Решение № 2199 по адм. д. № 141/2024 г. на АССГ

Р Е Ш Е Н И Е № 2199 гр. София , 03.04.2024 г. В ИМЕТО НА НАРОДА АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ -ГРАД , Първо отделение 14 състав , в публично заседание на 18.03.2024 г. в следния състав : СЪДИЯ : Пламен Горелски при участието на секретаря Илияна Янева , като разгледа дело номер 141 по описа за 2024 година докладвано от съдията , и за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. чл. 145Чл. 145. ⚖️ Практика (6) (1) Административните актове могат да се оспорват пред съда по отношение на тяхната законосъобразност. (2) На оспорване подлежат: 1. първоначалният индивидуален административен акт, включително отказът да се издаде такъв акт; 2. (изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) решението на по-горестоящия административен орган, с който е изменен актът по т. 1 или е отменен и въпросът е решен по същество; 3. решенията по искания за издаване на документи от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения. (3) Административните актове могат да бъдат оспорени изцяло или в отделни техни части. Основания за оспорване - 178 от Административнопроцесуалния кодекс , вр. чл. 84, ал. 3Чл. 84. ⚖️ Практика (43) (1) Жалбата или протестът се подава в писмена форма чрез административния орган, чийто акт се оспорва, в 14-дневен срок от съобщаването му на заинтересованите лица и организации. (2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 03.09.2025 г.) Мълчаливият отказ може да се оспори в двумесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе. Когато на заинтересованите лица не е съобщено за образуването на производството, срокът за оспорване е шестмесечен от изтичането на срока за произнасяне. Съдържание на жалбата и протеста, вр. чл. 75 от Закона за убежището и бежанците . С жалба , вх. № 45883/20.12.2023 г. А. С. Л. – гражданин на Руската федерация е оспорил издаденото от председателя на Държавна агенция за бежанците , при Министерски съвет

РЕШЕНИЕ № 20381/08.12.2023 г., с което е отказано предоставяне на международна закрила - статут на бежанец и хуманитарен статут . В съдебното заседание жалбоподателят се явява и заедно с упълномощен Адвокат А.: поддържа жалбата и искането за отмяна на решението , като цяло ; ангажира писмени доказателства (л.л. 212 -269 от делото ) и показания на свидетел – М. Юрьевич К., идентифициран като романтичен партньор от десет години ; представена е писмена защита . В жалбата и в писмената защита са изложени доводи за материална и процесуална незаконосъобразно ст на оспорваното решение , с твърдения , че: жалбоподателят „може да бъде и е обект на преследване в страната на произход“ ; ответникът не е изяснил напълно фактите и не е съобразил „в съвкупност настоящата военна обстановка , множеството репресирани опозицио нери в РФ от страна на държавния апарат , сексуалната ориентация ; оспореното решение „е в нарушение на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ“ . Ответникът –председател на Държавна агенция за бежанците , посредством юрисконсулт оспорва жалбата , със становище за правилност и законосъобразност на оспореното решение . Представя актуална справка от 23.01.2024 г. за положението в Руската федерация . АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД С. - ГРАД , след като обсъди писмените доказателства , съдържанието на оспорваното решение и доводите на страните , приема следното . Жалбата е процесуално допустима за разглеждане по същество , но е неоснователна . Жалбоподателят А. С. Л. - гражданин на Руската федерация е [дата на раждане ] в К., народност - руснак , семейно положение - неженен , религиозна принадлежност – християнин , католик . Личните му данни са установени от представения паспорт . Процесната молба за предоставяне на закрила е подадена на 17.07.2023 г. Като причини да напусне Русия е посочил проблеми с властите и с различната си сексуална ориентация . Проведен о е на 27.07.2023 г. интервю (протокол на л. 35 от делото ), по време на което е заявил следното : на 24.09.2022 г. напуснал Русия с автобус за К., откъдето със самолет пристигнал в А. – Република Турция , няколко часа след което отлетял за Б. – Румъния , където подал молба за закрила , но му било отказано , поради налична в паспорта българска виза ; на 06.03.2022 г., след призив в Т. - канала на А. Навалин бил публикуван призив за протести против управлението на руския президент , като след ч8 часа молителят взел участие в протеста , който не бил разрешен ;

мотивите му (неговите и на приятеля му – св. М. К.) били да защитят правата на ЛГБТИ - обществото в Русия (ЛГБТИ е акроним от първите букви на думите , означаващ всички лесбийки , гей, бисексуални , трансджендър и интерсексуални хора – справка – Уйкипедия ); по време на протеста той и неговият партньор носели надиси „свобода за ЛГБТ“ и шалчета ; митингът продължил 10 минути , след което били свалени на земята и бити от милицията „основно по главата“ , а после отведени в управлението с белезници ; там ги питали , дали са гейове , на което отговорил , че са такива и живеят заедно ; на въпросите за причините да протестират отговорил , че е против режима на П. и срещу тоталитаризма ; казали му, че ако не си измени отношението към П. и държавността трябва да напусне страната ; заплашили го и с физическа разправа , както и със следствено дело , каквото по-късно образували срещу него ; за наличие на следствено дело съди от това , че на 10.10.2022 г. (по думи на майка му) милиционери са иззели от дома му твърдия диск от компютъра му и шал с цветовете на ЛГБТИ , като заявили , че е обявен за федерално издирване и срещу него е образувано дело ; няма доказателства за образувано срещу него наказателно дело ; на 18.04.2022 г. той и партньорът му се явили в съдебно заседание , където им била наложена глоба от 100 000 рубли за участието в протеста ; не се явили на разпит , на 26.09.2022 г., защото се страхували от арест и на 24.09.2022 г. напуснали Русия ; в Русия не е бил арестуван преди твърдения случай за участие в протест на 06.03.2022 г. и не е бил член на политическа партия ; страхува се да се завърне , поради страх от: наказание „лишаване от свобода“ ; настаняване принудително на психиатрично лечение ; агресивността и ненавистта към ЛГБТИ се засилила през 2024 г., в сравнение с 2023 г. С молбата за закрила молителят е представил : снимки , копие на писмо от асоциация MozaiQ, фотокопие на медицински документ , издаден от Държавно медицинско учреждение „Областна клинична болница № 3; копие на публично изявление от „А. интернешънъл , от 19.11.2021 г.; копие на резюме от „А. интернешънъл“ , копие на „призовка за разпит , от 09.03.2022 г. (л.л. 57-200). С молба от 12.03.2024 г. (л. 212) жалбоподателят е представил по делото заверени на български език преводи на документ ите, вкл.: фото -копие на медицинска епикриза от болница в [населено място ] (л. 217), с нотариална заверка от помощник на нотариус , рег. № 267 - С.; протокол за административно задържане (л. 220) с нотариална заверка от помощник на нотариус , рег. № 267 – С.; призовка за явяване в управление на МВР , [населено място ], с нотариална заверка от помощник на нотариус , рег. № 267 – С., и др. Оригинали на тези документи не се представят . С оспорваното решение председателят на ДАБ е обсъдил описаните по – горе твърдения на чужденеца , като приел , че молбата за закрила е неоснователна , тъй като молителят не обосновава необходимостта от предоставяне на международна закрила и не посочва причини за основателни опасения от преследване в държавата си на произход . Дискредитира на е доказателствената стойност на твърденията , съставляващи т. нар. „бежанска история“ , както и представените фотокопия на документи , като не са приети за основателни твърденията за опасения от преследване . Отбелязани са несъответствия между бежанската история и представените документи , а именно : молителят твърди да е участвал в протест на 06.03.2022 г., когато е бил задържан и малко след като е освободен е потърсил медицинска помощ , но според фотокопието на медицинския документи е постъпил в болничното заведение на 07.03.2022 г.; като причина да не представи оригинали на документите молителят е обяснил с това, че на него и на приятеля му (св. К.) оригинали не са били предоставяни , но в проведеното интервю М. К. заявил да са притежавали оригинали , който в бързината не успели да вземат от дома си. За нелогично , от гледна точка твърденията за опасност от преследване ответникът е приел факта , че молителят , заедно с М. К., притежавайки туристически визи за влизане в РБ първо избрали да отидат в Румъния , за да изчакат резултата от подадена там молба за закрила , от К.. Анализирайки останалите твърдения , съпоставени с информацията , съдържаща се в представените фотокопия на документи (приети за недостоверни ) председателят на ДАБ е

мотивирал и следните изводи : А. Л. не е бил задържан , поради различната си сексуална ориентация , а за участие в неразрешен протест ; спрямо него не е осъществявано преследване в Русия , поради сексуалната ориентация – твърди да е гей двойка със своя приятел от около 10 г., но не сочи през този период да е бил задържан , да му е оказвано психическо и физическо насилие , поради поради този факт , да е бил дискриминиран по полов признак ; кандидатът за закрила не доказва : да се е явявал на дело , на 18.04.2022 г., когато да е осъден на глоба от 100 0 00 рубли ; да е призоваван по телефона за явяване на разпит , на 26.09.2022 г.; за образувано спрямо него дело по чл. 280Чл. 280. ⚖️ Практика (2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., отм. бр. 37 от 1989 г., нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 67 от 2023 г.) Който преведе през границата на страната отделни лица или групи от хора без разрешение на надлежните органи на властта или макар с разрешение, но не през определените за това места, се наказва с лишаване от свобода от три до осем години и глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева. (2) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 67 от 2023 г.) Наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, глоба от десет хиляди до тридесет хиляди лева и конфискация на част или на цялото имущество на дееца, ако: 1. (изм. - ДВ, бр. 67 от 2023 г.) през границата на страната е преведено малолетно или непълнолетно лице; 2. превеждането е станало без знанието на лицето; 3. преведеният през границата не е български гражданин; 4. е използвано моторно, въздухоплавателно или друго транспортно средство; 5. (изм. - ДВ, бр. 74 от 2015 г., доп. - ДВ, бр. 67 от 2023 г.) превеждането е организирано от група или организация или е извършено по поръчение и/или в изпълнение на решение на организирана престъпна група; 6. (нова - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) превеждането е извършено по начин, опасен за живота на преведените лица; 7. (нова - ДВ, бр. 67 от 2023 г.) деянието е съпроводено със съпротива и/или неподчинение спрямо орган на властта; 8. (нова - ДВ, бр. 67 от 2023 г.) деянието е извършено чрез разрушаване, подкопаване или повреждане на съоръжение за охрана на границата. (3) (Нова - ДВ, бр. 74 от 2015 г.) Наказанието е лишаване от свобода от три до дванадесет години, глоба от десет хиляди до тридесет хиляди лева и конфискация на част или на цялото имущество на дееца, когато деянието е извършено с участието на длъжностно лице, което се е възползвало от служебното си положение. (4) (Предишна ал. 3, доп. - ДВ, бр. 74 от 2015 г., обявена за противоконституционна в частта "или му е предоставено доброволно" с РКС № 12 от 2021 г. - ДВ, бр. 84 от 2021 г., изм. - ДВ, бр. 67 от 2023 г.) Ако деянието по ал. 1 и 2 е извършено повторно или представлява опасен рецидив, наказанието е лишаване от свобода от три до дванадесет години, глоба от десет хиляди до тридесет хиляди лева и конфискация на част или цялото имущество на дееца. (5) (Нова - ДВ, бр. 67 от 2023 г.; обявена за противоконституционна, бр. 60 от 2025 г. с Решение № 8 от 17.07.2025 г. на КС на РБ по к.д. № 15 / 2024 г.; нова, бр. 32 от 2026 г.) В с... от Наказателния кодекс на Русия ; в случай , че е представлявал интерес за правоохранителните органи , едва ли би напуснал страната безпрепятствено ; не е бил лишен от правото да работи и да завърши образованието си, както и да посещава медицински заведения . Представеното писмо от асоциацията „MozaiQ“ също не е кредитирано в полза на твърдения за осъществено спрямо молителя неправомерно въздействие , заради сексуалната му ориентация . В писмото са описани общоизвестни факти за ситуацията в Русия , без да се сочат конкретни данни за личностно преследване на кандидата , а авторството на писмото е поставено под съмнение . За останалите , представени от кандидата документи от различни организации , както и за информация от Интернет – сайтове ответникът също е приел , че не съдържа конкретни данни , които да бъдат отнесени към процесната бежанска история и да сочат , че в страната на произход кандидатът за закрила е бил (е изложен ) на риск от преследване , поради заявената сексуална ориентация . В заключение е приел , че „липсата на доказани конкретни данни , потвърждаващи твърденията на търсещия закрила обуславят извода , че опасенията му от преследване са неоснова телни и конкретно за него не съществува опасност да бъде задържан и репресиран , в случай че се завърне в страната си на произход ; няма основания да се приеме , че от страна на официалните власти в Русия се предприемат безогледно масови репресии срещу гражданите , изразяващи своята сексуална ориентация“ . Ответникът е анализирал и информацията , съдържаща се в официалните справки , относно актуалната обстановка в Руската федерация , като е приел (отчел ), че: авторитарният президент на Русия доминира политическата система , заедно с мощни съюзници в службите за сигурност и бизнес сектора ; конституционните поправки от 2020 г. формализират властта на президента над законодателната власт и позволяват на П. да запази президентския си пост до 2036 г., демонстрирайки способност да манипулира системата ; през 2021 г. парламентът приел поредица от законопроекти , предназначени да увеличат политическата централизация , за сметка на регионалната автономия . В контекста на описаната бежанска история и

мотивите тя да не бъде приета , в процесното

Решение № 20381/08.12.2023 г. ответникът е изложил и

мотиви за липсата на основания да бъде предоставен хуманитарен статут . Настоящият състав на Административен съд София – град , като споделя крайните изводи за липса на основания да бъде предоставена международна закрила приема , че оспорваното

Решение № 20381/08.12.2023 г. на председателя на ДАБ е правилно . Статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец , който основателно се страхува от преследване , поради своята раса, религия, националност , принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение , намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея – чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Правилен е изводът на административния орган , че изложените от лицето причини не представляват материалноправно основание , по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец . Като недоказани Съдът преценява твърденият а за: участие в протести ; заплахи от наличие на образувано наказателно производство ; изявени прояви на неподчинение и несъгласие с водената от официалната власт в РФ политика ; опасения , че може да бъде обект на репресии , поради такова поведение и поради принадлкежност към ЛГБТИ - общество . Начинът на оценяване фактите и предоставените от търсещия закрила доказателства е регламентиран в § 3 на чл. 4 от Директива 2004/83/ЕО на Съвета , от 29.04.2004 г., „относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица , които по други причини се нуждаят от международна закрила , както и относно съдържанието на предоставената закрила” . Нормите на § 1 и § 2, чл. 4 пък, определят начините за оценяване на фактите и обстоятелствата , изложени в молбите за международна закрила . Дадена е възможност на Държавата да прецени , че задължение на молителя е да обоснове своята молба , а компетентният орган следва да оцени , в сътрудничество с молителя елементите , свързани с молбата му: информациите на молителя и всички документи , с които разполага за своята възраст , минало , включително и на свързаните с него роднини , за своята самоличност , за своето или своите гражданство /а, за страната или страните, както и за мястото или местата на предишно пребиваване , за маршрут на пътуване , документи за самоличност и за пътуване , както и причините за молбата за международна закрила . Според правилото на § 5, чл. 4, „когато държавите -членки прилагат принципа , съгласно който молителят трябва да обоснове своята молба , и когато определени аспекти на неговите декларации не се подкрепят от документни или други доказателства , тези аспекти не изискват потвърждение , когато са изпълнени следните условия : а) молителят реално е положил усилия да обоснове своята молба ; б) всички относими елементи , с които молителят разполага са били представени и е било дадено задоволително обяснение за липсата на останалите доказателствени елементи ; в) декларациите на молителя са преценени за свързани и достоверни и те не противоречат на известните и относими към неговия случай общи и конкретни информации ; г) молителят е представил молбата си за международна закрила във възможно най-ранния момент , освен ако молителят може да посочи определени причини за това , че не го е направил , и д) общата достоверност на твърденията на молителя е могла да бъде установена“ . Настоящият съдебен състав , в контекста на

мотивите за оценяване доказателствената стойност на изложените от молителя твърдения приема за случая , че не са изпълнени в кумулативна съвкупност условията , по смисъла на чл. 4, § 5, б.б. „в“ и „д“. Макар жалбоподателят да е положил усилия за обосноваване молбата за закрила , твърденията му са абстрактни , неконкретизирани и в много отношения нелогични. Фотокопията на документите , макар и заверени в РБ от помощник – нотариус (недобре обмислено и рисково действие , предвид липсата на оригинали ) не установяват и не доказват по несъмнен начин бежанската история . Тези твърдения правилно са преценени като недостоверни (недоказани ), въпреки че съответстват на „известните и относими към неговия случай общи и конкретни информации“ за политическата обстановка в Русия . Ноторно известните факти за авторитаризма на президента на РФ и за протестите там, вкл. срещу войната в У. са удобен повод за излагане твърдения за „преследване , основано на принадлежност към определена социална група (ЛГБТИ ), по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, респ . за съпричастност към опозиционни групи . Такива твърдения обаче подлежат на доказване . В информацията , съдържаща се в официалните справки за Руската федерация има и твърдения за нарушаване /засягане на основни човешки права (статия от „Х. Р. У.“ през март 2022 г., че „протестиращите и журналистите , отразяващи протестите са изправени пред риск от хайки , произволно задържане и съмнителни криминални обвинения“ ), вкл. такива на ЛГБТИ – лица . Чл. 9, § 1 от Директива 2004/83/ЕО на Съвета , от 29 април , 2004 г., на който се позовава и ответникът в процесното решение регламентира , че „актовете , считани за преследване , по смисъла на член 1А от Женевската конвенция : а) трябва да бъдат достатъчно сериозни по своето естество или по повторяемия си характер , за да представляват тежко нарушение на основните права на човека , и по-конкретно на правата , упражнява нето на които не е възможно да бъде ограничено по какъвто и да било начин по силата на член 15, параграф 2 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи , или б) трябва да представляват съвкупност от различни мерки , включителн о и нарушения на правата на човека , която да бъде достатъчно тежка , за да засегне индивида по начин , сравним с посоченото в буква а)“. Липсата на доказани конкретни данни , потвърждаващи твърденията на търсещия закрила обуславят извод , че опасенията му от преследване са неоснователни и конкретно за него не съществува опасност да бъде задържан и репресиран , в случай че се завърне в страната си на произход . Няма основания да бъде прието , че от страна официалните власти в РФ се предприемат безогледно масови репресии срещу гражданите , изразяващи по един или друг начин недоволство от политиката на президента . Текстът на чл. 9, ал. 1 ЗУБ е идентичен с този на чл. 15 от Директива 2004/83/ЕО, „относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица , които по други причини се нуждаят от международна закрила , както и относно съдържанието на предоставената закрила” . Чл. 15 (букви „а”, „б”, „в”) определя , кои посегателства следва да се считат за тежки . Хуманитарен статут (чл. 9, ал. 1 ЗУБ) може да бъде предоставен на чужденец , който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход , тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства , като: смъртно наказание или екзекуция , или изтезание , нечовешко или унизително отнасяне , или наказание , или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт . Изложените по – горе

мотиви са релевантни и по отношение извода на ответника за липса на основания , на Л. – А. С. да бъде предоставен хуманитарен статут . Съдът приема , че председателят на ДАБ обосновано е преценил да отхвърли молбата за закрила , вх. № ОК-13-826/17.07.2023 г., тъй като по отношение на чужденеца не може да бъде прието , че: съществува реална опасност от тежки посегателства , като изброените в ал. 1 на чл. 9 ЗУБ.

С Решение от 30.01.2014 г. на СЕС , по дело С-285/12 е дадено тълкуване на член 15, б. „в” от Директива 2004/83, вр. член 2, б. „д” от същата , предполагащо по-свободно приложение и позоваване на понятието „въоръжен конфликт“ . Ответникът е изложил

мотиви в горния смисъл и така е изпълнил задължението си да обсъди всички релевантни за конкретния случай обективни данни , както и твърденията на търсещия закрила . В настоящия случай не е установено , по отношение на молителя да е съществувала реална опасност , която да е била повод за напускането на Руската федерация . Съдът не намира основания (арг. чл. 168, ал. 1, вр. чл. 146Чл. 146. ⚖️ Практика (382) (2) Съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. (3) Нищожност може да се обяви и след изтичане на срока по чл. 149, ал. 1 - 3. (4) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) (5) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) Съдебен контрол и оперативна самостоятелност АПК ) да отмени

Решение № 20381/08.12.2023 г., тъй като приема , че то: изпълнява изискванията за форма (чл. 59, ал. 1Чл. 59. ⚖️ Практика (87) (1) Административният орган издава или отказва издаване на акта с мотивирано решение. (2) Когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа: 1. наименование на органа, който го издава; 2. наименование на акта; 3. адресат на акта; 4. фактически и правни основания за издаване на акта; 5. разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението; 6. разпореждане относно разноските; 7. пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва; 8. дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му; когато органът е колективен, актът се подписва от председателя или от негов заместник. (3) Устни административни актове, както и административни актове, изразени чрез действия или бездействия, се издават само когато това е предвидено в закон. Предварително изпълнение АПК ); изводите му като цяло съответстват на материалноправните норми на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ; в административното производство са установени всички , релевантни за случая факти и обстоятелства . Водим от горното и на основание чл. 172Чл. 172. ⚖️ Практика (104) (1) Съдът постановява решение в едномесечен срок от заседанието, в което е приключило разглеждането на делото. (2 ) Съдът може да обяви нищожността на оспорения административен акт, да го отмени изцяло или отчасти, да го измени или да отхвърли оспорването. (3) Когато бъдат отменени мълчалив отказ или мълчаливо съгласие, смятат се за отменени и изричните такива, последвали преди решението за отмяна. (4) В решението се посочват имената на страните, освен когато то има действие по отношение на всички. Съдържание на решението АПК , чл. 85, ал. 4Чл. 85. ⚖️ Практика (11) (1) Жалбата и протестът трябва да са написани на български език и да съдържат: 1. (изм. - ДВ, бр. 80 от 2023 г., в сила от 19.09.2023 г.) трите имена и адреса, телефон и електронен адрес, ако има такъв - за българските граждани, съответно името и длъжността на прокурора, номера на телефона, ако има такъв; 2. (изм. - ДВ, бр. 80 от 2023 г., в сила от 19.09.2023 г.) трите имена и личния номер за чужденец и адреса, заявен в съответната администрация, телефон и електронен адрес, ако има такъв; 3. фирмата на търговеца или наименованието на юридическото лице, изписани и на български език, седалището и последния посочен в съответния регистър адрес на управление и електронния му адрес; 4. акта, който се оспорва, и органа, който го е издал; 5. органа, до който се подава; 6. възраженията и тяхното основание; 7. искането; 8. подпис на подателя. (2) С жалбата или протеста може да се поиска събирането на доказателства, на които се основават исканията в тях, или да се вземат предвид факти и обстоятелства, които не са били съобразени от административния орган при издаването на акта или са настъпили след издаването му. (3) В производството пред по-горестоящия административен орган могат да се събират всички доказателства, които са относими към искането и не са били представени пред органа, издал оспорения административен акт. Приложения ЗУБ, Административен Съд С. – град, 14-ти състав , Р Е Ш И: ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата , вх. № 45883/20.12.2023 г. от А. С. Л. – гражданин на Руската федерация , против издаденото от председателя на Държавна агенция за бежанците , при Министерски съвет РЕШЕНИ Е № 20381/08.12.2023 г., с което е отказано предоставяне на международна закрила - статут на бежанец и хуманитарен статут . Съдебното решение подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд, в 14 – дневен срок от съобщаването . СЪДИЯ :