Решение № 6274 по адм. д. № 3995/2024 г. на АССГ

Р Е Ш Е Н И Е № 6274 гр. София , 23.05.2024 г. В ИМЕТО НА НАРОДА АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ -ГРАД , Второ отделение 24 състав , в публично заседание на 16.05.2024 г. в следния състав : СЪДИЯ : Анастасия Хитова при участието на секретаря Анжела Савова , като разгледа дело номер 3995 по описа за 2024 година докладвано от съдията , и за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 145Чл. 145. ⚖️ Практика (6) (1) Административните актове могат да се оспорват пред съда по отношение на тяхната законосъобразност. (2) На оспорване подлежат: 1. първоначалният индивидуален административен акт, включително отказът да се издаде такъв акт; 2. (изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) решението на по-горестоящия административен орган, с който е изменен актът по т. 1 или е отменен и въпросът е решен по същество; 3. решенията по искания за издаване на документи от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения. (3) Административните актове могат да бъдат оспорени изцяло или в отделни техни части. Основания за оспорване - 178 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК / във връзка с чл. 27а от Закона за закрила на детето /ЗЗДет ./ Образувано е по жалба на А. Д. М., подадена от адв. Р., срещу Заповед № ЗД/Д-С-КС-036/16.04.2024 г., издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ /ДСП /– „Красно село“ . Иска се обявяването на нищожността на акта поради издаването му от некомпетентен орган , алтернативно отмяната му като незаконосъобразен поради съществено нарушение на административно производствените правила , противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона - отменителни основания по чл. 146, т. 3Чл. 146. ⚖️ Практика (382) (2) Съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. (3) Нищожност може да се обяви и след изтичане на срока по чл. 149, ал. 1 - 3. (4) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) (5) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) Съдебен контрол и оперативна самостоятелност- 5 АПК . В ОСЗ жалбата се поддържа от адв. Р.. Претендират се разноски . Ответникът - директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – „Красно село“ , в съпроводителното писмо по изпращане на адм. преписка не изразява становище по жалбата . В ОСЗ се представлява от ст. юрк. Л., която оспорва жалбата . Заинтересована страна - детето А. А. М., [дата на раждане ] , чрез адв. С., преупълномощен от назначения ѝ особен представител М. П. М., в ОСЗ изразява становище за основателност на жалбата . СГП , редовно уведомена , не взема участие в производството . Административен съд София град , след като обсъди релевираните с жалбата основания , доводите на страните в съдебно заседание , прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235Чл. 235. ⚖️ Практика (31) (1) Решението се постановява от съдебния състав, участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. (2) Съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона. (3) Съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. (4) Решението заедно с мотивите към него се изготвя в писмена форма. (5) Съдът обявява решението си с мотивите най-късно в едномесечен срок след заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. Решението се обявява в регистъра на съдебните решения, който е публичен и всеки има право на свободен достъп до него. Съдържание на решението ГПК във вр. с чл. 144Чл. 144. ⚖️ Практика (22) (Доп. - ДВ, бр. 42 от 2018 г., изм. - ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 01.09.2018 г.) За неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс. Преюдициални запитвания по наказателноправни въпроси АПК и служебно , на основание чл. 168, ал. 1Чл. 168. ⚖️ Практика (101) (1 ) Съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по вр. с чл. 146Чл. 146. ⚖️ Практика (382) (2) Съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. (3) Нищожност може да се обяви и след изтичане на срока по чл. 149, ал. 1 - 3. (4) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) (5) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) Съдебен контрол и оперативна самостоятелност АПК , провери изцяло законосъобразността на обжалвания акт, намира следното от фактическа и правна страна : На 10.04.2024 г. в отдел „Закрила на детето“ е подаден устен сигнал , касаещ детето А. А. М.. Повод за подаването му е неразбирателство на родителите ѝ кой да вземе нея и сестра ѝ Ж. А. М. от детска градина . Изготвен е формуляр за приемане на устен сигнал № С./Д-С-КС/283/10.04.2024 г. /л. 59/. От отдел „Закрила на детето“ е изготвен сигнал изх. № 457/10.04.2024 г. /л. 55/ до ДСП – Красно село . В него е посочено , че К. М.- майка на А. и Ж., ползва социална услуга „психологическа подкрепа“ в Консултативен център /КЦ/ „Шанс“ , насочващ документ № СУЗД /Д-С-КС/07.09.2023 г. с входящ № 122/14.11.2023 г. Посочено е още, че на 10.04.2024 г. К. М. се е свързала със социален работник , работещ по случая , и е твърдяла , че бащата на децата е пред училището им и желае да ги вземе извън рамките на установените привременни мерки , тъй като срещу нея е издадена ограничителна заповед по ЗЗДН да приближава децата . На 16.04.2024 г. в отдел „Закрила на детето“ към ДСП – „Красно село“ е постъпил сигнал /л. 48/ № СГ/Д-С-КС/284-002/16.04.2024 г., подаден от К. М., срещу А. М., касаещ детето А. А. М.. В него е посочено , че на 10.04.2024 г. в детската градина на А. А. М. и сестра ѝ Ж. е възникнал конфликт между родителите . К. М. твърди , че са ѝ нанесени удари и е постъпила в болница . Приложена е епикриза /л. 50/ и съдебномедицинско удостоверение № 11/2024 г. /л. 52/. Посочва , че по силата на привременни мерки по гр. д. № 12280/2020 г. на СРС , тя е отглеждащият родител . Твърди , че на 10.04.2024 г. срещу нея е издадена заповед за незабавна защита и двете деца са отведени в дома на бащата в [населено място ]. Моли за незабавно извеждане на децата от дома на бащата и настаняването им при нейния първи братовчед - Д. И. Я., който е близък на децата , живее в техния квартал и познава училищните и извънкласните им занимания . Изразена е готовност да освободи жилището си, за да може децата да останат в дома си в [населено място ], [улица ], а Д. Я. да се настани там. Посочено е, че бабата на момичетата по майчина линия може да си вземе дългосрочен отпуск и да се включи в помощта по отглеждането им. В допълнение на сигнала от 16.04.2024 г., с молба от К. М. от същата дата /л. 49/ е предложен втори вариант - децата да бъдат настанени при братовчедка ѝ А. И. Т.. Във връзка със сигнала на 16.04.2024 г. социален работник е посетил жилището на Д. Я.. За проверката е изготвен протокол /л. 44/, в който е отбелязано , че жилището на Я. е добре поддържано , позволява да се обособят условия за две деца и се намира в близост до сегашния дом на А. и Ж.. С ръкописно попълнено заявление от 16.04.2024 г. /л. 43/ и декларация за даване на съгласие по чл. 24, ал. 3 ЗЗДет . /л. 117/ Д. И. Я. е изразил съгласие за настаняване на А. А. М. в неговото семейство . На 16.04.2024 г. е изготвен Доклад за оценка на постъпил сигнал с вх. № С./Д-С-КС/283/10.04.2024 г. от социален работник в отдел „Закрила на детето“ към ДСП „Красно село“ . /л. 57/. В доклада е посочено , че на 10.04.2024 г. между родителите на А. е възникнал конфликт , по време на който се стигнало до физическо насилие , в присъствие на детето и служители на детската градина , която посещава . В следствие на инцидента майката на А. -К. М., е хоспитализрана в УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ , а детето е отведено от баща си А. М.. Установено е, че А. не може да получава грижи от страна на майката , тъй като със Заповед за незабавна защита № 11/10.04.2024 г. на СРС , 149 състав по гр. дело № 20110/ 2024 г. /л. 17/ К. М. е задължена да се въздържа от домашно насилие спрямо А. А. М. и сестра ѝ Ж. А. М. и ѝ е забранено да приближава двете деца . От страна на баща си А. не може да получава грижи , тъй като

с Решение от 21.02.2021 г. по гр.д. № 13629/2020 г. на СРС , влязло в сила /л. 22/, е издадена Заповед на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН , с която А. М. е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие . Поради това е преценено , че е необходимо да бъде предприета спешна мярка за закрила за настаняване на детето в семейството на близки и роднини , а именно първият братовчед на майката - Д. Я., чието местоживеене е на територията на ДСП „Красно село“ и който е от най-тесния семеен кръг на детето . За случая е изготвен и доклад изх. № СЛ/Д-С-КС/2364 -001/16.04.2024 г. за оценка на случай и предприемане на мярка за закрила спрямо дете от социален работник в отдел „Закрила на детето“ към ДСП Красно село /л. 38/. В доклада са обсъдени общи данни за детето А., нейните потребности , капацитета на родителите ѝ и на други близки , дадена е оценка на случая и се препоръчва детето А. да бъде временно настанено в семейството на Д. Я., до отпадане на рисковете за детето , произтичащи от конфликта между родителите му. Въз основа на посочения доклад изх. № СЛ/Д-С-КС/2364 -001/16.04.2024 г. и на основание чл. 26, ал . 1 от ЗЗДет . и чл. 27, ал. 1 във връзка с чл. 25, ал. 1, т. 4 ЗЗДет . е издадена обжалваната Заповед № ЗД/Д-С-КС-036/16.04.2024 г. на директора на ДСП Красно село , с която е наредено временното настаняване до произнасяне на съда по чл. 28 ЗЗДет . или до промяна на обстоятелствата детето А. А. М., ЕГН : [ЕГН ], с родители /законни представители /: майка – К. Т. М. ЕГН [ЕГН ], с постоянен адрес : [населено място], [улица ], вх. Б, ет. 1, ап. 4, и баща - А. Д. М., ЕГН [ЕГН ], с постоянен адрес : [населено място ], [улица ], вх. А, ет. 3, ап. 5, да бъде в семейството на роднина - Д. И. Я., ЕГН [ЕГН ], с постоянен адрес : [населено място ], [улица ], вх. Б, ет. 1, ап. 16, и настоящ адрес : [населено място ], [улица ], вх. Б, ет. 1, ап. 1. С писма изх. № СЛ/Д-С-КС/2364 -003/18.04.2024 г./л.31/ и изх. № изх. № СЛ/Д-С-КС/2364 -004/18.04.2024 г. /л. 30/ на директора на ДСП Красно село е поискано от директорите на ДСП Б. и ДСП Л. да осъществят спешно социално проучване на бабата и дядото на децата по майчина и бащина линия относно възможността им да полагат непосредствени грижи за внучките си. С Определение № 20121670/29.04.2024 г. по гр. дело № 12820/2020 г. на СРС /л.127/, влязло в сила на 29.04.2024 г., са постановени нови привременни мерки като родителските права по отношение на децата са предоставени на майката К. М., местоживеенето на А. и Ж. е определено при Д. И. Я., определен е режим на лични отношения между децата А. и Ж. и техните родители , както и дължимата месечната издръжка . При така установеното от фактическа страна , съдът обосновава следните правни изводи : Жалбата е допустима , като подадена в срок срещу поджлежащ на оспорване акт, от активно легитимирано лице . Разгледана по същество , жалбата е неоснователна . Оспорената заповед е издадена от компетентен орган - директорът на ДСП Красно село . Не се споделят доводите на проц . представител на жалбоподателя и на преупълномощения от особения представител адвокат за нищожността на акта. Съгласно чл. 27, ал. 1 ЗЗДет . настаняването на дете в семейство на роднини или близки , в приемно семейство и в социална или интегрирана здравно -социална услуга за резидентна грижа се извършва със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане " по настоящия адрес на детето . Не е спорно , че към датата на издаване на заповедта майката на А. е с постоянен адрес в [населено място ], като живее и работи в [населено място ], но е с настоящ адрес в [населено място ]. Съгласно чл. 94, ал. 1 ЗГР, настоящ адрес е адресът , на който лицето живее . По делото не е спорно и че до инцидента на 11.04.2024 г. по силата на привременни мерки , определени от СРС , А. живее в жилището на майка си [населено място ], [улица ]. От служебно събраните доказателства от трети неучастващи в производството лица е видно , че А. М. е записана в ЧСУ „ЕСПА“ [населено място ] в трета подготвителна група на 5-годишните от 15.09.2023 г. /л.111/. Детето е с личен лекар в [населено място ] от 26.06.2020 г. /л. 106/. Поради това съдът счита , че то действително живее в [населено място ] и неговият настоящ адрес по дефиницията на чл. 94, ал. 1 ЗГР е в [населено място ]. Да се приеме , че териториалната компетентност на органа по чл. 27, ал. 1 ЗЗДет . произтича единствено от чл. 90, ал. 2, изр. 3 ЗГР, би било проява на прекомерен формализъм , който пренебрегва всички събрани по делото доказателства . Противоречи на интересите на детето по случая да работят социални работници и да се произнася адм. орган , в чиито териториален обхват на действие А. не живее . Процесната заповед е издадена в писмена форма и съдържа нормативно установените в чл. 59, ал. 2Чл. 59. ⚖️ Практика (87) (1) Административният орган издава или отказва издаване на акта с мотивирано решение. (2) Когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа: 1. наименование на органа, който го издава; 2. наименование на акта; 3. адресат на акта; 4. фактически и правни основания за издаване на акта; 5. разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението; 6. разпореждане относно разноските; 7. пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва; 8. дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му; когато органът е колективен, актът се подписва от председателя или от негов заместник. (3) Устни административни актове, както и административни актове, изразени чрез действия или бездействия, се издават само когато това е предвидено в закон. Предварително изпълнение АПК реквизити . Посочени са обективно и пълно фактическите основания за нейното постановяване . Изложените в акта факти съответстват на приложените по делото писмени доказателства . Не се установява порок във формата по см. на чл. 146, т. 2Чл. 146. ⚖️ Практика (382) (2) Съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. (3) Нищожност може да се обяви и след изтичане на срока по чл. 149, ал. 1 - 3. (4) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) (5) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) Съдебен контрол и оперативна самостоятелност АПК , който да обуславя отмяна на акта. При постановяване на процесната заповед не са допуснати съществени нарушения на административно -процесуалните правила, които да

мотивират нейната отмяна . Съдът споделя разбирането , че нарушението на процесуалните правила е съществено само тогава , когато е повлияло или е могло да повлияе върху крайното решение по същество на административния орган . Доколкото предназначен ието на административно -производствените правила е да обезпечи издаването на един законосъобразен по съдържание акт, то до отмяна водят само нарушения , които , ако не бяха допуснати , биха станали причина за друго решение по същество на поставения пред административния орган въпрос . В случая във връзка с подаден сигнал е извършена оценка от ДСП Красно село . Спазени са изискванията на чл. 10, ал. 4, чл. 12, чл. 14, чл. 16, ал. 1 ППЗЗДет . Изготвен е доклад по чл. 16, ал. 4 ППЗЗДет . В изпълнение на чл. 27, ал. 3 ЗЗДет . е взето е съгласието на лицето , при което ще бъде настанено детето , и е проучена неговата годност . Неуведомяването на жалбоподателя за откриването на производството пред адм. орган не представлява съществено процесуално нарушение , водещо до отмяна на заповедта само на това основание . Не е нарушено правото му на защита , тъй като по закон той разполага с право на жалба срещу заповедта за временно настаняване на дете - чл. 27а, ал. 1 ЗЗДет . Неучастието на оспорващия в административната фаза на производството не е довело до нарушаване на материалния закон , за което ще бъдат изложени

мотиви по-долу . Съгласно чл. 25, ал. 1, т. 4 ЗЗДет ., посочен като основание за издаване на обжалваната заповед , може да бъде настанено извън семейството дете , което е жертва на насилие в семейството , и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо , психическо , нравствено , интелектуално и социално развитие . Според чл. 2, ал. 2 ЗЗДН за психическо насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие , извършено в негово присъствие . Съобразно практиката на ЕСПЧ домашното насилие може да възникне дори в резултат на един единствен инцидент (дело А.Е. срещу България , Жалба № 53891/20). С оглед конфликта от 10. 04.2024 г. между А. М. и К. М. и представените по делото от родителите медицински удостоверения от 10.04 и 11.04.2024 г. и епикриза от 10.04 -12.04.2024 г., съдът счита , че А. и сестра ѝ Ж. са станали свидетели на насилие между родителите , и то в посещаваното и от двете деца учебно заведение . Извършеното в присъствието на детето А. насилие между собствените му родители неминуемо създава опасност от увреждане на неговото физическо , психическо , нравствено , интелектуално и социално развитие . Поради това съдът намира , че са налице и двете кумулативно изискуеми по чл. 25, ал. 1, т. 4 ЗЗДет . предпоставки за настаняване на дете извън семейството . Следва да се посочи , че

с Решение от 21.02.2021 г. по гр.д. № 13629/2020 г. на СРС , оставено в сила от СГС , е издадена Заповед на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН , с която А. М. е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо К. М. и Ж. М.. Действително

с решението не е установен акт на домашно насилие спрямо детето А., но осъщественото домашно насилие спрямо майка ѝ и сестра ѝ говори за родителския капацитет на жалбоподателя и поради тази причина същият не е преценен като лице , при което може да бъде настанено детето . По тази причина не е участвал и в адм. фаза . Последователна и непротиворечива е практиката на ЕСПЧ , че всички решения относно децата трябва да изхождат от техния най-добър интерес (S. Lob ben and Others v. N. GC, § 207; Neulinger and Shuruk v. Switzerland GC, § 135; X v. Latvia GC, § 96). Най-добрият интерес на детето в зависимост от неговото естество и сериозност надделява над тези на родителите (Sahin v. G. GC, § 66). Видно от доказателствата по делото , бабата и дядото на детето и по майчина , и по бащина линия живеят извън [населено място ]. Настаняването на А. при някого от тях би довело до нежелано откъсване и от изградената ѝ до момента социална среда , тъй като класните и извънкласните ѝ занимания са в [населено място ]. С оглед спешността на производството съдът намира , че адм. орган е осигурил най-добрия интерес на детето , като е избрал да го настани временно при Д. Я.. Същият живее в непосред ствена близост до дома на А., присъствал е активно в живота ѝ и настаняването при него не би откъснало детето от социалния му кръг . Необходимо е да се посочи , че към момента на приключване на устните състезания е настъпил нов факт от значение по делото –по реда на чл. 323Чл. 323. (1) (Доп. - ДВ, бр. 115 от 2025 г., в сила от 30.12.2025 г.) По молба на всяка от страните или служебно съдът, пред който е предявен искът за развод или за унищожаване на брака, определя привременни мерки относно издръжката, семейното жилище и ползването на придобитото през време на брака имущество, както и относно грижата за децата и тяхната издръжка. (2) (Изм. - ДВ, бр. 115 от 2025 г., в сила от 30.12.2025 г.) По молбата по ал. 1 съдът се произнася в заседанието, в което е отправена молбата, освен ако не се налага да се събират допълнителни доказателства. В този случай ново заседание се насрочва в двуседмичен срок. (3) (Изм. - ДВ, бр. 115 от 2025 г., в сила от 30.12.2025 г.) Определението по ал. 1 не подлежи на обжалване, но то може да бъде изменяно от съответния съд, пред който делото е висящо. Решение по брачни искове ГПК е постановено Определение № 20121670/29.04.2024 г. по гр. дело № 12820/2020 г. на СРС , неподлежащо на обжалване , с което местоживеенето на А. и Ж. е определено при Д. И. Я.. Така определените привременни мерки са задължителни до постановяването на съдебно решение по спора . Предвид правилото на чл. 142, ал. 2Чл. 142. ⚖️ Практика (29) (1) Съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. (2) Установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. Публикуване на протокол АПК , настоящият съдебен състав ги взема предвид и с оглед всичко изложено счита , че обжалваната заповед е издадена в съответствие с материалния закон . С оспорения акт се постига и целта на закона , а именно осигуряване най-добрия интерес на детето , отглеждането му в семейна среда и грижа в съответствие с неговите потребностите . При така извършената проверка на законосъобразността на акта по реда на чл.168Чл. 168. ⚖️ Практика (101) (1 ) Съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по АПК и по изложените съображения съдът намира , че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена . При този изход на спора разноски на ответника не се дължат , тъй като такива не се претендирани . По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2Чл. 172. ⚖️ Практика (104) (1) Съдът постановява решение в едномесечен срок от заседанието, в което е приключило разглеждането на делото. (2 ) Съдът може да обяви нищожността на оспорения административен акт, да го отмени изцяло или отчасти, да го измени или да отхвърли оспорването. (3) Когато бъдат отменени мълчалив отказ или мълчаливо съгласие, смятат се за отменени и изричните такива, последвали преди решението за отмяна. (4) В решението се посочват имената на страните, освен когато то има действие по отношение на всички. Съдържание на решението АПК Административен съд София град , 24-ти състав Р Е Ш И: ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. Д. М. срещу Заповед № ЗД/Д-С-КС-036/16.04.2024 г., издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - „Красно село“ . Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14- дневен срок от съобщаването му. СЪДИЯ :