Решение № 10057 по дело № 5212/2024 г. на АССГ

Р Е Ш Е Н И Е № 10057 гр. София , 26.06.2024 г. В ИМЕТО НА НАРОДА АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ -ГРАД , Първо отделение 19 състав , в публично заседание на 19.06.2024 г. в следния състав : СЪДИЯ : Доброслав Руков при участието на секретаря Станислава Данаилова , като разгледа дело номер 5212 по описа за 2024 година докладвано от съдията , и за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 267 и следващите от Данъчно -осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във връзка с чл. 145Чл. 145. ⚖️ Практика (6) (1) Административните актове могат да се оспорват пред съда по отношение на тяхната законосъобразност. (2) На оспорване подлежат: 1. първоначалният индивидуален административен акт, включително отказът да се издаде такъв акт; 2. (изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) решението на по-горестоящия административен орган, с който е изменен актът по т. 1 или е отменен и въпросът е решен по същество; 3. решенията по искания за издаване на документи от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения. (3) Административните актове могат да бъдат оспорени изцяло или в отделни техни части. Основания за оспорване и следващите от АПК . Делото е образувано по жалба на С. А. Г., чрез адвокат П. срещу

Решение № ПИ-129/08.05.2024 г. на Заместник -директора на ТД на НАП , [населено място ], с което е оставена без уважение жалбата му срещу Разпорежда не с изх. № С240022 -137-0001513/21.02.2024 г., с което не е прекратено събиране поради изтекла давност на публични задължения , подробно описани в него . В жалбата се твърди , че решението и потвърдените с него разпореждане са незаконосъобразни и неправилни . Посочено се, че решаващият орган не е обсъдил направените възражения за изтекла давност , а се е задоволил бланкетно да повтори , изложените в актовете на публичния изпълнител

мотиви . Инвокирани са доводи , че в случая наистина съгласно Закона за мерките и действията по време на извънредното положение , давностните срокове спират да текат , но това е станало само за два месеца . Задълженото лице е подало декларации за осигурителни фондове при НЗОК , ДОО и ДЗПО , като те касаят 2017 г. и 2018 г. Сочи се, че независ имо от извънредното положение , задълженията касаещи периода януари – ноември 2017 г. са погасени по давност , съгласно чл. 171 от ДОПК . По време на проведеното по делото публично заседание жалбоподателят не се явява . Упълномощеният от него адвокат М. поддъ ржа жалбата . Ответникът по касационната жалба в лицето на Директора на ТД на НАП , [населено място ], представляван от юрисконсулт Й., оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение . Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение . Административен Съд София - град , І отделение , 19-ти състав , след като взе предвид наведените в жалбата доводи и изразеното становище на процесуалния представител на ответника по оспорването и се запозна с приетите по делото писмени доказате лства , намира за установено от фактическа страна , следното : В ТД на НАП София , дирекция „Събиране“ е образувано изпълнително дело /ИД/ дело №[ЕИК ]/2024 г., по описа на дирекция „Събиране“ , ТД на НАП , [населено място ] срещу С. Г. за събиране на установени и изискуеми публични вземания за декларации образец № 6 за данъчния период от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. и от 01.01.2018 до 31.12.2018 г. Издавено е съобщение за доброволно изпълнение . За обезпечаване на вземането , органът по изпълнението е издал Постан овление с изх. № С240022 -022-0012778/21.02.2024 г. за налагане на обезпечителни мерки върху лек автомобил марка „R.“, модел „М.“, per. №СВ 8501 XT, рама №VF1BM0J0H28338501, година на производство 2003 г., мощност 83 kw. Във връзка с него и на основание чл. 200 от ДОПК и чл. 201, ал. 3 е изпратено Запорно съобщение с изх. №С240022 -122-0003591/21.02.2024 г. до Столична дирекция на вътрешните работи , отдел „Пътна полиция“ . С. Г. е подал възражение до публичния изпълнител , с което е поискал погасяване на всички негови задължения за лихви по данъчни декларации образец № 6, подадени за държавно обществено осигуряване /ДОО /, здравно осигуряване /ЗО/ и допълнително задължително пенсионно осигуряване /ДЗПО / за данъчните периоди от 2017 г. до 2018 г. На 21.02.2024 г. с Разпореждане с изх. № 0240022 -137-0001513/21.02.2024 г. е отказано прекратяване на принудителното събиране на установени и изискуеми публични задължения по подаденото възражение . Отказът е

мотивиран с констатацията , че за посочените по-горе вземания не е изтекъл 5-годишният давностен срок , тъй като срокът по чл. 171, ал. 2 от ДОПК спира да тече от 24.03.2020 г. (датата на влизане в сила на § 29 от ПЗР на ЗМДВИППП ), като неизтеклата до момента на спирането част от давностния срок продължава да тече от 21.05.2020 г. предвид § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето . При оспорването по административен ред Решаващият орган , в лицето на Заместник -директора на ТД на НАП , [населено място ] не е възприел изложените в жалбата доводи и по тази причина е потвърдил оспореното постановление

с

Решение № ПИ-129/08.05.2024 г. Административен Съд София - град , І отделение , 19-ти състав , след като обсъди доводите на страните и прецени представените по делото доказателства , приема от правна страна следното : По допустимостта на жалбата : няма данни за надлежно връчване на оспореното решение на представител на жалбоподателя , поради което следва да се приеме , че жалбата е подадена в рамките на 7-дневния преклузивен срок по чл. 268, ал. 1 от ДОПК . Съдът е сезиран от надлежна страна , срещу акт, с който се засягат негови законни права и интереси и следователно е подлежащ на оспорване . Във връзка с изложеното , съдът счита , че жалбата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана . Разгледана по същество , жалбата е неосн ователна .

Решение № ПИ-129/08.05.2024 г. е издадено от компетентен орган . Х. М. е бил назначен за изпълняващ длъжността Директор на ТД на НАП , [населено място ], със заповед на Изпълнителния директор на НАП за срок до назначаване на титуляр на длъжността , но не за повече от шест месеца . Страните не спорят , че за 2017 г. и 2018 г. С. А. Г. е имал непогасени публични задължения , възникнали на основание подадени от него на 19.02.2024 г. декларации обр. 6, утвърден с Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържание то, сроковете , начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите , осигурителите за осигурените при тях лица , както и от самоосигуряващите се лица , наричана за краткост по-нататък само „Наредбата” . Спорният момент е дали тези задължения или част от тях са били погасени по давност . Давността е институт на материалното право и представлява период от време , определен по продължителност от закона , през който , ако носителят на едно субективно право не го упражни , то се погасява . За нуждите на изпълнителното производство по ДОПК погасителната давност е способ , чрез който се преустановява възможността публично задължение да бъде събрано принудително . Позоваването на предвидената в закона погасителна давност е средство за защита на длъжника . Спиран ето и прекъсването на давността е регламентирано в чл. 172, ал. 1-3 от ДОПК и се свързва винаги с настъпването на определени обстоятелства , описани в закона . Давностният срок спира да тече, при възникване на даден факт (чл. 172, ал. 1 от ДОПК ) и докато трае този факт , действието на давностния срок не се зачита . С отпадането на възникналия факт , срокът отново продължава да тече. Давността изтича , като се сумира срока от преди настъпването на обстоятелството , спряло давността и срока , продължил да тече след отпадането на обстоятелството . Т.е. спирането на давността предполага възникването на определено събитие или обстоятелство , до началото на което давността е текла и след преустановяването на което , тя продължава да тече. Прекъсването на давността представл ява едно по-радикално действащо върху погасителната давност обстоятелство . Според чл. 171, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК , давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение . Ако актът за установяване бъде отменен , давността не се смята прекъсната . От прекъсването на давността започва да тече нова давност . Прекръсването на давността винаги се свързва с настъпването на такива юридически факти – най-често действия , предприети от страна на кредитора , които показват неговата ясна и недвусмислена воля за събирането на вземанията му. Съгласно чл. 171, ал. 1 от ДОПК , публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок , считано от 1 януари на годината , следваща годината , през която е следвало да се плати публичното задължение , освен ако в закон е предвиден по-кратък срок . Задълженията на С. А. Г. са възникнали на основание подадени от него декларации обр. 6, с които той е декларирал за данъчните периоди 2017 г. 20 18 г. осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване , здравно осигуряване и допълнително задължително пенсионно осигуряване , като самоосигуряващо се лице . Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2, б. „а” от Наредбата , декларация образец № 6 се подава в съответ ната компетентна териториална дирекция на Националната агенция за приходите от самоосигуряващите се лица – до 30 април , съответно в срока за подаване на годишната данъчна декларация за дължимите осигурителни вноски за предходната календарна година . След като декларацията обр. 6 се подава в срока за подаване на годишната данъчна декларация , по аргумент на чл. 67, ал. 5 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица , срокът за внасяне на съответните декларирани осигурителни вноски за предходната година, е срокът за внасяне на дължимият данък по чл. 48, ал. 1 от с.з., т.е. до 30 април на годината , следваща годината на придобиване на дохода . В разглеждания казус , задълженията за осигурителни вноски , за ДОО , ЗО и ДЗПО за 2017 г., установени на основание подадени декларации , е следвало да се платят до 30 април 2018 г., а тези за 2018 г. до 30 април на 2019 г. Давността , по отношение на задълженията за 2017 г. изтича на 31.12.2023 г., а давността по отношение на осигурителните вноски за 2018 г. изтича на 31.12.2024 г. Съгласно Закона за мерките и действията по време на извънредното положение , давностните срокове са спрели да текат от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. - за 59 дни, т.е. давността в разглеждания казус за задълженията за 2017 г. изтича на 28.02.2024 г., а за тези за 2018 г. изтича на 28.02.2025 г. Срещу С. А. Г. е образувано изпълнително дело №[ЕИК ]/2024 г. и е изпратено съобщение за доброволно изпълнение . Съгласно Тълкуват елно

решение № 7 от 15.04.2021 г. на ОСС на ВАС , по тълкувателно дело № 8/2019 г., образуването на изпълнително дело по реда на чл. 220, ал. 1 от Данъчно -осигурителния процесуален кодекс не прекъсва давността , както и съобщението по чл. 221, ал. 1 от Данъч но-осигурителния процесуален кодекс не прекъсва давността . В случая е издадено и Постановление с изх. № С240022 -022-0012778/21.02.2024 г. за налагане на обезпечителни мерки върху лек автомобил , т.е. давността е спряла да тече на 21.02.2024 г. – преди да изтече срока за погасяването на задълженията по давност на 28.02.2024 г., т.е. разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от ДОПК е неприложима . В разглеждания казус очевидно се касае за спиране на давността , настъпило по силата на чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК – налож ени са обезпечителни мерки с Постановление с изх. № С240022 -022-0012778/21.02.2024 г. По-горе беше прецизно описан реда за броене на давностните срокове , съгласно чл. 171, ал. 1 от ДОПК , поради което следва да се приеме , че към датата на издаване на ПНОМ с изх. № С240022 -022-0012778/21.02.2024 г., давността не е била изтекла по отношение на нито едно от задълженията , за които това се претендира . В тази връзка съдът намира за правилно становището на органите по приходите , относно липсата на основание за прекратяване поради изтекла давност на събирането на публичните задължения , подробно описани в разпореждане изх. № С240022 -137-0001513/21.02.2024 г. По изложените съображения , следва да се приеме , че решението на Директора на ТД на НАП , [населено място ] и потвърденото с него разпореждане са законосъобразни и следва да бъдат потвърдени , като жалбата се отхвърли , като неоснователна . По отношение на направените разноски , предвид на факта , че пълномощникът на ответника е поискал разноски , на същият следва да се присъдят такива . Водим от горното и на основание чл. 268, ал. 2 от ДОПК , във връзка с чл. 172, ал. 2, пр. 2 и ал. 4Чл. 172. ⚖️ Практика (104) (1) Съдът постановява решение в едномесечен срок от заседанието, в което е приключило разглеждането на делото. (2 ) Съдът може да обяви нищожността на оспорения административен акт, да го отмени изцяло или отчасти, да го измени или да отхвърли оспорването. (3) Когато бъдат отменени мълчалив отказ или мълчаливо съгласие, смятат се за отменени и изричните такива, последвали преди решението за отмяна. (4) В решението се посочват имената на страните, освен когато то има действие по отношение на всички. Съдържание на решението от АПК , Административен Съд София - град , І отделение , 19-ти състав , Р Е Ш И: ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. А. Г., чрез адвокат П. срещу Реше ние № ПИ-129/08.05.2024 г. на Заместник -директора на ТД на НАП , [населено място ], с което е оставена без уважение жалбата му срещу Разпореждане с изх. № С240022 -137-0001513/21.02.2024 г., с което не е прекратено събиране поради изтекла давност на публични задължения , подробно описани в него . ОСЪЖДА С. А. Г. с ЕГН [ЕГН ] да заплати на Националната Агенция за Приходите , на основание чл. 143, ал. 4Чл. 143. ⚖️ Практика (69) (1) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, или установи незаконосъобразност по чл. 193, ал. 2, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. (2) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт, както и поради отмяна, изменение или допълнение на акта по реда на от АПК , във връзка с чл. 24Чл. 24. ⚖️ Практика (54) (1) Производството по издаване на индивидуален административен акт започва по инициатива на компетентния орган или по искане на гражданин или организация, а в предвидените в закона случаи - на прокурора, омбудсмана, по-горестоящия или друг държавен орган. (2) Производството по издаване на индивидуален административен акт започва по искане на държавен орган, когато той е сезиран с друго искане за издаване на административен акт, но този административен акт не може да бъде издаден, без да се издаде поисканият от страна на органа административен акт. Дата на започване от Наредба за заплащането на правната помощ , във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ , във връзка с чл. 78, ал. 8Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК , във връзка с чл. 144Чл. 144. ⚖️ Практика (22) (Доп. - ДВ, бр. 42 от 2018 г., изм. - ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 01.09.2018 г.) За неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс. Преюдициални запитвания по наказателноправни въпроси от АПК , сумата от 100 ( сто) лева , представляваща юрисконсултско възнаграждение . Решението не подлежи не обжалване на основание чл. 268, ал. 2 от ДОПК .