят с наредбата по чл. 15б, ал. 3. Препратки от статииПрепратки от практикиПрепратки от процедуриБележки от ЗТОТК към „ТБ Швейцарска биобанка“ ООД. В заключението на вещото лице П. е прието, че услугите, предоставяни от жалбоподателя, съгласно условията на стандартния договор, сключван с клиентите (донорите/пациентите) на „ТБ САДАСА 2007“, включват дейности по изследване (експертиза) и оценка, както на здравословното състояние на донора (сурогатния донор - майката), така и на взетия биологичен материал (тъкани, клетки). Въпросните дейности съответстват на конкретните изисквания, поставени от приложимото здравно законодателство и по-конкретно на Наредба № 6 от 05.03.2007 г. за утвърждаване на медицински стандарт за трансплантация на органи, тъкани и клетки, като подробно е описано какви изследвания се включват. Вещото лице групира извършваните от жалбоподателя изследвания условно в две групи: изследвания, свързани с експертизата на донора (сурогатния донор) и изследвания, свързани с експертизата на взетия биологичен материал (кръв и тъкан от пъпна връв на новороденото). Първите са стандартно извършвани изследвания, целящи да установят безопасността на взетия биологичен материал за трансплантация. Тези изследвания имат скринингов характер и включват вирусологични изследвания на венозна кръв, взета от родилката, за наличие на активна инфекция или носителство на определени инфекциозни причинители, като същите са регулаторно определени от Наредба № 6 от 05.03.2007 г. и в съответствие с изискванията на Евродирективите за клетки и тъкани , като задължително се търси носителството най-малко на следните серологични маркери: H. I-II антитела (СПИН); HbsAg и A. Н. антитела (хепатит В); НСV антитела (хепатит С); специфичнии IgG и IgM за Treponema pallidum (сифилис); антитела за C. (цитомегаловирус). Втората група изследвания са стандартно извършвани изследвания, чиято цел е да установят терапевтичната пригодност на взетия биологичен материал. Вещото лице посочва, че тези изследвания имат по - скоро диагностичен характер и включват: - Флоуцитометрични и културелни изследвания, които не са определени регулаторно, но са дефинирани в стандартните оперативни процедури на жалбоподателя и тези на партньорската тъканна банка (Cells4Life) от Великобритания. Това са: определяне на общия брой клетки с ядро; определяне броя на моноцитите; определяне на броя, на експресиращите клъстера на диференциация 34 (CD34+) - показател за съдържание на стволови и прогениторни клетки; определяне на виталитета (жизнеността) на клетките с ядро (%); определяне на виталитета (жизнеността) на CD3 4 + клетките (%); определяне на пролиферативния потенциал (изброяване на колониформени единици /CFU) на CD34+ клетките. - Бактериологично изследване на взетата умбиликална кръв за наличие на бактериална контаминация с т. нар. „банална флора“. В заключението се сочи, че стандартно се прави високо- чувствителен инкубационен тест за стерилност, като от положителните кръвни проби се взима посявка за идентификация на бактериалния замърсител. Установените бактериални контаминанти биват изследвани за антибиотична чувствителност и резултатите се представят в антибиограма. В зависимост от вида на контаминанта, (бактериалният замърсител) и от степента на бактериална контаминация (бактериалният товар), в някои случаи, контаминирани проби могат да бъдат допуснати до дългосрочно криосъхранение, а в други случаи - не. В приетата по делото съдебно – медицинска експертиза, а и в съдебното заседание вещото лице посочва, че въпросните изследвания са обосновани от практическата нужда да бъде допуснат до дългосрочно криосъхранение само годен, т. е. потенциално безопасен и качествен биологичен материал. В заключението се сочи също така, че изследвания са свързани с предотвратяване на конкретен риск за здравето на повече хора, по същата логика и в сходна или еквивалентна степен на връзката между ваксинационните кампании и епидемичните ситуации. При тези данни настоящият съдебен състав приема, че обработката и изследването на кръв и тъкан от пъпна връв в случая нямат единствено за цел да гарантират наличието на определен ресурс за лечение, ако се породи необходимост от такова, в който смисъл са

мотивите на Решение от 10.06.2010 г. по дело С-86/09. Заключението на вещото лице, което съдът изцяло кредитира като обективно, пълно и обосновано е, че така описаните изследвания са свързани или с диагностична, или с профилактична (скринингова) цел - т. е. за установяване, адекватно лечение, недопускане или предотвратяване на развитието и/или усложненията на заболявания. включително за установяване на латентни състояния и/или за носителство на инфекциозни агенти, потенциално вредни мутапии и пр. рискови фактори за здравето. От приложените по делото договори и сключените към всеки един от тях допълнителни договори /т. 11.2/, също така е видно, че пробата от кръвта на майката се взема в количество от две епруветки, като на едната проба се прави анализ с диагностична цел, за да се установи пряка връзка с бъдеща терапия, терапия в процес на извършване или конкретно назначена от медицинско лице терапия. Във връзка с това, в контекста на цитираната съдебна практика, трябва да се приеме, че за извършените от жалбоподателя услуги по вземане и изследване на кръв и тъкан от пъпна връв за автоложна и фамилна алогенна трансплантация, които са неразделна част от цялостната доставка по вземане и съхранение на кръв и тъкан от пъпна връв са и с диагностична цел, а не единствено да се установи годността на взетия материал. В този смисъл изследванията, формиращи предоставянето от услугите „ТБ САДАСА 2007“ ООД, трябва да се считат за освободени от облагане с ДДС по смисъла на Директива 2006/112. Услугите по вземане и съхранение на кръв и тъкан от пъпна връв се явяват част от дейността по трансплантация по смисъла на чл. 2, ал. 5Чл. 2. (1) (Доп. - ДВ, бр. 36 от 2009 г.) Трансплантацията е съвкупност от медицински и други дейности, свързани с вземане на органи, тъкани и клетки от човешки или животински труп или от живо лице и присаждането им на друго лице с лечебна цел. (2) Трансплантация е и вземането и присаждането на хемопоетични стволови клетки, както и на ембрионални органи, тъкани и клетки. (3) Трансплантация е и вземането на органи, тъкани и клетки с животински произход и присаждането им в човешкия организъм. (4) (Нова - ДВ, бр. 71 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Трансплантация е и автотрансплантацията, когато вземането и присаждането са извършени в рамките на повече от една инванзивна процедура. (5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 71 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 36 от 2009 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) Трансплантацията включва и дейностите, свързани с донорство, осигуряване, характеризиране, експертиза, обработка, преработка, етикетиране, съхраняване, транспортиране и предоставяне на органи, тъкани и клетки, предназначени за ползване в хуманната медицина. Препратки от статииПрепратки от практикиПрепратки от процедуриБележки от ЗТОТК. Според тази разпоредба, трансплантацията включва и дейностите, свързани с донорство, осигуряване, характеризиране, експертиза, обработка, преработка, етикетиране, съхраняване, транспортиране и предоставяне на органи, тъкани и клетки, предназначени за ползване в хуманната медицина, които са медицински услуги по смисъла на чл. 82, ал. 1, т. 5Чл. 82. ⚖️ Практика (297) (1) Извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на българските граждани се предоставят медицински услуги, които са свързани със: 1. медицинска помощ при спешни състояния; 1а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) интензивно лечение на здравно неосигурени лица; 2. (нова - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) профилактични прегледи и изследвания и акушерската помощ за всички здравно неосигурени жени, независимо от начина на родоразрешение, по обхват и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването; 3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) стационарна психиатрична помощ; 3а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение на здравно неосигурени лица с психични заболявания; 3б. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) лечение със субституиращи и поддържащи програми с метадон и дневни психорехабилитационни програми; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) осигуряване на кръв и кръвни продукти; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) трансплантация на органи, тъкани и клетки; 6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) задължително лечение и/или задължителна изолация; 6а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) осигуряване на медицински дейности при пациенти с инфекциозни заболявания по списък, определен с наредба на министъра на здравеопазването, включително за предотвратяване на епидемиологичен риск; 6б. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение на здравно неосигурени лица с кожно-венерически заболявания; 6в. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) осигуряване на медицински дейности при пациенти с неспецифични белодробни заболявания по списък, определен с наредба на министъра на здравеопазването; 7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) експертизи за вид и степен на увреждане и трайна неработоспособност; 8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) заплащане на лечение за заболявания при условия и по ред, определени от министъра на здравеопазването; 9. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01... от ЗЗ. Съгласно чл. 28бЧл. 28б. (3) (Изм. - ДВ, бр. 34 от 2006 г., в сила от 01.01.2008 г.) Търговската регистрация на фирмата задължително трябва да съдържа пълното обозначение на лечебното заведение. от ЗЛЗ тъканната банка е лечебно заведение, в което лекар с помощта на други специалисти взема, изследва, етикетира, обработва, транспортира, съхранява и преработва органи, тъкани и клетки с медицински цели. ЗТТОК дефинира предвидената в чл. 28бЧл. 28б. (3) (Изм. - ДВ, бр. 34 от 2006 г., в сила от 01.01.2008 г.) Търговската регистрация на фирмата задължително трябва да съдържа пълното обозначение на лечебното заведение. от ЗЛЗ дейност на лечебното заведение – тъканна банка като трансплантация. От своя страна, за да е налице доставка по смисъла на чл. 39, т. 1 от ЗДДС трябва да са изпълнени кумулативно следните предпоставки: да е налице здравна (медицинска) услуга и услугата да е извършена от лечебно заведение. Дори да се приеме, че цялостната дейност на жалбоподателя по вземане и съхранение на стволови клетки не попада в обхвата на освободените доставки по смисъла на член 132, параграф 1, букви б) и в) от Директива 2006/112, в контекста на

мотивите по двете преюдициални заключения на СЕС и даденото тълкуване на понятието „медицинска помощ“, тъй като по делото липсват доказателства за планирана терапия чрез използване на взетия биологичен материал или за действително извършена такава или в процес на извършване, трябва да бъде посочено нещо друго. Дейността на жалбоподателя попада в понятието за „здравни (медицински) услуги“ по смисъла на цитираните по - горе разпоредби, които са част от вътрешното законодателство. В този смисъл основателни са изложените в жалбата възражения, че нито в Решение на СЕС от 10.06.2010 г. по дело С-86/09 , F. Health Technologies L. /FHT/, нито в Решение на СЕС от 10.06.2010 г. по дело С-262/08 , CopyGene A/S/, е тълкуван терминът "здравни (медицински услуги)", използван в разпоредбата на член 39, т. 1 от ЗДДС . Основателно е посочено в жалбата, че за да бъде разпоредбата на чл. 132, §. 1, б. "б" и "в" от Директива 2006/112 тълкувана и приложена в смисъла, който е изяснен в

мотивите на решенията на СЕС, тя трябва да е съответно въведена в националното ни законодателство чрез норма на транспониращия нормативен акт, в случая ЗДДС. Това обстоятелство жалбоподателят оспорва, като твърдението, че разпоредбата е неточно въведена в националното ни законодателство трябва да се приеме за основателно. Конституцията на Република България прокарва ясна граница между правните понятия „медицинска помощ“ и „медицинска услуга“. В чл. 52 от Конституцията на Република България е посочено, че гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон. Тоест прави се разграничение между субективното право на здравно осигуряване, което гарантира достъпна медицинска помощ, от една страна, и на субективното право на безплатно ползване на медицинско обслужване , което насочва към термина „медицинска услуга“, от друга. В националното законодателство термините „медицинска помощ" и „медицински услуги" също не са синонимно използвани, тъй като тези изрази, както се сочи и от жалбоподателя, се отнасят помежду си като вид към род. Изводът се подкрепя от буквалното тълкуване на разпоредбата на чл. 82, ал. 1Чл. 82. ⚖️ Практика (297) (1) Извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на българските граждани се предоставят медицински услуги, които са свързани със: 1. медицинска помощ при спешни състояния; 1а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) интензивно лечение на здравно неосигурени лица; 2. (нова - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) профилактични прегледи и изследвания и акушерската помощ за всички здравно неосигурени жени, независимо от начина на родоразрешение, по обхват и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването; 3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) стационарна психиатрична помощ; 3а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение на здравно неосигурени лица с психични заболявания; 3б. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) лечение със субституиращи и поддържащи програми с метадон и дневни психорехабилитационни програми; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) осигуряване на кръв и кръвни продукти; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) трансплантация на органи, тъкани и клетки; 6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) задължително лечение и/или задължителна изолация; 6а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) осигуряване на медицински дейности при пациенти с инфекциозни заболявания по списък, определен с наредба на министъра на здравеопазването, включително за предотвратяване на епидемиологичен риск; 6б. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение на здравно неосигурени лица с кожно-венерически заболявания; 6в. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) осигуряване на медицински дейности при пациенти с неспецифични белодробни заболявания по списък, определен с наредба на министъра на здравеопазването; 7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) експертизи за вид и степен на увреждане и трайна неработоспособност; 8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) заплащане на лечение за заболявания при условия и по ред, определени от министъра на здравеопазването; 9. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01... от Закона за здравето, която гласи, че извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на българските граждани се предоставят медицински услуги. В точка първа от тази алинея се посочва една от формите на медицинската услуга – медицинска помощ при спешни случаи. В отделните точки на чл. 82, ал. 1Чл. 82. ⚖️ Практика (297) (1) Извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на българските граждани се предоставят медицински услуги, които са свързани със: 1. медицинска помощ при спешни състояния; 1а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) интензивно лечение на здравно неосигурени лица; 2. (нова - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) профилактични прегледи и изследвания и акушерската помощ за всички здравно неосигурени жени, независимо от начина на родоразрешение, по обхват и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването; 3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) стационарна психиатрична помощ; 3а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение на здравно неосигурени лица с психични заболявания; 3б. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) лечение със субституиращи и поддържащи програми с метадон и дневни психорехабилитационни програми; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) осигуряване на кръв и кръвни продукти; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) трансплантация на органи, тъкани и клетки; 6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) задължително лечение и/или задължителна изолация; 6а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) осигуряване на медицински дейности при пациенти с инфекциозни заболявания по списък, определен с наредба на министъра на здравеопазването, включително за предотвратяване на епидемиологичен риск; 6б. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение на здравно неосигурени лица с кожно-венерически заболявания; 6в. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) осигуряване на медицински дейности при пациенти с неспецифични белодробни заболявания по списък, определен с наредба на министъра на здравеопазването; 7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) експертизи за вид и степен на увреждане и трайна неработоспособност; 8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) заплащане на лечение за заболявания при условия и по ред, определени от министъра на здравеопазването; 9. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01... от ЗЗ са описани повече от десет хипотези на различни видове медицински услуги. Тоест в случая валиден е формално – логическият закон за единство на общо, особено и единично. Именно той е в основата на всяка една родово – видова класификация. От гледна точка на настоящия случай, „медицинска услуга“ е родовото (общото) понятие, а „медицинска помощ" е видовото. Следователно налице е несъответствие между понятията по смисъла на Директива 2006/112 и тези във вътрешното законодателство, използвани при определяне обхвата на освободените доставки. Във връзка с това основателно се явява и възражението срещу приложимостта на принципа на съответстващото тълкуване, противоречащ на формулировката на националната разпоредба, тъй като това води до нарушаване на изискването за правна сигурност и легитимните правни очаквания. И от тази гледна точка основателно е посочено в писмените бележки по съществото на спора, че Решението на СЕС по дело С – 86 / 09 е постановено в отговор на преюдициално питане относно обхвата на понятието „медицинска помощ“, а не на понятието „медицински услуги“. В

мотивите на това решение на СЕС е прието, че когато имат единствено за цел да гарантират наличието на определен ресурс за лечение, ако се появи необходимост от такова, но не и да служат за диагностика, терапия и, доколкото е възможно успешно лечение на заболявания или разстройства на здравето, дейностите, изразяващи се в изпращане на комплект за вземане на кръв от пъпната връв на новородени, в изследвания и преработване на тази кръв и евентуално в съхраняване на съдържащите се в нея стволови клетки с оглед евентуална бъдеща терапевтична употреба, разглеждани заедно или поотделно, не попадат в обхвата нито на понятието „болнична и медицинска помощ“, съдържащо се в чл. 132, параграф 1, буква б) от Директива 2006 / 112 / ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на ДДС, нито в обхвата на понятието „предоставяне на медицинска помощ“, съдържащо се в чл. 132, параграф 1, буква в) от Директива 2006 / 112 / ЕО. Това важи и по отношение на изследването на кръвта от пъпната връв, освен ако това изследване действително има диагностична цел, нещо което националната юрисдикция трябва да провери. Видно от приетата по делото СМЕ, в настоящия случай става въпрос за предоставяне на услуги, под формата на изследвания, които наред с другото имат за цел и профилактика и диагностика. На следващо място, конкретният случай трябва да бъде разгледан в светлината на принципите на правна сигурност и на оправданите правни очаквания. Правната сигурност за данъчните субекти предполага те да получават квалифицирано административно обслужване, в т. ч. и навременен административен контрол (в системата на публичните финанси, най-вече на данъчно - осигурителен контрол), каквото в случая липсва. От практиката на българската специализирана администрация по приложението на сега действащият ЗДДС (чл. 39, т. 1) и тълкуването на тази разпоредба не е видно да е било изразявано единно и непротиворечиво становище, в т. ч. и след постановяване на преюдициалните заключения на СЕС по дела: С-86/09 и С-262/08. Така например видно от общодостъпното на официалната страница на НАП „Въпроси и отговори“ писмо изх. № 20-00-228/29.08.2011 г. се приема следното: „….. Във връзка с гореизложеното и доколкото чл. 39, т. 1 от ЗДДС указва, че извършването на здравни (медицински) услуги и пряко свързаните с тях услуги, оказвани от здравни заведения и детски ясли по Закона за здравето и от лечебни заведения по Закона за лечебните заведения са освободени (когато са извършвани в качеството им на доставчик), то извършваните услуги по обработка на кръв от пъпна връв, обработката и изолирането на ембрионалните стволови клетки от кръвта от пъпна връв, проверка за бактерии, гъбички и вируси следва да се третират като освободени доставки по смисъла на чл. 39 от Закона, ако същите се извършват с диагностична цел или доставчикът им е здравно или лечебно заведение “. Различният данъчен режим с оглед даденото от посочените заключения на СЕС по дела: С-86/09 и С-262/08 тълкуване на чл. 132 § 1, б. "б" и "в" от Директива 2006/112 е отличйн спрямо жалбоподателя с възлагането на ревизия от 20.04.2022 г., след изминал над десет годишен период от време, през който същият ежемесечно е декларирал по реда на ЗДДС осъществените от него доставки като освободени такива на основание чл. 39, т. 1 от ЗДДС. Това обстоятелство е било известно на данъчната администрация, като липсата на отправени покани до жалбоподателя за корекция на декларираните доставки, поради неправилно данъчно третиране на същите като освободени и наличието на изразено от страна на данъчната администрация становище цитирано по - горе, че доставките от посочения вид се третират като освободени, несъмнено е създало и формирало у жалбоподателя разбирането за правилното деклариране на тези доставки. Във връзка с това основателно в случая се явява възражението, че с издаването на Р А са нарушени основните принципи на правото на ЕС, а именно тези на правна сигурност и на легитимните (оправданите) правни очаквания. Същевременно с приетата по делото ССчЕ се установява, че жалбоподателят не е упражнил право на данъчен кредит, каквото безспорно би възникнало, при своевременна корекция на режима на доставките, каквато националния закон предоставя. Посоченият по – горе принцип на правна сигурност е общ принцип на правото на Съюза. Той предполага и изисква правната уредба да бъде ясна и точна, а прилагането ѝ да бъде предвидимо за засегнатите лица ( С-566/17, Определение от 8 ноември 2007 г. по дело F. M. и Cargill, C 421/06 , точка 56; Решение от 21 юли 2011 г. по дело A. Trasformazioni/Комисия, C 194/09 P, точка 71). Освен общ, правната сигурност е и основен (фундаментален) принцип, изведен в практиката на Съда на ЕС. Тя (най – общо) изисква разпоредбите на нормативните актове да са ясни и предвидими и да не се променят ретроактивно. Правната сигурност предпоставя три изисквания към държавната власт: 1. Да осигури яснота и предвидимост на нормативната уредба; 2. Нормативните актове да влизат в сила с приложението на подходящ vacatio legis (ретроактивното действие на нормативната уредба трябва да се разглежда като изключение). 3. Нормативната уредба да бъде съгласувана. Появата на принципа на правната сигурност в практиката на Съда на ЕО неизменно се свързва с произнасянето по съединени дела 42 / 59 и 49 / 59, SNUPAT (C. 42 and 49 / 59 SNUPAT). Съдът на ЕО се произнася

с решение по тези съединени дела през 1961 г. В

мотивите на Съда на ЕО се посочва, че нито принципът на правна сигурност, нито принципът на законност трябва да се прилагат по абсолютен начин. Кой принцип ще надделее в конкретния случай ще зависи от сравнението между обществения интерес, от една страна и частните интереси, от друга. Съдът на Европейския съюз многократно е постановявал че "общностното законодателство трябва да бъде сигурно и предвидимо за тези, по отношение на които се прилага. Когато става дума за правна уредба, която може да доведе до финансови последици, това изискване за правна сигурност се налага с особена строгост, за да могат заинтересованите лица да се запознаят с точния обхват на задълженията, които тя им налага, за да позволи на такова лице да предвиди и определи размера на дължимия данък към определен момент въз основа на наличните и достъпни за него текстове и данни" / решения по дела С-566/17, т. 114, C 255/02, т. 63, С 251/16, т. 26, C 425/12, т. 18 и т. 22, решение И./Комисия, 325/85, т. 18/. Съгласно тази съдебна практика, когато разпоредбите на дадена директива се явяват безусловни и достатъчно точни по съдържанието си, на тях може да се прави пряко позоваване пред националните юрисдикции срещу държавата, но не могат сами по себе си да пораждат задължения за частноправен субект и следователно позоваването на самите разпоредби пред национална юрисдикция не е възможно срещу такъв субект. Така задълженията, произтичащи от директива, трябва да бъдат транспонирани в националното право, за да може да се направи пряко позоваване на тях срещу частноправен субект. Според настоящия състав, в конкретния случай нарушен е и друг принцип на правото на ЕС – този на оправданите (легитимни) правни очаквания. Принципът на защита на оправданите правни очаквания , схващан като производен на принципа на правна сигурност, се появява в практиката на Съда на ЕО през 1957 г.

с решението по дело 7 / 56, Algera. В посоченото решение Съдът на ЕО изследва административното право на държавите членки, за да стигне до извод, че издадените благоприятни административни актове (в полза на служители на Европейската общност за въглища и стомана) не могат да бъдат едностранно оттеглени, когато същите са законосъобразни. По отношение на принципа на защита на оправданите правни очаквания практиката на Съда на ЕС е установила, че трябва да са налице няколко условия, за да може да се приложи. Първо, публичният орган трябва да е предоставил на заинтересованото лице конкретни, безусловни и непротиворечиви уверения, произтичащи от оправомощени и достоверни източници. Второ, тези уверения трябва да са от естество да породят оправдано очакване в съзнанието на този, до когото са адресирани. Това е т. нар. „субективен елемент“ в защитата на оправданите правни очаквания. Трето, дадените уверения трябва да бъдат съобразени с приложимите норми. Обещания contra legem не могат да породят правни очаквания. Защитата на оправданите правни очаквания не може да бъде абсолютна и не би трябвало да нарушава принципа на законността. За да има оправдани правни очаквания трябва да има действие на орган, което да ги е породило – било чрез приемането на акт, било под формата на постоянна практика, предоставена информация, направени изявления или обещания. Посочват се четири типични хипотези. Първо, обвързване на административен орган от постоянната му практика. Второ, обвързване на органа от предоставени от него информация или изявление. Трето, обвързване на административен орган от индивидуално дадено уверение или обещание. Четвърто, очаквания, породени от нормативен акт. След като отговори на въпроса, дали съществува акт на административен орган, принципно годен да породи оправдани очаквания, трябва да се анализира субективната страна. Защитата на оправданите правни очаквания предполага освен наличието на обективен (акт на орган на ЕС) и субективен елемент и причинна връзка между тях. Всъщност субективният елемент е най- отличителната черта на оправданите правни очаквания. Действието на органа трябва да е формирало субективни очаквания (вяра) относно съществуването на определени права и задължения. Съгласно постоянната съдебна практика данъчнозадълженото лице, което е създало условията за получаване на дадено право чрез злоупотреба или измама, не може да се позовава на принципа за оправдани правни очаквания, за да се противопостави на отказа за предоставяне на съответното право в съответствие с принципа на забрана на злоупотребите (вж. в този смисъл решения от 8 юни 2000 г., Breitsohl, C 400/98 , EU: C: 2000: 304, т. 38, Halifax, т. 84, и от 18 декември 2014 г., Schoenimport "Italmoda" Mariano Previti и др., C 131/13, C 163/13 и C 164/13, EU: C: 2014: 2455, т. 60). Настоящият случай обаче не е такъв. По делото няма спор, че жалбоподателят от датата на регистриране по ЗДДС, т. е. от 18.12.2009 г., в това число и за целия ревизиран период от 01.12.2016 г. до 31.03.2022 г. ежемесечно е декларирал пред НАП доставките като освободени - „здравна (медицинска) услуга“ и на основание чл. 39 от ЗДДС не е начислявал ДДС в издадените фактури. Това обстоятелство е било известно на приходната администрация независимо, че решенията по посочените заключения на СЕС по дела: С-86/09 и С-262/08, на които ответната страна се позовава са от дата 10.06.2010 г. Освен това, в областите, регламентирани от правото на Съюза, правните норми на държавите членки трябва да бъдат формулирани недвусмислено, за да позволяват на лицата, до които се отнасят, да се запознаят ясно и точно с правата и задълженията си, а на националните юрисдикции —да гарантират спазването им ( решение Комисия/Италия, 257/86 , т. 12,. С-183/14, т. 31-32/. В настоящият случай не може да се твърди, че прилагането на разпоредбата на чл. 39, т. 1 от ЗДДС има такъв характер, след като са изразявани различни становища по нейното тълкуване, както и предвид обстоятелството, че понятията за „медицинска помощ“ и „медицинска услуга“, с които борави ЗЗ и ЗЛЗ и, към които препраща нормата на чл. 39Чл. 39. ⚖️ Практика (2) (1) (Предишен текст на чл. 39 - ДВ, бр. 30 от 2006 г.) Регистрират се лечебните заведения за извънболнична помощ и хосписите. (2) (Нова - ДВ, бр. 30 от 2006 г.) На регистрация подлежи и лечебната дейност по чл. 2а, за осъществяването на която могат да се откриват до 10 легла за наблюдение и лечение до 48 часа. (3) (Нова - ДВ, бр. 30 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г, изм. - ДВ, бр. 72 от 2015 г.) При възникнала необходимост от по-дълъг престой в случаите по ал. 2 медицинският факултет или факултетът по дентална медицина на съответното висше училище е длъжен да организира хоспитализацията на пациента. (4) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г.) Основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения по ал. 1 и факултетите, извършващи лечебна дейност по чл. 2а, се определят с наредба на министъра на здравеопазването. от ЗДДС не са синоними, като липсва произнасяне относно различния обем на националната и на съюзната правни норми, определящи ДДС статута на процесните доставки. Приходната администрация не е предприела никакви действия по отношение на жалбоподателя, с които да го уведоми относно неправилното, според нея, третиране на тези доставки и това нейно поведение е продължило повече от десет години до месец април 2022 г., когато е възложена ревизията на жалбоподателя, т. е. няма как да не се твърди, че данъчната администрация сама е създала условия за оправдани правни очаквания, че жалбоподателят няма задължение да събира ДДС за услугите, поради което той би имал основателно възражение срещу всеки опит за издаване на акт за установяване на задължения за ДДС във връзка с услугите. По-специално би трябвало да се вземе предвид обстоятелството, че предприятие, което събира данъка за сметка на държавата, не трябва да има по-добри познания в областта на данъчното право от държавата и поради това е могло да се опре на съответните разпоредби. Това поведение на данъчната администрация, като орган прилагащ данъчното законодателство и контролиращ неговото спазване безспорно е създавало у жалбоподателя увереност в правилното разбиране и прилагане на ЗДДС, при фактуриране на доставката на услуги, определена във вътрешното законодателство като „здравна (медицинска) услуга“, че същата е освободена доставка по смисъла на чл. 39, т. 1 от ЗДДС. СЕС в решението по дело С – 183 / 14 (т. 30-32), позовавайки се на съдебната практика посочва, в областите, регламентирани от правото на Съюза, правните норми на държавите членки трябва да бъдат формулирани недвусмислено, за да позволяват на лицата, до които се отнасят, да се запознаят ясно и точно с правата и задълженията си, а на националните юрисдикции —да гарантират спазването им. Определено, както вече беше посочено, дефинирането като освободени доставки на извършването на „здравни (медицински) услуги“, не съответства точно и напълно на тълкуването на чл. 132, б. „б“ от Директива 2006/112. При това положение няма достатъчно основание да се поддържа, че такива разпоредби от националното право установяват по достатъчно ясен и точен начин, че всички „здравни (медицински) услуги“ са освободени. Вярно е и, че постоянната практика на СЕС сочи, че не може да се прави позоваване на принципа за защита на оправданите правни очаквания, когато е налице ясна разпоредба от правен акт на Съюза, и действия на натоварен с прилагането на правото на Съюза национален орган, които са в противоречие с това право, не биха могли да породят у икономическия оператор оправданото правно очакване, че ще бъде третиран по начин, противоречащ на правото на Съюза ( С -349/17), но задължението на националния съд да се позове на съдържанието на директива, когато тълкува или прилага релевантните норми на вътрешното право, се ограничава от общите принципи на правото, и по-специално от принципите на правна сигурност и на забрана за обратно действие, и не може да служи за основа на тълкуване contra legem на националното право, а трябва да е съобразено с общите принципи на правото и най-вече на принципа на правна сигурност ( решение от 15 април 2008 г., C-268/06 , EU: C: 2008: 223, т. 100, С -412/15, С -326/15, т. 42-43). В случая настоящият съдебен състав намира за основателни доводите на жалбоподателя за нарушени принципи на правната сигурност и на легитимните правни очаквания при издаването на обжалвания Р А. Във връзка с посоченото, основателeн е аргументът в писмената защита на жалбоподателя, че дружеството последователно е прилагало по отношение на извършваната от него дейност правен режим като за освободени доставки. Това е причината то да не упражни правото на приспадане на данъчен кредит. Обстоятелството е установено в т. 3.2. от приетата по делото ССчЕ. Този начин на третиране е намерил израз за общо 64 данъчни периода по ЗДДС. Основателни са доводите на адв. Д., обективирани в писмената защита, че органите на НАП не са изпълнили задълженията си по чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗНАП, съгласно който НАП обслужва данъкоплатците като им осигурява необходимата информация, дава разяснения по правата и задълженията им. Действително дружеството – жалбоподател администрира публични задължения за ДДС, действайки като агент събирач на публични задължения за косвен данък. Липсата на своевременно разяснение за задълженията му е довело до издаването на Р А в условията на превратно упражняване на власт. Данъкът върху добавената стойност е републикански, косвен, всеобщ, многофазен, некумулативен, пропорционален, месечен данък, който се дължи за всяка доставка на стоки или услуги, с място на изпълнение на определена територия, извършена от данъчно задължено лице, както и при износ и внос. ДДС е данък, с който се облага новосъздадената (добавената) стойност, създадена в процеса на реализация на една стока или услуга. Особена характеристика на ДДС е това, че той е косвен данък, възложен само като дейности по неговото администриране на доставчиците на стоки и услуги. Към настоящия момент дружеството „ТЪКАННА БАНКА САДАСА 2007“ ООД не може да прехвърли ДДС на действителните носители на данъчната тежест, а именно – получателите на медицински услуги. Така за дружеството косвеният данък (ДДС) придобива значението на пряк данък, което не е легитимната цел на закона. Данъчната тежест се прехвърля изцяло върху жалбоподателя (търговец) „ТЪКАННА БАНКА САДАСА 2007“ ООД. Правните изводи на съда се основават и на заключението на вещото лице по ССчЕ. Вещото лице Г. приема, че дружеството отчита услугите, предмет на Р А, като здравни (медицински). Във фактурите по отношение на тези услуги е прилагана ставка 0 %. В открито съдебно заседание при първото разглеждане на делото вещото лице Г. посочва, че жалбоподателят не е ползвал данъчен кредит през всичките 64 – ри данъчни периода (от декември 2016 г. до март 2022 г.). В хода на настоящото съдебното производство са приобщени счетоводните документи, въз основа на които това вещо лице е изготвило своето заключение. В този смисъл заключението на съдебно – счетоводната експертиза съответства и кореспондира на всички останали писмени доказателства по делото, включително и на тези в обособените класьори, представени от жалбоподателя в изпълнение на указанията на ВАС. По изложените съобразения, Р А в тази му част, предмет на делото, като материално незаконосъобразен, трябва да бъде отменен. При настоящото гледане на делото разноски не се претендират. При това положение, на основание чл. 161, ал. 1, изр. 1 от ДОПК, на оспорващия трябва да бъдат присъдени разноски за внесена държавна такса в размер на 50 лв и за заплатено възнаграждение за вещи лица общо в размер на 1 731. 80 лв., но не и за адвокатско възнаграждение, предвид липсата на представени доказателства за заплатено такова, доколкото към представения договор за правна защита и съдействие липсват доказателства за неговото реално заплащане. Водим от горното и на основание чл. 160 и чл. 161 от ДОПК Административен Съд С. град, І отделение, 45 - ти състав, :РЕШИ ОТМЕНЯпо жалба на „ТЪКАННА БАНКА САДАСА 2007“ ООД, ЕИК[ЕИК] Ревизионен акт /Р А/ №Р-22221022001999-091-001/27.02.2023г., потвърден

с

Решение № 647/19.05.2023г. на директора на Дирекция ОДОП С.. ОСЪЖДА дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ С. при ЦУ на НАП да заплати на „ТЪКАННА БАНКА САДАСА 2007“ ООД, ЕИК[ЕИК] разноски по делото в размер на 1 781 лв. Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.