- Страни: Жалбоподател В. Б. М. (задържан под стража) срещу Началника на затвора [населено място ].
- Предмет на спора: Обжалване на Заповед № 44/25.01.2024 г. на Началника на затвора [населено място ], с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия“ за срок от 14 денонощия на основание чл. 101, т. 7 от ЗИНЗС за нарушение по чл. 100, ал. 2, т. 5 и т. 7 от ЗИНЗС (физическа саморазправа с лишени от свобода).
- Ключови моменти: Съдът не констатира процедурни нарушения при издаването на заповедта. Констатирано е обаче нарушение на материалния закон, тъй като административният орган е издал акта при неизяснена фактическа обстановка. Не е доказана съпричастността на жалбоподателя към вмененото му нарушение по чл. 100, ал. 2, т. 7 от ЗИНЗС. Нито един от лишените от свобода не заявява да е станал свидетел на физическа саморазправа от страна на жалбоподателя, а прегледът на видеозаписа също не установява кой е извършителят на побоя. Освен това липсват мотиви за налагане на максималния размер на наказанието.
- Решение: Съдът ОТМЕНЯ Заповед № 44/25.01.2024 г. на Началника на затвора [населено място ].
Р Е Ш Е Н И Е № 772 гр. София , 02.02.2024 г. В ИМЕТО НА НАРОДА АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ -ГРАД , Второ отделение 82 състав , в публично заседание на 02.02.2024 г. в следния състав : СЪДИЯ : Вената Кабурова при участиет о на секретаря Цветелина Заркова , като разгледа дело номер 1000 по описа за 2024 година докладвано от съдията , и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 111, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС /. Образувано е по жалба на В. Б. М., понастоящем изтърпяващ мярка за неотклонение „задържане под стража“ в затвора в [населено място ], чрез адв. С. Д. срещу Заповед № 44/25.01.2024 г. на началника на затвора [населено място ], с която на оспорващия на основание чл. 101, т. 7 от ЗИНЗС е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия“ за срок от 14 денонощия . В съдебно заседание жалбоподателят се явява за провеждане на видеоконферентна връзка от затвора -С. и се представлява от адв. Д.. Ответникът - Началникът на затвора -С., чрез процесуален представител оспорва жалбата . Административен съд София -град , като обсъди релевираните с жалбата доводи и прецени събраните по делото доказателства , приема за установено следното от фактическа страна : Представена е докладна записка рег. № 1412/22.01.2024 г. от инспектор Х. Х. – ИСДВР на 8-ма група , изготвена във връзка с докладна записка вх. № 3/02.01.2024 г. от мл. инспектор К. Въжарски . В нея са обективирани следните сведения : На 30.12.2023 г. около 18:30 ч. задържаният под стража М. А. А. бил повикан от кухненския бокс в спално помещение № 6, където били задържаните под стража М. Б. и В. М.. Двамата започнали да нанасят удари спрямо А., след което не го пускали да излезе . Около 19:30 ч. А. се оплакал на инспектор Въжарски за случилото се, след което бил конвоиран до СБАЛЛС за медицински преглед . Констатирани били разкъсно -контузни рани на дясното ухо, охлузване на лицето и болки в ребрата . Във връзка с възникналата ситуация била извършена проверка, в хода на която били снети писмени обяснения от – М. А., В. М., М. Б., А. В., Д. В., Л. А., К. Т. и А. Д.; били снети видеозаписите от намиращото се на мястото на конфликта видеонаблюдение . Представен е формуляр за регистриране на травматични увреждан ия на лишен от свобода /задържан под стража , в който са описани горепосочените наранявания . Приложена е заповед № 550/19.12.2023 г. на и.ф. началник на затвора -С., с която жалбоподателят е наказан с „извънредно дежурство по поддържане на чистотата и хигиената за срок от седем дни“ . При тези данни , с оспорената заповед на основание чл. 101, т. 7 от ЗИНЗС за нарушение по чл. 100, ал. 2, т. 5 и т. 7 от ЗИНЗС на жалбоподателя е наложено наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 14 денонощия“ . Админист ративният орган е възприел изцяло описаната в предложението на ИСДВР– инспектор Х. фактическа обстановка . Заповедта е връчена на жалбоподателя на 26.01.2024 г. Жалбата е подадена чрез административния орган на същата дата. Предвид така установената фактическа обстановка , съдът прави следните правни изводи : Жалбата е допустима - подадена е от лице , притежаващо активна процесуална легитимация , чийто интерес е засегнат от оспорения индивидуален административен акт в установения от чл. 111, ал. 1 от ЗИНЗС преклузивен 3-дневен срок , пред местно компетентния да я разгледа административен съд. Разгледана по същество жалбата е основателна . Оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентния административен орган по смисъла на чл. 104, ал. 2 от ЗИНЗС - Началникът на Затвора [населено място ]. Съставена е в предвидената от закона писмена форма и е
мотивирана . Съдът не констатира нарушение на процедурата по установяване на дисциплинарното нарушение и налагане на дисциплинарното наказание . Спазени са установените в чл. 106, ал. 1 от ЗИНЗС срокове за издаване на заповедта . Преди налагане на дисциплинарното наказание , на 25.01.2024 г. жалбоподателят е бил изслушан от Началника на затвора , което действие е отразено в Протокол № 7. В този смисъл дисципли нарно наказващият орган преди да наложи дисциплинарното наказание е преценил характера и тежестта на нарушението . Спазено е изискването на чл. 105, ал. 1 от ЗИНЗС преди налагане на наказанието задължително да се изслуша нарушителя . Оспорената заповед , обаче, е издадена в нарушение на материалния закон . Наказващият орган е издал заповедта при неизяснена фактическа обстановка , като направените в нея изводи не кореспондират на събраните доказателства в хода на извършване на проверката . Съгласно чл. 100, ал. 1 от ЗИНСЗ дисциплинарно нарушение е деяние (действие или бездействие ), извършено виновно от лишените от свобода , с което се нарушава вътрешният ред, уврежда се имуществото или представлява физическо увреждане или обидно отношение към служители или лишени от свобода . Така вмененото на жалбоподателя нарушение по чл. 100, ал. 2, т. 7 от ЗИНЗС - физическа саморазправа с лишени от свобода , следва да е извършено виновно от него , което е и предпоставка за налагането на съответното наказание . От предоставените с административната преписка документи , вкл. и един брой диск с видеозапис , не може да бъде направен категоричния извод за съпричастността на жалбоподателя в така описаното нарушение . Нито един от лишените от свобода , които са дали сведения по случая , не заявява да е станал свидетел на извършена физическа саморазправа от страна на жалбоподателя спрямо пострадалия . Административният орган не е изяснил важни обстоятелства по случая , необходими за разкриване на обективната истина , а именно - кой е казал на л.св. М. А. да отиде в килия № 6 и колко лица е имало в тази килия по това време . От прегледа на представения по делото диск , също не става ясно , кой е извършителят на побоя . На видеозаписа е заснет един от коридорите на затвора , както и няколко врати на килии , чиито номера не се виждат , от които през различни периоди от време влизат и излизат различни лица . През цялото времетраене на записа не се случва нещо , което да индикира , че в някоя от килиите се извършва физическо насилие над пострадалия . Не на последно място в оспорения акт административният орган не се е обосновал , защо е било необходимо да налага максимума на предвиденото в закона наказание от 14 денонощия , след като по преписката е налична само една предходна заповед на и.ф. началник на затвора -С., с която жалбоподателят е наказан с „извънредно дежурство по поддържане на чистотата и хигиената за срок от седем дни“ . Предвид гореизложеното , съдът счита , че оспорената заповед е издадена при неправилно приложение на материалния закон , тъй като не е доказано, че именно жалбоподателят е извършил нарушението по чл. 100, ал. 2, т. 7 от ЗИНЗС , поради което същата следва да бъде отменена . С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1Чл. 143. ⚖️ Практика (69) (1) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, или установи незаконосъобразност по чл. 193, ал. 2, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. (2) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт, както и поради отмяна, изменение или допълнение на акта по реда на от АПК на жалбоподателя се дължат разноски , но такива не са били поискани в предвидения за това срок , няма доказателства да са били и извършени , поради което и съдът не следва да се произнася в този смисъл . Така
мотивиран и на основание чл. 111, ал. 6, т. 2 във вр. с чл. 111, ал. 5 от ЗИНЗС , съдът
РЕШИ:
: ОТМЕНЯ Заповед № 44/25.01.2024 г. на началника на затвора [населено място ], с която на В. Б. М. на основание чл. 101, т. 7 от ЗИНЗС е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия“ за срок от 14 денонощия . Решението подлежи на касационно оспорване в 14-дневен срок пред тричленен състав на Административен съд - София -град . Преписи от решението да се изпратят на страните за сведение , независимо от извършеното съобщаване в о.с.з. СЪДИЯ :
Източник: Оригинален PDF (Ключова дума: сбал)
